№ 378
гр. П., 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на осми О. през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Андрей Ив. Николов
при участието на секретаря Величка Андреева
като разгледа докладваното от Андрей Ив. Николов Гражданско дело №
20251230100357 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдебното производство е по чл. 422 ГПК.
Ищецът – „Ш. Б.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С.“
№ 48, „С. о.“, ет. 8, ЕИК ***, твърди, че на 28.03.2023 г., в гр. С., ответникът е издал в
негова полза запис на заповед за сумата от 20 000 лв. Пояснява, че падежът на
менителничния ефект е бил на предявяване, което е било сторено на 19.09.2024 г.
Изтъква, че въпреки настъпилата изискуемост на задължението, то не е платено.
Признава, че записът на заповед е свързан с каузално отношение, произтичащо от
Договор за ползване на услугата „Euroshell Card“, сключен на 28.03.2023 г. между него
(като доставчик) и „А. Т.“ ЕООД, представлявано от ответника (като ползвател).
Пояснява, че във връзка с цитирания договор са възникнали задължения за главница от
13 169,75 лв. (относно ползвани стоки, услуги и такси, за което са били издадени
фактури, описани подробно в исковата молба), за мораторна неустойка от 1 007,65 лв.,
както и за същата неустойка, начислявана в размер на 0,04 % на ден, от депозирането
на исковата молба до окончателното плащане на главницата. Счита, че вземането по
записа на заповед покрива визираните каузални задължения, като уточнява, че за
същото е била издадена заповед за незабавно изпълнение, против която ответната
страна е подала възражение. Иска съществуването на оспорения дълг да бъде признато
за установено, ведно със законната лихва от подаването на заявлението за заповедта за
незабавното изпълнение (07.10.2024 г.) до погасяването. Претендира и съдебни
разноски.
1
Ответникът – И. Д. А., с адрес в с. К., общ. П., ул. „О.“ № 44, ЕГН **********,
застъпва финалната позиция, че ищцовата претенция е неоснователна за разликата,
надвишаваща действителните задължения по посочения договор, за чието
обезпечаване е бил издаден самият запис на заповед. Настоява за присъждане на
съдебно-деловодни разходи.
Съдът приема следното:
1. По съществото на делото (изводи от фактическа и от правна страна):
Предявената установителна искова претенция намира юридическата си
квалификация в разпоредбите на чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 4 ГПК във вр. с чл.
535 във вр. с чл. 538, ал. 1 във вр. с чл. 463, ал. 1, прел. 2 ТЗ.
За претендираното вземане е била издадена Заповед за незабавно изпълнение по
чл. 417 ГПК с № 1025/07.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1581/24 г. на Районен съд – гр. П.
(приложено към настоящото дело). Сегашният ответник, имащ качеството на длъжник
по тази заповед, е възразил срещу нея, при условията на чл. 414 ГПК, поради което и
на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от с. к., ищецът е предявил иска за съществуването на
оспорения дълг.
Предметът на делото при иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, в
хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, ал. 1, т. 10 ГПК, въз основа
на запис на заповед, е установяване на вземането, произтичащо от записа на заповед.
Ищецът (кредитор) доказва вземането си по менителничния ефект (т. е.
съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на
изпълнение /с настъпил падеж/) и само при надлежно въвеждане в процеса на
твърдения или възражения, базирани на конкретно каузално правоотношение, по повод
или във връзка с което е издадена ценната книга, на изследване подлежи и това правно
отношение, доколкото то ще има значение за погасяване на вземането по записа на
заповед. Тогава всяка от страните установява фактите, на които са уповават тези
доводи, щом като те са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право –
за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед (съобр.
т. 17 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 по тълк. д. № 4/13 г., ОСГТК на ВКС ).
Записът на заповед, на който се позовава ищцовото дружество, е приет като
писмено доказателство и от съдържанието му се констатира, че е бил издаден в полза
на първото от ответника, на горепосочените дата и място, а главницата по него е
исковата сума. В обсъжданата ценна книга е отразено също, че падежът й е на
предявяване, което е извършено на 19.09.2024 г., а мястото на плащане е в гр. С..
Автентичността на анализирания менителничен ефект в крайна сметка не се
оспорва от ответника, поради което трябва да се смята, че документът, който я
обективира, материализира негови изявления (по аргумент от чл. 180 ГПК).
И ищецът, и ответникът признават (по чл. 175 ГПК), че издаването на записа на
2
заповед е във връзка с обезпечаване на задълженията на „А. Т.“ ЕООД по
гореспоменатия договор за ползване на услугата „Euroshell Card“ от 28.03.2023 г.
Копие от този договор е част от доказателствената съвкупност и от него е видно,
че:
- Сключен е бил между „А. Т.“ ЕООД, представлявано от ответника (като
ползвател), и дружеството ищец (като доставчик).
- Отнася се до издаване от доставчика в полза на ползвателя на 4 бр. карти,
служещи за заплащане от последния на ползвани стоки и услуги, предоставени от
доставчици в различни държави.
- Доставчикът издава на ползвателя електронни фактури, включващи
информация за Т.акциите, осъществени чрез картите, през периода на фактурирането.
- Заплащането на дължимата сума по всяка фактура трябва да се извърши
от ползвателя към доставчика в 14-дневен срок от издаването на съответната фактура,
а при просрочие се дължи неустойка от 0,04 % на ден за всеки просрочен ден.
С преводно нареждане от 03.01.2025 г. „А. Т.“ ЕООД е заплатило в полза на
ищеца сумата от 910,61 лв.
От заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което не е
оспорено от никоя от страните, става ясно, че:
- Стойността на неплатените стоки, услуги и такси, дължими от „А. Т.“
ЕООД по договора за услугата „Euroshell Card“ от 28.03.2023 г., възлиза на 12 259,24
лв., касае периода от 01.02.2024 г. до 31.05.2024 г., по повод на което са били издадени
следните фактури: № **********/18.02.2024 г.; № **********/29.02.2024 г.; №
**********/29.02.2024 г.; № **********/29.02.2024 г.; № **********/29.02.2024 г.; №
**********/29.02.2024 г.; № Е181138024/29.02.2024 г.; № **********/29.02.2024 г.; №
**********/29.02.2024 г.; № **********/17.03.2024 г.; № **********/17.03.2024 г.; №
Е181152291/17.03.2024 г.; № **********/17.03.2024 г.; № **********/31.03.2024 г.; №
**********/31.03.2024 г.; № **********/31.03.2024 г.; № **********/30.04.2024 г. и №
**********/31.05.2024 г.
- При изчисляване на дължимата сума от 12 259,24 лв. е отчетено и
плащането от 910,61 лв., обективирано в упоменатото по-горе платежно нареждане от
03.01.2025 г.
- Четирите броя карти, издадени от ищеца в полза на „А. Т.“ ЕООД, въз
основа на посочения договор, са били ползвани и преди периода 01.02.2024 г. –
31.05.2024 г., за което също са били издадени съответни фактури, сумите по които са
били платени от „А. Т.“ ЕООД.
- Размерът на неустойката, дължима по договора, предвид забавата в
погасяването на неизплатените задължения, е 2 823,76 лв.
- Счетоводството на ищеца се води редовно и кореспондира с изискванията
на ЗСчет., на ЗДДС, на националните и на международните счетоводни стандарти.
3
- Във връзка с договора за услугата „Euroshell Card“ от 28.03.2023 г. „А. Т.“
ЕООД е внесло по сметка на ищцовото дружество (на 08.03.2022 г. и на 17.06.2022 г.)
депозити от 2 000 лв. и от 5 000 лв.
- Депозитът от 2 000 лв. е бил приспаднат от стойността, дължима по
фактура № **********/30.06.2022 г., а депозитът от 5 000 лв. – от стойността на
фактури № **********/18.02.2024 г., № ********** /18.02.2024 г., №
**********/18.02.2024 г., № **********/18.02.2024 г. и № **********/18.02.2024 г.
Изложеното дотук е опора за финалните извод, че:
- Записът на заповед, от който произтича ищцовата претенция, е
автентичен, отговаря на нормативните изисквания за валидност, въведени с чл. 536,
ал. 1 във вр. с чл. 535 ТЗ, и падежът му е настъпил.
