№ 22311
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИЛЯНА СИМЧЕВА
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от БИЛЯНА СИМЧЕВА Гражданско дело №
20251110113513 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Дженерали
застраховане“ АД, с която е предявен осъдителен иск срещу "ЗД Бул Инс"
АД с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 9426.16 лева, представляваща
регресно вземане за възстановяване на половината от платеното от ищеца по
имуществена застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение за щети по
лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***, причинени при ПТП, настъпило на
02.05.2024 г. на Републикански път 1-5, в отсечката между град Казанлък и
град Стара Загора, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и иск с правно
основание чл. 86 ЗЗД за сумата от 391.51 лева – мораторно обезщетение
върху главницата, дължимо за периода от 15.11.2024 г. /денят, в който
ответникът е постановил отказ по претенцията/ до 09.03.2025 г.
В исковата молба се твърди, че на 02.05.2024г., около 11:00 часа, по
време на движение по Републикански път 1-5, в отсечката между град
Казанлък и град Стара Загора, с посока на движение към град Стара Загора, е
реализирано ПТП между застрахованото при ищеца по застраховка „Каско“
МПС „Форд Фокус“, с рег. № ***, управлявано от П. Б. П., и лек автомобил
„Фолксваген Пасат", с рег. № ***, управляван от М. А. Р., при следния
механизъм: По време на движение към гр. Стара Загора, намиращият се в
дясна лента автомобил „Фолксваген Пасат" рязко променя посоката си на
движение наляво с цел предприемане на маневра за обратен завой, на
неразрешено за тази маневра място, вследствие на което пресича пътя на
правомерно движещия се в същата посока, но в лява лента, л.а. „Форд Фокус“
и реализира ПТП него, нанасяйки му имуществени вреди в предната част на
1
автомобила.
Твърди, че вина за ПТП, при равен принос, имат и двамата водачи ,
доколкото водачът на МПС „Форд Фокус“ е нарушил разпоредбата на чл. 23
ЗДвП, а водачът на „Фолксваген Пасат" – тези на чл. 38, ал. 1, чл. 24, ал. 1, чл.
25, ал. 1 и ал. 2, чл. 26 ЗДвП.
Сочи, че за увредения автомобил „Форд Фокус“ е била сключена
имуществена застраховка "Каско на МПС", обективирана в застрахователна
полица с № 0320239907021877/18.09.2023 г., при ищцовото застрахователно
дружество, валидна към датата на настъпване на ПТП.
Във връзка с предявена застрахователна претенция от собственика на
увредения автомобила, ищецът определил застрахователно обезщетение в
размер на 18822.32 лева, което на 20.08.2024 г., превел по сметка на сервиза,
извършил ремонта на автомобила.
Поддържа, че за лек автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № ***,
е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" при
ответника, с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП, поради
което, на основание чл. 411 КЗ, е придобил регресно вземане срещу последния
за възстановяване на половината /съобразно приноса на водачите/ от
изплатеното застрахователно обезщетение и направените ликвидационни
разноски за определянето му в размер от 15 лв.
Твърди, че е предявил регресната си претенция с покана до ответника,
получена на 25.10.2024 г., но на 15.11.2024 г. дружеството постановило отказ
да удовлетвори претенцията, поради което, изпаднало в забава.
Моли за уважаване на предявените искове, претендира разноски по
делото.
С отговор в срока по чл. 131 ГПК ответникът "ЗД Бул Инс" АД
подава отговор на исковата молба, с който оспорва исковата претенция по
основание и размер.
Не оспорва наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „Гражданска отговорност“ за лек автомобил „Фолксваген
Пасат", с рег. № ***, както и че е получил покана за плащане от ищеца, във
връзка с която е образувана щета, както и че е постановил отказ. Не оспорва
извършването на плащане от страна на ищеца по сметка на сервиза,
ремонтирал увредения автомобил.
Оспорва изложената в исковата молба фактическа обстановка и
описания механизъм на ПТП. Твърди, че ПТП е осъществено по
изключителна вина на водача на застрахования при ищеца автомобил, който
е управлявал МПС при недостатъчна дистанция от автомобила, находящ се
пред него, както и с оглед обстоятелството, че се е движил с превишена,
евентуално – несъобразена, скорост.
В условията на евентуалност, въз основа на същите обстоятелства,
твърди наличие на съпричиняване от страна на водача на автомобила,
застрахован при ответника.
2
Оспорва предявените искове и по размер, като намира, че
определената застрахователна сума не отговаря на действителната стойност на
щетите /доколкото по делото няма данни същото да е било в гаранция/.
Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между всички
отремонтирани вреди и процесното ПТП.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност и като взе предвид доводите и възраженията на
страните, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 411 КЗ и чл. 86 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно
основание чл. 411 КЗ е да докаже следните обстоятелства: 1/ сключен
застрахователен договор за имуществена застраховка за увредения автомобил
с валидно застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ плащане на
застрахователното обезщетение в изпълнение на този договор; 3/ отговорност
по чл. 45 ЗЗД на прекия причинител на процесното ПТП за вредите, за което
следва да бъдат установени в процеса: деяние, противоправност, вреди,
причинна връзка между деянието и вредите; вината на извършителя се
предполага; 4/ размерът на причинените вреди; и 5/ сключен договор за
задължителна застраховка "Гражданска отговорност", валиден към датата на
ПТП, по силата на който ответникът се е задължил да застрахова гражданската
отговорност за вреди на виновния водач.
При установяване на горепосочените обстоятелства, в
доказателствена тежест на ответника по иска с правно основание чл. 411 КЗ
е да докаже, че е заплатил претендираното от ищеца застрахователно
обезщетение.
По направеното възражение за изключителна вина, дължи доказване
на твърденията си за противоправно поведение на водача на увредения
автомобил, което самостоятелно е довело до настъпване на вредоносния
резултат.
Като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване, с
оглед заявеното в исковата молба и в отговора на исковата молба, следва да се
обявят следните обстоятелства: 1/ сключен застрахователен договор при
ищцовото застрахователно дружество за имуществена застраховка по
отношение на лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***, с валидно
застрахователно покритие към датата на ПТП; 2/ извършено плащане от
ищеца на застрахователно обезщетение в изпълнение на този договор в размер
на 18822.32 лева; 3/ сключен договор при ответното застрахователно
дружество за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" за лек
автомобил „Фолксваген Пасат", с рег. № ***, валиден към датата на ПТП;
4/ възникване на ПТП в условията на съпричиняване при равен принос; 5/
получаването на извънсъдебна покана от ответника и постановяване на отказ
да заплати сумите.
Спорен между страните е въпросът досежно механизма на
3
процесното ПТП, в частно – по чия вина е настъпило същото.
За установяване на горните обстоятелства пред настоящата съдебна
инстанция са ангажирани писмени доказателства, събрани са гласни
доказателства чрез разпит на свидетели, като е приета и съдебна авто-
техническа експертиза.
От представения по делото /л. 16/ двустранен констативен протокол
за ПТП от 02.05.2024 г., се установява, че на процесната дата, в гр. София,
около 11:00 е настъпило ПТП между процесните автомобили, с отбелязани
външни увреждания за застрахования при ищеца лек автомобил – цялата
предница и двете въздушни възглавници, а за застрахования при ответника
автомобил – броня, стоп и калник. В протокола няма отбелязано място на
ПТП, нито са отбелязани обстоятелствата около настъпването му, касаещи
извършваните от водачите маневри непосредствено преди инцидента /графа
12 от протокола/. От нарисуваната от водачите скица на пътната обстановка
и ПТП се установява, че водачът на л.а. „Форд“ е задностоящ спрямо л.а.
„Фолксваген“.
