РЕШЕНИЕ
№ 204
гр. М. 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. ПЪРВИ ВЪЗЗИВННО-ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Аделина Троева
Членове:Елизабета Кралева
Александра Нанова
при участието на секретаря Мадлена Н. Митова
като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело
№ 20251600500271 по описа за 2025 година
Производството е въззивно и се провежда по реда на чл. 258-273 от
Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).
Образувано е въз основа на въззивна жалба подадена от Н. А. А., ЕГН
**********, имала качеството на ответник по гр. д. № 426/2024 г. по описа на
-ри
Районен съд-гр. М. 2състав, действаща чрез назначения й от
първоинстанционния съд особен представител адвокат З. А.-Миронова,
срещу постановеното по него Решение № 133 от 04.04.2025 г.
В обстоятелствената част на въззивната жалба се твърди, че
съдебното решение е неправилно. Сочи се, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 23 от
ЗПК, тъй като договорът за потребителски кредит не съдържал клауза за реда
за прекратяването му. Така се аргументира, че той бил недействителен, което
водело и до погасяване на акцесорния договор за поръчителство. Изразява се
съмнение, че подписът положен в графата поръчител е на представляваното от
особения представител лице. Твърди се, че е възможно поръчителката да е
била въведена в заблуждение при подписването му и не било ясно
1
информирана ли е била за съществените условия на договора. Настоява се и за
изтекла тригодишна погасителна давност на част от задълженията, които се
счита, че представлявали периодични плащания. Въз основа на така
изложеното от въззивницата се прави искане за отмяна на
първоинстанционното съдебно решение. Отделно се излага още, че особеният
представител на тази страна е бил лишен от възможността да участва в
първоинстанционното производство, тъй като не бил известяван за датите на
провеждане на откритите съдебни заседания и алтернативно се иска делото
да бъде върнато на районния съд, за да може да вземе активно участие в
производството пред него.
Претендира се за присъждане на направените разноски пред двете
съдебни инстанции.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК А. А. Г., действащ чрез особения си
представител адвокат В. К., е подал отговор на въззивната жалба. В него
становище не се изразява поради изтъкната невъзможност да се свърже с
представлявания.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК ххх АД, действащо чрез процесуалния
си представител юрисконсулт Христинка Петрова, е подало отговор на
въззивната жалба. Същата се счита за неоснователна. По същество се
изразява несъгласие с твърдението, че договорът за кредит е недействителен,
като се позовава на общите условия, които са неразделна част от него. Именно
в съдържанието по последните имало и текстове за прекратяване на договора.
Сочи се, че след като поръчителката е положила подписа си върху договора за
поръчителство, то това удостоверявало знанието и съгласието й с всички
условия по него. В резюме се посочва какво е договорено между страните,
както и че поради нередовности при плащането на дължимите вноски, е
настъпила предсрочната му изискуемост. Взема се отношение, че особеният
представител на обжалващата страна е бил редовно призоваван за
заседанията. Иска се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
За проведеното открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Въззивницата не се явява, вместо нея участва особеният й
процесуален представител адвокат А.-Миронова. Въззивната жалба се
поддържа, като се уточнява изрично, че решението се обжалва изцяло и се
иска да бъде отменено. Въззиваемият Г. не се явява лично, а се представлява
2
от особения представител адвокат К.. Моли за постановяване на решение
съобразно събраните доказателства. Въззиваемото дружество ххх АД, се
представлява от юрисконсулт Петков, който поддържа подадения отговор и
иска първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
В срока предоставен от съда за писмена защита, такава е представена от
особения представител на жалбоподателката. В нея отново се посочват част от
вече изтъкнатите в жалбата аргументи. Въпреки констатацията в
заключението на вещото лице се настоява, че не било ясно останалите банкови
документи дали са подписани от представляваната от нея.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения по чл. 259, ал. 1 от
ГПК двуседмичен срок, от процесуално легитимирана страна-единият от
ответниците в първоинстанционното производство, чрез назначения му особен
представител. По отношение на наличието на правен интерес от обжалване на
решението в неговата цялост въззивният съд намира следното:
С първоинстанционното решение районният съд е уважил изцяло
предявения установителен иск за сумата за главницата, ведно със
законната лихва, договорната лихва и наказателната лихва, като е
признал за установено съществуване на вземанията спрямо тях. Вземането за
сумата за обезщетението за забава е частично уважено, тъй като съдът е
признал за установено съществуването на такова в размер на 1049,91 лв.,
като е отхвърлил иска за горницата до пълния заявен размер от 1070,44 лв.
Изцяло е отхвърлен искът за сумата за разходи при изискуем кредит.
Във въззивната жалба въззивницата излага, че не е съгласна с така
изготвеното решение и за това го обжалва. В проведеното открито съдебно
заседание пред въззивния съд особеният представител на жалбоподателката
заявява, че обжалва в цялост решението на първоинстанционния съд. Същата
обаче няма правен интерес да го обжалва в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск за обезщетението за забава над признатия от 1049,91 лв.
до пълния заявен размер от 1070,44 лв. и в частта, с която е отхвърлен
изцяло предявеният иск за разходи при изискуем кредит в размер на
120,00 лв., тъй като в тях то е благоприятно за въззивницата.
По тази причина въззивната жалба в частта насочена срещу
първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният иск за
3
обезщетението за забава над признатия от 1049,91 лв. до пълния заявен
размер от 1070,44 лв. и в частта насочена срещу първоинстанционното
решение, с което е отхвърлен изцяло предявеният иск за разходи при
изискуем кредит в размер на 120,00 лв., е процесуално недопустима и
следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото в
тази част-да бъде прекратено.
В останалата част въззивната жалба е допустима за разглеждане.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Въззивният съд като съобрази постановеното в т. 1 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, за
правомощията, които има при извършена служебна проверка по чл. 269 от
ГПК намира, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо. Изложените във въззивната жалба доводи за неправилност на
съдебното решение въззивният съд намира за неоснователни.
В жалбата особеният представител на Н. А. е посочил, че същият е бил
лишен от възможността да участва в първоинстанционното производство, тъй
като не е бил известяван, въпреки че е определен за такъв в защита на нейните
права и законни интереси. По тези съображения се иска делото да бъде
върнато отново на първа инстанция, за да може той да участва пълноценно в
него.
Във връзка с тези твърдения, при хронологично проследяване на всички
съобщения и призовки адресирани до този особен представител по гр. д. №
426/2024 г. по описа на Районен съд-гр. М. въззивният съд установява
следното:
С Разпореждане № 1768 от 15.05.2024 г. (л. 62 от първоинстанционното
дело) адвокат З. А.-Миронова е назначена за особен представител на
ответницата Н. А.. С него е указано препис от исковата молба заедно с
приложенията към нея да й бъдат изпратени за отговор. Същите са получени
от този особен представител на 23.05.2024 г., който в удостоверение на това е
положил подписа си върху разписка намираща се на гърба на л. 65 от
първоинстанционното дело. В едномесечния срок, на 20.06.2024 г., в съда е
постъпил отговор изготвен от него (л. 67, 68 от първоинстанционното дело). С
Определение № 931 от 18.07.2024 г. делото е насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание на 08.10.2024 г. от 10:30 ч., за когато е постановено
4
да се призоват страните. Призовката за това е връчена на особения
представител А.-Миронова на 02.08.2024 г. (на гърба на л. 78 от
първоинстанционното дело). Същото преди провеждането му с Разпореждане
№ 3390 от 11.09.2024 г. (л. 88 от първоинстанционното дело) е пренасрочено
за 19.11.2024 г. от 9:45 ч. За откритото съдебно заседание на тази дата
ответницата е била призована чрез адвокат А.-Миронова, получила
призовката на 17.09.2024 г. (л. 92 от първоинстанционното дело). На
18.11.2024 г. в 13:11 ч. адвокат А.-Миронова е подала молба за отлагане на
делото, представяйки болничен лист (л. 94, 95 от първоинстанционното дело).
В откритото съдебно заседание на 19.11.2024 г., районният съд е констатирал,
че всички страни по делото са редовно призовани за него. Молбата на
адвоката А.-Миронова, която не се е явила, е докладвана от съда и е
послужила за формиране на извод, че е налице процесуална пречка за даване
ход на делото, поради което то е отложено и е насрочено за 27.01.2025 г. от
10:30 ч., която дата е обявена в това открито съдебно заседание и за която
съдът е приел, че страните се считат за известени. На 27.01.2025 г. е проведено
първото по ред открито съдебно заседание, на което е даден ход на делото и то
е обявено за решаване. Въззивният съд приема, че неявилата се за него адвокат
А.-Миронова е била редовно призована от предходното открито съдебно
заседание. Спазени са разпоредбите на чл. 142, ал. 3 и чл. 56, ал. 2 от ГПК
(датата за следващото съдебно заседание-27.01.2025 г., е обявена в откритото
съдебно заседание от 19.11.2024 г., а за провеждане на последното,
ответницата чрез този адвокат е била редовно уведомена, респективно не е
следвало да бъде призовавана за заседанието на 27.01.2025 г.). Това е така,
защото законът (ГПК) не вменява в задължение на съда в хипотезата на чл.
142, ал. 2 от ГПК да постанови страната, за която непреодолимото
препятствие е налице, да се призове за следващото открито съдебно
заседание. Пречките от чл. 142, ал. 2 от ГПК за провеждане на откритото
съдебно заседание, което е било насрочено за 19.11.2024 г., не разкриват
изключение от правилото, че страните, които са били редовно призовани за
него, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато
датата му е обявена в заседанието (чл. 56, ал. 2 от ГПК) (в този смисъл са
Определение № 116 от 22.02.2019 г., постановено по т. д. № 2132/2018 г., т. к.,
ІІ т. о. на ВКС, Решение № 131 от 23.10.2017 г., постановено по гр. д. №
1876/2017 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС). Следователно районният съд не е допуснал
5
нарушение на съдопроизводствено правило, което да е осуетило правото на
ответницата А. да участва, чрез този особен представител, в откритото
съдебно заседание, насрочено за 27.01.2025 г. При това положение особеният
представител е бил редовно уведомяван за дните на провеждане на откритите
съдебни заседания и нарушение във връзка с това не е налице. На същият
надлежно са му връчвани и всички съдебни книжа.
Окръжен съд-гр. Монтана, като взе предвид разпоредбите на закона,
относимите доказателства по делото събрани пред първоинстанционния и
второинстанционния съд, преценени по отделно и в съвкупност,
становищата на страните, при така определения от въззивната жалба в
допустимата й част предмет на делото, приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
По делото е представен договор за кредит за текущо потребление от
16.06.2020 г., в който е инкорпориран договор за поръчителство (л. 7, 8 от
първоинстанционното дело). Съгласно посоченото в чл. 18 от договора
неразделна част от него са Общите условия за предоставяне на кредити за
текущо потребление на физически лица и извлечение от Тарифата за лихвите,
такси и комисионите, които банката прилага по извършени услуги на клиента
(л. 9-12 и л. 15 от първоинстанционното дело).
