№ 316
гр. Пловдив, 21.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тоско П. Ангелов
при участието на секретаря Каменка Т. Кяйчева
като разгледа докладваното от Тоско П. Ангелов Гражданско дело №
20215300103231 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба подадена от д-р
инж. П. И. И. и „Екоинтеграл“ ЕООД против Община Родопи.
В исковата молба и уточненията са изложени твърдения, че с договор от
04.06.2003 г. ответната община възложила на ищцовото дружество проектирането на
обект „Канализация на с. У.“ за изготвяне на прединвестиционни проучвания за целия
обект. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл. 41, ал. 2 от ЗАПСП „Екоинтеграл“
ЕООД, в качеството си на работодател, бил лицензиант на правата на ищеца д-р инж.
П. И. И., на когото било възложено разработването на техническите проекти като
водещ п. и а.. Въз основа на същия договор били разработени и техническите проекти
за Главни колектори I и II на с. У., които били представени на възложителя. В началото
на следващата 2004г. от общ. Родопи било отправено устно искане към ищцовото
дружество за продължение на проектирането за следващия строителен етап на обекта–
„Технически проект за Главни колектори II (продължение), III и IV“. На базата на
устно договаряне с уточнени параметри по отношение на срокове и цени,
проектирането било извършено отново от д-р инж. П. И.. Техническият проект бил
предаден на община Родопи с писмо № ****/**** г. (вх. № ***/**** г.), като на
05.01.2005 г. между ответната община и „Екоинтеграл“ ЕООД бил подписан договор, с
който било потвърдено направеното по-рано устно договаряне.
На 20.04.2006 г. между община „Родопи“ и „Екоинтеграл“ ЕООД бил сключен
договор, с който на ищцовото дружество е възложено осъществяване на авторски
надзор на обект „Канализация на с. У.“ за времето от започване на строителството до
приемане на обекта.
1
В изпълнение на извършеното възлагане се твърди, че ищецът И. е създал
следните произведения: - технически проекти за Главни колектори I, II, III и IV на с. У.,
касаещи обект „Канализация на с. У.“ – схеми, планове и други, отнасящи се до
архитектурата на въпросното съоръжение по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 8 ЗАПСП вр. §
2, т. 9 от ДР на същия закон и реализирано произведение на архитектурата –
построените въз основа на въпросните проекти, схеми и планове на главни колектори
I, II, III и IV на с. У. по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 6 ЗАПСП вр. § 2, т. 9 от ДР на ЗАПСП.
Правата на инж. И. произтичали от неговото авторство върху проекта, а тези на
дружеството от разпоредбата на чл. 41, ал. 2 ЗАПСП поради трудовия договор с
автора.
През 2020 г. ответната община кандидатствала за финансиране от държавния
бюджет за Главни колектори III и IV на с. У. като в началото на месец декември същата
година била отпусната сумата от около 1,540 млн. лв. Ищците твърдят, че за
кандидатстването е използвана наличната проектна документация, описана по-горе.
Освен това в бюджета на община Родопи за 2021 г., раздел „Капиталови разходи“ било
заложено извършването на проектопроучвателни работи за актуализация на проект
„Главни колектори III и IV“ на с. У., т.е. на проекта, изготвен от ищците. През месец
януари 2021 г. община Родопи възложила на инж. А. В. П., за когото ищците
предполагат, че е с. на ответната община, да изготви технически инвестиционен
проект по част „ВиК“ за въпросните колектори, а на дата 17.05.2021 г. била обявена
обществена поръчка от община Родопи за „Изграждане на Главни канализационни
колектори III и IV, с. У.“ по изцяло преработения проект на инж. П., а не по проект на
действителния автор– ищецът инж. П. И..