В представената по делото анкетна карта /л. 18/, подадена от водача на
лек автомобил „Форд“ се посочва, че ПТП е настъпило поради поведението на
водача, застрахован при ответника, който е предприел маневра за обратен
завой от крайна дясна лента, пресичайки траекторията на движение на
застрахования при ищеца лек автомобил.
В хода на съдебното дирене водачът на л.а. „Форд“ е разпитан в
качеството му на свидетел. От депозираните показания, които съдът
кредитира като достоверни и обективно пресъздаващи възприетата от
свидетеля фактическа обстановка, се установява, че процесният пътен
инцидент се е осъществил на междуградски път, свързващ гр. Казанлък и гр.
Стара Загора. Двата автомобила са се движили в една посока в съседни пътни
летни, като л.а. „Форд“ се е намирал в лявата лента /до мантинелата/, а л.а.
„Фолксваген“ – в дясната лента, на около 30-40 метра по-напред от л.а.
„Форд“. При достигане на участък от пътя, където мантинелата приключва,
л.а. „Фолксваген“ предприема внезапна маневра за обратен завой, като от
крайна дясна лента пресича почти перпендикулярно пътя на л.а. „Форд“.
Заради наличието на движещи се автомобили в насрещното платно обаче, л.а.
„Фолксваген“ не успява да изпълни до край маневрата, поради което настъпва
удар между движещия се направо л.а. „Форд“ /в неговата предна част/ и л.а.
„Фолксваген“ /в неговата задна лява част, в областта на калника и бронята/.
Не се установява л.а. „Фолксваген“ да е подал предупредителен светлинен
сигнал преди началото на маневрата.
В изготвената и приета по делото и неоспорена от страните съдебно-
автотехническа експертиза, което съдът кредитира напълно като
компетентно изготвена, вещото лице сочи, че при наличните данни по делото
към момента на изготвяне на заключението, приема за установено, че
процесният пътен инцидент е настъпил при следния механизъм: На 02.05.2024
г., около 11:00 часа, на Републиканки път 1-5, лек автомобил „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ *** се движи в дясна пътна лента с посока от гр. Казанлък към
4
гр. Стара Загора, където водачът предприема маневра за отклонение наляво и
намаляване на скоростта, с намерение за обратен завой, вследствие на което
настъпва съприкосновение с движещия се в лява пътна лента зад него, лек
автомобил „Форд Фокус“, с рег.№ ***.
Страните не са ангажирали други доказателства, касаещи механизма
на процесното ПТП и вината на водачи за настъпването му.
При така събраните по делото доказателства, съдът достигна до извод,
че вина за процесното ПТП има изцяло водачът на л.а. „Фолксваген
Пасат“, с рег.№ ***.
От съвкупния анализ на събраните писмени и гласни доказателства,
както и от изводите на вещото лице в изготвената съдебна автотехническа
експертиза, съдът намира, че процесното ПТП е настъпило в резултат на
действията на застрахования при ответника водач, който е предприел внезапна
промяна в лентата си на движение, като рязко е навлязъл в лентата за
движение на водача на увредения автомобил, без да подаде предупредителен
сигнал и без да се увери, че с действията си няма да предизвика ПТП –
нарушения на чл. 25 ЗДвП.
Независимо, че в исковата молба ищецът сам признава наличието на
съпричиняване в равна степен на вредите и претендира заплащане само на
половината от платеното обезщетение по застраховка „Каско“, съдът намира,
че по делото не се установява водачът на л.а. „Форд“ да е нарушил
разпоредбите на чл. 23, ал. 1 и ал. 2 ЗДвП.
Неприложима е разпоредбата на чл. 23, ал. 1 ЗДвП, доколкото същата
предписва водачът на пътно превозно средство да се движи на такова
разстояние от движещото се пред него друго превозно средство, че да може
да спре зад него, когато то намали скоростта или спре рязко – в случая
безспорно е по делото, че водачът на л.а. „Фолксваген“ не се е движил пред
л.а. „Форд“ в същата пътна лента, а в съседната такава, като едва в резултат на
предприетата рязка маневра е навлязъл в заеманата от л.а. „Форд“ пътна
лента.
Няма данни по делото и за нарушаване разпоредбата на чл 23, ал. 2
ЗДвП, регулираща поведението на водачите на пътя, което следва да
предприемат за улесняване на изпреварването, доколкото от депозираните
свидетелски показания не се установява да е имало други участници в
движение непосредствено пред л.а. „Форд“.
Не се установява също така водачът на застрахования при ищеца лек
автомобил да е нарушил и разпоредбата на чл. 20 ЗДвП, доколкото законът
предписва водачите да управляват превозните средства с такава скорост, която
да им позволи да спрат пред всяко предвидимо препятствие – каквато
предвидимост не е налице, в случай, когато друг автомобил, в нарушение на
правилата за движение по пътищата, е навлязъл рязко в друга лента за
движение, без предварителна сигнализация.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че дори да се
приеме наличие на съпричиняване, процентът на същото би бил в превес
5
вината на водача, застрахован при ответника, доколкото, независимо с каква
скорост е управлявал автомобила си водачът на л.а. „Форд“, инцидентът
нямаше да настъпи, ако водачът на л.а. „Фолксваген“ не беше предприел
внезапната маневра.
С оглед изложеното, доколкото не налице спор, че в резултат на ПТП
са настъпили вреди върху автомобила, застрахован при ищеца, съдът достигна
до извод за наличие на всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане.
Относно размера на регресната застрахователна претенция:
За определяне размера на регресния дълг съдът съобрази съдебна
практика, постановена по реда на касационния контрол /напр. Решение №
52/08.07.2010 г. по гр. д. № 652/2009 г. на ВКС, І Т0/, съгласно която при
съдебно предявена претенция съдът определя застрахователното обезщетение
по действителната стойност на вредата /без овехтяване/ към момента на
настъпване на застрахователното събитие. Обемът на регресния дълг зависи от
размера на действително причинените вреди, но не повече от размера на
задължението на застрахователя по застраховка "Каско" /плащането на
недължимо обезщетение не може да се противопостави на ответника/ и не
повече от размера на действително платената сума. Ето защо следва да бъдат
съпоставени тези три стойности, за да се определи в какъв размер е
възникнало регресното вземане
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ обезщетението трябва да
бъде равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на
събитието. По силата на разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ за действителна се
смята стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се
купи друго със същото качество, а съгласно ал. 2 на същата норма – за
възстановителна застрахователна стойност се смята стойността за
възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, без прилагане
на обезценка. При предявена по съдебен ред претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение, съдът следва да определи същото по
действителната стойност на вредата към момента на осъществяване на
застрахователното събитие, т. е. по пазарната цена на същата, като ползва
заключение на вещо лице, без да е обвързан от минималните размери по
методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН /в т. см. решение №
79/02.07.2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 52/08.07.2010
г. до т. д. № 652/2009 г. на ВКС, І ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. №
627/2008 г. на ВКС, ІІ ТО; решение № 209/30.01.2012 г. по т. д. № 1069/2010 г.
на ВКС, II ТО, решение № 235/27.12.2013 г. по т. д. № 1586/2013 г. на ВКС, ІІ
ТО и др., приложими и по отношение на действащия К3/.
Ако увреденият автомобил е бил в гаранционен срок, обезщетението
следва да се определи по цени за ремонт, каквито е необходимо да се
заплатят в официален сервиз, щом това е условие за запазване на правата по
гаранцията. В този случай се приема, че с оглед периода на експлоатация,
считано от годината на производство на автомобила /в зависимост от
конкретно определения от продавача или производителя гаранционен срок/,
6
този автомобил обективно има характеристиките на нов, както и всички
негови съставни части са нови и оригинални. Следователно при тази хипотеза,
при настъпване на застрахователно събитие, увреденото лице ще бъде изцяло
удовлетворено, ако бъдат изцяло заменени повредените авточасти с нови
оригинални такива в официалния сервиз на марката.
