Мотиви на присъда № 58/05.03.2013г. по НОХД №51/2013г. по описа на Окръжен
съд гр. Бургас.
Производството по делото е
образувано по повод внесен обвинителен акт от прокурор при Окръжна прокуратура
гр. Бургас, с който срещу подсъдимия Т.Н.И., ЕГН ********** е повдигнато
обвинение за това, че при условията на реална съвкупност:
1. На 22.07.2012 г., около 23.20
ч., в гр. Бургас, кв. „С.”, ул. „Г.К-Д.” № *, по начин опасен за живота на
мнозина, чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно оръжие – „Броунинг
Патент”, калибър 6,35 мм.,
№**, предумишлено направил опит да умъртви повече от едно лице: умъртвил В.Б.И.
с ЕГН **********, и се опитал да умъртви К.Б.К.с ЕГН **********, като деянието
не е довършено поради независещи от дееца причини /засичане на оръжието/ -
престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл.
115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК;
2. Придобил на неустановена дата
и до 22.07.2012 г. в гр. Бургас, кв. „С.”, ул. „Г.К-Д.” № *, държал огнестрелно
оръжие - пистолет „Броунинг Патент”, калибър 6,35 мм., №** и боеприпаси
– 6 /шест/ броя патрони, калибър 6,35 мм., без да има за това надлежно
разрешение по чл. 50, ал. 3 от ЗОБВВПИ – престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК;
3. На 22.07.2012 г. в гр. Бургас,
не изпълнил съдебна заповед за защита от домашно насилие от 11.07.2012 г.,
постановена въз основа на определение № 5770/11.07.2012 г. по гр. дело №
5661/2012г. по описа на Районен съд - гр. Бургас, с която му е забранено да
приближава на по-малко от 100 /сто/ метра жилището на В.Б.И. и децата й Н.Т.И.
и Б.Т.И.,***, до приключване на гражданското дело с влязъл в сила съдебен акт,
като влязъл в двора на жилището – престъпление по чл. 296, ал. 1 от НК.
Съдът
на основание чл. 84, ал. 1 и чл. 76 от НПК прие за съвместно разглеждане в
съдебното производство по делото предявените от Н.Т.И., ЕГН ********** и Б.Т.И., ЕГН ********** -
деца и наследници по закон на починалата В.Б.И., ЕГН **********, действащи
чрез особен представител - адв. Д.Р. от БАК, и от А.М.Д., ЕГН ********** - родител на
починалата В.Б.И., ЕГН **********, граждански искове срещу
подсъдимия Т.Н.И.,
ЕГН **********, за осъждането му да им заплати обезщетения за понесени
неимуществени вреди, произходящи от непозволено увреждане, както следва: - на А.М.Д., ЕГН ********** обезщетение
в размер на 160 000 (сто и шестдесет хиляди) лева, ведно със законната
лихва върху сумата, считано от 22.07.2012 г. до окончателното й изплащане; - на
Б.Т.И., ЕГН **********
обезщетение в размер на 180 000 (сто и осемдесет хиляди) лева, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2012 г. до окончателното й
изплащане; - на Н.Т.И., ЕГН ********** обезщетение в размер на 180 000 (сто и
осемдесет хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
22.07.2012 г. до окончателното й изплащане. Съдът прие за съвместно разглеждане
в съдебното производство по делото и предявения от пострадалия К.Б.К., ЕГН ********** срещу
подсъдимия Т.Н.И.,
ЕГН ********** граждански иск за обезщетение за понесени неимуществени
вреди, произходящи от непозволено увреждане, в размер на 30 000 (тридесет
хиляди) лева, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.07.2012 г.
до окончателното й изплащане. Съдът конституира Н.Т.И. и Б.Т.И., двамата
действащи чрез особен представител - адв. Д.Р. от БАК, А.М.Д. и К.Б.К. като
частни обвинители и граждански ищци по делото.
Съдът разгледа делото по реда на
съкратеното съдебно следствие по глава 27 от НПК, като с протоколно определение
от 05.03.2013г., на основание чл. 372, ал. 4 от НПК, обяви, че при
постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието на подсъдимия, без да
събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт.
В хода на съдебните прения,
прокурорът поддържа обвинението от фактическа и правна страна, така както е
формулирано с обвинителния акт. Пледира за осъдителна присъда и
по трите обвинения, като наказанията на подсъдимия бъдат определени при превес
на отегчаващите вината обстоятелства. По отношение на престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл.
3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, прокурорът счита, че
единственото адекватно наказание се явява доживотен затвор без замяна, като с
оглед на това, че производството протече по реда на съкратеното съдебно
следствие, пледира на основание чл. 58а, ал. 2 НК, наказанието доживотен затвор
без замяна да не се налага, а да се замени с наказание доживотен затвор, което
да се наложи на подсъдимия. Що се отнася до другите две обвинения, прокурорът
предлага след редукцията по чл. 58а, ал. 1 от НК, на подсъдимия да бъдат
наложени следните наказания: за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК - четири
години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 296, ал. 1 НК - две
години лишаване от свобода. Счита, че на основание чл. 23, ал. 1 НК, на
подсъдимия следва да бъде наложено едно общо наказание в размер на най-тежкото
от тях, а именно доживотен затвор, което да се изтърпи в затвор при
първоначален специален режим. По отношение на гражданските искове, намира
същите за основателни, както по правно основание, така и по размер, поради
което предлага същите да бъдат уважени изцяло.
Особеният
представител на частните обвинители и граждански ищци Н.Т.И., ЕГН ********** и Б.Т.И.,
ЕГН ********** (двамата малолетни) - адвокат Д.Р. *** поддържа
изцяло повдигнатото от прокурора обвинение. Пледира подсъдимият да бъде признат
за виновен и по трите обвинения, като наказанията му се определят при превес на
отегчаващите вината обстоятелства, както следва: за престъплението по чл. 116,
ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК
да се определи наказание доживотен затвор без замяна, което предвид
разглеждането на делото по реда на съкратеното съдебно следствие да не се
налага, а да се наложи наказание доживотен затвор, което да бъде изтърпяно в
затвор, при специален режим; за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК – да се
наложи наказание осем години лишаване от свобода; за престъплението по чл. 296,
ал. 1 НК – да се наложи наказание три години лишаване от свобода. Относно
предявените граждански искове счита, че същите са доказани по основание и по
размер и моли да бъдат уважени изцяло.
Повереникът
на частните обвинители и граждански ищци А.М.Д. и К.Б.К. – адвокат П.Н. от
АК-Бургас също поддържа изцяло повдигнатото от прокурора обвинение. Застъпва
становище, че в случая не са налице смекчаващи вината обстоятелства, а напротив
съществуват само отегчаващи такива, като излага доводи в тази насока, поради
което и пледира за определяне на най-тежкото наказание спрямо подсъдимия за
извършеното престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т.
9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 НК. Що се отнася до предявените граждански
искове също счита, че те са доказани по основание и по размер и моли да бъдат
уважени изцяло.
Частните
обвинители и граждански ищци А.М.Д. и К.Б.К. заявяват, че се присъединяват
изцяло към казаното от техния повереник – адв. Найденов.
