РЕШЕНИЕ
№ 1333
гр. София, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело №
20251000501868 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.258 и следв. ГПК /въззивно
обжалване/.
Образувано е по въззивна жалба на КОНПИ, ищец пред първата
съдебна инстанция, срещу решение № 540 от 27.01.2025 г. на СГС, І-12
състав, постановено по гр.д.№ 6269 по описа за 2021 г., с което са отхвърлени,
предявените от ищеца/въззивник, искове по чл.154, ал.1 вр. с чл.153, ал.1
ЗОНПИ и в негова тежест са възложени разноските в процеса.
Решението се обжалва изцяло.
Излагат се доводи недопустимост и неправилност на така постановеното
от първоинстанционния съд, решение. Сочи, че решението било
недопустимо, тъй като било неясно; съдът се бил произнесъл извън обхвата
на ЗОНПИ, за което бил сезиран. Това означавало, че решението не е годно за
инстанционен контрол. Цитираните от СГС, решения на ЕСПЧ били
използвани бланкетно. Развитите от ищеца съображения пред СГС били
1
пренебрегнати. Съдът не се бил съобразил с особеностите на производството
по ЗОНПИ. Същото не било акцесорно от наказателното производство.
Съгласно чл.108, ал.4 ЗОНПИ развитието на наказателното производство било
ирелевантно. Затова не било необходимо наличие на причинно-следствена
връзка. Счита, че при този подход СГС бил нарушил разделението на властите,
прогласен в чл.8 КРБ, тъй като съдът бил въвел ново изискване, което не било
въведено със закона. Нарушен бил и чл.2, т.3 от ЗОНПИ, провъзгласяващ
принципа на справедливост. Препраща към мотивите на решение № 13/2012
по к.д.№ 6/2012 г. на КС по въпросите на „гражданската конфискация“.
Следвало да се ограничи демонстрацията на необясним материален
просперитет на лица, които според господстващото мнение извършвали тежки
посегателства, вкл. и с престъпен характер, срещу установения в КРБ и
законите икономически ред в Държавата. Целта на проверката била дали е
налице значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице.
Предмет на ЗОНПИ било отнемане на собствеността с незаконен произход. В
това производство основен предмет на доказване не било налице ли е
престъпно деяние по НК или тежко административно нарушение. Относно
разпределението на доказателствената тежест се позовава на чл.156, ал.4 от
ЗОНПИ. В хипотезата на ЗОНПИ отнемането на имуществото не
представлявало наказание, а гражданска санкция, насочена към
възстановяването на справедливостта. С оглед защитата на публичния интерес
намесата в правото на собственост на проверяваните лица била
пропорционална на преследваната легитимна цел; позовава се на приетото в
решението от 28.10.2021 г. по дело С-319/19 на СЕС по въпросите на
конфискацията. Намира позоваването на решението по делото „Й. и др. срещу
България“ за недопустимо. Изложените в мотивите на решенията на ЕСПЧ по
делата „Й. и др. срещу България“ и „Т. и др.срещу България“ не следвало да се
прилага по аналогия към ЗОНПИ. Обръща внимание на съда, че решенията на
ЕСПЧ били свързани единствено с качеството на ответниците -
обвиняеми/подсъдими. Позовава се на практика на ЕСПЧ по въпросите на
гражданската конфискация, която според въззивника била относима в случая.
Сочи, че по делото било установено, че ответникът притежава имущество, за
придобиването на което не били установени законни източници. Налице била
презумпция, че имуществото е незаконно придобито и тази презумпция се
извличала от установеното значително несъответствие по смисъла на ЗОНПИ.
2
А в случая по делото „значителното несъответствие“ е установено. Решението
било и неправилно, тъй като било постановено в нарушение на материалния
и процесуален закон, както и в противоречие със съдебната практика на ВКС.
Отново се обръща внимание на съда, този път по повод извършения от
първата инстанция анализ на приходната и разходна част във връзка с
получените от ответника през 2016 г. заем и дивидент. Счита, че
разпределения в полза на ответника дивидент не следва да се признава като
приход, защото същият не съответствал по размер на дивидента на останалите
съдружници. Внесените средства не били на дружеството, както твърдял
процесуалния представител на ответника, а били лични средства на ответника
и които средства били с неустановен законен източник. По делото не били
ангажирани доказателства за произхода на сумата в размер на 221 201,51 евро
с левова равностойност от 432 632,55 лв., внесени по банковата сметка на
дружеството „Кеш инвест груп“ ЕООД. Процесуалният представител на
въззивника не споделя съжденията на съда за непризнаване на сумата в размер
на 368 573,04 лв., представляващи направени преводи в чуждестранни
банкови сметки, чрез позоваване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.дело №
4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Същевременно намира за правилно това, че съдът
не бил приел заключението на вещото лице, тъй като в същото имало много
пропуски и неточности и дал възможност същото да бъде допълнено /л.10 от
протокола за о.с.з. на 28.09.2023 г./. Вещото лице, обаче, било използвало само
тези доказателства, които били в полза на ответника, без да се съобрази с ТР
№ 4 от 18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, независимо,
че при изслушването си заявило, че е използвало всички доказателства по
делото. Относно това какво е „разход“ освен мотивите на горецитираното ТР,
следвало да се има предвид и приетото в решение № 97 от 18.05.2018 г. по
гр.д.№ 3224/2017 на ВКС. В случая вещото лице в разрез с тази съдебна
практика си позволило да изгражда правни изводи по отношение на това що е
имущество и преобразуване. При спазване на разясненията в горното ТР се
достигало до извод, че общо обичайни и извънредни разходи за проверявания
период възлизали на сумата от 1 797 667,85 лв. Налагал се извод, че
предявеният иск е основателен.
Иска се първоинстанционното решение да бъде обезсилено като
постановено при съществени процесуални нарушения, които го правят
негодно за инстанционен контрол и да върне делото на СГС с указания за
3
произнасяне по предявения иск или отменено и вместо това да се постанови
друго, с което претенциите на ищеца да бъдат уважени като основателни и да
се отнеме в полза на Държавата имуществото, обект на претенцията.
Претендират се разноски.
По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред първата
съдебна инстанция – Г. Т. С., в който отговор се излага становище за
неоснователност на въззивната жалба и допустимост и правилност на
първоинстанционното решение. Счита, че не са допуснати сочените от
въззивника нарушения при постановяване на обжалваното решение.
Първоинстанционният съд бил обсъдил в тяхната съвкупност събраните по
делото доказателства. Сочи, че дори в хипотезата на установено значително
несъответствие, това не означава, че имуществото следва да бъде отнето.
Необходимо било да се извърши анализ, какъвто и съдът бил направил на това
дали престъпната дейност е довело да придобиване на имуществото и
съответно наличие на причинно-следствена връзка, така било прието в
пар.128-138 от делото Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г., както и в
решение № 464 от 09.07.2024 г. по гр.д.№ 3939/2023 г. на ВКС, Четвърто ГО, и
в решение № 695 от 21.11.2024 г. на ВКС по гр.д.№ 3635 по описа за 2023 г. на
Трето ГО. В случая не можело да се направи обосновано предположение за
връзка между престъпната дейност и придобиването на имуществото, тъй
като изначално не съществувала престъпна дейност, за която понастоящем да
се търси наказателна отговорност. Сочи, че наказателното производство, което
било послужило като мотив за започване на проверката срещу Г. С. било
прекратено. Затова намира, че намесата в мирното упражняване на
притежанията от страна на ответника представлявало нарушение на чл.1 от
Протокол №1 към ЕКЗПЧ. Наред с това от доклада на ЕК от 02.06.2020 г. се
установявало, че Р България не е транспонирала гаранционните мерки по чл.8,
ал.1 от Директива 2014/42/ЕС. Позовава се и на мотивите в решението по дело
С-393 от 2019 г. на СЕС. Затова било налице пряко противоречие с тази
Директива. Гражданският процес не можел да гарантира и ограничи
институционния произвол и злоупотреба с права, от които се ползвал ищецът
в конфискационните производство, поради липсата на транспониране на
Директивата. Това обуславяло недопустимост на процеса, респ.
неоснователност на исковете. Счита, че материалното конфискационно право
на Държавата е „наказателна мярка“ като се позовава на правото на ЕС и
4
практиката на СЕС и ЕСПЧ. Позовава се и на измененията в НК, обн.ДВ, бр.7
от 2019 г. на чл.53, ал.2, б.“б“ НК. Сочи, че гражданският процес се ползвал
като презумпцията за невиновност била заменена с презумпция за вина, както
и за кумулативност на санкцията за едно и също правонарушение.
Предявеният в случая иск определя като злоупотреба с процесуални права. В
исковата молба от страна на Комисията се изнасяла процесуална лъжа; не се
изнасяли данни по какъв метод е извършен така нар. „икономически анализ“;
цялата административна дейност на Комисията оставала скрита, а всички
твърдения на Комисията се основавали на предположения /презумпции/ за
незаконност на паричните средства на ответника, каквато законът не допускал
да се прави. Невъзможно било да се провери верността на банковите
извлечения поради архивиране и унищожаване на документите за срок по-
дълъг от 5 години. Относно претенцията за отнемане в полза на държавата на
недвижим имот-къща, находяща се в Кралство Испания искът бил
недопустим, респ. неоснователен, тъй като се касаело до вещно право на
собственост и като такова попадало в обхвата на чл.24 от Регламент /ЕС/ №
1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета от 12.12.2012 г. Съгласно т.1
от този регламент, изключителна компетентност притежавали съдилищата на
държавата-членка, в която е разположен имотът, т.е. искът в тази му част не
бил подсъден на българския съд. В този смисъл била и практиката на СЕС-
решение от 08.05.2019 г. по дело С-25/18, решение от 17.12.2015 г. по дело С-
605/14, решение от 16.11.2016 г. по дело С-417/15. Това било и така, защото
при положително решение за КОНПИ, същото щяло да има вещно-
транслативен ефект и щяло да доведе до придобиване от Държавата на право
на собственост. По същество предявеният иск бил недоказан и като такъв
неоснователен. По отношение цената на къщата в Кралство Испания сочи, че
дадената такава от вещото лице по съдебно-оценителната експертиза е
ирелевантно, тъй като по делото били приети писмени доказателства,
представени дори с исковата молба, от които се установявала действителната
стойност на придобиване на недвижимия имот. Счита, че заключението на
вещото лице е непротивопоставимо на доказателствата за реално платената
цена. Комисията не била установила симулативност на сделката по отношение
на цената, за да твърди, че за целите на икономическия анализ не следва да се
приема реално заплатеното, а определената без да бъде направен оглед на
имота пазарна стойност. Стойността на придобитото в рамките на
5
проверявания период и налично в неговия край имущество на ответника
възлизало на стойност от 1 408 275,31 лв. Установеният нетен доход за
проверявания период бил в размер на 2 417 819,89 лв., който надвишавал
стойността на наличното в края на проверявания период, имущество.
Следвало да се вземе вариант 2 от заключението на последната допълнителна
СИЕ. Сочи, че във варианта на заключението по СИЕ, отговарящо на
въпросите на ищеца, се отчитали несъществуващи разходи за задгранични
пътувания предимно в Кралство Испания, където ответникът бил живял в
собствения си дом, както и не отчитал почти никакви приходи/доходи на
проверяваното лице. Във вариант 2 на СИЕ, където бил направен коректен
анализ на финансовото и имуществено състояние на ответника, се
установявало, че последния е имал законни приходи/доходи и източници на
финансиране в значителни размери, които били напълно достатъчни да
оправдаят придобиването на цялото налично в края на проверявания период
имущество, вкл. разходите за придобиване на преминалите през неговия
патримониум автомобили и дружествени дялове. По отношение характера на
вноските по собствени банкови сметки се позовава на съдебната практика на
ВКС - решение № 263 от 18.12.2020 г по гр.д.№ 1293 по описа за 2020 г. на
ВКС, Четвърто ГО, съгласно която подобна финансова операция не води до
увеличение на имуществото на едно лице. Сочи, че като „имущество“ не
можело да бъде разгледано и извършването на преводи по банкови сметки,
които трети лица били извършили в полза на проверяваното лице; позовава се
на разясненията в същото решение на ВКС. Неясно оставало защо КОНПИ
твърди, че тези средства са „незаконно придобити“. Съгласно съдебната
практика на ВКС така получените суми представлявали доход, а не незаконно
придобито имущество, арг. и от чл.35,т.6 ЗДДФЛ. Позовава се и на приетото в
решение № 97 от 18.05.2018 г. по дело № 3224/2017 г. на ВКС, ГК, Четвърто
ГО, разглеждащо доходи от т.нар.„сива икономика“, както и на решение №
13/13.10.2012 г. по конст.дело №6/2012 г. Налагал се извод, че само доходите от
забранена със закон дейност са незаконни. По отношение на разходите за
придобиване на имущество през проверявания период, което не било налично
в края на периода намира за правноирелевантни. Тази стойност нямала място в
икономическия анализ. Неправилно КОНПИ приемала нетния доход на
ответника за определени години като отрицателен. Относно термина „нетен“
доход се позовава на приетото в решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр.д.№
6
1998/2018 г. на ВКС, Четвърто ГО. Сочи, че КОНПИ няма право да презумира,
че парични средства, получени от трети лица представляват незаконно
придобито имущество. Счита, че именно КОНПИ е следвало да установи
конкретното основание за извършването на преводите. Затова тези средства
следвало да се приемат за законен източник. По отношение на средствата
предоставени на ответника като заем сочи, че същият бил усвоен и
деклариран много преди да започне проверката по ЗПКОНПИ, отм. Това
означавало, че сумата в размер на 400 000 евро, с която била заплатена част от
цената за придобиване на имота в Испания имала ясен и законен произход.
Обстоятелството, че С. бил внесъл тази сума в дружеството не водело до
извода, че сумата има незаконен произход. От съдържанието на исковата
молба се установявало финансовото състояние на дружеството. Затова
неизвестно оставало защо КОНПИ твърди, че средствата, собственост на Крес
Ком ЕООД, които ответника бил внесъл от касата на дружеството в банкова
сметка са незаконно придобити. Относно дивидента за 2016 г. се позовава на
влязлото в сила решение № 1324 от 25.08.2021 г. на Директора на агенция
„ОДОП“ към НАП, за чието действие по отношение на държавата се позовава
на решение № 844 от 21.01.2019 г. по адм.д.№ 9254 по описа за 2017 г. на ВАС.
Налице била разлика с положителен знак между нетния доход на ответника и
стойността на придобитото от него и налично в патримониума му имущество.
Липсвала каквото и да е несъответствие в имуществото на проверяваното
лице. Следвало обжалваното решение да бъде потвърдено като допустимо,
правилно и законосъобразно. Претендират се разноски.
По допустимостта на въззивната жалба:
Обжалваното решение е връчено на въззивника на 05.02.2025 г.
Въззивната жалба е подадена на 18.02.2025г.
Следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е правен интерес от обжалване.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционното решение
подлежи на инстанционен контрол. А ако не подлежеше на такъв, то
въззивната жалба би се явила недопустима и като такава оставена без
разглеждане, т.е. този довод на въззивника не е в негов интерес.
Следователно въззивната жалба е допустима.
7
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част.
По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
По доводите във въззивната жалба:
Съгласно разясненията дадени в Решение № 24 от 16.05.2016 г. по гр. д.
№ 5335/2015 г. на ІІ г.о., процесуалната недопустимост на съдебното
решение се обуславя от ненадлежно упражняване правото на иск, липсата на
процесуална легитимация на страните, респ. липса на правото на иск или
липса на самото субективно материално право, чиято защита се търси в
рамките на предявения иск; процесуално недопустимо е и решението, с което
не е дадена търсената защита при правна квалификация несъответстваща на
твърденията на страните и доказаните факти /в т.ч. когато решението е
произнесено по нередовна искова молба/, както и когато съдът е дал защита в
обем по-голям от търсената т.е. в хипотезите на свръхпетитум.
След извършена проверка въззивната инстанция приема, че
първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим
процес:
Ищецът КОНПИ, преименувана в КПКОНПИ, съгласно пар.6, ал.1 от
ПЗР към Закона за противодействие на корупцията /ЗПК/, е предявила искове
по чл.154, ал.1 във вр. с чл.153, ал.1 ЗОНПИ, срещу Г. Т. С..
Ищецът с исковата молба твърди, че ответника е привлечен като
обвиняем за престъпление попадащо в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ.
