Решение по дело №15162/2019 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр. София,  29.11.2019 г.

 

            СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на двадесет и девети ноември  две хиляди и деветнадесета година в състав:    

 

                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА   

                                                      ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА                                                                                         ИВА НЕШЕВА

       

            като разгледа докладваното от  съдия Орешарова  ч. гр. д. № 15162 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

              Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

   Образувано е по частна жалба на „Т.С.“ЕАД- длъжник по изпълнително дело № 20198380405371 на ЧСИ М.Б., с рег.№ 838 на КЧСИ срещу  постановление от 01.11.2019год., с което е отказано намаляване на определените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение, платими на взискателя, поради прекомерност на същите по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК  до минималния размер от 200лв. и съответно таксата по т.26 по ТТР към ЗЧСИ. Жалбоподателят излага, че адвокатското възнаграждение е прекомерно, като единствените извършени действия от пълномощника на взискателя са подаване на молба за образуване на изп.дело, като смята, че и не се е налагало извършването на каквито и да последващи правни действия. Моли да се отмени постановлението на ЧСИ, с което е отказал да намали адвокатското възнаграждение по изп.дело  на 200лв. само за образуване на изпълнителното дело, както и да бъдат редуцирани начислените по ТТР съобразно извършените действия, включително и с оглед на вземането да се редуцира таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендира за присъждане на направени разноски за настоящото производство.

Постъпило е възражение от взискателите по изпълнителното дело, чрез адв. С., в което се излагат съображения за неоснователност на жалбата.  

По делото са депозирани мотиви на ЧСИ Б., рег.№ 838 на КЧСИ, в които е посочено, че не следва да се намаляват разноските за адвокатско възнаграждение и таксите по изп.дело.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и взе в предвид приложените по изп.дело доказателства, намира следното:

Жалбата е подадена от легитимирана страна, в срок и срещу подлежащ на обжалване акт съгласно чл.435, ал.2,  т.7  ГПК, поради което е процесуално допустима, а по същество- основателна.

Изпълнителното производство е образувано по молба на взискателите Х.Й.С.В.Й.С.и В.Д.С.от 22.10.2019г., подадена чрез адв.С., въз основа на издаден по гр.дело №36526/2018г. на СРС, 46-ти състав влязло в сила решение на съда за сумата от  1148,61лв.-разноски по делото. В молбата за образуване на изп.дело се претендира заплащане на сумата от 360лв.-адвокатско възнаграждение, заплатено от взискателите, както и 48лв  такса за образуване на изп.дело.

Към молбата е приложено копие от  договор за правни услуги от 22.10.2019год. и пълномощно, от които се установява, че между взискателите   и  адвокат С. е уговорено представителство за образуване и водене на изп.дело срещу „Т.С.“ЕАД,  заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 360лв., което възнаграждение е заплатено.

На 22.10.2019год.. на длъжника „Т.С.“ЕАД   е изпратена покана за доброволно изпълнение в двуседмичен срок, съдържаща покана за плащане на горепосочената сума от 1148,61лв., неолихвяема сума по изпълнителния лист, на сумата от 360лв.- адвокатски хонорар по изп.дело, както и такси и разноски в размер на 168,83лв., съгласно т.26 от   Тарифата към ЗЧСИ, както и 48лв. такса. На  23.10.2019год. е отразено, че поканата за доброволно изпълнение на получена  от длъжника.

На 25.10.2019год. длъжникът по изпълнително дело е депозирал възражение за прекомерност на заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение по чл.78, ал.5 ГПК. Направил е искане размерът на адвокатския хонорар в изпълнителното производство да бъде намален до 200 лв., в съответствие с Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, както и да се ревизират посочените такси  по т.26 от ТТР по ЗЧСИ.

С постановление от 30.10.2019г. на ЧСИ Б. е  отказано да се редуцира адвокатския хонорар по изпълнителното дело  и таксата по т.26 от ТТР към ЧСИ.

 Актът на ЧСИ по разноските от 30.10.2019г. с оглед на разпоредбата на чл.78, ал.5 от ГПК и  при преценка на  представените доказателства по изп.дело е неправилен и следва да бъде отменен по следните съображения:

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство не е свързан със защита срещу незаконосъобразни изпълнителни действия, а с общия принцип за отговорността за разноски. Отговорността за разноски е уредена в общата част на ГПК, като в чл.79 ГПК е посочено от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение е приложима не само в исковото, а и в изпълнителното производство /в този смисъл- Определение № 403 от 01.12.2008 г. по гр.д. № 1762/ 2008 г. на ВКС, V ГО/. Компетентен да се произнесе по искането в случая е ЧСИ, като отказът му да стори това  подлежи на обжалване по реда на чл.435, ал.2, т.7  ГПК.

