Р Е Ш Е Н И Е № 80
12.08.2019г., град Средец
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, IІ граждански
състав, след проведено открито съдебно заседание на двадесет и шести юли през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
Районен съдия: Сирануш
Артинян
При участието на секретаря Маринка
Маринчева, като разгледа докладваното от съдията Артинян гр.дело № 97 по описа
на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” №
3, ет.4, представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З.,
против П.И.Д., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***.
Ищецът
твърди, че П.И.Д. е клиент на дружеството по силата на валидно възникнало и
съществуващо правоотношение с предмет доставка на В и К услуги. Счита, че
ответникът притежава качеството потребител във възникналата облигационна връзка
по отношение на водоснабден обект с административен адрес: гр.С., ул***, на
основание чл.3 от Наредба № 4/14.09.2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, като заявява, че тези обстоятелства не са оспорвани
до настоящия момент нито пред ВиК оператора, нито по съдебен ред. Излага, че
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД редовно, точно и и добросъвестно е осъществявало
непрекъснато водоподаване, считайки абоната П.Д. за свой контрагент. Заявява,
че съобразно Общите условия на ВиК оператора за надлежно водене и
остойностяване на потреблението е открита и заведена партида в базата данни с
абонатен № 733796, като доставените ВиК услуги са отчитани по електронен път,
като са взети предвид показанията на измервателните средства – един водомер,
монтиран в шахтата в двора на имота, находящ се в гр.С., ул***. Твърди се, че ответникът, като абонат на
дружеството съобразно чл.33, ал.2 от публично известните Общи условия на
„Водоснабдяване и канализация” ЕАД, следва да заплащат консумираните услуги в
30 дневен срок от издаване на съответната фактура. Излага, че по издадени
фактури за периода от 25.11.2015г. до 25.11.2016г. неплатените в срок
задължения, съгласно действащите цени за доставка, одобрени от ДКЕВР, възлизат
на 346,94 лева, като същите произтичат от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода, през отчетения период от 02.10.2015г. до
02.11.2016г. Твърди, че общия размер на обезщетението за забавено плащане на
претендираните с предявения в настоящото производство иск за главници в размер
на законната лихва е равна на сумата от 81,02 лева от 26.12.2015г. до
30.11.2018г., както и лихвата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на задължението. Ищецът излага, че през
процесния период в дружеството не са постъпвали молби за откриване, прехвърляне
или закриване на партидата на водоснабдения имот. Счита, че с оглед липсата на
изпълнение и въпреки изричната разпоредба на чл.203 от ЗВ, даваща право да
бъдат инициирани съдебни производства без изпращане на покана за доброволно
плащане, от дружеството са предприети действия, целящи доброволното уреждане на
отношенията с ответника, но плащане, респективно изпълнение на задължението не
е последвало. Предвид това дружеството
ищец е пристъпило към принудително изпълнение, подадено е заявление за издаване
на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК с цел сдобиване с
изпълнителен лист, като в тази връзка е образувано ч.гр.д.№ 636/2018г. по описа
на Районен съд – Средец и съответно е издадена заповед за изпълнение. Тъй като
в рамките на заповедното производство длъжникът не е намерен на адреса, за да
му бъде връчена заповедта за изпълнение, били дадени указания от съда на
дружеството на основание чл.415, ал.1, т.2 във вр. с чл.47, ал.5 от ГПК да
предяви иск за установяване на претендираното вземане, което обстоятелство
обуславя правния интерес от предявяване на установителен иск в настоящото
производство. Ищецът отправя искане за постановяване на решение, с което да се
признае за установено, че П.И.Д. дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД
сумата от 346,94 лева, което задължение е по издадени фактури в периода от
25.11.2015г. до 25.11.2016г., като същите произтичат от потребени ВиК услуги –
доставена, отведена и пречистена вода, през отчетения период от 02.10.2015г. до
02.11.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер
от общо 81,02 лева от 26.12.2015г. до 30.11.2018г., както и лихвата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Претендират се сторените разноски в настоящото исково производство, както и
тези присъдени с издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК в
заповедното производство по ч.гр.д.№ 636/2018г. по описа на Районен съд –
Средец.
В
законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата
молба от ответника П.И.Д., чрез особения представител адв.Е.Т.. Заявява се, че
оспорва изцяло по размер предявените искове от „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД, като неоснователни. Твърди се, че през процесния период и не само
ответникът не е пребивавал на адрес: гр.С., ул***, като не е ползвал услугите
на ищцовото дружество, респективно няма основание да има задължения към него.
Излага, че не е собственик на имота, находящ се гр.С., ул***, като в тази
връзка представя справка от имотния регистър. Релевират се възражения относно
това, че ответникът има качеството „потребител“ и до момента не е оспорвал това
обстоятелство. Възразява се, че е налице валидно съществуващо правоотношение
между страните, както и Д. да е контрагент на „Водоснабдяване и канализация“
ЕАД. В условия на евентуалност ако се приеме претенцията за основателна, ответникът
оспорва същата като погасена по давност, тъй като е изтекъл 3 – годишен
давностен срок. В условията на евентуалност ако се приеме, че претенцията не е
погасена по давност, се оспорва по размер. Оспорва се, че е натрупано това
задължение за процесния имот, че ответникът е получател на услугите от ищеца за
процесния период, оспорва се абонатния номер, посочен в исковата молба да е
съответен на процесния имот, оспорват се представените от ищеца фактури – че се
отнасят за процесния имот, верността им, заявява се че фактурите нямат всички
реквизити съобразно Закона за счетоводството, като счита, че същите са с
невярно съдържание, като и че същите не са връчвани на ответника. Оспорва се
изправността на измервателното устройство, с което са отчетени доставените
услуги, като оспорва документа „показания за студен водомер“. Отправя искане за
отхвърляне на исковата претенция.
След преценка на събраните по делото доказателства и
във връзка със становището на страните, съдът установи от фактическа страна следното:
Видно от представената справка за показания на студен
водомер с мобилно устройство на адрес гр.С., ул*** за титуляр на партидата П.И.Д.
с абонатен № 733796 за периода от 01.10.2015г. до 01.07.2016г. начисленото количество
вода е отчетено по показания на
водомера, които са видени, а за периода
от 03.08.2016г. до 02.11.2016г. начисленото количеството вода е направено
служебно. За начислените суми за вода са издадени следните фактури: фактура №
**********/25.11.2016г. за сумата от 6,84 лева; фактура №
**********/25.10.2016г. за сумата от 6,84 лева; фактура №
**********/26.09.2016г. за сумата от 6,84 лева; фактура № **********/25.08.2016г.
за сумата от 6,84 лева; фактура № **********/25.07.2016г. за сумата от 4,10
лева; фактура № **********/27.06.2016г. за сумата от 9,24 лева; фактура №
**********/25.05.2016г. за сумата от 290,40 лева; фактура №
**********/25.04.2016г. за сумата от 2,64 лева; фактура №
**********/25.03.2016г. за сумата от 2,64 лева; фактура №
**********/25.02.2016г. за сумата от 2,64 лева; фактура №
**********/25.01.2016г. за сумата от 2,64 лева; фактура №
**********/23.12.2015г. за сумата от 2,64 лева; фактура №
**********/25.11.2015г. за сумата от 2,64 лева. Представена е справка от ИКАР –
Имотен регистър на България, видно от която ответникът не притежава недвижимо
имущество. В доказателствената съвкупност в настоящото производство е приобщено
заключение на Съдебно – икономическа експертиза, от което се установява, че
представените по делото фактури са осчетоводени в счетоводството на ищеца по
партида на ответника, като за периода от 25.11.2015г. до 25.11.2016г. от страна
на ищеца били издадени на П.И.Д. с
абонатен № 733796 фактури на обща стойност 346,94 лева с основание „вода“ за
имот в гр.Средец, ул.“Христо Смирненски“ № 35, като към дата на подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК и към датата на изготвяне на експертизата
стойностите по фактурите не били платени. От заключението става ясно също, че
счетоводството на ищеца е водено редовно, а законната лихва за забава върху
неизплатените суми по фактурите в общ размер на 346,94 лева, изчислени от
датата следваща датата на падежа на всяка фактура до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК – 30.11.2018г., възлизала общо на 84,95 лева. Приети
са като доказателства и Протоколи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
Бургас за отказ на потребител да осигури достъп на длъжностно лице до водомер
от дата 03.08.2016г., 01.09.2016г., 03.10.2016г. и 02.11.2016г. В открито
съдебно заседание е разпитана свидетелката Д.М.Д., която работи в дружеството
ищец на длъжност „отговорник инкасо“ от 2017г. в района на гр.Средец, а към
2016г. е работила като „инкасатор“. Свидетелката излага, че ответникът е абонат
на дружеството, че при нормално отчитане на вода и при служебно отчитане,
показанията на водомера се нанасят ръчно. Заявява, че е посещавала процесния
водоснабден обект, но обектът бил отчитан от К. Р., която не работила вече във
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, като на представените протоколи за отказ на
потребителя да осигури достъп на длъжностно лице да отчете водомера, се е
разписвала имено свидетелката. По делото е прието и Заключение на Съдебно –
техническа експертиза, от която се установява, че експертът не е успял да влезе
в имота, с оглед установяване наличието и изправността на водомера, както и че
тъй като абонатния номер имал монтирано измервателно устройство можело да се
каже, че за отчетния период от 02.10.2015г. до 02.11.2016г. доставената и
консумирана питейна вода преминала през измервателното устройство била 242
кубически метра плюс 20 кубически метра нанесени служебно или общото количество
било 262 кубически метра. Представена е справка от Община Средец – Местни
данъци и такси, видно от която ответникът няма декларирани имоти на територия
на Община Средец, Удостоверение от Агенция по вписванията – гр.Бургас, в което
е посочено, че за лицето П.И.Д. за периода 01.01.2000г. до 02.07.2019г. не са
установени вписвания, отбелязвания, заличавания в базата данни на Имотен
регистър – Средец, Справка от Община Средец, видно от която на адреса на
водоснабдения обект ответникът не е регистриран като собственик, като имотът е извън регулация, без документи
за собственост с построени незаконно къщи.
При така установената по делото фактическа обстановка,
съдът от правна страна намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
установителни искове по чл.422 от ГПК във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с
материално правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Видно от приложеното ч.гр.д.№ 636/2018г., по описа на
Районен съд - Средец, се установява, че
по заявление на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е издадена Заповед за
изпълнение на парично
задължение № 1313/06.12.2018г. по чл.410 от ГПК срещу длъжника П.И.Д. за
вземането, предмет на настоящия иск. Тъй като заповедта е приета за редовно
връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, на основание чл.415, ал.1, т.2 от ГПК е указано на заявителя да предяви иск за установяване на претендираните в заповедното
производство сума в едномесечен срок от съобщаването. Искът е предявен в
рамките на преклузивния срок по чл.415, ал.4 от ГПК. Предвид това е налице
правен интерес от предявениите в настоящото производство на установителни искове,
което от своя страна обуславя тяхната допустимост.
Основателността на предявените искове се обуславя от
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки от страна на ищеца:
наличие на качеството потребител на водоснабдителните и канализационни системи
по отношение ответника, съобразно общите условия на дружеството, за
водоснабдения имот, находящ се в гр.С., ул***, валидно
възникнало облигационно отношение с ответника по партида с абонатен № 733796,
т.е. да установи вземането си на претендираното договорно основание и в
претендирания размер, както и изправността си – че през процесния период е
извършвал в договореното качество и срок услуги по доставка, отвеждане и
пречистване на вода за въпросния обект. Следва
да се докажат и твърденията на ищеца за начина на отчитане на консумираните
услуги и начислените в тази връзка суми, редовността на представените фактури,
както и изправността на измервателното устройство. Предвид направеното
възражение за изтекла погасителна давност, в тежест на ищеца е да установи и
настъпването на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на предвидената
в закона погасителна давност. В доказателствена тежест на ответника е да докаже
правопогасяващи и правоизключващи факти.
За
периода, за който ищецът претендира, че ответникът му дължи стойността на
потребени ВиК услуги, режимът на ползване на ВиК системи е регламентиран от
Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи и Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги от оператор „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД –
гр.Бургас. В тях е предвидено, че за да бъде обвързано едно лице от договор за
получаване на услугите водоснабдяване и/или канализация при публично известни
общи условия, следва да бъде установено, че то има качеството на потребител за
тези услуги.
Нормата
на чл.3, ал.1, т.2 от Наредбата предвижда, че потребители на ВиК услуги са
собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на
ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради – етажна собственост. Разпоредбата
на чл.2, ал.1, т.1 от Общите условия на ищеца регламентира, че потребителите на
ВиК услуги са юридически или физически лица – собственици, ползватели и притежатели на вещно право на
строеж на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, а ал.3 от същата норма
предвижда, че качеството потребител може да има и наемател на имота, като
съответно това става с изричното съгласие на собственика. Предоставянето
на ВиК услуги на потребителите срещу заплащане са осъществява от ВиК оператори,
като в границите на една обособена територия само един оператор може да
извършва тази дейност – по аргумент от чл.198а, ал.1 и ал.2 от Закона за
водите. В настоящото производство не е спорно, че оператор на ВиК услуги на
територията на гр.Средец е ищцовото дружество. Получаването на ВиК услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и
одобрени от собственика/собствениците на водоснабдителните и канализационни
системи или от оправомощени от него/тях лица и от съответния регулаторен орган.
Тези общи условия се публикуват най – малко в един централен и в един местен
ежедневник и влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централния
ежедневник. В случая общите условия несъмнено са влезли в сила, доколкото са
били публикувани и са одобрени с решение на ДКЕВР.
В
настоящото производство ищецът не установи качеството потребител по отношение
на ответника. Видно от представените Справка от Имотния регистър, Удостоверение
от Службата по вписванията – гр.Средец и Писмо от Община Средец – Дирекция „Местни
приходи и общинска собственост“ не се установява процесния водоснабден обект да
е собственост на П.И.Д.. В тази връзка е приобщено като доказателство и Справка
за притежавано имущество от Община Средец, видно от която ответникът няма
декларирани имоти на територията на Община Средец. Не се представиха и
доказателства установяващи, че ответникът е ползвател или наемател на имота,
въпреки, че дори няма такива твърдения релевирани от ищеца.
С оглед
липсата на пасивна материално правна легитимация на ответника, като потребител
на ВиК услуги, исковете следва да се отхвърлят, ведно с искането за законна
лихва, а поради липсата на главен дълг, искът за мораторна лихва също следва да
се отхвърли.
За
пълнота на изложението следва да се посочи, че възражението на ответника за
погасяване на вземанията по давност, е неоснователно, доколкото към датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение, от която дата се считат предявени настоящите искове, не са изтекли
три години, считано от падежа на всяко месечно задължение.
При този
изход на спора на ответника на основание чл.78, ал.3 от ГПК се следват
направените от него деловодни разноски, но доколкото такива не са направени, а
и не се претендират, не е необходимо да се присъждат.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр.Бургас, ул.”Ген.Владимир Вазов” № 3, ет.4,
представлявано от инж.Г. Й. Т., чрез пълномощника гл.юрисконсулт Д. З., против П.И.Д.,
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, искове за признаване за
установено, че П.И.Д. дължи присъдените със заповед за изпълнение на парично
задължение № 1313/06.12.2018г. по чл.410 от ГПК, постановена по ч.гр.д.№
636/2018г., по описа на Районен съд – Средец, суми както следва: сумата от
346,94 лева, което задължение е по издадени фактури в периода от 25.11.2015г.
до 25.11.2016г., като същите произтичат от потребени ВиК услуги – доставена,
отведена и пречистена вода, през отчетения период от 02.10.2015г. до
02.11.2016г., ведно с обезщетение за забавено плащане върху главниците в размер
от общо 81,02 лева от 26.12.2015г. до 30.11.2018г., както и лихвата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на задължението.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото
пред Окръжен съд – Бургас.
Районен съдия:………………………….