№ 6067
гр. София, 09.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Бояна Вл. Боянова
като разгледа докладваното от Невена Чеуз Въззивно гражданско дело №
20251100500148 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Армеец“ АД, трето
лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство,
чрез процесуален представител – юрк. В.К. срещу решение №
20132398/18.11.2024 г. на СРС, 148 състав, постановено по гр.д. 5 854/2021 г.,
с което „Г.И.“ ЕООД е осъдено да заплати на основание чл. 410 ал.1 т.2 от КЗ
вр. с чл. 49 от ЗЗД и чл. 86 ал.1 от ЗЗД на ЗЕАД „Булстрад Виена Иншурънс
Груп“ АД сумата от 2 078, 32 лв. – изплатено застрахователно обезщетение по
застраховка „Имущество“ във връзка с щета **********/778-19 и сумата от
206, 68 лв., представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху
главницата за периода 10.02.2020 г. – 01.02.2021 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 01.02.2021 г. до окончателното плащане.
В жалбата са наведени твърдения, че решението е неправилно,
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила.
Заявени са твърдения, че в хода на производството не били установени
виновни действия или бездействия от страна на строителя при или по повод
1
изпълнение на неговите задължения. В тази връзка са посочени показанията
на свидетеля Р.С., съобразно които не винаги „Овергаз Мрежи“ АД
разполагали с екип, който да отиде на място и да посочи точното място на
газопроводното отклонение, въпреки отправени уведомления до същия.
Заявени са твърдения, че „Овергаз мрежи“ АД следвало да осигури действащи
групи за своевременна реакция като организира денонощно дежурство на
диспечери. Заявени са и твърдения за неизпълнение на чл. 46 ал.3 от Наредба
6/25.01.2004 г., съобразно която газопроводната тръба следвало да бъде
обозначена със сигнална лента, указваща изрично наличието на газопровод.
Иска се отмяна на решението като бъде постановено ново, с което
исковете бъдат отхвърлени изцяло. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК е депозиран писмен отговор от ищеца в
първоинстанционното производство ЗАД“Булстрад Виена Иншурънс Груп“
АД, чрез адв. Р.И., в което са наведени съображения относно правилността на
обжалваното решение и искане за неговото потвърждаване. Претендират се
сторените в производството съдебни разноски.
Ответникът в първоинстанционното производство „Г.И.“ЕООД
изразява становище за основателност на жалбата.
При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваният съдебен акт е постановен
от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма,
по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни,
поради което е валиден и допустим.
Предметът на въззивното производство, което се разглежда по реда на
ограничения въззив е очертан само от посоченото в жалбата и приложимите
към спорния предмет императивни материалноправни норми.
В първоинстанционното производство са разгледани осъдителен иск по
чл. 410 ал.1 т.3 от КЗ вр. с чл. 49 от ЗЗД, съединен с акцесорен за обезщетение
за забава по реда на чл. 86 ал.1 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл. 410 ал.1 т. 2 от КЗ установява възможността за
ангажиране на регресна отговорност на прекия причинител, към заплатилия
обезщетение застраховател по имуществена застраховка. Правно-
релевантните факти, подлежащи на установяване с оглед фактическия състав
на разпоредбата включват наличие на сключена имуществена застраховка от
2
собственика на увреденото имущество, настъпило застрахователно събитие в
срока на действие на договора, изплатено застрахователно обезщетение. От
своя страна застрахователното събитие следва да има характер на деликт,
причинен от ответника като пряк причинител, носещ белезите, посочени в
разпоредбата на чл. 45 ал.1 от ЗЗД – противоправно поведение, причинени
вреди, които да са в пряка причинно-следствена връзка с поведението и
вредоносния резултат. По отношение на субективния елемент на фактическия
състав – вината е установена оборима презумпция в нормата на чл. 45 ал. 2 от
ЗЗД. В настоящата хипотеза с оглед сочения ответник следва да бъдат
установени и предпоставките на отговорността по чл.49 от ЗЗД за чужди
виновни действия, която отговорност произтича от вината на натовареното с
извършването й лице, а не се обуславя от вината на възложителя на работата.
Заявените в рамките на въззивната жалба възражения са концентрирани
относно разрушаване презуптивната сила на нормата на чл. 45 ал.2 от ЗЗД,
касаеща субективния елемент на фактическия състав на непозволеното
увреждане – вината. Настоящият съдебен състав не може да сподели
заявените в жалбата възражения относно липсата на виновно поведение на
служители на ответника, обосновани със събраните по делото гласни и
писмени доказателства. Съобразно разпоредбата на чл. 49 т.1 от Наредба
2/22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни
условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, при
изкопни и подземни работи и при строеж на кладенци, тунели и други
подобни съоръжения се предприемат подходящи мерки за безопасност, които
включват: предварително установяване и съответно минимизиране на
опасностите от подземни мрежи и съоръжения и това ясно личи от
представените от ответника последователни възлагания за изпълнение на
авариен ремонт, които включват координирани действия с „ЧЕЗ“, „БТК“,
Газификация. Данни за предварително установяване на наличните подземни
съоръжения чрез снабдяване с карта на подземния кадастър, ПУП или друг
подходящ начин по делото не са ангажирани. Заявените възражения във
въззивната жалба за уведомяване по електронна поща на „Овергаз Мрежи“ АД
за нуждата от извършване на ремонт не покрива изискванията на тази наредба.
Нещо повече по делото изобщо няма данни дали уведомленията реално са
достигнали до адресата. Съвсем отделен въпрос е, че второто е изпратено 19
минути преди началото на фактическото започване на ремонтните дейности,
3
предвид признанието, съдържащо се в писмото на ответното дружество от
09.10.2020 г. /стр. 87-88 в делото/, което на практика прави обективно
невъзможно неговото изпълнение.
Показанията на свидетеля Р.С., на които се позовава въззивника във
въззивната си жалба, касателно изявлението, че дружеството – възложител
описал адреса и предположение каква е тръбата отново не покриват
изискванията на цитираната по-горе разпоредба. Още повече, че самите
показания установяват, че изпълнителят по договора – ответник е бил наясно
за наличното подземно съоръжение на мястото на ремонта и е следвало да
бъдат предприети следващите се подходящи предохранителни мерки.
Съображенията, касаещи Наредбата за устройство и безопасната
експлоатация на преносните и разпределителните газопроводи и Правилата за
управление и технически правила на газопреносните мрежи са заявени за
първи път в рамките на въззивната жалба, поради което са преклудирани.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав намира,
че отговорността на деликвента "Г.И.“ ООД може да бъде ангажирана на това
фактическо основание.
Останалите предпоставки на фактическия състав не са спорни между
страните и по отношение на същите не са заявени възражения в рамките на
въззивната жалба, поради което настоящият съдебен състав не намира
причина да ги ревизира.
Поради съвпадане на крайните изводи на двете съдебни инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на
въззиваемата страна – ищец се следва сумата от 612 лв. – съдебни разноски за
адвокатско възнаграждение, посочени в списъка по чл. 80 от ГПК, предвид
ангажираните доказателства за реално заплащане на сумата.
Предвид изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20132398/18.11.2024 г. на СРС, 148
4
състав, постановено по гр.д. 5 854/2021 г.
ОСЪЖДА ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК ********* да заплати на
основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ЗЕАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП“ЕАД, ЕИК ********* сумата от 612 лв. – разноски в настоящото
производството.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице помагач на
страната на ответника в първоинстанционното производство – ЗАД
„АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5