В конкретния случай, установява се по делото с помощта на
изготвената САТЕ, че увреденият автомобил е бил в гаранция с оглед
обстоятелството, че към датата на ПТП същият е бил в експлоатация 1г. 6м. и
25 дни.
Предвид изложеното, съдът намира, че релевантната стойност на
вредите е тази по фактурата от официален сервиз, където е ремонтирано
превозното средство, а именно – сумата от 18822.32 лева.
Доколкото ищецът претендира заплащане по регресната си претенция
само половината от тази сума и 15 лева ликвидационни разноски – а именно
сумата от 9426.16 лева, съдът намира, че предявеният иск е изцяло доказан по
основание и размер и следва да бъде уважен.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законната лихва върху
главницата от датата на депозиране на исковата молба /10.03.2025 г./ до
окончателното плащане.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД:
За основателността на акцесорния иск за установяване дължимостта
на мораторно обезщетение, по делото следва да бъде доказана дължимостта
на вземането по главната искова претенция и изпадането в забава на
задълженото лице.
От събрания по делото доказателствен материал безспорно се
установява, че с регресна покана, изпратена до ответното дружество, ищецът е
заявил претенцията си за заплащане на сумата от 9426.16, представляваща
сбора от ½ от изплатеното от него обезщетение по имуществената застраховка
“Каско” и ликвидационни разходи в размер на 15 лева.
Съгласно чл. 412, ал. 3 КЗ, в срок 30 дни от представянето на всички
доказателства застрахователят трябва: 1. да определи и изплати размера на
своето задължение по предявената претенция, или 2. мотивирано да откаже
плащането.
Не е спорно, че в указания срок, на 14.11.2024 г., ответникът е
постановил отказ да извърши плащане.
С оглед на това, от деня, следващ изтичането на срока, ответникът е
изпаднал в забава.
Предвид изложеното предявеният иск за мораторно обезщетение за
периода 15.11.2024 до 09.03.2025 г. - денят, предхождащ подаването на
исковата молба, се явява доказан по основание, като следва да бъде уважен до
пълния размер на претенцията от 391.51 лева, изчислена от съда по реда на
чл. 162 ГПК с помощта на онлайн калкулатор.
7
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има само ищецът в производството.
Ищецът е доказал извършването на разноски по представения списък
по чл. 80 ГПК в размер на 427.04 лв. – държавна такса, депозит за САТЕ – 250
лева, депозит за призоваване на свидетел – 80 лева, 5 лева – такса за издаване
на съдебно удостоверение, както е и претендирал заплащане на
юрисконсултско възнаграждение, което съдът, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
определя на сумата от 200 лева.
Предвид изложеното, в полза на ищеца следва да се присъди общо
сумата от 962.04 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, на основание чл. 411 КЗ,
сумата от 9426.16 лева, представляваща регресно вземане за възстановяване
на половината от платеното от ищеца по имуществена застраховка „Каско“
застрахователно обезщетение за щети по л.а. „Форд Фокус“, с рег. № ***,
причинени при ПТП от 02.05.2024 г. със застрахования по застраховка
„Гражданска отговорност“ при ответника л.а. „Фолксваген Пасат", с рег.
№ ***, настъпило на Републикански път 1-5, в отсечката между град Казанлък
и град Стара Загора, с включени ликвидационни разноски в размер на 15 лева,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
10.03.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и, на основание
чл. 86 ЗЗД, сумата от 391.51 лева – мораторно обезщетение върху
главницата, дължимо за периода от 15.11.2024 г. до 09.03.2025 г.
ОСЪЖДА "ЗД Бул Инс" АД, ЕИК *********, да заплати на
„Дженерали застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата от 962.04 лв. –
разноски в производството пред първата инстанция.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8