№ 2926
гр. Варна, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър Д.
при участието на секретаря Милена Д. Узунова
като разгледа докладваното от Димитър Д. Гражданско дело №
20243110112775 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод предявен от И. И. Д., роден на
17.02.2007г., с ЕГН:********** и С. И. Д., родена на 23.12.2009г, с
ЕГН:**********, чрез тяхната майка и законен представител А. С. А. с ЕГН
**********, против И. Н. Д., ЕГН **********иск с правно основание чл.150
от СК за изменение размера на заплащаната от ответника в полза на двете
деца месечна издръжка определена с влязло в законна сила решение №
1406/29.11.2016, по гр. д. № 5319/2016г. по описа на Районен съд - Русе, чрез
нейното увеличаване от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, на 500.00 /петстотин/
лева за всяко от децата, считано от датата на завеждане на иска, ведно със
законната лихва за всяка закъсняла и /или просрочена вноска до навършване
на пълнолетие на децата или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това
задължение.
Обстоятелства от които се твърди, че произтича претендираното право:
Твърди се, че с влязло в сила Решение № 1406/29.11.2016, по гр. д. №
5319/2016г. по описа на Районен съд - Русе ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка за всяко от децата, чрез техния законен представител, в
размер на 180лв /сто и осемдесет лева/, считано от влизане на решението в
сила - 01/11/2016., ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или
просрочена вноска да навършване на пълнолетие на децата или до настъпване
1
на обстоятелства, погасяващи това задължение. Твърди се, че сумата е крайно
недостатъчна за покриване на разходите за издръжката и отглеждането на
децата, но с бащата не може да се постигне съгласие за това. Твърди се, че
ответникът трайно се е дезинтересирал от своите деца, не участва активно в
тяхното отглеждане и възпитание, не взема децата в определения му режим на
лични отношения, както и не дава допълнителни средства, не полага грижи за
тях. Твърди се, че от постановяване на решението до настоящия момент
изминава период от време, през който се увеличават разходите за отглеждане и
възпитание на децата, като синът им И. Димитров е на 17г., в 11клас, през
м.Февруари.2025г навършва пълнолетие /18г/, но все още няма да е завършил
средното си образование, като има сериозни намерения веднага след
завършване да влезе във ВУЗ. Твърди се, че разходите по отглеждането детето
са големи, в това число и за извънкласни занимания – спорт. Увеличени са
разходите за закупуването на облекло, спортни униформи и принадлежности,
храна, лекарства, учебници, помагала и други училищни пособия, заплащане
на училищни такси, такси за общежития и настаняване, транспортни разходи
посещения на различни мероприятия, извънкласни дейности, екскурзии и т.н.
Предвид и напредващата възраст, синът им желае да придобие
правоспособност за управление на МПС, което е свързано с допълнителни
разходи. Изтъква се, че определената издръжка не е променяна от 8 години.
Твърди се, че ответникът е собственик на няколко движими и недвижими
имота, има собствен бизнес и реализира добри трудови доходи, които се
явяват достатъчни, за да заплаща претендиралата издръжка, без това да
нарушава изискуемия минимум за жИ.т за себе си.
Твърди се, че родената по време на брака дъщеря, С. И. Д. е на 15г, в 9
клас, разходите по отглеждането на която са идентични с тези иа нейният брат,
т.к. тя също е спортист. Освен обикновените разходи е наложително
провеждане на ортодонтско лечение с минимална продължителност от 2
години.
Изтъква се, че майката поема всички разходи по жилището, което
обитава с децата. Твърди се, че средно месечен разход на тричленното
семейство - вкл. храна, Вик, ел. енергия, горИ. и транспортни разходи,
телефони, месечна издръжка на И. в гр.София, т.е задължителните разходи от
първа необходимост, които майката прави, възлиза в размер на 2200лв / две
хиляди и двеста лева/, като в това число не са включени еднократни разходи за
2
общежитие, в размер на 300лв на срок, плюс 50 лв допълнителна такса към
общежитието, на срок, както и всички покупки за дрехи и медицински
прегледи и лекарства. Приема, че издръжката на всяко от децата възлиза
средно на месец» в размер на 750лв. и т.к. майката полага грижа в натура чрез
отглеждането на децата, на бащата се пада да покрива по- голямата част от
дължимата издръжка, в размер на 2/3 от общата издръжка, дължима за всяко
от децата, а именно 500лв./ пет стотин лева/.
Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника:
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозира писмен отговор, в който не
оспорва основателността на предявеният иск. Оспорва изнесените факти,
както и претендирания размер на издръжка, като заявява, че не разполага със
средства, които да му позволяват да заплаща повече от 320лв.месечна
издръжка за детето И. и 280лв. месечно за С.. Оспорва твърдените податни
възможности за заплащане на по-висок размер на издръжка. Твърди, че
здравословното му състояние е влошено.
В съдебно заседание страните се явяват лично и заявяват, че между тях е
постигнато споразумение относно исковите претенции и молят съда да се
произнесе в тази връзка.
Дирекция „Социално подпомагане” гр.Варна, редовно призована по реда
на чл. 15, ал. 6 от ЗЗДт, депозира писмо, с което изразява позиция за
основателност на претенцията и за увеличаване на дължимата от бащата
издръжка до размер, съобразен с нуждите на децата и настоящата социално-
икономическа обстановка и размера на настоящата издръжка.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства –
по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
С определение № 13736/05.12.2024г. съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 ГПК
обявява за безспорно по делото, че страните са родители на И. И. Д., роден на
****г., с ЕГН:********** и С. И. Д., родена на ****г, с ЕГН:**********,
които живеят при майка си, както и, че с Решение № 1406/29.11.2016, по гр. д.
№ 5319/2016г. по описа на Районен съд - Русе ответникът е осъден да заплаща
месечна издръжка за всяко от децата, чрез техния законен представител, в
размер на 180лв /сто и осемдесет лева/, считано от влизане на решението в
3
сила - 01/11/2016., ведно със законната лихва за всяка закъсняла и/или
просрочена вноска да навършване на пълнолетие на децата или до настъпване
на обстоятелства, погасяващи това задължение.
По делото са приети следните писмени доказателства: удостоверение за
раждане на С. И. Д. от 28.12.2009 г., удостоверение за раждане на И. И. Д. от
19.02.2007 г.; служебна бележка № 150 от 27.09.2024 г. от спортно училище
„****"-гр.София; служебна бележка от СК „****" от 02.09.2024 г.;
Удостоверение от спортно училище „****“ гр.Варна изх.№ 65/05.09.2024 г.;
Служебна бележка от СЛК „****" от 02.09.2024 г.; Решение 1406/2016 г. по
описа на PC-Русе 2 за прекратяване на брак по взаимно съгласие;
удостоверение от Община Варна за облагаеми имущества актуални към
20.08.2024 г., ГДД за 2023г,; 16 листа с фискални бонове, Фактури, разписки и
платежни документи във връзка с месечните разходи на децата; представените
с отговора на исковата молба писмени доказателства в заверен вид: Експертно
решение на ТЕЛК №****/27.01.2022г.; Етапна епикриза от личен лекар д-р Г.
Георгиев за заболяванията на ответника; Епикризи с №3602/17.06.2019г.,
№1347/ 26.02.2020г., издадени от болница „Лозенец" за операциите на
коленни стави на краката; Епикризи с №3772/2019г. и №1479/2020г., изд. от
отделение по физикална и рехабилитационна медицина на болница
„Лозенец"-2бр.; Амбулаторни листи за извършени прегледи с №
24319708908В/14.11.2024г., №24150907В2ВВ/ 29.05.2024ч.,
№24136302С411/15.05.2024г., Извлечения от преводи за внесени суми от
ответника за 2024г.-5бр. и 1бр. фактура за закупени дрехи; Служебна бележка
за притежавано от ответника МПС с №**********/08.11.2024г.;
Удостоверение за доходите на ответника с №01 11/2024г., Данъчна декларация
за 2023г.; свидетелство за регистрация на МПС, част 1 № *********;
Нотариален акт **** дело 439/16.10.2017г. на Русенски нотариус;
Удостоверение за получена пенсия с №1021-171007/21.11.2021г., изд. от ТП на
НОИ-Русе.
