№ 3100
гр. Варна, 18.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Христо Р. Митев
при участието на секретаря Елица Т. Трифонова
като разгледа докладваното от Христо Р. Митев Гражданско дело №
20243110109760 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен от Я. В. М., ЕГН **********,
срещу Х. П. К., ЕГН **********, и В. Д. К., ЕГН **********, иск с правно
основание чл. 45 ЗЗД за солидарно осъждане на Х. П. К. и В. Д. К. да заплатят
на Я. В. М. сума в размер на 3000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, притеснение, психически
тормоз, довел до паникатаки, придружени със стягане в гърлото, сърцебиене,
задушаване и стягане в гърдите, претърпени в резултат от извършени от Х. П.
К. и В. Д. К. действия по подаване на сигнали и оплаквания до органите на
полицията за вдигане на шум и нарушаване на нощната тишина, както и
злепоставяне пред трети лица, присъстващи в дома й, нанасяне на обиди и
отправяне на заплахи в асансьора на жилищната кооперация, спиране на ел.
захранването в жилището и прекъсване на оптичния кабел на интернета в
периода от м. септември 2022 г. до 01.08.2024 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
02.08.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба ищцата Я. В. М. излага, чрез адв. П., че от 26.09.2022 г.
живеела в апартамент №8, находящ се на втория етаж в сграда с
административен адрес: гр. Варна ул. „**" №100, а Х. П. К. и В. Д. К. живеели
в апартамент №13, който се намирал на третия етаж в същата сграда над
обитавания от нея. Веднага, след като се нанесла да живее в апартамента, К.
позвънила на вратата и я попитала дали прави ремонт през нощта, защото те
чували шумове, наподобяващи шкурене, стържене и шпакловане. В жилището
обаче не се ремонтирало. С течение на времето К. започнала да се оплаква, че
чува силен говор и силен звук от телевизор в спалнята на ищцата. Последната
обаче твърди, че в спалнята й нямало телевизор или друга техника. Посочва,
1
че всеки път, когато имала гости в 22 ч., започвало блъскане по тавана на
жилището, звънене на входната врата на жилището от К.и, които искали да се
спре вдигането на шум, и изпращане през нощта на съобщения на майка й, в
които съседите твърдели, че дъщеря й вдигала аларма, викала и се чувал
телевизорът й. Поддържа, че винаги, когато имала гости, К. ходел да й крещи
пред приятелите й, за да я притесни, тормози и злепостави. Ищцата отрича
някога да е вдигала шум, да е пускала силно телевизор или музика. Излага, че
на 30.12.2022 г. след 3 часа през нощта се събудила от блъскане по тавана от
К.и. Притеснила се и светнала осветлението, но малко след това токът в
жилището спрял. С фенерчето на телефона започнала да си свети и да търси
причината за липса на електричество в жилището. Не разбрала какво се случва
и я било страх да излезе по това време на нощта сама от апартамента.
Сутринта установила, че в цялата кооперация има ток и проблемът бил само в
нейния дом. Няколко часа търсила в почивния ден оторизирана техническа
служба, а когато служителите посетили адреса, й обяснили, че само на нейния
апартамент бил свален бушонът в главното табло. Счита, че К., бидейки ел.
инженер, умишлено спрял електрозахранването в нейното жилище. Твърди, че
много се уплашила от действията на К.и и следващите три месеца живяла при
родителите си, за да се възстанови от изживения шок. Ответниците били
агресивни към нея, затова изпитвала страх през нощта да слиза сама до ел.
таблото, което било на улицата. В началото на м. април 2023 г. се прибрала в
жилището. Излага, че на 18.05.2023 г. с три нейни приятелки гледали
телевизионно предаване, когато около 23 ч. К. позвънил на вратата и след като
му отворила, започнал да крещи, че вдигат шум и не можел да спи.
Изключително агресивно и със заплашителен тон пред приятелите й той я
предупредил, че ще има голям проблем. Малко след като си тръгнал, дошъл
патрул от служители на Първо РПУ, които обяснили, че идват по подаден
сигнал за нарушаване на нощната тишина. След като видели, че работи само
телевизорът и няма никакъв купон, вдигащ обезпокоителен шум, си тръгнали.
Малко след това, същите полицаи се върнали заради подаден нов сигнал
срещу нея. К. изпратила на майка й съобщения с текст: „До колко часа трябва
да слушаме телевизора ви, разговори и викове на компанията? В момента
крещят“. На 22.05.2023 г. в късния следобед, била в асансьора с К.и, когато
ответницата започнала да й крещи, да я обижда и да я обвинява, че нарушава
нощната тишина и й пречи да спи. Заканила се, че повече няма да има музики
и телевизия в жилището и я обидила, като й казала, че „повече няма да се
разправям с теб, осемнадесетгодишна пикла". Поведението на ответницата
било унизително за ищцата и накърнило достойнството й. Почувствала се
нападната, защото К. преднамерено се възползвала от това, че били в
асансьора със семейството й. На 23.05.2023 г. родителите й подали жалба
срещу К.и до Първо РПУ, но тормозът не бил преустановен. На 19.07.2023 г.
след 23 ч. К.и подали сигнал на тел. 112 за вдигане на обезпокоителен шум от
жилището й. Между 23 ч. и полунощ двама дежурни служители на Първо
РПУ посетили жилището и не констатирали никакви нарушения. На
2
13.10.2023 г. между 3:30 ч. и 4 ч. била събудена от зверско хлопане по тавана
на спалнята й. Отворила прозореца и дочула силна музика, идваща отвън.
Малко след 4 ч. била посетена от двама служители на Първо РПУ за проверка
по подаден срещу нея сигнал. Служителите позвънили на К., за да го
уведомят, че шумът не е от дома на ищцата, но той продължил да твърди, че
чува музика от телевизора в спалнята й. На 09.05.2024 г. около 2:30 ч. през
нощта се прозвънило продължително на домофона й от К., защото си говорела
с приятелка, дошла й на гости. На 10.05.2024 г. в 00:15 ч. К. спрял
електрозахранването на жилището й, като изключил предпазителя в уличното
табло, и няколко минути след спирането на тока ищцата го видяла се качва по
стълбите на кооперацията към дома си на третия етаж. В 00:25 ч. родителите
на ищцата подали сигнал до Първо РПУ. Сигнализирали и дежурните
служители в „Енерго-Про Варна“ АД, които също при посещение на адреса
установили, че единствено предпазителят на нейния апартамент бил свален.
На 17.06.2024 г. бил прекъснат оптичният кабел на интернета и телевизията в
дома й. На 19.06.2024 г. адресът бил посетен от служител на „Виваком
България“ ЕАД, който установил злонамерено прекъсване на оптичния кабел
на интернета, намиращ се в таблото на втори жилищен етаж, както и че
единствено нейният кабел бил повреден, което бил сторил К.. Подаването на
сигнали за нарушаване на нощната тишина представлявало злоупотреба с
права, защото били отправяни с цел да се навреди на ищцата и да бъде
отстранена от жилището. Спирането на тока и на интернет връзката до
жилището й от К.и представлявало посегателство над неприкосновеността му
и пречели на нормалното и спокойно му обитаване. При последния подаден до
полицията сигнал във входа на кооперацията били поставени стрелки, водещи
до жилището на ищцата. Поради влошено си от системния тормоз
здравословно състояние от м. април 2024 г. ищцата посещавала ежеседмично
психотерапевт. Поддържа, че упражняваният над нея от К.и системен
психологически тормоз чрез чести неоснователни сигнали до органите на реда
водел до стрес, постоянен страх и влошаване на общото й здравословно
състояние. Чувствала се притеснена, защото живеела сама. Изпитвала
безпокойство и нервност, безсъние, напрежение и постоянна умора.
Страхувала се да срещне когото и да е от двамата ответници, защото очаквала
да й крещят, да я унижават и да я обиждат. Страхувала се да живее в
жилището и да пусне звука на телевизора. Стресът, който К.и й причинили с
постоянния психически тормоз, довел до паникатаки, придружени със стягане
в гърлото, задушаване и стягане в гърдите. По изложените съображения
отправя искане за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответниците Х. П. К. и В.
Д. К., с който, чрез адв. Т., оспорват предявените искове като неоснователни.
Оспорват изцяло изложените в исковата молба твърдения. Не оспорват, че
ищцата живее в жилище под тяхното. Поддържат, че от края на 2022 г. почти
през вечер за времето след 22 ч. ищцата пускала на висок звук музика и
различни предавания по телевизията, в жилището й се водели шумни
3
разговори на висок тон в приятелски компании, от което в дома им се чували
крясъци, разговори на висок тон, кикотене, пищене и др. Считат, че
предявяването на исковете било проявя на недобросъвестно упражняване на
права, защото изложеното от ищцата не отговаряло на обективната
действителност. Оспорват, че на 30.12.2022 г. след 3 ч. чукали и блъскали по
апартамента на М., както и че К. бил спрял тока, и посочват, че твърденията й
били нелогични, а и не съответствали на изложеното в подадената от
родителите й в полицията жалба. Твърдят, че на 18.05.2023 г. до полунощ се
чували силен шум, викове и крясъци, разговори на много висок тон, силна
музика от апартамента на М., затова, когато не могли да търпят повече, К.
слязъл на долния етаж, позвънил на входния звънец и помолил ищцата да
намали звука на музиката. Приятелките на М. дошли до входната врата и
всички започнали да му крещят, че няма да намалят звука, да се заяждат с него
и гръмогласно да се хилят. Подали сигнал до Първо РУ на МВР - Варна, но
след като дежурните полицаи пристигН. на място, ищцата намалявала звука
на устройствата в дома си и музиката спирала, а след като служителите си
тръгН., отново продължили силния шум, говоренето на висок глас, музиката и
виковете до 2 ч. Оспорват, че на 22.05.2023 г. в късния следобед, пътувайки в
асансьора с тях и детето им, ищцата се почувствала нападната от това, че й
казали, че няма повече да търпят високи звуци на музика, телевизия, крясъци
след 22 ч. Сочат, че с Протокол за предупреждение по закона за МВР М. била
предупредена да не смущава спокойствието на гражданите в интервала от 14
ч. до 16 ч. и от 22 ч. до 8 ч. Оспорват твърдението, че на 19.07.2023 г. след 23
ч. са подали сигнал на тел. 112 за вдигане на обезпокоителен шум от
жилището на ищцата. Оспорват твърдяното от ищцата блъскане по тавана й на
13.10.2023 г., като изтъкват, че било без значение дали телевизорът на ищцата
е поставен в спалнята или пък във всекидневната (хола), доколкото тези две
помещения били с обща стена. Оспорват, че на 09.05.2024 г. около 2:30 ч. К.
звънял на домофона. Оспорват твърдението на ищцата, че винаги, когато
имала гости К. отивал и й крещял пред приятелите й. Твърдят, че на
10.05.2024 г. в 00:15 ч. спяли или се отпитвали да спят и никой от тях не е
излизал до ел. таблото. Изтъкват, че било в противоречие с нормалната
житейска логика твърдението на ищцата, че същата в късните нощни часове
на посочената по-горе дата отворила входната врата, за да следи кой слиза и
кой се качва по стълбите на общите части на сградата. Оспорват някой от тях
да е прекъснал оптичния кабел на интернета и телевизията в дома на ищцата.
Сигналите, които подавали до органите на реда, не били неоснователни, а
били провокирани от неправомерното поведение на ищцата. Оспорват ищцата
да е с влошено здравословно състояние, както и да получава паникатаки и
сърцебиене, придружени със стягане в гърлото, задушаване и стягане в
гърдите. По изложените съображения отправят искане за отхвърляне на
предявените искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 211, вр. чл. 131 ГПК е предявен от Х. П. К. и В. Д. К.
срещу Я. В. М. насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане
4
на Я. В. М. да заплати на Х. П. К. и В. Д. К. сума в размер на по 3000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в
дискомфорт, стрес, притеснение, психически и емоционален тормоз, довел до
постоянно психическо и емоционално напрежение и тревожност и безсъние,
претърпени в резултат от извършвани от Я. В. М. действия по пускане на
висок звук на музика и различни предавания по телевизията, водене на шумни
разговори в жилището й почти през вечер и провеждане на битови
мероприятия, от които се чуват крясъци, разговори на висок тон, кикотене,
пищене на висок тон, и др., в периода от м. септември 2022 г. до датата на
завеждане на насрещната искова молба в съда – 04.10.2024 г., ведно със
законната лихва върху главницата от дата на подаване на насрещната искова
молба в съда – 04.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
В насрещната искова молба ищците по насрещния иск Х. П. К. и В. Д.
К., излагат, чрез адв. Т., че живеели в апартамент №13 на трети етаж в
жилищна сграда с административен адрес: гр. Варна ул. "**" №100, а от м.
септември 2022 г. Я. В. М. живеела в апартамент №8 на втория етаж. Откакто
последната се нанесла, започнала почти през вечер или през няколко вечери да
пуска след 22 ч. на висок звук музика или различни предавания по
телевизията, като в жилището почти през вечер се водели шумни разговори на
висок тон в приятелски компании, затова в дома им се чували телевизионните
предавания, които се излъчвали, крясъци, разговори на висок тон, кикотене,
пищене на висок тон, и пр. Още през м. октомври 2022 г. до около 00:02-00:03
ч. в апартамента им се чувала от жилището на М. висок звук музика и
различни предавания, шумни разговори, крясъци, пищене на висок тон и пр.
Когато си лягали около 22 ч. и в полунощ около 0 ч. редовно изведнъж рязко и
силно чували чуждоезични филми и музикални предавания на висок звук,
което възпрепятствало нощния им сън и спокойствие, причинявало им стрес и
дискомфорт, събуждайки ги. Обърнали се за съдействие към майката на М. с
надеждата, че упражняваният върху тях тормоз ще бъде прекратен. В нощта
на 18.05.2023 г. срещу 19.05.2023 г. отново били не могли да спят заради силен
звук, шум, крясъци, и разговори на висок глас, викове между хора, висока
музика, чуващи се от апартамента на М.. Когато В. К. отишъл да помоли М. да
намали звука на музиката, тя заедно с приятелките й започнали да му крещят
и да се заяждат, че няма да намалят звука, след което техният купон
продължил до 00:02 ч. В полунощ К. подала сигнал в Първо РУ на ОД на МВР
- Варна. На следващия ден отишли на работа, изморени от безсънната нощ. На
07.04.2024 г. в 14:30 ч. телевизорът на М. отново се чувал на висок звук в
тяхното жилище и пречел на почивката им. М. редовно не се съобразявала с
часовия диапазон през деня, в който не следвало да се създава силен шум, като
увеличавала звука на предавателните си устройства. Неправомерните
действия на М. се изразявали в осъществено от нея системно неспазване на
установените правила и норми, забраняващи създаването на шум, смущаващ
спокойствието на гражданите в жилищни сгради в интервала от 14 ч. до 16 ч. и
от 22 ч. до 8 ч. чрез провеждането на празненства и други битови
5
мероприятия, използването на озвучителни системи, шумни апарати и други.
Нарушени били изискванията на Наредбата за обществения ред на
територията на община Варна и по-специално чл. 12, ал. 1 от раздел V, както и
разпоредбата на чл. 6, ал. 1, т. 4 ЗУЕС, с която се забранявало на
собствениците, ползвателите и обитателите да извършват в своя
самостоятелен обект или в част от него дейности или действия, които създават
безпокойство за другите собственици, ползватели и обитатели, по-голямо от
обичайното. Поддържат, че били с влошено психическо и емоционално
здраве, защото системните действия на М. им причинявал стрес и
дискомфорт, непрестанно безпокойство и нервност, продължително безсъние
и психическо и емоционално напрежение. В резултат от системното
недоспиване и стрес изпитвали постоянна умора и се притеснявали, че след 22
ч. отново ще се шуми. Изпитвали притеснени да живеят в собственото си
жилището, защото вечер очаквали отново силен шум, от който не можели да
спят и да живеят нормално. По изложените съображения отправят искане за
уважаване на предявените насрещни искове. Претендират разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на насрещната искова
молба от ответника по насрещните искове Я. В. М., с който, чрез адв. П.,
оспорва насрещните искове като неоснователни. Оспорва изложените в
насрещната искова молба твърденията, че за периода от края на 2022 г., за
времето след 22 ч. пускала високо звука на музиката или различни предавания
по телевизията, както и, че в жилището й почти през вечер се водели шумни
разговори на висок тон в приятелски компании и се пускали високо
телевизионни предавания, в които се излъчвали крясъци, кикотене, пищене и
други. Оспорва и на 07.04.2024 г. в 14:30 ч. да е пускала звука на телевизора
високо, като сочи, че на посочената дата в 13:54 ч. се е намирала в гр. ** и не
би могла да се придвижи за половин час. Оспорва на 15.05.2024 г. да са
отправя закани към К.и. Сочи, че К.и са се снабдили с амбулаторни листи за
производството. По изложените съображения отправя искане за отхвърляне на
насрещните искове. Претендира разноски.
От представените писмени доказателства, от гласните доказателства, от
приетите по делото съдебно-техническа експертиза и комплексни съдебно-
психиатрична и психологическа експертизи от становището на
представителите на страните, обсъдени поотделно и в тяхната взаимна връзка,
след прилагане на процесуалните правила за доказване, съдът приема за
установена следната фактическа обстановка:
Страните не спорят, че Х. П. К. и В. Д. К. живеят в апартамент №13 на
третия етаж сграда с административен адрес: гр. Варна ул. „**" №100, а от
месец септември 2022 г. Я. В. М. живеела в апартамент №8, находящ се на
етаж втори в същата сграда, който се намирал под апартамент №13.
Признава се, че сем. К.и са провеждали разговори с родителите на Я. М.,
като се оплаквали от шума на телевизора. Видно от приложените разпечатки
от изпратени ел. съобщения, майката на М. е отправила предложение до Х К.,
6
да се видят и да настроят звука на телевизора, така че да не се чува от ищците
по насрещния иск. На 27.02.2023г. в 16:30 звукът бил така настроен, да не се
чува, в апартамента на К.и. На същия ден Х. К. е изпращала още няколко
съобщения до майката на ищцата по първоначалния иск, че синът й се стряска
от английските предавания, които се чуват/ 27-29/
Не е спорно и видно от приложените по делото писмени доказателства
сем. К.и са подавали сигнали срещу Я. М. в държавна агенция закрила на
детето и Община Варна.
Х. К. е депозирала жалба на 26.05.2023г. в I РПУ – Варна /л. 61/, в която
навежда оплаквания, че Я. М. прави шумни събирания, чуват се разговори,
музика и телевизия. На 19.05.2023г. я предупредила, че няма да търпи високи
звуци на телевизия, крясъци. Я М. започнала да снима нея и сина й с телефон.
От постановление за отказа да се образува досъдебно производство от
14.06.2023г./л. 73/ се установява, че на 18.05.2023г. К. подала сигнал до
полицията за силни шумове в апартамента на М..
На 18.05.2023г. срещу 19.05.2025г. в жилището на Я. М. е имало
събиране и се чували силни шумове и музика. В. К. звъннал на входната врата
на М.. Започнал скандал, на висок тон, като К., казал на М., нещо от рода на
„Сега ще видиш какъв проблем ще стане“.Полицията посети адреса два пъти.
Горното се установява от свидетелските показания на Е.Ив. и на Р.Ив.
която свидетелства, че е чула гласа на В. К., който слязъл да направи
забележка. Както и приложените ел. съобщение изпратени от Х. К./ л.179/ до
майката на М..
Видно от докладна записка/ л. 189/, по повод на описаното по горе
събитие, бил подаден сигнал до органите на МВР, които посетили жилището
на Я. М.. Установили, че в този момент, в апартамента на ответницата по
насрещния иск, присъствали още две момичета, които заявили, че не са
вдигали никакъв шум, говорили си на терасата. При повторно посещение на
адреса, отново било заявено, че не се вдига шум. Бил съставен протокол, с
който Я. М. била предупредена да не смущава спокойствието на гражданите в
интервала от 14:00 часа до 16:00 часа и от 22:00 часа до 08:00, като не
използва озвучителни системи, шумни апарати и др.
На 22.05.2023г. в асансьора на блока Х. К., казала на Я. М. „осемнадесет
годишна пикла ще ми се прави тука“, „съобразявай се нощем, няма да има
музика“ „ Ясно ли е казах“ „ тука има деца, които спят“, „ какво си
позволяваш“
Последното се доказа от изслушания, алдио запис, подкрепя се от
изявленията отправени в жалбата до първо РПУ/ л. 61/ – Варна, че когато К.
предупредила М., последната започнала на снима с телефона, от което може
да се направи категоричен извод за действителността на случката.
На 25.10.2023г. полицейски служители предупредили, семейство К.и, да
не отправят заплахи и закани за физическа саморазправа, спрямо Я. М..
7
От показания на свидетеля Р.Ив. се установява, че сградата в която
живеят страните е ново строителство. В апартамента на свидетелката се чуват
всякакви звуци, като отключване и заключване на входната врата, чуват се не
само шумове от апартамента, в които живее Я. М., чува се когато другия неин
съсед влиза и излиза от апартамента си. Р.Ив. посочва „Просто е ново
строителство и за съжаление след 21:00 часа, 22:00 часа е тихо и се чува
всичко в спалнята ми“
Свидетелят посочва, че през 2024г. не е чувала шумове от жилището на
Я. **, но през 2023г. в определени периоди, се е случвало да чува звук от
телевизор.
От показанията на свидетеля Цв.Х./майка на Х. К. които съдът цени
съобразно чл. 172 от ГПК/ се установява, че в жилището на семейство К.и
понякога се чуват, шумове от музика, предавания и филми идващи от
жилището на Я. М.. От 31.08 – 09.09.2024г. е гледала внука си, като в тази
период, в някои дни е чувала шумове след 23 ч.
На 07.04.2024г. Х. К. изпратила ел. съобщение/ л 149/ до
домоуправителя на сградата, в което посочва, че в 14 ч. Я. М. пуснала висока
музика която се чува в дома й, опитала се да и каже да намали музиката но тя
не и отворила.
