№
град София, 28.11.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско
отделение, II-г
въззивен състав, в съдебно заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
МЛ.СЪДИЯ КРИСТИЯН ТРАНДАФИЛОВ
като разгледа докладвано от
председателя ч. гр. д. № 14284 по описа на СГС за 2019 год., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
реда и условията на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК с искане за отмяна на разпореждане
от 22.10.2019 г., с което ЧСИ е отказал да намали адвокатското възнаграждение,
присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело № 20199210400780 г. по
описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 и район на действие СГС и е отказал да намали
таксата по т.26 от ТТР за ЗЧСИ, определена с покана за доброволно изпълнение.
Жалбоподателят „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.“ АД,
длъжник по изпълнително дело № 20199210400780 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. №
921 и район на действие СГС излага, че не дължи адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство на взискателя по чл. 10, т.2 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като такова не е било
осъществено и предвид малката фактическа и правна сложност на делото. Освен
това излага, че ЧСИ неправилно е включил начисленото адвокатско възнаграждение
към базата за изчисляване на таксата, определена по реда на т.26 от ТТР към ЗЧСИ.
Моли съда да намали адвокатското възнаграждение на взискателя по
изпълнителното дело на основание чл. 78, ал.5 от ГПК като не присъжда такова на
основание чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, както и да намали определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
като извади от базата за изчисляването й сумата, дължима за адвокатско
възнаграждение на взискателя, евентуално да намали тази такса пропорционално на
намаления размер на адвокатското възнаграждение.
В срок е постъпил отговор на подадената жалба от взискателя ЗАД А.Б., с
който се твърди, че подадената жалба е неоснователна. Представя се становище.
В законоустановения срок са
депозирани писмени мотиви от ЧСИ, с които се излага становище, че жалбата е
неоснователна. Посочва се, че процесуалният представител е извършил действия
както по смисъла на чл. 10, т.1, така и по т.2 от същия член от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съответно за образуване на
изпълнителното дело е определено
възнаграждение от 200 лв., 240 лв. с ДДС, а за представителство по изпълнителни
действия – 315,27 лв. лв., които суми се твърди да съответстват на установения
с Наредбата минимум на адвокатското възнаграждение. Излага се, че присъденото в
полза на взискателя адвокатско възнаграждение следва да се взима предвид при
определянето на таксата по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
след като обсъди доводите на жалбоподателя и становището на ЧСИ и обсъди
събраните по делото доказателства намира следното:
Подадената жалба е допустима като подадена срещу
акт, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в законоустановения
срок.
От
представените пред съда доказателства се установява, че изпълнително дело №
20199210400780 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 и район на действие СГС е
образувано въз основа на молба, подадена от ЗАД А.Б., чрез адвокат А.Б.. В
молбата не е посочен способ за изпълнение срещу длъжника, а е направено само
искане за изпращане на покана за доброволно изпълнение. Направено е и искане за
присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС.
От
представения по делото изпълнителен лист е видно, че изпълнителното дело е
образувано въз основа на изпълнителен лист от 22.05.2019 г. за сумите от : 3 136,77 лв. главница,
представляваща обезщетение за причинени вреди, ведно със законната лихва,
считано от 13.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и 1083,85 лв.
разноски по делото.
На
03.06.2019 г. до длъжника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО ОЗК – З.“ АД е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е посочено, че по
изпълнителното дело се дължи сума в общ размер на 5 792,47 лв., включваща:
3 136,77 лв. главница, 742,37 лв. законна лихва за периода от 13.02.2017 г.
до 15.06.2019 г., 1083 лв. присъдени с изпълнителния лист разноски, както и
сумите от 240 лв. адвокатско възнаграждение за взискателя, 589,48 лв. такси по
ТТР към ЗЧСИ, дължими към 31.05.2019 г.
В
срока за доброволно изпълнение не е последвало такова, поради което с молба от
12.09.2019 г. процесуалният представител на взискателя е поискал налагането на
запор върху банковите сметки на длъжника. Направено е и искане за присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл. 10, т.2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в размер на 315,27 лв. с ДДС.
Със
съобщение, връчено на длъжника на 18.09.2019 г., ЧСИ е съобщил на длъжника, че е
присъединил за събиране по делото и допълнително адвокатско възнаграждение в
размер на 315,27 лв.
Длъжникът
е сезирал ЧСИ с искане да бъде намалено определеното адвокатско възнаграждение,
като е твърдял, че такова не следва да се присъжда на основание чл. 10, т.2 от
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поискал е ЧСИ
да намали и определената такса по т.26 от ТТР къч ЗЧСИ като извади от базата за
изчисляването й размера на адвокатското възнаграждение.
С
разпореждане от 22.10.2019 г. ЧСИ е оставил без уважение исканията на длъжника.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира следното:
Според чл. 10, т.1 от Наредба №
1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението
за процесуално представителство за образуване на изпълнителното дело е в размер
на 200 лв. без ДДС, а съобразно т.2 от същия член за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания над 1000 лв.
адвокатското възнаграждение се определя като 1/2 от съответното възнаграждение по чл. 7,
ал. 2, т. 2 - 7;
От материалите по изпълнителното
дело е видно, че процесуалният представител на взискателя е подал молбата за
образуване на изпълнителното производство, предвид което следва да се приеме,
че е налице хипотезата на чл.10, т. 1 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съответно на същия се дължи адвокатско
възнаграждение в размер на 200 лв. без ДДС или 240 с ДДС. Установи се и че
процесуалният представител е осъществил представителство по смисъла на чл. 10,
т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за
което установеният от Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение
е в размер на 288,70 лв. без ДДС и 346,44 лв. с ДДС.
От изложеното е видно, че
адвокатското възнаграждение, което е определено за взискателя по изпълнителното
дело е под минимума, установен в Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, поради което правилно ЧСИ е отказал неговото
намаляване доколкото то не подлежи на преценка за прекомерност.
С оглед посоченото жалбата се
явява неоснователна в частта, касаеща отказа на ЧСИ да намали определеното по
делото адвокатско възнаграждение.
По отношение на определените от
ЧСИ такси по ТТР към ЗЧСИ съдът намира следното:
Таксата по т. 26 ТТР към ЗЧСИ следва да се
изчислява на базата на сумата по изпълнителния лист, без в нея да се включва
размера на определеното адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство в изпълнителното производство, доколкото последното има
характера на авансова такса по смисъла
на Забележка 4 от ТТР към ЗЧСИ. Съответно по изпълнителното дело, с оглед
размера на вземанията, се дължи такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ в размер на 500
лв. с ДДС. С оглед изложеното определената такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ следва
да се намали до размера от 500 лв. с ДДС.
По разноските:
С оглед изхода на спора на
жалбоподателя се следват разноски в размер на 12,50 лв. заплатена държавна
такса и 360 лв. с ДДС адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, Софийски
градски съд
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА
разпореждане от
22.10.2019 г., в частта, с която ЧСИ е отказал да намали адвокатското
възнаграждение, присъдено в полза на взискателя по изпълнително дело №
20199210400780 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 и район на действие СГС.
ОТМЕНЯ разпореждане от 22.10.2019 г., в
частта, с която ЧСИ е отказал да намали начислената по т.26 от ТТР към ЗЧСИ
такса по изпълнително дело № 20199210400780 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921
и район на действие СГС и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАМАЛЯВА
начислената по изпълнително
дело № 20199210400780 г. по описа на ЧСИ С.П., рег. № 921 и район на действие
СГС такса по т.26 от ТТР към ЗЧСИ до размера от 500 лв. с ДДС.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.