Решение по адм. дело №1261/2025 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

 

Образувано е по жалба на Я. А. Д. от [населено място] против Заповед № РД05-270/05.12.2023 г., издадена от Директора на Регионална дирекция по горите (РДГ) – Кърджали. Съдебното производство е образувано след постановяването на Решение № 6260/10.06.2025 г. по адм. дело № 3348/2025 г. по описа на Върховния административен съд и в изпълнение на дадените от касационната инстанция указания за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

 

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е нищожна, неправилна, поради противоречие със закона и постановена при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, необоснована и несъответна на целта на закона. Същата не съдържала императивно предписаните към съдържанието ѝ реквизити, което нарушавало изискването за форма на административния акт и било основание за отмяна. Твърди се също, че заповедта била немотивирана. Не било ясно фактическото и правно основание за издаването ѝ. Не били изложени никакви фактически основания, които да кореспондират на определена правна норма. Същевременно не били посочени всички релевантни обстоятелства, съобразно посочените разпоредби на материалния закон. Това правело невъзможен съдебния контрол и нарушавало правото на защита на оспорващата, която не била наясно с действителните мотиви за издаването на заповедта. Освен това, жалбоподателката не била уведомена, че започнало производство по издаване на оспорения акт, с което също било нарушено правото ѝ на участие и защита в производството. Навеждат се доводи, че в случая не били налице твърдените пречки за одобряване на горскостопанската програма, като посочените изисквания не били нормативно предвидени, поради което, като постановил немотивиран отказ, административният орган издал същия в несъответствие с приложимите материални разпоредби на Закона за горите, Наредба № 18/2015 г. и Наредба № 8/2011 г. Отказът не съответствал и на целта на закона.

С оглед на така изложеното, се моли да бъде прогласена нищожността на оспорената заповед или същата да бъде отменена. Претендира се присъждане на разноските по делото.

 

Ответникът – Директор на Регионална Дирекция по горите - Кърджали, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, в писмен отговор по жалбата и в писмени становища, депозирани по делото, изразява позиция за неоснователност на същата. Моли жалбата да бъде отхвърлена, а издадената заповед – потвърдена, като бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на Регионална Дирекция по горите – Кърджали.

 

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

 

Видно от Договор за доброволна делба на недвижими имоти, земеделски земи и земи и гори от горския фонд (л. 28 - 33 по адм. дело № 30/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково), сключен на 17.01.2005 г., на съделителя А. Ж. Д. е поставен в дял и същият е станал съсобственик на недвижими имоти – земеделски земи, подробно описани в девет точки, сред които (съгласно т. 6) широколистна гора от 5 дка, в местност „Орта бюлюк“, [имот номер], по проект по картата на възстановената собственост на [населено място], като е отбелязано, че имотът е образуван от [имот номер]. Посочено е, че върху имота има следните ограничения: Да се използва съгласно Закона за горите и Правилника за прилагането му.

Според Удостоверение за наследници изх. № УНС-713/17.10.2023 г. (л. 37 по адм. дело № 30/2024 г.), наследници на А. Ж. Д., починал на 05.09.2015 г., са жалбоподателката Я. А. Д. – дъщеря и М. А. П. – дъщеря.

По делото е представена Скица на поземлен [имот номер]-904888-07.10.2019 г., издадена от СГКК – [населено място] (л. 38 - адм. д. № 30/2024 г.), за поземлен имот с идентификатор 39668.201.12 с адрес: [населено място], местност „Орта бюлюк“, с площ 5 000 кв. м., с трайно предназначение на територията: горска, и начин на трайно ползване: широколистна гора, с номер по предходен план 201011, 201012.

На 04.10.2023 г. от А. И. Д., като пълномощник на наследниците на А. Ж. Д., е подадено заявление (л. 39 - адм. дело № 30/2024 г.) до Директора на РДГ – Кърджали за разглеждане и утвърждаване на горскостопанска програма на поземлен имот с идентификатор 39668.201.12 в землището на [населено място], община Димитровград.

Горскостопанската програма (л. 40 по адм. дело № 30/2024 г.) е изготвена от инж. С. И. А. – лицензиран за изработване на горскостопански програми и планове лесовъд. В същата се посочва, че имотът попада в подобласт Горна Тракия на Тракийската горско-растителна област, намира се на север-североизток от [населено място], площта на сечението на имота с подотделите на ТП ДГС - Хасково е показано в таблица. За подотдел 34 „ч“ – част ([имот номер]) са посочени разпределение на залесената площ по дървесни видове и класове на възраст, по видове насаждения и бонитет, по пълнота и класове на възраст, разпределение на запаса без клони по дървесни видове и класове на възраст. Посочени са основните насоки на стопанисването, включително е предвидена възобновителна сеч. Конкретизирано е, че в [имот номер] през 2019 година е изведена краткосрочно постепенна сеч осветителна фаза, като част от отдел 34 „ч-част“, както и, че възрастта на насаждението в ГСП от 2014 г. на ТП ДГС - Хасково е определена към годината на инвентаризацията - 2013 г., а към момента е увеличена с 10 години. Формиран е извод, изхождайки от състоянието, възрастта на насажденията и насоката на стопанисване, че в имота следва да се изведе краткосрочно постепенна сеч окончателна фаза и отглеждане на подраста.

С писмо рег. № РДГ06-6059/24.10.2023 г. на РДГ – Кърджали (л. 36 по адм. дело № 30/2024 г.), от А. И. Д. са изискани допълнителни документи, включително трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение на имота.

Представено е Заявление вх. № РДГ06-6324/03.11.2023 г. (л. 22 - адм. дело № 30/2024 г.) от Я. А. Д. до Директора на РДГ - Кърджали, с приложени документи – договор за делба, пълномощно и др.

С писмо рег. № РДГ06-6433/10.11.2023 г. на РДГ – Кърджали (л. 21 - адм. дело № 30/2024 г.), Я. А. Д. е уведомена, че след постъпване на Заявление с рег. № РДГ06-6324/03.11.2023 г. и след разглеждане на приложените към горскостопанската програма документи, било установено, че същата не е окомплектована съобразно изискванията на Закона за горите и подзаконовите актове по прилагането му. Установени били следните нередности: Към горскостопанската програма не били приложени документи по чл. 95, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии и Заповед № РД05-85/20.04.2023г. на Директора на РДГ - Кърджали, а именно: Не бил представен трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение на имота. Указано е, че ако в 14-дневен срок от получаване на писмото установените пропуски не се отстранят, производството ще бъде прекратено.

Писмото е получено от Я. А. Д. на 15.11.2023 г. (л. 20 - адм. дело № 30/2024 г.).

На 14.11.2023 г. е извършена проверка от служители на РДГ – Кърджали (инж. А. Г. Г. – С. и инж. Ю. Р. Р.) в присъствието на лицензирания лесовъд, изготвил програмата (инж. С. И. А.), и пълномощника А. И. Д.. Резултатите от проверката са обективирани в Констативен протокол Серия КОО № 119747, в който е отразено, че е проверен поземлен [имот номер] в землището на [населено място], община Димитровград, намиращ се в подотдел 34ч-част на територията на ТП ДГС - Хасково. Отбелязано е, че за [ПИ] има изготвена ГСП. Имотът попадал в един подотдел – 34“ч“ част, съгласно ЛУП 2014 г. на ТП ДГС - Хасково. По ГСП било предвидено да се изведе постепенна окончателна фаза 100 %, отглеждане на подраста, на площ от 5 дка. Отбелязано е, че при проверката на терен било установено, че в различните части от насаждението склопеността е различна и варира от 0,5 до 0,7, като средно е 0,6, а подрастът в различните части от насаждението е с различно покритие и варира от 30 % до 100 %, а височината варира от 10 см до 60 см. Имотът бил ограничен трайно на терен с две бели линии и ъгловите точки били номерирани. През 2020 г. била водена сеч, съгласно ПСеч № 0529408/06.11.2019 г. Сечището било освидетелствано през 2020 г. с ПОС 0517936/03.01.2020 г. Отбелязано е също, че предвидената сеч не отговаря на състоянието на насаждението. Във връзка с констатациите и на основание чл. 197, ал. 5 от ЗГ, са дадени следните препоръки, предписания и разпореждания – следваща лесовъдска намеса следва да бъде не по-рано от 5 години от предходната фаза.

Съставеният констативен протокол е подписан от извършилите проверката служители на РДГ – Кърджали и от другите две присъствали лица.

С оспорената в настоящото производство Заповед № РД05-270/05.12.2023 г., Директорът на РДГ – Кърджали не е утвърдил горскостопанска програма за поземлен имот в горски територии с идентификатор по КК с № 39668.201.12, ЕКАТТЕ 39668, в землището на [населено място], община Димитровград, на територията на ТП ДГС „Хасково“, собственост на наследниците на А. Ж. Д.. Като мотиви в заповедта е посочено, че към горскостопанската програма не са приложени документи по чл. 95, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии и Заповед № РД05-85/20.04.2023 г. на Директора на РДГ - Кърджали, а именно: не е представен трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение на имота. Посочено е също, че е извършена проверка и е съставен Констативен протокол серия КОО № 119747/14.11.2023 г., като при проверката е установено, че действителното състояние на насаждението не позволява да бъде изведена предвидената в програмата възобновителна сеч – постепенна-окончателна фаза 100 %. Обсъдени са изискванията на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите и е описано установеното при проверката. Прието е, че в представената горскостопанска програма таксационното описание на насаждението не е описано коректно и не отговаря на действителното му състояние.

Заповедта е изпратена на Я. А. Д. с писмо рег. номер РДГ06-6960/05.12.2023 г. (л. 17 - адм. дело № 30/2024 г.), получено от А. И. Д. на 28.12.2023 г. (л. 16). Жалбата е подадена чрез Системата за сигурно електронно връчване на 10.01.2024 г. директно пред Административен съд – Хасково.

По делото е представена Заповед № РД05-85/20.04.2023 г. (л. 15 - адм. дело № 30/2024 г.) на Директора на РДГ – Кърджали, с която е определен редът за приемане на заявления за разглеждане и утвърждаване на Горскостопански програми за поземлени имоти в горски територии, собственост на физически и/или юридически лица. В заповедта са описани документите, които следва да бъдат приложени към горскостопанската програма, като е отбелязано, че след разглеждането им, комисия извършва проверка на терен в присъствието на лицето, изготвило горскостопанската програма, като за резултатите се съставя протокол, който се представя на Директора на РДГ – Кърджали и последният издава заповед за утвърждаване или мотивиран отказ в сроковете, посочени в чл. 101, ал. 3 и ал. 4 от Наредба № 18 за инвентаризация и планиране в горските територии.

С оглед цялостното изясняване на делото от фактическа страна по същото бяха събрани гласни доказателства. Свидетелят А. И. Д., син на жалбоподателката и неин пълномощник в административното производство, заяви в показанията си пред съда, че e лесовъд по образование и в деня на проверката присъствал при извършването й. Още преди проверката служителят Г. му заявила, че програмата няма да бъде одобрена, което според свидетеля се дължало на лични мотиви – влошени отношения с директора, заради множество съдебни дела. Касаело се четири-пет парцела, които проверяващите набързо и формално огледали по краищата. Според свидетеля, на терен гората отговаряла напълно на изискванията, още повече, че програмата била съставена от лице, което се занимавало с това постоянно. В протокола проверяващите вписали, че следва да се извърши редуциране. Впоследствие обаче в заповедта била постановена пълна забрана за сеч. За самата проверка свидетелят заявява, че била окомерна, а впоследствие уточнява, че бил използван уред по Битерлих. Според него обаче, това била система за определяне на пълнотата на сечищата, но в случая на такива малки парцели не следвало да се използва. Подрастът не бил мерен с ролетка.

Свидетелят А. Г. Г. заяви при разпита си в съдебно заседание, че направили оглед на терена, както и нужните замервания и установили, че състоянието на насаждението не отговаря на искания вид сеч. Фазите били четири – подготвителна, осеменителна, осветителна и окончателна. За да се стигне до окончателната фаза, склопеността трябвало да е не по-голяма от 0,4. Състоянието на насаждението не позволявало такава сеч, защото подрастът трябвало да е укрепнал, да е с над 80 % покритие и склопеността на дърветата, тоест доближеността на короните на насаждението, да е не повече от 0,4. Л. С. А., което изготвило горскостопанската програма за съответния вид сеч, бил съгласен с констатациите и нямал възражения. Според свидетелката, склопеността се определила окомерно. Плюс това направили допълнителни измервания, като измерили пълнотата на насаждението с уред на Битерлих. Височината на подраста била измерена с ролетка. За измерване на височината на дървостоя използвали висотомер. За височината на дървостоя измерили около три представителни дървета. Според свидетелката, била възможна предходната фаза на сеч – осветителна.

Свидетелят Ю. Р. Р. заяви в показанията си пред съда, че на 14.11.2023 г. извършили проверка на терен с колежката му Г., А. Д. и инж. С. А. - лесовъдът, изготвил горскостопанската програма. След проверката съставили констативен протокол в присъствието на Д. и А. и те били запознати с констатациите - нямали претенции, коментари, особени мнения. Посочва, че предвид предложената окончателна фаза на краткосрочно постепенна сеч, след извършените замервания на терена установили, че склопеността е по-висока от това, което се изисква в нормативната уредба. Подрастът, който замерили, не отговарял на тези изискания от 80 % покритие и да бъде достатъчно укрепнал. Уточнява, че склопеността на насаждението представлява степента на доближеност на короните на дърветата. Не измерили склопеността, а пълнотата съгласно чл. 26 от Наредба № 18. Пълнотата била равна на склопеността и била измерена с уред на Битерлих. Височината на подраста определили с ролетен метър. В конкретния имот измерили 10 подраста и осреднили стойностите. Покритието било определено на база на опита им – с окомерна оценка.

По делото по искане на жалбоподателката и във връзка с дадените от касационната инстанция задължителни указания бе назначена съдебно-техническа експертиза. В депозираното заключение на вещото лице, което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено, на въпрос допустимо ли е било с оглед на действителното състояние на насажденията към момента на проверката да бъде извършена предвидената в програмата възобновителна сеч - постепенна - окончателна фаза 100 % и ако не е била възможна, какъв друг вид сеч е било възможно да се приложи, вещото лице отговаря категорично, че такава сеч е била допустима. В насаждението проектантът предвидил осветителна фаза на постепенна сеч. С позволително за сеч № 0529408 (л. 113) сечта била извършена от 09.11.2019 г. до 30.12.2019 г., удостоверено с протокол за освидетелстване на сечището № 0517936/03.01.2020 г. (л. 114), в който не били констатирани нарушения, включително и за подраст и пълнота. В насаждението още при издаване на разрешителните за сеч за осветителни фази имало поне 31 000 на ха - фиданки - подраст, 3 100 на дка или поне 3 на квадратен метър. Пълнотата, основание за проектиране на сеч „постепенна-окончателна фаза 100%, отглеждане на подраста“ била измерена от проектанта на 0,4. Друг вид възобновителна сеч не можело да се приложи, доколкото законодателят предвидил ограничение, съгласно чл. 24 от Наредба № 8 за сечите – „Краткосрочно-постепенната сеч се провежда на малки площи с размер на отделното сечище до 2 ха.“

На въпрос каква е била към момента на проверката и към настоящия момент склопеността на дървостоя и покритието и височината на подраста и може ли по обективни признаци (темп на растеж, следи от природни явления и др.) да се установи достоверността на тези данни към миналия момент, вещото лице отговаря, че склопеността на дървостоя към 14.11.2023 г. е била определена окомерно. Не бил отразен листопадът. Не били направени измервания (в протокола нямало запис), а дори и да били правени на пробни площи или с уред, наречен ажурометър, резултатите били субективни. Според вещото лице, данните от протокол КОО № 119747 за склопеността били недостоверни. Склопеността на дървостоя към 20.10.2025 г. вещото лице посочва, че е изчислило чрез залагане на пробни площи, като общата склопеност на насаждението била не повече от 0.5. По отношение покритието и височината на подраста вещото лице посочва, че на 14.11.2023 г. не били залагани пробни площи (площадки), но за да се издадат позволителни за сеч за подготвителната, осеменителната и осветителната фаза на възобновителната сеч, още преди осветителната фаза била достигната минималната бройка от 3 100 фиданки на дка или 3-4 на квадратен метър. При проверката било мерено с ролетка на няколко места и била взета средно аритметична стойност, която не отразявала реалната височина на подраста, за да се класифицира или не, като укрепнал. При определяне на гъстотата и височината на подраста при изготвяне на експертизата към 22.10.2025 г. били заложени 21 броя площадки с площ 1 кв. м., като в тях били преброени дъбовите фиданки, без да се определя дали са от Благун или Цер. Средният брой подраст в площадка от 1 кв. м. била 35 броя, като нямало площадка с под 7 броя на кв. м. Здравословното състояние на подраста било много добро. В насаждението от 5 000 кв. м. били установени над 5 000 х 35 = 175 000 броя или 35 000 на дка, почти 10 пъти над нормата по Наредба № 8. Само в три площадки били измерени с ролетка фиданки под 30 см., но над 25 см., като покритието с „укрепнал подраст“ било над 80 % - изискване да се проведе окончателна фаза на краткосрочно-постепенната сеч.

На въпрос по какви методики и стандарти се определят склопеността на дървостоя, покритието и височината на подраста, вещото лице отговаря, че се измерва в облистено състояние, чрез уреди - ажурометър или с пробни площи. Покритието и височината на подраста се измервали чрез пробни площи - ленти, площадки, които се разполагали по цялата площ на насаждението или на характерни участъци. Колкото по-неравномерен бил подрастът по дървесен вид, височина и покритие, се залагали повече пробни площи. Стандартите за височина на подраст и покритие били определени в Наредба № 8 от 05.08.2011 г. за сечите в горите в § 1. За 34 „ч“ били достатъчни 4 фиданки на кв. м., за да покрият изискванията на наредбата.

На въпрос съответства ли таксационното описание на насаждението в представената горскостопанска програма на данните, отразени в констативния протокол и ако не - в какво се отразяват несъответствията, вещото лице отговаря, че таксационното описание на насаждението в представената горскостопанска програма е изготвено през 2023 г. на базата на таксационното описание по горскостопански план на ДГС - Хасково за 2014 г. (л. 149) и не противоречало на Горскостопанския план на таксационното описание на ДГС - Хасково за 2024 г. (л. 47). В горскостопанската програма на 34 “ч“ било посочено, че е изведена осветителна фаза на краткосрочно постепенна сеч. Пълнотата била определена на 04 (л. 43). Проектирано било отглеждане на подраста. В таксационното описание на 34 „ч“ на ДГС -Хасково за 2024 г. били заложени същите данни и показатели. В констативния протокол РДГ - Кърджали KOO119747 била определена склопеност 0.6, а по програма и таксационно описание проектантът определил пълнота 0.4. Пълнотата можела да бъде измерена с точни методи по определение (Наредба № 8), а склопеността била измерена окомерно. Проектантът изчислил пълнота, а в протокола на РДГ била определена склопеност. По Наредба № 8 за сечите, чл. 24 изисквал склопеност 04. Несъответствието между Горскостопанската програма и таксационното описание на 34 “ч“ и протокол на РДГ Кърджали KОО119747 било, че в протокола била определена склопеност, съгласно насоките в Наредба № 8, чл. 24, а в таксационното описание и програмата била измерена пълнота. Наредба № 8 в чл. 24 изисквала укрепнал подраст на 80 % от площта, а в таксационното описание и програмата се смятало, че щом е минала осветителната фаза, подрастът трябвало да бъде отгледан (вид сеч в случая без материален добив).

На въпрос може ли чрез наличните данни, следи в насаждението или научни методи да се направи обоснована преценка за състоянието на имота към момента на съответната проверка от длъжностните лица и ако не - кои параметри не могат в момента да бъдат достоверно установени, вещото лице отговаря по отношение на пълнотата, че в таксационното описание от горскостопанските планове на ДГС - Хасково за 2014 г. и 2024 г., средният диаметър на Б. - 20 см. и Цера - 24 см. не се е променил. Пълнотата 34 “ч“ към 22.10.2025 г. била приблизително 0.4, както било изчислено в таксационното описание от горската програма на ДГС Хасково за 2024 г. По отношение на подраста вещото лице посочва, че направените измервания показвали, че в измервания обект 34 “ч“ има голяма гъстота, почти десет пъти над изискуемата по Наредба № 8. Осветителната фаза от краткосрочната постепенна сеч била извършена през 2019 г. Светлината, която достигнала до фиданките, стимулирала растежа им на височина, но поради голямата им гъстота се забавяла във времето. Двамата проектанти окачествили качествата на подраста и предложили той да се отгледа при извършване на окончателната фаза на сечта. За два вегетационни сезона 2024 г. и 2025 г. и увеличаване на склопеността, поради нарастване на короните на дърветата, размерът и гъстотата на фиданките от подраста по време на съставянето на констативния протокол бил близък с този към 22.10.2025 г. По отношение на склопеността вещото лице посочва, че това бил фактор, който с времето увеличавал своята стойност с нарастване на короната на дърветата. Не се пресмятал в години, а се констатирал на терен.

На поставените допълнителни въпроси при разпита му в съдебно заседание вещото лице дава отговори, които ще бъдат обсъдени във връзка с правните изводи на съда при излагане на доводите по съществото на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган - Директорът на Регионална дирекция по горите – Кърджали, в чийто район на дейност попада процесният имот, в съответствие с чл. 13, ал. 8, т. 2 и ал. 3 от Закона за горите.

В чл. 3, ал. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги изрично е предвидено, че писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление. В случая заповедта е издадена именно като електронен документ и съдържа подпис на издателя си. Действително установява се наличие на разминаване между датата на електронния подпис (04.12.2023 г.) и датата, с която заповедта е изведена от деловодната система (05.12.2023 г.). Това несъответствие обаче не компрометира валидността на акта, тъй като са изпълнени съществените изисквания на чл. 59, ал. 2, т. 8 от АПК – несъмнено е установено кое лице в качеството си на издател на акта е изразило волята си (Директорът на РДГ – Кърджали) и на коя дата това е сторено (04.12.2023 г., когато е положен електронният подпис). Отразяването на документа в деловодната система по-късно най-вероятно е обусловено от организационно-технически причини, които не засягат момента на обективиране на волята на издателя на акта. Предвид горното, съдът намира, че не са налице основания за прогласяване на нищожността на заповедта по смисъла на чл. 168, ал. 2, във връзка с чл. 146, т. 1 АПК, съответно – за отмяната й по смисъла на чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146, т. 2 АПК .

Производството е започнало по инициатива на лице, упълномощено от един от собствениците на горската територия, като е представена изработена от лицензиран лесовъд горскостопанска програма за утвърждаване от Директора на РДГ – Кърджали, в чийто район на дейност попада съответната горска територия (чл. 99 и чл. 101, ал. 1 от Наредба № 18/07.10.2015 г.). Изискани са допълнителни документи, след представянето на част от които комисията е извършила проверка на терен в съответствие с чл. 101, ал. 2 от Наредба № 18 от 07.10.2015 г. По време на проверката по чл. 101, ал. 2 от Наредба № 18/07.10.2015 г., освен длъжностните лица към РДГ – Кърджали, са присъствали лицензираният лесовъд, изготвил програмата, и лице, упълномощено от един от собствениците на имота. Резултатите от проверката са обективирани в протокол. Ето защо съдът намира, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, водещи до основание за отмяната й на процесуално основание. Що се отнася до възражението за липса на уведомяване по чл. 26 АПК, съдът намира същото за неоснователно. Административното производство в случая е започнало по инициатива на заинтересовано лице, подало заявление за утвърждаване на горскостопанска програма. При тези производства не е необходимо специално уведомяване за началото им, тъй като заявителят сам е дал повод за тяхното образуване и е запознат с обстоятелството, че се развива административна процедура. Освен това жалбоподателката е била редовно уведомена с писмо рег. № РДГ06-6433/10.11.2023 г. за констатирани нередности и възможността да ги отстрани в 14-дневен срок, с което й е дадена възможност за участие в производството и изразяване на становище. При проверката на терен на 14.11.2023 г. е присъствало упълномощено от жалбоподателката лице (А. Д.), което е подписало констативния протокол. Следователно правото на защита и участие в административното производство е било гарантирано и реално упражнено.

 

По отношение на материалната законосъобразност на оспорения акт, съдът намира следното:

 

В оспорената заповед са изложени две отделни съображения за постановяване на отказ за одобряване на представената от жалбоподателката горскостопанска програма за имот с идентификатор по КК № 39668.201.12, находящ се в землището на [населено място], община Димитровград. Наличието на всяко едно от тях е самостоятелна предпоставка за постановяване на отказ за утвърждаване на горскостопанска програма, поради което материалноправните предпоставки за всяко едно от тези основания следва да бъдат разгледани отделно.

По отношение на основанието, свързано с непредставяне на трасировъчен карнет, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма или протокол за въвод във владение, следва да бъде отбелязано следното:

Нормата на чл. 95, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 предвижда горскостопанската програма да включва и други протоколи, заповеди и документи, свързани с процеса на изработване на горскостопанската програма. Със Заповед № РД05-85 от 20.04.2023 г. на Директора на Регионална дирекция по горите – Кърджали е определен редът за приемане на заявления за разглеждане и утвърждаване на горскостопански програми за поземлени имоти в горски територии, собственост на физически и юридически лица. В т. 2 от заповедта е посочено, че след приключване на процедурата по т. 1 (уведомяване от възложителя на горскостопанската програма на РИОСВ с цел оценка за съвместимостта и с предмета и целите на опазване на защитената зона по реда на ЗБР), горскостопанската програма следва да се представи ведно с документа, получен от РИОСВ до Директора на РДГ - Кърджали със заявление по образец или в свободен текст, която следва да се представи в два екземпляра на хартиен носител и на електронен носител. В т. 3 от заповедта са визирани документите, които следва да бъдат приложени към горскостопанската програма, сред които и трасировъчен карнет с координатни точки, издаден от лицензирана за извършване на тази дейност фирма/протокол за въвод във владение. Тези документи обаче не са свързани с процеса на изработване на горскостопанската програма, а са такива, изискуеми от органа по чл. 13, ал. 8, т. 2 ЗГ след изработването й, с цел предоставяне на данни на административния орган, свързани със задължението на този орган по чл. 35 АПК и чл. 101, ал. 2 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии, като част от административното производство по утвърждаване на тази програма. Трасировъчният карнет и протоколът за въвод във владение са относими към факти, свързани единствено с определяне границите на имота, за който вече е изготвена горскостопанска програма. В случая пред административния орган са представени (включително с писмо на А. Д., изпратено по ел. поща от 23.11.2023 г.) достатъчно доказателства, свързани с местоположението и границите на имота (договор за доброволна делба, скица, списък с координатни точки на имота), а проверката на терен е извършена, без да е налице неяснота или спор относно границите на имота. Ето защо възприето от административния орган правно основание по чл. 95, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. не е налице, доколкото изискването на посочената разпоредба не касае представяне на документи извън процеса на изработване на горскостопанската програма, каквито са тези, посочени в Заповед № РД05-85/20.04.2023 г. на Директора на РДГ - Кърджали. В този смисъл е и изричното произнасяне по Решение № 6260/10.06.2025 г. по административно дело № 3348/2025 г. на ВАС. Ето защо настоящата инстанция приема, че в конкретния случай са били представени всички документи, които обективно позволяват идентификация на имота – договор за доброволна делба от 17.01.2005 г., скица на поземлен [имот номер]-904888-07.10.2019 г., издадена от СГКК – Хасково, и списък с координатни точки. Тези документи са били достатъчни за провеждане на теренната проверка на 14.11.2023 г., при която не са констатирани каквито и да било неясноти или спорове относно границите и идентичността на имота. Фактът, че проверката е била проведена и е завършила със съставяне на констативен протокол, в който са отразени конкретни лесовъдски параметри на насаждението, недвусмислено доказва, че границите на имота са били ясно определени на терен. При това положение изискването за допълнително представяне на трасировъчен карнет се явява формално, тъй като целта, за която този документ би следвало да служи, вече е постигната. Следователно отказът, основан на чл. 95, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г., е постановен в противоречие с материалния закон.

 

По отношение на това налице ли са били условията за провеждане на краткосрочна-постепенна сеч-окончателна фаза, склопеност на дървостоя до 0.4 и укрепнал подраст на насаждението над 80 % на цялата площ на имота, определени в чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите, следва да бъде отбелязано следното:

Изискването на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/05.08.2011 г. е окончателната фаза да се провежда не по-рано от 3 години след предходната фаза, както и при наличие на склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст, като административният орган е обвързан не само от съдържанието на заявената програма, но и от действително установеното при проверката на място.

От тълкуването на разпоредбите на чл. 93 - чл. 102 от Наредба № 18/07.10.2015 г. се налага извод, че сечта е вид горскостопанска дейност, която се залага в горскостопанска програма. В чл. 2 от Наредба № 8/05.08.2011 г. е посочено, че сечите са лесовъдски дейности, които се провеждат с цел подобряване състоянието на горите, възобновяване, запазване на генетичните ресурси, добив на дървесина, както и запазване и увеличаване на основните функции на горите. Видовете сечи са посочени в глава Втора на Наредба № 8/05.08.2011 г., като един от тях са възобновителните.

Съгласно чл. 22 от Наредба № 8/05.08.2011 г., възобновителните сечи са три вида - постепенни, изборни и голи. В чл. 23, ал. 1 от Наредба № 8/05.08.2011 г. е посочено, че постепенните сечи са възобновителни сечи с предварително и съпътстващо семенно възобновяване, при които зрелият дървостой се отсича постепенно на няколко пъти през възобновителния период, а според ал. 2 на същата разпоредба, видовете постепенни сечи са краткосрочно-постепенна, постепенно-котловинна, групово-постепенна и неравномерно-постепенна.

В конкретния случай не е спорно, а и се установява от представената от жалбоподателката горскостопанска програма, че се цели извършване на краткосрочно-постепенна сеч, окончателна фаза, поради което приложение намира чл. 24 от Наредба № 8/05.08.2011 г. В цитираната разпоредба са вписани четири фази на краткосрочно-постепенната сеч (ал. 4 - ал. 7). По отношение на окончателната фаза е посочено, че се провежда при склопеност на дървостоя в сечището не по-голяма от 0,4 и покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. При провеждането на окончателната фаза в площните сечища се оставят от 3 до 5 биотопни дървета от зрелия дървостой на един хектар. Окончателна фаза се провежда не по-рано от 3 години след предходната фаза.

В случая проверяващите са отразили в констативния протокол от проверката на място, че действителното състояние на гората не отговаря на поставените от законодателя изисквания, а именно - в различните части от насаждението склопеността е различна – от 0,5 до 0,7, като средно е 0,6, а подрастът е с различно покритие – от 30 % до 100 %, височината е от 10 см до 60 см. Както вече бе посочено, нормата на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/2011 г. поставя три кумулативни изисквания за провеждане на окончателната фаза на краткосрочно-постепенната сеч: първо, да са изтекли минимум три години от предходната фаза; второ, склопеността на дървостоя в сечището да не е по-голяма от 0,4; и трето, да има покритие над 80 на сто на площта с достатъчно количество укрепнал подраст. В конкретния случай осветителната фаза е извършена в периода 09.11.2019 г. – 30.12.2019 г., което е удостоверено с позволително за сеч № 0529408/06.11.2019 г. и протокол за освидетелстване на сечището № 0517936/03.01.2020 г. Към датата на подаване на заявлението (04.10.2023 г.) и извършване на проверката (14.11.2023 г.) са изтекли близо четири години, поради което първото изискване безспорно е изпълнено. Спорът между страните се концентрира върху наличието на останалите две кумулативни предпоставки – дали склопеността е не по-голяма от 0,4 и дали е налице покритие над 80 % с укрепнал подраст.

Съгласно легалната дефиниция на понятието „склопеност“ в Допълнителните разпоредби на Наредба № 8 (§ 1, т. 27), това е степента на доближеност на короните на дърветата. Определянето се извършва чрез определяне на площта на хоризонталната проекция на короните на дърветата като процент от общата хоризонтална проекция на площта на насаждението. Изразява се в десети части от единицата. За разлика от нея, „пълнота“ по § 1, т. 23 от Наредбата (изм. ДВ, бр. 84/2020 г.) е степента на наситеност на площта на насаждението с дървесина. Тя се определя в относителна стойност от количеството на дървесина на единица горска площ – като съотношение на запаса на дървостоя в дадена възраст и условия на месторастене на 1 ha и запаса на нормално (еталонно) насаждение при същата възраст и условия на месторастене, взет от растежни таблици. Вместо запасите при определянето на пълнотата може да се използват общата кръгова площ на действителното насаждение на 1 ha и кръговата площ на еталонното насаждение. Изразява се в десети части от единицата. Определянето на пълнотата се извършва съгласно приложение № 4 от наредбата по чл. 18, ал. 1 от Закона за горите. Тоест, касае се за различни величини, определяни чрез различни методики. Склопеността е мярка за покритието на площта, докато пълнотата е мярка за гъстотата/количеството дървесина в насаждението. Поради това изявлението на свидетеля Р., че „пълнотата била равна на склопеността“, е в противоречие с нормативната дефиниция и не може да обоснове автоматично пренасяне на измерената чрез уред на Битерлих „пълнота“ към изискуемата от чл. 24, ал. 7 „склопеност“. В тази връзка съдът отчита, че при проверката склопеността е определена единствено окомерно и без пробни площи или инструментални измервания, което обективно компрометира достоверността на посочената стойност 0,6. В същото време измерената от проектанта и потвърдена от експертизата пълнота около 0,4, макар да е различен от склопеността показател, представлява обективно дендрометрично установима величина, която последователно сочи на ниска наситеност на дървостой. Тази стойност сама по себе си не замества нормативно изискуемата склопеност, но служи като косвен ориентир при съпоставяне с експертното заключение относно вероятното пространствено състояние на дървостоя. Видно от заключението на назначената по настоящото дело съдебно-техническа експертиза е, че предвидената в горскостопанската програма възобновителна сеч – краткосрочно-постепенна, окончателна фаза на 100 %, е била допустима към релевантния момент. Вещото лице обосновава извода си с хронологията на лесовъдските намеси и с нормативните прагове по Наредба № 8/05.08.2011 г., като сочи, че още с плана на ТП ДГС Хасково от 2014 г. била заложена осветителна фаза; същата била реално проведена в периода 09.11.2019 г. – 30.12.2019 г. без констатации за нарушения, включително по показателите „подраст“ и „пълнота“. На тази основа вещото лице приема, че са били изпълнени времевите и биологичните предпоставки за окончателна фаза с отглеждане на подраста. По показателя „подраст“ вещото лице се позовава на легалните дефиниции в § 1, т. 18, т. 6 и т. 34 от Наредбата, като изяснява, че за дъбови насаждения достатъчното количество преди окончателната фаза се измерва в брой жизнени фиданки на хектар, а „укрепнал“ подраст означава височина от 30–60 см. При неговите теренни измервания към 22.10.2025 г. били заложени 21 репрезентативни площадки от по 1 кв. м., като средният брой фиданки достигнал 35 броя на кв. м., без нито една площадка да има под 7 броя на кв. м., при общо здравословно състояние „много добро“. Преизчислено към площта от 5 000 кв .м., количеството фиданки значително надхвърляло нормативния минимум, а измерените височини в преобладаващата част попадали в диапазона за „укрепнал“ подраст, с единични стойности между 25–30 см., които не променяли общата оценка за покритие над 80 % върху площта. Експертизата пояснява, че динамиката след осветителната фаза логично води до ускорен растеж на фиданките, поради което биометричната картина към съставянето на констативния протокол от 14.11.2023 г. била съществено близка до тази, отчетена през октомври 2025 г. Действително при разпита в съдебно заседание вещото лице пояснява, че е измерило склопеност "не повече от 0,5" към октомври 2025 г., като в същото време твърди, че сечта е допустима при изискуема склопеност до 0,4. Освен това вещото лице изрично посочва, че "няма как за две години назад да дадем точни данни" за склопеността и че измерването й е силно зависимо от сезона и методиката. При това положение съдът възприема заключението на експертизата в частта, касаеща пълнотата на насаждението, която е измерена чрез обективни величини и е установена на стойност около 0,374-0,4. Що се отнася до склопеността, макар и към момента да не може да бъде направен категоричен извод за състоянието й към момента на проверката, изложеното от вещото лице и в депозираното заключение, и при разпита му в съдебно заседание компрометира достоверността на посочената в протокола склопеност 0,6. На второ място, вещото лице разграничава понятието „пълнота“ от „склопеност“, като подчертава, че това са различни величини. Вещото лице е пресметнало пълнотата към 22.10.2025 г. чрез дендрометрични величини – 0,374, приблизително равна на 0,4, идентична на определената в таксационните описания на ТП ДГС Хасково за 2014 г. и 2024 г. Същевременно експертът посочва, че „склопеност“ по дефиниция се определя като процентна хоризонтална проекция на короните и следва да се измерва в облистено състояние с признати уреди (напр. ажурометър) или по площадков метод, като окомерните оценки били силно зависими от светлинните условия и фазата на листопада и не осигурявали достатъчна точност. В тази връзка експертизата отхвърля като недостоверна записаната в констативния протокол от 14.11.2023 г. „склопеност“ 0,6, тъй като не е подкрепена с пробни площи, графични изчисления или данни за фенологичното състояние; за разлика от това, отчетената пълнота около 0,4, макар и различен показател, последователно сочела на ниска наситеност на дървесина, съвместима с изискуем праг на склопеността за окончателна фаза. Експертът допълва, че при преобладаващия благун с тесни корони и възраст над 70 години общата склопеност на насаждението не надвишава 0,5, а при коректно измерване в облистено състояние би следвало да се получат стойности около нормативния предел. Въз основа на тези данни експертизата заключава, че към момента на проверката предпоставките по чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8 – наличие на укрепнал подраст с покритие над 80 % и достигнат праг по пространствения показател на дървостоя – са били налице, поради което провеждането на окончателната фаза на краткосрочно-постепенната сеч се е явявало допустимо.

Действително следва да бъде отбелязано, че пряко и напълно обективно установяване на склопеността към момента на проверката през ноември 2023 г. не е възможно в настоящия момент. Въпреки това, съдът разполага с достатъчно косвени данни, които позволяват да се направи обоснован извод за съответствието на насаждението с изискванията на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8: измерената пълнота чрез обективни величини; изтичането на достатъчен период (близо 4 години) от осветителната фаза, през който подрастът обективно е имал условия за укрепване; установеното от експертизата многократно превишаване на минималния брой жизнени фиданки (35 бр./кв.м. при изискуеми 3-4 бр./кв.м); компрометираната достоверност на констатациите в протокола от 14.11.2023 г., заключението на вещото лице. При съвкупна преценка на тези обстоятелства, съдът приема, че склопеността към релевантния момент е била по-ниска от отчетената стойност 0,6 и се е намирала в диапазон, съпоставим с нормативния предел по чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8, тоесту че към месец ноември 2023 г. са били налице предпоставките за провеждане на окончателната фаза на краткосрочно-постепенната сеч.

В обобщение, следва да се приеме, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон, доколкото, на първо място, отказът, основан на непредставяне на трасировъчен карнет по чл. 95, ал. 1, т. 5 от Наредба № 18/2015 г., е постановен при неправилно тълкуване на приложимата материална норма. Както вече бе посочено, тази разпоредба се отнася до документи, свързани с процеса на изработване на горскостопанската програма, а не до доказателства за идентификация на имота, изисквани за нуждите на административната проверка. На второ място, отказът, основан на констатации за несъответствие между действителното състояние на насаждението и изискванията на чл. 24, ал. 7 от Наредба № 8/2011 г., е необоснован и постановен в противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

При това положение и двете посочени в заповедта основания за отказ се явяват необосновани и недоказани, което прави акта противоречащ на материалния закон и подлежащ на отмяна.

По изложените съображения жалбата се явява основателна и следва да бъде уважена.

С оглед изхода на производството на жалбоподателката следва да бъдат присъдени произтеклите от делото разноски, възлизащи на 3 680 лева, от които 80 лева - държавни такси за образуване на производството пред Административен съд – Хасково и касационно оспорване (л. 61 – адм.дело № 30/2024 г. на Административен съд – Хасково и л. 21 – адм.дело № 3348/2025 г. на ВАС), 600 лева – възнаграждение за вещо лице (л. 54 от настоящото дело) и 3 000 лева – заплатени в брой адвокатски възнаграждения съгласно представените по делото договори за правна защита и съдействие (л. 62 – адм. дело № 30/2024 г. на Административен съд – Хасково, л. 5 – адм. дело № 3348/2025 г. на ВАС и л. 68 от настоящото дело).

 

Водим от горното, Административен съд – Хасково

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № РД05-270/05.12.2023 г., издадена от Директора на Регионална Дирекция по горите - Кърджали.

 

ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите – Кърджали да заплати на Я. А. Д., [ЕГН], от [населено място] [улица]сумата в размер на 3 680 лв. (три хиляди шестстотин и осемдесет лева) - разноски по делото.

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на Република България, чрез Административен съд - Хасково.