РЕШЕНИЕ
№ 3738
гр. Варна, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110115777 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предмет на разглеждане е предявен от М. П. Я., ЕГН **********, действаща чрез
адв. К. Т., срещу „Л. К. Е.“ ЕООД, действащ чрез адв. Б. Б., специален отрицателен
облигационен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника сумите, както
следва:
1./ 2002.40 лева, дължима по запис на заповед издаден от длъжника на 15.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 2 966.54 за периода от
26.07.2011 г. до 23.05.2025 г.;
2./ 40.05 лева – представляващи сторените в заповедното производство разноски,
свързани с принудително изпълнение по изпълнително дело № 422/2011 г. на ЧСИ Р. Т. (рег.
№ *, район на действие – *), на основание Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 11513/2010 г. по описа на РС-Варна, поради погасяването на
вземанията по давност.
Твърди се в исковата молба, че въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 11513 по описа за 2010 г. на Районен съд – гр. Варна, ищцата е осъдена
да заплати на „Л. К. Е.“ ЕООД сумата от 2002.40 лева дължима по запис на заповед издаден
от длъжника на 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, както и разноски по заповедното
производство.
По молба на ответника от 20.05.2011 г. и с постановление на съдебния изпълнител от
същата дата било образувано изпълнително дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р. Т..
Заповедта по чл. 417 от ГПК била връчена на ищцата с поканата за доброволно изпълнение
на 06.06.2011 г. Заповедта била влязла в законна сила на 20.06.2011 г.
Ищцата сочи, че последното изпълнително действие по изпълнителното дело е
извършено на 30.09.2017 г. Излага, че от 30.09.2017 г. до 01.10.2019 г. не са извършвани
валидни изпълнителни действия в продължение на повече от две години, поради което на
01.10.2019 г. изпълнителното дело било прекратено по силата на закона в хипотезата на чл.
1
433, ал. 1, т. 8.
Твърди, че от 01.10.2017 г. до 01.10.2022 г. липсват поискани и предприети валидни
изпълнителни действия, годни да прекъснат давността, и на 01.10.2022 г. е настъпило
погасяването по давност на правото на принудително изпълнение по изпълнителния лист, и
е настъпила пълната давност на вземането.
Сочи, че към настоящия момент изпълнителното производство не е прекратено и не
са вдигнати наложените обезпечителни мерки.
С оглед гореизложеното се моли за уважаване на предявения иск. Претендират се
сторените съдебно – деловодни разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника. Ответникът не
спори, че въз основа на изпълнителен лист от 27.07.2010 г., издаден по ч. гр. д. № 11513 по
описа за 2010 г. на Районен съд – гр. Варна, ищцата е осъдена да заплати на ответника
сумата от 2 002.40 лева дължима по запис на заповед, издаден от длъжника на 15.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 40.05 лева. Не се спори относно
факта, че по молба на ответника е образувано изпълнително дело № 422 по описа за 2011 г.
на ЧСИ Р. Т. с район на действие *.
Твърди, че на 27.10.2016 г. дългът е погасен и ищцата няма задължение към
ответника. Сочи, че спрямо ищцата няма наложени обезпечителни мерки. Излага, че за
взискателя не съществува възможност за образуване на ново изпълнително производство за
същото вземане, доколкото изп. дело спрямо ищцата било приключило по арг. от чл. 433, ал.
2 от ГПК.
Моли за отхвърляне на исковата претенция и претендира сторените разноски.
В хода на проведеното открито съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се
явява лично. Представлява се от адв. Т., чрез която поддържа исковата молба.
Ответникът, редовно призован за същото съдебно заседание, представлява се от адв.
Б., чрез който поддържа отговора на исковата молба.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
По делото страните не спорят по фактите, а по отношение на правните последици от тези
факти.
Фактите по делото са следните:
Видно от изисканото изпълнително дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р. Т., вписана в
КЧСИ под рег. № *, с район на действие *, на 20.05.2011 г. по молба на „Л. К. Е.“ ООД е образувано
гореописаното изпълнително дело.