Инициирана била проверка по чл. 112, ал. 3 ЗОНПИ за периода 25.07.2009 г. -
25.07.2019 г. Доходите, приходите и източниците на финансиране за целия
период били в размер на 2 059 430.78 лв. Обичайните и извънредни разходи
общо в размер на 315 093.05 лв. Установен бил нетен доход в размер на 1 743
737.73 лв., респ. установено било несъответствие в размер на 1 234 020.29 лв.
Иска се отнемане на имущество на стойност 1 498 372.49 лв.
С влязло в сила протоколно определение от 06.06.2024 г. е допуснато
изменение на предявения иск на основание чл. 214 ГПК, като е прекратено
частично производството на основание чл. 233 ГПК относно претенциите на
основание чл. 151, вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ, а именно: сума в
размер на 5200 лв. пазарна стойност на отчужден лек автомобил марка
Фолксваген, модел "Пасат, с рег. № ***, сума в размер общо на 102 091.22 лв.
8
представляваща вноски по разплащателна сметка открита в ОББ АД с титуляр
Г. Т. С. и сумата в размер общо на 50 051.27 лв. представляваща вноски от
трети лица по разплащателна сметка в ОББ АД с титуляр Г. Т. С., като общият
размер на претенцията е намален предвид частичното прекратяване на иска от
1 498 372.49 лв. на 1 341 030 лв. За последната сума следва да се счита
предявен иска. Предмет на основание чл.142, ал.2, т.1 вр. с чл.141 ЗОНПИ са:
-недвижим имот - къща с кадастрален номер 8978104DF4987№000 1DU,
с местоположение на имота Кралство Испания адрес ***, номер в имотен
регистър - № 3 на гр. Матаро, като недвижим имот в Кабрера де Мар № 5280,
под номер/референция (IDUFIR):08095000440873;
-лек автомобил марка "Мерцедес", модел "G500" с рег. № ***.
Противно на соченото от въззивника, първоинстанционният съд се е
произнесъл в рамките на това, за което е бил сезиран от ищеца.
Първоинстанционният съд нито е заместил законодателния орган, нито е
дописал ЗОНПИ, както се твърди от въззивника, а се е позовал в мотивите си
на нормативните актове – ЕКЗПЧОС, както и на решенията на ЕСПЧ във
връзка с тълкуването и приложението й към конкретния случай. Дали тези
решения са приложими в производството по ЗОНПИ, е въпрос по съществото
на спора.
Фактът, че съда се е позовал на съдебна практика на ЕСПЧ, не прави
решението недопустимо. Доводите на въззивника по този въпрос касаят
правилността на обжалваното решение, а не неговата допустимост.
Противно на соченото от въззивника, обжалваното решение не е неясно
до степен да го прави недопустимо. Точно обратното, първоинстанционното
решение е мотивирано, а дали правните изводи на съда съответстват на
установените по делото факти, подведени под нормата на материалния закон,
е въпрос по съществото на спора.
Следва да отбележим, че първоинстанционният съд е приел за
неоснователни възраженията на ответника за недопустимост на
производството, вкл. и във връзка с това, че се касае до недвижим имот с
местонахождение в Кралство Испания. По отношение компетентността на
българския съд досежно последния имот въззивната инстанция споделя
мотивите на първоинстанционния съд досежно характера на иска по чл.154,
9
ал.1 вр. с чл.153, ал.1 ЗОНПИ- касае се до конститутивен иск. В тази хипотеза
не се касае до иск с предмет съществуване или не на вещно право, респ. кому
същото принадлежи. За целите на производството по отнемане на имущество
се предполага, че имота принадлежи именно на ответника. Затова и
производството по отнемане на имущество излиза извън обхвата на чл.24,
пар.1 от Регламент ЕС/1215/2012 поради което искът е от изключителна
компетентност на българските съдилища, така и в постановеното по реда на
чл.396 ГПК определение № 85 от 09.03.2022 г. по ч.гр.д. № 204/2022 г. на ВКС,
Четвърто ГО във връзка с допуснатото обезпечение на процесния иск. В този
смисъл е и цитираното в обжалваното решение, определение № 3051 от
16.10.2023 г. по ч.гр.д.№ 3587/2023 г. на ВКС, Трето ГО.
С оглед трайната съдебна практика липсата на влязла в сила присъда не
е пречка за предявяване на иска, арг. и от чл.153, ал.6 ЗОНПИ.
По съществото на спора:
За да постанови решение в обжалвания смисъл, СГС е приел, че
уважаването на така предявените искове се предпоставя от кумулативното
наличие на следните материалноправни предпоставки: ответникът да е
привлечен като обвиняем за престъпление измежду тези, които са изброени в
чл. 108, ал. 1 ЗОНПИ; през проверявания период да е налице значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице по смисъла на
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ, т. е. да е налице
несъответствие между имуществото и нетния доход, надвишаващ 150 000 лева
за целия проверяван период; въз основа на доказателствата по делото да е
формирано основателно предположение, че придобитото от проверяваното
лице имущество е от незаконен източник, като съгласно чл. 107, ал. 2 ЗОНПИ,
обосновано било онова предположение, когато се установи значително
несъответствие в имуществото на проверяваното лице; имуществото да е
придобито в срока по чл. 112, ал. 3 от ЗОНПИ - в период от 10 години назад
считано от датата на започване на проверката, и имуществото да не е
придобито със законен източник на средства.
Установявало се по делото и не се оспорвало, че Г. Т. С. е привлечен като
обвиняем за престъпление, попадащо в чл. 108, ал. 1, т. 23 ЗОНПИ. Нямало
спор по делото, а и от доказателствата, се установявало, че къщата в Испания
и лек автомобил марка "Мерцедес", модел "G500" с рег. № *** са придобити
10
от ответника през проверявания период.
По гражданскоправен ред не можело да бъде отнет доход, а имущество
/придобито от престъпна дейност/. По гражданскоправен ред на отнемане
подлежало налично имущество, което съществува в патримониума на
проверяваното или свързаните с него лица. Имущество, което е напуснало
патримониума на проверяваното лице, не можело да бъде отнето от него.
Незаконно придобито можело да е само имуществото, влязло в
патримониума на проверяваното и свързаните с него лица през проверявания
период, което е налично в края на този период. Не можело да се установява
незаконност, на която и да било част от имуществото, което проверяваното и
свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания период.
Относно понятието "значително несъответствие" съдът се е позовал на
разясненията в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ. Отнемането можело да бъде
извършено, в случай че имуществото в края на проверявания период се е
увеличило в сравнение с това в началото на периода и ако това увеличение
надхвърля посочения в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ размер. Едва след
установяване на такова превишение подлежало на изследване въпросът дали
даден доход има законен характер, така било прието в решение № 50116 от
03.04.2024 г. по гр. д. № 3698/2021 г. на IV г. о. на ВКС, решение № 732 от
12.12.2024 г. по гр. д. № 2652/2023 г. на III г. о. на ВКС.
Следвало на първо място да се определи стойността на имуществото на
ответника към началото и към края на проверявания период. От приложените
документи, а и от твърденията в исковата молба се установявало, че към
началото на периода 25.07.2009 г. ответникът бил разполагал със следното
имущество: 50 дружествени дяла от капитала на „Кеш Инвест Груп“ ЕООД, 7
660 дружествени дяла от капитала на „Крест Ком“ ЕООД, 50 дружествени
дяла от капитала на „Ем Джи Билдинг“ ООД, недвижим имот в Тополовград и
налични парични средства 108 959.48 лв. В края на периода 25.07.2019 г.
разполагал със следното имущество 75 дружествени дяла от капитала на „Кеш
Инвест Груп“ ЕООД, 7 660 дружествени дяла от капитала на „Крест Ком“
ЕООД, 50 дружествени дяла от капитала на „Ем Джи Билдинг“ ООД,
недвижим имот в Тополовград, къщата в Испания, л. а. Мерцедес "Г500" и
налични парични средства 100 047.57 лв. Дружествените дялове от капитала
на други търговски дружества, собственост на „Крест Ком” ЕООД, не
11
следвало да се съобразяват, тъй като искът не бил предявен и спрямо „Крест
Ком“ ЕООД. Доколкото имотът в Испания бил на значителна стойност,
съобразно приетата по делото съдебно оценителна експертиза /СОц Е /без
значение от това, коя стойност на имота и към кой момент ще се възприеме/,
то при всички случаи увеличението на имуществото в края на периода било с
повече от 150 000 лв. спрямо началния период на изчислението.