За страните е безспорно, че през учебната 2024-2025г. детето И. е ученик
в единадесети клас, а детето С. е в девети клас.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна
до следните правни изводи:
Изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният
4
въз основа на нея петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен
иск с правно основание чл.150 от СК за изменение размера на присъдената в
полза на децата И. и С. месечна издръжка, чрез нейното увеличаване от 180
лева на 500 лева за всяко от децата.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК родителите дължат
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Задължението
на родителя за издръжка към непълнолетното му дете е безусловно. Нуждите
на лицата, които имат право на издръжка, се определят от обикновените
условия на техния жИ.т, като се вземат предвид възрастта, образованието,
здравословното им състояние и всички други обстоятелства, които са от
значение за всеки конкретен случай, като не следва да се присъжда издръжка в
размери, стимулиращи към обществено непозволен начин на жИ.т, лукс и
даващи възможност сумите да се използват извън целите на издръжката /така
т. 4 от ППВС № 5/1970г./. Конкретният размер на издръжката се определя от
нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл.142,
ал.1 от СК. Възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от
техните доходи, имотното им състояние и квалификация /съгласно дадените
указания с т.5 от ППВС №5/1970г./. Според т.6 от цитирания тълкувателен акт,
двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца
съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид
и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Пояснено е, че усилията,
които се полагат в този случай от родителя по повод ангажираността му във
връзка с отглеждането на детето, следва да се вземат под внимание при
определяне размера на издръжката, която този родител дължи. Под понятието
възможност на родителя се разбира материалното му положение, движимо и
недвижимо имущество, различните видове доходи, които той реализира,
неговата възраст и трудоспособност, както и квалификацията му, като тази
възможност се преценява към момента на постановяване на решението.
Същевременно минималният размер на издръжката на едно дете съгласно чл.
142, ал. 2 от СК, е равна на една четвърт от размера на МРЗ/за 2024г. при МРЗ
от 933лв., минималният размер на издръжка е 233,25лв., а по отношение
2025г. МРЗ е 1077лв. и минималният размер на издръжка е 269,25лв/. Правото
на детето да получи издръжка от своите родители, както се посочи по-горе, е
безусловно. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от определени
5
максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по всяко дело за
издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на детето и
съответства на доходите на родителя.
Основателното провеждане на предявената искова претенция
предполага успешно провеждане на пълно и главно доказване наличието на
елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, а именно
изменение на обстоятелствата по повод на които е присъдена издръжката.
Изменение на обстоятелствата е налице при една от следните две
хипотези - при трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
лице или при трайна съществена промяна във възможностите на задълженото
лице. За изменение на присъдената издръжка е достатъчно наличието на една
от посочените предпоставки.
Според решение № 146 от 27.04.2015 г. по гр. д. № 5404/2014 г. на ВКС,
нуждите на лицата, които имат право на издръжка се определят съобразно с
обикновените условия на жИ.т за тях, като се вземат предвид възрастта,
образованието и всички обстоятелства, които са от значение за случая, а
възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните
доходи, имотното им състояние и квалификация, които са винаги обективни и
конкретни. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като
се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето.
В настоящия случай при формиране на изводите си по същество на
спора съдът съобразява, че първоначално присъдената издръжка дължима от
ответника в полза на децата И. и С. е определена с влязло в сила Решение №
1406/29.11.2016, по гр. д. № 5319/2016г. по описа на Районен съд – Русе, в
размер на 180лв /сто и осемдесет лева/, считано от влизане на решението в
сила - 01/11/2016. Към момента на предявяване на настоящия иск за промяна
на размера на издръжката чрез нейното увеличение – 20.01.2022г. са изминали
повече от седем години, а промяната по отношение на децата е, че са
навършили съответно за И.-18, а за С. – 15 годишна възраст и са ученици
съответно в единадесети и девети клас.