Защитникът на подсъдимия Т.И. –
адвокат Ж.Н. ***, по време на съдебните прения, оспорва наличието на
квалифициращото обстоятелство „по начин, опасен за живота на мнозина” на
извършване на убийството, тъй като оръжието, което е използвано е
с малка мощност и няма техническа възможност да произведе изстрел със сила,
която да нарани повече от едно лице. Застъпва становище, че не е налице опит за
убийство на К.К., тъй като в момента, в който подсъдимият е насочил пистолета
към него, оръжието вече е било засякло, поради което и счита, че същото е било
негодно средство за осъществяване на престъплението. В тази връзка се прави
искане за оправдаване на подсъдимия по правната квалификация по чл. 116, ал. 1,
т. 4, предл. 3 и т. 6, предл. 1 от НК. По отношение реализиране наказателната
отговорност на подсъдимия, защитникът счита, че целите на наказанието по чл. 36
от НК могат да бъдат постигнати и с налагане на наказание лишаване от свобода в
размер, какъвто съдът прецени. Относно предявените граждански искове заявява,
че същите са основателни и предоставя на съда да определи в какъв размер да ги
уважи по справедливост.
Подсъдимият Т.Н.И. признава
изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, и
заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти. В защитната си
реч, по време на съдебните прения, посочва, че каквото и да каже, в
сравнение с това, което е извършил е малко, както и, че това е нещо непростимо,
тъй като е убил човека, когото обича. Като причини за постъпката си изтъква
воденото между него и съпругата му бракоразводно дело, желанието й да изведе
децата им в чужбина, с което той не бил съгласен, и затова бил тормозен да
подпише безсрочно пълномощно, постоянно бил викан в полицията, бил тормозен от
брата на съпругата си - К., с когото работели заедно, на няколко пъти бил бит в
кв. С., поради което искал да се защити по някакъв начин и започнал да носи
пистолет в себе си. Сочи, че бил съгласен на развод, но единственото му желание
било децата му да останат в България и да може да ги вижда нормално. Заявява,
че когато разбрал за забранителната заповед да не приближава децата си, тогава
целият му живот се сринал, буквално рухнал психически и не можел да се
контролира. Посочва, че не е искал да извърши всичко това, но просто се
случило. В заключение изразява съжаление, че е погубил съпругата си и децата си
– хората, които най-много обича на този свят. В последната си дума моли за
справедлива присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съдът,
като прецени поотделно и в тяхната съвкупност всички допустими и относими
доказателства, приобщени към доказателствения материал по делото, съобразно
разпоредбите на чл.
14 и чл. 18 НПК, и с оглед разпоредбата на чл. 373, ал. 3 НПК, прие
за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Т.Н.И. е роден на ***г.
в гр. Бургас и живее в същия град. Той е българин, български гражданин, вдовец,
с основно образование, безработен, неосъждан, и е с ЕГН **********.
През 2007 г. подсъдимият Т.Н.И. и
пострадалата В.Б.И. сключили граждански брак, от който се родили синовете им Н.Т.И.
- на 2***г. и Б.Т.И. - на 2***г.
Семейството живеело на третия
етаж в къща, находяща се в гр. Бургас, кв. С., ул. „Г.К-Д.” № *. В същата къща
живеели майката на пострадалата - свид. А.М.Д. и двамата й братя – свидетелите К.Б.К.
и С.Б.К..
През 2011 г. пострадалата В.И.
започнала да гледа възрастни хора в Австрия, поради което един месец била в
България и един месец в чужбина. По време на нейното отсъствие за децата се
грижили подс. И. и майка й свид. Д..
Подсъдимият И. работел по обекти
като строител и фаянсаджия, без постоянен трудов договор и нямал много поръчки.
Пострадалата И. с работата си в Австрия издържала семейството и винаги преди да
замине оставяла пари на съпруга си. Въпреки това, подсъдимият непрекъснато
вземал заеми от различни лица, включително от братята на съпругата си, както и
от различни институции, залагал вещи в заложна къща и играел на „Еврофутбол”.
Поради тези финансови и други
проблеми, през месец април 2012
г. пострадалата И. поискала да се разведат с подсъдимия.
Той се съгласил да подадат молба за развод по взаимно съгласие, но не се
съгласил да подпише пълномощно да може децата им да излизат в чужбина само с
нея, което станало и повод за непрестанни разправии между двамата. Тогава
подсъдимият осъзнал, че ще остане сам, с много дългове и без финансовите
средства, осигурявани от съпругата му.
В началото на месец май 2012 г.
подсъдимият започнал да употребява големи количества алкохол, вследствие на
което станал агресивен и започнал да заплашва съпругата си с побой и убийство.
Тя възприела заплахите му със страх още повече, че в миналото й е нанасял
побой, помолила го да си тръгне, но той не го сторил и тя подавала на няколко
пъти молби в полицията.
По същото време и свид. Д.
установила липсата на златни бижута, като се усъмнила, че същите могат да са
откраднати от подсъдимия. Споделила опасенията си с полицията, като подала
жалба.
На 14.05.2012 г. подсъдимият се
изнесъл от семейното жилище и отишъл да живее в апартамент, находящ се в гр.
Бургас, ж.к. „М.Р.”. Въпреки това не спрял да посещава къщата на пострадалата и
да я заплашва с убийство, за което тя подала поредната жалба в полицията.
В началото на месец юни 2012 г. пострадалата И.
заминала за Австрия и се върнала в България на 04.07.2012 г. Подсъдимият И.
отново подновил заканите за убийство спрямо нея, срещнал се и с брат й –
пострадалия К.К., на когото също отправил закани за убийство, насочил агресията
и срещу по-голямото си дете.
Пострадалата И. подала отново на
няколко пъти жалби в полицията за отправени заплахи за убийство от съпруга й,
след което на 11.07.2012 г. поискала от Районен съд - гр. Бургас да издаде
заповед за незабавна защита по Закона за защита от домашно насилие. Още същият
ден Районен съд - гр. Бургас е издал съдебна заповед, с която са наложени мерки
за незабавна защита на пострадалата В.И. и двете й малолетни деца, като
подсъдимият е бил задължен да се въздържа от домашно насилие по отношение на
тях, също така му е било забранено да приближава на по-малко от 100 метра жилището,
местоработата и местата за социални контакти и отдих на тримата.
По същото време подсъдимият решил
да осъществи заплахите си за убийство и да убие съпругата си. За целта започнал
да търси патрони за незаконно притежаваното от него огнестрелно оръжие -
пистолет „Броунинг Патент”, калибър 6,35 мм., №**, който придобил преди неустановен
период от време и начин. Срещнал се със свидетеля И.В. - полицейски служител
към ГПУ гр.Бургас, от когото поискал 4 бр. патрони, но същият му отказал, тъй
като не притежавал такива, а и да притежавал не би му дал. Въпреки отказа на
свидетеля В., подсъдимият се сдобил по неустановен начин с боеприпаси - 6
/шест/ броя патрони, калибър 6,35
мм., с които заредил пистолета и започнал да го носи със
себе си, без да има за това съответно разрешително, с цел да изчака удобен
момент да осъществи намисленото - убийството на съпругата си.
