Р Е Ш Е Н И
Е
№ …
Гр. Враца, 23.04.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и двадесет и първа
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ПЛАМЕН ШУМКОВ
при секретаря Н. Георгиева, като разгледа гр.д. № 43 по описа на РС Враца за 2021 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е установителен иск с
правно основание по чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „ЮБЦ”
ЕООД е предявил иск за признаването за установено, че ответникът В.Н.Ц. му дължи
сумата от 65,94 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на
сключения между страните договор по вина на ответника, която сума е включена в
издадена крайна фактура **********/01.07.2017 г.
Ищецът „ЮБЦ”
ЕООД e подал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В.Н.Ц.
за сумите от: 28,94 лева – неплатени далекосъобщителни услуги дължими по
договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер *********
от дата 18.01.2016 г., сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна
компания“ ЕАД, ЕИК 83164218, за което са издадени фактури №№ ******/01.04.2017
г.; ****/01.05.2017 г.; *****/02.06.2017 г., сумата от 65,94 лева – обезщетение
за неизпълнение /сбор от трикратния размер на месечната абонаментна такса по
всеки един от избраните тарифни планове, за всяка добавена и ползвана от
абоната услуга по договор от 18.01.2017 г./, дължими по договор за предоставяне
на далекосъобщителни услуги с клиентски номер ******/18.01.2016 г., сключен
между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“, за което е издадена
фактура № ****/01.07.2017 г. за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г.,
както и разноските по делото в размер на 25,00 лв. – държавна такса и 180,00
лв. – адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.
47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен
иск частично за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение.
С
определение от 01.03.2021 г. по ч. гр. дело № 1883/2020 г. на РС Враца,
издадената заповед за изпълнение е обезсилена в частта за сумата от 28,94 лева
– неплатени далекосъобщителни услуги дължими по договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги с клиентски номер ****** от дата 18.01.2016 г.,
сключен между длъжника и „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК
83164218, за което са издадени фактури №№ *******/01.04.2017 г.; *****/01.05.2017
г.; ******/02.06.2017 г., както и в частта на присъдените разноски за сумата
над 17,37 лв. държавна такса до пълния размер от 25,00 лв. и за сумата над
125,10 лв. адвокатско възнаграждение до пълния размер от 180,00 лв.
Ищецът
твърди, че между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, ЕИК: ********* и
ответника бил сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с
клиентски номер ***** от дата 18.01.2016. г.,с който абонатът е добавил за
ползване мобилен номер ****** по избран тарифен план VIVACOM Smart S, с месечна
абонаментна такса в размер на 17,99 лв. с ДДС, добаввени са услугите Удвоени MB
на максимална скорост VIVACOM Smart за 1,99 лв. с ДДС и неограничени минути за
8,00 лв. с ДДС за срок на споразумението 24 месеца. Въз основа на сключените
договори за предоставянето на мобилни услуги с индивидуален клиентски номер *******
от дата 18.01.2016. г., между ответника и „Българска телекомуникационна
компания" ЕА, били издадени фактури, обективиращи вида и размера на
незаплатената електронна съобщителна услуга за период на потребление от
01.03.2017 г. до 31.05.2017 г. на стойност 28.94 лв., а именно: *****/01.04.2017
г., *****/01.05.2017 г., ****/02.06.2017 г.
Твърде се,
че абонатът, в качеството му на потребил, не е заплатил мобилни услуги на обща
стойност 28.94 лв., фактурирани за последователни отчетни месеци - за месец
04/2017г., 05/2017 г. и за месец 06/2017 г.
Сочи се, че
незаплащането в срок на издадените от оператора на абоната фактури за
ползваните мобилни услуги на стойност 28.94 лв. е обусловило правото на БТК ЕАД
по чл.50 от ОУ във връзка с чл. 43, т.1 от ОУ да прекрати едностранно
индивидуалния договор на абоната. След едностранното прекратяване на индивидуалните
договори на ответника, мобилният оператор е издал по клиентски номер № ******
крайна фактура № ****** от дата 01.07.2017 г., с начислена обща сума за
плащане. Твърди се, че в издадената крайна фактура е начислена неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер, от който
дружеството - ищец има правен интерес да претендира неустойка в редуциран
размер от 65,94 лв., била фактурирана цената, дължима се за потребените мобилни
услуги от предходните два отчетни периоди в размер на 28,94 лв.
