Решение по в. гр. дело №626/2025 на Окръжен съд - Хасково

Номер на акта: 299
Дата: 16 октомври 2025 г. (в сила от 16 октомври 2025 г.)
Съдия: Деляна Стойчева Пейкова
Дело: 20255600500626
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 16 юли 2025 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 299
гр. ХАСКОВО, 16.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ
при участието на секретаря Д.А. А.-С.
като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Въззивно гражданско
дело № 20255600500626 по описа за 2025 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК образувано по жалба на „
АПС Бета България“ ЕООД гр.***
С Решение № 69 / 07.04.2025, постановено по гр.д. № 833/2024 г. РС
Свиленград е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявеният от
"АПС Бета България" ЕООД, ЕИК ********* против С. Г. М., с ЕГН
**********, иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК за признаване за
установено по отношенията на С. Г. М.,че съществува вземане в полза на
ищеца „ АПС Бета България“ ЕООД гр.***, дължимо по Договор за паричен
заем № ***г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д. № 513/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно: сумата
1000,00 лв. – главница, сумата, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2024 г. до окончателното
изплащане на дължимите суми.
Недоволен от постановеното решение е останал въззивникът, който чрез
пълномощника си юрк. Т. обжалва в срок. Твърди,че неправилно
1
първоинстанционния съд е отхвърлил предявения иск, приемайки,че ищецът
не е активно материално легитимиран да предяви исковете. Счита,че с
връчването на исковата молба, в която изрично е посочено,че вземането е
придобито чрез цесия, съставлява надлежно уведомяване по смисъла на чл.99
ал.3 от ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното
решението и постанови друго по същество на спора, с което иска да бъде
уважен. Моли да бъдат присъдени направените по делото, пред двете
инстанции разноски.
В срок не е постъпил писмен отговор от въззиваемата С. Г. М./Ч. по
справка НБД от 25.06.2024 г./.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на
оплакванията във въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на
чл.269 от ГПК, констатира следното:
Въззивната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Преценена по същество е неоснователна.
РС Свиленград е сезиран с иск с правно основание чл.422 от ГПК,
предявен от „ АПС Бета България“ ЕООД гр.*** против С. Г. М., от гр.*** за
признаване за установено по отношенията на С. Г.М.,че съществува вземане в
полза на ищеца „ АПС Бета България“ ЕООД гр.***, дължимо по Договор за
паричен заем № ***г., за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от
ГПК по ч.гр.д. № 513/2024г. по описа на Районен съд – Свиленград, а именно:
сумата 1000,00 лв. – главница, сумата, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 25.06.2024 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
При разглеждането на спора първоинстанционният съд е събрал всички
съотносими към спора и сочени от страните доказателства. Съдът е обсъдил в
съвкупност представените по делото доказателства и направените от страните
възражения.
За да постанови атакувания съдебен акт съдът е приел,че не е налице
валидно уведомяване на длъжника за извършената цесия, доколкото не са
представени доказателства за надлежно упълномощаване на цесионера да
съобщи на длъжника за прехвърленото вземане, поради което и ищецът не се
легитимира като кредитор за процесното вземане. Посочил е още, че дори да
се приеме в полза на ищеца, че връчването на исковата молба и приложенията
2
към нея на длъжника се приравнява на правновалидно уведомление, което има
обвързващо длъжника действие, то от представените доказателства не може
да бъде направен извод,че ищецът се явява кредитор за процесното вземане и
че това вземане е валидно прехвърлено със сключен договор за прехвърляне
на вземания, сключен между „ Сити кеш“ ООД и АПС „ Бета България“
ЕООД. Този извод на съда е правилен.
Ищецът не се легитимира като кредитор в производството поради
това,че не са налице доказателства, въз основа на които да се направи извод за
сключен действителен договор за цесия, касаещ процесното вземане. По
делото не са представени писмени доказателства,вкл. цитираните в договора
допълнителни анекси, видно от които да е,че АПС „ Бета България“ ЕООД е
заплатил на „ Сити кеш“ ООД дължимите суми по договора и в какъв размер,
поради което не може да бъде направен извод,че същият се явява кредитор за
процесното вземане и че това вземане е валидно прехвърлено със сключен
договор за прехвърляне на вземания,сключен между „ Сити кеш“ ООД и АПС
„ Бета България“ ЕООД.
Допълнително към изложеното от първоинстанционния съд следва да се
посочи,че представеният договор за потребителски кредит *** г., сключен
между „Сити Кеш“ ООД и С. Г. М. не отговаря на изискванията на чл. чл.11
ал.1 т.10 от ЗПК, поради това,че в него не е посочен ГПР, което води до извод
за недействителност на сключения договор по аргумент на чл.22 от ЗПК. ГПР
следва да бъде достатъчно ясен и конкретен и да позволява на потребителя да
разбере в достатъчна степен финансовата тежест, която поема сключвайки
договора за кредит. Нарушенията са съществени, т.като съдържанието на
договора не дава възможност на потребителя да прецени икономическите
последици от неговото сключване, както и са неясно формулирани клаузите,
относими към формиране на дълга, като ГПР, договорна лихва и др.
Видно от представения договор за кредит от 14.07.2019 г. е, че на
длъжника С. Г. М. е отпуснат паричен заем в размер на 1000 лв. Посочен е
ГПР – 47.83 % и годишен лихвен процент 40.05 %.
Съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от
всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
3
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Съгласно ал. 2 годишният процент на разходите по кредита се
изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат предвид
посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В процесния
договор не е посочено кои компоненти са включени при изчислението на ГПР,
което не дава възможност да бъде преценено дали надвишава максималния
допустим размер , визиран в чл.19 ал.4 от ЗПК. Защото, ако към посочения
ГПР се добави и ГЛП, който следва да участва при формирането на разхода, то
безспорно е,че ГПР значително ще надхвърли максималния допустим размер,
визиран в цитирания текст. Не е ясно и дали в ГПР е включен разходът за
неустойка, който също значително оскъпява кредита. Когато не са спазени
изискванията на чл. 11 ал.1 т.10 от ЗПК, договорът за потребителския кредит е
недействителен.
Нищожна е и посочената клауза в договора за заплащане на неустойка
поради противоречието й със закона – чл. 92, ал. 1 ЗЗД, според която
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Неустойката с присъщите й обезпечителна и обезщетителна функции има за
цел да мотивира длъжника да изпълни своето задължение, като наред с това
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, като установява
отнапред размера им. Следователно правото на неустойка се поражда при
неизпълнение на главното задължение на длъжника като елемент от
същественото съдържание на сделката, по повод на която е сключена. В
случая това е задължението за връщане на предоставената в заем сума,
неизпълнението на което е свързано с възникване на вреди за заемодателя.
Задължението за даване на обезпечение макар и да е свързано с главното
задължение на длъжника цели да обезпечи кредитора при евентуално
неизпълнение от страна на длъжника, но неговото неизпълнение само по себе
си не води до вреди за кредитодателя. Неизпълнението му може да бъде
основание за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, ако това е
предвидено в договора, но не и за начисляване на неустойка, тъй като, както се
отбеляза, неизпълнението на това задължение не е вредоносно, каквото е
неизпълнението на задължението за връщане на кредита. Следва да бъде
отбелязано и това,че кредитът е бил разрешен и усвоен без изпълнението на
клаузите за даване на обезпечение по кредита и неустойката е разпределена за
4
плащане като месечна вноска в погасителния план, т.е кредиторът изначало
разрешава този кредит и неговото усвояване, знаейки,че няма да бъде
предоставено посоченото обезпечение по кредита. И това е видно от
представения към договора погасителен план, видно от който е,че неустойката
е разпределена на равни месечни вноски за целия период на кредита и че тя
формира размера на погасителната вноска.
Тази клауза е нищожна и поради нейната прекомерност. Заплащането на
така определената неустойка от 2018.36 лв. двукратно надвишава размера на
разрешения кредит от 1000 лв. Така определената неустойка надвишава дори
формираната сума за връщане от 1401.64 лв., включваща и договорената
лихва.
След като това не спазено, то договорът е недействителен и на
основание чл.23 от ЗПК потребителят дължи връщането само на чистата
стойност на кредита, в случая 1000 лв. По делото обаче не са представени
доказателства има ли платени суми по този договор и ако има в какъв размер
са и как те са отнесени към погасяване на задължението,за да се прецени дали
следва да се върне цялата сума или размерът на главницата следва да бъде
намален с направените плащане. Следва само да се отбележи и това,че
ищецът не е представил никакви доказателства за това,че е постигнато
съгласие за сключване на процесния договор и че отпуснатата сума реално е
получена от заемателя, но доколкото ответницата не е депозирала отговор и не
е направила възражение, доводи в тази насока не следва да бъдат излагани.
Изложеното води до извод, до който е достигнал и решаващият съд, а
именно,че предявеният иск е неоснователен и недоказан, поради което следва
да бъде отхвърлен. Постановеното в този смисъл решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
Водим от горното съдът
РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 69 / 07.04.2025 г. на РС Свиленград,
постановено по гр.д. № 833/2024 г. по описа на съда.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
редседател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________

6