На 13.07.2012 г. подсъдимият
влязъл в стаята на пострадалата В.И. докато спяла. Тя се събудила и той опрял
джобно ножче в гърдите й, казвайки й, че може да я убие още на момента, ако
пожелае. Тогава се похвалил, че притежава пистолет с патрони, само заглушител
не могъл да си намери, и че пистолета е скрил наблизо. Без знанието и
съгласието на пострадалата И. взел ключа от закупения от нея лек автомобил
марка „Опел Агила” с рег.№ А **МА, мобилен телефон и малка сума
пари. За този инцидент пострадалата И. отново подала жалба в полицията.
На 14.07.2012 г. срещу 15.07.2012
г. подс. И. отново обикалял около къщата на пострадалата в кв. „С.”, видял
паркирания лек автомобил на съпругата си и го взел, без нейно знание и
съгласие. Тя отново подала молба в полицията, за което било образувано
досъдебно производство № 05-1033/2012 г. по описа на Пето РУП гр.Бургас, а
лекият автомобил бил обявен за издирване с телеграма.
На 19.07.2012 г. подсъдимият Т.И.
бил извикан от полицейски служители в Пето РУП гр.Бургас, с оглед снемане на
сведения по подадените и заведени жалби от съпругата му и тогава изрично е бил
запознат срещу подпис с определение №5770/11.07.2012 г. по гр. д. № 5661 по
описа за 2012г. и Съдебна заповед от 11.07.2012г. на Районен съд - гр. Бургас,
с която му се забранява да приближава на по-малко от 100 метра жилището на
съпругата и малолетните си деца (л. 46 – 49, том ІІ от ДП).
Въпреки тази забрана, подс. И.
отново посетил кв. „С.” на 22.07.2012 г., около 19.30 ч., като управлявал
автомобила на пострадалата И.. Бил забелязан от свидетеля И.В. и тъй като
същият е полицейски служител, и знаел от пострадалата, че автомобила е обявен
за издирване, и е образувано досъдебно производство, казал на подсъдимия, че ще
се обади в полицията. Подсъдимият оставил ключовете от автомобила вътре в него
и се отдалечил пеша, носел със себе си заредения пистолет и не желаел срещата с
полицаите да осуети плана му да убие съпругата си, навръх рождения й ден.
Свидетелят В. от своя страна се
обадил на полицията и на познат на брата на пострадалата, съобщавайки, че подс.
И. ***, и че след като полицаите свършат с него да дойде някой да го прибере.
Същият този ден - 22.07.2012 г.
пострадалата И. имала рожден ден и навършвала 31 години. В дома й били на гости
нейна приятелка с децата си, нейният брат - свид. Ф.В.Г. и негов приятел -
свид. З.С.Ш.. Около 20.00 ч., когато се обадил свид. В. за лекия автомобил,
свидетелите Г. и Ш., заедно с брата на пострадалата - свид. К.К., седнали в
двора на къщата да пият бира. Пострадалата И. тръгнала да прибере оставения лек
автомобил, а нейната приятелка се заела да нахрани децата и да ги приспи.
Малко след като пострадалата
тръгнала, до дома й дошъл подс. И.. Вече се смрачавало и той се скрил отстрани
на къщата в тъмнината, където започнал да пуши цигари и да чака пострадалата да
се върне, за да може да убие същата. Бил на разстояние 15-20 метра от масата, където
седели свидетелите К., Ш. и Г., не можел да ги види, но разпознал гласа на брата
на пострадалата. Подсъдимият чул, че последния говори подигравателни думи за
него и тогава той решил, освен съпругата си да убие и нейния брат - свид. К.К..
Подсъдимият чакал притаен в
тъмнината над два часа, докато се прибере пострадалата И. към 23.00 ч. Тя
паркирала на улицата автомобила си и влязла в двора на къщата. Действията й
били наблюдавани от съседната къща от свид. Н.С.С., която в същото време
излязла да изпуши цигара навън.
След като влязла в двора,
пострадалата видяла, че на масата седят на пейка с гръб към улицата свид. З.Ш.,
а от дясната му страна до входната врата, седял брат й свид. К.К., а вдясно от
него с гръб към вратата на двора седял свид. Ф.Г.. Пострадалата го заобиколила
и седнала на стол срещу брат си и свид. Ш.. Започнали да си говорят за
автомобила и малко след това свидетелите Ш. и Г. заявили, че станало късно и
трябва да си тръгват за гр. Бургас. Пострадалата и брат й започнали да ги
уговорят да останат да спят у тях.
В същото време, около 23.20 ч,
подсъдимият решил, че е време да изпълни плана си. С цел да не му попречи,
оставил чантичката с документите си в прикритието, като взел със себе си
единствено готовия, зареден с шест патрона пистолет /един от които в цевта/,
който носел в дясната си ръка, отпусната до тялото. Излязъл отстрани на къщата,
откъм двора, заобиколил пострадалата и седнал на свободния стол до нея, от
дясната й страна. Всички присъстващи много се изненадали от внезапното му
появяване, а подс. И. ги предизвикал с думите: „Хайде, викайте полиция! Тук
съм!”. В същото време се изправил прав и насочил пистолета срещу пострадалата.
Тя много се изплашила и с цел да се защити се обърнала с гръб към него, както
седяла на стола. В същото време подсъдимият стрелял три пъти в гърба на
съпругата си, почти от упор, на разстояние около 40 см., като и трите куршума
уцелили целта. Тя извикала и започнала да се свлича от стола и паднала на
колене на земята.
В същото време свид. К.К. скочил
от мястото си и се насочил към подсъдимия. Той също тръгнал към него с пистолет
в изпънатата му ръка, насочен към главата на свид. К. К. и натиснал спусъка.
Пистолетът само изщракал и патрона заседнал в цевта, без да произведе изстрел.
Подсъдимият И. натиснал още няколко пъти спусъка, но поради засеклия патрон,
пистолета не възпроизвел изстрел. Тогава свид. К. К. успял да избие пистолета
от ръката на подсъдимия, а него самия бутнал на земята и го затиснал с тялото
си. На помощ му се притекъл свид. Ф.Г., който избутал с ръка пистолета надалеч
от двамата, а свид. З.Ш. отишъл при ранената В.И., която вече била легнала на
земята, от устата й започнало да тече кръв, зад гърба й също били избили
кървави петна. Пострадалата не говорела, само стенела.
Свидетелят Г. държал подс. И. на
земята, а свид. К. се обадил по мобилния си телефон на 112 за линейка.
Свидетелят Ш. се опитал да окаже първа помощ на пострадалата, обърнал я на една
страна с цел да не влиза кръв в гърлото й. Докато чакали линейката обаче, тя
пребледняла и крайниците й започнали да се схващат, а пулса й отслабнал.
Свидетелят Ш. се опитал да й направи сърдечен масаж, но въпреки усилията му,
пострадалата В.И. починала преди да дойде „Бърза помощ”, вследствие на
огнестрелните си рани, нанесени от подсъдимия.
След 10-12 минути, на място дошъл
медицински екип, който само констатирал смъртта на пострадалата (л. 64, том І
от ДП).
В същото време на място дошли и
служители на МВР, които задържали подсъдимия. Бил извършен и оглед на
местопроизшествие, при който бил открит и иззет пистолет „Броунинг Патент”,
калибър 6,35 мм.,
№**, с патрон под ъгъл спрямо цевта /засякъл/ и още два патрона в пълнителя, 3
бр. гилзи от изстреляните по пострадалата куршуми и мъжка чантичка, собственост
на подс. И., с намиращите с в нея телефон, СИМ-карти, сгъваем нож, монети и
флаш памет.