По смисъла на § 1, т. 4 ЗОНПИ в имуществото не се включвали разходи
за придобиване на движими и недвижими вещи, дружествени дялове, акции и
други имуществени блага, а самите материални блага, поради което в
патримониума на ответника за проверявания период не следвало да се
включват разходите за погасяване на кредити, за придобиване на имоти и леки
автомобили, а стойността на придобитите през проверявания период авоари,
недвижими и движими вещи. В периода от 25.07.2009 г. до 25.07.2019 г.
ответникът бил придобил следното налично към края на периода
имущество - къща в Испания и л. а. Мерцедес "Г500". Съгласно чл. 148, ал. 2
ЗОНПИ имуществото се оценявало към момента на неговото придобиване. От
СОц Е и САТЕ се установявало пазарната стойност на недвижимия имот и на
МПС към дата на придобиване - 2 079 193 лв. за къщата в Испания /реална
пазарна стойност на имота/, а за лекия автомобил - 123 295 лв. При добавяне
към тези стойности на наличните парични средства от 100 047.57 лв. и
придобитите дружествени дялове на стойност 1000 лв. се получава стойност
на имуществото по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗОНПИ през проверявания
период в общ размер на 2 303 535.57 лв.
Относно приходите и разходите на ответника през процесния
период, съдът се е позовал на разясненията, дадени с Тълкувателно решение
№ 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, според които
не представляват "имущество" по смисъла на § 1 т. 4 от ДР на ЗОНПИ и не
участват при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §
1 т. 3 от ДР на ЗОНПИ получените от проверяваното лице парични средства с
неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие
отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на
средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума
на лицето в края на проверявания период.
Вещото лице по съдебно-икономическата експертиза при отговор на
12
въпрос № 1 било посочило, че общо приходите на ответника за периода
възлизали на 2 019 825,13 лв.
Спорно по делото било дали към приходите следва да се отнесат
вземанията за дивидент в размер на 412 680,13 лв., заем в размер на 782 3321
получен през 2016 г., както и получени по банков път преводи от трети лица в
общ размер на 224 290, 85 лв.
По отношение на сумата получена в заем съдът като е взел предвид
характера на договора за заем- реален такъв, както и извършените правни
действия от ответника в качеството му на заемополучател и управител на
„Крест Ком“ ЕООД, както и е констатирал, че заема не е върнат, е достигнал
до извода, че сумата в размер на 782 332лв. не следва да се приеме като
доход/приход на ответника С. по смисъла на пар.1, т.2 от ДР на ЗПКОНПИ.
Относно дивидента съдът е констатирал, че от страна на „Кеш Инвест
Груп“ ЕООД е изплащан на ответника С. по-висок размер на дивидента през
процесния период. Установено било, че дружеството е оперирало със
значителен по размер суми поради което не било имало пречки за
разпределяне на дивидент в размер на 412680,14 лв. за 2016 г. Доводът на
ищеца за липса на основание за разпределяне на дивидент е намерен за
неоснователен.
Относно сумата получена въз основа на преводи от трети лица в
общ размер на 224 290,85 лв. съдът се е позовал на допълнителната съдебно-
икономическа експертиза- л.548-551, том Четвърти, от която се установявало,
че сумата е формирана по следния начин: 170 764.29 лв. - получени от "Крест
Ком" ЕООД в периода 2009 г. - 2018 г., 3475.28 лв. - получени от "Рунитекс"
ЕООД на 28.03.2012 г. и 50 051.27 лв. - получени от "Рунитекс" ЕООД и
"Крест Ком" ЕООД с четири входящи превода 22.02.2012 г., 02.05.2012 г.,
05.02.2013 г., 10.03.2014 г. Относно сумата 170 764.29 лв. от СИк Е се
установявало, че същата е плащана в размери приблизителни на
възнагражденията за управлението на дружеството, сумите били плащани
ежемесечно. Доколкото при преценка осигурителния доход вещото лице било
ползвало писмо с изх. № 1046-40-3480-1/01.10.2019 г. на НОИ, то съдъте
достигнал до извода, че преведените ежемесечно суми от "Крест Ком" ЕООД
на ответника са били именно във връзка с договорните им отношения по
договора за управление на дружеството, поради което е споделил доводите на
13
КОНПИ, че тази сума вече е отразена като приход на лицето. Относно
останалите суми 3475.28 лв. и 50 051.27 лв., не се установявало основание за
получаването им, липсвали доказателства тези суми да представляват доходи
от налични правоотношения, сумите не се установило и да са налични в края
на периода, поради което и съобразно Тълкувателно решение № 4 от
18.05.2023 г. по тълк. дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС липсвало основание
тези суми да се прибавят към прихода.
При това положение прихода на ответника възлизал на сумата в размер
на 2 432 505, 30 лв. и представлявал сбор от сумите 2 019 825,13 лв. и
412 680,13 лв.
Относно получените суми от отчуждени МПС-та съдът е
констатирал, че същите са отчуждени за сумата от 408 841 лв., а са закупени за
413 867 лв., при което придобивната стойност била по-висока и разликата от
5 026 лв. следвало да се отчете като разход или от сумата в размер на
2 432 505, 30 лв. следвало да се намали със сумата в размер на 408 841 лв. От
тук общият приход на ответника за периода от 25.07.2009 г. до 25.07.2019 г.
възлизал на сумата от 2 023 664, 30 лв.
Относно разходите съдът се е позовал на първоначалната съдебно-
икономическа експертиза, вариант 1, л.441, том Пети. В този вариант
преводите към чуждестранни банкови сметки, за които суми нямало данни да
са налични към края на проверявания период, не били включени като разходи.
Сумата изчислена от вещото лице възлизала на 368 573,04 лв. Това
изчисление било съобразено с ТР №4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на
ОСГК на ВКС. Прието е, че заключението следва да се кредитира относно
определените разходи за задгранични пътувания и същите следвало да се
включат при изчисленията в посочения размер доколкото било установено, че
ответника през периода е пътувал в чужбина до Испания и бил ползвал
закупения от него недвижим имот. Към тази сума следвало да се добави
разликата от продажната цена на отчуждените МПС-та в размер на 5 026 лв.
или общият размер на разходите за периода от 25.07.2009 г. до 25.07.2019
възлизал на 373 599, 04 лв.
Така нетният доход се равнявал на сумата от 1 650 065, 30 лв. /2
023 664, 30 лв. минус 373 599, 04 лв./.
След като се приело, че придобитото имущество е на стойност от
14
2 303 535, 57 лв., то несъответствието се явявало в размер на 653 470, 27 лв.
Дори в имуществото да се вземело предвид номиналната стойност по
съдебно-оценителната експертиза към датата на придобиване на имота от
1 751 091 лв., то несъответствието пак щяло да надвиши 150 000 лв.
Независимо, че съдът е приел наличие на „значително несъответствие“
по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, искът бил неоснователен като СГС
се е позовал на решението на ЕСПЧ по делото „Й. и др. срещу България“ и
чл.1 от Протокол 1 на ЕКПЧ. Същите се явявали приложими и към ЗОНПИ
независимо, че разглеждали конфискацията по отменения ЗОПДНПИ. Съдът
се е позовал и на чл.5, ал.4 от КРБ.
СГС е достигнал до извода, че възприетият от законодателния орган
подход имуществото да се презумира за незаконно при констатирано
значително несъответствие в доходите на ответната страна и автоматизма,
изискан от съда при отнемането на имуществото, без да се прави преценка за
пропорционалност, пряко противоречало на чл.1, Протокол 1 ЕКПЧ. От
съществено значение било по обоснован начин да се докаже връзка между
твърдените нарушения и въпросното имущество. Това означавало, че ищецът
дължи да въведе в процеса и да докаже непозволена от закона дейност,
разумно обосноваваща установеното като налично имущество, чието
отнемане се иска, в този смисъл била и съдебната практика на ВКС, която
съдът е цитирал. При всички случаи следвало да може логически да се
обоснове извод за влагане на средства, получени от конкретна престъпна
дейност в имуществото, чието отнемане се иска, без значение дали това е
станало пряко или престъпният капитал е вложен като краен резултат в
имуществото, чието отнемане се иска. В случа тези предпоставки не били
налице: установено било, че с постановление от 30.12.2021 г. наказателното
производство спрямо ответника било прекратено. Ответникът бил привлечен
като обвиняем за престъпление по чл.321, ал.3, предл.2 и предл.3, т.2 вр. с ал.2
НК Ищецът не бил представил доказателства за други отделени и висящи
спрямо ответника ДП или наказателни производства независимо от дадените
от съда указания за това.
Същевременно съдът е констатирал, че срещу дружествата, в които
ответникът бил управител, били издадени ревизионни актове, но дължимите
суми за ДДС били почти изцяло заплатени; последното се установявало от
15
справката за общите задължения на „Крест Ком“ ЕООД на л.209-л.21, том
Втори от делото. Липсвали твърдения и доказателства и за адм.нарушения,
извършени от ответника и в причинна връзка с придобиването на процесното
имущество. Доказателства за придобиване на имуществото от непозволена от
закона дейност не били ангажирани по делото.
Възможността за конфискация и намеса в частната собственост без да се
установят в кумулативност: 1./ престъпна дейност или административно
нарушение, за които се твърди, че са довели до придобиването на
имуществото, подлежащо на отнемане, както и 2./ връзка между тази дейност
и въпросното имущество, показвало дефицит на законодателната уредба,
която трябвало да се пренебрегне поради значителното си несъответствие с
член 1 от Протокол № 1, в който смисъл изрично бил § 138 на решението по
делото Й. и други с/у България, жалби № 265/17 и 26473/18, 26 септември
2023 г., в сила от 19.02.2024 г.
Последиците от непроведеното пълно и главно доказване били за
ищцовата страна.
Обстоятелството, че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗОНПИ не представлява
пречка за съществуването и надлежното упражняване правото на иск за
отнемане на незаконно придобитото имущество в полза на държавата
прекратяването на наказателното производство или влизането в сила на
присъда, с която подсъдимият е признат за невинен за престъпления, касаело
допустимостта на производството, но не обуславяло основателност на
претенцията при липса на доказване на престъпна дейност или
административно нарушение, които да се довели до придобиването на
имуществото, подлежащо на отнемане.
Претенциите били неоснователни и като такива са отхвърлени изцяло.
Апелативен съд-София, действащ като въззивна инстанция като взе
предвид доводите и възраженията на страните, както и събраните по делото
доказателства /пред първата съдебна инстанция/ приема следното:
Производството пред КОНПИ е открито въз основа на постъпило
уведомление от Специализирана прокуратура от 10.07.2019 г. /л.57, том І от
първоинстанционното производство/ за привличане в качеството на обвиняем
по образувано ДП № 128/2018 г. по посиа на СлО-СП, пр.пр. № 1394/2018 г. по
описа на Специализирана прокуратура на Г. Т. С. /л.58 там/, за престъпление
16
по чл.321, ал.3, пр.2 и пр.3,вр. ал.2 НК; престъпление, което попада в обхвата
на чл.108, ал.1, т.23 от ЗПКОНПИ.
Периодът на провeрката е 25.07.2009 г.- 25.07.2019 г.
Водещата предпоставка за отнемането в полза на държавата е
установяването дали между притежаваното от проверяваното лице имущество
в началото и в края на проверявания период е налице разлика и в каква посока
е тя. Отнемането може да бъде извършено в случай, че имуществото в края на
проверявания период се е увеличило в сравнение с това в началото на периода
и ако това увеличение надхвърля посочения размер в § 1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ
/ЗПКОНПИ, загл. изм. ДВ, бр. 84/2023/. Едва след установяване на такова
превишение подлежи на изследване въпроса дали даден доход има законен
характер /чл. 107 ЗПКОНПИ, сега ЗОНПИ/, както е застъпвано
последователно в практиката на ВКС, формирана включително след
постановяване на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк. дело № 4 от 2021 г. ОСГК
на ВКС. Целта на закона е да се отнеме в полза на държавата незаконно
придобитото от проверяваното лице имущество, като се ограничат
възможностите за незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и
разпореждане с него. Такова обогатяване е налице само в случаите, когато
между притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания
период и в края на проверявания период е налице необосновано превишение,
при което имуществото се е увеличило в края на проверявания период, в
противен случай не е налице попадащо под санкцията на този закон
обогатяване, т.е. липсва имущество, което да подлежи на отнемане.
Преди да се извърши преценка на законността на всяко от имуществата,
първо подлежи на установяване същественото за решаване на спора
обстоятелство, а именно - налице ли е значително несъответствие в
имуществото на проверяваното лице, което е в основата на обоснованото
предположение за незаконност на придобитото имущество, съгласно чл. 21 от
закона.
Първото спорно по делото е именно обстоятелството налице ли е
"знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe".
Стoйнocттa нa т. нap. "знaчитeлнo нecъoтвeтcтвиe" е cпeциaлнo зaкoнoвo
пoнятиe, oзнaчaвaщo пpeвишaвaнe c нaй-мaлo 150 000 лв. cтoйнocттa нa
имyщecтвoтo (нe нa cбopa нa paзxoдитe) нaд oбщaтa cтoйнocт нa нетния доход
17
зa проверявания пepиoд. Едва когато такова несъответствие е налице, на
проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за
изследвания период, какъв е източникът на тези доходи и дали същите
съответстват на придобитото имущество или не. Това е така, защото целта на
закона е да отнеме в полза на държавата незаконно придобитото от
проверяваното лице имущество като се ограничат възможностите за
незаконно обогатяване чрез придобиване на имущество и разпореждане с
него. Такова обогатяване обаче е налице само в случаите, когато между
притежаваното от лицето имущество в началото на проверявания период и в
края на проверявания период е налице необосновано превишение, при което
имуществото се е увеличило в края на проверявания период. В случаите,
когато няма такова увеличаване или е налице съответно намаляване на
имуществото в края на проверявания период, то не е налице обогатяване, т. е.
липсва имущество, което да подлежи на отнемане."
Изхождайки от нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, за да се направи
извод дали е налице значително несъответствие, следва да се извърши
съпоставка между имуществото на ответника и нетния му доход, при отчитане
дадените легални дефиниции на понятията "имущество" и "нетни доходи" с
разпоредбите на § 1, т. 4 и § 1, т. 8 вр. пар 1, т. 2 и т. 9 от закона.
При установяване на релевантните за спора обстоятелства, съдът
възприема значението на термините "доходи", "приходи", "разходи",
"източници на финансиране", "брутен доход", "нетен доход", така, както са
разяснени с постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 97/18.05.2018 г.
по гр. д. № 3224/2017 г. на ВКС, ІV ГО.
Съгласно легалната дефиниция, установена с § 1, т. 8 от ДР на ЗОНПИ,
"нетни доходи" са доходи, приходи или източници на финансиране, намалени
с размера на извършените обичайни и извънредни разходи от проверяваното
лице.
Тежестта на доказване на придобитото имущество и значителното
несъответствие, съгласно чл. 156, ал. 4, т. 1 и 3 ЗПКОНПИ е на Комисията.
По въпроса как следва да се третират вноските по собствена сметка,
както и вноските от трети лица е необходимо да се съобразят постановките
на Тълкувателно решение № 4/ 18.05.2023 г. по тълк.д. № 4/ 2021 г., ОСГК,
ВКС, както и разясненията дадени в РЕШЕНИЕ № 283 ОТ 28.05.2025 Г. ПО К.
18
ГР. Д. № 2758/2024 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС.
При приложение на последните в частта за имуществото следва да се
включат вземанията, възникнали в резултат от дадени от ответника като
физическо лице налични пари в заем, които също попадат в легалната
дефиниция на ЗОНПИ за имущество и следва да се оценят като такова,
независимо дали се претендира отнемането им. Вземанията са част от
имуществото и следва да бъдат включени в анализа, когато съдът приеме, че е
доказано възникването им в рамките на проверявания период /от страна на
КОНПИ/ и че не е доказано погасяването им преди края на периода /от страна
на проверяваното лице/, ако са налице и другите предвидени в ЗОНПИ
предпоставки за това.
В конкретния случай относно сумата в размер на 221 201,51 евро с
левова равностойност от 432 632, 55 лв. се твърди от КОНПИ, че са внесени
от ответника по банковата сметка на „Кеш Инвест груп“ ЕООД.
Не се спори по делото, а и от събраните доказателства се установява, че
ответника С. е управител, а впоследствие и едноличен собственик на капитала
на „Кеш Инвест груп“ ЕООД, л.62, том І от първоинстанционното
производство.
