Решение по в. гр. дело №347/2021 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 152
Дата: 15 ноември 2021 г. (в сила от 15 ноември 2021 г.)
Съдия: Десислава Борисова Николова
Дело: 20213200500347
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 152
гр. гр. Добрич, 15.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на тринадесети
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Десислава Б. Николова
Членове:Галина Д. Жечева

Жечка Н. Маргенова Томова
при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева
като разгледа докладваното от Десислава Б. Николова Въззивно гражданско
дело № 20213200500347 по описа за 2021 година
намира следното:


Производството е образувано по реда на член 258 и сл. от ГПК, по въззивна жалба с вх.
№ 583/15.03.2021 г. ( по регистратурата на ДРС) на ответника Л. Д. Л. от град Добрич срещу
Решение № 14 от 23.02.2021 г. на Добричкия районен съд по гр.д.№ 1891/ 2021 г.,
уважаващо предявени срещу него по реда на член 422 от ГПК искове за две парични
вземания от : главница в размер от 355,39 лева – неплатена цена на електрическа енергия ,
доставена в енергоснабден имот в град Б. ( аб.№ ********** ) за периода
7.03.2019 г. – 15.04.2019 г. и мораторна лихва , изтекла от 8.05.2019 г. до 31.01.2020 г., в
размер от 25,96 лева ( при цена на иска за лихви – 26,45 лева ) .
В жалбата има оплаквания , подробно посочени в доклада на въззивния съд, свеждащи се до
неправилна правна оценка на факта на извършената от ищеца промяна на титуляра на
водената от него партида за процесния енергоснабден имот по заявление на третото лице -
Д.Л.И. . Въззивникът поддържа, че промяната обвързва ищеца и с оглед твърдените от него
в първоинстанционното производство факти , че като собственик на имота в процесния
период е дал съгласие за промяната на титуляра и че за предоставеното на третото лице
ползване на имота имало съгласие, но не във формата на „ изричен писмен договор “ „ за
наем или за послужване“ . Решението на ІІІ г.о. на ВКС по гр.д.№ 439/2018 г., на което се е
позовал първоинстанционният съд , не обхваща процесния случай , като попадащ в
1
хипотезите на предоставено от собственика на имота ползване по силата на договорно
отношение. Въззивникът иска отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане
на разноски за две производства.
В отговор на въззиваемия - „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна жалбата се оспорва
като неоснователна по съображения, че третото лице е вписано като титуляр на партидата
въз основа на въвеждане на дружеството в заблуждение, че има качество на собственик на
имота към 9.04.2019 г., макар да го е загубил на 14.03.2017 г. и правото на собственост да е
преминало по силата на две последователни сделки от 14.03.2017 г. и от 1.02.2019 г. – към
праводателите на въззивника и към него и при липса на съгласие от него в предвидената
форма съгласно член 6 (2) от ОУ. Въззивникът като собственик на електроснабдения имот в
исковия период е клиент на дружеството и длъжник по заявените две вземания.
Въззиваемото дружество настоява за потвърждаване на решението и присъждане на
разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсулт.
При проверката на обжалваното решение с оглед оплакванията в жалбата, доводите в
отговора и съобразно член 269 от ГПК въззивният съд намира, че то е валидно, допустимо и
правилно.
По предявения по реда на член 422 от ГПК от „ Енерго – Про Продажби“ АД, град Варна
срещу Л. Д. Л. иск за установяване съществуването на парични вземания от : главница в
размер от 355,39 лева – неплатена цена на електрическа енергия , доставена в енергоснабден
имот в град Б. ( аб.№ ********** ) за периода 7.03.2019 г. – 15.04.2019 г. и мораторна лихва
, изтекла от 8.05.2019 г. до 31.01.2020 г., в размер от 26,45 лева ( присъдена в размера от
25,96 лева ) , ответникът – въззивник се е бранил с правоизключващо възражение, че не е
страна по правоотношението за продажба на електрическа енергия за битови нужди , че
длъжник по вземанията е третото лице Д.Л.И. – ползвател на имота , което е подало
заявление за смяна на партидата при електроразпределителното дружество и е потребило
съответното количество електрическа енергия .
