№ 324
гр. гр. Димитровград, 25.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20255610100023 по описа за 2025 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК- установителен иск за вземане.
В исковата молба се твърди, че между ищецът „Йеттел България“ЕАД /с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД и „Космо България МоайлЕАД/ и ответника К. В. К.
били сключени Договор за мобилни услуги №********* и Приложение към него от
27.01.2022г., както и Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/27.01.2022г.
Поддържа, че ответникът не бил изпълнил свои парични задължения, начислени му по
4бр.фактури, издадени през периода от м.юни 2022г. до м.октомври 2022г. Посочва, че във
всяка от тях били начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни
договори, сключени между него и клиента, както следва:
1. По Договор за мобилни услуги № ********* от 27.01.2022г., с който се предоставя
мобилен номер ***, били начислени и се претендират парични задължения в общ размер на
373,84 лева, от които: 94,72 лева- незаплатени задължения за абонаментни такси и
предоставени услуги, начислени за периода 01.05.2022г. – 31.07.2022г.; неустойка в размер
на 279,12 лева, начислена еднократно, поради предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина на потребителя.
2. По Договор за лизинг за базови аксесоари №********* от 27.01.2022г., с който е
предоставено ползването на комплект от 4бр. аксесоари (към номер *** от 27.01.2022г.),
били начислени и се претендират парични задължения в общ размер на 43,70 лева, от които:
дължими незаплатени лизингови вноски за периода 01.05.2022г. – 31.07.2022г. в общ размер
на 6,90 лева и предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 01.09.2022г. –
27.1212023г. в общ размер на 36,80 лева.
3. По Приложение към Договор за мобилни услуги №********* от 27.01.2022г., с
1
който бил предоставен мобилен номер ***, били начислени и се претендират парични
задължения в общ размер на 277,81 лева, от които: 113,14 лева - незаплатени задължения за
абонаментни такси и предоставени услуги, начислени за периода 01.05.2022г. – 31.07.2022г.;
неустойка в размер на 164,67 лева, начислена еднократно поради предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги по вина на потребителя.
Поддържа, че размерът и основанието за възникване на задължението за неустойки
при предсрочно прекратяване на догoворите за мобилни услуги за мобилни номера ***
(преди 27.01.2024г.) и *** (преди 27.01.2024г.), по вина или инициатива на потребителя,
били уредени от страните в изрични клаузи, а именно: за номер *** в т.9 от Договор за
мобилни услуги №********* от 27.01.2022г.; за №*** в т.9 от Договор за мобилни услуги
№********* от 27.01.2022г.
Съгласно посочените клаузи, в случай на предсрочно прекратяване на договора за
мобилни услуги по вина или по инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в
размер на сумата от всички стандартни за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на договора до края на първоначално предвидения срок на действието му,
като така определената неустойка не можела да надвишава сумата от три стандартни
месечни абонаментни такси за номера без ДДС. Абонатът дължал и част от стойността на
ползваните отстъпки от месечните абонаментни такси, съответстваща на оставащия срок до
края на договора, както и част от стойността на отстъпките за предоставени на потребителя
устройства, съответстваща на оставащия срок до края на договора за мобилни услуги (в
случай че такива устройства са били предоставени на лизинг или срещу заплащане в брой).
Предвид това, размерът на неустойката за номер *** бил 279,12 лева. Сумата
представлявала сбор от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без вкл. ДДС
(по 22,49 лева всяка), а именно: 67,47 лева, ведно с добавена част от стойността на
ползваните отстъпки от месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до
края на договора в размер на 23,79 лева и с добавена разликата в размер на 187,86 лева
между стандартната цена на мобилен телефонен апарат MOTOROLA Moto E6i 32GB Dua1
Grey без отстъпка съгласно актуалната към 27.01.2022г. ценова листа на оператора и
преференциалната му цена при сключването на договора, заплатена в брой, съответстваща
на оставащия период до края на първоначално предвидения срок на договора за мобилни
услуги. Размерът на неустойката за номер *** бил 164,67 лева. Сумата представлявала сбор
от три стандартни месечни абонаментни такси за номера без ДДС (по 41,66 лева всяка), а
именно: 124,98 лева, ведно с добавена част от стойността на ползваните отстъпки от
месечния абонаментен план, съответстваща на оставащия срок до края на договора в размер
на 39,69 лева. Посочва, че изискуемостта на вземанията на „Йеттел България" ЕАД по всяка
от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й.