С оглед  разпоредбата на чл.10, ал.2, т.1 от НМРАВ за образуване на изпълнително дело минималния размер на адвокатското възнаграждение е от 200лв., а с оглед на т.2 за процесуално представителство, защита и  съдействие на страните по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания минималния размер е ½ от съответните възнаграждения, предвидени в чл.7, ал.2. В случая  единственото което е осъществено от процесуалния представител на взискателите адв.С. е, че е подал молба за образуване на изпълнително дело срещу длъжника въз основа на издаден от  01.10.2019год. изпълнителен лист, поради което на взискателите следва да се присъдят разноските, които са направили за адвокатско възнаграждение от 200лв. за образуване на изп.дело.  Независимо, че няма данни по делото, че сумата по изп. лист е преведена в срока на доброволно изпълнение, в случая не са извършвани други изпълнителни действия, освен да се подаде молба за образуване на изп.дело, още повече, че  в молбата за образуване не е посочен и изпълнителния способ и същата се явява нередовна. Поради което след като от представителят на взискателите не са извършвани други действия освен за образуване на изпълнителното дело, направеното от длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК се явява  основателно  след като изпълнителното дело, за което са заплатени разноски за адвокатско възнаграждение не се отличава с фактическа и правна сложност, освен подаването на молбата за образуване на изпълнителното дело от адвоката пълномощник, не са предприети други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, още повече, че длъжникът  разполага с имущество да заплати сумата по изп. лист-самата тя за разноски, но са и известни неговите сметки, по които се заплащат задълженията на потребителите, необосновано се явява определянето на разноски в претендирания по изпълнителното дело  размер.  В настоящия случай изпълнителното дело, за което са заплатени направените разноски не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност, още повече, че в молбата за образуване на изп.дело не е посочен и изпълнителен способ и тя е нередовна.

          Предвид гореизложеното направеното от страна на длъжника възражение по чл.78, ал.5 ГПК като основателно следва да бъде уважено, а определените от ЧСИ разноски за адвокатско възнаграждение от 360лева следва да бъдат намалени до минималния размер, определен съгласно чл.10, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., а именно до размер на сумата 200 лв.

Неоснователни са доводите, изложени в писменото възражение срещу жалбата от взискателя  и няма пречки взискателя на упълномощи адвокат и да уговори и заплати адвокатско възнаграждение по свободно договаряне между клиент и адвокат  в размер и на  360лв., като се включат и евентуални допълнителни разноски за адвоката, както се твърди  в случая, но страната- в случая длъжника при направено възражение по чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат и при отчитане на действителната фактическа и правна сложност по изпълнителното дело, съдът следва да  присъди по-нисък размер на разноските в тази част.

Основателна се явява жалбата и по отношение на таксата, начислена от ЧСИ по т.26 с оглед сумата, която се събира и която  такса с оглед и на редуциране на адвокатското възнаграждение е  в размер на 153,46лв. с ДДС, с оглед на чл.26, б.в от ТТР към ЗЧСИ, а не както е посочено от 168,33лв.,

С оглед на характера на настоящото производство относно дължимостта на разноски по изп.дело, не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски, поради което такива не следва да се присъждат на жалбоподателя./В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в определение №489/17.10.2017год., по ч. гр.дело №3926/2017год. и определение №933/17.09.2018год. по ч. гр.дело №2845/2018год. на ІV г.о. на ВКС/.

Воден от гореизложеното, Софийският градски съд

 

Р    Е    Ш    И :

 

ОТМЕНЯ по жалба с вх.№62898/06.11.2019год. по описа на ЧСИ, подадена от „Т.С.“ЕАД, постановление за разноските от 30.10.2019год.  на ЧСИ по изп. дело №20198380405371 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, с което е отказано на длъжника  намаляване на дължимите на взискателите разноски за адвокатско възнаграждение  на основание чл.78, ал.5 ГПК и за таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирани от длъжника  и вместо това ПОСТАНОВЯВА :

НАМАЛЯВА на основание чл.78, ал.5 ГПК разноските  за заплатено от взискателите по изп. дело №20198380405371 на ЧСИ М.Б., с рег.№838 на КЧСИ, адвокатско възнаграждение от  360лева на 200 лева и  таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ, събирана от длъжника   от 168,33лв.   на  153,46лв. с включено ДДС.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ: 1.                         2.