От тяхното съдържание, от фактическа страна, по делото се установява,
че между ххх АД, като кредитор и А. А. Г., като кредитополучател, са
възникнали облигационни отношения от 16.06.2020 г., когато между тях е
сключен процесният договор за кредит за текущо потребление. В чл. 8,
подточка втора от него, е предвидено, че кредитът се обезпечава с
поръчителство. Затова на същата дата (16.06.2020 г.) между Н. А. А., като
поръчител и ххх АД, като кредитор е сключен и договор за поръчителство,
по силата на който между страните е уговорено поръчителство за
обезпечаване на изпълнението на задълженията на А. А. Г. по договора за
кредит. Съгласно предвиденото в чл. 2 от договора за поръчителство
поръчителят отговаря солидарно с кредитополучателя. От заключението по
изготвената във въззивното производство съдебно-почеркова експертиза (л. 64
от делото) се установява, че подписът, положен в представения за изследване
оригинал на договор за поръчителство, инкорпориран в договора за кредит за
текущо потребление, е изпълнен от Н. А. А., посочена в него за автор. Това
6
опровергава изразеното съмнение на особения представител на Н. А., че
подписът в полето за поръчител от договора за поръчителство не е положен от
нея.
От представения по делото договор се установява, че банката, като
кредитор и главният длъжник А. А. Г., като кредитополучател са
постигнали уговорка, обективирана в началния му текст, след титулната му
част, според която банката предоставя на кредитополучателя кредит в размер
на 23331,00 лв., за погасяване на съществуващи негови задължения по друг
кредит за текущо потребление, по стоков кредит и два броя кредитни карти.
Безспорно от записаното в извлечение от счетоводните книги (л. 23 от
първоинстанционното дело) се установява, че на 16.06.2020 г. сумата от
23331,00 лв. е преведена наведнъж на кредитополучателя Г.. Съгласно чл. 1 от
договора за кредит той е следвало да бъде погА. на 120 месечни вноски,
-ро
включващи главница и договорна лихва, дължими според чл. 4 на 2 число
на съответния месец, с краен срок за издължаване на кредита до 16.06.2030 г.
Отпуснатият кредит се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 9,48
% годишно, формиран от среден лихвен процент по салда по срочни депозити
в лева на домакинства със срок над 1 ден до 2 години 0,150 % и фиксирана
преференциална надбавка в размер на 9,33 %. Годишният процент на
разходите по кредита е 9,89 %.
В чл. 19.1, т. 1 от Раздел VII Отговорности и санкции от Общите условия
е предвидена предсрочната изискуемост на кредита, като една от хипотезите е
при неплащане в срок на уговорените погашения по главницата и/или лихвата
по кредита. Видно от отговора на втората задача от заключението по
назначената съдебно-икономическа експертиза от главния длъжник е
заплатена само сума в размер на 86,14 лв., с която е погА.а част от първата
вноска за възнаградителна лихва, поради което банката е упражнила правото
си да обяви кредита за предсрочно изискуем на 23.11.2021 г.
Предвид настъпилата предсрочна изискуемост и липсата на последващо
изпълнение, пред Районен съд-гр. Монтана е образувано заповедно
производство под № 2891 по описа на този съд за 2021 г., по повод на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, подадено
на 13.12.2021 г. от ххх АД, в качеството му на кредитор, срещу А. А. Г. и Н.
А. А., в качеството им на главен длъжник и поръчител, въз основа на
7
извлечение от счетоводните книги на банката, за вземанията за процесните
суми по договора за кредит. Заявлението е уважено изцяло, като е издадена
Заповед № 1006 от 16.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 2 от ГПК. Издаден е и Изпълнителен
лист № 621 от 17.12.2021 г.
На 14.03.2022 г. кредиторът ххх АД е подал молба до ЧСИ Мая
Иванова, с рег. № 748 при КЧСИ и с район на действие Окръжен съд-гр. М. с
която се прави искане, въз основа на изпълнителния лист от 17.12.2021 г., да
бъде образувано изпълнително дело срещу А. А. Г. и Н. А. А. (л. 24 от
първоинстанционното дело). Образувано е изпълнително производство под
№ 498 по описа на този ЧСИ за 2022 г. В хода му заповедта е връчена на
главния длъжник при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което с
определение (л. 42 от заповедното дело) районният съд е указал на банката
кредитор за възможността да предяви установителен иск. Съобщението за
това е получено от нея на 22.01.2024 г. (видно от разписка намираща се на
гърба на л. 46 от заповедното дело).