Семейство К.и на 29.05.2024г. отправили нова жалба до началника на I
РПУ ма МВР – Варна, с копие до Агенция закрила на детето, в която навеждат
отново оплаквания за нежелан шум след 22:00 часа идващ от жилището на Я.
М..
От показанията на свидетеля Т.П. М./ майка на ищцата по
първоначалния иск / на които съдът цени съобразно чл. 172 от ГПК/ и от
писма на „ЕРП Север“ АД и „Виваком България“ ЕАД се установява
следното:
След нанасянето на Я. М. в жилището семейство К.и, започнали да се
оплакват на майка й, че в апартамента й се чува, говор, кикот и крясъци. В. К.
се оплаква, че го притеснява, това че вечер се чува отключване и заключване
на входната врата. Последното се подкрепя и от писмено сведение / л. 297/
На 30.12.2022г. било спряно електрозахранването в жилището на М.. На
10.05.2024г. малко след 00:00 часа В. К. спрял електрозахранването в
жилището на Я. М.. На 18.06.2024г. в жилището на Я. М. бил прекъснат
достъпа до интернет и телевизия.
От назначената по делото съдебно – техническа експертиза, която съдът
кредитира, като пълна, ясна и обоснована се установява следното: „Фоновия
шум“ е шумът който се излъчва от улицата, при изключени, уреди, климатици
и други електрически съоръжения. Същият е проникващ шум и в двата
апартамента е 31, 32 децибела. При различните нива на звук на телевизора и
човешки говор в жилището на М., нивата на вечерен шум (22:00 – 23:00 часа)
в апартамента на К.и не превишават 35 dBA. Измерените стойности на нощем
шум/ 23:00 – 07:00 часа/ в жилището на К.и при включен телевизор и говор в
8
апартамента 13 не съответстват на допустимите норми от 30 dBA. Измерения
фонов шум в апартамента на ищците по насрещния иск е от 31.07 до 32.4
dBA, което не съответства Наредба №6/26.06.2006г. за показателите на шум
околната среда , отчитащи степента на дискомфорт през различните части
на денонощието , граничните стойности на показателите на шум в
околната среда, в помещенията на жилищни и обществени сгради, в зони и
територии, предназначени за жилищно строителство, рекреационни зони и
територии и зони със смесено предназначение , методите за оценка на
стойностите на показателите за шум и на вредните ефекти от шума върху
здравето на населението
Шумът измерен в хола, спалня 1 и спалня 2 на ответницте ет.3, ап.13 не
надвишава допустимите нива съгласно Наредба №6/26.06.2006г., приложение
№2, Таблица 1 за показателите на шум околната среда за дневно ниво и
вечерно ниво на шум от 35dBA., а надвишава допустимата норма от 30dBA за
нощно ниво на шум, тъй като фоновия шум е над нормата.
В хола на апартамент на М. има, телевизор, хладилник ,готварска печка,
ширм, микровълнова фурна, кафе машина и климатик. Телевизорът е
разположен в дясно от вратата на хола. В коридора е монтирана пералня.В
спалня 1 е монтиран климатик. В спалня 2 е монтиран климатик. Няма други
озвучителни устройства в ап.13, ет.3
От приетите по делото СППЕ, които съдът кредитира като пълни ясни и
обосновани и от вложената по делото медицинска документация се установява
следното:
На 27.10.2023г. Я. М. била прегледана от д-р **, който констатирал, че
обективно състояние на М. е било: пулс 102, тахикардия, лесно се стряска.
Последната е с невротични симптоми вследствие от съседски тормоз,
емоционално страхово напрегната. Преписани са и лекарства/ л. 25 и 26/
От конфликта си със семейство К.и Я. М. е получила епизодична
пароксизмална тревожност, изразяваща се в сърцебиене, разтреперване,
усещане за загуба на контрол, изпитване на страх, особено когато е сама.
Състояние изискващо медикаментозно и психотерапевтично лечение.
От конфликта с Я. М. Х. К. страда от остра стресова реакция. Сънят й е
нарушен, установява се високо изразена тревожност, която се разглежда като
трайна характеристика на личността, повишена страхова готовност,
безпокойство и стрес. При К. се установява страх от неизвестното,
неадекватност на силата на дразнителя със силата на преживяното, страх от
възможен неуспех, силно преживяване на отговорността й като майка.
От конфликта с Я. М. ** К. страда от разстройство на адаптацията, сънят
му е нарушен. Установява се тревожност, която се разглежда като трайна
характеристика на личността, повишена страхова готовност и безпокойство.
При К. се установява страх от неизвестното, неадекватност на силата на
дразнителя със силата на преживяното, страх от възможен неуспех, силно
преживяване на отговорността, като баща и глава на семейството.
9
По доказателствата
Съдът установи факта, че В. К. е спрял тока в жилището на Я. М., след
следния доказателствен анализ: От разпита на свидетелката Т. М. се
установява, че Я. М. е видяла на 15.05.2024г. в коридора на блока В К.. На
следващо място свидетелката споделя, че Х. К. споделила, на съпруга й. „Ами
като няма друг вариант и няма друг изход, и това е решение“ .Самия В К. е
сподели, пред свидетелката, че действително по времето на прекъсване на тока
е бил в хода, на блока като е казал, че в 00:00, е ходил до магазина. Всички
тези факти съчетани с изключително влошените отношения между страните,
водят до извода, че В К. е спрял тока на ищцата на 15.05.2024г.
Съдът намира за неустановено по делото, твърденията, че В. К. е спрял
на 30.12.2022г. електрозахранването в жилището на М. и на 17.06.2024г. е
прекъснал оптичния кабел на интернета и телевизията в дома на ищцата. По
делото не са събрани доказателства в тази насока и твърдението се основа на
предположение, от което не може да се направи категоричен извод за
извършването му.
При така установените фактически обстоятелства съдът достигна до
следните правни изводи:
Всички предявени искове са с правна квалификация чл. 45 от ЗЗД. За да
бъдат уважение следва да са налице следните предпоставки:
Да е извършено виновно и противоправно деяние, от което да се
причинени имуществени и или неимуществени вреди.
По отношение на предявения от Я. М. срещу Х. и В. К.и иск:
Подаването на сигнали и жалби до компетентните органи на държавна
власт поначало е правомерно действие, израз на упражняване на
законоустановена възможност за защита на права. Сезирането на
компетентните органи ще е неправомерно когато е извършено не с цел
изложените в молбата твърдения да се проверят и да бъдат взети съответните
мерки, а при осъзнаване неистинността на твърденията и с цел да се навреди
другиму, като в този случай е налице злоупотреба с права, недобросъвестно
поведение. Не е нали недобросъвестност кога твърдените факти не се
установят или същите не представляват нарушение. В този смисъл
/Определение № 1335 от 21.03.2024 г. по гр. д. № 1828 / 2023 г. на Върховен
касационен съд, 1-во гр. отделение/
В настоящото дело не се твърди и не се доказва семейство К.и в
подаваните от тях жалби съзнателно да са посочвали несъществуващи факти.
Да се целели не защита собствени права и интереси, а единствено увреждане
на Я М..
Поради изложеното съдът, намира че предявеният иск от Я. М. срещу
семейство К.и, в частта с която се иска да бъдат заплатени на ищцата от
ответниците неимуществени вреди за подавани сигнали и оплаквания до
полицията за вдигане на шум и нарушаване на нощната тишина, следва да
10
бъде отхвърлен.
По отношение на деянието изразяващо се злепоставяне пред трити лица.
Съдът приема, че по делото е установено само, че на 18.05.2023г. срещу
19.05.2023г. срещу В. К. в присъствието на приятелки на ищцата е отправил
претенции спрямо Я М. относно това, че от дома й се чували звуци, които му
пречат.
Настоящият съдебен състав не възприема това деяния, като
противоправно. В тази ситуация ответникът не е оправил обидни думи и
квалификации спрямо М.. Действително отговорността за непозволено
увреждане се носи не само при нарушение на конкретна правна норма, но и на
общото правило да не се вреди другиму. Но не следва всяко поведение от
което, лицето е изпитало някакви негативни емоции да се квалифицира като
противоправно. За да е противоправно деянието трябва обективно да има
злепоставящ и обиден характер.
Съдът намира, че обикновени междусъседски спорове, които не са
придружени с обиди, не са основание за ангажиране на деликтна отговорност.
Не следва всичко което не се харесва на даден правен субект, да се възприема
като противопрано. Правото има предназначение да защитава значими
обществени отношение, обикновените, дребните, обичайните междусъседски
сплетни и дрязги, не следва да се възприемат като такива.
Поради изложеното съдът, намира че предявеният иск от Я. М. срещу
семейство К.и, в частта с която се иска ищцата да бъде обезщетена от
ответниците неимуществени вреди причинени поради злепоставяне пред
трети лица, следва да бъде отхвърлен.
Съдът намира, че отправената от Х. К. обидна реплика „осемнадесет
годишна пикла ще ми се прави тука“, осъществя хипотеза на 45 от ЗЗД.
Деянието е противорапвно, то представлява обида по отношение на Я. М..
Настоящият съдебен състав приема, че умишленото спиране на
електрическо захранване в жилището на Я. М. от страна на В. К. осъществя
хипотеза на 45 от ЗЗД. С него се нарушава общото правило да не се вреди на
другиго.
Относно размера на неимуществените вреди и солидарната отговорност.
Съгласно чл. 53 от ЗЗД когато вредата е причинена от неколцина те
отговарят солидарно. Съпричиняване на вредата е налице не само при
съизвършителство, но и когато деликвентите не знаят, че причиняват вреда
съвместно с другиго. Релевантно е дали е налице неделима вреда, която се
намира в причина връзка с действията и бездействията на две или повече
лица. Съпричиняване е на лице когато деянието на всеки един извършителите
е част от един верижен процес, които е в причина връзка с настъпилата вреда.
За характеристиката „съпричиняване на вредата“ няма изискване за
едновременност на действията на всички деликвенти или извършването им в
кратък период от време. Нормата на чл. 53 ЗЗД не поставя никакви
11
допълнителни ограничения и изисквания за пасивната солидарна
отговорност в аспекта на вредата, освен тя да е причинена от няколко лица.
Съдържанието на самото причиняване е конкретен въпрос във всеки отделен
случай и се подчинява единствено на критерия за причинноследствената
зависимост между деликтното действие или бездействие на деликвентите и
настъпилата вреда.- Решение № 206 от 07.12.2023 г. по гр. д. № 4573 / 2022
г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение
При определяне на обезщетението при съпричиняване съдът не изследва
размера на съпричиняване и вината на всеки един от делеквентите, тъй като
съгласно чл. 122, ал. 1 ЗЗД пострадалият, който има качеството кредитор,
може да търси изпълнение на цялото задължение от всеки от солидарните
длъжници.
В смисъл на горното и Решение № 445 от 14.07.2025 г. по гр. д. № 1671
/ 2024 г. на Върховен касационен съд, 1-во гр. отделение
Съдът намира, че всяко едно от деянията на ответниците са осъществени
по повод възникналия конфликт, намират се в един верижен процес и взети
заедно кумулират неимуществени вреди по отношение на М..
За да определи размера на неимуществените вреди съдът взе предвид
следното: В резултат на виновното противоправно поведение на сем. К.и Я. М.
е започнала да изпитва страх, неспокойство и други негативни преживявания.
Двете деяния са дали негативно отражение в живота на ищцата. Съдът взе
предвид, че М. е млад човек, който за първи път се сблъска с подобен тип
житейска ситуация, което е предизвикало нуждата от приемането на
лекарства. Съобрази се още, че поведението на ответниците, представлява тип
самоуправство насочено към ищцата. Двете деяния са се насложили така, че са
предизвикали едновременно влошаване на емоционалното състояние на М. и
битови неудобства.
При определянето на обезщетението се съдът взе предвид и конкретната
за страната и региона икономическа обстановка към момента на предявяване
на иска, като за нейното определяне се взеха предвид факторите които й
влияят – минималната работна заплата за годината 2023 г. е била 780 лв;
нарастването на БВП; повишаване на потреблението на домакинствата.
Предвид гореизложеното и съобразявайки се с разпоредбата на чл. 52 от
ЗЗД, съдът намира, че сумата от 1000 лв. би репарирала претърпените от Я. М.
неимуществени вреди.
По този съображения искът за обезщетение за претърпени от Я. М.
неимуществени вреди понесените от нея в резултата на извършени от Х. П. К.
и В. Д. К. действия - на 10.05.2024 г. малко след 00:00 ч. В. Д. К. спрял
електрозахранването на жилището й, на 22.05.2023г. в асансьора на блока Х.
К., я обидила с твърдението„осемнадесет годишна пикла ще ми се прави
тука“, следва да се уважи солидарно на основание чл. 45 в вр. чл. 52 и чл. 53
от ЗЗД, в размер на 1000 лв. ,като до пълния предявен размер от 3000,00 лв.
искът се следва да се отхвърли, като неоснователен и недоказан.
12
По предявения от Х. П. К. и В. Д. К. иск срещу Я. М. иск.
Собственик на недвижим имот не може да извършва дейности или
действия в своя самостоятелен обект, които създават пречки за използването
на съседния имот по – големи от обикновените – чл. 50 от ЗС и чл. 6, ал.1, т. 4
от ЗУЕС.
Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените, е
конкретна по всяко дело.
В настоящото дело е безспорно установено, че жилището на семейство
К.и по някога се чуват звуци и говор от апартамента на Я. М. след 22:00 часа.
Правото на собственост е абсолютно право и може да бъде
ограничавано само в предвидените в закона случай.
По настоящото производство е установено, че жилищната сграда в която
живеят страните, при използването на апартаментите, в съседните такива се
чуват най – разнообразни обикновени шумове от заключване и отключване на
входната врата, включен телевизор, влизане и излизане от жилището и др.
Настоящият съдебен състав приема, че установеното поведение на
ищцата Я. М. не създава на пречки на сем. К.и да упражняват правото си на
собственост по – големи от обикновените.
Настоящият състав невъзприема тезата на ищците по насрещния иск, че
самото създадаване шум след 20:00 до 08:00 часа и от 14:00 до 16:00 или в
почивните дни е основание да се ангажира деликтна отговорност. Подобно
възприятие би ограничило упражняването на право на собственост до такава
степен, че след 22:00 часа то става лишено от съдържание. Това разбиране би
означавало, че в посочените по горе часове и дни в дома си „следва да ходиш
на пръсти“. Именно за това законодателят е предвидил, че не всяко
безпокойство на другите собственици и ползватели е противоправно, а само
това което е по – голямо от обичайното.
Действително основателно е възражението, че в настоящия случай не
следва да намира приложение Закона за защита от шума в околната среда
(ЗЗШОС).
Съгласно чл.3, ал.5 от ЗЗШОС, изискванията към шума, предизвикан от
домашни дейности и от съседи в жилищни сгради, се определят с наредби на
общинските съвети, приети по реда на ЗМСМА. При така съществуващата
правна регламентация, законодателят е установил, че в правомощията на
органите на местното самоуправление е регулирането на шума, предизвикан
от домашни дейности и от съседи в жилищни сгради.
В чл. 12 от НАРЕДБА за обществения ред на територията на община
Варна, е забранява се създаването на шум, нарушаващ общественият ред или
смущаващ спокойствието на гражданите в жилищни сгради и сгради със
смесено предназначение, публични места, паркове и градини в интервала от
14:00 ч. – 16:00 ч. и от 22:00 ч. – 08:00 ч., чрез провеждането на празненства и
други битови мероприятия и използването на озвучителни системи, шумни
13
апарати, машини и други.
В посочената по горе правна регламентация не е предвидено какво
следва да е нивото на шум водещо до смущаване спокойствието на
гражданите. По аналогия на закона следва да се вземе за ориентир правилата
за нивото на шум предвидени в Наредба №6/26.06.2006г. предвид, че същите
отчитат степента дискомфорт през различните части на денонощието. В
случая при пуснат телевизор и говор измереното нива на шум надвишава
30dBA за нощно ниво на шум, тъй като фоновия шум е над нормата.
На следващо място при посещенията на служители на МВР не се са
установени нарушение на Наредба за обществения ред на територията на
община Варна, съответно не са съставени АУАН и наказателни постановления.
Същото така не се установени и нарушения от община Варна.Свидетелката
Р.Ив. заявява, че през 2024г. не е чувала шумове от жилището на М..
В обобщение поведението на ответницата през исковия период не може
да се възприеме като противоправно само на субективните възприятия на сем.
К.и.
С оглед на изложеното предявения иск от Х. П. К. и В. Д. К. срещу Я. В.
М. насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Я. В. М.
да заплати на Х. П. К. и В. Д. К. сума в размер на по 3000 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, стрес,
притеснение, психически и емоционален тормоз, довел до постоянно
психическо и емоционално напрежение и тревожност и безсъние, претърпени
в резултат от извършвани от Я. В. М. действия по пускане на висок звук на
музика и различни предавания по телевизията, водене на шумни разговори в
жилището й почти през вечер и провеждане на битови мероприятия, от които
се чуват крясъци, разговори на висок тон, кикотене, пищене на висок тон, и
др., в периода от м. септември 2022 г. до датата на завеждане на насрещната
искова молба в съда – 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на насрещната искова молба в съда –
04.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, следва да бъде
отхвърлен, като неоснователен
По разноските
При този изход на делото на страните по първоначалния иск се дължат
разноски, съобразно уважената/отхвърляната част от исковете.
За този иск Я. М. е сторила следните разноски: 120 лв. държавна такса,
1128 лева депозит за вещи по назначената СПЕЕ. Я. М. претендира общо и за
двата иска адв. възнаграждение в общ размер на 600 лв. Не е направено
разграничение, какво е възнаграждението за главния и насрещния иск, поради
което съдът намира, че за всеки един от тях е уговорено възнаграждение по
300 лв.
Съобразно уважената част на първоначалния иск на Я. М. се дължат
разноски в размер на 516 лв.
14
Х. П. К. и В. Д. К. по първоначалния иск са направили разноски от 1000
лева заплатено адвокатско възнаграждение, като съобразно отхвърлената част
от иска им се дължат разноски в размер на 666.66 лв.
На ответницата по насрещния иск се дължат сторените за този иск
разноски – 300 лв. адв. възнаграждение и 358 лв. депозит за вещо лице по
СТЕ, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Х. П. К., ЕГН ********** и В. Д. К. ЕГН: ********** и
двата с адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 3 ап. 13 да заплатят солидарно на
Я. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 2 ап. 8 сумата
от 1000 /хиляда/ лева неимуществени вреди понесените от нея в резултата на
извършени от Х. П. К. и В. Д. К. действия - на 10.05.2024 г. малко след 00:00 ч.
В. Д. К. спрял електрозахранването на жилището й, на 22.05.2023г. в асансьора
на блока Х. К., я обидила с димите „осемнадесет годишна пикла ще ми се
прави тука“, на основание чл. 45 в вр. чл. 52 и чл. 53 от ЗЗД, ведно със
законовата лихва върху главницата от дата на подаване на исковата молба
02.08.2024г., до окончателното изплащане на задължението.
КАТО ОТ ОТХВЪРЛЯ ИСКА ЗА разликата от 1000/ хиляда/ лева до
пълния претендиран от 3000 /три хиляди/ лева. представляваща обезщетение
за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, притеснение,
психически тормоз, довел до паникатаки, придружени със стягане в гърлото,
сърцебиене, задушаване и стягане в гърдите, претърпени в резултат от
извършени от Х. П. К. и В. Д. К. действия по подаване на сигнали и
оплаквания до органите на полицията за вдигане на шум и нарушаване на
нощната тишина, както и злепоставяне пред трети лица, присъстващи в дома
й, нанасяне на обиди и отправяне на заплахи в асансьора на жилищната
кооперация, спиране на ел. захранването в жилището и прекъсване на
оптичния кабел на интернета в периода от м. септември 2022 г. до 01.08.2024
г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 02.08.2024 г., до окончателното изплащане на
задължението.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО предявения от Х. П. К., ЕГН ********** и В. Д.
К. ЕГН: ********** и двата с адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 3 ап. 13
насрещен иск с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за осъждане на Я. В. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 2 ап. 8 да заплати на Х.
П. К. и В. Д. К. сума в размер на по 3000/ три хиляди/ лева., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в дискомфорт, стрес,
притеснение, психически и емоционален тормоз, довел до постоянно
психическо и емоционално напрежение и тревожност и безсъние, претърпени
в резултат от извършвани от Я. В. М. действия по пускане на висок звук на
15
музика и различни предавания по телевизията, водене на шумни разговори в
жилището й почти през вечер и провеждане на битови мероприятия, от които
се чуват крясъци, разговори на висок тон, кикотене, пищене на висок тон, и
др., в периода от м. септември 2022 г. до датата на завеждане на насрещната
искова молба в съда – 04.10.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата от дата на подаване на насрещната искова молба в съда –
04.10.2024 г., до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА Х. П. К., ЕГН ********** и В. Д. К. ЕГН: ********** и
двата с адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 3 ап. 13 да заплатят на Я. В. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 100, ет. 2 ап. 8 сумата от 516/
петстотин и шестнайсет/ лева представляваща разноски сторени съобразно
уважената част по предявения главен иск разгледан в гр. д 9760/2024г., на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА Х. П. К., ЕГН ********** и В. Д. К. ЕГН: ********** и
двата с адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 3 ап. 13 да заплатят на Я. В. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „ **“ № 100, ет. 2 ап. 8 сумата от 658/
шестстотин петдесет и осем/ лева представляваща разноски сторени по
предявения насрещен иск разгледан в гр. д 9760/2024г. на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК.
ОСЪЖДА Я. В. М., ЕГН **********, адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 100,
ет. 2 ап. 8 да заплати на Х. П. К., ЕГН ********** и В. Д. К. ЕГН: **********
и двата с адрес: гр. Варна, ул. „**“ № 100, ет. 3 ап. 13 сумата от 666.66 лева/
шестстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и шест стотинки
/представляваща разноски сторени съобразно отхвърлената част по
предявения главен иск разгледан в гр. д 9760/2024г., на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
16