Поради неизпълнение на горепосочените задължения в срок, ищецът депозирал в
РС-Димитровград Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против
ответника. Образувано било ч.гр.д.№1620/2024г., по което на 27.09.2024г. съдът издал
Заповед №897 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил
2
на К. В. К. да плати на ищеца сумата в размер на 695,35 лева- неплатени месечни
абонаменти за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови вноски, дължими
суми за мобилни устройства и неустойки за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 24.09.2024г. до
окончателното й изплащане, както и 505 лева деловодни разноски. Тази заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска
съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че К. В. К. дължи на „Йеттел
България“ЕАД сумата от 695,35 лева, представляващи общ сбор на дължимите суми по
сключените между страните Договор за мобилни услуги №********* и Приложение към
него от 27.01.2022г., Договор за лизинг за базови аксесоари №********* от 27.01.2022г., за
които суми са издадени 4бр.фактури, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
24.09.2024г. до окончателното изплащане на вземането.
Претендира присъждане на направените в настоящото и заповедното производство
разноски.
Ответникът К. В. К. и назначения му особен представител адв.Д. Г., не депозират
отговор на исковата молба и не вземат отношение по предявените искове.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното
Видно от приетия като доказателство по делото Договор за мобилни услуги от
27.01.2022г., сключен между „Теленор България“ЕАД и К. В. К., ответникът е станал абонат
на ищцовото дружество по абонатен план „Тотал +“ с предпочетен №* за срок от 24 месеца.
Месечният абонамент за първоначалния срок на Договора бил 20,99 лева. Месечният
абонамент след изтичане на първоначалния срок на Договора е в размер на 26,99 лева.
Изрично било договорено между страните, че в случай на прекратяване на Договора преди
изтичане на срока, по вина или инициатива на потребителя или при нарушение на
задълженията му по настоящия договор или други документи, свързани с него, в т.ч.
приложимите ОУ, последният дължи за всяка Сим-карта, по отношение на която е налице
прекратяване: а.неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от
прекратяване до изтичане на уговорения срок, като максималния размер на неустойката не
може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти. В допълнение
на неустойката по предходното изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от
ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове, съответстваща на оставащия
срок на договора; б.В случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги,
съгласно посоченото в договора или по предходно подписан документ, чийто срок не е
изтекъл, потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на
устройството /в брой без абонамент/, съгласно ценова листа, действаща към момента на
сключване на договора и заплатена от него при предоставянето му /в брой или съответно
обща лизингова цена по договора за лизинг/, каквато съответства на оставащия срок на
договора. Съгласно същия Договор, ответникът закупил от ищцовото дружество мобилен
3
телефонен апарат MOTOROLA Moto E6i 32GB Dua1 Grey на преференциална цена от 19,99
лева, като стандартната цена за същия телефон, без договор, била 329,90 лева. Страните
подписали и Приложение към договор за мобилни услуги от 27.01.2022г.,съгласно което на
К. В. К. се предоставял и друг предпочетен №+359*********, считано от 04.02.2022г. до
04.02.2024г. Месечният абонамент за първоначалния срок на Договора бил 39,99 лева, а след
изтичане на този срок- 49,99 лева на месец.
На 27.01.2022г. между същите страни бил сключен и Договор за лизинг за базови
аксесоари, съгласно който на ответника бил предоставен промо пакет базови аксесоари- 4бр.
За тях лизингополучателят се задължил да заплати обща лизингова цена в размер на 55,17
лева с включен ДДС. Той имал право да закупи тези аксесоари като подпише дзоговор за
тяхното изкупуване най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за лизинг и след
като заплати допълнително 2,30 лева. В случай, че лизингополучателят не упражнял това си
право, вещите подлежали на връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора.
Така сключения договор за лизинг бил със срок от 23 месеца, считано от датата на
подписването му от страните. В чл.4 от Договора било посочено, че с подписването му
лизингополучателя декларира и потвърждава, че лизингодателя му е предал устройството
във вид и състояние годно за употреба. Съгласно чл.11 ал.2 от Договора, при разваляне на
същия по вина на лизингополучателя, същият дължал на лизигодателя неустойка в размер
на оставащите и неплатени лизингови вноски до размера на общата цена, посочена в
договора, както и всички други парични и други задължения, предвидени в договора за
лизинг, в т.ч. задължения за неустойки и др.
На 01.06.2022г. ищецът издал фактура №**********, съгласно която за отчетен
период от 01.05.2022г. до 31.05.202г. ответникът следвало да заплати сумата от общо 85,73
лева за двата предпочетени мобилни номера: *** и *** предоставени мобилни услуги,
месечни такси и вноска за лизинг. Срокът за заплащане на задълженията по тази фактура
бил до 16.06.2022г.
Съгласно фактура №**********/01.07.2022г., за отчетен период от 01.06.2022г. до
30.06.2022г., ответникът следвало да заплати на ищеца сумата 65,86 лева- задължение за
предоставени мобилни услуги и месечни такси, вноска за лизинг2,30 лева, застраховка 4,99
лева и задължение от предходен период в размер на 85,73 лева или общо 158,88 лева.
Срокът за заплащане на задълженията по тази фактура бил до 16.07.2022г.
На 01.08.2022г. ищецът издал фактура №**********, за отчетен период от
01.07.2022г. до 31.07.2022г., съгласно която ответника следвало да заплати сумата от 60,97
лева за месечни такси, вноска за лизинг от 2,30 лева, застраховки 4,99 лева и задължения от
предходен период от 158,88 лева, като общата сума по фактурата е 227,14 лева. Срокът за
заплащане на задълженията по тази фактура бил до 16.08.2022г.
Съгласно издадената от ищеца на 01.10.2022г. фактура №**********, за отчетен
период от 01.09.2022г. до 30.09.202г., ответникът му дължал неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги в размер на 443,79 лева, вноска за лизинг от 36,80 лева,
задължения от предходен период в размер на 214,76 лева или общо сумата от 695,35 лева.
4
Срокът за плащане на тези задължения бил до 16.10.2022г.
От представената от ищцовото дружество като доказателство по делото Последна
покана за доброволно плащане от 01.09.2022г., изпратена от „Йеттел България“ЕАД до К. К.,
се установява, че ответника е уведомен, че общата стойност на задълженията му за
предоставени услуги по сключени договори възлиза на 214,76 лева. При неплащане на
дължимата сума мобилния оператор предупреждава, че ще прекрати договора за
предоставяне на мобилни услуги, както и към горепосочената дължима сума ще добави
неустойка в размер на 443,79 лева, съгласно сключените между страните договори. Наред с
това, всички оставащи лизингови вноски на стойност общо 36,80 лева по договор за лизинг
щели да станат предсрочно изискуеми. По делото няма данни, че въпросната покана е била
връчена на ответника. Съгласно представената от ищеца Информация от ОПК-Хасково за
доставка на непрепоръчана кореспондентна пратка от 20.08.2025г., във връзка с отправено
запитване „Йеттел България“ЕАД е уведомено, че „Български пощи“ЕАД не носи
отговорност за непрепоръчани пощенски пратки. Същите не се завеждат под номер и за
доставката им не се изисква подпис от получател/ упълномощено лице, поради което не
може да се предостави информация дали и кога е била връчена пратката до ответника.
Тъй като ответникът не заплатил на ищцовото дружество задълженията си по
процесните фактури, на 25.09.2024г. в РС-Димитровград било депозирано Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по отношение на К. В. К.. Образувано
било ч.гр.д.№1620/2024г., по което на 27.09.2024г. съдът издал Заповед №897 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на К. В. К. да заплати в полза
на заявителя сумата 695,35 лева, представляваща дължими и неплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, незаплатени лизингови
вноски,дължими суми за мобилни устройства и неустойки за предсрочно прекратяване на
договорен абонамент, ведно със законната лихва върху нея, считано от 24.09.2024г. до
окончателното изплащане на сумата, както и деловодни разноски в размер на общо 505 лева.
Тази заповед за изпълнение била връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК,
поради което за заявителя възникнал правен интерес да предяви против него настоящия иск
за установяване на своето вземане.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№897/27.09.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№1620/2024г.
По делото не се спори, че ответникът е страна по процесните договори за мобилни
услуги и за лизинг. Не се оспорва от негова страна, че е получил от ищеца мобилния телефон
Motorola Moto E6i 32GB Dual Grey и промо комплект от 4бр.аксесоари, съгласно
представения договор за лизинг, както и че през процесния период е ползвал
далекосъобщителни услуги, предоставени му от мобилния оператор. От страна на ответника
5
К. В. К. не се оспорват твърденията на ищеца, че не е заплатил посочените суми за
предоставени му мобилни услуги в процесните фактури, нито пък е заплатил дължимите
лизингови вноски за предоставеното му на лизинг 4бр.базови аксесоари. Няма спор и
относно това, че падежа на задълженията по процесните фактури е настъпил преди
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда. Безспорно
установено е и обстоятелството, че срокът на действие на процесните договори е изтекъл на
27.01.2024г., т.е. също преди образуване на ч.гр.д.№1620/2024г. по описа на РС-
Димитровград на 25.09.2024г.
Спорно по делото е спазени ли са законовите изисквания за едностранно
прекратяване на сключените договори от страна на ищцовото дружество и отправено ли е
било до ответника предизвестие за това. Налице ли са били предпоставките за обявяване на
Договора за лизинг за прекратен и за обявяване за предсрочно изискуеми на дължимите
лизингови вноски, като уведомен ли е бил надлежно абоната за тези обстоятелства.
На първо място, от представените по делото фактури №№№**********/01.06.2022г.,
№**********/01.07.2022г., №**********/01.08.2022г. и №**********/01.10.2022г. се
установява, че ответникът е следвало да заплати на ответното дружество такси за
предоставени му мобилни услуги и месечни абонаменти през периода от 01.05.2021г. до
31.07.2022г., в размер на общо 214,76 лева, за предоставени му предпочетени №*** и №***.
Тези фактури са били издадени за текущи ежемесечни задължения на ответника към
мобилния оператор за предоставени мобилни услуги и месечни абонаменти, като те се
дължат на основание сключения между страните договор и следва да бъдат плащани всеки
месец без да е необходимо същия договор да бъде прекратяван едностранно и без
задълженията по него да бъдат обявявани на ответника за предсрочно изискуеми.
Въпросната сума по горепосочените фактури не е била заплатена от страна на абоната в
полза на мобилния оператор, като това не се оспорва от страна на ответника. Доколкото
задължението за плащане на предоставени от мобилния оператор на абоната мобилни
услуги, както и абонаментни такси, за период на потребление от 01.05.2022г. до 31.07.2022г.,
не е било платено от К. В. К. в уговорения от страните срок в договора, то предявения иск
против ответника за сумата от общо 214,76 лева се явява основателен и доказан, като следва
да се признае за установено, че той дължи същата на ищеца.
Съгласно приетия като доказателство по делото Договор за лизинг на базови
аксесоари от 27.01.2022г.. ответникът е получил от ищеца Промо пакет от базови аксесоари,
като за период от 23 месеца е трябвало да плаща лизингова вноска от 2,30 лева месечно за
тях, според уговорен погасителен план по лизинговия договор. Лизинговата цена, която
трябвало да плати ответника за промо пакета от базови аксесоари е общо 55,17 лева. Срокът
на Договора за лизинг бил 23 месеца, считано от 27.01.2022г., т.е. до 27.12.2023г. С исковата
молба, ищецът претендира, че ответника не му е заплатил лизингови вноски за периода от
01.09.2022г. до 27.12.2023г. в размер на общо 36,80 лева. Към момента на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срокът на Договор за
лизинг на базови аксесоари от 27.01.2022г. е бил изтекъл, като всички дължими по него
6
лизингови вноски са станали изискуеми на 28.12.2023г. Ответникът не представи
доказателства за плащането на тези вноски, поради което по делото следва да се признае за
установено, че той дължи на ищеца сумата от общо 36,80 лева неплатени лизингови вноски
по горепосочения договор за лизинг на базови аксесоари.
На последно място, ищецът претендира съдът да признае за установено, че ответника
дължи неустойка за предсрочно прекратяване на договора за предоставяне на мобилни
услуги за мобилни номера *** и *** в размер на общо 443,79 лева, равняваща се на три
месечни абонаментни такси от ползваната абонаментна програма. За да бъде уважена
исковата претенция за плащане на неустойка за прекратяване на процесния договор за
мобилни услуги, ищецът следва да докаже, че е налице такава уговорка за заплащане на
неустойка, както и че договора е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът
намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва
извода, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната
неустойка. От събраните доказателства не се установява кога са били прекратени
договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила
правото си да прекрати договора, е уведомила другата за това свое намерение. Тук следва да
се отбележи, че надлежното упражняване на правото на разваляне на договора е елемент от
правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е
уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. В тази
връзка не може да бъде споделено становището на ищеца, че за прекратяването на договора
не се изисква форма за валидност и такава за доказване. Доколкото в случая не е уговорено
друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се
подчинява на общите правила на чл. 87 ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на
прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на
чл.19б от ОУ на ищеца /приложени в ч.гр.д.№1620/2024г. на РС-Димитровград/, която
предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при
неизпълнение от страна на длъжника, но не урежда хипотеза на автоматично прекратяване
на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато
развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на
получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е
следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника. В случая
по делото не се твърди, а и не се доказва операторът да е отправял до абоната и последния
да е получавал писмено предизвестие за прекратяване на договора. Видно от съдържанието
на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което
не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на
прекратяване на облигационната връзка. С оглед изложеното, съдът намира, че ищецът не
установи в хода на производството по делото, че е уведомил ответника за прекратяването на
договорните правоотношения преди датата на подаване на исковата молба, поради което
липсва основание за възникване на неустоечното вземане.
Предвид това, съдът намира, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да
7
прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му, като не е осъществен
фактическият състав, пораждащ правото му да иска заплащането на начислената неустойка
по него в размер на общо 443,79 лева. Ето защо, съдът счита, че предявения иск в тази му
част и за горепосочената сума, представляваща неустойки за прекратяване на договор за
мобилни услуги, сключен с ответника се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен.
С оглед на изложеното следва да се постанови решение, с което да се признае за
установено, че ответника К. В. К. дължи на ищеца „Йеттел България“ЕАД с предишно
наименование „Теленор България“ЕАД, по Договор за мобилни услуги
№**********/27.01.2022г., Приложение към Договор за мобилни услуги от 27.01.2022г. и
Договор за лизинг на базови аксесоари №*********/27.01.2022г. сумата от 251,56 лева,
представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени мобилни услуги за
№№08995311474 и ***, както и лизингови вноски за Промо пакет от базови аксесоари,
ведно със законната лихва, считано от 24.09.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, за която сума е издадена Заповед №897/27.09.2024г. по ч.гр.д.№1620/2024г. по
описа на РС-Димитровград, като иска за разликата над 251,56 лева до пълния предявен
размер от 695,35 лева, представляваща неустойки за прекратяване на Договор за мобилни
услуги №**********/27.01.2022г., следва да се отхвърли, като неоснователен.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски, съобразно уважената част от
предявения иск, а именно в размер на 327,41 лева.
На последно място, ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца и
направените деловодни разноски по ч.гр.д.№1620/2024г. по описа на РС-Димитровград, в
размер на 182,70 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. В. К., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.***, че ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД /предишно наименование
"ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД/, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
гр.С*** сграда 6, действащо чрез пълномощника си адв.З. Й. Ц., със съдебен адрес в
гр.София, ж.к.“***, по Договор за мобилни услуги №**********/27.01.2022г., Приложение
към Договор за мобилни услуги от 27.01.2022г. и Договор за лизинг на базови аксесоари
№*********/27.01.2022г., сумата от 251,56 лева /двеста петдесет и един лева и петдесет и
шест стотинки/, представляваща неплатени абонаментни такси и предоставени мобилни
услуги за №№08995311474 и ***, както и лизингови вноски за Промо пакет от базови
аксесоари, ведно със законната лихва, считано от 24.09.2024г. до окончателното изплащане
на вземането, за която сума е издадена Заповед №897/27.09.2024г. по ч.гр.д.№1620/2024г. по
8
описа на РС-Димитровград, като иска за разликата над 251,56 лева до пълния предявен
размер от 695,35 лева, представляваща неустойки за прекратяване на Договор за мобилни
услуги №**********/27.01.2022г., ОТХВЪРЛЯ като неоснователен.
ОСЪЖДА К. В. К., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД, с ЕИК *********, сумата от 327,41 лева /триста двадесет и седем лева и
четиридесет и една стотинки/, деловодни разноски по настоящото дело, както и 182,70 лева
/сто осемдесет и два лева и седемдесет стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1620/2024г. по описа
на РС-Димитровград.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
9