Исковото производство под № 426 по описа за 2024 г., по разгледания
от Районен съд-гр. Монтана гражданскоправен спор, е образувано по повод на
подадена, в законоустановения по чл. 415, ал. 4, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК
едномесечен срок, искова молба от ххх АД, в качеството му на ищец,
действащо чрез процесуалния си представител юрисконсулт Христинка
Петрова, срещу А. А. Г. и Н. А. А., в качеството им на ответници. С нея е
предявен положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1, предл. 2, във вр. с
чл. 422, ал. 1, във вр. с чл. 415, ал. 3, предл. 1, във вр. с ал. 1, т. 2 от ГПК за
съществуване на вземанията по издадената заповед за изпълнение.
За неоснователно настоящият състав намира правопогасяващото
възражение за настъпила давност, въведено от особения представител на Н.
А.. Във връзка с него най-напред следва да се отбележи, че е неправилно
разбирането, че в случая вноските по договора представляват периодични
плащания. Считайки ги за такива се настоява и за извършване на проверка за
изтекла тригодишна давност по чл. 111, б. в от ЗЗД. В мотивите към
Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г., ОСГТК на
ВКС е посочено, че при разсрочването на едно парично задължение, което по
естеството си е еднократно (връщане на заем), респ. при уговорката
8
плащането да се извършва на вноски с различни падежи, не се касае за
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. в от ЗЗД. Приема се, че в този
случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от
разпоредбата на чл. 66 от ЗЗД. Отделно от това следва да се посочи, че не
всички вземания се погасяват с кратката тригодишна давност. Тя касае
вземанията за лихви. По отношение на главницата се прилага петгодишната
погасителна давност.
Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 3 от
21.11.2024 г. по тълк. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС при уговорено
погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с
различни падежи, давностният срок за съответната част от главницата и/или за
възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 от ЗЗД от момента
на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на
задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем,
от настъпване на предсрочната изискуемост започва да тече давностен срок
само за непадежиралите до момента вноски от главницата. При съобразяване с
указанията на това задължително тълкувателно решение въззивният съд
намира, че в случая не е изтекла нито петгодишната давност по чл. 110 от
ЗЗД за вземанията за главница, нито тригодишната давност по чл. 111, б. в от
ЗЗД, за което и да е от вземанията за лихвите.
За неоснователно въззивният съд намира и правоизключващото
възражение за недействителност на договора за кредит въведено от особения
представител на Н. А..
Според гражданскоправната теория предпоставка за възникване на
отговорността на поръчителя е съществуването на валидно чуждо задължение.
Изрично като пример в доктрината се сочи, че не може да се поръчителства за
задължение по нищожен договор (Кожухаров, А., Облигационно право, общо
учение за облигационното отношение, нова редакция и допълнения на проф.
П. Попов, Юриспрес, 2002, с. 584).
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 23 от ЗПК договорът за потребителски кредит
следва да съдържа реда за прекратяване на договора за кредит. Страната
настоява, че в съдържанието на процесния договор това липсвало. В случая
процесният договор за кредит е сключен при общи условия, които са
9
неразделна част от него. В чл. 30, б. а и б. б от Раздел X от общите условия
наименуван „Прекратяване на договора за кредит“ са посочени две общи
хипотези, при наличието на които той се счита за прекратен. Отделно от това в
чл. 19.1, т. 1 от Раздел VII Отговорности и санкции от Общите условия е
предвидена възможността за превръщане на кредита в предсрочно изискуемо,
което според теорията се приема като частна хипотеза на тази за прекратяване
на договора за банков кредит с изтичане на неговия срок (така Байрактарова,
Ц. Дисертационен труд на тема „Договорът за банков кредит“, София, 2023 г.,
с. 146). Следователно той съдържа информация за реда за прекратяване.
Отделно от това въззивният съд следва да отбележи, че с това възражение се
цели да се постигне обявяване на недействителност на целия договор за
кредит. Тази последица обаче не е предвидена в закона по отношение на
твърдяната липса на разписан ред в договора за неговото прекратяване. В чл.
22 от ЗПК изрично е посочено неспазването на изискванията на кои
разпоредби от този закон правят договора недействителен в цялост, за да може
да се приложат предвидените в чл. 23 от ЗПК последици, сред които не е
твърдяната.
За неоснователно въззивният съд намира и правоизключващото
възражение, че договорът за поръчителство е сключен от Н. А. поради
въвеждането й в заблуждение от другия ответник. Пред първата инстанция не
са представени никакви доказателства от тази ответница, върху която тежи
доказателствената тежест, че е била въведена в заблуждение от другия
ответника да подпише договорът за поръчителство и че не е знаела
съществените елементи на главния договор. Последното се опровергава от
начина на оформяне на процесния договор за поръчителство, който е
неразделна част от договора за кредит от 16.06.2020 г. Текстовото той е
инкорпориран в самия договор за кредит, след неговото основно съдържание.
Следователно той е бил представен за запознаване и за нея е било ясно какъв е
неговият предмет и какви са основните елементи от съдържанието му, респ.
задълженията и последиците които възникват и за нея.
Предвид неоснователността на тези възражения следва да бъде
разрешен въпросът за размера на отделните задължения по пера.
Поръчителството е договор, с който поръчителят се задължава към кредитора
на едно трето лице (главен длъжник) да отговаря с цялото си имущество за
изпълнението на чуждото главно задължение. Отговорността на поръчителя е
10
солидарна с тази на главния длъжник. При липса на уговорени по-леки
условия или на поръчителстване за част от дълга, каквито в случая не са
налице, поръчителят дължи каквото, колкото и когато дължи главният
длъжник. Отговорността на поръчителя обхваща всички последици от
неизпълнението, включително лихви, неустойки и разноски.
В чл. 3 от договора за кредит за текущо потребление е предвиден
начинът на погасяване на кредита, а именно на месечни вноски, включващи
лихва и главница, съгласно приложен към договора погасителен план. Към
договора за кредит е подписан и погасителен план. С този погасителен план и
в съответствие с клаузите по договора, страните са установили параметрите,
отнасящи се до размера на предоставената главница, началото на усвояване на
кредита, края за издължаването му, размера на погасителните вноски, техния
брой и падежи.
От съдържащата се в таблица в т. 2 на констативно-съобразителната част
от изготвеното по делото заключение по назначената съдебно-икономическа
експертиза информация се установява, че длъжникът е извършил плащания
по кредита на 02.07.2020 г. в размер на 78,95 лв. и на 03.07.2020 г. в размер на
7,19 лв., или общо 86,14 лв., послужили за погасяване на вноската от
16.06.2020 г., през който период като гратисен такъв, на основание чл. 2 от
договора и приложения погасителен план, е погасявал само дължимата
възнаградителна лихва. Изводимо от извлечение от счетоводните книги на
банката за месец юли 2020 г. не е доплатена сумата от 6,02 лв. След този
момент кредитополучателят е преустановил изцяло плащанията за главница и
лихви.
Съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г.,
постановено по тълк. дело № 3/2017 г., на ОСГТК на ВКС, размерът на
вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за
кредит следва да се определи в размер само на непогА.ия остатък от
предоставената по договора парична сума (главницата). С
волеизявлението за обявяване на предсрочна изискуемост кредиторът иска
изпълнение веднага на основното задължение по договора, а именно връщане
на заетата парична сума и поставя длъжника в забава.
Главницата по кредита е в размер на 23331,00 лв. От тази сума
длъжникът не е погасил никаква част. Освен това върху главното вземане
11
следва да се присъди законната лихва. По правило същата е дължима считано
от датата на обявяване на предсрочната изискуемост до окончателното
изплащане на вземането. В случая периодът, за който тя се иска да бъде
призната за установено е от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение-13.12.2021 г. до окончателното й изплащане, поради
което в съответствие с диспозитивното начало, такава следва да бъде
присъдена само за претендирания период, в какъвто смисъл в тази част е и
решението на районния съд.
Договорът за банков кредит е и възмезден, защото чл. 430, ал. 2
ТЗ предвижда изрично, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с
банката. Доколкото такава лихва е по естеството си възнаграждение за
ползвания финансов ресурс, тя еднозначно се определя като възнаградителна.
Претендираната договорна лихва се дължи по силата на уговорката между
страните обективирана в чл. 2 и чл. 5 от договора. Съществуват два основни
начина за определяне на нейния размер. Първият начин е фиксирането й като
точно определен процент за целия период на договора, а вторият начин е
променлива лихва, която се състои от два компонента-базисно (реферативно)
лихвено равнище, което е динамичен компонент, доколкото лихвената
стойност на капитала зависи и се променя с промяната на определени
икономически условия и надбавка (марж) над него-постоянен и неподлежащ
на промяна компонент. В чл. 5 от договора е възприет вторият начин за
определяне на възнаградителна лихва, в който подробно е разписано как се
изчислява.
Възнаградителна лихва се дължи само до датата на обявяване на
предсрочната изискуемост (Решение № 30 от 20.05.2020 г., постановено по т.
д. № 739 по описа за 2019 г., ТК, I o. на ВКС). Съгласно изложеното в
мотивите на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г., постановено
по тълк. дело № 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, уговореното възнаграждение за
ползване за последващ период след настъпване на предсрочната изискуемост
не се дължи. В настоящия случай предсрочната изискуемост следва да се
счита за обявена на 23.11.2021 г. или възнаградителна лихва се дължи за
периода от датата, на която е преустановено плащането на вноските по
договора (02.07.2020 г.) до датата на обявяване на предсрочната изискуемост
(23.11.2021 г.). Предвид това, правилен е претендираният период за
възнаградителна лихва от 02.07.2020 г. до 22.11.2021 г. От заключение по
12
назначената по делото експертиза се установява, че дължимият размер за
възнаградителна лихва от датата на забава до настъпване на предсрочната
изискуемост е в размер на 2236,66 лв. За същият период (от 02.07.2020 г. до
22.11.2021 г.) се дължи и наказателна лихва, която според заключението е в
размер на 29,03 лв., която сума съответства на претендираната. До такива
изводи е достигнал и районният съд.
След обявяването на предсрочната изискуемост на задълженията по
договора за банков кредит, длъжникът не дължи възнаградителна лихва,
а само лихва забава (Решение № 77 от 07.07.2022 г., постановено по т. д. №
973/2020 г., т. к., І т. о. на ВКС). Мораторна е лихвата, която се начислява
върху главното задължение при забава на длъжника. Затова на банката такава
се дължи, тъй като тя претендира мораторна лихва за периода от 23.11.2021 г.
до 10.12.2021 г. Изводимо от заключението на вещото лице за този период тя е
в размер на 1049,91 лв., който размер е признатият за установен и от районния
съд.
При тези изводи на въззивния съд обжалваното решение на районния
съд следва да бъде потвърдено в обжалваните части, спрямо които
въззивницата е имала интерес да го обжалва, като правилно.
По отговорността за разноските:
При този краен резултат разноските по делото пред
първоинстанционния съд не следва да бъдат ревизирани.
Право на присъждане на разноски във въззивното производство има
въззиваемото дружество. В съдебно заседание то претендира за разноски
съобразно представен списък (л. 61 от делото).
