Присъда по НОХД №4216/2018 на Районен съд - Пловдив

                                                    

ПРИСЪДА

 

№  260031                                        05.10.2020 година                     град  ПЛОВДИВ

                                         В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД                              ХХІІІ наказателен   състав

 На  пети октомври                                                       2020 година

 В публично заседание в следния състав:

 

                                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТЕОФАНА  СПАСОВА              

                   СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: РАДКА ШЕНТОВА                                 

                                                                 РОСИЦА ГЕОРГИЕВА

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

Прокурор: МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ

като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

наказателно дело номер  НОХД №  4216 по описа за 2018 година

 

 

                                               П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия П.Д.М. - роден на ***г***, б., български гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВЕН в  това, че в периода от 19.06.2013г. до месец октомври 2015г., включително, в гр. Пловдив, при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за представлявания от него ЕТ с фирма „П.К.П.М.“, ЕИК: … имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: ********** ***, у А.Н.М., ЕГН: ********** ***, у И.Д.П. - гражданин на Германия с немски идентификационен №…… и К.И.Я., ЕГН: ********** ***, както следва: - На 19.06.2013г. е възбудил и до 24.09.2014г. поддържал заблуждение у Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: **********, че плаща осигурителни вноски на Р.Д.Р., ЕГН: ********** към НАП и обслужва счетоводно управляваното от Р. „ЛИЛ 2012“ ООД, ЕИК: *********, с което е причинил на Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: ********** имотна вреда в общ размер на 2 827 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева/, от които 2 027лв. /две хиляди и двадесет и седем лева/ предназначени за плащане на осигурителни вноски на Р.Д.Р., ЕГН: ********** и 800 лв. /осемстотин лева/ -хонорари за счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД, като имотната вреда за Р.Д.Р., ЕГН: ********** е в размер на 991.81 лева /деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, а за К.И.К., ЕГН: ********** - в размер на 1 835.19 лева /хиляда осемстотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/; - През месец ноември 2014г. е възбудил и до месец април 2015г. включително поддържал заблуждение у А.Н.М., ЕГН: **********, че му плаща осигурителни вноски към НАП, че обслужва счетоводно представляваното и управлявано от него „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК:  и че е платил дължимия данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, с което е причинил имотна вреда на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД , ЕИК:  в общ размер на 1 543 лв. /хиляда петстотин четиридесет и три лева/, от които 655 лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, предназначени за плащане на осигурителни вноски на А.Н.М., ЕГН: **********, 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ - хонорари за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и 87 лв. /осемдесет и седем лева/ - за плащане на данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД; - През месец септември 2013г. е възбудил и до месец октомври 2015г. включително поддържал заблуждение у И.Д.П. - гражданин на Германия с немски идентификационен   №   L2RFOYJ4R   и   К.   И.   Я., ЕГН: **********, че плаща осигурителни вноски на И.Д.П. към НАП и че обслужва счетоводно представляваното и управлявано от П. „ГОРМАХ“ ЕООД, ЕИК:, с което е причинил имотна вреда на И.Д.П. в общ размер на 1 340 лв. /хиляда триста и четиридесет лева/, от които 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, предназначени за плащане на здравноосигурителни вноски на И.Д.П. и 500 лв. /петстотин лева/ - хонори за счетоводно обслужване на „ГОРМАХ“ ЕООД, като общо причинената вреда на Р.Д.Р., на К.И.К., на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и на И.Д.П. е в размер на 5 629 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и девет лева/, поради което и на основание чл. 209, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1 вр. чл.54 от НК го ОСЪЖДА на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

На основание чл. 66 ал. 1 от НК ОТЛАГА изпълнението на така наложеното на подсъдимия П.Д.М. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на настоящата присъда.

 

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.М.,  със снета самоличност да заплати на К.И.К. сумата от 1835.19 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  в резултат на  извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото – 19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.М.,  със снета самоличност да заплати на Р.Д.Р. сумата от 991.81 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  в резултат на  извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото – 19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА подсъдимия П.Д.М.,  със снета самоличност да заплати на К.И.К. и Р.Д.Р. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща  направените от последните разноски по делото.

ОСЪЖДА на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимия П.Д.М., със снета самоличност да заплати по сметка на ПРС сумата от 113 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданския иск.

ОСЪЖДА, на основание чл. 189 ал. 3 от НПК, подсъдимия П.Д.М.,  със снета самоличност, да заплати по сметка на ОДМВР ПЛОВДИВ направените в досъдебното производство разноски в размер на 996.75 лева, както и да заплати по сметка на ПРС сумата от 120 лева, представляваща направените разноски в съдебното производство.

 

          ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред ПОС, по реда на глава 21 от НПК.

 

                                     

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

                         СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:

 

                                                                   1.

 

                                                                   2.

 

вярно, с оригинала Н.Т.

 

 

 

 

МОТИВИ към Присъда № 260031/05.10.2020г. по НОХД №

 

4216/2018г. по описа на ПРС - ХХІІІн.с.

 

Районна прокуратура - П. е повдигнала обвинение срещу подсъдимия П.Д.М. за това, че в периода от 19.06.2013г. до месец октомври 2015г., включително, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за представлявания от него ЕТ с фирма „П.К.П.М.“, ЕИК: ********* имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: ********** ***, у А.Н.М., ЕГН: ********** ***, у И.Д.П. - гражданин на Германия с немски идентификационен № …. и К.И.Я., ЕГН: ********** ***, както следва: - На 19.06.2013г. е възбудил и до 24.09.2014г. поддържал заблуждение у Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: **********, че плаща осигурителни вноски на Р.Д.Р., ЕГН: ********** към НАП и обслужва счетоводно управляваното от Р. „ЛИЛ 2012“ ООД, ЕИК: *********, с което е причинил на Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: ********** имотна вреда в общ размер на 2 827 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева/, от които 2 027лв. /две хиляди и двадесет и седем лева/ предназначени за плащане на осигурителни вноски на Р.Д.Р., ЕГН: ********** и 800 лв. /осемстотин лева/ -хонорари за счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД, като имотната вреда за Р.Д.Р., ЕГН: ********** е в размер на 991.81 лева /деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, а за К.И.К., ЕГН: ********** - в размер на 1 835.19 лева /хиляда осемстотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/; - През месец ноември 2014г. е възбудил и до месец април 2015г. включително поддържал заблуждение у А.Н.М., ЕГН: **********, че му плаща осигурителни вноски към НАП, че обслужва счетоводно представляваното и управлявано от него „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* и че е платил дължимия данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, с което е причинил имотна вреда на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД , ЕИК: ********* в общ размер на 1 543 лв. /хиляда петстотин четиридесет и три лева/, от които 655 лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, предназначени за плащане на осигурителни вноски на А.Н.М., ЕГН: **********, 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ - хонорари за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и 87 лв. /осемдесет и седем лева/ - за плащане на данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД; - През месец септември 2013г. е възбудил и до месец октомври 2015г. включително поддържал заблуждение у И.Д.П. - гражданин на Германия с немски идентификационен   №  …   и   К.   И.   Я., ЕГН: **********, че плаща осигурителни вноски на И.Д.П. към НАП и че обслужва счетоводно представляваното и управлявано от П. „ГОРМАХ“ ЕООД, ЕИК: *********, с което е причинил имотна вреда на И.Д.П. в общ размер на 1 340 лв. /хиляда триста и четиридесет лева/, от които 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, предназначени за плащане на здравноосигурителни вноски на И.Д.П. и 500 лв. /петстотин лева/ - хонори за счетоводно обслужване на „ГОРМАХ“ ЕООД, като общо причинената вреда на Р.Д.Р., на К.И.К., на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и на И.Д.П. е в размер на 5 629 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и девет лева/ - престъпление по чл.209, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК.

Прокурорът поддържа така повдигнатото обвинение4, като предлага на подсъдимия да бъде наложено наказание при условията на чл.54 от НК, а именно „лишаване от свобода” за срок от две години, което да бъде изтърпяно реално при първоначален общ режим.

 

Подсъдимият П.Д.М. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения по случаите.

 

На основание чл.84 от НПК са приети за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански искове, предявени срещу подс. М. от К.И.К. за сумата от 1835.19 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието - 19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата, като обезщетение за причинените на същата имуществени вреди, от престъплението вменено във вина на подсъдимия, както и от Р.Д.Р. за сумата от 991.81 лева, ведно със законната лихва от датата на деянието-19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата, като обезщетение за причинените му имуществени вреди, от престъплението вменено във вина на подсъдимия.

 

На основание чл.76 от НПК К.И.К.  и Р.Д.Р. са конституирани като граждански ищци и частни обвинители по делото. Същите чрез повереника си – адв. Т., се придържат към искането на представителя на Районна прокуратура – гр. П. и поддържат изцяло заявените гражданско – правни претенции.

 

          Съдът, въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и правна страна следното :

Подсъдимият П.Д.М. е роден на ***г***, б., български гражданин, висше образование, женен, работещ, неосъждан, ЕГН **********.

 

П.Д.М. бил регистриран като едноличен търговец с фирма „П.К.П.М.“, ЕИК: , със седалище и адрес на управление: гр. П., ул. „П. С“ № , ет. , aп.. Основният предмет на дейност на едноличния търговец бил счетоводно обслужване на физически и юридически лица, счетоводни услуги и консултации. П.М. работел като счетоводител чрез ЕТ „П.К.П.М.“. За целта стопанисвал наето офис -помещение, находящо се в гр. П., ул. „А П. Д“ № 1А, комплекс „К“, офис № . В периода от месец май 2013г. до края на месец декември 2014г., същият, в качеството на ЕТ „П.К.П.М.“ наел на работа по трудово правоотношение свидетелката Д.П., която заемала длъжността „технически изпълнител“. Впоследствие, считано от 30.11.2015г., П.М. преместил счетоводната си практика на адрес гр. П., ул. „Г К“ № , партерен етаж.