Съдът приема, че е изминал изключително дълъг период от определяне
на изменения размер на дължимата издръжка до настоящия момент, а освен
това е налице трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното
6
лице, доколкото същото вече е ученик в начален курс на обучение, а ноторно
известен на всеки родител е факта на увеличените нужди от средства за
издръжка на един ученик. За съда е служебно, а и житейски известно какви са
нуждите на дете във възрастта на И. и С., които растат и са необходими повече
средства за дрехи, обувки, социални занимания, спорт и т.н.
Не бяха наведи твърдения и представени доказателства ответникът да
дължи издръжка на друго лице.
Съдът намира, че макар възможностите на родителя, който дължи
издръжка, по същността си да представлява обективен показател и се
определя от доходите му, квалификация, имотно състояние, обстоятелствата
дали има други деца, за които също е длъжен да се грижи, то следва да се
вземе предвид, че задължението за даване на издръжка на непълнолетно дете е
безусловно. Следва да се отчете, че и двамата родители дължат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно възможностите на всеки от
тях поотделно, както и се вземе в предвид и непосредствените грижи на
родителя при когото живее детето и при отчитане изцяло интереса на детето,
което следва да живее така, както ако живее и с двамата си родители.
Съдебната практика на съдилищата не освобождава от задължението за
издръжка дори родител, който е безработен, но се намира в трудоспособна
възраст. Това, което съдилищата приемат, като основание за този извод е
субективното отношение на родителя към възможността да реализира въобще
доходи или по-високи доходи от установените, т. е. волята и желанието на
родителя да осигури издръжката на своето дете. Това становище възприема и
настоящата съдебна инстанция.
Съдът приема постигнатото между страните споразумение, съгласно
което бащата се задължава да заплаща в полза на децата в размер на по 400лв.
за всяко. По отношение на С., издръжката се дължи чрез нейната майка и
законен представител, а доколкото в хода на производството детето И.
навърши 18 годишна възраст, то издръжката от баща му се дължи лично на
него, а не чрез майка му.
По отношение на разноските:
Страните не претендират разноски, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази връзка.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати дължимата за
7
производството държавна такса, определена съобразно чл.1 от ТДТССГПК
вр.чл. 69, ал.1, т.7 ГПК в размер на 576 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
УТВЪРЖДАВА постигнатото споразумение между И. И. Д., роден на
****г., с ЕГН:********** и С. И. Д., родена на ****г, с ЕГН:**********, чрез
тяхната майка и законен представител А. С. А. с ЕГН ********** от една
страна и И. Н. Д., ЕГН **********, на основание чл. 150 от СК, КАТО:
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила Решение №
1406/29.11.2016, по гр. д. № 5319/2016г. по описа на Районен съд – Русе,
месечна издръжка, дължима от И. Н. Д., ЕГН **********, в полза на сина му
И. И. Д., роден на ****г., с ЕГН:**********, посредством нейното
УВЕЛИЧАВАНЕ от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, на 400 лв. /четиристотин
лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж двадесето число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелство за изменянето или
прекратяването й.
ИЗМЕНЯ размера на определената с влязло в законна сила Решение №
1406/29.11.2016, по гр. д. № 5319/2016г. по описа на Районен съд – Русе,
месечна издръжка, дължима от И. Н. Д., ЕГН **********, в полза на дъщеря
му С. И. Д., родена на ****г, с ЕГН:**********, чрез нейната майка и законен
представител А. С. А. с ЕГН **********, посредством нейното
УВЕЛИЧАВАНЕ от 180 лв. /сто и осемдесет лева/, на 400 лв. /четиристотин
лева/, считано от датата на предявяване на исковата молба, ведно със
законната лихва върху всяка закъсняла вноска с падеж двадесето число на
месеца, за който се дължи, до настъпване на обстоятелство за изменянето или
прекратяването й.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението, на
основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА И. Н. Д., ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Варненски районен съд сумата от 576 лева
/петстотин седемдесет и шест лева/, представляваща държавна такса върху
8
увеличения размер на издръжката съобразно чл.1 от ТДТССГПК вр.чл. 69,
ал.1, т.7 ГПК.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото,
заедно със съобщението за постановяването му, на основание чл. 7, ал. 2 от
ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9