Присъда по НОХД №3192/2022 на Софийски районен съд

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
по НОХД № 3192/2022 г. по описа на 14-и състав, НО, СРС.

Обвинението е повдигнато от Софийска районна прокуратура (СРП) с
внесен обвинителен акт против М. Р. А. за това, че на 29.04.2014 година в гр.
София, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
размер на 23 200 /двадесет и три хиляди и двеста/ лева, собственост на С. С.
С., която владеел - преведена му по банкова сметка *******, с титуляр М. Р.
А., ЕГН ********** - престъпление по чл. 206, ал.1 от НК.
В съдебно заседание представителят на СРП поддържа изцяло
повдигнатото обвинение и намира, че въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства обвинението се явява доказано по
несъмнен начин и подсъдимият е виновен в извършването на престъплението
за което е обвинен. Иска съдът да наложи наказание на подсъдимия в размер
на една година и шест месеца.
Защитникът на подсъдимия твърди, че не събрани достатъчно
доказателства за виновност както и наличието само на косвени улики. Моли
съда да признае подзащитния му за невиновен.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите
и възраженията на страните, както и самопризнанията на подсъдимия,
по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, намира за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият М. Р. А. е роден на *** г. в Р.Ф., живущ в *****, българин,
българско гражданство, неженен, неосъждан, висше образование, ЕГН
**********.
Към 2012 г. свид. С. С. притежавал л.а., марка “*** с ДК№ ***. На
06.11.2012 г. посочения лек автомобил бил противозаконно отнет в района на
ж.к. “****, за което в 03 РУ-СДВР било образувано досъдебно производство.
Междувременно, на 19.10.2012 г., за споменатото МПС, свид. С. сключил със
застрахователна компания ЗАД“ ***“ АД договор за застраховка, за което била
издадена комбинирана застрахователна полица № ********** за застраховки
„Каско“ и „Злополуки“. Застрахователната сума по „Каско“ била уговорена в
размер на 24 600 лв. На 06.11.2012 г. свид. С. уведомил застрахователната
компания „***“ ЕАД за настъпилото застрахователно събитие „Кражба“.
Поради ненамиране на извършителя на деянието и на отнетото МПС,
досъдебното производство било спряно с постановление на СРП от 02.01.2013
г. Въпреки надлежното уведомяване и прилагане на всички изискуеми по
закон вещи и документи, ЗАД “***“ АД отказало изплащане на
застрахователното обезщетение, за което свид. С. получил писмо изх.№ 100-
1297/06.03.2013 г.
1