Свидетелят Р.Р. работел като проектант в „Атаро Клима“ ЕООД. На 26.01.2012г., заедно със сестра си свидетелката Р Р и приятелят й свидетелят А. М, регистрирали в Окръжен съд гр. П. търговско дружество „ЛИЛ 2012“ ООД, ЕИК: *********, със седалище в с. Л., общ. Родопи, обл. П., къща 31. Основният предмет на дейност на „ЛИЛ 2012“ ООД бил туристически услуги в областта на селския туризъм. Като управител на дружеството в търговския регистър бил вписан свид. Р.Р.. Основната цел за създаването на „ЛИЛ 2012“ ООД била съвместната идея на учредителите му за кандидатстване пред Държавен фонд „Земеделие“ по европейска програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г. и реализиране на проект, озаглавен „Реконструкция, преустройство и пристройка на съществуващи сгради за гости“. За осъществяване на въпросния проект Р.Р. и Р. Р. закупили имот в с. Л., обл. П., който решили да преустроят в къща за гости, която да отдават под наем на туристи. За да изпълнят критериите за кандидатстване по европейската програма, Р. и Р. прехвърлили собствеността върху закупения от тях като физически лица недвижим имот на „ЛИЛ 2012“ ООД. Възникнали отношения между новорегистрираното дружество и доставчиците на битови услуги „ВиК“ и „EVN“. Поради липса на достатъчно средства, отпуснати по европейската програма, в крайна сметка не се стигнало до реализация на проекта и на практика „ЛИЛ 2012“ ООД не извършвало никаква търговска дейност. Въпреки това Р.Р.  знаел, че трябва да се води съответната счетоводна документация, изискуема съобразно българското законодателство, включително да бъде оформена и подадена към НАП съответната декларация за стартиране на дейността на дружеството, както и годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за финансовата 2012г. Свидетелят Р.Р. имал информация, че било налице и задължение да се самоосигурява като управител на дружеството. Поради това същият решил да наеме счетоводител, който да обслужва счетоводно дружеството. В края на месец май 2013г. Р. се свързал по телефона с подс. П.М.. Двамата си уговорили среща, състояла се в кантората на М.,  по време на която се договорили срещу сумата в размер на 50 лева месечно П.М. да извършва цялостно счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД. Във връзка с това на 01.06.2013г. бил подписан „Договор за счетоводно-консултантско обслужване“ между Р.Р., в качеството му на управител на „ЛИЛ 2012“ ООД, като възложител и П.М., като ЕТ „П.К.П.М.“, като изпълнител. При подписването на договора св. Р.Р. предал на М. наличната документация на „ЛИЛ 2012“ ООД. Съгласно Договора за счетоводно-консултантско обслужване, за М. възникнало задължението да изготвя и подава в законоустановените срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации, да отговаря за организацията на счетоводната дейност, включително за допуснатите закъснения при подаването на необходимите декларации и справки, да пази и съхранява предадените му документи, да ги представя пред съответните контролни органи и при прекратяване на договора да върне цялата намираща се у него счетоводна и фирмена документация. М. предложил на Р. и безвъзмездно да му извършва друга услуга – да внася всеки месец дължимите му здравни и социални осигурителни вноски в НАП с мотива, че често ходел по работа в сградата на ТД на НАП в гр. П. и това нямало да го затрудни, като му обяснил, че по този начин процедирал и с другите фирми, които обслужвал - на техните управители също внасял ежемесечно съответните суми за осигуровки. Р. приел отправеното му предложение, тъй като това било и улеснение за него, отпадайки ангажимента да внася лично ежемесечно осигурителните си вноски. Двамата се договорили всеки месец, наред с хонорара от 50 лева за текущото счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД, свид. Р.Р. да му предава в брой и съответната дължима сума за месечните му здравни и социални осигурителни вноски. Така, в съответствие с постигнатите  уговорки, в периода от месец юни 2013г. до края на месец септември 2014г., Р.Р., лично, а когато той бил възпрепятстван - свид. К.К., предавали в брой на П.М. парите за дължимите осигурителните вноски на Р., както и месечното възнаграждение за счетоводното обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД. За предаваните от свидетелите Р. и К. на подсъдимия пари, К. водила отчет, съставяйки специална таблица, в която било отразено на коя дата какъв размер парични суми му предавали. Имало случаи, в които при отсъствие на М., парите били оставяни на съпругата му –Т.И.-М.. На 19.06.2013г. свид. Р.Р. дал на П.М. първата парична сума за счетоводно обслужване и осигуровки в общ размер на 163 лева. От месец юли 2013г. до месец март 2014г., включително, на П.М. била предавана сумата в размер на 176 лева, включваща месечното му възнаграждение от 50 лева за счетоводно обслужване, осигурителните вноски към ДОО, НЗОК и ДЗПО, както и съответната банкова такса за обработката на платежните нареждания. В последствие от сумата от 176 лева нараснала до 188 лева по неясни за свид. Р.Р. причини. По искане на М. му били предадени следните парични суми – през месец април 2014г. – 180 лева, през месец май 2014г. – 88 лева, през месец юни 2014г. – 176 лева, през месец юли 2014г. – 178 лева, през месец  август – 178 лева, а за месец август 2014г. била платена сумата в размер на 180 лева. В зависимост от предпочитанията на подс. П.М., предаването на паричните суми се извършвало в счетоводната му кантора в гр. П., на друго място, определено от него или в дома на Р. ***. За периода от месец юни 2013г. до месец февруари 2014г. свид. Р.Р. предавал лично в брой на подс. П.М. горепосочените суми. При едно от посещенията в счетоводната кантора за предаване на сумите за осигуровки М. отсъствал и Р. предал на служителката в офиса - свид. Д.П. съответната парична сума, която последната по нареждане на П.М. оставила на бюрото му. След месец февруари 2014г. сумата за осигуровки на Р. и месечното възнаграждение за счетоводното обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД били предавани на П.М. от свид. К.К.. Когато М. отсъствал от счетоводната кантора, К. оставяла въпросните суми на съпругата му Т.И.-М., за да му ги предаде. В два от случаите, в които К. посетила счетоводната кантора на М. и му предала парите за осигуровки и за счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД, тя била придружена от приятелката си – свидетелката Й.Д., която станала пряк очевидец на факта на предаването от страна К., респ. на факта на получаването от страна на М. на въпросните парични суми. Подсъдимият не оформял никакъв документ, удостоверяващ получаването на парите от свидетелите Р. и К., респ. не предавал на последните двама нито ПКО, фактура, касова бележка, нито разписка за получаването на паричните суми. М. успял да спечели доверието на Р. и създал у него погрешната представа, че коректно внася даваните му пари за осигуровки и извършва счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД. Поради това последният не му изисквал платежни документи, удостоверяващи плащането на осигурителните му вноски. М. убедително поддържал у Р. и у К. погрешното впечатление, че редовно и в срок внася в бюджета социалните и здравни осигуровки на Р. като задължено лице от името на наредителя „ЛИЛ 2012“ ООД, без в действителност да правел това. Тъй като „ЛИЛ 2012“ ООД никога не било извършвало търговска или друга дейност, респ. не реализирало приходи и не разпределяло търговска печалба, всички суми, които Р. и К. плащали на подс. П.М., били техни лични средства - от общия им семеен бюджет.

През месец октомври 2013г. Р.Р. решил да отчете разходите за осигуровките пред съдружниците си и поискал от П.М. да му представи вносните бележки, с които е внасял предадените му парични суми за осигурителните вноски, тъй като до този момент не бил получил нито един документ, удостоверяващ извършените  плащания.  Тогава подс. М. изпратил от своя мейл …… по електронна поща на мейла на Р. - …… сканирани копия на четири броя платежни нареждания. По-късно, отново след напомняне от страна на Р., изпратил на електронната му поща и други платежни нареждания в сканиран вид. Въпросните платежни документи били с подпис и печат на "Инвестбанк" АД и изглеждали напълно достоверно на Р. и К. и първоначално двамата не се усъмнили в тяхната автентичност.  В последствие Р. получил на електронната си поща от подс. П.М. и файлове, съдържащи декларации образец 1, удостоверяващи изпращането по електронен път на платежните нареждания до НАП. Свидетелите Р.Р. и К.К. никога не получили от страна на М. оригинали на въпросните платежни нареждания. Двамата смятали, че той ги съхранява в счетоводното досие на „ЛИЛ 2012“ ООД в кантората си, за да бъдат представени при необходимост при евентуална проверка от страна на контролни институции. На 24.12.2013г. се родило детето на свидетелите К.К. и Р.Р.. Последният си взел отпуск за бащинство при раждане на дете в размер на 15 календарни дни. За ползвания отпуск, той получил съответното обезщетение чрез работодателя си „АТАРО КЛИМА“ ЕООД, но обезщетението в качеството му на самоосигуряващо се лице като управител на „ЛИЛ 2012“ ООД се забавило. Същият попитал подс. П.М. какви са причините за това забавяне, но той му отговорил уклончиво, че това се дължи на липсата на достатъчен стаж към дружеството. Свидетелката К.К., обаче, решила да се консултирала с други специалисти по този въпрос, които я уверили, че няма подобна нормативна пречка за изплащане на съответното обезщетение за използвания отпуск за раждане на дете. Тогава същата започнала да настоява пред М. да й даде входящия номер и датата на заявлението за получаване на обезщетението на Р.Р. ***, за да проследи развитието му лично и да разбере на какво се дължи забавянето в изплащането му, но той не й дал информация или документ в тази връзка. По съвет на колеги на К.К., свид. Р.Р. се снабдил с персонален идентификационен код /ПИК/, за да провери лично в базата данни на НАП и НОИ каква информация била въведена по личната му осигурителна партида. През лятото на 2014г. Р. направил такава справка в присъствието на К. и двамата с изненада установили, че няма въведена информация нито за извършени осигурителни плащания, нито за подадени документи. В информационната система фигурирали само данни за внесените на Р.Р. осигурителни вноски от страна на работодателя му „АТАРО КЛИМА“ ЕООД. Когато потърсили адекватно обяснение от подс. П.М. за липсата на информация за извършени осигурителни плащания от страна на „ЛИЛ 2012“ ООД, той ги уверил, че „новите фирми много бавно ги обработвали в НОИ и в НАП“ и вероятно е станало някакво объркване в системата. Свидетелката К.К. му изпратила въпросния ПИК-код, за да се увери лично в твърденията й. Малко след това М. й заявил, че ще подаде молба до НАП за получаване на информация относно липсата на въведени данни по персоналната партида на Р.. Същият продължавал да заблуждава свидетелите К.К. и Р.Р., че е коректен в изпълнение на поетите ангажименти. Твърдял, че нямат основание за притеснения, защото щял да установи какво точно се е случило и ако имало допусната грешка, той щял да я отстрани. М. заблуждавал свидетелите К.К. и Р.Р. и че е закупил, попълнил и представил в НОИ за заверка осигурителна книжка на последния. При многократните запитвания на К. за въпросната осигурителната книжка, той отговарял, че щяла да е готова едва когато през месец септември „се освободят малко в НОИ“, защото обикновено след 15-ти септември служителите започвали да заверяват осигурителни книжки на самоосигуряващите се лица. На 24.09.2014г. П.М. посетил дома на свидетелите К.К. и Р.Р., за да вземе парите за счетоводно обслужване и поредната вноска за осигуровки на последния. Свидетелката К.К. отказала да му даде парите на ръка, както процедирали до този момент, и пожелала да го придружи  до банката, за да се увери лично, че внася парите за осигуровки на Р.. Двамата отишли  до офиса на „Инвестбанк“ АД в „Рилон център“ в гр. П., където М.  представил на банковия служител подготвено от него платежно нареждане в три екземпляра, което подписал за „вносител“, а К. предала фактически на касата парите. Общият размер на дадената от последната парична сума през месец септември 2014г. била 188 лева, включваща месечното възнаграждение на М. от 50 лева за счетоводно обслужване, осигурителните вноски, както и съответната банкова такса за обработката на платежното нареждане. Известно време след това същата отишла до счетоводната кантора на М. с искане да й представи документ, удостоверяващ предприетите от него действия по повод липсващата информация за платените осигуровки или входящ номер на такъв документ. Подсъдимият не я допуснал да влезе в кантората и отказал да й предостави каквато й да е информация.

На 20.11.2014г. К.К. отново направила справка по персоналната партида на Р.Р. на интернет страницата на НАП. Справката показала липса на налична информация относно извършени плащания за осигуровки за 2013г., а за периода от 01.01.2014г. до 31.08.2014г. по партидата на Р.Р. фигурирали задължения за невнесени осигурителни вноски в размер на 1 029.18 лева. Единствено вноската, направена на 24.09.2014г., фигурирала в справката. Свидетелите К.К. и Р.Р. започнали да търсят контакт с П.М. по телефона, но той не отговарял на повикванията им. Вместо това им изпращал кратки съобщения, че бил зает, че времето го притискало и т.н. Успокоявал ги, че всичко било наред и „неговият човек в НАП ще оправи нещата“. Дори им изпратил номер на мобилен телефон на въпросния „негов човек в НАП“, за да се уверят, че „нещата ще се оправят“, но на въпросния номер никой не отговарял.

На 24.11.2014г. К.К. лично внесла осигурителната вноска на Р.Р. за предходния месец октомври, след което занесла платежното нареждане на П.М., но той отказал да го приеме. При направена справка в системата на НАП, същата установила, че М. подал наведнъж общо 9 броя декларации образец 1 за периода от месец януари 2014г. до месец септември 2014г., в последствие подал и за месец октомври 2014г., а за 2013г. нямало никаква информация. През месец декември 2014г. по персоналната партида на Р.Р. вече фигурирали задължения в размер над 1800 лева, тъй като според публикуваната информация, на 13.12.2014г. П.М. подал декларация образец 6 за 2013г., която следвало да бъде подадена най-късно до 30 април 2014г. Споменатата декларация била подадена с електронния подпис на ЕТ „П.К.П.М.“, но санкциите за закъснението били за сметка на Р.Р.. Последният поискал от НАП издаването на писмено удостоверение за наличие или липса на публични задължения. Такова му било издадено на 15.12.2014г. и видно от него към датата на издаването му, задълженията на Р., като управител на „ЛИЛ 2012“ ООД, ведно с лихвите, възлизали в общ размер на 1 845.90 лева.

Свидетелите Р.Р. и К.К. осъзнали, че всички платежни нареждания, които М. им изпращал по електронен път, били неистински, тъй като не били издадени от „Инвестбанк“ АД, а били съставени така, че да изглеждат автентично, в уверение, че сумите, които те му давали за плащане на осигуровките на Р., са били внесени. М., обаче, не внасял парите по сметките на НАП. Той поддържал у тях заблудата, че редовно внася осигурителните социални и здравни вноски за Р.. След ежемесечното получаване на сумите в брой, обикновено около 25-то число на месеца като краен срок за внасяне на осигуровките, М. си присвоявал дадените му пари, възползвайки се от доверието на свидетелите Р.Р. и К.К..

Поставен в положение на задлъжнялост към бюджета, Р.Р. се консултирал със свидетеля П.Н. - адвокат към Адвокатска колегия - гр. П., след което двамата със свид. К.К. решили да погасят задълженията му като управител на „ЛИЛ 2012“ ООД, тъй като знаели, че върху установените задължения продължават да се начисляват лихви, а освен това наличието на подобни публични задължения нямало да е от полза за „ЛИЛ 2012“ ООД, в качеството му на евентуален бенефициент по съответните схеми и мерки за подпомагане със средства от еврофондове и специално по програмата за развитие на селските райони. В тази връзка на 17.12.2014г. К.К. изтеглила в брой сумата от 1 900 лева от личната си депозитна сметка в „Първа Инвестиционна банка“ АД. С парите от личните си спестявания, на 19.12.2014г. тя заплатила по сметка на НАП в „Инвестбанк“ АД задълженията на Р.Р. за невнесени осигурителни вноски в общ размер на 1 835.19 лева, която сума включвала главница, лихви и банкови такси. Свидетелката К.К. лично наредила плащанията за осигурителните вноски на Р.Р. от месец септември до края на 2014г. Тъй като същата отразявала в таблица всяко направено от нея и Р. плащане на П.М. като дата, основание и размер на предадена сума за периода от 19.06.2013г. до 24.09.2014г., установила, че Р.Р. лично или чрез нея е платил на подс. П.М. паричната сума в общ размер на 2 827 лв., от които 2 027 лева за осигурителни вноски и 800 лева за счетоводно обслужаване на „ЛИЛ 2012“ ООД. Тези средства били изцяло от семейния бюджет на свидетелите Р.Р. и К.К., а не от касата на „ЛИЛ 2012“ ООД, тъй като дружеството реално не осъществявало никаква търговска дейност през този период.

Свидетелят Р.Р. преустановил самоосигуряването си като управител на „ЛИЛ 2012“ ООД, считано от първия работен ден на 2015г., тъй като  разбрал, че в качеството му на управляващ и представляващ търговското дружество подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице само, ако дружеството осъществявало търговска дейност. Същият ангажирал друг счетоводител - свидетелката Н.Ц., която да приключи счетоводно финансовата 2014г. и да коригира грешките в счетоводството, допуснати от П.М.. С помощта на Н.Ц. били подготвени и подадени коригиращи декларации образец 1 – това били декларации, с които се заличавали подадените вече данни с предходните декларации. На базата на подадените нулеви декларации по чл. 92 от ЗКПО и заличените декларации образец 1, след подадено искане за възстановяване на недължимо платени задължителни осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО и за здравно осигуряване, била извършена проверка от страна на приходната администрация. В хода на извършената проверка органите по приходите при НАП констатирали, че Р.Р. е внесъл здравни и осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице – управител на „ЛИЛ 2012“ ООД за периода  от 09.05.2013г. до 31.12.2014г., въпреки че дружеството не е осъществявало дейност. В тази хипотеза Р. не следвало да внася здравни и осигурителни вноски, нито да подава данни в Регистъра на осигурените лица като самоосигуряващо се лице. Поради това с Акт прихващане или възстановяване № П-16001615094665-004-001/08.06.2015г. и Акт прихващане или възстановяване № 1504374/02.07.2015г. на ТД на НАП – гр.П., недължимо платените осигурителни вноски в общ размер на 2 215.08 лева, описани подробно по видове в цитираните актове, били напълно възстановени от ТД на НАП - гр. П. на Р.Р.. От своя страна последният  върнал изплатеното му от ТП на НОИ - гр. П. обезщетение за ползвания отпуск при раждане на дете, поради това, че не е бил осигурен за риска „Общо заболяване и майчинство" към „ЛИЛ 2012“ ООД. Така, на практика, ТД на НАП - гр. П. възстановила напълно заплатената сума за осигурителни вноски на Р.Р., които първоначално му били начислени като задължения. Парите, обаче, които той предавал лично или чрез К.К.  на П.  М. за внасяне на такива осигурителни вноски, последният не му върнал. Свидетелят Р.Р. прекратил договорните си отношения с М., като с помощта на свид. П.Н. му изпратил уведомително писмо с обратна разписка от 20.01.2015г. за прекратяване на договора поради груби нарушения и неизпълнение на задълженията му по него. Въпреки, че писмото било получено лично, срещу подпис от М. и имало характера на покана за връщане на намиращите се у него счетоводни и фирмени документи на „ЛИЛ 2012“ ООД, подсъдимият не върнал на Р. нито въпросната документация, нито паричната сумата от 2 827 лв. за платените му и невнесени от него суми за осигурителни вноски, както и за счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД.