За да уважи искът, първоинстанционният съд е приел,че в 2019 г. третото лице – Д.Л.И.,
което не е собственик на присъединения към електроразпределителната мрежа имот, е
поискало поемане на партидата за него , водена при ищцовото дружество – краен снабдител
с електрическа енергия и тя е открита на негово име , но без да има дадено от ответника –
действителен собственик - съгласие за това и за ползването на енергоснабдения имот от
третото лице .
В исковия период – 7.03.2019 г. – 15.04.2019 г. имотът – вилна сграда в село Оброчище ,
вилна зона „ Изгрев“ - имот с идентификатор № 53120. 504.280.1 по кадастралната карта на
селото, е обект на правото на собственост на въззивника Л. Д. Л. по нотариален договор за
продажба, сключен на 1.02.2019 г. Третото лице Д.Л.И. и Г.Л.И. ( като наследници на Л.Д.И.
, починал на *** г. и при вписан отказ от наследството от дъщерята Г.Л.И. ) са били
съсобственици на имота до дата 14.03.2017 г. , когато са го отчуждили в полза на
праводателката на въззивника – К.С.М., видно от вписванията в партидата за имота в
справката от СВ- град Б. ( на л. 50-52 ). Откриването на индивидуалната партида на името на
2
третото лице Д.Л.И. е извършено въз основа на негово заявление с вх.№ 5090209/ 9.04.2019
г. ( на л. 77 -79 от делото на ДРС ) , към което са приложени документи за право
на собственост на първоначалния собственик Л.Д.И. ( договор за право на
строеж от 1986 г. ) за наследствено правоприемство ( удостоверение за наследници
и за вписан отказ от един от тях ) и при укриване на обстоятелството, че имотът е отчужден
от него и другия съсобственик – сънаследник - почти две години по – рано .Фактическото
основание за смяната на титуляра на партидата, според съдържанието на заявлението от
9.04.2019 г. , е правото на собственост на заявителя , който иска да бъде получава
електрическа енергия за битови нужди чрез присъединителните съоръжения до границата на
„собствената му “ вила . Несъответно на него въззивникът поддържа, че основанието е
дадено от него съгласие за предоставено на третото лице ползване на имота .
В съгласие с разясненията по т.1 от ТР № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС длъжник по вземането
за цената на доставена топлинна енергия за битови нужди съгласно ЗЕ е собственикът или
титулярът на ограниченото вещно право върху топлоснабдения имот. Приложимостта на
тези разяснения на ТР в хипотезата ,в която за същия имот няма сключен договор между
ползвателя на договорно основание и доставчика и към договора за продажба на
електрическа енергия за битови нужди е обоснована в Решение № 205 от 28.02.2019 г. по
гр.д.№ 439/2018 г. по описа на ІІІ г.о. на ВКС, на което се е позовал първоинстанционният
съд . Правната уредба в член 91-92 във връзка с член 97-98а от ЗЕ и § 1,ал.1,т. 2а от ДР на ЗЕ
( в ред. от Дв,бр.54 от 2012 г. ) свързва качеството на длъжник на цената с качеството на
собственик или носител на ограниченото вещно право на ползване върху електроснабдения
имот.
Следователно в исковия период 7.03.2019 г. – 15.04.2019 г. има открита индивидуална
партида на името на третото лице, но не по договор, сключен между доставчика и това трето
лице като ползвател на имота на облигационно основание и въззивникът – ответник е
собственик на имота . Неправилно първоинстанционният съдът е обсъждал има ли няма
съгласие от собственика за ползване на енергоснабдения имот от третото лице. Достатъчно
за извода , че въззивникът е длъжник по вземането за цената на доставената в този период
електрическа енергия, е притежаването на имота от него. Уважаването на иска е
законосъобразен резултат и въззивният съд потвърждава изцяло обжалваното решение .
Въззиваемото дружество има с оглед направеното искане по член 78,ал.8 от ГПК и защитата
от юрисконсулт право на разноски в размер от 100 лева според член 25,ал.1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ.
Воден от горните съображения, ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО Решение № 14 от 23.02.2021 г. на Добричкия районен съд по
гр.д.№ 1891/ 2021 г.,изменено с определение № 197 от 15.04.2021 г. относно разноските .
3
ОСЪЖДА Л. Д. Л., ЕГН: ********** от град ДД. да заплати на „ Енерго- Про Продажби“
АД, град Варна, бул. „ Владислав Варненчик“ № 258, варна Тауърс разноски по член 78,ал.8
от ГПК в размер от 100 ( сто ) лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4