Излагат се
освен това, че датата на деактивация на процесния абонамент била 06.06.2017г.,
като същата се генерирала автоматично по вградената електронна система на
оператора при нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след
изтичането на предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно
уговорения краен срок на действие на ползвания абонамент. Така, абонатът бил в
неизпълнение на договорите си, като същият не е спазил крайния срок за ползване
на абонаментите VIVACOM Smart S, удвоени MB на максимална скорост VIVACOM
Smart, неограничени минути за мобилен номер ****** до 18.01.2018 г., съгласно
договор за мобилни услуги от дата 18.01.2016 г.
Сочи се, че
претендираната сума в размер на 65,94 лв. е формирана като сбор от трикратния
размер на месечната абонаментна такса по всеки добавен и ползван от потребителя
абонаментен план към електронната съобщителна услуга. Поради неизпълнение от
страна на ответника на задълженията му в срок, обусловило правото на мобилния
оператор „Българска телекомуникационна компания” ЕАД да прекрати предсрочно
гореописания договор на дата 06.06.2017
г. и да претендира процесната неустойка.
Твърди, че „ЮБЦ“ ЕООД е встъпил в правата си на кредитор въз основа на
валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в
настоящото производство е ищец по установителния иск. Ищецът-кредитор е
придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това
права и задължения, с привилегиите, обезпеченията, другите им принадлежности,
включително и с изтеклите лихви, договорни неустойки, ако има такива и други
въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г. Сочи, че към исковата
молба е приложено уведомление за извършената цесия, с което кредиторът е
изпълнил задължението си да уведоми длъжника за прехвърлянето на вземането.
Поради тези
и останалите подробно изложени съображения, моли съда да установи вземането за
неустойка така, както е предявено в заповедното производство. Претендира
разноски.
С
молба-становище с вх. № 267213/20.04.2021 г. ищцовото дружество е направило
искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът
намира, че искането следва да бъде уважено.
За да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника по делото, следва да са
налице предвидените в закона предпоставки.
На първо
място, съгласно изискването на чл. 238, ал. 1 ГПК, ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба. На следващо място, не се яви и не изпрати
представител в първото заседание по делото, както и не е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие.
Освен това,
налице е и изискването на чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК - на ответника са указани
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването
му в съдебно заседание /Разпореждане № 260189/12.01.2021 г. е връчено на
ответника/.
Съдът
намира, че е налице и условието по чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК – искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените и приети по делото доказателства.
На основание
чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.
На осн. чл.
78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца
разноски в производството.
При горните
съображения и на основание горното и чл. 239, ал. 1 ГПК, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание
чл. 422 ГПК вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД, че В.Н.Ц., ЕГН: **********
дължи на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 65,94 лева
– неустойка, представляваща сбор от трикратния размер на месечната абонаментна
такса по всеки един от избраните тарифни планове, за всяка добавена и ползвана
от абоната услуга, дължими по договор за предоставяне на далекосъобщителни
услуги с клиентски номер ******/18.01.2016 г., сключен между В.Н.Ц. и
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД, за което е издадена фактура № *******/01.07.2017
г. за периода от 01.06.2017 г. до 30.06.2017 г. и за която сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 1883/2020 г. по описа на
РС Враца.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК В.Н.Ц., ЕГН: ********** да заплати
на „ЮБЦ“
ЕООД, ЕИК ********* сумата от 205,00 лева, представляваща направени разноски по гр. дело № 43/2021 г. по описа на
РС Враца /държавна такса и адвокатско възнаграждение/, както и сумата от 142,47 лева, представляваща направени разноски по ч. гр. дело № 1883/2020 г. по
описа на РС Враца /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение след
частично обезсилване на заповедта за изпълнение/.
Решението не подлежи на
обжалване на основание чл. 239, ал. 4 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: