РЕШЕНИЕ
№ 21949
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело
№ 20251110124896 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Т.С.” ЕАД, ЕИК *********, срещу
Л. Л. К., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени искове за
признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на сумите по
издадената на 21.08.2023 г. заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 43474/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 – ви състав, както следва:
сумата 342,56 лева (триста четиридесет и два лева и 56 стотинки), представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от
01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата 52,35 лева (петдесет и два лева и 35 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата
53,32 лева (петдесет и три лева и 32 стотинки), представляваща главница за цена на
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законна лихва за период от 02.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
11,65 лева (единадесет лева и 65 стотинки), представляваща мораторна лихва за
период от 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника неформално договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр.
*********, аб. № ********* за процесния период топлинна енергия, като купувачът не
е е заплатил дължимата за нея цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
1
ищеца, тъй като облигационното правоотношение в случая е възникнало по силата на
ЗЕ с оглед притежаваното право на собственост. Сочи, че поради неплащане на
задълженията за топлинна енергия на падежа и съгласно приложимите към договора
общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира
обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че въз основа
на общите условия, приложими към договора, е легитимиран да претендира
стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния
период, както и лихва за забава върху това вземане. Моли за уважаване на исковете и
за присъждане на разноски.
Ответникът, както лично, така и чрез упълномощен процесуален представител,
оспорва исковете при доводи за нередовност на исковата молба, за неоснователност и
недоказаност на претенциите. Отрича да е налице валидно облигационно
правоотношение, надлежно възникнало въз основа на законова норма на ЗЕ, който в
тази си част противоречи на ЗЗП, на правото на ЕС и на Конституцията на РБ. Счита,
че лихви не се дължат върху прогнозните вноски. Оспорва легитимацията на ищеца да
претендира цената на услугата за дялово разпределение, доколкото не той я е
извършвал. Релевира доводи, че заповедта за изпълнение е нищожна, съответно
предявеният иск за установяване на вземанията по същата е недопустим, което
обосновава с практика на Съда на ЕС и норми от общностното право. Поддържа, че за
клиентите на топлинна енергия не съществува задължение да заплащат цена за
услугата „дялово разпределение“. Сочи, че е налице непоискана доставка по смисъла
на чл. 62 ЗЗП. Навежда доводи, че от представените доказателства не може да се
направи извод, че ищецът действително е продал на ответника топлинна енергия.
Отрича да е приемал общите условия. Позовава се на наличието на неравноправни
клаузи в същите. Оспорва да дължи цената на ТЕ, отдадена от сградна инсталация.
Позовава се на нищожност на нормативната уредба, регламентираща топлоподаването.
Позовава се на нарушения на европейското законодателство, подробно посочени в
отговора на исковата молба. От съда иска да отхвърли исковете и да присъди разноски,
както и адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. Д. С.
по реда на чл. 38 ЗАдв.
Съдът, като съобрази събраните в производството доказателства и
становищата на страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Отводите за недопустимост на производството поради нередовност на исковата
молба и нищожност на заповедта за изпълнение, направени от ответника с отговора на
исковата молба, съдът намира за неоснователен.
По отношение на исковата молба не се констатира твърдяната от ответника
нередовност. Ищецът е изложил фактическите основания на претенциите си, посочил е
размер на същите и периоди, за които вземанията се отнасят. С определението,
постановено по реда на чл. 140 ГПК съдът е изразил позицията си, че не следва да
дава допълнителни указания на ищеца за уточняване на исковата молба.
Непредставянето на писмен договор с потребителя в случая не е изискване за
редовност на исковата молба, доколкото ищецът не твърди такъв да е бил сключен.
Възраженията за нищожност на заповедта за изпълнение, съдът намира, че са
неоснователни, като съображенията за това са следните:
В случая издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК е постановена от надлежен орган, в рамките на правораздавателната власт на
съда, в писмена форма, подписана е от районния съдия, изразената в нея воля е
напълно разбираема. Тя не съставлява акт, несъвместим с основите на установения
правов ред, нито с нея е разпоредено изпълнение на действие, което е престъпление
или такова противоречащо на добрите нрави.