Пак от там се установява и, че ответника С. е управител и едноличен
собственик на капитала на „Крест Ком“ ЕООД, л.79. Видно от данните по
делото основна дейност на дружеството е инвестиране в недвижими имоти и
транспортни средства с цел продажба или отдаване под наем.
Ответникът е управител и едноличен собственик на капитала на „Ем
Джи Билдинг“ ООД, л.374, както и на „Рунитекс“, л.346 от том ІV от
първоинстанционното производство. Едноличен собственик на капитала на
последното е „Крест Ком“ ЕООД.
Съгласно горецитираното решение на ВКС спорната сума в размер на
432 632, 55 лв., ако се приеме, че е предоставена от ответника като
физическо лице на дружеството, следва да бъде квалифицирана като разход.
Ако приемем, че с част от тази сума е изплатен дивидент на ответника,
то със сумата платена като дивидент ще е намалено имуществото на
дружеството, но по отношение на него иск от КОНПИ не е предявен.
Относно сумите за дивидент:
19
От представената от НАП, ТД на НАП София, офис „Център“, л.104,
том ІІ на първоинстанционното производство преписка, вкл. годишна данъчна
декларация по чл.50 от ЗДФЛ за 2017 г. и 2018 г., л.110 и следв., както и от
справката по чл.57 ЗОДФЛ и чл.73 ЗДДФЛ се установява, че получените от
ответника суми като дивиденти за 2016, 2017 и 2018 г. от „Кеш Инвест
груп“ ЕООД, съответно 641 000 лв., 680 000 лв. и 434 400 лв. са надлежно
декларирани от С.; удържан е и съответния данък, виж справката на л.108, том
ІІ на първоинстанционното производство.
От представената от НАП, ТД на НАП Пловдив офис Хасково преписка
/л.92 и следв. от том ІV от първоинстанционното производство/ се установява,
че от „Кеш Инвест Груп“ ЕООД са подадени Годишни данъчни декларация
/ГДД/ по чл.92 ЗКПО за периода 2009 г.- 2018 г. Видно от справките на л.200,
л.201 от същия том, доходите от дивиденти в полза на физически лица по
чл.38, ал.1 от ЗДДФЛ, вкл. на ответника С., са декларирани. Сумите посочени
относно ответника са идентични с тези по подадената от него декларация по
чл.50 ЗДФЛ. От съдържащите се на л.246 и следв. от същия том, счетоводни
данни от „Пиреос банк“ АД,се установява, че плащането е извършено по
банков път. От страна на органа по приходите не са установени дължими
публични задължения от „Кеш Инвест Груп“ ЕООД. С решение от 14.03.2021
г. на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“
СОФИЯ /л.297 от том V/ е отменен ревизионния акт от 07.12.2021 г. в частта
относно установения резултат по ЗДДФЛ за данъчен период 2019 г. ведно със
съответните лихви. В същото решение са обсъждани и получените от
ответника дивиденти за 2018 г. и 2019 г. от „Кеш инвест груп“ ЕООД. Прието
е, че не са налице предпоставките на чл.122 от ДОПК за извършване на
облагане на данъчно задълженото лице Г. С. по този особен ред.
При това положение въззивната инстанция приема за недоказана тезата
на ищеца, че ответника като физическо лице е внесъл сумата в размер на
221 201,51 евро с левова равностойност от 432 632, 55 лв . по банковата
сметка на „Кеш Инвест груп“ ЕООД и след това е получил дивидент в
размер на 434 400 лв. По арг. на общото правило на чл.154 ГПК, който
твърди това обстоятелство следва да го докаже. От страна на ищеца това не
беше доказано, още повече, че получените от ответника дивиденти преди това
са били разпределени с решение на дружеството, а освен това са били
20
декларирани пред органите на приходите и съответно за били предмет на
ревизионни производства.
В този смисъл довода на ищеца, че индиция за поддържаната от него
операция е това, че на останалите съдружници дивидента е в по-нисък размер,
съдът намира за неоснователен.
Относно сумата в размер на 782 332 лв.:
Отговорът на въпроса дали следва да се включи като приход в анализа
сумата в размер на 782 332 лв., която се твърди от ответника да е получил в
заем, се предпоставя от това дали е доказано по делото реалното получаване
на тази сума. За да се отговори на въпроса следва да се изследва правния
характер на договора, а именно: заемът е договор, при който едно лице
предоставя пари или други заместими вещи, които се придобиват в
собственост от заемателя, а заемодателят придобива вземане – облигационно
субективно право на връщане на даденото, както и евентуално лихва, ако
такава е уговорена.
За целите на настоящето производство следва да се вземе предвид
счетоводното отразяване, както и въззивната инстанция намира за
необходимо, че следва да обсъди установеното в ревизионните актове,
представени по делото арг. от чл.108 ДОПК.
Действително, СГС приема, че не е доказано връщането на сумата и от
тук достига до извода, че договор за заем не е сключен, но ВКС в
горецитираното решение приема, че от значение е реалното получаване. Ако
сумата е реално получена / с оглед характера на договора за заем - реален/, то
тя ще бъде отнесена към приходната част. Ако се установи връщане на сумата,
то последната ще намери отражения в разходната част.
От представената от НАП, ТД на НАП София, офис „Център“, л.115 и
следв, том ІІ на първоинстанционното производство, ГДД за 2016 г.,
Приложение № 11, е видно, че получения от ответника заем от заемодателя
„Крест Ком“ ЕООД в размер на 782 332, 00 лв. е надлежно деклириран.
Видно от обстоятелствената част на Ревизионния доклад /РД/ от
21.05.2018 г., послужил като мотив за издаване на Ревизионния акт от
13.06.2018 г. /л.306 и следв. от том ІІ на първоинстанционното производство/
по отношение на „Крест Ком“ ЕООД , т.т.7 и 8, не са констатирани
21
нарушения на счетоводното законодателство, нито са констатирани нарушения
на Закона за ограничаване на разплащанията в брой /ЗОПБ/; няма съставени
АУАН.Дружеството няма касов апарат, а всички плащания се извършват по
банков път. Относно договора за заем на Г. Т. С. е посочено, че такъв е
сключен на 01.06.2016 г. за предоставяне на сумата от 400 000 евро с годишна
лихва в размер на 6 % от заеманата сума, която следва да се върне в срок от 7
години, т.е. срокът изтича извън процесния период. Сумата е предоставена по
банков път, като е приложено извлечение от банкова сметка, виж л.357, том ІІ.
Установява се и, че дружеството е предоставяло заеми и на други физически
лица с оглед съдържащата се справка пак там. Не са констатирани нарушения
по повод предоставянето на заемните средства. Единственото констатирано е,
че при определяне на данъчния финансов резултат следва да се отразява като
приход този от лихва по предоставените заеми, но не и по отношение на този
предоставен на ответника С.. Същите са констатациите и в последващия РД от
20.06.2017 г. като в РА от 14.09.2017 г. е прието, че не е постъпила
допълнителна информация и не се налага промяна на констатациите, виж
л.405 от том ІІ.
При тези си констатации въззивният съд приема, че получената сума в
заем в размер на 782 332 лв., противно на приетото от СГС, следва да бъде
отразена в приходната част на анализа.
Относно сумите получени от трети лица по банкови сметки на
ответника:
Видно от отразеното на л.610 от съдебния протокол, съставен за
31.10.2024 г., при изслушването си вещото лице е посочило, че сумите
получени от трети лица по банкови сметки на ответника /виж с.18 от
заключението от 21.10.2024 г. / същите възлизат на стойност от 224 290,85
лв. Сумата в размер на 170 764,29 лв. получена от ответника от „Крест Ком“
ЕООД за периода 2009-2018 г. представлява възнаграждение за управлението
на дружеството и същата е отразена като приход. Вещото лице по съдебно-
икономическата експертиза е дало заключение и при съобразяване с писмото
на НОИ от 01.10.2019 г.
По отношение на сумите в размер на 3475,28 лв. и 50 051,27 лв. не се
установява да са налични в края на периода като този извод съвпада и с
основанията за изменение на иска по реда на чл.214 ГПК в посока намаление
22
/виж мотивите на настоящето решение в частта относно обсъждането на
допустимостта на първоинстанционното такова/. Правилно СГС се е позовал
на ТР № 4 от 18.05.2023 г. по тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. Съгласно
същото при определяне размера на несъответствието съобразно нормата на §
1, т. 3 от ДР на ЗОНПИ не участват получените от проверяваното лице
парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от
придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е
установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те
не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период.
Паричните средства, преминали по банкови сметки, които не са налични в
края на изследвания период, и не е установено преобразуването им в друго
имущество, не формират превишение на имуществото, не могат да обосноват
несъответствие, респективно липсва предмет на отнемане - поради което и не
подлежат на отнемане.
При горевъзприетото в мотивите на настоящето решение приходната
част на ответника възлиза не на сумата от 2 432 505,30 лв., както е приел СГС,
а на 3 214 837,30 лв. /към сумата от 2 432 505,30 лв. се прибавя сумата в
размер на 782 332 лв., получена като заем/. От сумата в размер на 3 214 837,30
лв. следва да се извади сумата в размер на 408 841 лв., представляваща
стойността на която са отчуждени останалите МПС-та, и се получава общ
приход на ответника в размер на 2 805 996,30 лв., а не както е приел СГС
такъв от 2 023 664, 30 лв.
Относно разходната част:
За командировки в чужбина до Испания:
Не се спори по делото, че ответника има постоянен адрес в Р България, а
не в Кралство Испания. От данните по делото е видно, че ответникът е с
постоянен адрес в гр.София.
От документите, съдържащи се в преписките представени от органа по
приходите се установява, че самия ревизиран /ответника/ е признал за
осъществени пътувания в чужбина. Установено е, че разходите са сторени от
неговата разплащателна сметка. Пътуванията включват такива до Испания
/спорни/ с оглед притежанието на процесния недвижим имот там, както и
пътувания до Турция.
Вещото лице П. по изготвената от нея съдебно-икономическа експертиза
23
е констатирала разходи за задгранични пътувания като отразеното е
съобразено с нормативно-признатите разходи, виж изслушването на вещото
лице на л.383, том V от първоинстанционното производство. Заключението
обсъдено ведно със събраните по делото писмени доказателства, така както
изисква чл.202 ГПК, следва да бъде кредитирано. Въззивният съд споделя
изводите на първата съдебна инстанция.
За закупуване на къщата в Испания:
Не се спори по делото, а и от данните се установява, че къщата в
Испания е закупена от ответника по време на процесния период. Плащането е
извършено с банков чек.
Релевантна за целите на производството е реалната пазарна стойност на
имуществото към момента на придобиване.
Видно от депозираната и приета по делото /пред първата съдебна
инстанция/ съдебно-оценителна експертиза, л.339 и следв., том V, къщата се
намира в гр. Матаро, който град е разположен на 27 км от гр.Барселона и
намира се на брега на Средиземно море. Конкретния имот е разположен в
планиската част на Кабрера де Мар, в обособен квартал, разположен източно
от основното селище и е заобиколен от гори. Имотът е с площ от 2120 кв.м.
Общата застроена площ е 383 кв.м. като сградите са застроени през 1990 г.
Недвижимият имот е придобит на 27.06.2016 г. Вещото лице оценява
застроената част на имота по пазарна стойност м.06.2016 г. чрез номинирана
инфлация на сумата от 1 751 091 лв. /895 318 евро/ и чрез реална инфлация на
сумата от 2 079 193 лв. /1 063 074 евро/ и към изготвяне на заключението
м.05.2021 г., съответно 1 936 530 лв. /990 132 евро/ и 2 097 159 /1 072 261
евро/.
Налага се извод, че реалната пазарна стойност на имота е
значително по-висока от тази, която не се спори, а и се установява по
делото да е заплатена от ответника С..
Въззивната инстанция възприема извода на СГС, че като реална
пазарна стойност на имота следва да се вземе тази с отразена реална
инфлация или сумата от 2 079 193 лв.
Относно МПС марка Мерцедес модел Г 500 се установява, че
автомобила е закупен на 27.04.2016 т. видно от данните на л.22 и следв. от том
24
ІІ на първоинстанционното производство. Видно от заключението реалната
му пазарна стойност е 123 295 лв.
Въззивната инстанция споделя съображенията на първоинстанционния
съд досежно разходната част: относно разходите СГС се е позовал на
първоначалната съдебно-икономическа експертиза, вариант 1, л.441, том
Пети. В този вариант преводите към чуждестранни банкови сметки, за които
суми няма данни да са налични към края на проверявания период, не са
включени като разходи. Сумата изчислена от вещото лице възлиза на
368 573,04 лв. Това изчисление е съобразено с ТР №4 от 18.05.2023 г. по
тълк.д.№ 4/2021 г. на ОСГК на ВКС.
Общият размер на разходите за периода 25.07.2009 г.- 25.07.2019 г.
възлизат на сумата от 373 599,04 лв.
Така нетния доход се равнява на сумата в размер на 2 432 397,26 лв. /
2 805 996, 30 лв.- 373 599,04 лв./.
След като и от двете съдебни инстанции се прие, че придобитото
имущество е на стойност от 2 303 535,57 лв., то несъответствието възлиза на
сумата от 128 861,69 лв. /2 432 397,26 лв.- 2 303 535,57 лв./. Следвателно
същото не е „значително“ по смисъла на пар.1, т.3 от ДР на ЗОНПИ.
При това положение при липсата на най-важната предпоставка за
уважаване на ищцовота претенция, повече разсъждения не биха били
необходими.
От друга страна с оглед необходимостта да обсъдим доводите на
въззивника в тяхната цялост, арг. от чл.269 ГПК, дори да приемем, че е налице
„значително несъответствие“, противно на соченото от Комисията, трайно
установена е понастоящем съдебната пракитка на ВКС, която изисква да бъде
изследвана причинната връзка между придобитото имущество и
незаконната дейност на ответника.
В този смисъл настоящата инстанция излага следните мотиви:
Установява се от данните по делото /л.353 и следв., том V/, че с
постановление от 30.12.2021 г. на Специализирана прокуратура е прекратено
нказателното производство по досъдебно производство № 213/2019 г. по описа
на СО-СП, пр.пр. № 2551/2019 г. по описа на специализирана прокуратура, по
което производство е бил привлечен като обвиняем Г. Т. С.. Видно от
25
мотивите на това постановление прието е, че от проведените действия по
разследването не е установено наличието на организационна връзка между Г.
С. и другите изброени лица- участници в ОПГ. Не били събрани и
доказателства за наличието на субективен елемент по отношение на Г. С. за
извършване на престъплението по чл.321, ал.1-3 НК. Не били събрани
доказателства и за извършени от С. престъпления по чл.255 НК, чл.256 НК,
чл.253 НК или други престъпления от общ характер.
В о. с. з. на 06.06.2024 г. СГС е дал изрични указания на ищеца след като
е бил изменен доклада по делото, че не сочи доказателства, че престъпната
дейност, за която е повдигнато обвинение, е довела до придобиване на
имуществото, подлежащо на отнемане, както и връзка между тази дейност и
процесното имущество.
Съгласно приетото в РЕШЕНИЕ № 695 ОТ 21.11.2024 Г. ПО ГР. Д. №
3635/2023 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, установеното значително
несъответствие в имуществото на ответници, които не доказват наличието на
законни доходи за придобиването на имуществото, предмет на спора, не е
достатъчно за отнемането му, а задължава съда да извършип роверка дали
престъпната дейност е довела до придобиване на имущество, подлежащо на
отнемане, както и каква е връзката между тази дейност и въпросното
имущество (§ 128-§ 138 от Дело Й. и др. срещу България от 23.09.2023 г. по
жалби № 265/17 и 26473/18). Както е посочено в постановеното по реда на чл.
290 ГПК Решение № 464 от 9.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3939/2023 г., IV
ГО, връзката може да бъде пряка - в случаите, когато имуществото е
непосредствено придобито от престъплението, или косвена - когато
придобиването е опосредено чрез една или няколко пълни или частични
трансформации на средства чрез разпоредителни сделки. Тя може да бъде
установена както при условията на пълно и главно доказване, така и чрез
обосновано въз основа на обстоятелствата по делото и правилата на
формалната логика предположение. Липсата на доказан от ответниците
законен източник на придобиването би могла да направи предположението за
наличие на такава връзка основателно, но необходимо условие за това е
възможността от доказателствата по делото да се обоснове извод за влагане на
средства, получени от конкретната престъпна дейност, в имуществото, чието
отнемане се иска. Това е така, защото правото на собственост е гарантирано
както от КРБ и националното законодателство, така и от ЕКЗПЧОС и то не
26
може да бъде отнемано извън стриктно уредените хипотези и съгласно
утвърдените от ЕСПЧ стандарти за съответствие с легитимна цел и
пропорционалност, така и в решение № 283 от 28.05.2025 г. по к.гр.д.№
2758/2024 г. на ВКС, ГК, Четвърто ГО. При липсата на установена връзка
между престъпна дейност и имуществото, придобито от проверяваното лице,
ответник в съдебната фаза на производството, намесата в мирното
упражняване на притежанията от страна на ответниците-физически лица при
предявен иск от КОНПИ за отнемане на тези имущества, не би била в
съответствие с изискванията и гаранциите на чл.1 от Протокол № 1 към
ЕКЗПЧОС, така и в решение № 695 от 21.11.2024 г. по гр.д.№ 3635 по описа за
2023 г. на ВКС, ГК, Трето ГО.
Настоящият съдебен състав счита, че от събраните по делото
доказателства не може да се направи обосновано предположение, че
имуществата, за придобиването на които ответникът не установява законен
източник, са във връзка с конкретното престъпно поведение, за което на
проверяваното лице е повдигнато обвинение, респ. административно
нарушение /каквото и не се твърди от ищеца да е налице, а и не се установява/.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
По разноските с решението си СГС е приел следното: разноски се
дължат на ответника като са присъдени единствено тези, които са
претендирани: разноски за депозит по първоначалната и допълнителна СИк Е
в размер на общо 1350 лв., които са възложени в тежест на ищеца.
Прието е, че ищеца, на основание чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, дължи
държавна такса по производството, възлизаща на сумата от общо 59 934.90 лв.
- съобразно първоначално претендирания размер от 1 498 372.49 лв.
Характерът на конкретния спор, който е с правно основание чл. 153, ал. 1
ЗОНПИ, изисквал извършване на преценка за вид и стойност на имущество,
приходи, разходи, несъответствия в имуществото в началото и в края на
проверявания период. При този предмет, за да е прецизно изчисляването на
разноските, въпросът за тях следвало да бъде разрешен - общо и окончателно
за съответната инстанция, едва при постановяване на нейния краен акт като се
е позовал на определение № 1804 от 11.04.2024 г. по ч. гр. д. № 1222/2024 г. на
III г. о. на ВКС. Това било така, защото по иска по чл. 153 ЗОНПИ държавна
27
такса се дължала, но не се внасяла предварително, а се присъждала с
решението в зависимост от изхода на делото. Комисията дължала заплащане
на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е
прекратено. В случая при отхвърляне на исковете на Комисията, както и при
отказ от исковете с оглед на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ, идентична чл. 78, ал. 2
ЗОПДНПИ(отм.), се присъждала дължимата държавна такса с оглед на
стойността на имуществото, чието отнемане се е искало като СГС е цитирал
многобройна съдебна практика на ВКС.
С определение № 8706 от 05.05.2025 г., четено по реда на чл.248 ГПК
първоинстанционният съд е приел, че молбата на КОНПИ за изменение на
решение № 240 от 27.01.2025 г. в частта за разноските е неоснователна. Това
било така, защото по иска по чл.153 ЗОНПИ държавна такса се дължала, но не
се внасяла предварително,а се присъждала с решението в зависимост от изхода
на делото. Комисията дължала заплащане на държавна такса, когато искът е
отхвърлен или произвоството-прекратено. В случая при отхвърляне на
исковете на Комсията, както и при отказ от исковете с оглед чл.157, ал.2
ЗОНПИ се присъждала дължимата държавна такса с оглед стойността на
имуществото. За тези си изводи първоинстанционният съд се е позовал на
съдебна практика на ВКС, която е изрично цитирал. Прието е още, че
Комисията не е освободена от заплащане на такса и на основание чл.84, т.1
ГПК, тъй като вземанията, предмет на делото били частно-правни, а
Комисията имала качеството на процесуален субституент на държавата.
Решението, с което се отнемало имущество не придавало на това имущество
статут на публична държавна собственост. Съобразно приетото в решение №
3/08.07.2008 г. по конст.д.№ 3/2008 г. на КС, преценката за освобождаване от
заплащане на държавна такса на основание чл.84 ГПК се определяа не от вида
правен субект, а от характера на правото, чиято защита се търси. Затова в
конкретния случай ищецът носел задължението да заплати цялата държавна
такса, съобразно първоначалния размер на претенциите от 1 498 372, 49 лв.,
вкл. и за частта на претенциите, производството относно които е прекратено.
Това било така, защото ищецът не бил съобразил при предявяване ан иска
разходваните/неналичните имущества, които очевидно било, че няма как да
бъдат отнети. По искове по ЗОНПИ, за да било прецизно изчисляването на
разноските, въпросът за тях следвало да бъде разрешен общо и окончателно за
съответната инстанция, едва при постановяването на нейния краен акт, така
28
било разяснено в определение № 1804 от 11.04.2024 г.по ч.гр.д. № 1222/2024 г.
на ВКС, Трето ГО. Дори и това становище да не се споделяло, то съдът бил
длъжен по реда на чл.77 ГПК да събере и дължимата държавна такса по
исковете във вр. с тази част на производството, за която е налице частичен
отказ от иска. При това положение и на основание чл.157, ал.2 ЗОНПИ
ищецът дължал държавна такса в размер на 59 934,90 лв.
Срещу постановеното по реда на чл.248 ГПК, определение № 8706 от
05.05.2025 г. , е подадена частна жалба от КОНПИ.
Излагат се доводи за неправилност и необоснованост. Твърди се, че
определението не било съобразено със съдебната практика на ВКС, ОС и САС
по отношение на разноските, присъждани в производство по ЗОНПИ, която се
цитира. В същата се приемало наличие на хипотезата на чл.84, т.1 ГПК.
Позовава се и на решението от 21.05.2024 г. на ЕСПЧ „Мъндев и други срещу
България“.
По частната жалба не е подаден отговор от ответника Г. Т. С.. В хода на
въззивното производство се изразява становище за неоснователност на
частната жалба.
По допустимостта на частната жалба:
Обжалваното определение е връчено на жалбоподателя на 16.05. 2025 г.
Частната жалба е подадена на 23.05.2025г.
Същата е в срок.
Налице е правен интерес от обжалване.
Следователно частната жалба е допустима.
По основателността на частната жалба:
Въззивната инстанция споделя мотивите на първоинстанционния съд.
Обжалваното определение е съобразено с трайно установената съдебна
практика на ВКС.
Разпоредбата на чл.154, ал.3 ЗОНПИ предвижда недължимост на
държавната такса единствено при сезиране на съда с подаване на исковата
молба, но такава следва да бъде определена и възложена на КОНПИ с оглед
изхода на делото при приключването на производството, виж така и в решение
№ 193 от 03.04.2025 г. по гр.д.№ 4570/2022 г. на ВКС, ГК, Трето ГО. Противно
на соченото от въззивника, разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК не намира
29
приложение.
Налага се извод, че обжалваното определение е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
Пред въззивната инстанция:
При този изход на спора на въззивника разноски не се следват.
Въззиваемият претендира разноски, но липсват данни такива да са
сторени поради което не се присъждат.
С оглед нормата на чл. 157, ал. 3 ГПК в тежест на КОНПИ следва да
бъде възложена следващата се държавна такса за въззивното производство,
определена въз основа стойността на имуществото, чието отнемане се търси
или държавна такса за въззивното производство в размер на 29 967, 45 лв.
Водим от горното, АПЕЛАТИВЕН СЪД
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 540 от 27.01.2025 г. на СГС, І-12 състав,
постановено по гр.д.№ 6269 по описа за 2021 г., изцяло.
ПОТВЪРЖДАВА определение № 8706 от 05.05.2025 г., четено по реда
на чл.248 ГПК.
ОСЪЖДА, на основание чл. 71, ал. 1 ГПК вр. чл. 157, ал. 3 ЗОНПИ
Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, гр. София, пл.
"Света Неделя" № 6, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметката на Апелативен съд-София, сумата от 29 967, 45 лв. - държавна
такса за въззивното производство.
Решението може да се обжалва пред ВКС на РБ в 1-месечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
30
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
31