Към молбата взискателят е приложил изпълнителния лист от 27.07.2010 г., издаден
въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение от 27.07.2010 г., издадена по
реда на чл. 417 от ГПК по ч. гр. д. № 11513 по описа за 2010 г. на РС-Варна, с който ищецът е
осъден да заплати на кредитора процесните суми – 2002.40 лева главница дължима по запис
на заповед от 15.02.2008 г., ведно със законната лихва, считано от 26..07.2010 г. и 40.05 лева
– разноски по ч. гр. дело за заплатена държавна такса.
В иницииращата молба от 20.05.2011 г. е обективирано искане за предприемане на
необходимите изпълнителни действия срещу М. Я. за принудителното събиране на
процесните вземания, ведно с присъждане на сторените в хода на изп. процес разноски, вкл.
искане за налагане на запори върху движими вещи и вземания на длъжника, както и
възбрани върху недвижими имоти.
На 20.05.2011 г. ЧСИ е извършил справки за имущественото състояние на длъжника,
за наличие на трудови договори, по които ищцата-длъжник е страна; изпратил е уведомление
до ТД на НАП-гр. В. за започнато изпълнение срещу длъжника за евентуалното
присъединяване на държавата като взискател досежно публичните вземания.
На 28.05.2011 г. ЧСИ е изпратил и покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ до
длъжника М. Я., с която я уведомява за изпълнителното дело и актуалните й задължения към
2
кредитора, вкл. за начислените такси по ТТРЗЧСИ, като я кани в двуседмичен срок от
съобщението да погаси вземанията. Към ПДИ са приложени и копия от изпълнителния лист
и заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК.
Видно е от разписката, ситуирана на гърба на ПДИ, че на 20.06.2011 г. ПДИ е връчена
чрез Н. Я., с отбелязване на връчителя, че същият е живущ на адреса и се задължава да
предаде книжата на търсения длъжник М. Я..
На 06.08.2013 г. ЧСИ е извършил справка за наличието на банкови сметки, открити
на името на длъжника М. Я..
На 20.08.2013 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника Я. за трудово
възнаграждение, дължимо от работодателя „О.“ ООД.
На 19.09.2014 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника Я. за трудово
възнаграждение, дължимо от работодателя „Т. Х.“ АД.
На 19.05.2015 г. ЧСИ е наложил запор върху вземането на длъжника Я. за трудово
възнаграждение, дължимо от работодателя „Д. В.“ ООД.
Видно е от приложения към изпълнителния лист документ /л. 83/, подписан и
подпечатан от ЧСИ, че в периода от 14.11.2014 г. до 30.09.2017 г. по изп. дело от наложените
запори върху вземанията на длъжника за трудови възнаграждения, дължими от
работодателите „Т. Х.“ АД и „Д. В.“ ООД, са постъпили суми в общ размер на 2 378.00 лева,
от които 240.00 лева са прихванати в полза на ЧСИ за дължима пропорционална такса по т.
26 от ТТРСЗЧСИ, а разликата от 2 138.00 лева е преведена по сметка на взискателя „Л. к. Е.“
ООД, което е в пълен унисон и с извлеченията от специалната банкова сметка на ЧСИ.
Представеният от ЧСИ документ е в унисон и със справката за платени суми /л. 64/,
представен от ответника. Видно е от същата, че общо платените суми от ищцата в полза на
ответника възлиза на 2 606.19 лева, от които 2 145.10 лева от ЧСИ.
Производството по изп. дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ с рег. № * е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
Съгласно чл. 439 от ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението, като
искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. За да
бъде уважен предявеният иск, ищецът следва да установи по несъмнен начин в условията на
пълно и главно доказване твърдените от него обстоятелства, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е било издадено изпълнителното основание, до
предявяване на настоящия иск, които да водят до погасяване на възможността те да се
събират принудително – изтекла пълна 5 годишна давност от последното валидно изп.
действие.
В конкретния случай изпълителното основание е заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение, издадена по реда на чл. 417 от ГПК, а съдебното дирене, с оглед
липсата на подадено възражение в срока по чл. 414 от ГПК, е приключило с влизане в сила
на заповедта, а именно на 05.07.2011 г., имайки предвид обстоятелството че ЧСИ в
изпълнение на служебните му задължения по чл. 418, ал. 5 от ГПК е връчил заповедта по чл.
417 от ГПК заедно с ПДИ на длъжника на 20.06.2011 г., на основание чл. 46, ал. 2 от ГПК,
като двуседмичният срок /актуалната редакция на ГПК към 2011 г./ е изтекъл на 05.07.2011 г.
Ищецът се позовава на факта на изтичане в негова полза на погасителния давностен
срок след завеждане на индивидуалното производство по принудително изпълнение, т.е.
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание. Погасяването по давност не може да се съобразява служебно –
то настъпва само при позоваване от страна на длъжника, от една страна, и от друга страна -
следва да се установи петгодишен период, в който да не са извършвани никакви действия по
принудително осъществяване на вземането.
Тезата на ищеца се основава на т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, съобразно която, когато взискателят не е поискал извършването на
3
изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е
прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително
действие. Давността, съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД се прекъсва от предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ. В мотивите на т. 10
от т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са изброени действията за принудително изпълнение –
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на вземане за
събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на
пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Ето защо, твърди ищецът, след като е
налице прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от
ГПК, то след това не са налице никакви валидни изпълнителни действия и погасителната
давност не е прекъсвана никога.
На първо място следва да се отбележи, че съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако
вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.
В конкретния случай вземанията са установени с влязла в законна сила на 05.07.2011 г.
заповед за незабавно изпълнение на парично задължение от 27.07.2010 г., издадена по ч. гр.
д. № 11513/2010 г. на РС-Варна.
Т.е. от този момент /05.07.2011 г./ е започнал да тече погасителният давностен срок.
Установи се по делото, че доколкото заповедният съд е разпоредил издаването на
изпълнителен лист досежно процесните вземания, то е образувано и индивидуално
производство по принудително изпълнение по изп. дело № 422 по описа за 2011 г. на ЧСИ Р.
Т., рег. № *, с район на действие *. Както се посочи и по-горе давността се прекъсва с
предприемане на действия за принудително изпълнение – арг. от чл. 116, б. „в“ от ЗЗД. В
конкретния случай в хода на индивидуалното производство по принудително изпълнение са
предприети три изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД вр. т. 10 от ТР
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС – запор върху вземанията на длъжника за трудови
възнаграждения, дължими от работодателите му, респективно на 20.08.2013 г., 19.09.2014 г.
и 19.05.2015 г.
В изпълнение на задълженията си по чл. 508 от ГПК третите задължени лица –
работодателите „Т. Х.“ АД и „Д. В.“ ООД, са признали вземането на взискателя за
основателно. Уведомили за ЧСИ, че запорът е първи по ред, като на длъжника няма
наложени други запори. Посочили, че от трудовото възнаграждение ежемесечно ще правят
удръжки, които ще превеждат на посочената от ЧСИ банкова сметка. В резултат на избрания
от съдебния изпълнител способ за принудително изпълнение дългът към взискателя е
погасен напълно, ведно с начислените лихви и разноски, сторени по изп. дело – в частност
пропорционалната такса по т. 26 от ТТРСЗЧСИ. Видно е от представената справка от
ответника, че ищцата няма задължения към него. Тук следва да се отбележи, че вземанията
на ответника произтичат от запис на заповед,който е правнорегламентиран в разпоредбите
на чл. 535 и сл. от ТЗ. Записът на заповед е едностранна абстрактна сделка. Основанието за
издаването му не е елемент от фактическия му състав. Каузата, поради която е издаден
менителничният ефект, съществува извън него. В настоящия казус обаче ответникът е
разкрил каузалното правоотношение, по повод на което е издаден записът на заповед,
представяйки справките за актуалните задължения на ищцата към него. Видно е от
последните, че каузалното правоотношение е учредено по силата на договора №
2603/15.02.2008 г., доколкото всички плащания - доброволни и принудителни от ЧСИ, са
отнесени към този договор. Именно заради това в представените от ответника справки е
отразено, че към 03.04.2025 г. ищцата няма непогасен остатък по сделката, като
задълженията по договора са погасени още на 27.10.2016 г.
Т.е. от горното следва, че производството по изп. дело № 422 по описа за 2011 г. на
ЧСИ Р. Т., с рег. № *, с район на действие * е следвало да приключи по арг. от чл. 433, ал. 2
от ГПК, а не прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, доколкото кредиторовият
интерес е удовлетворен напълно. Липсата на постановление за приключване обаче не се
отразява върху правните последици от изпълнението на запорните съобщения от страна на
работодателите на ищцата. В настоящия случай вземането – предмет на изпълнителния
лист, е погасено още преди да бъде предявен искът по чл. 439 от ГПК, като към датата на
4
принудителното събиране на вземанията, присъдени в полза на ответното дружество,
задълженията на ищцата не са били покрити от погасителния давностен срок.
Настоящият съдебен състав напълно споделя каузалната практика на ВКС,
обективирана в решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г., Г. К., ІV ГО на ВКС,
която е възприета и в ТР № 3/2020 г., постановено на 28.03.2023 г. от ОСГТК на ВКС, за
това че горепосоченото ТР няма обратно действие. Или погасителната давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК, ВКС. ВКС приема, че прилагането на даденото с посоченото ТР тълкуване за
период преди постановяването му би имало за последица погасяването по давност на дадени
вземания, които са били предмет на изпълнителни производства, но по тях не са
предприемани действия за период по-голям от този срок. С оглед на това давността ще се
счита изтекла със задна дата преди момента на постановяване на тълкувателното решение,
но въз основа на даденото с него тълкуване, което би довело и до несъобразяване на
действащото към онзи момент ППВС. С даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване,
образуването на изпълнителното производство прекъсва давността като по време на
изпълнителното производство давност не тече. Поради даденото с отмененото тълкувателно
ППВС и ТР тълкуване на правната норма следва да намери приложение и след отмяната на
същото, когато спорът се отнася до последиците от нормата, които са били реализирани за
периода преди отмяната на тълкувателния акт, като новото ТР ще се прилага от този момент
за в бъдеще.
С оглед на горното, извършената с т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г., постановено по тълк.
д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, отмяна на ППВС № 3/18.11.1980 г. поражда действие от
датата на обявяването на ТР, като даденото с новото тълкуване разрешение се прилага от
тази дата /26.06.2015 г./ и то само по отношение на висящите към този момент изпълнителни
производства, но не и към тези, които са приключили преди това, доколкото в противен
случай би се стигнало до накърняване на основни принципи на правовата държава, като
напр. принципите за правна сигурност, правна предвидимост на последиците от предприето
поведение, равнопоставеност и забраната за злепоставяне.
Т.е. от горното следва, че в конкретния случай давността е започнала да тече от
влизане в сила на заповедта по чл. 417 от ГПК, а именно 05.07.2011 г. и е спряла да тече с
образуване на изп. дело № 422/2011 г. След завеждане на изп. дело на 20.05.2011 г. се
установи по делото, че са предприемани изпълнителни действия по делото, като е наложен
запор върху вземането на ищцата за трудово възнаграждение, дължимо от тримата му
работодатели, съответно на 20.08.2013 г., на 19.09.2014 г. и на 19.05.2015 г., като в резултат
от изпълнението на запора от страна на работодателите по изп. дело е постъпила сумата в
общ размер на 2 378.00 лева, с която сума вземанията на взискателя са удовлетворени
напълно още на 27.10.2016 г., поради което производството вместо да се прекрати по чл. 433,
ал. 1, т. 8 от ГПК е следвало да бъде приключено, на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК от
страна на ЧСИ след справка с взискателя. Липсата на постановление на ЧСИ за
приключване на изп. дело обуславя ангажирането на неговата дисциплинарна отговорност за
виновно неизпълнение на задълженията му по закона и устава на КЧСИ по правилата на
Глава „Четвърта“ от ЗЧСИ, но не променя извода на съда за удовлетворяване на вземанията
на ответника.
Съдът счита, че с образуването на изпълнително дело № 422/2011 г. по описа на ЧСИ
Т. на 20.05.2011 г. давността за вземанията на ответника се счита за прекъсната по силата на
чл. 116, б. "в" от ЗЗД, като по силата на даденото с ППВС № 3/18.11.1980 г. тълкуване
давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство по силата на чл. 115,
ал. 1, б. "ж" от ЗЗД до 26.06.2015 г. В рамките на висящото изп. дело на 27.10.2016 г.
присъдените в полза на ответника суми са напълно погасени от ищцата посредством
наложените запори върху вземанията й за трудово възнаграждение.
Ищцата вместо да заведе дело по чл. 439 от ГПК е следвало да изиска от ЧСИ сметка
за размера на дълга, за да се установи след справка с взискателя, че задълженията й са
изцяло погасени към кредитора, но не по давност, а в резултат от изпълнението на
наложените върху вземанията й за трудово възнаграждение запори, изпълнени от
работодателите „Т. Х.“ АД и „Д. В.“ ООД.
5
Крайният извод на съда е за неоснователност на иска по чл. 439 от ГПК, доколкото
към датата на завеждането му оспорените вземания, обективирани в заповедта по чл. 417 от
ГПК и изпълнителния лист, издадени по ч. гр. д. № 11513/2010 г. на РС-Варна, са погасени
от ищеца-длъжник със сумите, които са постъпили от наложените запори върху трудовите
му възнаграждения в хода на индивидуалното производство по принудително изпълнение и
разпределени от ЧСИ в полза на взискателя, респективно в периода от 14.11.2014 г. до
30.09.2017 г. Като към тези моменти производството по изп. дело № 422/2011 г. на ЧСИ Р. Т.
е било висящо и задълженията са били изискуеми и ликвидни и непокрити нито от общия
петгодишен погасителен давностен срок по чл. 111, б. „а“, предл. трето от ЗЗД нито от
специалният тригодишен давностен срок по чл. 531, ал. 1 ТЗ.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход на спора в полза на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
следва да се присъдят сторените съдебно-деловодни разноски, съразмерно с отвхърлената
част от предявения иск, чийто общ размер възлиза на 720.00 лева, представляваща сторени
по делото съдебно-деловодни разноски за адвокатско възнагражение, съобразно
представения списък по чл. 80 от ГПК и ангажирания договор за правна защита и
съдействие.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от М. П. Я., ЕГН ********** срещу „Л. К. Е.“ ЕООД,
специален отрицателен облигационен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1
ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ищцата не дължи на
ответника сумите, както следва:
1./ 2002.40 лева, дължима по запис на заповед издаден от длъжника на 15.02.2008 г.,
ведно със законната лихва, която към настоящия момент възлиза на 2 966.54 за периода от
26.07.2011 г. до 23.05.2025 г.;
2./ 40.05 лева – представляващи сторените в заповедното производство разноски,
свързани с принудително изпълнение по изпълнително дело № 422/2011 г. на ЧСИ Р. Т. (рег.
№ *, район на действие – *), на основание Заповед за изпълнение и Изпълнителен лист,
издадени по ч. гр. д. № 11513/2010 г. по описа на РС-Варна, поради погасяването на
вземанията по давност.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М. П. Я., ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „Л. К. Е.“ ЕООД, сумата в общ размер от 720.00 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред ОС-Варна в двуседмичен срок
от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6