След образуване на наказателното производство, в началото на месец декември 2015г., Р.Р. получил телефонно обаждане от подс. П.М., който заявил, че желае „да оправи нещата помежду им“. На 11.12.2015г. двамата се срещнали в адвокатската кантора на П.Н.. В присъствието на последния, М. изявил желание и демонстрирал воля да върне парите на Р., като помолил задължението му да бъде разсрочено на две вноски. М. признал дължимите суми за неплатените осигуровки и не оспорил направените от Р. други разходи - за консултации с адвокат, за възнаграждение на счетоводителката Н.Ц. във връзка с допуснатите от него счетоводни нарушения. В присъствието на Н. той обещал, че между Коледните и Новогодишните празници ще върне на Р. половината, а в края на месец януари 2016г. щял да му върне и останалата парична сума до пълно погасяване на задължението му. Това обаче така и не се случило. На насрочената среща около Коледа на 2015г., той не се явил.

Свидетелят А.М. бил едноличен собственик на капитала и управител на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С, ж.к. „О“, блок № , ет. , ап. . Дружеството било регистрирано по ЗДДС и основният му предмет на дейност бил вътрешен и международен транспорт на стоки и товари. Свидетелят А.М. имал нужда от счетоводител, който да води счетоводството на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД. По препоръка на свой приятел от гр. П. - свидетелят В.Т. се свързал с подс. П.М.. В хода на телефонния им разговор М. поискал месечно възнаграждение в размер на 120 лева за цялостно счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС" ЕООД и обяснил, че за да се ангажира му е необходимо нотариално заверено пълномощно. В последствие двамата започнали да водят електронна кореспонденция помежду си на и от електронни адреси …., в която обменяли информация и данни, необходими за изготвянето на пълномощното, както и относно изготвянето на договор за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД. Във водената кореспонденция по електронен път, М. разяснил на М., че като управител на дружеството трябва ежемесечно да заплаща социални и здравни осигурителни вноски, дължими от него към НАП като самоосигуряващо се лице. Както на Р., така и на М., подсъдимият предложил безвъзмездно  да му оказва услугата, свързана с ежемесечно внасяне осигурителните му вноски, като за целта поискал да му изпраща парите по банков път. М. изтъкнал същия мотив - че често ходел по работа до ТД на НАП гр. П. и нямало да се затрудни с внасянето на осигуровките на М., както и че така процедирал и с другите негови клиенти, които обслужвал счетоводно - на тях също им внасял парите за осигуровки ежемесечно. Заблуден от М., който го убедил, че стриктно ще внася предадените му в брой суми за осигурителни вноски, както и че ще извършва коректно счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, свид. М. приел отправеното му предложението, тъй като така отпадал ангажимента лично да внася осигуровките си. В тази връзка той упълномощил подсъдимия с нотариално заверено пълномощно да го представлява пред различни институции, в т.ч. НОИ,  НАП и др. Въпреки, че не предоставил на М. Договор за счетоводно обслужване, каквито били уговорките, М. твърдял, че е изготвил такъв и от началото на месец ноември 2014г. поел счетоводството на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД. Свидетелят А.М. му осигурил достъп до Интернет-банкирането на дружеството и до системата за фактуриране, която ползвал, за да не се налага да му изпраща каквито и да било документи на хартиен носител. По този начин подс. П.М. получил пълен достъп до цялата фирмена и счетоводна документация на дружеството в електронен формат. Същият поискал от свид. М. да му превежда паричните суми за осигуровките и възнаграждението му по банкова сметка *** №  в „Първа инвестиционна банка“ АД, като го посъветвал да си открие своя банкова сметка ***-ниски такси за вътрешнобанкови преводи. Свидетелят М.  си открил сметка с IBAN №  в „Първа Инвестиционна банка“ АД. Същият всеки месец превеждал по банков път на М. сумата в размер на 250 лева, включваща 130 лева за осигуровки и 120 лева за възнаграждение за счетоводното обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД. По банкова сметка *** № в „Първа инвестиционна банка“ АД М. превел на М. парите за осигуровките през месеците ноември 2014г. и декември 2014г., както и възнаграждението му за счетоводно обслужване. По настояване на подсъдимия, през месец януари 2015г. свид. М. му изпратил сумата в размер на 250 лева чрез системата „Изипей“, а през месеците февруари 2015г. и април 2015г., включително, му превеждал ежемесечно по 250 лева по сметка на М. с IBAN № в „Банка ДСК“ АД. През месец март 2015г. М. превел по сметка на подсъдимия с IBAN №  в „Банка ДСК“ АД пари в размер на 337 лева, от които 130 лева за осигуровки, 120 лева за възнаграждение за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и 87 лева за плащане на данък по Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).

В началото на 2015г. М. проверил здравноосигурителния си статус през Интернет и установил, че не са платени здравните му осигуровки, въпреки че давал пари на подс. П.М. за това, поради което здравноосигурителните му права, които били по-рано прекъснати, не били възстановени. Същият веднага се свързал с М. за обяснение какви са причините за неплащане на осигуровките му. Последният започнал да го успокоява, обяснявайки му, че справката по електронен път не е актуална, тъй като от НАП и НОИ все още не били "ъпдейтнали" системата. Въпреки това М. настоял да му бъдат представи съответните платежни документи, удостоверяващи плащанията на осигуровките. Подсъдимият не му дал подобни документи, защото не разполагал с такива. Той не внасял дадените му от свид. А.М. пари за осигуровки,  а ги присвоявал за себе си. За да затвърди, обаче, невярно формираните представи у свид. А.М., че добросъвестно внася паричните суми за дължимите му здравни и социални осигуровки, М. започнал да му изпраща по електронен път, под формата на прикачени файлове, сканирани платежни нареждания/вносни бележки за плащане на осигурителни вноски към ДОО, НЗОК, ДЗПО и др., от негово име към ТД на НАП - София по сметка в „Инвестбанк“ АД - П.. Върху платежните документи, обаче, нямало печати на банката, което направило впечатление на М. и той попитал М. каква е  причината за това. Подсъдимият му обяснил, че в банковия офис, с който работил не поставяли печати на платежните, защото те не били задължителен реквизит. Това обяснение се сторило нелогично на М., но тъй като нямал банкови и счетоводни компетенции, не възразил.

През месец май 2015г. свид. А.М. решил отново да провери осигурителния си статус в Интернет, както и данъчната информация, въведена за „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД. Тогава той с изненада установил, че по личната му осигурителна партида няма въведени данни за внесени осигуровки за периода от месец ноември 2014г. до месец април 2015г., включително, и че здравноосигурителните му права продължават да бъдат прекъснати.  Не било отразено счетоводно приключване за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, а за да го убеди в противното М. му бил изпратил Отчет за приходите и разходите и баланс като част от годишния финансов отчет на дружеството. Дължимият данък по ЗКПО също не бил платен към НАП, въпреки че на 25 март 2015г. М. превел на М. сумата от 87 лева за корпоративния данък. Разбирайки, че никакви осигуровки на негово име не са плащани от подсъдимия за периода от ноември 2014г. до април 2015г. включително и че не е водил счетоводството на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, той осъзнал, че М. е присвоил всички парични средства, които му превеждал по горепосочените банкови сметки и еднократно чрез „Изипей“. Парите, които били превеждани ежемесечно по сметка на М. за осигуровки и възнаграждение били собственост на представляваното и управлявано от свид. М. дружество „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД.

В последствие, след консултация с друг счетоводител, се оказало, че били допуснати и редица счетоводни грешки при обработката на документите на „ПИАНО ТРАНС" ЕООД от страна на М. – бил осчетоводен разход за външни услуги в размер на 4400 лева, какъвто реално не бил направен - така се променял финансовият резултат на дружеството, респ. размера на дължимите данъци. За неплатените в срок осигурителни вноски продължавали да текат лихви. Новата счетоводителка на М. му обяснила, че за да бъдат установени всички задължения на дружеството, ще трябва да се направи данъчна ревизия. Това мотивирало свид. А.М. дойде в гр. П. за лична среща подс. П.М., на която да изиска адекватно обяснение за неплатените му осигуровки. Двамата се срещнали в магазина на свидетеля В.Т. ***. М. директно попитал М. защо го е измамил с парите, които му дал, но той отрекъл да е сторил това, като твърдял, че е внесъл съответните суми по сметка на НОИ и НАП, но те все още не излизали в електронните справки. Тогава М. изискал от него да му представи всички платежни нареждания в оригинал за внесените осигуровки на хартиен носител. М. обещал, че ще му ги изпрати по куриер, но това така и не се случило. Вместо това свид. М. получил договор за счетоводно-консултантско обслужване, датиран от 01.11.2014г. Договорът бил идентичен като форма и съдържание с договора, сключен между М. и свид. Р.Р. Съгласно разпоредбите му срещу възнаграждение в размер на 120 лева месечно М. се задължавал да извършва всякакви писмени и устни счетоводно-консултански услуги, обезпечаващи функционирането на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, като изпълнителят имал задължението да документира изплащаното му възнаграждение. Като задължение за М., в качеството на ЕТ „П.К.П.М.“, в договора било изрично посочено – да изготвя и подава в законоустановените срокове изискуемите съгласно действащата нормативна уредба платежни документи, справки и данъчни декларации, да отговаря за организацията на счетоводната дейност, включително и за допуснатите закъснения  при подаване на необходимите декларации и справки, да извършва годишно приключване на дружеството и др. Когато възложителят М. му поискал документи в тази връзка, М. му изпратил по електронен път няколко фактури, при прегледа на които на свидетеля му направило впечатление, че фактурата за счетоводно обслужване за месец февруари 2015г. била с различни дати, освен това върху тях нямало поставен подпис и печат. Тъй като М. не върнал на М. невнесените пари за осигуровки, за корпоративен данък и за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, въпреки опитите за извънсъдебно уреждане на проблема,  М. сигнализирал органите на 09 РУ - СДВР - гр. София  за случая.