Твърдят, че в случая е налице използване по смисъла на чл. 18, ал. 2 ЗАПСП и
се дължи възнаграждение. То било дължимо за всеки вид използване и за всяко
поредно използване, съгласно чл. 19 от същия закон. Допълнително според ищците им
се полага възнаграждение за провеждане на авторски надзор над строителния процес
до реализирането на Главни канализационни колектори III и IV на с. У. като
произведение на архитектурата. Колкото до неимуществените вреди в сферата на
авторските права те произтичали ex lege от чл. 15 ЗАПСП. Твърди се, че ищецът И. е
изживял отрицателни емоции и е накърнено авторовото му достойнство, тъй като не е
разрешил времето, мястото, начинът и способът, по които да бъдат разпространени
неговите архитектурни произведения, а неимуществените вреди на „Екоинтеграл“
ЕООД произтичали от влошения му имидж като проектантско дружество, пропусната
възможност за нарастването на публичния авторитет на автора, доколкото
финансиращият орган и всички компетентни институции по строителен контрол не са
били коректно информирани за автора. Демонстрираната от ответната община
своеволна възможност за безконтролно и напълно независещо от автора
разпространение на неговите архитектурни произведения имала много интензивен
2
демотивиращ ефект върху бъдещите намерения за създаване на нови произведения.
С оглед на гореизложеното ищцовата страна счита, че са налице нарушения на
чл. 15, ал. 1, т. 4 и т. 5, чл. 18, ал. 1, чл. 35 и чл. 69 ЗАПСП, извършени от община
Родопи по отношение на процесния обект на авторско право в хипотезата на чл. 3, ал.
1, т. 6 и т. 8 от същия закон. Ищците посочват, че неразрешеното използване на
произведението е осъществено, респ. и в момента продължава да се осъществява от
ответника.
Ето защо се иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника
община Родопи да заплати на лицензианта на права „Екоинтеграл“ ЕООД сумата от
1000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за
нарушение на лизенционни права върху технически проекти, касаещи Главни
канализационни колектори III и IV на с. У., както и сумата от 1 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от извършено нарушение на
лицензионни права върху проекти, касаещи Главни канализационни колектори III и IV
на с. У. ведно с обезщетение за забава върху двете главници и да осъди ответника
община Родопи да заплати на автора П. И. И. сумата от 20 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от нарушение на авторски права върху
технически проекти, касаещи Главни канализационни колектори III и IV на с. У., както
и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди
от нарушение на авторски права върху проект относно Главни канализационни
колектори III и IV на с. У., ведно с обезщетение за забава върху двете главници.
Отправят и искане ответната община да бъде осъдена да преустанови
нарушението на авторските права на П. И. И., извършено чрез неправомерно
възпроизвеждане и разпространение на проекти, касаещи Главни канализационни
колектори III и IV на с. У..
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Община Родопи депозира отговор на
исковата молба. Оспорва предявените искове по основание и размер. Ответната страна
твърди, че процесният проект не е обект на авторско право. Дори са се приемело, че
изработеният от ищците проект е обект на авторско право, то същият бил одобрен
(съгласуван) на 10.12.2008 г. от община Родопи и въз основа на него било издадено
разрешение за строеж № 92/25.03.2009 г., което обаче загубило правно действие на
основание чл. 153, ал. 2 ЗУТ. Това строително разрешение не било презаверявано, т.е.
изработеният от ищците проект нямал характер на одобрен такъв, а съгласно чл. 3, ал.
1, т. 8 ЗАПСП обект на авторско право били одобрените архитектурни проекти.
Ответникът оспорва като неоснователни и неверни твърденията за използване от
страна на община Родопи на процесните проекти като на свой ред твърди, че
изработеният от ищците проект е напълно различен от служебно изготвения от инж.
А. П., с. при община Родопи като последният бил одобрен на дата 09.04.2021 г. и въз
3
основа на него било издадено Разрешение за строеж № 207/26.04.2021 г. Проектът на
инж. П. предлагал напълно различно проектно решение от това, което било заложено в
ищцовия проект. Ответникът се позовава и на разпоредбата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП,
съгласно която поръчващият има право да използва произведението без разрешение на
автора за целта, за която то е било поръчано, ако не е уговорено друго, а съгласно чл.
18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП използването се изразява в преработката и синхронизацията на
произведението. Евентуално ако се установи нарушение на авторските права,
ответникът прави възражение за погасяване на ищцовите претенции поради изтекла 5-
годишна давност. Предвид всичко гореизложено моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли процесните искове като неоснователни и недоказани по основание и
размер. Претендира разноски.
С определение от о.с.з. от 20.02.2025 г. е допуснато изменение на част от
предявените претенции, като тази за неимуществени вреди на дружеството е
увеличена на 2000 лева, а претенцията на ищеца П. И. е увеличена на 7000 лева за
неимуществени вреди и на 25 397.00 лева за имуществени вреди.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено следното:
От представения по делото договор от 04.06.2003 г., сключен между община
Родопи и „Екоинтеграл“ ЕООД се установява, че на дружеството е възложено
извършването на прединвестиционни проучвания за канализация на с. У. и изготвянето
на Технически проект за главните канализационни колектори. В изпълнение на този
договор на възложителя са предадени „Прединвестиционни проучвания и технически
проекти за Главен колектор I и II“
След това от страна на дружеството ищец на 03.08.2024 г. е предаден
технически проект за обект „Канализация на с. У., подобект Главен колектор II
(продължение), III и IV“, като е записано, че разработката представлява втори
строителен етап от канализационната мрежа на с. У.. По отношение на проекта е имало
устно възлагане от ответника, като отношенията във връзка с изготвянето на проекта
са уредени с договор от 05.01.2005 г. С него на дружеството ищец е възложено
изготвянето на проекта срещу възнаграждение, за което няма спор, че е било платено
от ответника.
С договор от 20.04.2006 г. ответникът е възложило на дружеството ищец и
извършването на авторски надзор за обект „Канализация на с. У.“ за времето от
започване на строителството до приемането на обекта.
Безспорно е, че канализацията по отношение на Главен колектор III и IV не е
реализирана, вследствие на което е изтекъл предвиденият в ЗУТ срок на издаденото
разрешение за строеж.
Между страните не е спорно, че по проектите за Главен колектор III и IV не са
4
извършвани дейности до 2020 г., когато е получено финансиране от държавата. След
това в бюджета на общината за 2021 г. са предвидени средства за проекто-
проучвателни работи за актуализация на проект Главни колектори II, III и IV на с. У.,
както и за изграждане на Главни колектори III и IV с. У., в т.ч. строителен и авторски
надзор.
От представените от ответника документи се установява, че актуализацията е
възложена на инж. А. П., с. на общината, притежаващ съответната правоспособност.
Вследствие на така развилите се правоотношения е изготвен проект, в който като автор
е посочен инж. А. П. за обект Главен колектор III и IV с. У.. Проектът е одобрен,
издадено е разрешение за строеж и е реализирано строителството.
Съгласно приетата СТЕ се установява, че ответната община е кандидатствала за
финансиране на колектори III и IV с проектите на дружеството ищец, които са били
налични към 2020 г. Бил налице един съществуващ проект на „Екоинтеграл“ ЕООД,
изработен и съобразен с всички технически изисквания, а след това авторът на
преработката го преработил, като внесъл в него промени. След това преработеният
проект бил подписан от инж. П., като авторски проект. При него се изменяла част от
трасето на канализационните колектори, но не било извършено оразмеряване, а били
нанесени техническите параметри на клоновете от проекта на инж. И.. С изменението
на трасето се изменяли и водните количества, площите които се отводнявали,
наклоните, скоростта на водата в отделните участъци на колектора. Без оразмеряване,
канализацията представлявала схема, а не проект. Експертът дава заключение, че няма
промяна в първоначалната авторска концепция и генерално техническо решение за
канализацията на с. У., принципната схема за насочване и отвеждане на отпадните
води, вида на възприетата канализационна система, броят на главните канализационни
колектори, заустването във вече изградената канализация. Еднакви били изборът на
вид канализационна мрежа, насочването на отпадните води, към съществуващия
колектор, технологичното решения за смесена канализация, принципната схема за
насочване и отвеждане на отпадните води, броят на главните канализационни
колектори, като заустването било в една и съща точка. Вещото лице посочва разликите
в част от трасетата между двата проекта, но дава заключение, че не става въпрос за
различни проекти, защото посочените от инж. П. идейни разработки за канализация на
с. У. били проектирани от дружеството ищец, на инж. П. било възложено да изработи
актуализация на проекта на ищеца и оразмеряването и изчисляването на количества та
отпадни води, дъждовни води и промишлени води било извършено по първи проект на
инж. И., а липсвало в проекта на инж. П..
Съгласно чл. 3, ал. 1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на
литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено
по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, както и част от такова
5
произведение– арг. от чл. 3, ал. 3 ЗАПСП. В нормата е налице примерно изброяване на
обекти, като в т. 8 се посочват проекти, карти, схеми, планове и други, отнасящи се до
архитектурата, териториалното устройство, географията, топографията, музейното
дело и която и да е област на науката и техниката. Съгласно параграф 2, т. 9 от ПЗР на
закона „произведения на архитектурата" са проекти на сгради и съоръжения,
устройствени планове и схеми, утвърдени по реда на действащото законодателство,
сгради и други съоръжения и елементи от тях, трайните обекти на синтеза на
архитектурата с другите изкуства, както и оформленията на интериори с траен
характер, регистрирани от съответната организация за колективно управление на
права.
Законодателят не е направил разграничение между отделните видове проекти,
поради което и процесният, изработен от инж. И. се явява произведение и е защитен
обект на авторско право. Възраженията на ответника в тази насока не могат да бъдат
възприети. Законът защитава всяко произведение резултат на творческа дейност, като
по отношение на проектите не е поставено изискване да бъдат одобрени. Такова е
налице единствено за устройствените планове и схемите, но не и за проектите на
сгради и съоръжения.
Авторското право възниква с факта на създаване на произведението, като това е
моментът, в който същото е обективирано външно по начин позволяващ
възприемането му от други лица, независимо от формата. Правото възниква в полза на
автора, който, съгласно чл. 5 ЗАПСП, е физическото лице, в резултат на чиято
творческа дейност е създадено произведението, като до доказване на противното за
такъв се смята лицето, чието име или друг идентифициращ знак са посочени по
обичайния за това начин върху оригинала на произведението, копия или екземпляри от
него и/или техните опаковки – чл. 6, ал. 1 ЗАПСП. В настоящия случай авторството на
ищеца инж. И. върху проекта от 2004 г. не се оспорва, като се установява и от
вписването на името му в самите документи.
Авторското право е сложно право, в съдържанието на което се включват
множество отделни неимуществени и имуществени правомощия. Основно място сред
последните заема изключителното право на автора да използва създаденото от него
произведение и да разрешава използването му от други лица. В нормата на чл. 18, ал.
2 ЗАПСП се съдържа неизчерпателно изброяване на действията, които се считат за
използване на произведението и за които е необходимо разрешението на автора, едно
от които съставлява преработката на произведението, в т. ч. приспособяването и
внасянето на всякакъв вид промени в произведението, както и използването му за
създаване на ново, производно от него произведение. Легална дефиницията на
понятието "преработка на произведение" е дадена в § 2, т. 18 от Допълнителните
разпоредби на ЗАПСП, където се определя като изменението на дадено произведение
6
с оглед създаването на ново, производно на него произведение, в т. ч.
приспособяването му към друг жанр, както и внасянето на всякакъв вид промени в
него.
Съобразявайки заключението на приетата по делото експертиза, съдът намира,
че именно такова използване на произведението на ищеца инж. П. се установява по
делото. Не може да се приеме становище на ответната страна, че за изпълнението на
канализацията е изготвен напълно нов проект, защото той не съдържа
характеристиките на такъв. Единствената разлика в проекта на инж. П. в сравнение с
проекта на инж. И. е частичната промяна на трасето, но тя следва да се определи като
несъществена, доколкото според експертизата за нея липсва оразмеряване и
изчисляване на конкретни водни количества, а такива са налице единствено в
първоначалния проект изготвен от ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП преработката е един от
неизчерпателното изброените начини за използване на едно произведение, а авторът
има изключителното право да използва създаденото от него произведение и да
разрешава използването му от други лица освен в случаите, за които този закон
разпорежда друго- чл. 18, ал. 1 ЗАПСП. В конкретния случай значение за решаването
на спора имат съществувалите между страните правоотношения във връзка с
изработването на проекта. Съгласно договора от 2005 г. проектът е изготвен по
поръчка на ответната община, като работата е възложена на дружеството ищец, което
от своя страна я е изпълнило чрез другия ищец инж. П. И.. По делото не са
представени доказателства за правоотношенията между двамата ищци, но предвид
направеното в уточняващата молба признание за наличие на трудово правоотношение,
приложение намира разпоредбата на чл. 41 ЗАПСП.
Съгласно тази норма авторското право принадлежи на автора, но работодателят
има изключително право без разрешение на автора и без заплащане на
възнаграждение, доколкото в трудовия договор или в акта за назначаване не е
уговорено друго, да използва така създаденото произведение за свои цели. В
настоящото производство не са представени доказателства за това между ищците да е
уговорено нещо различно, поради което дружеството има право да използва
произведението за своите цели, които предвид сключения договор от 2005 г. с
ответника се свеждат до предоставянето му на общината.
Между дружеството ищец и ответната община, от друга страна, е сключен
договор за възлагане на произведение. При този вид правоотношение е въведена
оборимата презумция, че поръчващият има правото на ползване на произведението без
разрешение на автора, ако в договора за възлагане не е уговорено друго. В този смисъл
Решение № 214 от 13.05.2016 г. на ВКС по т. д. № 3088/2014 г., I т. о.
С договора за възлагане изработването на проекта от 2005 г. използването не е
7
изрично забранено (налице е забрана за предоставяне на трети лица), поради което
ответната община като поръчваща има право да използва произведението без
разрешението на автора за целта, за която то е било поръчано- чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, а
именно изграждането на канализация за с. У..
Следователно макар авторското право да възниква с изработване на проекта за
ищеца инж. И., по силата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП върху ответника като възложител на
поръчката е преминало имущественото право да използва произведението, без
разрешението му за целта, за която то е било поръчано. Една от изрично предвидените
хипотези за използване на произведение е свързана с неговото преработване, каквото
се установява да е извършено от инж. П. за целите на изграждането на канализацията
на с. У..
С оглед гореизложеното не е налице една от предпоставките за уважаване на
исковете, а именно противоправно поведение на ответника, изразяващо се в
използване на произведението, обект на авторско право, поради което предявените
искове за присъждане на имуществени вреди с правно основание чл. 95, ал. 1 ЗАПСП
са недоказани по основание и следва да бъдат отхвърлени.
Съобразно изложеното до момента неоснователен се явява и предявеният иск
по чл. 95, ал. 1, т. 2 ЗАПСП за преустановяване на неправомерното използване. Такова
не се установява, тъй като ответникът е имал право да използва проекта за целта, за
която е бил поръчан- изграждането на канализация на с. У., на основание чл. 42, ал. 2
ЗАПСП.
Неоснователна е и претенцията за присъждане на неимуществени вреди в полза
на дружеството ищеца. Съгласно чл. 5 ЗАПСП автор е физическото лице, в резултат на
чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически
лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в закона.
В настоящия случай, автор на проекта е инж. П. И., чието име е посочено в
приложеното към заключението копие на проекта, като това обстоятелство не се
променя поради създаването на произведението във връзка с трудово правоотношение
с дружеството- чл. 41, ал. 1 ЗАПСП. Дружеството ищец не е автор на произведението,
поради което с преработването му не се нарушават негови неимуществени права.
Съобразно доказаното по делото авторство върху проекта относно „Главни
колектори III и IV” на с. У. по делото се установява нарушаване на неимущественото
право на ищеца инж. П. И. по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП. Съгласно нормата авторът има
право да иска името му, псевдонима му или друг идентифициращ го авторски знак да
бъдат обозначавани по съответния начин при всяко използване на произведението.
Както бе изяснено по-горе преработването на произведението представлява един от
видовете използване- чл. 18, ал. 2, т. 8 ЗАПСП, поради което в изготвения от инж. П.
проект (използван за реализиране на канализацията) е трябвало да бъде отразено
8
авторството на оригиналното произведение. Макар общината да е имала право да
използва проекта на инж. И., неговото авторство е следвало да бъде отразено по
подходящ начин.
В решение № 45 от 09.07.2020 г. по т. д. № 1437/2019 г., Т. К., І Т. О. на ВКС, е
разяснено, че по силата на чл. 42, ал. 2 ЗАПСП, при произведение, обект на закрила от
закона, създадено по възлагане, поръчващият има право да използва произведението,
без разрешение на автора, за целта за която то е било поръчано. Правото на използване
на произведението от поръчващия, предоставено му по силата на посочената законова
норма, освен ако в договора не е уговорено друго, не погасява авторското право на
автора, също при липса на предвидено нещо различно в договора. Авторското право
съдържа и неимуществени права на автора, посочени в чл. 15 ЗАПСП, част от които са
неотчуждими- чл. 16, изр. 1 ЗАПСП. Неотчуждимите неимуществени права на автора
са тези по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП. Съдържанието на имуществените и
неимуществените авторски права налага извод, че с договор за създаване на
произведение по поръчка се прехвърля на поръчващия имущественото право на
използване на произведението, без за действията на поръчващия да е необходимо
разрешение от автора, но неимуществените права по чл. 15, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗАПСП
остават притежание на автора на произведението.
В настоящия случай, нарушението на неимущественото право на ищеца инж. И.
по чл. 15, ал. 1, т. 4 ЗАПСП е извършено от инж. А. П.. Ответникът признава в
отговора, че новото проектиране е извършено от последния в качеството му на с. на
общината. Съгласно чл. 95г ЗАПСП, за нарушителите на авторското право се носи
гражданска отговорност от юридическите лица, когато действието в тази връзка е
извършено от лицата, които ги представляват, съответно от техни с.и или лица, наети
от тях. Ето защо общината отговаря за нарушението и дължи плащането на
обезщетение.
Следователно искът за неимуществени вреди на ищеца инж. П. И. е доказан по
основание. Относно размера съдът съобрази, че съгласно чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП,
когато искът е установен по основание, но няма достатъчно данни за неговия размер,
ищецът може да иска като обезщетение от 500.00 до 100 000.00 лева, като конкретният
размер се определя по преценка на съда при условията на чл. 95, ал. 3 и, ал. 4 ЗАПСП.
Съдът взема предвид и всички обстоятелства, свързани с нарушението, като
обезщетението, трябва да въздейства възпиращо и предупредително за нарушителя и
останалите членове на обществото.
В конкретния случай при определянето на обезщетението следва да се вземе
предвид характера на нарушението- правото на автора да иска името му, псевдонима
му или друг идентифициращ го авторски знак да бъдат обозначавани по съответния
начин при всяко използване на произведението, което неминуемо води до пораждането
9
на негативни емоции. Поради това съдът намира иска за основателен за сумата от 500
лева, определена в минималния размер по чл. 95а, ал. 1, т. 1 ЗАПСП, тъй като ищецът
не е ангажирал доказателства за претърпени неимуществени вреди в по-голям размер.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца П. И. следва да бъде
присъдена сумата от 47.61 лева за адв. възнаграждение и 20 лева за д.т. по частично
уважения иск.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответната страна също следва да
бъдат присъдени разноски. Ищците правят възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което се явява основателно по отношение на
претендираните разноски за защита в о.с.з. на 26.01.2023 г., 27.04.2023 г. и 15.06.2023 г.
Допълнителното възнаграждение по чл. 7, ал. 9 от НВАР (предишна НМРАВ) се дължи
за заседания, в които се е явил представител и реално са извършвани процесуални
действия. За съдебните заседание, в което не са били извършвани процесуални
действия, а делото е отложено за изготвяне на експертиза, не следва да се присъждат
допълнителни разноски. Така дружеството ищец дължи половината от направените
разноски, или 1389 лева предвид отхвърлянето на всички предявени искове. Ищецът
П. И. следва да заплати сумата от 1355.93 лева, съразмерно на частично уважения иск.
За изчисляването на дължимите суми, направените от страните разноски са
разделени поравно за всеки от разгледаните искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Родопи, адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А да
заплати на П. И. И., ЕГН **********, сумата от 500.00 лева- обезщетение за
претъпени неимуществени вреди от извършено нарушение на авторски права по чл. 15,
ал. 1, т. 4 ЗАПСП във връзка с технически проект относно „Главни канализационни
колектори III и IV на с. У.“, ведно със законна лихва върху сумата от датата на
подаване на исковата молба на 14.12.2021г. до окончателното й погасяване, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията за разликата над сумата от 500.00 лева до претендираните
7000.00 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. И., ЕГН ********** срещу Община Родопи,
адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А иск за ОСЪЖДАНЕТО на Община
Родопи да заплати на П. И. И. сумата от 25 397.00 лева- обезщетение за
имуществени вреди от извършено нарушение на авторски права във връзка с
технически проект относно „Главни канализационни колектори III и IV на с. У.“, ведно
със законна лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба на
14.12.2021г. до окончателното й погасяване.
10
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Екоинтеграл“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
Община Родопи, адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А иск за
ОСЪЖДАНЕТО на Община Родопи да заплати на „Екоинтеграл“ ЕООД сумата от
1000.00 лева- обезщетение за имуществени вреди и сумата от 2000.00 лева-
обезщетение за неимуществените вреди, произтичащи от извършено нарушение на
правата на дружеството по чл. 41, ал. 2 ЗАПСП по отношение на технически проект
относно „Главни канализационни колектори III и IV на с. У.“, ведно със законна
лихва върху сумите от датата на подаване на исковата молба на 14.12.2021г. до
окончателното й погасяване.
ОТХВЪРЛЯ предявения от П. И. И., ЕГН ********** и „Екоинтеграл“ ЕООД,
ЕИК ********* срещу Община Родопи, адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански
№ 1А иск за ОСЪЖДАНЕТО на Община Родопи да преустанови неправомерното
използване на технически проект за „Главни канализационни колектори III и IV на с.
У.“, чрез възпроизвеждане и разпространение.
ОСЪЖДА Община Родопи, адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А
да заплати на П. И. И., ЕГН **********, сумата от 67.61 лева- разноски по делото по
съразмерност.
ОСЪЖДА „Екоинтеграл“ ЕООД, ЕИК *********, да заплати на Община
Родопи, адрес: гр. Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А, сумата от 1389.00 лева-
разноски по делото.
ОСЪЖДА П. И. И., ЕГН **********, да заплати на Община Родопи, адрес: гр.
Пловдив, ул. Софроний Врачански № 1А, сумата от 1355.93 лева- разноски по делото
по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд- Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
11