РЕШЕНИЕ
№ 5799
гр. София, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на първи септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Л. Луканов
Членове:Клаудия Р. Митова
Цветомила Данова
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Клаудия Р. Митова Въззивно гражданско дело
№ 20241100512446 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Е. А. С. (вх. 101299/24.09.2024 г. и идентични по
съдържание въззивни жалби вх.№300476/25.09.2024 г., вх.№301189/25.09.2024 г. и вх.
№302477/26.09.2024 г.) срещу Решение № 14381/22.07.2024 г. по гр.д. № 54396/2022 г. по
описа на Софийски районен съд (СРС). В жалбата са изложени оплаквания за неправилност
и необоснованост на атакувания съдебен акт. Твърди се, че определеният с
първоинстанционното решение режим на лични отношения на бащата С. С. С. с детето С.С.
С., родено на ****** г., не е съобразен с интересите на малолетното, с неговото
здравословно състояние и с упражненото от този родител физическо и психическо домашно
насилие по отношение на него. Навежда се, че допуснатите с определението за насрочване
от 07.03.2024 г. фактически грешки в пола и името на детето на страните са довели до
компрометиране на съдебния акт.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна С. С. С. е подал отговор, с който
оспорва въззивната жалба по подробно изложени съображения.
Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи на
страните, приема за установено следното:
Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от страна,
1
притежаваща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно
обжалване съдебен акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваната му част.
С Решение № 14381/22.07.2024 г. по гр.д. № 54396/2022 г. по описа на СРС, на
основание чл.127, ал.3 СК, е определен режим на лични контакти на бащата С. С. С. с
малолетното му дете С.С. С., като е предвидено право на бащата да вижда и взема детето
при себе си всяка втора и трета събота и неделя от месеца за времето от 10.00 часа в събота
до 18.00 часа в неделя с преспиване; всяка четна година от 10.00 часа на 23-ти декември до
18.00 часа на 25-ти декември с преспиване; от 10.00 часа на 30-ти декември до 17.00 часа на
01-ви януари следващата година с преспиване; всяка нечетна година от 10.00 часа на
Разпети петък до 18.00 часа на Светлия Понеделник, с преспиване, както и два пъти по
петнадесет дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както
и на всички лични празници на бащата - рожден и имен ден, съответно ако е работен ден от
17.30 часа до 21.00 часа на същия ден, ако е почивен ден - от 09.00 часа до 19.00 часа същия
ден, както и на рождения ден на детето, на който следва да присъстват и двамата родители и
да си поделят разходите. Със съдебното решение е предвидено право на бащата на
виртуален контакт с детето два пъти в седмицата – вторник и четвъртък в диапазона между
18.00 часа и 19.00 часа по Скайп, Вайбър и/или телефон, като майката Е. А. С. е задължена
да обезпечава технически тези срещи.
Не е спорно в производството и от представеното пред първоинстанционния съд
удостоверение за раждане от 07.08.2014 г. се установява, че страните са родители на
родената на 17.11.2012 г. С.С. С..
При изслушването по реда на чл.59, ал.6 СК от въззивния съд въззиваемият С. С. С.
посочва, че за последен път се е срещал с дъщеря си С. на рождения ден през 2018 г., а
през месец януари на следващата година за последно комуникирал с нея чрез мобилно
приложение „Вайбър“. След обявяване на пандемията от COVID-19 майката прекъснала
контакта на малолетната с бащата, поради страх от заразяване на детето, а впоследствие
спряла да отговаря на телефонните повиквания на възиваемия. Същият поддържа искане за
определяне на режим на лични отношения с дъщеря му С., доколкото срокът на определения
с Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав е изтекъл. Изразява желание ежедневно да вижда детето, но не по – малко от два пъти
месечно в събота и неделя и за половината от лятната ваканция. Съзнава необходимостта от
плавен преход в режима, като счита за подходящо първите срещи да се осъществяват в
присъствие на майката или посочено от нея лице, след което да има възможност за
самостоятелен контакт помежду им. Споделя, че живее в къща, в която има обособена стая
на детето С. и получава доход, който му позволява да посреща нуждите на подрастващата.
Сочи, че дъщеря му е виждала партньорката му, но двете не са имали възможност да се
опознаят.
Въззивният съд не е придобил непосредствени впечатления за личните качества на
въззивника. Неизпълнението на изискването на чл.59, ал.6 СК съставлява съществено
процесуално нарушение в случаите, когато на родителите не е осигурена възможност за
2
изслушването им от съда (а не когато те не са се явили, въпреки че съдът им е указал да
сторят това и няколкократно е предоставил възможност в тази насока) и това е попречило на
съда да добие пълна и вярна преценка за моралните и възпитателските качества на
неизслушания родител (Определение № 706 от 27.09.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2554/2019 г.,
IV г. о., ГК), какъвто не е настоящия случай.
Процесуалното поведението на въззивника е попречило на съда да процедира по реда
на чл.15, ал.1 ЗЗДет като малолетната не е доведена пред въззивния съд, а и пред
първоинстанционния, за изслушването от родителя, полагащ непосредствените грижи за
нея, без да са изтъкнати уважителни причини за това. Именно поведението на майката е
препятствало възможността за преценка на изразеното от детето становище при отчитане на
душевното и психическото му състояние и всички обстоятелствата, мотивирали това
становище. Последното не следва да се превръща в пречка за регламентиране на режим на
лични отношения на въззиваемия с детето, което в продължителен период от време е било
лишено от контакт с бащата и от правото да бъде отглеждано и възпитавано от двамата си
родители.
С писма от 18.11.2024 г., от 07.03.2025 г. и от 19.05.2025 г. АСП, Д „СП“ – Бургас,
компетентна социална служба по настоящ адрес на майката е посочила, че е в невъзможност
да проведе възложеното от въззивния съд социално проучване, доколкото актуалното
местонахождение на детето и на въззивника не е известно, на настоящия адрес на майката
няколкократно, включително в предходен период, са полагани усилия за провеждане на
социално проучване, но при посещения на адреса никой не отваря и не се отзовава на
оставените от социалните работници съобщения, въззивникът не отговаря и на известния
телефонен номер, а пощенските пратки до нея на адреса се връщан непотърсени от
получателя.
Невъзможност за провеждане на указаното от въззивния съд социално проучване по
постоянен и настоящ адрес на детето и постоянен адрес на майката е заявила и
компетентната АСП, Д „СП“ – Красно село, доколкото на същия никой не отваря, на
няколкократно оставените от екипа от социални работници съобщения никой не се отзовава,
майката не отговаря на телефонни повиквания и не връща такива. И тази социална служба е
заявила липса на данни за актуалното местонахождение на детето. Констатирано е, че
същото се обучава в онлайн среда към Частно средно бизнес училище „Талантите“ в
гр.Пловдив, има отличен успех, спокойна е и добре подготвена.
Явилият се в съдебно заседание социален работник И.В. от АСП, Д „СП“ – Красно
село потвърждава изнесената в уведомлението информация за многократни посещения на
адрес по регистрация на детето от представители на социалната служба и многократно
опити за телефонен контакт с майката, всички останали без резултат. Същият изрично
посочва, че на адреса са оставяни и уведомителни писма за необходимостта от провеждане
на среща. Социалните проучвания установили, че майката живее на територията на
гр.Бургас.
Въз основа на изготвените социални доклади от АСП, Д „СП“ – Младост по делото се
3
установява, че страните са разделени от 2014 г. и до 2018 г. срещите между въззиваемия и
дъщеря му С. са провеждани регулярно и без приспиване в дома му. По мнението на бащата
страховете преживявания на въззивника се задълбочили след обявяване на Пандемията от
COVID-19, в резултат на което тя затворила детето в дома му, за да не се разболее и
ограничила контакта между него и малолетната. Грижи за детето полага майката, а бащата не
получава информация за подрастващата. Въззиваемият живее при условията на фактическо
съпружеско съжителство с Д.С. в къща с просторен двор, разположена в с.Лозен, в която е
обособена самостоятелна стая за детето, обзаведена и оборудвана с всичко необходимо за
израстването и образованието му. Бащата е самоосигуряващо се лице, което работи на
ненормиран работен ден. Изразява силното си желание за контакт с дъщеря си, изпитва
отчаяние от невъзможността да види детето и изказва притеснения, че дъщеря му е
отчуждена от него.
Въз основа на приетата по делото съдебна психологична експертиза (СПЕ) се
установява, че бащата притежава висок родителски капацитет и годност да се включи в
живота на своята дъщеря. Същият проявява респект и зачита напълно необходимостта
майката да участва пълноценно в живота на детето. По делото не са установени данни за
упражнено от бащата по отношение на детето психическо и/или физическо насилие.
Установени са нарушения във взаимоотношенията между двамата родители, които е
заключено, че оказват неблагоприятно влияние върху развитието на малолетната С..
Отчетено е, че дългогодишният отказ за поддържане на режима на виждане с
неотглеждащия родител може да доведе до необратими проблеми в психо-емоционалното
развитие на детето. Експертизата е изтъкнала, че прекъсването на връзката на дете с някого
от родителите влияе негативно върху подрастващото. Поради липса на съдействие от страна
на майката нейните родителски капацитет и годност не е било възможно да бъдат оценени,
но също и емоционалното състояние на дъщерята на страните. Поведението на майката се е
явило препятствие за наблюдаване на интеракция на С. с бащата й, поради което и не могат
да бъдат установени данни за наличие на връзка помежду им, за отчуждение или конфликт
на лоялност при малолетната. С оглед данните за прекъснат контакт с единия родител, за
обучение на малолетната в дистанционна форма в продължителен период от време, вещото
лице е допуснало, че на детето са отнети естествената среда за развитие и образование и най-
вероятно е с нисък праг на фрустрация. Експертизата е препоръчала бързо възстановяване
връзката на детето с неотглеждащия родител в защитена среда.
Експертизата е обективно и компетентно изготвена, не е оспорена от страните и се
възприема от съда.
От изслушването на вещото лице по делото се установява, че многократните опити за
осъществяване на контакт с въззивника са останали неуспешни. Проведените изследвания
при бащата не са индикирали за каквото и да е било агресивно поведение при този родител
или склонност към агресия. При експертното изследване не са отчетени данни за анормално
поведение, за рискови фактори за благополучието на детето С., за характерови особености и
поведенчески прояви, които да сочат на застрашаване правилното развитие на малолетната
4
от страна на бащата.
Въз основа на служебно изисканите от въззивния съд справки от ЧСБУ „Талантите“ –
гр.Пловдив по делото се установява, че дъщерята на страните се обучава в това учебно
заведение от четвърти клас по заявление на майката и по настояване на същата обучението
се провежда дистанционно в електронна среда. С. редовно посещава учебните занятия,
справя се с лекота с учебното съдържание, има отличен успех, няма специални
образователни потребности, успешно си сътрудничи със съучениците си в хибридна среда.
За детето грижи полагат майката и бабата по майчина линия.
С Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на СРС, III
ГО, 89-ти състав е прекратен сключеният между страните граждански брак, поради
сериозното им и непоколебимо взаимно съгласие и е утвърдено постигнато помежду им
споразумение по чл.51 СК, съгласно което родителските права по отношение на малолетната
дъщеря на страните С.С. С. са предоставени за упражняване от майката, при която е
определено тя да живее, а на бащата е разписан режим на лични контакти с детето като е
предвидено до 17.11.2021 г. С. С. С. да има право да вижда детето С. в присъствие на
майката или на определено от нея пълнолетно лице всяка събота от месеца от 12:00 часа до
16:00 часа, всяка неделя от месеца от 12:00 часа до 16:00 часа, всеки понеделник от месеца от
16:30 часа до 19:30 часа, всяка сряда от месеца от 16:30 часа до 19:30 часа и всеки петък от
месеца от 16:30 часа до 19:30 часа. Предвидено е бащата да заплаща месечна издръжка на
малолетната С., чрез нейната майка и законен представител, в размер на 100 лева, считано от
12.11.2014 г. до настъпване на законови основание за изменение или прекратяване, ведно със
законна лихва за забава.
Доколкото срокът на определения с Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. №
45336/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав режим на лични отношения на бащата С.
С. С. с детето С. е изтекъл на 17.11.2021 г., то сезиралата първоинстанционния съд на
06.10.2022 г. молба е за определяне на режим на лични отношения, а не за изменение на този
по Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. № 45336/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти
състав.
Режимът на лични отношения между децата и родителите включва определяне на
период или на дни, в които родителят може да вижда и да взема децата, включително през
училищните ваканции, официалните празници и личните празници на детето и в останалото
време. Право на всяко дете и негова естествена потребност е да общува и с двамата си
родители. Поради това, ако не съществуват обстоятелства, застрашаващи физически и
емоционално детето, режимът на личните отношения следва да осигури в максимална
степен възможността детето да расте и да се развива под грижата и с подкрепата на двамата
родители и да предоставя оптимално възможност за пълноценно общуване, осъществяване
на пълноценни отношения между детето и неупражняващия родителските права и да
стимулира комуникацията между родителите за вземане на общо решение за детето,
включително да подпомагат взаимоотношенията на детето с другия родител, роднините и
приятелския кръг на този родител. Режимът на лични отношения следва да съдържа при
5
необходимост преходен период, вкл. и предписание на подходящи защитни мерки.
В практиката на ВКС последователно се застъпва становището, че най-добрият
интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на
Закона за закрила на детето, която отразява подлежащите на преценка елементи за
определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето
в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето, а именно: възгледите
на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на
взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение,
право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на
детето е приоритетен при преценката какъв да бъде режимът на лични отношения между
детето и родителите му.
С оглед установените по делото факти и съобразявайки критериите, залегнали в
разпоредбата на чл.59, ал.4 СК, към който препраща нормата на чл.127, ал.2 ГПК, съдът
приема, че бащата по несъмнен начин изразява желание и готовност да полага грижи за
детето. Неоспореното заключението на приетата от страните СПЕ и изслушването на
въззиваемия дават основание за извод, че бащата съзнава и зачита ролята на другия родител
в отглеждането и живота на дъщеря си. Той е в работоспособна възраст, полага труд като
самоосигуряващо се лице и получава регулярен месечен доход, който позволява да участва в
покриване на нуждите на дъщеря си. Социалните проучвания и изслушването на
въззиваемия сочат, че последния може да разчита при грижите за детето на подкрепата на
партньорката си и прародителите на С. по бащина линия.
По делото липсват преки или косвени фактори при въззиваемия С., които да поставят
в риск детето и да застрашават неговото благополучие. Такива не са констатирани и от
вещото лице при проведеното за нуждите на въззивното производство експертно изследване.
Твърденията на въззивника за упражнено от бащата спрямо малолетната С. психическо и
физическо насилие останаха изцяло недоказани. Представените от майката копия на
медицински документи не налагат противен извод, доколкото само един от тях (направление
от 04.09.2016 г.) сочи на данни за поставена на детето диагноза Pronatio dolorosa, но не се
доказва наличие на причинно – следствена връзка с поведение на бащата, както и
механизъм на възникване на пронацията. По делото не са ангажирани доказателства, които
да налагат извод, че малолетната дъщеря на страните има здравословни проблеми, а още по
– малко същите да препятстват осъществяване на контакти с бащата или да налагат
ограничения в срещите с него.
Видно от проведените социални проучвания от АСП, Д „СП“ - Младост в дома на
бащата се поддържат подходящи за отглеждане на детето хигиенни и битови условия и е
обособена самостоятелна детска стая за подрастващата. По делото не се установява
социалната среда на бащата да е източник на риск за дъщеря му С..
Установено бе в производството, че бащата има висок родителски капацитет,
преценен през призмата на добрите му възпитателски качества, и притежава годност да се
включи в живота на детето.
6
След раздялата на родителите бащата не е полагал самостоятелни грижи за дъщеря
си, срещите помежду им винаги са протичали в присъствие на трето лице по настояване на
майката и никога не са били провеждани с приспиване. По делото липсва спор, а и от
изслушването на въззивника, отразеното в изготвените доклади на социалните служби се
установява, че връзката между С. и нейния баща е прекъсната окончателно през 2019 г.
Доказателствената маса по делото дава основание на съда да приеме, че причина за
прекъсване на връзката между малолетната и нейния баща не е неглижиращото поведение
на последния, а действията на другия родител.
С оглед необходимостта от възстановяване на прекъснатата връзка между
неотглеждашия родител и малолетната, изграждане на доверие у детето и желание за контакт
с въззиваемия следва да бъде въведен гъвкав режим на лични отношения, включващ
преходен период, през който контактите между двамата да бъдат с по – кратка
продължителност, без да включват приспиване на малолетната в дома на този родител.
Регламентираният от първоинстанционния съд режим на лични отношения не държи
сметка за прекъснатата връзка между бащата и дъщерята в продължителен период от време.
Въвеждане без преходен период на контакт, включващ приспиване на детето в дома на
бащата всяка втора и трета събота и неделя от месеца не би способствал за изграждане на
доверие на детето у бащата, за пораждане на желание у подрастващата за контакт с този
родител и не би подпомогнало последният да създаде умения за разпознаване на
потребностите на С. и адекватно откликване на същите, а би ги поставило в ситуация на
несигурност. Доколкото определеният с първоинстанционното решение режим на лични
отношения се явява несъобразен с установените по делото обстоятелства, то същият следва
да бъде ревизиран.
С оглед училищната, предпубертетна възраст на С., прекъснатата връзка с бащата,
обстоятелството, че последният по време изпълняван режим на лични отношения на
въззиваемия с детето е осъществяван в присъствие на майката или упълномощено от нея
трето лице, желанието на въззиваемия и липсата на категорични данни за актуалното
местоживеене на малолетното, то възстановяването на контакта на между бащата и
дъщерята следва да започне със срещи в присъствие на другия родител или упълномощено
от него пълнолетно лице, с което детето има изградена доверителна връзка, с което ще се
осигури нужната на С. защитена среда. Последното би спомогнало за съхраняване на
емоционалното състояние на подрастващата, с оглед допусканията на вещото лице за нисък
фрустрационен праг на последното, би способствало за опознаване на потребностите на
детето от бащата, без да поставя под угроза реалното осъществяване на контакта чрез
фиксиране на конкретна контактна услуга, при отсъствието на категорична установеност на
местоживеенето на дъщерята на страните. В тази насока съдът съобразява отсъствието на
вредности при бащата, който да поставят малолетната в риск или доказан родителски
конфликт, при който страните не могат да поддържат контакт помежду си, дори и във връзка
с детето, или за наличие на крайно обтегнати и непримирими отношения в родителската
двойка. Последващите етапи в преходния период следва да осигурят плавно увеличаване на
7
продължителността на контакта на въззиваемия с детето с изключване на присъствието на
трети лица, без да внасят рязка и драстична неблагоприятна промяна в живота на С., но да
гарантират правото й да расте под грижата и с подкрепата и на двамата й родители. Съдът
не следва да посочва от къде да бъде вземано и къде да бъде връщано детето (що се отнася
до контактите след първия етап на преходния период), тъй като за неучебни дни на страните
не следва да се налагат ограничения като се посочи, че това трябва непременно да става от и
до дома на майката, доколкото подобно би създало сериозно неудобство, когато в съответния
ден се провеждат извънкласни занимания на детето или другият родител има ангажимент,
изискващ отсъствие от дома и пр.
Поддържането на подходящи лични отношения на бащата с подрастващата С. е
уместно да включва регулярни контакти чрез средства за отдалечена комуникация, същите е
нужно да се договорят между страните при съблюдаване желанието на детето, неговия
дневен режим и училищни ангажименти, но не следва да се фиксират в съдебния акт,
доколкото не може да се търси и осигури принудителното изпълнение на режима в тази част.
След възстановяване на връзката между бащата и детето, с оглед израстването на С.,
респ. при създаване на пречки от страна на майката за изпълнение на определения с
настоящето решение режим на лични отношения, предвид интересите на дъщерята на
страните, може да се твърди промяна на регламентирания режим на лични отношения в това
производство, респ. определеното с Решение № III-89-290/12.11.2014 г. по гр.д. №
45336/2014 г. по описа на СРС, III ГО, 89-ти състав титулярство на родителската
отговорност. Последващо осуетяване от страна на майката на изпълнението на режима и
предвид констатациите на вещото лице в изслушаната от въззивния съд експертиза относно
рефлексията на подобно поведение върху детето е от естество да се преценява като
правнорелевантно обстоятелство, влошаващо положението на детето при майката и
изискващо промяната на местоживеенето му като последен способ за гарантиране на
добрата връзка на детето и с двамата му родители. Поддържане на такова поведение в
бъдеще би рефлектирало негативно при преценка на родителския капацитет, доколкото
трайно съдебната практика /Решение № 22/06.07.2022г. по гр.д. №1241/2021г. на ІV г.о. на
ВКС, Решение № 30/27.01.2025 г.по гр.д. № 5157/2023 г. по описа на ВКС, III г.о./приема, че
капацитетният родител е този, който предприема действия за подпомагане на детето и за
коригиране на собственото си поведение, включително чрез консултиране със специалист и
спазване на предписания на социалните служби, за възстановяване на нормалната
комуникация и емоционална връзка между детето и другия родител, като не оставя детето
само да прави своя избор за срещи с бащата, особено във възраст, когато поради
недостатъчна степен на зрялост и опит може да преекспонират чувство на
неудовлетвореност, да реагират прибързано, в проява на инат или като своеобразно
наказание за поведение на родителя, което не одобрява.
Предвид дотук изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени и да
се постанови друго, с което да бъдат регламентирани отношенията между детето С. и
неговия баща в съответствие с установения във въззивното производство интерес на
8
малолетната.
Разноски в производството не са претендирани.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 14381/22.07.2024 г. по гр.д. № 54396/2022 г. по описа на Софийски
районен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични отношения на бащата С. С. С., ЕГН **********, с
детето С.С. С., ЕГН **********, както следва:
1. бащата С. С. С. има право да вижда детето С.С. С. всяка първа събота на месеца от
11.00 часа до 15.00 часа и всяка трета събота на месеца от 11.00 часа до 15.00 часа в
присъствието на майката Е. А. С., ЕГН **********, или на определено от нея пълнолетно
лице за общо осем пъти (срещи);
2.след провеждане на горепосочените осем срещи по т.1 от настоящето решение,
бащата С. С. С. има право да вижда и взема детето С.С. С. всяка първа събота на месеца от
11.00 часа до 15.00 часа и всяка трета събота на месеца от 11.00 часа до 15.00 часа за общо
осем пъти (срещи);
3. след провеждане на горепосочените осем срещи по т.2 от настоящето решение
бащата С. С. С. има право да вижда и взема детето С.С. С. всяка първа и трета събота от
месеца за времето от 11:00 часа до 17:00 часа и всяка първа и трета неделя от месеца за
времето от 11:00 часа до 17:00 часа за общо десет пъти (срещи);
4. след провеждане на горепосочените десет срещи по т.3 от настоящето решение
бащата С. С. С. има право да вижда и взема детето С.С. С., както следва:
-всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10:00 часа в събота до 18:00 часа в
неделя;
-двадесет дни през лятната училищна ваканция на детето, определена от
Министерство на образованието и науката, по време, несъвпадащо с платения годишен
отпуск на майката Е. А. С., ЕГН **********, разделени на два пъти по десет дни;
-всяка нечетна година от 10:00 часа на двадесет и четвърти декември до 18:00 часа на
двадесет и седми декември;
-от 10:00 часа на тридесети декември на всяка четна година до 18:00 часа на първи
януари на следващата нечетна година;
- всяка четна година от 10:00 часа на Разпети петък до 18:00 часа на Светлия
понеделник;
- всяка година на двадесети декември и на седемнадесети ноември за по три часа.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен
срок от връчването му на страните.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10