Свидетелят И.П. живеел и работел в Германия. Същият бил немски гражданин с идентификационен №…. и имал статут на продължително пребиваващ в България чужденец, валиден до 30.09.2015г. Няколко години след пенсионирането си през 2007г. същият решил да развива търговска дейност, свързана с производство на тестени изделия в България. За целта на 14.04.2010г. регистрирал в Окръжен съд гр. П. търговското дружество „ГОРМАХ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище в с. Г м, общ. К, обл. П.. Свидетелят П. се нуждаел от счетоводител, който да обслужва дружеството и в тази връзка през 2010г. се запознал с подс. П.М.. Последният приел да води счетоводната отчетност на „ГОРМАХ“ ЕООД. Договор за счетоводно обслужване не бил сключен. Намеренията на свид. П. да развива търговска дейност в страната, обаче, не се реализирали. На практика „ГОРМАХ“ ЕООД никога не развило търговска или друга дейност. При воденето на преговорите била постигната договорка подс. М. да изготвя годишен финансов отчет (ГФО) на дружеството в края на всяка година, за която услуга свид. П. да му заплащал възнаграждение в размер на 125 лева – 100 лева за работата на М. и 25 лева за такса за публикуване на необходимата информация в Търговския регистър. Така от 2010г. до 2015г. П. платил на М. конкретно за действията му, свързани с счетоводното  обслужване на „ГОРМАХ“ ЕООД, общо 500 лева и 125 лева за такса за публикуване на необходимата информация в Търговския регистър.

Свидетелят И.П. предавал парите за счетоводното обслужване винаги в брой лично или чрез неговата позната - свидетелката К.Я. пред офис-сграда, находяща се в ж.к. „Т“ в гр. П.. В периода от 2010г. до 2013г. П. плащал на М. за оформянето на ГФО на „ГОРМАХ“ ЕООД с нулеви стойности. Свидетелят често пътувал извън страната и подсъдимият поискал да го упълномощи да го представлява в качеството му на едноличен собственик на капитала и управител на „ГОРМАХ“ ЕООД пред всички държавни институции, включително пред НАП, и да съставя всички необходими счетоводни документи. М. изготвил по своя преценка и представил на П. за подпис такова пълномощно, в което той следвало да бъде упълномощен в качеството на  ЕТ „П.К.П.М.“. Свидетелят И.П. подписал въпросното пълномощно, на 31.05.2013г. го представил за нотариална заверка на кметския наместник на село Г м., община К., обл. П., след което го предал в оригинал на М..

През месец септември 2013г. свид. П. попитал подс. М. дали е необходимо да бъде здравноосигурен в България в качеството му на продължително пребиваващ в страната чужденец към онзи момент и като едноличен собственик на капитала и управител на „ГОРМАХ“ ЕООД. Той му отговорил, че било задължително, че бил „длъжен по закон“  и му обяснил, че за целта трябвало да бъдат подготвени и подадени в НАП съответните документи за стартиране дейността на ГОРМАХ“ ЕООД, за да възникне задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски като негов управител. По схемата, приложена спрямо свидетелите Р.Р. и А.М., подс. П.М., предложил услугите си да внася здравноосигурителните вноски от името на П. по сметка на НАП напълно безвъзмездно, тъй като често посещавал приходната администрация във връзка с работата си и нямало да му представлява трудност да го прави. Обяснил му, че на база на пълномощното безпроблемно ще го представлява пред НАП. Предложението било отправено в присъствието на свидетелката К.Я.. Предвид честите му отсъствия от страната, свид. П.  приел предложението. Спечелил доверието на последния, М. изчислил размера на ежемесечните здравноосигурителните вноски и го съобщил на П.. От месец септември 2013г. до месец октомври 2015г., включително, свидетелят предал на М. лично, а в някои моменти чрез свид. Я., общо паричната сума в размер на 840 лева за плащане на здравноосигурителните му вноски. По настояване на М., П. му предавал парите винаги в брой - лично или чрез Я. *** - офис № 4, където вече се помещавала неговата самостоятелна счетоводна кантора, в която работела и свидетелката Д.П.. Паричните средства, които П. лично или чрез Я., предавал в брой на подс. П.М. били негови лични средства като физическо лице, а не на дружеството „ГОРМАХ“ ЕООД. Свидетелите И.П. и К.Я. винаги настоявали да получат съответния документ за предадените пари в брой, но копие на такъв документ им бил даван след известен период - месец или два по-късно, а понякога и повече. Подсъдимият им представял само копия на платежни нареждания, които изглеждали автентично поради наличието на подписи и печат на банка. Свидетелите П. и Я. никога не получили оригинални екземпляри на същите, въпреки искането да им бъдат представени такива с обяснението, че платежните документи се подавали и съответно получавали по електронен път, а не на хартиен носител. При въпрос от страна на П. кога ще придобие здравноосигурителни права в България, М. първоначално му отговорил, че срокът по закон бил шестмесечен. По-късно, при повторно запитване, същият отговорил, че срокът бил удължен на едногодишен. Въпреки, че изначално нямал намерение да внася даваните му пари за осигуровки на свид. И.П., подс. П.М. продължавал да го заблуждава в „правотата“  на действията си, твърдейки, че внасял необходимите осигуровки и документи в НЗОК от негово име, но Здравната каса работела много бавно и затова П. все още нямал здравноосигурителен статус. След като изтекла една година и П. нямал здравноосигурителен статус, М. му обяснил, че „законът за чужденците е променен“ и се изисквали вече две години осигуряване за придобиване на такъв статус. През това време на свидетеля не му налагало да търси медицинска помощ или да полза здравни услуги в Р. България, поради което не се усъмнил в казаното му от М.. Когато минали тези две години, през 2015г., свид. И.П. пожелал да бъде регистриран като пациент и да има личен лекар. По препоръка на М., той бил регистриран като пациент на д-р С, която практикувала в сградата на 02 ДКЦ в гр. П.. Малко след това, обаче, д-р С. го информирала, че нямало никакви въведени данни за него като здравноосигурено лице в информационната база на НЗОК или на НАП. Свидетелят П. веднага потърсил обяснение от М. за това. Последният му отговорил, че често се случвали подобни „пропуски“ по вина на служителите на НАП, но той щял „да оправи нещата“, тъй като имал „свой човек в НАП“. В последствие възникнала необходимост свид. И.П. да посети специалист – невролог. При извършен му преглед от невролога д-р Б. било установено, че липсват данни за него като здравноосигурено лице в информационната система на НАП. При поредното запитване от П. за причината на липсата на въпросните данни, М.  продължил да го заблуждава в мнимата коректност на действията си, с цел да затвърди невярно формираните му представи, че добросъвестно плаща здравноосигурителните му вноски, твърдейки, че се бавело подаването на информация от НАП към Здравната  каса. През месец август 2015г. П. решил да кандидатства отново за получаване на статут на продължително пребиваващ в Р. България чужденец. В тази връзка трябвало да представи пред МВР официален документ от НАП, удостоверяващ непрекъснатите му здравноосигурителни права. М. му обещал, че бързо ще го снабди с такъв документ, по силата на пълномощното, с което разполагал, но изминал повече от месец и такъв документ не бил предоставен на П.. Срокът на статута на продължително пребиваване в страната на последния бил до 30.09.2015г., паради което в началото на месец септември 2015г. двамата със свид. К.Я. потърсили подс. П.М. ***, където го чакали напразно няколко часа. М. не отговарял и на позвъняванията им. Поради това свидетелите И.П. и К.Я. отишли до ТД на  НАП в гр. П., за да проверят лично какво се случва със здравноосигурителния статус на П.. След извършена проверка в информационната система на НАП от служителите на администрацията по приходите било установено, че на името на свид. И.П. никога не били правени каквито и да било здравноосигурителни вноски. Била направена справка и в клона на „Инвестбанк“ АД, намиращ се в сградата на ТД на НАП гр. П., от която било констатирано, че в банката не са постъпвали пари от името на П. с основание за плащане – здравноосигурителни вноски. П. представил на банковите служители даваните му от М. документи, които след внимателен преглед категорично заявили, че те не са издавани от банката. Разбирайки всичко това П. решил да провери и дали даденото му по-рано от М. удостоверение за непрекъснати здравноосигурителни права е издадено от ТД на НАП-гр. П., тъй като представения му от подсъдимия документ в този смисъл бил с изходящ номер, печат и подпис на служител на приходната администрация За целта подал заявление до ТД на НАП гр. П., към което приложил копие на въпросното заявление, на което получил отговор, че от негово име не е постъпвало искане и съответно никога не било издавано удостоверение, че е с непрекъснати здравноосигурителни права. Свидетелят И.П. получил писмено уведомление от НАП, че по входящия номер на искането, посочено в удостоверението за издаването му, всъщност било издадено удостоверение на друго лице и на друга дата по искане на упълномощеното лице – подс. П.М., който го получил с пълномощно. Узнавайки изложените обстоятелства, свидетелите И.П. и К.Я. отишли без предварително предупреждение в дома на М.. Последният отсъствал и двамата разказали на съпругата му какво установили в ТД на НАП гр. П., както и в намиращия се в същата сграда клон на „Инвестбанк“ АД. Съпругата на М. била видимо разстроена, за разлика от него, който, щом се прибрал и ги заварил в дома си, започнал да се държи арогантно с тях. Въпреки, че не внасял по сметка на НАП парите, които получавал от свидетелите К.Я. и И.П. за здравноосигурителни вноски на последния, М. продължавал да твърди обратното. Свидетелите П. и Я. му предложили да отидат заедно в ТД на НАП гр. П., за да изяснят окончателно ситуацията. М. приел и на следващия ден служители на приходната администрация потвърдили пред него, че не са внасяни парични вноски от името на свид. И.П.. Подсъдимият видимо се притеснил и предложил на свидетеля да му върне част от парите за здравните осигуровки, тъй като не разполагал в себе си с достатъчно пари в брой. П. не желаел частично плащане и му казал, че ще го изчака с връщането на парите, за да събере и му върне цялата парична сума. При последвали разговори между тях, М. непрекъснато отлагал връщането на парите с различни оправдания. В последствие в счетоводната кантора на подсъдимия се провела среща между него и свидетелите К.Я. и И.П., по време на която последният категорично заявил, че държи да си получи незабавно парите в пълен размер, както и че в противен случай възнамерява да си потърси правата си по съдебен ред. Тогава М. казал, че се налага да излезе от офиса, за да отиде да изтегли пари от банков влог на името на дъщеря му. Малко след това Я. получила телефонно обаждане от съпругата на М. –Т.И.-М., която трябвало да даде писменото си съгласие за разпореждане с парите по детския влог, с молба да изчакат, за да не се посяга на влога на детето. Я., обаче, била непреклонна предвид загубеното доверие у М., както и наличната в Интернет информацията за него от лица, представили се за бивши негови клиенти, според която те също били измамени с пари за осигуровки. Я. и П. останали да чакат М. в счетоводната кантора. Когато се върнал, последният им заявил, че не успял да вземе пари, за да върне дължимото. Това мотивирало свид. И.П. на 05.10.2015г. да подаде сигнал за случая в Районна прокуратура гр. П.. Известно време след това М. се свързал с него по телефона и пожелал да се срещнат, за да му върне парите. На 05.11.2015г., пред счетоводната му кантора в гр. П., на ул. „А П. Д“ № , в присъствието на свид. К.Я., подс. П.М. върнал на свид. И.П. сумата от 840 лева в брой. Това бил размерът на всички предадени му от двамата суми за плащане на здравноосигурителни вноски от името на П. за периода от месец септември 2013г. до месец октомври 2015г. В последствие последният ангажирал друг счетоводител - свидетелката П.Н. с воденето на счетоводството на „ГОРМАХ“ ЕООД, която установила неточности в подаваната счетоводна информация и документи на дружеството към ТД на НАП гр. П. и се наложило да коригира допуснатите грешки и пропуски в счетоводството. Въпреки, че получавал ежегодно сумата от 125 лева за годишното счетоводно приключване на дружеството, от които 100 лева - негов хонорар и 25 лева - такса за публикуване на информацията в Търговския регистър, П.М. не изпълнил ангажимента си в този смисъл. Оказало се, че за 2012г. и за 2013г. той подал в ТД на НАП гр. П. неверни данни за активите на дружеството, а за 2014г. изобщо не подал необходимите документи за счетоводното приключване на търговеца. У свид. И.П.  възникнали притеснения, че в резултат на действията или бездействията на М., при евентуални проверки на счетоводството от контролни органи, биха могли да възникнат негативни последствия за него или за дружество „ГОРМАХ“ ЕООД, поради което предявил претенции за връщане на сумите, които бил платени на М. в брой за счетоводното обслужване на дружеството. Подсъдимият, обаче, не му върнал тези пари.