Видно от заключението на
извършената по делото съдебномедицинска експертиза № 211/2012г. (л. 20 – 23,
том ІІІ от ДП), непосредствената причина за смъртта на пострадалата В.Б.И. са
трите огнестрелните наранявания, довели до остра кръвозагуба и тежък шок.
Същите са причинени от преносимо огнестрелно оръжие с малък калибър. Изстрелите
са произведени от близко разстояние, като се има предвид калибъра на оръжието и
установените поражения. Изстрелите са произведени в гръб, като тяхната
последователност не може да бъде установена с категоричност. Смъртта е
настъпила бързо, в рамките на минути. От тялото са извадени два броя куршуми и
предадени на разследващия полицай.
По делото са били извършени три
балистични експертизи.
От заключението на първата от тях
- протокол №72/01.08.2012г. (л. 26 – 29, том ІІІ от ДП) се установява, че
предоставеният за изследване пистолет „Броунинг Патент”, калибър 6,35 мм., модел 1906год.,
белгийско заводско производство, с №**, представлява огнестрелно оръжие по
смисъла на ЗОБВВПИ, годно да произведе изстрели. Пълнителят на пистолета е не
заводски ремонтиран, с вместимост 6 бр. патрони кал. 6.35 мм. Предоставените за
изследване 3 бр. патрони кал. 6.35
мм. представляват боеприпаси по смисъла на ЗОБВВПИ и са
годни за произвеждане на изстрели /същите са били унищожени при
експерименталната стрелба/. Предоставените за изследване 3 бр. гилзи, иззети
при огледа на местопроизшествието, представляват част от патрон калибър 6.35 мм. и са изстреляни от
представения за изследване пистолет „Броунинг Патент”, калибър 6,35 мм., №**.
Предоставените за изследване 2 бр. куршуми, иззети от трупа на пострадалата В.И.,
са част от боеприпас кал. 6.35
мм. и са изстреляни от същия пистолет.
Втората балистична експертиза –
протокол №79/05.09.2012г. (л. 39, том ІІІ от ДП) е дала заключение, че е
възможно при натискане на спусъка на предоставения за изследване пистолет, да
не се възпроизведе изстрел /засечка/, когато в цевта има заклинен патрон.
От заключението по третата
балистична експертиза – протокол №12/БАЛ-179 от 12.10.2012г. (л. 75 – 76, том
ІІІ от ДП) става ясно, че в НСБК на Лабораторията по съдебна балистика на НИКК
- МВР не се съхраняват гилзи и куршуми - веществени доказателства от неразкрити
престъпления на територията на страната, стреляни с процесния пистолет
„Броунинг Патент”, калибър 6,35
мм., №**.
Видно
от експертното заключение на извършената по делото комплексна съдебно – психиатрично
- психологична експертиза (л. 41 – 50, том ІІІ от ДП), подсъдимият Т.Н.И. не е
бил на лечение в ЦПЗ гр.Бургас и не се води на отчет. Към датата на
инкриминираното деяние - 22.07.2012 г., същият е разбирал свойството и
значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Според
експертите психическото състояние на подс. И. малко преди и по време на
стрелбата с пистолет не отговаря на критериите за което и да било психиатрично
страдание, описано в Международната класификация на болестите – 10-та ревизия.
Вещите лица са посочили, че не намират основания да приемат, че подс. И. се е
намирал в състояние на силно раздразнение или че е бил уплашен или смутен.
Заключили са, че няма данни, говорещи за телесно или психично заболяване, което
да е довело в този времеви отрязък до състояние на краткотрайно или
продължително разстройство на съзнанието и в тази връзка да е препятствало
способността му да ръководи постъпките си.
От заключенията на извършените по
делото трасологична – протокол № 70/09.08.2012г. (л. 87 – 88, том ІІІ от ДП) и
физикохимична – протокол № 77/24.08.2012г. (л. 52-53, том ІІІ от ДП) експертизи
е видно, че трите механични повреждания във вид на отвори с неправилни краища
по представения за изследване дамски потник е възможно да са причинени от
проектили, изстреляни от огнестрелно оръжие. Установява се, че по трите входни
отверстия на представения за изследване потник, иззет от трупа на пострадалата,
има наличие на барутни и метални частици, които са причинени от изстрели,
произведени от разстояние 40-60 см.
Видно
от заключенията на извършените по делото химически експертизи – протокол №
613/24.07.2012г. (л. 57, том ІІІ от ДП) и протокол №612/24.07.2012г. (л. 60,
том ІІІ от ДП), в кръвните проби, взети от пострадалата В.И. и от подсъдимия Т.И.,
не се установява наличие на алкохол. Същевременно от експертното заключение на
извършената токсикохимична експертиза – протокол № 12/БТМ-266 от 29.09.2012г.
(л. 63 – 67, том ІІІ от ДП) става ясно, че в пробите кръв и урина, взети от подсъдимия няма наличие
на упойващи лекарствени средства и наркотични вещества (по смисъла на ЗКНВП).
От заключението на
извършената съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол
№ 43/02.08.2012г. (л. 94 – 96, том ІІІ от ДП) се установява, че пострадалата В.Б.И.
е с кръвна група 0 /алфа, бета/ по системата АВО, както и, че наличие на
човешка кръв от същата кръвна група - 0 /алфа, бета/ е установено по иззетото
по делото веществено доказателство – марлен тампон с отривка до главата на
трупа на пострадалата В.И., иззет при извършения оглед на местопроизшествието.
Подсъдимият е задържан под стража във връзка с
настоящото производство, считано от 23.07.2012 г., като и към настоящия момент
спрямо него се изпълнява мярка за неотклонение „задържане под стража”,
потвърдена по реда на чл. 309 от НПК от настоящата съдебна инстанция.
Изложената фактическа обстановка
се установява по несъмнен начин от направеното от подсъдимия самопризнание и от
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят,
инкорпорирани в гласните доказателствени
средства – показанията на свидетелите К.К., З.Ш., Ф.Г., Н.С., И.В., С.К., А.Д.,
Н.И. и Д.И., както и частично от обясненията на подсъдимия И., дадени на 12.11.2012г. в присъствие на
защитник - адвокат;
в писмените доказателствени средства
– протокол за оглед на местопроизшествие от 23.07.2012г. (л. 10 – 12, том І от
ДП) и протокол за оглед на труп от 23.07.2012г. (л. 19 – 20, том І от ДП); в писмените доказателства, събрани на досъдебната фаза – справка за
съдимост на подсъдимия (л. 9, том І от ДП), протокол за доброволно предаване от
23.07.2012г. (л. 43, том І от ДП), фиш за спешна медицинска помощ от
22.07.2012г. (л. 64,
том І от ДП), телеграма за обявяване на ОДИ №24625/15.07.2012г.
(л. 7, том ІІ от ДП), определение №5770/11.07.2012 г. по гр. д. № 5661 по описа за 2012г. и
Съдебна заповед от 11.07.2012г. на Районен съд - гр. Бургас (л. 48 – 49 и л.