На 01.04.2013 г. свид. С. упълномощил подсъдимия М. Р. А., в
качеството на адвокат при САК, да го представлява срещу ЗАД “***“, като
заведе дело пред първа инстанция. Съставеното пълномощно включвало права
за упълномощения, изпращане на нотариални покани, подаване на молби,
получаване на заповеди за изпълнение и ИЛ, водене на преговори, сключване
на споразумения с ЗАД “***“, както и правото да „получи сумата в пълен
размер по своя адвокатска банкова сметка“. В изпълнение на задължения си по
договор за правна защита № 21/01.04.2013 г. и пълномощно, подсъдимият М.
Р. А. изпратил нотариална покана за доброволно изпълнение на ЗАД “***“,
връчена на 03.04.2013 г. срещу разписка. Била е издадена заповед за
изпълнение от CPC, ГО по частно гр. дело № 14330/2013 г. На 31.07.2013 г.
била депозирана в CPC, ГО искова молба от свид. С., представляван от
подсъдимия М. Р. А., против ЗАД “***“АД, с правно основание чл.193, ал.1 от
КЗ и цена иска - 24 600 лв. По повод молбата, е било заведено гражданско
дело № 32402/2013 г. по описа на CPC, ГО, 70-ти състав. С определение на
СРС, ГО от 20.02.2014 г. по гр. д.№ 32402/2013 г. е било насрочено открито
съдебно заседание по делото на 04.04.2014 г. На посочената дата било
проведено съдебно заседание, на което са били приети допуснатите писмени
доказателства и са изслушани 2 експертизи /ССчЕ и САТЕ/. За събиране на
доказателства, делото е било отложено, и респ. насрочено ново заседание на
16.10.2014 г. На 07.04.2014 г. по гр. дело № 2402/2013 г. е постъпила молба от
подсъдимия М. Р. А., в която заявява, че процесуалният представител на
ответната страна е изразил „желание и готовност за сключване на спогодба“.
На 23.05.2014 г. по делото е постъпила нова молба от подсъдимия М. Р. А., в
която същия, от името на неговия доверител, е направил отказ от иска, поради
„постигната извънсъдебна спогодба с ответника“. С Определение на CPC, ГО
от 23.05.2014 г., по гр.д. № 32402/2013 г., съдебното производство по делото е
прекратено.
На 25.04.2014 г., между подсъдимия М. Р. А. /действащ в качеството на
довереник на свид. С. С./, и ЗАД “***“АД, представлявано от изп. директор
Румен Георгиев, било сключено извънсъдебно споразумение за изплащане на
обезщетение за имуществени вреди. Съгл. т. 4 от същото, страните се
съгласили застрахователното дружество да заплати сумата от 23 200 лв., вкл.
обезщетението за пълна загуба на процесното МПС, както и разноски по гр.д.
№ 32402/2013 г. на СРС, ГО. Съгласно т. 4.1 от споразумението, сумата е
следвало да изплати по адвокатската банкова сметка на подсъдимия М. Р. А. в
банка „****“ /„*** банка“/ BIC: ***** *** IBAN: *** ***** *** *** ****.
На 29.04.2014 г., сумата от 23 200 лв. е преведена по горепосочената
сметка, за което е съставено преводно нареждане № П5118668 на „**“АД. На
20.05.2014 г. свид. С. бил уведомен по телефона от служител при ЗАД “***“,
че сумата по застрахователното обезщетение е преведена по сметка, посочена
от подсъдимия М. Р. А.. Свид. С. започнал да звъни на подсъдимия М. Р. А.,
като последния не отговорил, но написал съобщение, че ще преведе парите от
неговата сметка, на тази, открита от свид. С.. Впоследствие, подсъдимия М. Р.
2

А. спрял и да пише на свид. С., укрил се, както и и не спазил обещанието си да
преведе пари на посоченото лице.
Междувременно, на 29.04.2014 г., след като получил сумата от 23 200
лв. по своята банкова сметка, подсъдимия М. Р. А. започнал да се разпорежда
с парите от полученото обезщетение, като със свои. Същият не превел, както и
не предал по друг начин, на свид. С. сумата от застрахователното
обезщетение. Нямал е и намерение да предостави на свид. С. сумата по
обезщетението, а да я присвои противоправно, като я ползвал за свои лични
нужди. Видно от изисканото и приложено извлечение от банкова сметка BIC:
***** ***, IBAN: *** ***** *** *** **** на „****“АД /„*** банка“/, с
титуляр подсъдимия М. Р. А., същият се разпоредил с инкриминираните
парични средства, като ги изхарчил за лични нужди. Към 01.04.2015 г. салдото
по посочената банкова сметка е 6,03 лв.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени
доказателства и способите за доказване (изготвените по делото експертизи),
които го подкрепят, а именно: показанията на свидетелите С. С. С., Г. Т. С. и Д.
С. С., от справката за съдимост на подсъдимия, както и от останалите писмени
доказателства, приобщени по делото по реда на чл. 283 от НПК.
Съдът кредитира показанията на свидетелите С. С. С. и Г. Т. С., които
подробно разказват за случилото се. Изложеното от тях изцяло кореспондира с
установената по делото фактическа обстановка. Свидетелите отразиха с ясен
спомен фактическите положения, които са се случили. Освен това,
показанията им са вътрешно непротиворечиви, подкрепят се от
доказателствата по делото напълно и поради това съдът им дава вяра изцяло.
Със същите аргументи този съдебен състав намира, че показанията на
свидетеля Д. С. С. също следва да се дарят с доверие. Свидетелят ясно заяви,
че тогава е работил като юрисконсулт в ЗД „***“ АД, както и какви са били
задълженията му. Съдът приобщи без съгласието на страните в процеса
показанията му от ДП поради липса на спомен за относими към предмета на
доказване обстоятелства по време на разпита в съдебното заседание. Съдът
намира, че това е нормално поради изминалото време до провеждане на
разпита в хода на съдебното следствие. Показанията му се подкрепят от тези
на свидетелите С. С. С. и Г. Т. С., поради което съдът ги кредитира с доверие
изцяло.
Съдът намира, че свидетелските показания като цяло са непротиворечиви,
в пълна степен изясняват механизма на деянието, неговия автор и дата и място
на извършване.
Следва да се отчете, че фактическите обстоятелства по делото са
безспорно установени, като в разпитите си свидетелите не изказват
противоречия.
Съдът намира, че не се налага подробен анализ на доказателствения
материал като се обсъждат поотделно доказателствените източници, тъй като
3

същите, в своята съвкупност са непротиворечиви и логични, еднопосочно
водят до извода, че подсъдимият е извършител на деянието. Ето защо и с
аргумент а contrario от разпоредбата на чл. 305, ал.3 от НПК съдът не намира
за нужно да прави задълбочен доказателствен анализ, като обсъжда същите
подробно.
При така установените фактически констатации, съдът намира
следното от правна страна:
От обективна страна подсъдимият М. Р. А. е осъществил състава на
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК, тъй като на 29.04.2014 година в гр.
София, противозаконно присвоил чужди движими вещи - парична сума в
размер на 23 200 /двадесет и три хиляди и двеста/ лева, собственост на С. С.
С., която владеел - преведена му по банкова сметка *******, с титуляр М. Р.
А., ЕГН **********.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк
умисъл - деецът е можел да ръководи постъпките си, предвиждал е
общественоопасните последици, които могат да настъпят от деянието му и е
желаел тяхното настъпване. Имал е психическата годност да се въздържи от
извършване на противоправната си проява, но не го е сторил.
При индивидуализацията на наказанието на подсъдимия съдът прие, че са
налице смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на
лицето, както и изминалия значителен период от време.
Размера на причинената вреда обаче следва да бъде отчетен като
отегчаващо отговорността обстоятелство, тъй като възлиза на 68,2 минимални
работни заплати за страната (към датата на деянието МРЗ е възлизала на 340
лева – ПМС № 249/2013 г.). Следва да се отбележи, че този размер доближава
признака на чл. 206, ал. 4 от НК – особено големи размери. Ето защо, този
съдебен състав отчита това обстоятелство като отегчаващо отговорността на
подсъдимия.
При тези налични смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът намира, че адекватното наказание за подсъдимия следва
да бъде „Лишаване от свобода” за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ
МЕСЕЦА, чието изпълнение да бъде отложено за срок от три години, считано
от влизане на присъдата в сила. Съдебният състав намира, че така
определеното наказание ще постигне целите, визирани в чл. 36 от НК, като за
постигане на последните не се налага на подсъдимия да бъде налагано
наказание „Конфискация”, както и наказание „Лишаване от права по чл. 37 ал.
1, т. 6 и 7 от НК.
При тези мотиви, 14-и състав на СРС постанови своята присъда.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
4

Красимира
Проданова
5

Номер на акта:	88
Дата:	17 февруари 2025 г. (в сила от 17 февруари 2025 г.)
Съдия:	Красимира Недялкова Проданова

Дело:	20221110203192
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	11 март 2022 г.

Присъда по НОХД №3192/2022 на Софийски районен съд

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите