№ 21358
гр. София, 23.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ИВО Н. ПЕТРОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от ИВО Н. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20241110148940 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правна квалификация чл. 411 КЗ.
Ищецът твърди, че със застрахователна полица ищцовото дружество е застраховало по
застраховка Каско на МПС, участвало в реализирано ПТП. Водачът на другото МПС, със
сключена задължителна застраховка “Гражданска отговорност” с ответното дружество, бил
виновният причинител на пътнотранспортното произшествие (ПТП), при което настъпили
щети по застрахования при ищеца автомобил. По заведената щета ищецът определил
обезщетение, която сума била изплатена на увреденото лице, след извършено прихващане с
дължимата премия. Въпреки отправена покана, ответникът не погасил сумата. Претендира
разноски.
Ответникът оспорва механизма на ПТП, като поддържа, че не е настъпило поради виновното
и противоправно поведение на застрахования при него водач. Оспорва наличието на
причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Оспорва наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Каско“ за увредения автомобил.
Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за
установено следното:
Съгласно чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва
в правата на застрахования срещу причинителя на вредата - до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти:
сключването от ищеца на описания в исковата молба застрахователен договор за
1
имуществена застраховка; плащане на застрахователното обезщетение в изпълнение на този
договор; отговорност на прекия причинител на вредите по чл. 45 ЗЗД, за което следва да
бъдат установени в процеса: деяние, вреда, противоправност, причинна връзка между
поведението му и вредите; размера на нанесените вреди; сключване на договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” между ответното дружество и
виновния водач, действащ към датата на ПТП.
С определение от 02.06.2025 г. е обявено за безспорно следното обстоятелство: че ответното
дружество е застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите” на участвалия в процесното ПТП водач относно управлявания от него
автомобил, плащане от страна на ищеца на застрахователно обезщетение от 669,98 лева,
както и че ищецът е извършил ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Ето защо и на
основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването му за доказано.
Видно от събраните по делото писмени доказателства, изслушани свидетелски показания и
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза ищецът, чиято е
доказателствената тежест да докаже механизма на процесното ПТП, не проведе пълно и
главно доказване. От извършеното от вещото лице допълване на заключението, извършено в
съдебно заседание след изслушване на свидетелските показания на водачите на леките
автомобили, участвали в процесното ПТП се установява, че пътното платно на мястото на
произшествието се е осъществявало само в дясната част на бул. ***********, като най
лявата лента, която е била предназначена за наляво е била затворена от огражденията на
метрото, втората лента в посока отляво надясно е била за движение в насрещна посока,
трета и четвърта лента са били за движение направо, наляво и надясно. Установява се, че за
двете ленти има само един светофар, който регулира движението, като двете ленти по които
са се движили двата процесни автомобила се събират в една лента, непосредствено след
кръстовището, като двете ленти за направо и в насрещна посока са били разделени с
междинни колчета, които да ограничат навлизането в тези ленти. Установява се, че лекият
автомобил „Нисан“ се е намирал в лентата за наляво, като водачът съгласно изслушаните
свидетелски показания е подал десет мигач и е предприел маневра за отклонение надясно,
защото той няма друг начин по който да се включи в пътят след кръстовището, като при това
отклонение надясно траекторията му се пресича с направо движещия се лек автомобил
„Тойота“ и настъпва удар между предна дясна част на лек автомобил „Нисан“ със задна лява
част на лек автомобил „Тойота“, като допълва, че от техническа гледна точка причината за
настъпване на произшествието е отклонението, което е предприела водачката на лек
автомобил „Нисан“ надясно от лента, която е предназначена за наляво, а именно водача на
лекия автомобил, застрахован при ищеца.
Предвид изложеното, съдът приема, че исковата претенция се явява недоказана и следва да
се отхвърли като неоснователна.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да
заплати на ответника, сторените от последния разноски в общ размер на 200 лева, от които
50 лева депозит за разпит на свидетел и 150 лева – юрисконсултско възнаграждение.
2
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в
/адрес/ срещу /фирма/, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление /адрес/, иск с
правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 808,04 лева, представляваща регресно вземане по
щета № **********/07.03.2024 г. за претърпени вреди при ПТП, настъпило на 06.03.2024 г.,
ведно със законна лихва за периода от 16.08.2024 г. до изплащане на вземането.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, да заплати на /фирма/, ЕИК **********, сумата от 200
лева – разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3