Иска се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. При
определяне на юрисконсултското възнаграждение следва да бъде съобразена
разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК. Според този текст размерът на
присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно с вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз
основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. На
основание чл. 25, ал. 1 от нея и с оглед липсата на фактическа и правна
13
сложност по настоящото производство, а също и обстоятелството, че
единствено е изготвена и подадена въззивна жалба и е извършено
представителство в едно съдебно заседание, въззивният съд достигна до
извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в
полза на въззивника следва да се определи възнаграждение по реда на чл. 78,
ал. 8 от ГПК в размер на 100,00 лв.
Претендира се и за присъждане на предварително внесените от него
суми за депозит за възнаграждение за особени представители за въззивната
инстанция в общ размер на 2792,96 лв., които му се следват предвид изхода на
спора.
Жалбоподателката следва да бъде осъдена да заплати по сметка на
Окръжен съд-гр. Монтана заплатеното от бюджета на съда възнаграждение в
размер на 400,00 лв. за вещо лице изготвило заключение по назначената по
искане на особения й процесуален представител съдебно-почеркова
експертиза.
Решението по настоящото въззивно гражданско дело, в частта, с която се
оставя без разглеждане въззивната жалба в посочените части и производството
се прекратява има характер на определение и подлежи на обжалване с частна
жалба в едноседмичен срок от връчването, а в останалата част подлежи на
касационно обжалване, с касационна жалба в едномесечен срок съгласно
разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК, при наличие на
предпоставките на чл. 280, ал. 1 и чл. 280, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. на МОС №
2696/2761 от 29.05.2025 г. подадена от Н. А. А., чрез особения представител
адвокат З. А.-Миронова, в частта, с която се обжалва Решение № 133 от
-ри
04.04.2025 г., по гр. д. № 426/2024 г. по описа на Районен съд-гр. М. 2
състав, в частите, с които е отхвърлен искът за признаване за установено
съществуване на вземане на ищеца към ответниците за обезщетение за забава
над уважения размер от 1049,91 лв. до заявения такъв 1070,44 лв. и за разходи
при изискуем кредит в размер на 120,00 лв., като недопустима поради липса
14
на правен интерес.
ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр. д. № 271/2025 г. по описа на
Окръжен съд-гр. Монтана в тази част.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 133 от 04.04.2025 г., по гр. д. № 426/2024
-ри
г. по описа на Районен съд-гр. М. 2 състав, в частите, с които е признато за
установено съществуването на вземане от „хххххххх АД, ЕИК *********, към
А. А. Г., ЕГН ********** и Н. А. А., ЕГН **********, възлизащо на сумата от
23331,00 лв.-главница, ведно със законна лихва върху главницата от
13.12.2021 г. до окончателното изплащане на вземането; 2236,66 лв.-договорна
лихва от 02.07.2020 г. до 22.11.2021 г.; 29,03 лв.-наказателна лихва от
02.07.2020 г. до 22.11.2021 г. и 1049,91 лв.-обезщетение за забава от 23.11.2021
г. до 10.12.2021 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 2891/2021 г. по описа на Районен съд-гр. Монтана.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, с адрес с. М. обл. М. ул. „ХХХХ“
№ 29 да заплати на „хххххххх АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. С ул. „ХХХХ № ХХХ сума в общ размер на 2892,96 лв.
представляваща направени разноски във въззивното производство, от която
2792,96 лв. за възнаграждения за особени представители и 100,00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н. А. А., ЕГН **********, с адрес с. М. обл. М. ул. „ХХХХ“
№ 29 да заплати по сметка на Окръжен съд-гр. Монтана, сумата от 400,00
лв. представляваща внесено от бюджета на този съд възнаграждение за вещо
лице.
Решението, в прекратителната му част, подлежи на обжалване с
частна жалба, в едноседмичен срок от връчването му, а в потвърдителната
му част, подлежи на обжалване с касационна жалба, в едномесечен срок от
връчването му, чрез Окръжен съд-гр. М. пред Върховния касационен съд.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК, да се връчи на
страните, чрез процесуалните им представители.
Председател: _______________________
Членове:
15
1._______________________
2._______________________
16