114 - 115, том ІІ от ДП), удостоверение за наследници изх. №1835/21.08.2012г. и
препис – извлечение от акт за смърт (л. 103 – 104, том ІІІ от ДП), писмо рег. №
Рег-29325/14.09.2012г. на началник сектор ООРТП при ОДМВР Бургас (л. 106, том
ІІІ от ДП) и работен договор за дейности по обгрижване на лица от обгрижващо
лице съгласно §159 от закона (л. 131 – 134, том ІІІ от ДП); в експертните заключения на извършените
по делото съдебномедицинска експертиза № 211/2012г. (л. 20
– 23, том ІІІ от ДП), балистични експертизи – протокол №72/01.08.2012г. и
протокол №79/05.09.2012г. (л. 26 – 29 и л. 39, том ІІІ от ДП), комплексна
съдебно – психиатрично – психологична експертиза (л. 41 – 50, том ІІІ от ДП),
физикохимична експертиза – протокол № 77/24.08.2012г. (л. 52 – 53, том ІІІ от
ДП), химически експертизи – протокол №613/24.07.2012г. и протокол
№612/24.07.2012г. (л. 57 и л. 60, том ІІІ от ДП), токсикохимична експертиза –
протокол №12/БТМ-266 от 29.09.2012г. (л. 63 – 67, том ІІІ от ДП), балистична
експертиза – протокол №12/БАЛ-179 от 12.10.2012г. (л. 75 – 76, том ІІІ от ДП),
трасологическа експертиза – протокол № 70/09.08.2012г. (л. 87 – 88, том ІІІ от
ДП), съдебномедицинска експертиза на веществени доказателства – протокол №
43/02.08.2012г. (л. 94 – 96, том ІІІ от ДП); във веществените
доказателствени средства – фотоалбум със снимки, направени при извършения
на 23.07.2012г. оглед на местопроизшествието (л. 13 – 18, том І от ДП),
фотоалбум със снимки, направени при извършения на 23.07.2012г. оглед на труп
(л. 21 – 25, том І от ДП), фотоалбум със снимки, направени във връзка с
протокол за доброволно предаване от 23.07.2012г. (л. 44 – 45, том І от ДП);
както и във веществените доказателства
- пистолет „Броунинг Патент”, калибър 6,35 мм., №**, спрей, мъжка чанта, цигари „Карелия” 100 S, уведомление
и призовка от БРС, мобилен
телефон NOKIA с IMEI ****-8, 4 бр. СИМ карти,
сгъваем нож, ключове, флаш памет, мъжка тениска тъмносиня, черни къси гащи
„Адидас” и 1 бр.
потник.
Съдът счита, че посочените
доказателствени източници установяват по несъмнен начин фактите, очертани в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия.
Показанията на свидетелите К.К., З.Ш., Ф.Г., Н.С. и И.В., съпоставени с
обективните данни в протоколите за оглед, и в съответствие с научните мнения на
вещите лица в експертните заключения, еднопосочно подкрепят направеното самопризнание на подсъдимия относно релевантните
за решаване на делото обстоятелства и убедително го закрепват. От тях без съмнение се установява хронологията
на инкриминираните събития и авторството на подсъдимия в извършване на
деянията, предмет на обвинението.
Съдът изцяло възприема изготвените
на досъдебното производство експертни заключения, като пълни, ясни, точни и
обосновани, изготвени от компетентни вещи лица. Заключенията не се оспорват от страните и не пораждат каквито и да
било съмнения за тяхната достоверност.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Т.И. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3,
т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, тъй като на
22.07.2012 г., около 23.20 ч., в гр. Бургас, кв. „С.”, ул. „Г.К-Д.” № *, по
начин опасен за живота на мнозина, чрез произвеждане на изстрели с огнестрелно
оръжие – „Броунинг Патент”, калибър 6,35 мм., №**, предумишлено направил опит да
умъртви повече от едно лице, като умъртвил В.Б.И. с ЕГН **********, и направил
опит да умъртви К.Б.К.с ЕГН **********, като деянието не е довършено поради
независещи от дееца причини /засичане на оръжието/.
От
обективна страна, чрез използване
на огнестрелно
оръжие – незаконно
притежавания от него пистолет „Броунинг Патент”, калибър 6,35
мм., №**, подс. И. е възпроизвел от разстояние от около 40 см. три изстрела в гърба на съпругата си, където се намират жизненоважни органи, като
смъртта на пострадалата И. настъпила много
бързо и била неизбежна. Видно от заключението на вещото лице по
извършената съдебномедицинска експертиза № 211/2012г., непосредствената причина
за смъртта на пострадалата В.И. са огнестрелните наранявания, довели до остра
кръвозагуба и тежък шок. Налице е пряка
и непосредствена причинно-следствена връзка между противоправното поведение на
подсъдимия и настъпилия вредоносен резултат. След като прострелял
съпругата си, подс. И. тръгнал към свид. К.К.с пистолет в изпънатата си ръка, насочен към главата
на свид. К. К., като неговите
намерения - да убие и свид. К. К., са били обективирани от действията му.
Подсъдимият натиснал
спусъка, но пистолетът само изщракал и патрона заседнал в цевта, без да
произведе изстрел. Натиснал още няколко пъти спусъка, но поради засеклия
патрон, пистолета не възпроизвел изстрел, след което свид. К. К. успял да избие
пистолета от ръката на подсъдимия. Тъй като в случая е настъпила смъртта на едно лице /тази на пострадалата В.И./,
а спрямо свид. К.К. престъплението е спряло в стадия на опита, деянието на
подсъдимия се квалифицира по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК. Престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК е довършено, когато е довело до смъртта на поне две
лица. При наличен пряк умисъл за убийство на повече от едно лице, както е в
конкретния случай, ако фаталните вредоносни последици са настъпили само за един
човек, а по отношение на другото лице престъпното деяние е спряло във фазата на
опита по независещи от извършителя фактори, последният следва да отговаря за
опит към престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3 от НК. В този смисъл са Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ, Решение № 252 от 18.VII.1989 г. по н. д.
№272/1989г., I н. о., Решение № 1 от
7.II.1983 г. по н. д. № 643/82 г., I н. о. на ВС на РБ. Неоснователен е доводът, развит
от защитника на подсъдимия по време на съдебните прения, за това, че към
момента, в който подсъдимият е насочил пистолета към свид. К.К.,
оръжието вече е било засякло, поради което и същото е било негодно средство за
осъществяване на престъплението и спрямо свид. К. К.. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че в
обстоятелствената част на обвинителния акт (стр. 4) изрично е посочено
следното: „... обвиняемия стрелял три
пъти в гърба на съпругата си, почти от упор, на разстояние около 40 см., като и трите куршума
уцелили целта. ... В същото време св. К.К. скочил от мястото си и се насочил
към обвиняемия. Той също тръгнал към него с пистолет в изпънатата му ръка,
насочен към главата на св. К. и натиснал спусъка. Пистолетът само изщракал и
патрона заседнал в цевта, без да произведе изстрел...”. Тези факти,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, несъмнено указват на
извод от фактическа страна, че патрона е заседнал в цевта на пистолета след
като подсъдимият е насочил оръжието към свид. К.К. и е натиснал спусъка, а не
преди това. С оглед
проведеното по реда на чл. 372, ал. 4 и чл. 373, ал. 2 и 3 НПК съдебно
следствие е недопустимо защитникът да оспорва признатите от подсъдимия
фактически положения по обвинителния акт, респ. съдът да приема за установени
факти, различни от изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт.
На основата на приетите по делото фактически
положения, настоящият състав счита, че в случая е налице и квалифициращото
обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 от НК - „по начин, опасен за живота на
мнозина”. Съгласно разясненията, дадени с т. 15 на Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на РБ,
под опасност за живота на мнозина се разбира създадената опасност за живота на
повече от едно лице. В обективен
план подсъдимият е произвел три изстрела в тялото на пострадалата В.И., в
близост до която са се намирали свидетелите Ф.Г., З.Ш. и К.К., веднага след което е насочил пистолета
към свид. К.К. и натиснал няколко пъти спусъка. Начинът на произвеждане на изстрелите и извършените от подсъдимия
телодвижения с огнестрелното оръжие е бил опасен за намиращите се в двора на
къщата свидетели Ф.Г.
и З.Ш., поради което и обосновават наличието на квалифициращото обстоятелство по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 1 от НК.
С оглед на изложеното съдът намира за неоснователно
искането на защитника
за оправдаване на подсъдимия по правната квалификация по чл. 116, ал. 1, т.
4, предл. 3 и т. 6, предл. 1 от НК.
На следващо място от обективна страна в случая е
налице и квалифициращият елемент от състава на чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК - предумисъл. Предумисълът
като понятие на наказателното право е изяснен от наказателноправната теория и
съдебната практика, и е утвърдено разбирането, че убийството е предумишлено, когато е извършено по
предварително решение, взето при сравнително спокойно и хладнокръвно състояние,
и след обсъждане на мотивите за и против извършването му (т. 18 на Постановление № 2/1957г. на Пленума на ВС на
РБ). Доказателствата по делото са
еднопосочни, че подсъдимият е предприел действия по планиране на извършването
на престъпното деяние – предварително е осигурил огнестрелно оръжие и
боеприпаси за него, избрал е за ден на убийството рождения ден на съпругата си,
скрил се отстрани на
къщата на пострадалата и над два часа изчаквал там идването й, като по време на
чакането взел решение наред със съпругата си да убие и нейния брат - свид. К.К..
Тези подредени и целенасочени
действия на подсъдимия сочат, че у него е съществувал предварителен замисъл и
изработен план за извършване на убийството, което е демонстрация на възникнал
умисъл за това доста преди извършването му, т. е. налице е вземане на
предварително решение за убийството и планиране на неговото извършване.
От
субективна страна деянието е извършено от подсъдимия виновно, при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11 ал. 2, предл. 1 от НК. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на деянието, съобразно заключението на
съдебнопсихиатричната експертиза, че е психично здрав, т.е. вменяем. Предвиждал
е общественоопасните последици на деянието и е искал /целял/ настъпването им. С
оглед използваното от подсъдимия средство за извършване на престъплението –
огнестрелно оръжие и насочеността на изстрелите – в областта на гърба на съпругата си, където се намират жизненоважни органи, както и
насочването на оръжието към главата на свид. К. К. и натискане на спусъка, се налага несъмнения
извод, че действията на подсъдимия сочат на пряк умисъл за убийство на съпругата си В.И. и нейния брат К.К.. Наличието на квалифициращите елементи от състава на
чл. 116, ал. 1, т.
4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК са безспорно доказани и умисълът на подсъдимия е
обхващал всички квалифициращи обстоятелства.
Установената
по делото фактическа обстановка мотивира съда да признае подсъдимия И. за
виновен и по другите пунктове от обвинението за извършени от него в условията
на реална съвкупност с престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр.
чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, престъпления по чл. 339, ал. 1 от НК и по чл.
296, ал. 1 от НК.
Несъмнено е по делото, че подсъдимият е придобил на неустановена дата и
до 22.07.2012 г. е държал оръжието на престъплението - пистолет „Броунинг
Патент”, калибър 6,35 мм.,
№** и боеприпаси за него – 6 /шест/ броя патрони, калибър 6,35 мм. При
извършения оглед на местопроизшествието е намерен и иззет именно пистолет „Броунинг Патент”,
калибър 6,35 мм.,
№**, с патрон под ъгъл спрямо цевта /засякъл/ и още два патрона в пълнителя,
както и 3 бр. гилзи от изстреляните по пострадалата куршуми.
Заключението на извършената балистична експертиза - протокол №72/01.08.2012г. (л. 26 – 29, том ІІІ от
ДП) дава отговор на въпроса за вида на оръжието и неговата годност, като от
него е видно, че описаният пистолет има характеристика на огнестрелно оръжие и
боеприпасите за него са годни. Обстоятелството, че посочените предмети са се
намирали във фактическата власт на подс. И. се установява от показанията на
свидетелите К.К., З.Ш.,
Ф.Г. и Н.С.. Установено е също така, че подс. И. не притежава надлежно
разрешително за държането на това оръжие и боеприпаси, като инкриминираните (л.
105, том ІІІ от ДП). От субективна страна, престъплението по чл. 339, ал. 1от НК е осъществено от подсъдимия при форма на вината пряк умисъл, тъй като той е
съзнавал общественоопасния характер, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и пряко е целял тяхното настъпване.
На 22.07.2012 г., с влизането в
двора на къщата, находяща се в гр. Бургас, кв. „С.”, ул. „Г.К-Д.” № *, за да
извърши престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9,
вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, подсъдимият нарушил забраната, която имал съгласно наложената
му със заповед за защита от домашно насилие от 11.07.2012 г., постановена въз основа на
определение № 5770/11.07.2012 г. по гр. дело № 5661/2012 г. по описа на Районен
съд - гр. Бургас, да приближава на по-малко от 100 /сто/ метра жилището на
пострадалата В.Б.И. и децата й Н.Т.И. и Б.Т.И.,***, до приключване на
гражданското дело с влязъл в сила съдебен акт. Подсъдимият е бил запознат с
горепосочените определение №5770/11.07.2012 г. по гр. д. № 5661 по описа за
2012г. и заповед за защита от 11.07.2012г. на Районен съд - гр. Бургас, но
въпреки това не се е съобразил с тях. Като е пренебрегнал това си задължение, подсъдимият не е изпълнил заповедта
за защита от домашно насилие от 11.07.2012 г., с което е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл. 296, ал. 1 от НК.
ОПРЕДЕЛЯНЕ
НА НАКАЗАНИЕТО:
С оглед
на това, че делото се разгледа по реда на съкратеното съдебно следствие по чл.
373, ал. 2, вр. с чл. 372, ал. 4 от НПК, при определяне вида и размера на
наказанието с оглед императивната разпоредба на чл. 373, ал. 2 от НПК,
наказанието следва да се определи при условията на чл. 58а от НК.
За престъплението по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т.
9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, законодателят е предвидил
алтернативни наказания - лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години,
доживотен затвор или доживотен затвор без замяна. Съгласно разпоредбата на чл.
58а, ал. 2 от НК (ред. ДВ, бр. 26/2010 г.), в случаите по чл. 57, ал. 1 НК /когато за дадено престъпление са предвидени
алтернативни наказания/, съдът следва да определи най-подходящото по вид
наказание, като действа ограничението - да не се налага наказанието „доживотен
затвор без замяна”, а ако се определи „доживотен затвор”, то това наказание се
заменя с лишаване от свобода от двадесет до тридесет години, като според ал. 3
на чл. 58а НК във всеки отделен случай наказанието лишаване от свобода се
индивидуализира между минималния размер за престъплението предвиден в Особената
част на НК и най-високия размер посочен в ал. 2 на чл. 58а НК, т.е. за
престъплението по чл. 116, ал. 1 НК - от петнадесет до тридесет години лишаване
от свобода.
Настоящият
съдебен състав, съобразявайки се с критериите на чл. 54 НК и ръководейки се от
степента на обществена опасност на деянието и дееца, с подбудите за извършване
на деянието и смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства, приема, че в разглеждания случай най-подходящото по вид
наказание измежду алтернативно предвидените в нормата на чл. 116, ал. 1 НК е
доживотния затвор. Този извод се обосновава с мотива и с бруталният и
демонстративен начин на извършване на деянието – умъртвяването на пострадалата В.И.
е извършено навръх рождения й ден, пред погледа на присъстващите на мястото
свидетели К.К., З.Ш.
и Ф.Г., в двора на къщата, в която по същото време са се намирали двете
малолетни деца на подсъдимия и на пострадалата И., които обстоятелства в своята съвкупност разкриват
изключително висока степен на обществена опасност на извършеното престъпление.
Пристъпвайки към редукцията на избраната алтернатива по реда на чл. 58а, ал. 2
и ал. 3 НК съдът прие, че наказанието доживотен затвор следва да се замени с
лишаване от свобода от петнадесет до тридесет години и в тези граници се
индивидуализира размерът му. При това положение средният размер на
изчислимото в години наказание лишаване от свобода в процесния казус, се явява
двадесет и две години и половина.
При
индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода, което следва да се
наложи на подсъдимия, съдът отчете като отегчаващи вината обстоятелства наслагването
на броя на квалифициращите признаци от състава (налице са три квалифициращи
обстоятелства на извършеното
престъпление по чл. 116 НК), които завишават степента на обществената
опасност на деянието; престъпната
упоритост при неговото осъществяване – предварителната подготовка на
подсъдимия за извършване на деянието, изразила се в осигуряване огнестрелно оръжие и боеприпаси за него
и изработване на план за извършване на убийството; бруталното и демонстративно
извършване на деянието – подсъдимият е избрал за ден на убийството рождения ден
на съпругата си. Като допълнителни отегчаващи вината обстоятелства съдът
прецени наличието на многобройни закани за убийство, отправени от подсъдимия
към пострадалата, предхождащи престъплението
по чл. 116 НК, а също и изключително тежките последици от извършеното
престъпление – подсъдимият е умъртвил майката на собствените си две малолетни
деца, и по този начин ги е лишил от майчина грижа и обич в една невръстна
възраст. Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът отчете чистото съдебно
минало на подсъдимия, младата му възраст и изразеното в съдебното производство разкаяние и
критичност. Според настоящия състав самопризнанието на подсъдимия Т.И. в
конкретния случай не следва да се третира като допълнително смекчаващо
обстоятелство, тъй като то не е елемент от цялостно, обективно проявено в
досъдебната фаза процесуално поведение, съществено допринесло за своевременно
разкриване на престъпленията и техния автор. В тази връзка следва да се има
предвид Тълкувателно решение № 1/06.04.2009 г. на ВКС по тълк. д. №1/2008 г.,
ОСНК - т. 7. Материалите от досъдебното производство показват, че първоначално
подсъдимият не е давал обяснения по предявените му обвинения, а едва след
убедителното разобличаване на подсъдимия чрез показанията на разпитаните
свидетели, чрез събраните по делото писмени доказателства и доказателствени
средства, веществени доказателства и доказателствени средства, и чрез експертните
заключения, последвали
негови обяснения, дадени на 12.11.2012г., в които е развил защитна теза, че е насочил пистолета в рамото на
съпругата си, и че не искал да я убива. Предвид на това самопризнанието на
подсъдимия по чл. 371, т. 2 НПК не следва да се третира като допълнително
смекчаващо отговорността обстоятелство. В случая не са налице предпоставките за индивидуализиране
на наказанието спрямо подс. И. при условията на чл. 55 от НК, тъй като не са
налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността
обстоятелства, а и не е налице и втората кумулативно изискуема предпоставка за
приложението на чл. 55 НК – и най-лекото, предвидено в закона наказание да е
несъразмерно тежко. При така отчетените смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства, съдът прие, че индивидуализацията на наказанието за извършеното
от подсъдимия престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 от НК следва да се извърши при лек превес на отегчаващите
отговорността обстоятелства. Воден от тези аргументи, настоящият състав на БОС намира
като най-подходящо по размер наказание лишаване от свобода за срок от двадесет
и три години. Така отмерен, срокът се явява необходим и достатъчен за преоценка
на поведението от страна на самия подсъдим и даване на ясна равносметка за
последиците от стореното. Той отговаря и на прогласените в чл. 36 НК цели на наказанието.
Неоснователно
е искането на прокурора и на поверениците на частните обвинители за налагане на
наказание „доживотен затвор” на подсъдимия, което наказание да се определи след
редукцията по чл. 58а, ал. 2 НК
на най-подходящото според тях наказание „доживотен затвор без замяна”. Преди
всичко следва да се посочи, че от съдържанието на разпоредбата на чл. 58а, ал. 2 НК е видно, че дори
и съдът да определи като най-подходящо наказанието доживотен затвор без замяна,
той не го налага, преминава към следващото алтернативно по тежест - доживотен
затвор, но и него не налага, а го заменя с лишаване от свобода между двадесет и
тридесет години. Следователно при тълкуването на цитираната норма на чл. 58а, ал. 2 НК се налага извода, че
при проведена диференцирана процедура по чл. 372, ал. 4, вр. чл. 373, ал. 2 НПК, най-тежкото наказание в НК – доживотен затвор не
може да бъде наложено.
По отношение
определяне на наказанията за извършените от подсъдимия престъпления по чл. 339,
ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК е приложима разпоредбата на чл.
58а, ал. 1 от НК (ред. ДВ., бр. 26 от 2010 г.),
според която при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал.
2 от НПК съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от
разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така определеното
наказание с една трета. За престъплението по чл. 339, ал. 1 от НК, предвиденото наказание
е лишаване от свобода от две до осем години, а за престъплението по чл. 296,
ал. 1 от НК се предвижда лишаване от
свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.
При
индивидуализацията на наказанията за тези две престъпления, съдът отчете като смекчаващи
вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия и младата му възраст. Като отегчаващо
вината обстоятелство съдът прецени фактът, че инкриминираният по делото пистолет и боеприпасите за него са
използвани за извършването на другото престъпление, предмет на настоящето
производство – това по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл.
18, ал. 1 от НК. Като отегчаващо за престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК съдът отчете обстоятелството, че същото е извършено във връзка
с осъщественото от подсъдимия умъртвяване на съпругата си. За многобройни и
изключителни смекчаващи обстоятелства по смисъла на чл. 55 НК не се разкриват
основания. При тези
данни и съобразно изискванията на чл. 54 от НК, съдът намери, че съответни на
деянията и на личността на извършителя, както и на целите, преследвани от
закона, са следните наказания:
- за престъплението по чл. 339,
ал. 1 от НК, съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от четири
години, което на основание чл. 58а, ал. 1 от НК, следва да бъде намалено с една
трета (в случая с шестнадесет месеца), при което окончателният размер на
наказанието се определя на лишаване от свобода за срок от две години и осем
месеца.;
- за престъплението по чл.