2
Съгласно трайната съдебна практика, по подадено заявление за издаване на
заповед за изпълнение съдът издава изрично и отделно разпореждане в случаите,
когато изцяло или отчасти отхвърля заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Когато изцяло уважава заявлението, съдът издава разпореждане, което е
инкорпорирано в самата заповед. Липсва необходимост от издаването на нарочен
съдебен акт - разпореждане, с който да се разпореди издаването на заповед за
незабавно изпълнение при условие, че същият се съдържа в самата заповед за
незабавно изпълнение (в този смисъл и определение № 300/27.03.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 3842/2017 г.). Преценката на заповедния съд, че са налице предпоставките за
издаване на заповед за изпълнение, а съответно и че липсват пречки по чл. 411, ал. 2, т.
2 ГПК, е обективирана в самата заповед.
Неотносими за валидността на съдебния акт са наведените с отговора доводи, че
не е била внесена пълната държавна такса по подаденото заявление, оплакванията за
нарушаването на императивна материалноправна или процесуалноправна норма при
постановяване на съдебен акт, също и доводите за нарушение на правото на ЕС, в т.ч.
и на съдебната практика на СЕС. Нарушения от такова естество могат да обусловят
недопустимост или неправилност на съдебния акт, но не и неговата нищожност /така и
решение № 15/26.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3298/2014 г., I ГО/. Ето защо
неоснователни са доводите на въззивника за нищожност на заповедта за изпълнение,
тъй като заповедният съд не е спазил посочените в отговора на исковата молба
разпоредби и съдебна практика.
По мнение на настоящия съдебен състав не следва да бъдат по-подробно
обсъждани доводите на ищеца във връзка с твърдяното постановяване на заповедта в
противоречие с правото на Европейския съюз и касаещи наличието на облигационна
връзка между страните, дължимостта на паричната сума и конкретното потребление на
топлинна енергия, тъй като същите са относими към законосъобразността на
издадената заповед, която е предмет на инстанционен контрол, но не рефлектират
върху валидността на заповедта за изпълнение.
Доколкото съдът не констатира основание за прекратяване на производството на
сочените от ответника основания, в т.ч. и поради непредставяне на писмен договор,
обвързващ страните през процесния период, отделно не констатира служебно липса на
процесуална предпоставка или наличието на процесуална пречка, която да е причина
за прекратяване на производството и връщане на исковата молба, то и приема, че
следва да разгледа предявените искове и да се произнесе по съществото на същите.
Изложените от ищеца фактически обстоятелства, от които произтичат
претендираните права и формулираният петитум дават основание на съда да приеме,
че е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни претенции с правна
квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и
чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а
именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това
са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между
страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия
период, обема на доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за
цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните
вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
3
респективно срещу изискуемостта им, в това число и че оспорените клаузи от общите
условия са нищожни.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни
за себе си последици.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената на топлопреносното предприятие.
Следователно договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот, част от
сграда намираща се в режим на етажна собственост, може да бъде както изричен
писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/,
така и презюмиран /сключен със самия факт на придобиване на собствеността или
вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и
да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за вбъдеще
на предходно сключен договор за същия имот с друго лице. Ето защо за преценката с
кого дружеството – ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна
енергия за процесния имот през процесния период, е меродавно обстоятелството с кое
лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия.
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени
доказателства са приети документи, които анализирани в съвкупност водят до извода,
че ответникът е придобил правото на собственост върху имота през 2014 г. преди
процесния период, като този факт не се и оспорва от ответната страна.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните е
съществувало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при общи условия, с оглед притежаваното от ответника до
право на собственост върху недвижимия имот.
Ето защо и следва да се обобщи, че ищецът пълно и главно е доказал
материалната си легитимация на кредитор по договора за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за адреса на процесния недвижим имот и нему ответникът
дължи цената на потребената през исковия период в имота топлинна енергия.
Възражението на ответника, заявено многократно в производството, че за да е
налице облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди, между страните следва да е подписан писмен договор и купувачът
писмено да е приел общи условия, за да го обвързват последните, съдът приема за
неоснователно.
Обстоятелството, че не е представен писмен договор или такъв сключен от
разстояние между ответника и ищцовото дружество не води до извод, че не е
възникнало валидно облигационно отношение между тях. Разпоредбата на чл.149, т.3
4
ЗЕ регламентира, че продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на
писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие
и потребителя на топлинна енергия за стопански нужди, какъвто не е процесният
случай, тъй като претенцията на ищеца е насочена срещу ответника в качеството му на
потребител/клиент на топлинна енергия за битови, а не за стопански нужди.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (в сила от 17.07.2012 г.) продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от комисията /КЕВР/. Съгласно ал. 2 на
същата разпоредба общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В ал. 3 на
чл. 150 ЗЕ пък е предвидено особено рекламационно производство - в срок до 30 дни
след влизането в сила на общите условия клиентите, които не са съгласни с тях, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия. Предложените от клиентите и приети от
топлопреносните предприятия специални условия се отразяват в писмени
допълнителни споразумения.
В конкретния случай ответникът не твърди, а и не установява по делото по
отношение на него да се прилагат специални условия, договорени между страните,
използвайки установения в закона механизъм.
С решение № 35 от 21.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 3184/2013 г., III г. о., ГК е
възприето становището, че потребител на топлинна енергия е лицето, което получава
топлинна енергия и я използва за собствени нужди, като ползва топлоснабдения имот
по силата вещно или по силата на облигационно право на ползване. По силата на
закона между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква
правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи
условия, без да е необходимо изричното им приемане от потребителя.
С оглед горното съдът намира, че страните са обвързани от договор за продажба
на ТЕ за битови нужди през процесния период при общи условия, публикувани и на
интернет страницата на ищеца, като не са налице твърдения и данни по делото към
исковия период договорът да е преустановил действието си.
На следващо място, съдът прецени като неоснователни възраженията на
ответника за наличието на неравноправни клаузи в общите условия, приложими към
обвързващия страните договор. Тези възражения са бланкетно заявени, без конкретно
посочени разпоредби от общите условия, като при упражняване на правомощията на
съда по чл. 7, ал. 3 ГПК не се установява наличие на неравноправни клаузи в тези
условия, с оглед което се приема, че същите обвързват страните по договора.
Установява се на следващо място от приобщените по делото писмени
доказателства, че сградата, в която се намира жилището, е била с непрекъснато
топлоподаване през процесния период, следователно същото е било топлофицирано. С
Тълкувателно решение № 2/2017 г. на ОСГК, ВКС се възприе становището, че
присъединяването на сградата към топлопреносната мрежа става по решение на
общото събрание на етажната собственост. Прекратяване на топлоснабдяването е
уредено като възможно само при постигнато съгласие между всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сградата (чл. 153, ал. 2 ЗЕ). Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си,
но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата (чл. 153, ал. 6 ЗЕ). Ето защо и
етажните собственици са взели решение ползваната в етажната собственост топлинна
енергия да се разпределя по системата за дялово разпределение, в която връзка
5
ответникът е обвързан от взетото решение.
Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д.
№ 15/2009 г., топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост
неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.
Предназначението на сградната инсталация е да отоплява вътрешната част на сградата
- етажна собственост, и чрез топлопроводите й топлинната енергия да достига до
индивидуалните имоти на потребителите. Общите части не могат да бъдат отделени от
сградата по начин да задоволяват нуждите само на някои собственици и титуляри на
вещни права.
Потребителите на топлинна енергия в такава сграда могат да имат различни
интереси, включително по въпроса да бъде ли сградата топлоснабдена. Принципът,
който законодателят е възприел при регламентирането на начина на избягване на
конфликти между етажните собственици, е "решава мнозинството". Затова при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за услугата се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл
да получи енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата етажна
собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да откаже
заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези обекти, но не
може да откаже (съгласно цитираното по-горе решение на Конституционния съд)
заплащането на отдадената от сградната инсталация или от отоплителните уреди в
общите части енергия при доставката на централно отопление в сградата.
В случая на 21.10.2001 г. етажните собственици от етажната собственост от
адрес: гр. ********* на проведено общо събрание са взели решение да се сключи
договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с „Т*********“ ЕООД.
Такъв договор е бил сключен на 26.10. 2001 г. Съгласно чл. 2.5 от същия е предвидена
възможност за автоматичното му продължаване в случай че никоя от страните не
поиска предсрочното му прекратяване. По делото не са налице данни договорът за
извършването на тази услуга да е предсрочно прекратен, като от събраните
доказателства е установено, че вкл. и през процесния период от осъществявана от
третото лице помагач.
От представените по делото писмени доказателства и с оглед становището на
ответника, който не отрича, че в имота е ползвана топлинна енергия за подгряване на
вода, настоящият състав на първоинстанционния съд приема, че сградата, в която се
намира имотът на г-н К. е топлоснабдена, съответно е изградена инсталация,
посредством която до имота достига топлинната енергия, продавана от ищеца.
Въпреки възраженията на ответника, че абонатната станция в процесната етажна
собственост не е била въведена в експлоатация и представеното в тази връзка писмо
*********/27.05.2025 г., следва да се посочи, че ищецът е представил по делото и като
доказателства са приети следните документи:удостоверение за въвеждане на
абонатната станция в експлоатация от 24..1987 г., молби за извършване на проби с цел
въвеждане на инсталацията и АС в експлоатация, както и справки, съгласно които са
налице условията за пускане на топлоносителите в експлоатация. Ето защо и съдът
намира, че възраженията на ответника, че АС е незаконен обект, тъй като не е била
въведена в експлоатация надлежно, не могат да обусловят отхвърлянето на главния
предявен иск.
На следващо място от представените протоколи и свидетелства за метрологични
проверки съдът приема за установено, че топломерът в АС Sharky 775 №********* е
преминавал метрологични проверки през 2017 г., през 2022 г. и през 2024 г., при които
6
е установено, че средството за търговско измерване съответства на одобрения тип. Не
са констатирани отклонения от работата му и макар да в периода от 2019 г. до 2022 г.
топломерът да не е преминавал през метрологична проверка, щом изправността му е
била установена преди в периодите преди и след този промеждутък, извод, че е била
налице неизправност и същият не е бил годно средство за търговско измерване, както
се поддържа от ответника, не може да бъде направен.
По отношение на доставената в имота на ответника топлинна енергия, следва да
се посочи, че по делото е доказано, че в апартамента не е имало отоплителни тела,
свързани към инсталацията. Не е начислявана ТЕ за отопление на имот, не се твърди и
не се установява да е начислявана ТЕ отопление на общите части на сградата. От
представените документи за главен отчет по делото е установено, че служител на
„Т*********“ ЕООД е отчел показанията на намиращия се в имота водомер, по който
е отчитано потреблението на топлинна енергия за подгряване на вода и същите са
отразени в съставените протоколи за главен отчет, неоспорени от ответника. През
отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. е била потребена ТЕ за подгряване на 10,507 куб.м.,
а за следващия отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. – ТЕ за подгряване на 10 куб.м.
вода. На основание чл. 162 ГПК и въз основа на представените писмени доказателства
съдът определя размера на главницата за ТЕ за подгряване на вода, потребена в имота
на ответника, възлиза на сумата 239 лева.
Начислена е също ТЕ, отдадена от сградна инсталация на база пълния отопляем
обем на имота на ответника в размер на сумата от общо 191,35 лева или съгласно
изравнителните сметки цената на ТЕ с вкл. ДДС е в размер на 430,35 лева. В
издадените общи фактури ищецът е начислил по-висока сума – 430,36 лева. По делото
не е установено наличието на основание за тази разлика, с оглед което и в посочената
част искът за главница се явява недоказан.
Във връзка с възраженията на ответника срещу начисляването на ТЕ, отдадена
от сградната инсталация и Решение от 23.10.2025 г. по дело С-760/2023 г., което
разглежда този въпрос, следва да се посочи, че в това решение изрично е прието, че в
свои предходни решения Съдът вече е постановил, че в някои сгради — етажна
собственост, присъединени към отоплителна мрежа, като разглежданата в главното
производство сграда, изглежда почти немислимо да може изцяло да се
индивидуализират сметките за отопление, особено що се отнася до сградната
инсталация, тоест съвкупността от тръбопроводи и съоръжения за разпределяне и
доставяне на топлинна енергия вътре в сградата и в общите части. Що се отнася по-
конкретно до сградната инсталация, може да е трудно и дори невъзможно да се
определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки
апартамент. Всъщност това количество топлоенергия включва не само топлоенергията,
отдавана вътре в съответния апартамент от физическите компоненти на сградната
инсталация, но и топлообмена между отопляваните и неотопляваните обекти.
Всъщност отделните апартаменти в сградите — етажна собственост, не са топлинно
независими, тъй като топлината циркулира между отопляваните и по-малко
отопляваните или съвсем неотопляваните помещения (вж. в този смисъл решение от 5
декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т.С., C-708/17 и C-725/17, EU: C:
2019: 1049, т. 85 и 86). Съдът вече е постановил по същество, че национална правна
уредба като разглежданата в главното производство, видимо отговаря на понятието
"насоки", посочено в член 9, параграф 3, трета алинея от тази директива, тъй като тази
правна уредба предвижда, че разходите за топлинна енергия се разделят на разходи за
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, разходи за топлинната енергия
за отопление на общите части и разходи за топлинната енергия за отопление на
имотите. Съдът е приел, че като се има предвид признатата на държавите членки
свобода на действие, Директива 2012/27 допуска сметките за потребление на топлинна
7
енергия за сградната инсталация да се изготвят за всеки собственик на апартамент в
съответната сграда пропорционално на отопляемия обем на неговия апартамент (вж. в
този смисъл решение от 5 декември 2019 г., ЕВН България Топлофикация и Т.С., C-
708/17 и C-725/17, EU: C: 2019: 1049, т. 90— 92). В диспозитива на решението е
прието, че Член 9, параграф 3 от Директива 2012/27/ЕС на Европейския парламент и
на Съвета от 25 октомври 2012 година относно енергийната ефективност, за изменение
на директиви 2009/125/ЕО и 2010/30/ЕС и за отмяна на директиви 2004/8/ЕО и
2006/32/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че допуска национална правна уредба,
съгласно която собственикът на апартамент в сграда — етажна собственост, е длъжен
да заплати разходите, които са му начислени за топлинната енергия, отдадена от
всички тръбопроводи и инсталации за разпределение и доставяне на топлинна енергия
в сградата, включително когато стълбищата и коридорите на сградата не са оборудвани
с радиатори, в размер на част, пропорционална на отопляемия обем на своя
апартамент, доколкото правилата и параметрите, въз основа на които се изчисляват
разходите, които са му начислени за индивидуалното му потребление на топлинна
енергия за отоплението на апартамента му и за топлата вода за битови нужди,
гарантират прозрачността и точността на отчитането на индивидуалното потребление.
От изложеното следва, че правото на ЕС допуска национална правна уредба,
според която собствениците на самостоятелни обекти в сграда, която е топлоснабдена,
дължат пропорционална част от доставеното количество топлоенергия, послужило за
топлоснабдяване на всеки отделен самостоятелен обект. В тази връзка, това
количество, което преминава през хоризонталните и вертикалните тръбопроводи, е
дължимо именно от етажните собственици, тъй като топлината от тръбите бива
отдадена в самата сграда. При изчисляване на сметките топлофикационното дружество
се води от показанията на общия топломер в сградата, който показва реално
доставеното количество топлоенергия до нея. Съдът не възприема доводите, че
сградна инсталация въобще не се дължала, тъй като формулата била неясна и е
отменена с решение № 1037/10.02.2025 г. по адм.д. № 85/2024 г. по описа на ВАС, 5-
чл.състав. По отношение на отмяната, следва да се има предвид, че същата действа
занапред и не засяга процесния период. Според изричната разпоредба на чл. 195, ал. 1
АПК, подзаконовият нормативен акт - какъвто е приложението към Наредба № Е–РД–
04–1/12.03.2020 г. за топлоснабдяването, се счита отменен от деня на влизане в сила на
съдебното решение, което в случая е станало на 10.02.2025 г., когато с Решение №
1037/10.02.2025 г. по адм. дело № 85/2024 г. по описа на ВАС е оставено в сила
Решение № 7276/03.07.2023 г. по адм. дело № 746/2021 г. по описа на ВАС. Тоест, това
решение има действие за в бъдеще и не засяга отношенията, възникнали до този
момент, какъвто е процесният случай. В този смисъл е и установената съдебна
практика Решение № 260516/23.03.2023 г. по в. гр. д. № 4928/2021 г. на СГС, Решение
№ 1771/06.04.2023 г. по в. гр. д. № 10261/2022 г. на СГС и др.
Дори да се приеме, че това решение на ВАС, по което включително настоящият
ответник е бил страна, има обратно действие, следва да се посочи, че въпросът
относно дължимостта на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е
такъв относно размера на предявения иск. Доколкото съдът е достигнал до извод, че
страните са били обвързани от неформален договор за продажба на ТЕ, по който
ответникът не отрича да е потребявал топлинна енергия за подгряване на вода в имота
си, а от документите по делото е установено, че ТЕ преминава в сградата в режим на
етажна собственост посредством изградената сградна инсталация, то и тази топлинна
енергия (отдадената от сградната инсталация) се ползва от етажните собственици и
стойността й следва да бъде разпределена между тях. Съгласно правилото на чл. 162
ГПК с оглед доказаната доставка на топлинна енергия до сградата, която се
разпростира по сградната инсталация за топлоснабдяване на самостоятелните обекти,
8
тази стойност е за сметка на потребителите на топлинна енергия (иначе би се
получило неоснователно обогатяване от тяхна страна за сметка на доставчика). Не е
налице основание в тази част искът да се отхвърли изцяло, тъй като спорният въпрос
касае не основателността, а размеа на предявения иск. При това положение съдът
намира искът за доказан от страна на ищеца до сумата 430,35 лева. От тази сума
ищецът е признал, че ответникът е заплатил сумата 7,06 лева към 31.07.2021 г., както и
сумата 80 лева към 31.07.2022 г. (виж съобщенията към общите фактури на л. 31 – л.
33 от делото). Тези плащания са съобразени от ищеца при предявяването на исковете, с
оглед което и не следва да се отчитат от съда втори път.
По възражението за погасяване на главното вземане за ТЕ по давност:
Възражението за давност, заявено от ответника още с възражението по чл. 414
ГПК, е частично основателно с оглед датата, от която искът се счита предявен
/02.08.2023 г./ и настъпването на изискуемостта на месечните задължения за топлинна
енергия съобразно общите условия, приложими към договора. Погасено по давност се
явява вземането по фактурата за м.май 2020 г., което е в размер на сумата 9,31 лева.
Ответникът обаче е заплатил сума в размер на 7,06 лева, която на осн. чл. 76, ал. 2 ЗЗД
следва да бъде отнесена към най-старото задължение от периода, а именно това за
м.май 2020 г., с оглед което и погасена по давност се явява сумата от 2,25 лева, за
която искът за главница следва да се отхвърли.
В обобщение на всичко гореизложено и при вземане предвид на факта, че
извършените от ответника плащания, за които е налице признание от страна на ищеца,
са съобразени при предявяването на исковете, съдът приема, че искът за главница е
основателен за сумата от 340,31 лева, в която част следва да бъде уважен и да бъде
отхвърлен до пълния предявен размер от 342,56 лева.
По останалите възражения, релевирани от ответника с отговора на исковата
молба, съдът приема следното:
Както се посочи и по-горе, съдът не споделя доводите на ответника,
аргументирани с позоваване на норми от общностното право и съдебна практика на
СЕС, че за да е пасивно легититиран по продажбеното правоотношение с ищеца,
следва задължително да е сключен писмен договор помежду им, като за това вече се
изложиха съображения по-напред в решението.
Не може да се приеме, че се касае за непозволена държавна помощ или за
хипотеза на непоискана доставка, като в тази връзка съдът намира за достатъчно да
посочи, че е налице произнасяне по този въпрос с Тълкувателно решение № 2/2016 от
25.05. 2017 г. по тълк.дело № 2/2016 г. на ОСГК на ВКС, в смисъл, че за отношенията,
възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда – етажна
собственост, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 във връзка с §1 от Допълнителните разпоредби
на Закона за защита на потребителите. Отделно от изложеното, в имота на ответника е
потребявана ТЕ за подгряване на вода, с оглед което и обективно не е налице отказ да
потребява доставяната от ищеца услуга.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства е установено, че услугата е
извършвана през процесния период от ищеца, като са били изготвени изравнителни
сметки след края на всеки отоплителен сезон.
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
9
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването, обн. ДВ,
бр.34 от 24.04.2007 г. В отношенията между страните са приложими общите условия,
приети по делото като доказателство, като според чл. 36, ал.2 от същите условия редът
и начинът на заплащане на услугата „дялово разпределение“ се определя от продавача,
съгласувано с търговците извършващи услугата дялово разпределение. Според чл. 22
от ОУ услугата „дялово разпределение“ се заплаща на продавача – „Т.С.“ ЕАД, от
което следва, че именно на ищцовото дружество следва да бъдат заплатени сумите за
дялово разпределение за процесния период, още повече в конкретния случай именно
ищецът е извършвал услугата.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от
договорно правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено,
че услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на
ищеца. Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз
основа на приобщението по делото писмени доказателства и конкретно клаузите на
договора, сключен между третото лице помагач и етажните собственици, съдът
приема, че искът е доказан по размер за периода 01.06.2020 г. - 30.04.2022 г. за сумата
от 23,00 лева (12 лева е цената на годишна база). Възражението за погасяване на това
вземане по давност е неоснователно с оглед начина, по който е установено
задължението – същото възниква от договора и е дължимо за извършване на услугата,
не е уговорено като периодично, нито може да се приеме, че е вземане за труд,
предвид което се погасява с общата петгодишна давност. Отделно от това съгласно чл.
5.1 от договора е уговорен падеж за заплащане на това задължение в тридневен срок
от извършване на годишното отчитане на показанията на измервателните уреди.
Отчетите са извършени на 17.05.2021 г. и на 11.05.2022 г., а заявлението по чл. 410
ГПК е подадено на 02.08.2023 г., към която дата давността не е изтекла. Ищецът не е
ангажирал по делото доказателства за основателността на този иск за сумата над 23,00
лева до размера от 53,32 лева. В тази част претенцията не е доказана и следва да бъде
отхвърлена.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца. Не се установява основателност на възражението на ответника, че лихва е
начислявана върху прогнозните сметки.
В ОУ от 2016 г. падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата от 340,31 лева и за периода 15.09.2021 г. – 18.07.2023 г. следва да се
10
уважи за сумата от 50,13 лева, която съдът, съобразявайки уважената част от
главницата, момента на изпадане в забава за заплащане на задължението по всяка от
двете изравнителни сметки и с помощта на онлайн калкулатор, изчисли на основание
на чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 52,35 лева този иск следва да се
отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение на
ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата11,65 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете, като ответникът
не е установил в производството да е сторил разноски, но е представляван безплатно
от адв. С. по реда на чл. 38 ЗАдв.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 112,38 лева от общо 125 лева/за държавна такса –
25 лева и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се
следват разноски в размер на сумата от 67,43 лева от общо 75 лева съгласно заповедта
за изпълнение.
За исковото производство съдът на основание чл. 38 ЗАдв. определя в полза на
адв. С. адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съобразно изхода от спора в
тежест на ищеца следва да се възложи сумата 40,40 лева. За заповедното производство
на ответника не е представена безплатна правна помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.*********, по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Л. Л. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. *****,*********, дължи на
„Т.С.“ ЕАД сумата 340,31 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. *********, аб. №
********* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
02.08.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на сумата 50,13
лева за периода от 15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., както и сумата 23,00 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия
имот за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 02.08.2023
г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение № 24759 от 21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 43474/2023 г. по описа на
11
СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. *********, Л. Л. К., ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. *********, искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване дължимостта на
сумата над 340,31 лева до сумата от 342,56 лева, представляваща цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
*********, аб. № ********* за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., сумата над
50,13 лева до сумата от 52,35 лева, представляваща мораторна лихва за периода от
15.09.2021 г. до 18.07.2023 г., сумата над 23,00 лева до сумата от 53,32 лева,
представляваща цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия за същия
имот за периода от 01.06.2020 г. до 30.04.2022 г., както и за сумата 11,65 лева,
представляваща лихва за забава върху цената на услугата за дялово разпределение за
периода 15.08.2020 г. до 18.07.2023 г., за които вземания е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение № 24759 от 21.08.2023 г. по ч.гр.д. № 43474/2023 г.
по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Л. Л. К., ЕГН **********,
със съдебен адрес: гр. *********, да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. *********, сумата 112,38 лева - разноски в
исковото производство (гр.д. № 24896/2025 г. по описа на СРС, 41 състав) и сумата
67,43 лева - разноски в заповедното производство (ч.гр.д. № 43474/2023 г. по описа на
СРС, 41 състав).
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. ********* да заплати на адв. Д. С. Ц., САК, със
служебен адрес: гр. *********, сумата 40,40 лева – адвокатско възнаграждение за
осъществено безплатно процесуално представителство на ответника Л. Л. К. в
исковото производство (гр.д. № 24896/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Т*********“
ЕООД на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12