- Дължимото задължение по каузалното отношение, за чието обезпечение е
била издадена тази ценна книга, е доказано чрез счетоводната експертиза и общо
възлиза на 15 083 лв. (12 259,24 лв. – за неплатената стойност по издадените фактури,
и 2 823,76 лв. – за дължимата мораторна неустойка).
- Ето защо и предявеният иск подлежи на частично уважаване, до
посочената парична величина от 15 083 лв.
2. По съдебните разноски:
При този изход от спора (частична основателност на иска) и на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 3 ГПК, право на съдебни разноски имат и двете насрещни страни.
Съобразно възприетото в т. 12 от цитираното по-горе тълкувателно решение
от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, исковият съд извършва диференцирано
произнасяне по разноските и за исковото, и за заповедното производство. Без значение
е, че заповедната процедура е била по чл. 417 ГПК и е приключила с издаване на
заповед за незабавно изпълнение. Нейната изпълнителна сила, в частта за разноските,
отпада с оспорване на вземането чрез възражение по чл. 414 ГПК и образуването на
исково производство по чл. 415 във вр. с чл. 422 от с. к. (съобр. мотивите към
посочената точка от същото тълкувателно решение).
Съдебно-деловодните разходи, полагащи се на ищеца, съразмерно с уважената
част от иска, са:
- 1 446,46 лв. – за заповедното производство, формирани на базата на
заплатена държавна такса (400 лв.) и платен адвокатски хонорар (1 518 лв.), и
- 2 413,28 лв. – за исковия процес, изчислени на основата на внесена
държавна такса ( 400 лв.), платено възнаграждение за адвокат (2 400 лв.) и заплатено
възнаграждение за вещо лице (400 лв.).
Разноските, дължими на ответника, пропорционално на отхвърлената част от
исковата претенция, се отнасят само до исковото производство, равняват се на 565,46
лв. и са определени въз основа на заплатен хонорар за един адвокат (2 200 лв.) и
4
платено възнаграждение за вещо лице (100 лв.).
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. П., Гражданско
отделение, Трети състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ГПК, че И. Д. А., с
адрес в с. К., общ. П., ул. „О.“ № 44, ЕГН **********, дължи на „Ш. Б.“ ЕАД, със
седалище и адрес на управление в гр. С., бул. „С.“ № 48, „С. о.“, ет. 8, ЕИК ***,
следното вземане, попадащо в предметния обхват на Заповедта за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК с № 1025/07.10.2024 г. по ч. гр. д. № 1581/24 г. на Районен
съд – гр. П., а именно: 15 083 лв., представляващи дължимата главница по запис на
заповед, издаден от И. Д. А. в полза на „Ш. Б.“ ЕАД, на 28.03.2023 г. в гр. С., с падеж –
на предявяване, като менителничният ефект е бил предявен за плащане на 19.09.2024
г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповедта за незабавно изпълнение – 07.10.2024 г., до
погасяването, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважената част до
претендирания размер от 20 000 лв.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, И. Д. А., с адрес в с. К., общ. П., ул.
„О.“ № 44, ЕГН **********, да заплати на „Ш. Б.“ ЕАД , със седалище и адрес на
управление в гр. С., бул. „С.“ № 48, „С. о.“, ет. 8, ЕИК ***, съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, както следва:
- 1 446,46 лв. – за заповедното производство (ч. гр. д. № 1581/24 г. на
Районен съд – гр. П.), и
- 2 413,28 лв. – за първоинстанционното исково производство (гр. д. №
357/25 г. на Районен съд – гр. П.).
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Ш. Б.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление в гр. С., бул. „С.“ № 48, „С. о.“, ет. 8, ЕИК ***, да заплати на И.
Д. А., с адрес в с. К., общ. П., ул. „О.“ № 44, ЕГН **********, сумата от 565,46 лв. –
съдебни разноски, пропорционално на отхвърлената част от иска, дължими за
първоинстанционното исково производство (гр. д. № 357/25 г. на Районен съд – гр. П.).
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните, пред Окръжен съд – гр.
Благоевград, в 2-седмичен срок, считано от връчването на препис, с въззивна жалба,
която се подава чрез Районен съд – гр. П..
5
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6