296, ал. 1 от НК,
съдът определи наказание лишаване от свобода за срок от две години, което на
основание чл. 58а, ал. 1 от НК следва да бъде намалено с една трета (в случая с
осем месеца), при което окончателният размер на наказанието се определя на
лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца.
Съдът като взе предвид, че
престъпленията, предмет на разглеждане по настоящото дело, са били извършени от
подсъдимия преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, на
основание чл. 23, ал. 1 от НК наложи на подсъдимия Т.Н.И. най – тежкото от
определените му отделни наказания за всяко едно престъпление по настоящото
дело, а именно лишаване от свобода за срок от двадесет и три години.
Настоящият състав на БОС счита,
че така определеното за изтърпяване общо най-тежко наказание - лишаване от
свобода за срок от двадесет и три
години е достатъчно да осъществи своето поправително и превъзпитателно
въздействие, поради което и прие, че за нуждите на генералната и лична
превенция не е необходимо да увеличава същото на основание чл. 24 от НК.
Съдът
постанови наложеното общо най-тежко наказание да бъде изтърпяно ефективно от
подсъдимия, защото липсва дори теоретична възможност за условно осъждане по чл.
66 от НК предвид срока на наложеното по настоящото дело най-тежко наказание
лишаване от свобода. Предвид на това и на основание чл. 61, т. 2, вр. чл. 60, ал. 1
от ЗИНЗС, съдът определи първоначален строг режим за изтърпяване на наложеното
най - тежко наказание, като същото се
изтърпи в затвор.
На основание чл. 59, ал. 1, т. 1,
предл. 1 от НК, съдът приспадна от наложеното на подсъдимия Т.Н.И. най-тежко
наказание лишаване от свобода за срок от двадесет и три години, времето, през
което е бил задържан по смисъла на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, считано от
23.07.2012г.
ОТНОСНО ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Според
съда, предявените граждански искове са доказани по основание при условията на
чл. 45 от ЗЗД, но са частично основателни по размер.
Установи
се по несъмнен начин, че в резултат на убийството на пострадалата В.И. е
причинен вредоносен резултат, като между него и виновното деяние на подсъдимия,
предмет на настоящата осъдителна присъда съществува пряка и непосредствена
причинна връзка. Ето защо, подс. Т.И. следва да бъде осъден да изпълни
задължението си по чл. 45 от ЗЗД да поправи причинените на гражданските ищци Н.Т.И.
и Б.Т.И. - малолетни деца на пострадалата И., и на гражданския ищец А.М.Д., в
качеството й на родител на пострадалата И. неимуществени вреди. Същите се
изразяват в претърпените от загубата на тяхната майка (за малолетните деца) и
дъщеря (за А.М.Д.) непреходни душевни болки и страдания. Обемът на претърпените от гражданските ищци Н.Т.И.
и Б.Т.И. неимуществени вреди
са изключително големи, предвид на това, че същите са били лишени от
майчина грижа и обич в една невръстна възраст. Същевременно майката на пострадалата също изпитва непосилни душевни
болки и скръб от загубата на дъщеря си, още повече като се има предвид и
обстоятелството, че пострадалата е живеела с майка си в една къща, и двете са поддържали
отношения на обич, разбирателство и взаимна привързаност.
На самостоятелно основание – като пострадал от
деянието по чл. 116,
ал. 1, т. 4, предл. 3, т. 6, предл. 1, т. 9, вр. чл. 115, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, гражданският ищец К.Б.К. също е претърпял
неимуществени вреди – болки и страдания, в резултат на стреса, изживян от
насочването на пистолета от страна на подсъдимия към главата му и натискането
на спусъка.
По
гореизложените съображения и на основание чл. 52 от ЗЗД, съобразно общоприетото
обществено разбиране за справедливост и конкретните икономически условия в
страната, съдът уважи частично исковете на гражданските ищци, както следва:
- по
отношение на двете малолетни деца на пострадалата - Н.Т.И., ЕГН ********** и Б.Т.И.,
ЕГН **********, действащи чрез особен представител – адвокат Д.Р. ***, съдът
присъди обезщетение за претърпени от тях неимуществени вреди в
размер на по 140 000 (сто и четиридесет хиляди) лева за всяко
едно от децата, произходящи
от непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху посочените суми,
считано от 22.07.2012г. до окончателното им изплащане, като отхвърли гражданските
искове за неимуществени вреди за разликата над 140 000 лева до предявения
размер от по 180 000 лева за всяко едно от децата.;
- по отношение на А.М.Д., ЕГН ********** - родител на
починалата В.Б.И., ЕГН **********, съдът присъди обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в размер на 80 000 (осемдесет хиляди) лева, произходящи от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 22.07.2012г. до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданският иск за
неимуществени вреди за разликата над 80 000 лева до предявения размер от 160
000 лева.
- по
отношение на К.Б.К.,
ЕГН **********, съдът присъди обезщетение за претърпени неимуществени вреди в
размер на 20 000 (двадесет хиляди) лева, произходящи от непозволено
увреждане, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано
от 22.07.2012г. до окончателното й изплащане, като отхвърли гражданският иск за
неимуществени вреди за разликата над 20 000 лева до предявения размер от 30 000
лева.
ОТНОСНО ВЕЩЕСТВЕНИТЕ
ДОКАЗАТЕЛСТВА:
На
основание чл. 53, ал. 2, б. „а” от НК съдът постанови отнемане в полза на
държавата на пистолет
„Броунинг Патент”, калибър 6,35
мм., №** (намиращ се на съхранение в служба „КОС” при ОД
на МВР – Бургас) и боеприпаси – 3 /три/ броя патрони, калибър 6,35 мм. (унищожени при
експериментална стрелба при извършване на балистичната експертиза).
По отношение на веществените доказателства по делото: спрей, мъжка чанта,
цигари „Карелия” 100 S, уведомление и призовка от БРС,
мобилен телефон NOKIA с IMEI **-8, 4 бр. СИМ карти,
сгъваем нож, ключове, флаш памет, мъжка тениска тъмносиня и черни къси гащи
„Адидас”, съдът постанови да се върнат на подсъдимия Т.Н.И., ЕГН **********; по отношение на вещественото
доказателство – 1 бр. потник, постанови да се върне на наследниците на В.Б.И.,
ЕГН **********; а относно веществените доказателства - плик с ВД по физикохимична
експертиза, постанови да се унищожат като вещи без стойност, след приключване на делото с влязла в
сила присъда.
С оглед виновността на подсъдимия
Т.И., съдът на основание чл. 189, ал. 3 НПК, го осъди да заплати в полза на
държавата, по сметка на Окръжен съд гр. Бургас, сума в размер на 1826.21
(хиляда осемстотин двадесет и шест лева и двадесет и една стотинки) лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сума в размер на
15 200 (петнадесет хиляди и двеста) лева, представляваща дължима държавна
такса върху уважения размер на гражданските искове.
Мотивиран
от горното, съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕН: