ПРОТОКОЛ
№ 971
гр. Смолян, 30.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на двадесет и девети
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20255440100456 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 14:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Г. Б., редовно призован, не се явява. От процесуалния му
представител адв. О. е постъпило становище с вх. № 9046/29.10.2025 г., ведно
със списък с разноски.
ЗА ОТВЕТНИКА *** ЕАД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. Чрез юриск. В.Т. е постъпила молба с вх.
№ 9037/28.10.2025 г.
Съдът намира, че няма процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА се делото.
Предявен е иск от ищеца С. Г. Б., ЕГН **********, с адрес град ***, ет.*
ап.*, област Смолян срещу ответника „***" ЕАД с ЕИК **, със седалище и
адрес на управление: гр. ***, представлявано от С.Р.Я. - Изпълнителен
директор, с който се иска да бъде признато за установено, че сключения
Договор за потребителски кредит № 2829211 от 29.08.2023 г. е недействителен
на основание чл.22 ЗПК във вр. чл.11 ал.1 т.10-11 ЗПК.
1
В исковата молба се твърди, че на 29.08.2023г. между С. Г. Б. като
кредитополучател и „***" ЕАД, като кредитор е сключен Договор за
потребителски кредит № 2829211, в изпълнение на който кредиторът е
предоставил на ищеца заем в размер на 5500,00 /пет хиляди и петстотин/ лева
при следните условия:
1. Вид на Кредита: потребителски Кредит с Условие с погасителен план;
2. Кредитен продукт: "** плюс";
3. Общ размер на предоставения Кредит: 5 500.00 лева
4. Срок на Кредита: 24 месеца
5. Брой на Погасителните вноски: 24 вноски
6. Размер на Погасителните вноски: Съгласно погасителен план в т.10 по-
долу
7. Фиксиран годишен лихвен процент по Кредита: 15.55%
8. Годишен процент на разходите по Кредита: 16.71%
9. Общ размер на всички плащания: 6460.41 лева.
Съгласно чл.4 ал. 1 и 2 от договора за обезпечаване на задълженията му
по договора било необходимо да сключи договор за предоставяне на
поръчителство с одобрено от *** юридическо лице, а именно „**" ЕООД. По
тази причина на 29.08.2023г. между ищеца и „**" ЕООД е сключен договор за
предоставяне на поръчителство, силата на който „**" ЕООД се задължава да
отговаря пред „***" ЕАД солидарно с кредитополучателя за изпълнението на
всички задължения на кредитополучателя, възникнали съгласно Договора за
потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на
задълженията на ищеца по Договора за потребителски кредит („Договор за
поръчителство"). За поемането на задължението за поръчителстване по
кредита, на основание чл.8 ал.1 от договора кредитополучателят дължи на
поръчителя възнаграждение за обезпечаването на изпълнението на
задълженията му по Договора за потребителски кредит, в размер на 4378,16
лева, което е платимо на падежа на всяка от погасителните вноски по договора
за кредит.
По отношение преценката относно действителността на договора за
кредит и договора за предоставяне на гаранция следва да намерят приложение
общите правила на ЗЗД и ЗЗП, тъй като ищецът като физическо лице е
потребител по смисъла на §13, т. 1 от ДР на ЗЗП.
2
Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски
кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя, или се
задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.
Ответникът - кредитодател е небанкова финансова институция по смисъла на
чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване
на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на
потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и кредитор съгласно чл. 9, ал. 4
ЗПК. Сключеният договор между ищеца и *** ЕАД по своята правна
характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит,
поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на
специалния закон ЗПК. Според чл. 22 от ЗПК - когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от
ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко
едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази
недействителност. Същата има характер на изначална недействителност,
защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и
когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на
чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит следва
да съдържа и годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя,
какъв е размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Годишният
процент на разходите, представлява така нареченото "оскъпяване" на кредита
и включва всички разходи на кредитната институция по отпускане и
управление на кредита, както и възнаградителната лихва и се изчислява по
специална формула. В ГПР следва да бъдат изрично описани всички разходи,
които длъжникът ще направи и които са пряко свързани с кредитното
правоотношение. В настоящия случай предвид наличието на два договора с
потребителя липсва ясно разписана методика на формиране на годишния
3
процент на разходите по кредита - кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същия. По този начин потребителят е поставен в
невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на
ползвания от него финансов продукт. В контекста на дадената дефиниция в чл.
19 ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки
или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези,
дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит. Уговореното
възнаграждение, дължимо за ангажиране на поръчител за обезпечаване на
задълженията на кредитополучателя по кредита съставлява възнаграждение
по усвояване, отпускане и управление на кредита, поради което същото следва
да се включи в годишния процент на разходите - чл. 19 ал. 1 от ЗПК. В случай,
че Договора за кредит възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду
няколко обезпечения /например да предостави на ответника банкова гаранция
в срок от 10 дни от сключване на договора за всички задължения по
сключения договор за кредит или одобрено от заемодателя дружество -
поръчител/, при съпоставянето на такава клауза с естеството на сключения
договор за паричен заем, се налага разбирането, че по своето същество тя
представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране
и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави
обезпечение, така и какво да бъде то. Житейски необосновано е да се счита, че
потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури банкова
гаранция в размер от всички задължения по договора за кредит. Обективно
длъжникът би могъл да си позволи да представи като обезпечение единствено
одобрено от ответника „***" ЕАД дружество. Това дружество е именно
поръчителя по договора за предоставяне на поръчителство - „**" Е'ДОД,
който е и свързано лице с кредитора по договора за заем, доколкото видно от
извършена справка в търговския регистър „***" ЕАД е едноличен собственик
на капитала на „**" ЕООД. Двата договора - за кредит и за предоставяне на
поръчителство не само, че са свързани, но възнаграждението по договора за
предоставяне на поръчителство, е предвидено да се заплаща на падежите и по
начините, по които се изплаща съответната погасителна вноска по договора за
кредит. Доколкото в договора за кредит е уговорено обезпечаването му чрез
поръчителство, таксата за допълнителната услуга, която макар и формално да
4
е дължима по друг договор, се явява част от договора за кредит като включена
в съдържанието му и всъщност представлява скрито възнаграждение по
договора за потребителски кредит, което следва да бъде включено в размера
на ЕПР. Тъй като се касае до възнаграждение за услуга в полза на
кредитодателя, поставена като изискване за предоставянето на заема, това
допълнително плащане се отнася до разходи, които следва да бъдат включени
в ГПР, при което неговият размер надхвърля законовото ограничение по чл.
19, ал. 4 от ЗПК.
Нормата на чл.11 ал.1 т.10 ЗПК, от една страна, е насочена към
осигуряване защита на потребителите чрез създаване на равноправни условия
за получаване на потребителски кредит, а от друга - кьм стимулиране на
добросъвестност и отговорност в действията на кредиторите при предоставяне
на потребителски кредити така, че да бъде осигурен баланс между интересите
на двете страни. В случая липсата на ясна, разбираема и недвусмислена
информация в договора не дава възможност на потребителя да прецени
икономическите последици от сключването на договора предвид
предоставените му от законодателя съответни стандарти за защита. Този
пропуск сам по себе си е достатъчен, за да се приеме, че целият договор е
недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК, във връзка с чл. 26 ал. 1,
предложение първо от ЗЗД. По същите съображения следва да се приеме, че
недействителен е и самият договор за предоставяне на поръчителство,
доколкото е той е сключен в неразривна връзка и с основание договора за
потребителски кредит. В изпълнение на двата договора С. Б. е заплатил сумата
от общо 5500,00 лева, с което е изпълнил задължението си да върне чистата
стойност на кредита, като предвид недействителността на договора за кредит
той не дължи други разходи - лихви, такси и други възнаграждения.
С постъпилия в срока по чл. 131 от ГПК отговор на исковата молба
предявените искове се оспорват изцяло по основание и размер и молим да ги
отхвърлите в цялост.
Не се оспорва сключването на Договор за потребителски кредит №
2829211/29.08.2023 г. между „***“ ЕАД /кредитодател/ и С. Г. Б.
/кредитополучател/, както и сключването на Договор за предоставяне на
поръчителство от 29.08.2023 г. с поръчител „**“ ЕООД и потребител С. Г. Б..
Договор за потребителски кредит № 2829211/29.08.2023 г. е сключен между
5
страните за главница от 5500.00 лева, която следва да бъде върната за срок от
24 месеца, при фиксиран ГЛП от 15.55 % и ГПР от 16.71 %.Не оспорвам и
твърдението на ищеца, че същият е усвоил цялата предоставена му съгласно
договора за кредит главница.
Съгласно уговореното между страните, при точно спазване на броя
вноски по погасителния план, общият размер на дължимите от
кредитополучателя суми ще е 6460.41 лева (от която сума: главница от
5500,00 лв. и 960,41 лв. - договорна възнаградителна лихва).
Оспорвам твърдението на ищеца, че процесният договор за
потребителски кредит е нищожен, тъй като съдържанието му не отговаря на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК (да
бъдат посочени „годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение
№ 1 начин“).
В Приложение № 1 към процесния договор по ясен и разбираем начин са
посочени ГПР (т. 8) и общата дължима сума (т. 9), като е и упоменато, че
допусканията, използвани при изчисляване на ГПР, са посочени в Общите
условия. По-конкретно допусканията са подробно описани в т.11 от Раздел
VII. „Кредитни продукти. Годишен процент на разходите“ на приложимите
към договора за кредит Общи условия. Предвид изложеното договорът има
необходимото съдържание съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, където е
предвидено да бъде посочен размерът на ГПР и допусканията, които са взети
предвид при изчисляването му, без да е необходимо да се разписва формулата,
по която е изчислен.
Не се оспорва твърдението на ищеца, че при изчисляване на ГПР
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на
„**“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК. По-долу
подробно ще изложа съображенията си в тази насока. Единственият разход по
смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е включен при изчисляване на ГПР е
договорната възнаградителна лихва.
На следващо място възнаграждението за поръчител не е включено като
разход по кредита, тъй като не отговаря на легалната дефиниция за общ разход
6
по кредита. Формулирана в $ 1. т. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗПК.
Сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно
заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и
разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е
задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита
не е в резултат на търговски клаузи и условия между „***“ ЕАД и „**“ ЕООД.
На следващо място размерът на възнаграждението за поръчител не е известен
на доверителя ми към момента на сключване на договора за кредит.
Оспорва се, че за ищеца било задължително да сключи договор за
предоставяне на поръчителство с „**“ ЕООД.
Съгласно раздел III, т. 12 от приложимите към Договор за потребителски
кредит № 2829211/29.08.2023 г. Общи условия за предоставяне на кредити
(Общи условия), кредитополучателят има право, но не и задължение да
предостави обезпечение на кредита. Видовете обезпечения, които „***“ ЕАД,
като кредитодател, приема са посочени в цитираната разпоредба и те са (1)
банкова гаранция в 10 - дневен срок от кандидатстването и (2) предоставяне
на поръчител. Кредитоискателят може и да не предостави обезпечение, като в
този случай „***“ ЕАД ще разгледа заявлението му, ще направи оценка на
кредитоспособността му и ще прецени дали да предостави кредит съгласно
вътрешните си правила за оценка и управление на риска. Обезпечените и
необезпечените кредити, предлагани от дружеството, не се отпускат по
различен начин и не са два отделни кредитни продукта на „***“ ЕАД, не са
пряко свързани с размера на отпускания кредит и условията за погасяването
му.
Във връзка с горното следва да бъдат разгледани и чл. 4, ал. 1, както и
чл. 4, ал. 3 от Договор за потребителски кредит № 2829211/29.08.2023 г. Двете
клаузи регламентират различни хипотези и избор от кредитоискателя при
кандидатстване за кредит. Твърдим, че договорът за кредит предвижда
изричната възможност (чл. 4, ал. 3) потребителят да си избере необезпечен
кредит-т.е. потребителят има избор да реши дали иска обезпечен и
необезпечен кредит. Няма задължително условие кредитът да е обезпечен.
Не на последно място, дори и кредитоискателят да е заявил кредит с
обезпечение „поръчител“, то той има правото, закрепено в раздел III, т. 13 от
приложимите към договора за кредит Общи условия, съгласно което преди
7
подписване на договора за кредит първоначално заявените условия на кредита
могат да бъдат едностранно променени от кредитоискателя в телефонен
разговор, като в този случай първоначалното заявление за кредит се анулира и
клиентът заявява желаните условия в телефонен разговор с „***“ ЕАД. Тоест
клиентът е имал право да се откаже от кандидатстването за кредит, обезпечен
с поръчителство, което е още един аргумент в насока на твърдението ни, че
предоставянето на поръчител не е задължително условие за отпускане на
кредита.
По съображения, подробно изложени по-горе, договорът за
предоставяне на поръчителство, бидейки незадължителен, не попада в
хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, респективно разходът за него не се
включва в ГЛП и ГПР и няма нарушение на чл. 19 от ЗПК.
Оспорвам, че към момента на сключване на договора за кредит
доверителят ми е знаел какъв е размерът на дължимото възнаграждение за
предоставяне на поръчителство.
На следващо място „***“ ЕАД към датата на сключване на договора за
кредит и формирането на ГПР, не е имало информация относно размера на
дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв)
се сключва след сключването на договора за кредит с „***" ЕАД. „***“ ЕАД
не знае и няма как да узнае предварително какво възнаграждение ще се
уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „**“ ЕООД,
по който бъдещ договор „***“ ЕАД не е страна. Възнаграждението на
поръчителя „**“ ЕООД по бъдещия договор не е известно на кредитодателя
към момента на сключването на договора за кредит от кредитоискателя,
респективно не попада в хипотезата на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, за да е общ
разход по кредита за потребителя при изчислението на ГПР по чл. 19 от ЗПК.
Процедурата по отпускане на кредит започва с попълване на заявка в
електронен формат в системата на „***“ ЕАД. Кредитоискателят попълва
свои лични данни и данни относно желания кредит (размер на главница и
период), както и избира свободно и по свое желание допълнителни услуги към
договора (предоставено обезпечение и/или сключване на застраховка). На база
подаденото заявление автоматично се генерира кредитната документация
(СЕФ, договор за потребителски кредит, общи условия, приложение № 1 и
8
др.), които са предоставят на клиента на посочения от него адрес на
електронна поща и като документи в Сайта, достъпни чрез активни връзка.
Следва стъпка, в която кредитоискателят подписва договора за потребителски
кредит и общите условия към него чрез маркиране на първоначално празни
полета и натискане на бутона „Вземи парите сега“ (както вече посочихме,
самите документи са достъпни чрез активни връзки, при натискането на които
същите се визуализират с пълния си текст на клиента). Едва след
подписването на договора за кредит по описания начин и в случай че клиентът
е избрал да предостави обезпечение в полза на доверителя ми, същият се
препраща към платформата на „**“ ЕООД, където се преминава към
процедура по сключване на договор за предоставяне на поръчителство.
Договорът за предоставяне на поръчителство се сключва в среда, над която
доверителя ми няма контрол, нито има достъп, като „**“ ЕООД и клиентът
уговарят условията по него (в това число и размерът на дължимото
възнаграждение), в момент когато договорът за кредит вече е подписан и
неговите параметри (в това число и ГПР) са договорени и не могат да бъдат
променяни.
Действително „***“ ЕАД е едноличен собственик на капитала на „**“
ЕАД. Въпреки това двете дружества са самостоятелни юридически лица, със
собствен предмет на дейност, служители, информационни системи и правила
на дейност. В този смисъл „***“ ЕАД няма достъп до договора за
предоставяне на поръчителство, съответно няма данни за размера на
паричните задължения на кредитополучателя по същия.
Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство между
ищеца и „**“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и
уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по
кредита.
По силата на договора за предоставяне на поръчителство „**“ ЕООД се
задължава да извърши за сметка на доверителя (ищеца) възложените от него
действия, а именно да отговаря пред кредитора „***“ ЕАД солидарно с него за
изпълнението на всички негови задължения по договора за кредит, както и за
всички последици от неизпълнението на задълженията по кредита.
Вземанията за възнаграждение по договора за предоставяне на
поръчителство възникват в полза на „**“ ЕООД, а не в полза на кредитодателя
9
„***“ ЕАД. „***“ ЕАД не е страна по договора между ищеца и „**“ ЕООД.
На следващо място, считам, че дори и да бъдат споделени доводите на
насрещната страна за свързаност на двете дружества - ответници по
производството и наличие на скрито обогатяване на доверителя ми, то това не
влече недействителност на договора за кредит и договора за предоставяне на
поръчителство, а единствено недействителност на клаузата в договора за
предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи
възнаграждение на „**“ ЕООД.
Това е така, тъй като сам по себе си договорът за поръчителство, по
силата на който другият „**“ ЕООД се е задължил по отношение на
доверителя ми да отговаря за задължението на ищеца по Договор за
потребителски кредит № 2829211/29.08.2023 г. поражда за ищеца единствено
права и поставя същия в по-благоприятно положение, отколкото би бил, ако
същият не беше сключен. При изпълнение от страна на поръчителя по
отношение на доверителя ми, ищецът ще дължи на поръчителя връщане на
суми в еднакъв размер със сумите, които е следвало да плати на кредитодателя
(главница и лихва), като задължението му няма да бъде увеличено с вземания,
възникнали на основание, различно от договора за потребителски кредит.
В този смисъл може да се приеме, че единствено уговорката за
заплащане на възнаграждение за услугите на „**“ ЕООД противоречи на
закона и добрите нрави, съответно само тя следва да бъде обявена за
недействителна, без да е това да доведе до нищожност на договора за кредит и
договора за предоставяне на поръчителство.
Не на последно място, дори и да приемем, че процесният договор за
предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит е
нищожен (което ние изрично оспорваме), неговата евентуална
недействителност на основанията, изложени в исковата молба, би довела
единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на
поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до
недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на
сключения във връзка със същия договор за поръчителство.
Тежестта на доказване пада върху ищеца, който следва да
установи***********************************************************************************************************************************************************
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, поради което
10
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 28.11.2025 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 14,15 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
11