В хода на наказателното производство във връзка с предоставените от М. на свидетелите  Р.Р., А.М. и И.П. платежи нареждания/вносни бележки за плащане от/към бюджета на свидетелите в уверение, че регулярно извършвал плащания на осигурителните им вноски, била изискана и получена справка от  „Инвестбанк“ АД, от която  било установено, че подобни плащания не са били извършвани, въпросните платежни нареждани не са били подавани и не са осчетоводявани в банката, респ. нямало подобни референции по посочените дати, нямало референции с такава разрядност, печатите не били автентични, почеркът и подписите от името на банковите служители били напълно непознати. Бланките, обаче, на представените копия били идентични с тези, използвани в "Инвестбанк" АД.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-почеркова експертиза с предмет на изследване - авторството на почерка и подписите в процесните копия на всички приобщени по делото платежни нареждания/вносни бележки за плащания от/към бюджета от името на наредител „ЛИЛ 2012“ ООД за осигурителни вноски свид. Р.Р.; на наредител „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД за осигурителни вноски свид. А.М. и на наредител свид. И.П. - общо 52 /петдесет и два/ броя, които подс. П.М. им представял по тяхно искане като доказателство, че внасял платените му от тях суми за осигурителни вноски, както и автентичността на печатите в „Инвестбанк“ АД, които били положени върху тях. Видно от изготвеното експертно заключение подписите от името на наредител/вносител в представените за изследване общо 52 /петдесет и два/ броя платежни документи, са изпълнени от подс. П.М.. Експертизата сочи още, че почеркът, с който са попълнени ръкописните текстове в същите документи, също е на М.. Липсата на оригинални екземпляри препятствало произнасянето по въпроса за автентичността на положените печати върху платежните документи.

По делото била назначена и изготвена и съдебно-счетоводна експертиза, от която се установява, че в инкриминирания период - от 19.06.2013г. до месец октомври 2015г., включително, не са констатирани плащания от страна на подс. П.М. на осигурителни вноски за лицата Р.Р., А.М. и И.П. по сметките на ТД на НАП. Видно от експертното заключение свидетелите Р.Р. и К.К. са платили на П.М. в брой паричната сума в общ размер на 2 827 лв., от които 2027лв. предназначени за плащане на осигурителни вноски на Р.Р. и 800 лв. - за счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД; свид. А.М. е привел на подс. П.М. паричната сума в общ размер на 1 543 лв., от които 736 лв., предназначени за плащане на осигурителни вноски на М., 720 лв. за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и 87 лв. за плащане на данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД; свидетелите И.П. и К.Я.  предали на М. паричната сума в общ размер 1 340 лв., от които 840 лв. са били предназначени за плащане на здравноосигурителни вноски на свид. И.П. и 500 лв. - за счетоводно обслужване на „ГОРМАХ“ ЕООД.

 

Така описаната фактическа обстановка се установява, според съда, безспорно и категорично отчасти от обясненията на подсъдимия П.Д.М., от друга страна от показанията на свидетелите  Р.Д.Р., К.И.К., А.Н.М., И.Д.П., П.С.Н., Й.Т.Д., Д.Д.П., Н.В.Ц., В.Б.Т., К.И.Я., П.Й.Н., дадени в съдебното производство, както и от показанията на свидетелите П., Я., Д., Н., Н., П., Ц., Т., депозирани в досъдебната фаза на процеса и приобщени към доказателствата по делото на основание чл.281ал.4 вр. ал.1 т.2 от НПК. Възприетото от съда се подкрепя и от показанията на свидетелите Я., Р., П., М., К. по време на извършените очни ставки между всеки от тях и подс. М., както и от приложените по делото писмени доказателства- заключения на съдебно-почеркова, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, платежни нареждания, протоколи за подадени декларации, пълномощни, удостоверения за актуално състояние на всяко от дружествата, представлявани от пострадалите, справка за движения на наличностите по банковите сметка на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на името на Р.Р., данъчна документация на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, свидетелство за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието и в хода на съдебното производство.

Съдът кредитира отчасти кратките обяснения на подсъдимия М. и напълно се доверява на показанията на гореизброените свидетели, приобщени както непосредствено при разпита им пред настоящия състав, така и във фазата на досъдебното производство, като счита същите за обективни, логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото.

Всички те по идентичен начин описват възприетата от съда фактическа обстановка по делото, в зависимост от това на каква част от протеклите събития са станали преки очевидци. Така не съществува противоречие в цитираните гласни доказателства относно описаните в началото на настоящите мотиви събития и по-конкретно за това какви действия е извършвал подсъдимият, за да се снабди лично и да осигури в своя полза парични средства от пострадалите по делото. Освен това и не съществува съмнение относно начина, по който същият се е свързвал с всеки от свидетелите по делото, както и за това какви суми е получил подсъдимият от всеки от пострадалите, въвеждайки посочените лица в заблуждение относно това, че ще внася от името на Р., М. и П. здравни и социални осигуравки за същите ежемесечно. С оглед на това и подс. М. им предоставил неверни данни относно необходимостта от извършването на подобни плащания – че всеки от тях трябва да прави лични осигуровки като самоосигуряващо се лице, както и относно размера на същите за всеки отделен месец от инкриминираните периоди.  Реално, обаче, подсъдимият не внасял никакви средства с горепосочената цел за нито един от пострадалите. Нищо повече – когато всеки от тях започнал да иска да му се предоставят съответните документи за направени плащания, М. им изпращал сканирани неистински платежни нареждания, в уверение на това, че е изпълнил поетия ангажимент. За последните, пък, въз основа на изготвените и приети съдебно-техническа и съдебно-графологична експертизи, категорично е установено, че, от една страна, са неистински документи, а от друга – че са подписани именно от подсъдимия.

 

Същевременно гореизброените пострадали са категорични в твърденията си, че са изпълнявали стриктно всичко, което им е било казано от подсъдимия, в масовия случай не били наясно нито дали действително са длъжни да се регистрират като самоосигуряващи се – конкретно за свидетелите Р. и П., нито какъв следва да е ежемесечния размер на дължимите вноски, поради което изцяло разчитали на коректността на подс. М. и обясненията, които той им давал. Така всички те изключително подробно и последователно пресъздават събитията, описани в началото на настоящите мотиви, като категорично заявяват, че, на първо място, са се доверили на подсъдимия, в качеството му на счетоводител, именно поради изразената от същия готовност доброволно и безвъзмездно да внася осигуровките ми. В тази връзка всички те възприели с пълно доверие представената от подс. М. необходимост от извършването на месечни плащания и какъв следва да е размера на същите за всеки от пострадалите.

