Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 31.10.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на тридесет и първи октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 2243 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба, подадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******срещу
отказ № 20190531183804-2/22.10.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията за вписване по партида на дружеството в търговския регистър юридическото лице "З.Х.Б."
АД, ЕИК ********, за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП).
Жалбоподателят претендира отмяна на постановения отказ,
поради незаконосъобразност. Счита, че за него не възниква задължение да заяви
за вписване като действителен собственик физическо лице, тъй като собственикът
на капитала му - "О.Ф." ООД, било контролирано от публично дружество "З.Х.Б."
АД, ЕИК ********, което притежавало 66 % от капитала на едноличния собственик
на капитала на заявителя, а за "З.Х.Б." АД, ЕИК ******** приложимо
било изключението за обявяване на действителен собственик - физическо лице. Ето
защо и доколкото все пак за жалбоподателя е възникнало задължението да заяви за
вписване действителен собственик, то като такъв следвало да се обяви юридическото
лице "З.Х.Б." АД, ЕИК ********. Твърди, че по аналогични заявления на
други дъщерни дружества, публичното такова било вписано като действителен
собственик. Позовава се и на съдебна практика в този смисъл.
Софийски градски съд, след като
съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото
доказателства, намира следното:
Частната
жалба е подадена в законоустановения срок срещу акт, подлежащ на обжалване
съгласно разпоредбата на чл. 25 ЗТРРЮЛНЦ и от лице, което има право и интерес
от обжалването, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по
същество, частната жалба е неоснователна.
Предмет
на регистърното производство, по
което е постановен обжалваният в настоящото производство отказ, е вписване в
търговския регистър по партидата на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******на юридическото лице "З.Х.Б."
АД, ЕИК ******** за действителен негов собственик по чл. 63, ал. 1 и 4 ЗМИП.
При
подаване на заявление за вписване на определени обстоятелства в търговския
регистър длъжностното лице, което е компетентно да извърши вписването дължи
служебна проверка както на редовността на подаденото заявление – дали то
изхожда от оправомощено лице и е подадено при спазване на предвидените в закона
форма и ред, съответно дали заявените за вписване обстоятелства подлежат на
вписване, а също така и за това дали от представените от заявителя документи се
установява, че заявените за вписване обстоятелства са валидно осъществени, т.
е. съществуват и съответстват на закона, т. е. че не противоречат на
императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).
В
чл. 61, ал. 1 ЗМИП е предвидено задължение, което възниква за учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат
и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална
информация относно физическите лица,
които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права, като по силата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП тази
информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на
вписване по партидите на учредените на територията на Република България юридически
лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това
трябва да се заключи, че обстоятелството, което подлежи на вписване в
търговския регистър по партидата на „Е.“ ЕООД, ЕИК ******е информация за
физическите лица, действителни собственици на капитала му.
При
тълкуване на нормите на чл. 61, ал. 1 ЗМИП във връзка с чл. 63, ал. 1 ЗМИП и
във връзка с § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, в която разпоредба е дадена легална
дефиниция на понятието действителен собственик, се налага категоричният извод,
че такъв може да бъде единствено и само физическо/и лице/а, което/които
отговаря/т на предвидените в закона условия. Видът на правния субект, който
може да бъде действителен собственик по смисъла на този закон и с оглед
преследваната от него цел, е посочен изрично във всяка една от цитираните норми
– във всяка от тях е записано, че това е физическо лице. В подкрепа на този
извод е и разпоредбата на § 2, ал. 5 от ДР на ЗМИП, в която е регламентирано
какъв по вид субект се заявява като действителен собственик тогава, когато
липсва физическо лице, което да има качеството на такъв при прилагане на § 2,
ал. 1 от ДР на ЗМИП, като е посочено, че това отново е само физическо лице,
което обаче изпълнява длъжността на висш ръководен служител. Така направеният
извод следва и при съобразяване на това какви данни относно лицата, които са
действителни собственици, е предвидено да бъдат вписани в съответния регистър
съгласно чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Това са гражданство, единен граждански номер и
дата на раждане на действителния собственик. Тези данни представляват
индивидуализиращи такива само за една категория правни субекти и това са
физическите лица. Следователно като действителен собственик на едно търговско
дружество, което е учредено на територията на Република България, може да бъде
вписано само физическо лице, но не и което и да било юридическо лице.
В
тази насока е и практиката на Софийски апелативен съд – решение № 2231/
11.10.2019 г., постановено по т.д. № 4597/2019 г. по описа на САС, ТО, 11
състав. След като едно юридическо лице не може да бъде действителен собственик
по смисъла на § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, то тогава, когато е заявено в
търговския регистър вписването като действителен собственик на такъв вид правен
субект, както в случая, длъжностното лице трябва да постанови отказ, тъй като
заявените за вписване обстоятелство не съответстват на закона – на чл. 61, ал.
1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП.
При
съобразяване на обстоятелствата, които са заявени за вписване в търговския
регистър, с подаденото от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******заявление и които са декларирани
в декларацията, съставена по реда на чл. 63, ал. 4 ЗМИП и на чл. 38 от
Правилника за прилагане на ЗМИП, се установява, че в настоящото регистърно
производство се иска като действителен собственик на търговското дружество „Е.“
ЕООД да бъде вписано едно юридическо лице - "З.Х.Б." АД, ЕИК ********,
а не физическо лице, каквото е изискването на ЗМИП. Това означава, че заявеното
за вписване обстоятелство противоречи на императивните правни норми на чл. 61,
ал. 1 ЗМИП, чл. 63, ал. 1 ЗМИП и § 2, ал. 1 от ДР на ЗМИП, което е основание за
длъжностното лице по регистрация да постанови отказ да извърши исканото
вписване.
Трябва
да се посочи, че това противоречие не може да се отстрани по реда на чл. 22,
ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ, а именно чрез даване на указания от длъжностното лице по
регистрация за посочване на физическо лице, което да бъде вписано като
действителен собственик, макар такива указания да са били дадени. В тази
разпоредба е предвидено задължение за длъжностното лице по регистрацията да
извърши проверка за редовност на заявлението, с което е сезирано, като в нея са
уредени и изрично случаите, при които то може да даде указания на заявителя и
срок за отстраняване на констатираната нередовност и те са само два: 1. когато
към заявлението за вписване, заличаване или обявяване на търговеца или
юридическото лице с нестопанска цел не са приложени всички документи, които се
изискват по закон, и 2. когато не е платена дължимата държавна такса. Във
всички останали случаи на нередовност на заявлението, както и когато се иска
вписване на обстоятелство, което не съответства на императивни законови
изисквания, какъвто е и настоящият случай, длъжностното лице по регистрация не
може да дава указания за отстраняване на тези несъответствия, а те
представляват основание за постановяване на отказ по чл. 24 ЗТРРЮЛНЦ.
При действителен собственик на „Е.“ ЕООД, публично
дружество, каквото е "З.Х.Б." АД, ЕИК ********, намира приложение именно
изключението по §2, ал. 1, т. 1 ДР на ЗМИП.
Съгласно
§ 2, ал. 1 - "Действителен собственик" е физическо лице или физически
лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице
или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието
име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност, и
които отговарят най-малко на някое от следните условия: 1./ По отношение на
корпоративните юридически лица и други правни образувания действителен
собственик е лицето, което пряко или косвено притежава достатъчен процент от
акциите, дяловете или правата на глас в това юридическо лице или друго правно
образувание, включително посредством държане на акции на приносител, или
посредством контрол чрез други средства, с изключение на случаите на дружество,
чиито акции се търгуват на регулиран пазар, което се подчинява на изискванията
за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на
еквивалентни международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на
прозрачност по отношение на собствеността.
Индикация
за пряко притежаване е налице, когато физическо лице/лица притежава акционерно
или дялово участие най-малко 25 на сто от юридическо лице или друго правно
образувание. Индикация за косвено притежаване е налице, когато най-малко 25 на
сто от акционерното или дяловото участие в юридическо лице или друго правно
образувание принадлежи на юридическо лице или друго правно образувание, което е
под контрола на едно и също физическо лице или физически лица, или на множество
юридически лица и/или правни образувания, които в крайна сметка са под контрола
на едно и също физическо лице/лица; 2./ По отношение на доверителната
собственост, включително тръстове, попечителски фондове и други подобни
чуждестранни правни образувания, учредени и съществуващи съобразно правото на
юрисдикциите, допускащи такива форми на доверителна собственост, действителният
собственик е: а) учредителят; б) доверителният собственик; в) пазителят, ако
има такъв; г) бенефициерът или класът бенефициери, или д) лицето, в чийто
главен интерес е създадена или се управлява доверителната собственост, когато
физическото лице, което се облагодетелства от нея, предстои да бъде определено;
е) всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над
доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез
други средства; 3./ По отношение на фондации и правни форми, подобни на
доверителна собственост - физическото лице или лица, които заемат длъжности,
еквивалентни или сходни с посочените в т. 2. Съобразно ал. 5, на § 2 когато, след като са изчерпани всички възможни
средства и при условие, че няма основание за съмнения, не може да се установи
като действителен собственик лице съгласно ал. 1 или когато съществуват
съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за
"действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността
на висш ръководен служител.
Справката по електронната партида на заявителя – „Е.“ ЕООД, ЕИК ******в ТР при АВ показва, че капиталът на това дружество се
притежава еднолично от "О.Ф." ООД, което пък се контролира от "З.Х.Б."
АД, ЕИК ********. При справка в регистъра на публичните дружества създаден и
поддържан при КФН се констатира, че "З.Х.Б." АД, има качеството на
публично дружество по смисъла на чл. 110, ал. 1 ЗППЦК, предвид което акциите му
са допуснати до търговия на регулирания пазар.
Видно е, че целта на закона е да се идентифицират по недвусмислен
начин лицата, които "в крайна сметка" (по терминологията и на
Директива (ЕС) 2015/849 на ЕП и на Съвета за предотвратяване използването на
финансовата система за целите на изпирането на пари и финансирането на
тероризма) управляват/контролират дружеството или в полза на които се
осъществява дейността. Тази цел ще бъде постигната както когато се впишат
идентификационните данни на физическите лица, така и когато обявяването на тези
данни е предвидено да се извършва по друг ред. Ето защо в § 2, т. 1 на ДР ЗМИП
е предвидено изключение за случаите, в които се касае до дружество с акции,
търгувани на регулирания пазар, и подчиняващо се на изискванията за
оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни
международни стандарти, осигуряващи адекватна степен на прозрачност по
отношение на собствеността. В тези случаи не се изисква обявяване на имената на
физическите лица по реда на ЗМИП, тъй като за тяхното обявяване е предвиден
друг механизъм - съгласно чл. 59, ал. 4 ЗМИП в този случай се събира
информацията за дяловото участие, подлежаща на разкриване по реда на чл. 145 и
сл. от Закона за публичното предлагане на ценни книжа. Впрочем тази уредба е
частен случай на общия принцип на закона, че вписване не се изисква тогава,
когато данните вече са вписани в търговския или друг регистър (чл. 65, ал. 3,
т. 1 ЗМИП). Така след като за публичното дружество не се поставя изискване за обявяване
на действителния собственик по реда на ЗМИП, то не е налице и изискване за
посочване на физическите лица-акционери в публичното дружество, респ. висши
ръководители, когато то е посочено като дружество, чрез което се осъществява непряк
контрол върху заявителя, чийто капитал се притежава от контролирано от
публичното дружество ("О.Ф." ООД). Когато заявителят е посочил, че се
контролира непряко от публично дружество, какъвто характер има "З.Х.Б."
АД, ЕИК ********, той не дължи да посочва по реда на ЗМИП идентификационни
данни на конкретни физически лица - те се обявяват по друг ред. Още по-малко
може да иска се вписването на публичното дружество, като действителен
собственик, което се явява мажоритарен собственик на капитала на едноличния му
собственик "О.Ф." ООД – то вече е вписано в търговския регистър по
партидата на последното, а то от своя страна по партидата на заявителя. Нормата на § 2, ал. 1, както по отношение на
правните образувания по т. 1, така и по отношение на категориите, визирани от
т. 2 и т. 3, изисква като краен резултат данни и информация за физическо
лице/лица. Тоест по реда на ЗМИП не могат да се оповестяват, като действителни
собственици правни субекти различни от физически лица, защото така не би се постигнала
целта, преследвана с тази нормативна уредба.
Приведената от жалбоподателя аргументация, че в рамките на редица
други регистърни производства от длъжностите лица в рамките на произнасянията
им са допуснати вписвания по партидите на други дружества на юридически лица
като действителни собственици, са факти без правно значение за настоящото
производство, защото произнасянето по всяко заявление за вписване е
самостоятелно, а така също е самостоятелен и контрола върху неговата
законосъобразност. Формирането на определена практика при отделни длъжностни
лица и съдебни състави в смисъл на обратния, възприет от настоящия състав не
може да има обвързващ характер.
Поради изложеното налага се извод, че заявителят е изпълнил
задължението си за обявяване на лицето, чрез което върху него се упражнява
контрол, а от характера на това дружество като публично следва - без
допълнително обявяване - че неговите действителни собственици се идентифицират
по реда на друг закон.
По
изложените съображения жалбата срещу отказ № 20190531183804-2/22.10.2019 г. на
длъжностно лице по регистрацията при Агенция по вписванията е неоснователна и
като такава следва да се остави без уважение.
Така
мотивиран съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата, подадена от „Е.“ ЕООД, ЕИК ******срещу
отказ № 20190531183804-2/22.10.2019 г. на длъжностно лице при Агенция по
вписванията за вписване по партида на дружеството в търговския регистър на юридическото лице "З.Х.Б."
АД, ЕИК ********, за действителен собственик по чл. 63, ал. 1 и ал. 4 от Закона
за мерките срещу изпирането на пари.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в 7-дневен срок от
съобщаването му на жалбоподателя „Е.“ ЕООД, ЕИК ********.
СЪДИЯ: