Решение по адм. дело №1124/2025 на Административен съд - Бургас

Делото е образувано по жалба от Я. С. Ж., чрез пълномощника- адвокат Н. Р. от АК-Бургас, против Мълчалив отказ да бъде предоставено копие от договор за потребителски кредит, съдържащ лични данни, сключен с „Стик- Кредит“АД, с [ЕИК]. Жалбата е постъпила директно в съда, а не чрез заявеният ответник /администратор/ на лични данни и впоследствие е изискана и приложена административната преписка от страна на дружеството, сезирано с искане от жалбоподателя. Прилага се кореспонденция между жалбоподателя, чрез неговия пълномощник и посоченото дружество, осъществена посредством електронна поща.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, а се представлява от упълномощения адвокат Н.Р.. Поддържа жалбата и пледира за нейното уважаване. Прилага се списък на разноски. Претендира се определяне възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът- „Стик-Кредит“АД, редовно призован, не изпраща представител в открито заседание. В писмени становища оспорва жалбата и пледира за отхвърляне на оспорването.

След като прецени доводите и становищата на страните, анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас намира за установено от фактическа и правна страна следното:

ФАКТИ:

Оспорващият твърди, че администраторът на лични данни- „Стик-Кредит“АД не е предоставил изисканите от него лични данни, поискани с подадена по електронната поща молба от 14.04.2025, която прилага към жалбата си по делото, с посочено в нея правно основание чл.37б от ЗЗЛД.

От съдържанието й става ясно, че освен цитираният договор за кредит, сключен между ответното дружество и жалбоподателя Я.Ж. се иска предоставянето на „всички съпътстващи договора документи“, а именно погасителен план и всички приложения към договора, вкл. договор за поръчителство.

По делото е безспорно, с оглед изявленията и на двете страни, че на 14.04.2025г. пълномощника на жалбоподателя- адвокат Н.Р. от АК-Бургас е изпратил по електронна поща на ответното дружество „Молба, с правно основание чл.37б от ЗЗЛД от името на Я. С. Ж.. Видно от съдържанието на молбата отправена до дружеството в качеството на администратор на лични данни, подателят иска предоставянето на „копие от договор за кредит, сключен с клиента ми г-н Я. С. Ж., по силата на който дружеството му е предоставило заем, ведно с всички съпътстващи с договора документи“. Изтъква се, че искането се прави, с цел проверка законността на обработване на данните, като се акцентира, че така посочените документи са носители на лични данни, а в крайна сметка същото се основава на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета. Посочено е, че документите следва да бъдат изпратени на следния електронен адрес- цитира се адреса на подателя.

По делото въобще не се спори, че така изпратеното писмо е получено от адресата- ответното дружество, което се признава и в становището на ответника /л.14-15 от делото/, с което прилага копие от тази комуникация. Безспорно е по делото, че липсва отговор на това искане /молба/, като в писменото си становище ответната страна ясно заявява, че не дължи такъв, поради факта всички изискуеми документи са представени на кредитополучателя Я. Ж. при сключването на договора, а повторното му искане за ново предоставяне не намира правно основание и такова не се дължи, въпреки цитираните и от жалбоподателя европейски регламенти.

При така описаните факти и обстоятелства, безспорно е установено по делото, че по подадената по електронната поща молба отговор от сезираният администратор не е изпращан.

По делото не се и твърди наличието на заведено производство пред КЗЛД между същите страни, по същото искане и за нарушения по повод обработване на личните данни на Я. Ж. от страна на дружеството-ответник.

До приключване на делото не са постъпили други писмени доказателства, които да бъдат обсъждани, нито са ангажирани доказателства опровергаващи направените от съда фактически констатации.

При така установените факти, съдът обосновава следните изводи от правна страна:

Налице е мълчалив отказ, годен за оспорване пред съда, постановен от ответника- „Стик-Кредит“АД, в качеството му на администратор на лични данни. Това е така, защото с подадената на 14.04.2025г. по ел. поща на администратора е започнал да тече срока за неговото произнасяне по искането, в рамките на един месец, съгласно чл.12, т.3 от Регламент /ЕС/ 2016/679 на ЕП и на Съвета. Срокът за произнасяне на администратора на данните е изтекъл на 14.05.2025г.- присъствен ден- сряда. Жалбата срещу акта е подадена по пощата на 13.06.2025г. /видно от датата на клеймото- л.11 от делото/ и е постъпила в съда на 17.06.2025г., поради което очевидно е спазен едномесечният пруклузивен срок за оспорване, в действащата редакция на чл.149, ал.2 от АПК към момента на оспорването. Актът е неблагоприятен за адресата /молителя Я. Ж./ доколкото с него мълчаливо се отказва удовлетворяване на направеното искане, а именно изпращане на договора за потребителски кредит /в цялост/, ведно със съпътстващите го документи, а по делото е безспорно, че такъв договор между страните е налице.

Отказът за предоставянето им подлежи на съдебен контрол за законосъобразност, досежно обработката на лични данни на жалбоподателя, а не са налице и отрицателните предпоставки по чл.39, ал.4 от ЗЗЛД, поради което са налице всички положителни кумулативно изискуеми предпоставки за ДОПУСТИМОСТ на жалбата и същата следва да бъде разгледана по същество.

Както вече бе отбелязано, по делото въобще не се спори, че между страните /жалбоподателя и ответното дружество/ е сключен договор за потребителски кредит, по който жалбоподателя Я. Ж. е кредитополучател. Дружеството обработва личните данни на физическото лице, по повод сключване на договора и неговото изпълнение, съответно има качеството на администратор на лични данни, за което също липсва какъвто и да е спор. В този смисъл, въобще не са наведени твърдения за липса на правно основание да се обработват данните, съответно за наличие на злоупотреба с тяхното наличие в информационните масиви на дружеството- ответник. Не се и твърди да е отпаднало основанието за обработката, доколкото липсват твърдения за приключено правоотношение по договора за потребителски кредит, нито в писменото становище на ответника /л.14-15 от делото/ се сочат подобни факти. Страните спорят само относно наличието на задължение, при така подадената по ел. поща молба ответникът да изпраща договора, респективно съпътстващите го документи, като според неговата теза, липсва правно основание за повторното им изпращане след като още при сключване на договора на получателя на кредита са представени всички негови части и той е запознат с тяхното съдържание. В този смисъл, администраторът на лични данни изразява становище, че липсва правно основание да изпраща на получателя на кредите документите, които същият вече е подписал със сключване на съглашението и запознаване на Ж. с всички негови права към онзи момент. Счита се, че наличните в договора и неговите приложения данни на лицето не попадат в приложното поле на защитата на лични данни и молителят не може да се позовава на правата си за защита на личните данни, обработвани от кредитора, именно защото е подписал договора, респективно е запознат с неговите приложения, когато е бил сключен. Противно на изложената в становището на ответника теза, оспорващата страна има право да изисква посочените материали /договора и приложенията, в цялост/, по повод упражняване на правото си да провери законосъобразното обработване на лични данни от страна на дружеството.

По отношение на приложимите материалноправни норми по защитата на личните данни, респективно правото на заявителя на достъп до обработваните от ответника лични данни на кредитополучателя, съдът съобрази следното:

С цитираният отговор, получен по заявения в молбата начин /по електронната поща/ дружеството- администратор на лични данни е изпратило отговор в законният срок от сезирането си дружеството не е изпратило никакъв отговор, съответно не е представило в електронен вид сключения договор, нито приложенията към него.

Предвид безспорният по делото факт, че липсва отговор на ответното дружество съдът намира за доказано по несъмнен начин, че искането на молителя не е удовлетворено, респективно не са му предоставени материалите, които могат да бъдат носители на неговите лични данни. Това е така, поради следното:

Нормите на ЗЗЛД не предвиждат императивно изискване субектът на данни да се обърне първо към Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/ и едва след изчерпване на възможността за защита по административен ред да сезира съда. Предоставена е възможност на съответния субект на лични данни да прецени по кой ред ще защитава нарушените си права по Регламент /ЕС/ 2016/679 и по ЗЗЛД.

Безспорно, ответникът в качеството на администратор на лични данни на кредитополучателя е бил сезиран със съответното заявление, по реда на чл.37б от ЗЗЛД, по ел. поща. Липсва спор, че сезирането на ответното дружество с молба по ел. поща е валидно, а само относно липсата на задължение за отговор, но въпреки това, за администраторът на данни е възникнало задължението да изпрати отговор в законният срок.

Според чл.4, параграф 1 от Регламент 2016/679, „лични данни“ означава всяка информация, свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде идентифицирано („субект на данни"); физическо лице, което може да бъде идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко, по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци, специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата, умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това физическо лице“.

Съгласно чл.4, параграф 2 от Регламент 2016/679, „обработване“ означава всяка операция или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране, структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране, употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване или унищожаване.

В чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД е регламентирано, че субектът на данни упражнява правата по чл.15 – 22 от Регламент (ЕС) 2016/679 чрез писмено заявление до администратора на лични данни или по друг определен от администратора начин.

В чл.15 от Регламент 2016/679, е предвидено „право на достъп на субекта на данните“, като в параграф 1 е прието, че „субектът на данните има право да получи от администратора потвърждение дали се обработват лични данни, свързани с него, и ако това е така, да получи достъп до данните …“.

Според чл.15, параграф 3 от Регламент 2016/679, „администраторът предоставя копие от личните данни, които са в процес на обработване.“

В конкретния случай, отправената от жалбоподателя /чрез неговия пълномощник/ молба до администратора на лични данни - „Стик- Кредит“ АД, по ел. поща на дружеството несъмнено има характер на заявление, по смисъла на чл.37б, ал.1 от ЗЗЛД и съдържа реквизитите по чл.37в от ЗЗЛД. Както вече бе посочено, самият договор е сключен чрез изпращането му по ел. поща и чрез код получен с кратко текстово съобщение, респективно подадената до дружеството молба по ел. поща изцяло съответства на комуникацията между страните / по ел. път/, респективно следва да бъде разгледана, във връзка с упражняване на правата по чл.15 от Регламент 2016/679 и предвид цитираните разпоредби, администраторът е длъжен да предостави копие от личните данни на субекта, така както предвижда чл.15, параграф 3 от Регламент 2016/679.

Действително, както заявява ответника в писмените си становища по делото, копието на лични данни не би следвало да се отъждествява с копие от документи, в каквато насока е било и отправеното от жалбоподателя искане до ответната страна, но следва да се вземе предвид, че разпоредбите на Регламент 2016/679 предоставят права на субекта на данни, които последният може да упражни, като тези права произлизат от фундаменталното право на достъп до информация за личните данни, които съответния администратор обработва на конкретен субект, а в случаят обработването първоначално е започнало по повод възникнало правоотношение между администратора и субекта на данни – сключен договор за потребителски кредит /от разстояние/.

В тази насока е разпоредбата на чл.12 от Регламент 2016/679, като според § 1 на чл.12 от Регламент 2016/679, „администраторът предприема необходимите мерки за предоставяне на всякаква информация по членове 13 и 14 и на всякаква комуникация по членове 15—22 и член 34, която се отнася до обработването, на субекта на данните в кратка, прозрачна, разбираема и лесно достъпна форма, на ясен и прост език, особено що се отнася до всяка информация, конкретно насочена към деца. Информацията се предоставя писмено или по друг начин, включително, когато е целесъобразно, с електронни средства. В случаят, единственият начин по който е изискано представянето на данните е именно по електронен път, поради което обсъждането на останалите възможни средства е извън предмета на спора. Съгласно чл.12, §2 от Регламент 2016/679 е вменено задължение на администра-тора на лични данни да „съдейства за упражняването на правата на субекта на данните по членове 15—22.“

В процесният казус, ответникът по делото потвърждава със своите изявления, че не е изпратил исканият договор въобще, нито негови приложения. При това положение, искането на молителя е било отказано мълчаливо и в тази връзка е налице обективната невъзможност същият да установи дали и в какъв обем са обработвани неговите лични данни, при положение, че не са предоставени по ел. поща никакви материали във връзка със сключения между страните договор, респективно неговите приложения, които съставляват неразделна част от съглашението. При положение, че искането не е уважено и не е предоставена информацията в описания обем правата на субекта на лични данни са нарушени. Това е така, защото без да се представени в пълен обем и при така постановения мълчалив отказ предмет на оспорване субектът е поставен в невъзможност да разбере дали личните му данни се обработват законосъобразно, по смисъла на ЗЗЛД и Регламент 2016/679, а именно чл.14 от Регламент 2016/679 и по-конкретно § 1, буква „в“ - правото да се получи информация за целите на обработването, за което личните данни са предназначени.

За пълнота, следва да се посочи, че дори копие от поисканата с молбата информация във връзка с договора сключен между жалбоподателя С. и дружеството да е на разположение на оспорващият, както заявява в отговора си по делото ответната страна, субектът на данните не може да бъде лишен от възможността да упражни правата си по ЗЗЛД и Регламент 2016/679 във връзка с явно съществуващите между него и администратора на лични данни взаимоотношения.

В случаят, като е постановил процесния мълчалив отказ ответникът е лишил жалбоподателя и от „правото на защита на личните данни“, което му се предоставя с чл.8, параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз, като съответно е бил поставен и в невъзможност да придобие непосредствени впечатления за спазване на задължението на администратора за осигуряване защитата на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите, определени в чл.5 от Регламент 2016/679. Оспореният отказ възпрепятства жалбоподателя да се възползва и от правото му по чл.8, параграф 2 Хартата на основните права на Европейския съюз, да получи ясна представа за това дали данните му са обработвани добросъвестно, за точно определени цели и въз основа на съгласието му или по силата на друго предвидено от закона легитимно основание. Поисканият с молбата цялостен носител на данните /Договор за потребителски кредит/, ведно с приложенията, негови неразделни части съставлява частноправна сделка със страна - потребител – чл. 9, ал.1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК). Потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност – чл. 9, ал. 3 от ЗКП вр. с § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Както е известно, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма и задължително съдържа личните данни на кредитополучателя (субект на данните). Съгласно чл.5, ал.4 от ЗПК кредитодателят (администратор на лични данни по ЗЗЛД) има задължението да предоставя на потребителя, както общата информация относно предстоящ за сключване договор за потребителски кредит, така и общите условия към него безвъзмездно, на хартиен или друг траен носител по ясен и разбираем начин, като всички елементи на информацията и на общите условия се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12. От своя страна, общите условия са неразделна част от договора за потребителски кредит, като всяка страница следва да бъде подписана от страните по договора, според изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК. При тези обстоятелства, кредитодателят няма никакво законово основание, да отказва да дава информация на кредитополучателя относно условията на договора, в които са инкорпорирани личните данни на кредитополучателя, доколкото същото противоречи не само на принципа на добросъвестността в гражданския оборот – чл.63 от ЗЗД, но и на принципа за „отговорно поведение“, заложен в чл. 2 от ЗПК. В противен случай, при отказ да се предоставят данните, обективирани в сключения договор /ведно с частите, които съставляват едно цяло/, потребителят не би могъл да установи обема на информацията, респективно на използване на личните му данни, след като не му е предоставен поисканият в електронен вид договор в неговата цялост.

В заключение, постановеният мълчалив отказ на администратора на лични данни да предостави в цялост Договор за потребителски кредит сключен между страните, като го изпрати по електронната поща на пълномощника- адв.Н.Р. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен, респективно подадената срещу него жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Следва да бъде изпратена преписката, за ново произнасяне на ответника по подадената молба на Я. Ж. от 14.04.2025г., чрез пълномощника- адвокат Н. Р. от АК-Бургас, на основание чл.173, ал.2 от АПК, като според указаното в чл.174 от АПК да се определи и срок за това на ответното дружество, а именно в 1-месечен срок от влизане в сила на настоящото решение.

Разноски:

При този изход на спора, на основание чл.143, ал.1 от АПК следва да се присъдят направените от жалбоподателя разноски, а именно платена държавна такса в размер на 10 лева.

Предвид направеното искане за определяне възнаграждение на пълномощника на жалбоподателя за представителство по настоящото съдебно производство следва да се определи и такова възнаграждение, с оглед наличните предпоставки, а именно сключен договор между жалбоподателя и неговият адвокат- л.10 от делото. Видно от съдържанието на договора за правна защита и съдействие, представителството по делото е осъществено на основание чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата и при този изход на спора, съответно при осъждане на ответника за разноски, следва съдът да определи и такова възнаграждение на процесуалния представител на оспорващата страна, във връзка с указанията и на Наредба № 1 от 2004г. за възнагражденията за адвокатската работа. Нормата за определяне на възнаграждение на адвоката по административни дела без материален интерес, каквото е производството в случая /чл.8, ал.2, т.10, предл.2-ро /ЗЗЛД/ от наредбата/, а именно в размер на 900 лева съответства на осъществената реална ангажираност на пълномощника по делото, доколкото адвокатът се явява и в проведеното открито заседание по делото, освен изготвянето и на писмените волеизявления на страната. В случаят, възнаграждението се определя от съда, защото сумата за представителството не е заплатена от жалбоподателя и в този смисъл съдът следва при определянето да съобрази освен съществуващата нормативна уредба за определяне на този вид възнаграждения. Ето защо, в полза на адвоката и в тежест на ответника следва да бъде определено именно посоченото по размер 900 лева адвокатско възнаграждение, за осъществена по делото безплатна правна помощ на жалбоподателя.

Мотивиран от горното, Административен съд–Бургас, трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Мълчаливия отказ на „Стик- Кредит“АД, с [ЕИК], да се предоставят по ел. поща на адв.Н. Р. /пълномощник на Я. Ж./ поисканите с молба от 14.04.2025г. договор за кредит, който да бъде предоставен в цялост, ведно с „всички съпътстващи договора документи“ и

ИЗПРАЩА преписката по подадената молба от 14.04.2025г., с правно основание чл.37б от ЗЗЛД, изпратена от Я. С. Ж., чрез неговия пълномощник- адвокат Н.Р., на администратора на лични данни- дружество „Стик-Кредит“АД, за ново произнасяне по молбата, съобразно дадените в настоящия съдебен акт указания по тълкуване и прилагане на закона, за което

ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок от влизане в сила на настоящото решение, на основание чл.174 от АПК.

ОСЪЖДА „Стик- Кредит“АД, с [ЕИК], със седалище в [населено място], да заплати на Я. С. Ж., с адрес в [населено място], сумата от 10 /десет/ лева, разноски по делото, за платена държавна такса.

ОСЪЖДА „Стик- Кредит“АД, с [ЕИК], със седалище в [населено място], да заплати на адвокат Н. Р. от АК-Бургас, в качеството на процесуален представител на Я. Ж. по настоящото съдебно дело, сумата от 900 /деветстотин/ лева, адвокатско възнаграждение, за осъществено правна помощ, на основание чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от Закона за адвокатурата.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред ВАС на РБ, в 14-дневен срок от съобщението до страните.