Решение по КНАХД №581/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл.от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д. Д. И. от гр. Русе, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 313/14.07.2025 г., постановено по АНД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Русе, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1085-004045/20.01.2025 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, с което за нарушение по чл. 50, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал. 2 във връзка с чл. 179, ал. 1, т. 5, предл. 4-то от ЗДвП на касационния жалбоподател е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното съдебното решение, поради постановяването му в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, като се твърди, че не са събрани всички необходими и възможни доказателства с цел изясняване на обективната истина по делото. В представените по делото писмени бележки се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Иска се отмяна на оспореното решение и постановяване на друго, с което да се отмени издаденото НП, в условията на евентуалност се иска връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РРС. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба – началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Русе, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по същество е неоснователна.

От фактическа страна районният съд е установил, че на 28.12.2024 г., около 22:10 часа, касаторът се движел по ул. „Лозен Планина“, управлявайки лек автомобил „Сузуки Самурай“ с рег. № [рег. номер]. При приближаване на кръстовището с бул. „Липник“, регулирано в този момент от пътни знаци, И. навлязъл, без да съобрази наличието на пътен знак Б-2 и навлизайки от път без предимство не е осигурил такова за движещият се по бул. „Липник“ лек автомобилбил „Фолксваген“ с рег. № [рег. номер], управляван от С. М.. Независимо, че възприел движението на това превозно средство, И. продължил движението си в кръстовището, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети между управлявания от него автомобил и този, управляван от М.. След инцидента, на място бил извикан полицейски патрул. Полицейските служители извършили оглед на превозните средства и снели обяснения от водачите. При това касационният жалбоподател заявил, че видял другия автомобил в далечината и преценил, че може да заобиколи неговото превозно средство, като не е длъжен да стои и чака всички. При тези обстоятелства, срещу И. бил съставен АУАН № 3363014 от 28.12.2024 г., сочещ нарушение по чл.50, ал.1 от ЗДвП. Актът бил предявен и подписан с формални възражения. Впоследствие, в срока на закона били депозирани допълнителни такива, които били отхвърлени като неоснователни след проведено разследване. Въз основа на АУАН, било издадено обжалваното пред РРС наказателно постановление.

За да потвърди процесното наказателно постановление, първоинстанционния съд е приел, че в хода на производството по установяване на административното нарушение и налагане на административното наказание не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да обуславят отмяната на наказателното постановление на това основание. Съдът е приел, че наложеното наказанието е правилно индивидуализирано и, че нарушението е доказано по несъмнен начин. Районният съд е приел, че настъпилото произшествие е в пряка причинно-следствена връзка с действията на касационния жалбоподател, които по своето естеството представляват нарушение на правилата за предимство, предвидени в чл.50, ал.1 от ЗДвП.

Решението е правилно.

Настоящата инстанция, на основание чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК във връзка с чл. 63в от ЗАНН препраща към мотивите на въззивната инстанция, които споделя напълно като намира, че в хода на въззивното производство фактическата обстановка е напълно изяснена - районният съд е събрал всички относими и допустими доказателства и правилно е преценил същите в тяхната съвкупност.

От събраните по делото пред РРС доказателства се установява, че данните, съдържащи се в АУАН, кореспондират с тези по приетия от РС – Русе протокол за ПТП бланков № 1879593 (рег. № 880) от 28.12.2024 г. (л.20 от делото на РРС), както и с показанията на разпитаните свидетели и изготвените по случая докладни записки. Тези доказателства са в съответствие и с останалия доказателствен материал, събран по възззивното дело, включително фотоалбум с 13 снимки и CD-R диск с видеозаписи от охранителните камери на системата за видеонаблюдение на Община Русе, разположена на кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Лозен планина“ за времето от 22:05 ч. – 22:20 ч. на 28.12.2024 г. Правните доводи на районния съд кореспондират и с данните от извършената експертиза № 464, в която кадри от паметта на оптичния носител по АНД 195/2025 г. по описа на РРС, имащи значение за делото, са фиксирани и представени на хартиен носител (л. 91 – л. 103 от делото на РРС).

Събраните в хода на въззивното производство доказателства обуславят извода за противоправно поведение на касатора, осъществяващо обективния състав на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно тази разпоредба, на кръстовище, на което единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се движат по пътя с предимство. Неизпълнението на това задължение обуславя прилагане на санкцията по чл. 179, ал. 2, във връзка с ал. 1, т. 5, предл. 4-то от ЗДвП.

По изложените съображения касационната инстанция намира, че като е потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление районният съд е постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Така мотивиран и на основание чл.221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 313/14.07.2025 г., постановено по АНД № 195/2025 г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението е окончателно.