На следващо място в потвърждение на твърденията на М., Р. и П. са, от една страна показанията на останалите разпитани по делото свидетели, а от друга - приложените по делото писмени доказателства – заключения на съдебно-почеркова, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, платежни нареждания, протоколи за подадени декларации, пълномощни, удостоверения за актуално състояние на всяко от дружествата, представлявани от пострадалите, справка за движения на наличностите по банковите сметка на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице на името на Р.Р., данъчна документация на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД.

Въз основа на горното изцяло се потвърждава заявеното от всеки от пострадалите относно това какви парични суми е предал всеки от тях на подсъдимия, както и това реално какво е било внесено за всеки от тях в НОИ – на практика била внесена една вноска за свид. Р. и то след настояване и в присъствието на свид. Кр. К., а за М. и П. изобщо не били правени никакви вноски.

По мнение на съда твърденията на всеки от пострадалите се подкрепят и от показанията на останалите разпитани по делото свидетели, които настоящият състав също възприема изцяло. Така факта на реално предаване на парични средства от М., П. и Р. на подсъдимия за здравните и социалните им осигуровки, се установява категорично от показанията на пострадалите, но и от тези на свидетелите К., Я., Ц., П., Н., Н., Т.. Всеки от тях подробно и безпротиворечиве разказва за случаите, в които е бил свидетел на предаването на парични суми от пострадалите на подсъдимия и то именно с цел внасяне на здравните осигуровки на първите, за факта на изпратените от М. платежни нареждания по електронен път, както и относно констатациите, че липсват внесени суми на името на всеки от пострадалите в НОИ.

 

Настоящият състав се доверява и напълно възприема заключенията на съдебно-почеркова, съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертизи, които счита за обективни, всестранни, незаинтересовани, компетентно изготвени, с необходимите знания и опит и в съответствие с материалите по делото.

От друга страна съдът не възприема обясненията на подс. М. в частта, в която същият твърди, че не е получавал парични средства от пострадалите за внасяне на здравни и социални осигуровки на същите и че не е изпращал на същите платежни нареждания за внесените средства. В тази им част обясненията на подсъдимия се намират в драстично противоречие с показанията на огромното част от разпитаните по делото свидетели – Р., К., М., П., Я., Н.. Както вече се посочи, последните са категорични, когато разказват случаите при които са предавали парични средства на М. именно за здравните осигуровки на М., П. и Р., като освен това по делото е налице и писмено доказателство – подробна таблица, водена от свид. К. относно датите и размерите на предоставените на М. пари. Нещо повече – отново по делото са приложени изпратените от последния на всеки от пострадалите по електронен път платежни нареждания, за които е налице категоричното заключение на вещите лица, че са неистински документи, а и за това, че същите са подписани именно от М..

Поради изложеното и настоящият състав намира, че в цитираната им част обясненията на подс. П.М. представляват реализация на защитната му позиция по делото и са депозирани не с цел разкриване на обективната истина, а само и единствено с оглед избягване на наказателна отговорност.

 

При така установената по категоричен начин фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият П.Д.М. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че в периода от 19.06.2013г. до месец октомври 2015г., включително, в гр. П., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за представлявания от него ЕТ с фирма „П.К.П.М.“, ЕИК:  имотна облага, е възбудил и поддържал заблуждение у Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: ********** ***, у А.Н.М., ЕГН: ********** ***, у И.Д.П. - гражданин на Германия с немски идентификационен № … и К.И.Я., ЕГН: ********** ***, както следва: - На 19.06.2013г. е възбудил и до 24.09.2014г. поддържал заблуждение у Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: **********, че плаща осигурителни вноски на Р.Д.Р., ЕГН: ********** към НАП и обслужва счетоводно управляваното от Р. „ЛИЛ 2012“ ООД, ЕИК: *********, с което е причинил на Р.Д.Р., ЕГН: ********** и К.И.К., ЕГН: ********** имотна вреда в общ размер на 2 827 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева/, от които 2 027лв. /две хиляди и двадесет и седем лева/ предназначени за плащане на осигурителни вноски на Р.Д.Р., ЕГН: ********** и 800 лв. /осемстотин лева/ -хонорари за счетоводно обслужване на „ЛИЛ 2012“ ООД, като имотната вреда за Р.Д.Р., ЕГН: ********** е в размер на 991.81 лева /деветстотин деветдесет и един лева и осемдесет и една стотинки/, а за К.И.К., ЕГН: ********** - в размер на 1 835.19 лева /хиляда осемстотин тридесет и пет лева и деветнадесет стотинки/; - През месец ноември 2014г. е възбудил и до месец април 2015г. включително поддържал заблуждение у А.Н.М., ЕГН: **********, че му плаща осигурителни вноски към НАП, че обслужва счетоводно представляваното и управлявано от него „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, ЕИК: ********* и че е платил дължимия данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД, с което е причинил имотна вреда на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД , ЕИК: ********* в общ размер на 1 543 лв. /хиляда петстотин четиридесет и три лева/, от които 655 лв. /шестстотин петдесет и пет лева/, предназначени за плащане на осигурителни вноски на А.Н.М., ЕГН: **********, 720 лв. /седемстотин и двадесет лева/ - хонорари за счетоводно обслужване на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и 87 лв. /осемдесет и седем лева/ - за плащане на данък по ЗКПО за 2014г. на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД; - През месец септември 2013г. е възбудил и до месец октомври 2015г. включително поддържал заблуждение у И.Д.П. - гражданин на Германия с немски идентификационен   №   …..   и   К.   И.   Я., ЕГН: **********, че плаща осигурителни вноски на И.Д.П. към НАП и че обслужва счетоводно представляваното и управлявано от П. „ГОРМАХ“ ЕООД, ЕИК: *********, с което е причинил имотна вреда на И.Д.П. в общ размер на 1 340 лв. /хиляда триста и четиридесет лева/, от които 840 лв. /осемстотин и четиридесет лева/, предназначени за плащане на здравноосигурителни вноски на И.Д.П. и 500 лв. /петстотин лева/ - хонори за счетоводно обслужване на „ГОРМАХ“ ЕООД, като общо причинената вреда на Р.Д.Р., на К.И.К., на „ПИАНО ТРАНС“ ЕООД и на И.Д.П. е в размер на 5 629 лв. /пет хиляди шестстотин двадесет и девет лева/.

 

На първо място следва да се посочи, че основният състав на това престъпление е уреден в първата алинея на чл.209 от НК. Той урежда въвеждане другиго в заблуждение, с цел деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, като възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда. С оглед константната практика на ВКС по тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл.209 ал.1 от НК, за  да е налице осъществен състав на престъплението се изискват два елемента – деецът изначално да не е имал намерение да изпълни онова, което е обещал и да не е имал възможност да го направи. Освен това измамата е имуществено престъпление, засягащо личната собственост на пострадалия, тъй като деецът с користна цел – да си създаде облага, възбужда у потърпевшия неправилна, погрешна представа относно определено имуществено право или със същата цел използва неопитност, заблуждение или неосведоменост. Не на последно място при измамата имотната вреда настъпва с акта на имуществено разпореждане от страна на пострадалия, извършено именно под въздействието на формираните от дееца или използваните от него вече съществуващи неправилни представи за определени факти. Вредата в следствие на това разпореждане е свързана с намаляване активите /патримониума/ на пострадалия. Не на последно място измамникът действа вредоносно и в случаите, когато обективно е в състояние да изпълни поето задължение, но въпреки това още с поемането му не възнамерява да го стори.

В конкретния случай, всички елементи от обективния състав на престъплението, вменено във вина на подсъдимия М., са налице. Същият, в горецитирания инкриминиран период, след като е бил надлежно упълномощен от всеки от пострадалите, ги е въвел в заблуждение, че освен счетоводното обслужване, касаещо упълномощаването му, под формата на услуга ще внася и здравни и социални осигуровки за М., Р. и П. всеки месец. В действителност подсъдимият добил обективно знание за неосведомеността на пострадалите Р. и П. при срещите си с тях, тъй като същите изрично го попитали дали е необходимо да се регистрират като самоосигуряващи се лице и съответно да правят дължимите вноски в държавния бюджет. Освен това подсъдимият съзнателно  и преднамерено се възползвал от тези факти, като заявил, включително и на свид. М., който бил наясно с необходимостта от подобни вноски, че ще уреди всички въпроси, свързани с ежемесечните плащания. Във връзка с последното той им разяснил, че това може да се осъществи от самия него доброволно и без допълнително заплащане, тъй като редовно посещавал банки и държавни учреждения. По този начин подсъдимият М. мотивирал всеки един от пострадалите да му предостави парични средства всеки месец в посочен от самия него размер с цел заплащане на здравни и социални осигуровки. В резултат на това подс. М. причинил на всеки от тях имотна вреда съответно в размер на 991.81лв. за Р.Р., 1 835.19 лева за Кр. К., 665лв. за А.М. и 840лв. за И.П..

 Така изложените изводи следват както от собствените действия на подсъдимия, изразили се в убедително и подробно излагане пред всеки от пострадалите на факта, че той е в състояние да внася ежемесечно посочени от него парични суми за осигуровки на Р., М. и П., така и от обективния факт, че въпреки получените именно с тези цел парични средства, М. не внесъл същите в държавния бюджет от името на всеки пострадал. Нещо повече, последният не е и имал каквото и да било намерение да осъществи в пълнота ангажимента си, тъй като липсват каквито и да било доказателства горепосочените средства наистина да са били внесени от имено на всеки от пострадалите. Още повече, че за да поддържа заблуждението им, М. представял неистински платежни нареждания, когато свидетелите настоявали да им докаже, че наистина е внесъл средствата. Деянието е било извършено от подсъдимия и при условията на продължавано престъпление, като той е осъществил престъплението по чл.209 ал.1 вр. ал.1 от НК по отношение на различни лица, които осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява и от обективна, и от субективна страна продължение на предшестващите го.

         На следващо място налице е друга част от обективната страна на престъплението измама, а именно това, че точно в резултат на създадените от подсъдимия неверни представи у М., Р. и П. – че последните двама следва да са самоосигуряващи се лица, както и че М. ще внася вместо всеки от тримата свидетели парични средства в държавния бюджет за осигуряването им, имуществото на същите е било ощетено в парични средства в посочените по-горе в настоящите мотиви размери. Именно тези неверни представи са били от съществено значение за вземане на решението за предоставяне на подсъдимия на посочени от него парични средствата от всеки от пострадалите. Още повече, че ако всеки от тях имаше реална представа за това, че предоставените от тях средства не се внасят от М., не би се съгласил да се разпореди с тях в интерес на подсъдимия.

         Не на последно място са били създадени и неверни представи у пострадалите свидетели относно изпълнение на поетия ангажимент за ежемесечно внася в държавния бюджет на парични средства, предоставени от всеки от пострадалите, като тук отново се откроява съществен съставомерен елемент от престъплението „измама” по смисъла на Наказателния кодекс, тъй като подс. М. е предприел активни действия по формиране на неправилните представи у свидетелите. Последното е извършено най-вече чрез излагането на напълно невярната информация за това, че той страктно внася предадените му пари. Още повече, че на всеки от пострадалите са били предоставени, след настояване от тяхна страна, на неистински платежни нареждания. Последното е било сторено именно с цел поддържане на формираното вече убеждение относно внасянето на осигурителни вноски и по-точно като доказателство за изпълнение задължението на подсъдимия спрямо М., Р. и П..

         В разглеждания казус се констатира и наличието на изискуемата от закона пряка причинна връзка между деянието и престъпния резултат-имотната вреда, настъпила у всеки от свидетелите. Последната е непосредствено свързана с настъпилата имотна вреда у пострадалите, която пък не би възникнала ако подсъдимият не ги бе заблудил – Р. и П. относно необходимостта въобще да са самоосигуряващи се, а тях двамата и М. – както относно размера на ежемесечните задължения, така и че реално внася предадените му парични средства от всеки от тях.

 

    От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия с пряк умисъл, с користна цел, с пряко целени, съзнавани и настъпили общественоопасни последици. П.М. е искал непосредствено настъпването на противоправните последици на деянието си, което безспорно се доказва преди всичко от свидетелските показания по делото, описващи целенасочените му действия, в резултат на формираните неверни представи, предоставяйки невярна информация за това, че заплатените от всеки от тях суми за осигуровки са реално внесени в държавния бюджет. Последното категорично се подкрепя и от писмените доказателства по делото, доколкото са налице надлежни банкови извлечения, установяващи, че за всеки от пострадалите всъщност не са били правени вноски за осигуровки, с изключение на една такава за свид. Р. и то след активната намеса на свид. К.. Подсъдимият е предвиждал, че в резултат на неговите действия ще настъпи увреждане на имуществото на свидетелите, като те не получат обещаната от него услуга срещу предоставените им парични средства. Именно тези парични средства, предоставени на М. от Р., К., М. и П., представляват и облагата, която подсъдимият е желал и съзнавал, че ще получи.

 

      Предвид изложеното до тук съдът намира за неоснователни възраженията на защитата, наведени в последното по делото съдебно заседание. По отношение доказаността на повдигнатите спрямо П.М. обвинения, в посочения по-горе и възприет от съда в постановената присъда обем, вече бяха изложени доводи по какви причини съставът счита същите за напълно установени в изискуемата от чл.303 НПК форма, които не следва да се преповтарят. Отново следва единствено да се отбележи, че въз основа на обсъдените безпристрастни, последователни и намиращи се в синхрон помежду си свидетелски показания, подкрепени и от писмените доказателства по делото, безспорно се установиха извършеното престъпление, самоличността на извършителя-подсъдимият М., неговите конкретни действия във всеки един случай и получените от същия имотни облаги. В случая въобще не става въпрос за това дали М. е изпълнявал задължението си за счетоводно обслужване на дружествата на Р., П. и М., нито за това как е сторил това, а просто се констатира увреждане на имуществото на всеки пострадал в резултат на противоправни действия на подсъдимия. Още повече, че пострадалите не разполагали със свои екземпляри от документи, удостоверяващи внасянето на осигуровки в държавния бюджет, като такива са били изпращани в сканиран вид от М. едва след настояване на свидетелите. Всъщност те – чиято основна цел е била да докаже, че за всеки пострадал е внесено изцяло дължимото му, са напълно неистински. Същевременно всички тези обстоятелства са били напълно съзнавани от подсъдимия, чиито действия са били изцяло мотивирани именно с желанието да получи и да се разпореди в свой интерес с част от парите на пострадалите.

 На следващо място не може да бъде споделено твърдението на защитата, че дори да се приеме, че е налице уговорка М. да внася парични средства за осигуровки на Р., М. и П., то не е налице престъпление то субективна страна. Напротив – всички свидетели очевидци са категорични, че парични средства са били предоставяни, при това ежемесечно, в определен от самия подсъдим момент именно с цел внасяне на осигуровки. Въпреки това, получавайки тези пари с ясното създание защо му се предават, подсъдимият нито ги внася в изпълнение на постигнатото уговорка, нито ги изразходва по някакъв друг начин в интерес на всеки пострадал, а в последствие, бидейки притиснат от настояванията на свидетелите да докаже изпълнение на уговореното им представя неистински документи-платежни нареждания.

 

С оглед на така установената правна квалификация на извършеното от подсъдимия П.Д.М. престъпление по чл. 209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, при условията на чл.54  от същия кодекс, както и за постигане целите на индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца, на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”. Според настоящият състав именно с това наказание биха се постигнали целите, визирани в Наказателния кодекс, като се подейства превъзпитателно спрямо подсъдимия и същевременно предупредително по отношение на останалите членове на обществото. При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание, съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смегчаващите отговорността обстоятелства. Като такива се отчитат чистото съдебно минало на подсъдимия, отличните характеристични данни. Отегчаващи отговорността обстоятелства се явяват значителния размер на причинените с деянието на подсъдимия вреди, факта, че е налице осъществено престъпление при условията на чл.26 ал.1 от НК, тоест няколко деяния, в случая реализирани и в продължителен период от време, обстоятелството, че от същите са пострадали няколко лица – свидетелите Р., К., П. и М.. Съвкупната оценка на обстоятелствата, характеризиращи деянието, обуславя и извод за целенасоченост и преднамереност на извършването на същото, за да се реализира неправомерен доход. С оглед на изложеното съдът намира, че най-справедливо е на П.Д.М. да бъде наложено наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.

Предвид отсъствието на предходни осъждания на подсъдимия, за поправянето и превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното наказание от две години „лишаване от свобода” НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от същия РЕАЛНО. От една страна наказанието по вид и размер съответства на изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият да не е осъждан, а и е налице третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно на тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното осъждане тази цел не може да бъде постигната. Освен това този извод не се променя и след отчитане на данните за семейното положение на подсъдимия, което отново не обосновава извод за положително осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако осъждането му е условно. В допълнение към това, макар поправянето и превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката на приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното наказание, включително и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен останалото, изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и поради това са предназначени да въздействат предупредително и възпитателно върху останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия М., с оглед и на осъществяване на целите на генералната превенция. Поради всичко изложено и на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия П.Д.М. наказание в размер на ДВЕ ГОДИНИ  ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата присъда в законна сила.

 

По гражданските искове :

Що се касае до предявените от пострадалите К.И.К. и Р.Д.Р. граждански искове против подсъдимият М., за сумите съответно от 1835.19 лева и 991.81лева, ведно със законната лихва върху тези суми  от датата на деянието – 19.06.2013г., до окончателното им изплащане, представляващи обезщетение за причинените на първите имуществени вреди, настоящата инстанция намира, че същите се явяват доказани по основание. В тази връзка подсъдимият М. беше признат за виновен в извършено престъпление против всяко от горепосочените пострадали лица. По отношение на конкретните размери на исковете, е необходимо да се вземе предвид, че по делото се явява доказано, че предмет на деянието на подсъдимия е било именно имущество, собственост на всеки от гражданските ищци и частни обвинители. Поради това и подсъдимият П.Д.М. следва да бъде ОСЪДЕН да заплати на К.И.К. сумата от 1835.19 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  в резултат на  извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото – 19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата. Същият подсъдим следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ и на Р.Д.Р. сумата от 991.81 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди  в резултат на  извършеното от подсъдимия престъпление, ведно със законната лихва от датата на същото – 19.06.2013г. до окончателно изплащане на сумата

 

По делото не са налице иззети и приложени веществени доказателства.

Видно от материалите по делото в хода на досъдебното производство са били направени разноски за експертизи в общ размер на 996.75 лева. С оглед признаването на подсъдимия П.Д.М. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.209 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК и на основание чл.189 ал.3 от НПК, същият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ посочената сума по сметка на ОДМВР –П.. Освен това подсъдимият следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ на основание същият текст от НПК на гражданските ищци и частни обвинители К.И.К. и Р.Д.Р. сумата от 800 /осемстотин/ лева, представляваща  направените от последните разноски по делото. Не на последно място на основание чл.2 от Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК, подсъдимият следва да бъде ОСЪДЕН да заплати сумата от 113 лева, представляваща 4% държавна такса върху уважения размер на гражданските искове, предявени от К.К. и Р.Р.. Не на последно място подсъдимият П.Д.М. следва да бъде ОСЪДЕН ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС сумата от 120 лева, представляваща направените разноски в съдебното производство.

 

Причини за извършване на деянието – незачитане на установения в страната правов ред, желание за облагодетелстване по неправомерен начин.

 

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

         

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ :

вярно, секректар Н.Т.