№ 164
гр. Девин, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на единадесети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Илияна Р. Ферева - Зелева
при участието на секретаря Диана Ал. Стоева
като разгледа докладваното от Илияна Р. Ферева - Зелева Гражданско дело №
20245410100469 по описа за 2024 година
Производството е образувано по предявен иск с правно основание
чл.124 ГПК, във връзка с чл.439 ГПК, във връзка с чл.433 ГПК от А. С. Ш., с
адрес: гр. Д., ул. А. С. № ** против „Б. Д.С.К.“ ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „М.“ №**, представлявано от Д. Д.
М. и С. Л. С. – изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Л.
И. А. – П., на основание чл.439 ГПК да се установи недължимост на вземането
по Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Девин, въз основа на който е
образувано изп.д. №70/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег. №881 в полза на
Кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД за сумите в размер на 9 618.02 лева (девет хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и две ст.), от които: 8150 лева – главница; 1279
лева лихви и 422.88 лева адвокат + 188.59 лева съдебни разноски, на
основание чл. 417 от ГПК по ч. гр. д . № 225/2011 г. по Договор за кредит за
текущо потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително
споразумение към него от 01.06.2010 г. в размер на 10000 лева със срок на
издължаване 96 месеца. Поръчител и солидарен длъжник на задължението е
Н. А. С..
С Определение № 14/08.01.2025г. съдът е конституирал в
качеството на трето лице помагач на страната на ответника – „Е. М.“ ЕООД, с
ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. С., 17**, ул. Р. П. К.
№ *, ет. *.
В исковата молба ищцата поддържа твърдения, че по издаден
Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Девин, е задължена да изплати
на Кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД суми в размер на 9 618.02 лева (девет хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и две ст.), от които: 8150 лева главница; 1279
лева лихви; и 422.88 лева адвокатско възнаграждение + 188.59 лева съдебни
разноски.
Твърди, че вземането е на основание чл. 417 ГПК по дело №
1
225/2011 г. и произтича от Договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение към него от
01.06.2010 г. в размер на 10000 лева, със срок на издължаване 96 месеца.
Солидарен длъжник по задължението е поръчителя Н. А. С..
Твърди, че от издаване на Изпълнителен лист от 13.04.2011 г. до
настоящия момент са изплатени дължимите суми, съгласно чл. 433, ал. 2 ГПК
в периода от 13.04.2011г. до 19.01.2016 г. на кредитора „Б. Д.С.К.“ ЕАД.
Твърди, че на основание чл. 111 от ЗЗД за дължимите лихви е
изтекла погасителната давност от 3 години и същите са погасени по давност в
периода от 3.02.2018г. до 03.02.2021г. Твърди, че е изтекла давността по чл.110
ЗЗД, считано от 3.02.2018г. до 3.02.2023 г. не е извършвано валидно
изпълнително действие.
Моли съда да установи недължимост на задължението по
Изпълнителен лист №523/12.04.2011г. по ч. гр.д. №225/2011г. от длъжниците
А. С. Ш. (длъжник) с ЕГН ********** от с. К., община Д., обл. Смолян и Н. А.
С. (поръчител) с ЕГН ********** от гр. Д., обл. Смолян, ул. К. № **, при
условията на солидарни съдлъжници НЕ ДЪЛЖАТ на Кредитора „Б. Д.С.К.“
ЕАД, Булстат *********, е адрес: гр. С., ул. М. **, (нито на свързани трети
страни) суми, които произтичат от Договор за кредит за текущо потребление и
поръчителство от 16.11.2006г. и Допълнително споразумение към него от
01.06.2010г. в размер на 10000 лева, със срок на издължаване 96 месеца.
В срока по чл.131 ГПК от ответника „Б. Д.С.К.“ е представен
отговор, с който оспорва надлежното предявяване на иска, тъй като счита, че
няма качеството на кредитор, поради прехвърляне на вземането с Договор за
покупко - продажба от 21.10.2020г. на „Е. М.“ ЕООДг., поради което ищецът е
следвало да предяви иска спрямо новия си кредитор.
Ако съда счете, че ищецът не е надлежно уведомен за прехвърляне
на вземането, моли да приеме, че е уведомен с връчването на настоящия
отговор на искова молба, ведно с приложените към него писмени
доказателства.
Не оспорва, че е бил издаден изпълнителен лист на 13.04.2011 г. от
PC - Девин на основание Заповед за незабавно изпълнение по ч. гр. д. № 225
от 2011 г. на PC Девин срещу ищцата да заплати парично задължение в полза
на взискателя „Б. Д.С.К.“ ЕАД, ЕИК *********, както следва: 8 150.00 лева,
представляващи главница по неизпълнен Договор за кредит за текущо
потребление и поръчителство от 16.11.2006г. и Допълнително споразумение
към договора от 01.06.2010г.; 1 279.43 лева, представляваща лихва за периода
22.10.2010г. до 12.04.2011г.; 188.59 лева съдебни разноски, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 12.04.2011г., до изплащане на
вземането.
„Б. Д.С.К.“ ЕАД е прехвърлила вземания, съгласно Договор за
покупко-продажба от 16.08.2012г. с „О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД, на базата на изрично
пълномощно от „Б. Д.С.К.“ ЕАД, от страна на „О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД е
изпратено уведомително писмо за цесията.
Твърди, че предвид горното, ищецът А. С. Ш. следва да се счита за
уведомена за прехвърлянето на вземането от досегашния си кредитор
2
(цедент), който е упълномощил за това цесионера. Няма пречка цедентът да
упълномощи цесионера да уведоми длъжника за цесията, доколкото не се
касае за лично и незаместимо действие. В този смисъл съобщава и
задължителната практика на ВКС: Решение № 137 от 02.06.2015 г. по гр. д. №
5759/2014 г. на ВКС, III гр. о. За пълнота отбелязвам, че уведомлението за
извършената смяна на кредитора е неформален акт (така Решение
№16/04.02.2016г. на ВКС, III ГО: „уведомяването е неформален акт, което
може да бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто
смисъл е установената съдебна практика с решение по гр. дело № 5759/2014г.,
трето г. о., ВКС и търг. дело № 2352/2013г., второ т. о. ВКС, постановени по
реда на чл. 290 ГПК. След като законът не изисква специална форма за
действителност на уведомлението ...“).
Считано от 25.05.2023г., съгласно вписване в ТР правоприемник
на „О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД, ЕИК *********** е „Б. Д.С.К.“ АД, ЕИК *********;
„О.Т.П. Ф. Б.“ ЕООД, в качеството си на нов взискател е депозирал
молба за образуване на изпълнително дело на 03.02.2016г. по описа на ЧСИ П.
М., с peг. № 881. Делото е образувано под № 70 от 03.02.2016г.
На 23.02.2016г. е наложена възбрана върху имот на ищеца.
Последвал е опис на движими вещи на 19.04.2016г. На 07.04.2017г. е наложен
запор на банкова сметка на длъжника.
През 2018г. е наложен последващ запор на банкова сметка на
ищеца в Б. Д.С.К.. На 22.01.2020г. е наложен и запор върху получаваното от
ищеца трудово възнаграждение и банкова сметка. Още един запор е наложен
на 12.08.2020г.
Съгласно договор за покупко - продажба на вземания О.Т.П. „Ф.
Б.“ ЕАД цедира по надлежен ред вземането си на „Е. М.“ ЕООД на дата
21.10.2020г.
На 22.06.2021г. „Е. М.“ ЕООД са конституирани като взискател по
изпълнителното дело. В молбата за конституиране по делото е поискан и
посочен конкретен изпълнителен способ. На 25.05.2023г. е поискано налагане
на запор на банковата сметка на ищеца в ОББ. На 07.11.2023г. е наложен
запор. На 25.07.2024г. ЧСИ П. М. прекратява делото на осн. чл. 433, ал.1 т.6 от
ГПК и през септември 2024г. е депозирана молба за връщане на
изпълнителния лист от взискателя „Е. М.“ ЕООД с цел преобразуване. Към
момента ИЛ е в кориците на изпълнително дело №70/2016 по описа на ЧСИ П.
М. и последното все още не е преобразувано.
Твърди, че прекратяването на изпълнителното производство в
случая не настъпва при бездействие на взискателя за период от две години, в
които да посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат, на което по
изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия. Когато обаче се
извършват такива действия по реализиране на поискания способ и взискателят
прави нови искания за извършване и на други изпълнителни действия, за да
препятства перемирането на изпълнителното дело, няма как вземането да се
погаси по давност.
Счита, че в случая не е настъпило прекратяване на
изпълнителното дело на твърдяното от ищеца основание и доколкото по
3
същото са били извършвани действия за принудително изпълнение, то
вземанията на „Е. М.“ ЕООД спрямо него не са погасени по давност, поради
което предявеният иск е неоснователен и следва да се отхвърли. Твърди, че по
отношение на този въпрос е налице задължителна съдебна практика, намерила
израз в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013
година на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две
години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 от ГПК. Освен гореизложеното: с приемането на Закон за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл.
доп. - дв, бр. 44 от 2020 г„ в сила от 14.05.2020 г.) и по конкретно разпоредбите
на чл. 3, т. 1 от цитирания нормативен акт, били спрени всички давностни
срокове, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. вкл.
Счита за неоснователни твърденията на ищеца, че общата
погасителна давност е изтекла на основание чл. 110 от ЗЗД.
С прекъсването на давността с всяко от посочените действия по
изпълнението е започнал да тече срок на нова погасителна давност и този
срок не е изтекъл към момента на предявяване на исковата молба и не е
погасил вземанията за сумите по изпълнителния лист.
Съгласно дадените задължителни разяснения с точка 10 от
Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС за разлика от исковия процес, където давността за вземането
се прекъсва еднократно - в началото на процеса, при изпълнителния процес
давността се прекъсва многократно - с предприемането или поискването на
всяко действие за принудително изпълнение. Срокът на новата давност
започва да тече от този момент и с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Добавя, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. след образуване на
изпълнителното дело давността за вземането е спряла да тече. Въпреки
отмяната на постановлението с т. 10 от ТР 2/26.06.2015 г. в периода от
образуването на изпълнителното дело до новото тълкуване от ВКС следва да
запази именно това разрешение. Счита, че последващото тълкуване, дадено с
ТР 2/26.06.2015 г. няма обратно действие, тъй като това би нарушило в голяма
степен принципа на правната сигурност.
В същия смисъл е и практиката на ВКС: Решение от 17.09.2018г
по гр. д. № 2382/2017г., на ВКС, IV гр.о.
Твърденията на ищеца, че в периода 13.04.2011г. до 19.01.2016г., че
сумите по ИЛ са изплатени не се доказват от момента на образуване на
изпълнителното дело от 03.02.2016г., наложени са редица запори, както и
възбрана, и няма депозирана молба, че сумите са изплатени.
Моли съда на основание чл. 226, ал. 2 от ГПК да привлече като
трето лице помагач „Е. М.“ ЕООД, с ЕИК **********, с адрес: гр. С. 17**, ул.
Р. П. К., № *, ет.*.
Моли съда да им присъди и сторените в настоящото производство
разноски, ведно с юрисконсултско възнаграждение, в размер на 300.00 лева на
4
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК съгласно Наредбата за заплащане на правната
помощ.
Прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК на
адвокатското възнаграждение.
В срока по чл.131 ГПК от трето лице помагач на страната на
ответника „Е. М.“ ЕООД е представен отговор, с който оспорва иска.
За принудително събиране на сумите са издадени Заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от
13.04.2011 г. по ч.гр.д № 225/2011 г. по описа на Районен съд-Девин. Цесионер
на вземането по кредита е „Е. М.“ ЕООД въз основа на Договор за цесия от
21.10.2020г., сключен между „О.Т.П. Ф.“ ЕАД (като цедент) и „Е. М.“ ЕООД
(като цесионер). Въз основа на гореописания изпълнителен титул срещу
ищеца е било образувано изпълнително дело с № 00070/2016г. по описа на
ЧСИ П. М., рег.№ 881 при КЧСИ, с район на действие ОС - Смолян.
Процесното вземане е основано на Заповед за изпълнение, която
не е оспорена и е влязла в сила, съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД,
новата погасителна давност за принудителното удовлетворяване на
изпълняемото право в случая е петгодишна. ( Решение №
37/24.02.2021 по дело № 1747/2020 г. на ВКС, ГК, IV г.о.)
Въз основа на изпълнителния лист срещу ищеца е образувано
изпълнително дело под № 00070/2016г. по описа на ЧСИ П. И. М., рег.№ 881
при КЧСИ, с район на действие ОС – Смолян, по което изпълнителното
производство е прекратено с влязло в сила Постановление за прекратяване от
25.07.2024г.
Считано от 26.06.2015г., съгласно т. 10 на Тълкувателно решение
№ 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, всяко предприето
изпълнително действие прекъсва давността в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ), каквито са насочването
на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана.
С молбата за образуване на изпълнителното дело от 03.02.2016г.,
давността е прекъсната, тъй като в молбата е поискано да се предприемат
изпълнителни действия в рамките на определени изпълнителни способи, като
се наложат запори върху активи на длъжника. Впоследствие по хода на
изпълнителното дело са предприети изпълнителни действия в рамките на
определени изпълнителни способи, които на основание чл. 116, б.в) от ЗЗД са
прекъснали давностния срок за вземането. Твърди, че такива изпълнителни
действия са предприети по хода на делото, както следва: 1) На 23.02.2016г. е
наложена възбрана върху недвижим имот собственост на ищеца; 2) На
19.04.2016г. е насрочена дата за опис на движими вещи; 3) На 07.04.2017г. е
наложен запор върху банкова сметка на длъжника открити при „Б. Д.С.К.“
ЕАД; „Р. Б.“ ЕАД; „С. Ж. Е.“ АД; 4 ) На 12.02.2019г. е насрочена дата за опис
на движими вещи на адрес на двамата солидарни длъжници; 5 ) На
12.08.2020г. по делото е входирана молба от тогавашният взискател „О.Т.П.
Ф.“ ЕАД, с която е посочен изпълнителен способ и поискано изпълнително
действие, като се наложи запор върху банкови сметки на солидарните
5
длъжници, както и върху трудовото им възнаграждение; 6 ) На 22.06.2021
г. с молбата за конституиране на „Е. М.“ ЕООД е посочен изпълнителен
способ, като се наложи запор върху банкова сметка на длъжниците при „Ю.
Б.“ АД; 7 ) На 15.07.2021 г. е наложен запор върху всички банкови сметки
на длъжниците открити при „Ю. Б.“ АД; 8) На 25.05.2023г. по делото е
депозирана молба от взискателя „Е. М.“ ЕООД, с която е поискано да се
наложи запор върху банковите сметки на длъжниците при „О. б.“ АД и запор
върху трудовите им възнаграждения; 9) На 17.07.2023г. са изпратени запорни
съобщения за налагане на запор върху банкови сметки в „О. б.“АД, както и
запор на трудово възнаграждение при „Т. Т. Д“ ЕООД;
Самото искане за прилагане на определен изпълнителен способ е
достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по
реализирането му са предприети от ЧСИ или дали предприетото действие е
дало като резултат удовлетворяване на взискателя. Активността на взискателя
е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам
изпълнителното действие. Дължимото авансово заплащане на такси за
осъществяването на способа - чл. 73, ал.З, чл. 433, ал. 1, т. 6, чл. 426, ал. 3
ГПК, чл. 80 ЗЧСИ е от значение, ако невнасянето им е довело до връщане на
молбата. - така т.З на Тълкувателно Решение от 04.07.2024г. по тълкувателно
дело № 2/2023г. по описа на ОСГТК на ВКС.
Съгласно даденото разрешение с т.З от ТР № 2/2023 г. от
04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“. Ново писмено искане
по делото, отправено от кредитора след настъпване на перемпция, поставя
началото на ново процесуално правоотношение. В посочения период
давността е била спирана на 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл.
Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в
сила от 13.03.2020г.
В случай, че съдът приеме, че ищецът не е надлежно уведомен за
сключения договор за цесия, към настоящия отговор прилага Уведомления за
извършеното прехвърляне на вземания, ведно с Уведомление по ЗЗЛД за
обработка на личните й данни, с получаването на които тя безспорно следва
да се счита за уведомена. В този смисъл е и Решение № 123/24.06.2009 г. на
ВКС по т. д.№ 12/2009 г., II т. о., ТК.
По отношение на твърдението на ищеца, че в периода от
13.04.2011 г. до 19.01 2016г. сумите по изпълнителния титул са били
изплатени, счита същото за недоказано и неоснователно. Представения
документ от ищеца представляващ извлечение от сметка (11) 000000001312*
BGN с дата на извлечението 11.09.2023 Г., представлява извлечение за
платежни операции, извършена по друга обслужваща сметка на клиента за
друго негово кредитно правоотношение от същата дата, което е видно от
анализ на представените доказателства с исковата молба. В приложеното
копие на договор за кредит за текущо потребление от 16.11.2006г. и т.5 от
договора е посочено изрично, че Кредитът се погасява чрез разплащателна
сметка № 127* на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ с месечни вноски, съгласно
6
погасителен план (Приложение № 1), което представлява различна
обслужваща сметка, от тази посочена в извлечението от исковата молба. Моли
съда да се обърне внимание, че в т.4 от представеното допълнително
споразумение към Договор за кредит № 11/1312* от 16.11.2006г. е посочен, че
към дата 01.06.2010г., непогасеният остатък по кредита възлиза на главница в
размер на 7601.41 лева, дължима редовна лихва е размер на 687.41 лева,
дължима наказателна лихва е в размер на 220.23 лева, заемни такси 40.00 лева,
суми които съществено се разминават от присъжданите такива по
изпълнителния лист от 13.04.2011.
Приложеното извлечение от ищеца за периода от 12.04.2011 г. до
12.04.2016г., представлява банково извлечение за обслужване по друга сметка
с № (11) 000000001312* BGN, която няма отношение към погашения за
процесното вземане и кредит.
Моли съда да присъди юрисконсултско възнаграждение,
изчислено в съответствие с разпоредбите на чл. 78, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 37
Закон за правната помощ, във вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната
помощ.
В условията на евентуалност, в случай, че съдът уважи предявения
иск на основание чл.78, ал.5 ГПК да присъди минимален размер на
разноските, заплатени за адвокатски хонорар, при условие, че ищецът докаже
заплащането им /в това отношение т.1 от Тълкувателно решение №6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС от 06.11.2013 г. по тълкувателно дело №6/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС/, съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото. Моли на основание чл.236, ал.1, т.7 ГПК, която разпоредба има
императивен характер в съдебното решение да бъде посочена и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените в полза на ищеца разноски.
В съдебно заседание ищцата лично, поддържа иска по
съображения за погасяване на вземането по издадения изпълнителен лист през
2011г. по ЧГД № 225/2011г., въз основа на който е образувано ИД № 70/2016г.
по описа на ЧСИ П. М., по изтекла изпълнителска давност.
Ответникът, чрез юрисконсулт Л. П. оспорва иска като
неоснователен. Вземането на „Е. М.“ не е погасено по давност. Моли съда да
присъди юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице помагач „Е. М.“ ЕООД не изпраща представител.
Съдът, прие от фактическа и правна страна следното:
Няма спор по делото, а и от приложеното Изпълнително дело №
70/2016г. по описа на ЧСИ П. М., с рег.№881 в регистъра на камарата на ЧСИ,
с район на действие ОС Смолян се установи, че на 03.02.2016г. е образувано
по молба на взискателя О.Т.П. „Ф. Б.“ ЕАД, ЕИК *********** срещу А. Ш. и
Н. С., в качеството на правоприемник на б. „Д.С.К.“ ЕАД, на основание
Договор за покупко продажба на вземания от 16.08.2012г. и на основание
чл.429 ГПК се ползва от издадените в полза на б. „Д.С.К.“ - изпълнителен
лист от 13.04.2011г. и заповед за изпълнение на парично задължение по гр.д.
№225/2011г. по описа на РС Девин за сумите: 8 150.00 лева главница; 1 279.43
лева лихва за периода от 22.10.2010г. до 12.04.2011г.; 188.59 лева съдебни
разноски, ведно със законната лихва върху главницата 8 150.00 лева, считано
7
от 12.04.2011г. до изплащане на вземането, както и 422.88 лева
юрисконсултско възнаграждение.
Вземането произтича от договор за кредит за текущо потребление
и поръчителство от 16.11.2006г. и допълнително споразумение от 01.06.2010г.
в размер 10 000.00 лева, със срок на издължаване 96 месеца.
Дългът към датата на образуване на ИД е 6956,96 лева.
Взискателят е поискал да се образува изпълнително производство,
с предприемане на действия за принудително събиране на сумата. В случай, че
длъжниците не изпълнят задължението си след покана за доброволно
изплащане да се наложат запор на движими вещи и трудово възнаграждение,
възбрана на недвижими имущества.
На 12.04.2011г. е издадена Заповед № 525/12.04.2011г. за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. 225/2011г., въз основа на
документ по чл.417 ГПК срещу длъжниците А. С. Ш. и Н. А. С. солидарно да
заплатят на кредитора „Б. Д.С.К.” ЕАД сумите: 9 618.02 лева (девет хиляди
шестстотин и осемнадесет лева и 02 стотинки), от които: 8 150.00 лева -
главница; 1 279.43 лева – лихва за периода от 22.10.2010г. до 12.04.2011г.;
188.59 лева - съдебни разноски, ведно със законната лихва върху главницата
от 8 150.00 лева, считано от 12.04.2011г. до изплащане на вземането, както и
422.88 лева (четиристотин двадесет и два лева и 88 стотинки) - юрисконсулско
възнаграждение, което вземане произтича от Договор за кредит за текущо
потребление и поръчителство от 16.11.2006г. и Допълнително споразумение
към него от 01.06.2010г. в размер на 10 000.00 лева, със срок на издължаване
96 месеца.
На 13.04.2011г. е издаден Изпълнителен лист по Заповед за
изпълнение № 523/12.04.2011г. по ч.гр.д. № 225/2011г. по описа на Районен
съд – Девин, въз основа на който е образувано ИД №70/2016г. по описа на
ЧСИ П. М. по молба на взискателя О.Т.П. „Ф. Б.“ ЕАД, в качеството на
правоприемник на б. „Д.С.К.“ ЕАД.
На 16.08.2012г. е сключен Договор за покупко – продажба на
вземания (цесия) между „Б. Д.С.К.“ ЕАД и ОТП „Ф. Б.“ ЕООД.
На 09.02.2016г., с Протокол № 778 от ЧСИ П. М. с Постановление
за образуване на изпълнително производство е образувано ИД №70/2016г., с
взискател О.Т.П. „Ф. Б.“ ЕАД и длъжници Н. А. С. и А. С. Ш., с насрочен опис
и оценка на движими вещи.
На 23.02.2016г., с Протокол № 1139 по ИД № 70/2016г. ЧСИ П. М.
налага възбрана на недвижим имот, собственост на длъжника Н. А. С..
На 09.03.2017г. до длъжника А. С. Ш. е изпратена призовка за
принудително изпълнение по ИД № 70/2016г., с която е уведомена, че ще
бъдат извършени опис и оценка на движими вещи в жилището на длъжника, с
взискател ОТП „Ф. Б.“ за непогасената част от дълга 12 859.32 лева.
На 07.04.2017, с Протокол №2412 ЧСИ П. М. е наложил запор
върху банковите сметки на длъжниците.
На 20.03.2018г., с Постановление протокол № 1089 на ЧСИ П. М.
по ИД № 70/2016г. молбата на ищцата с вх. № 04219/16.03.2018г. за
8
прекратяване на изпълнителното производство, поради настъпила перемция
по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е оставена без уважение, поради това, че от момента
на образуване на ИД в периода от 03.02.2016г. до датата на депозиране на
молбата периодично са искани от взискателя и са били извършвани различни
изпълнителни действия, поради което не е изтекъл по-голям или равен на
предвидения в чл.433, ал.1, т.8 ГПК - двегодишен срок.
С Решение № 249/25.06.2018г. по В. гр. д. №191/2018г. по описа на
ОС Смолян е потвърдено постановление по Протокол №1089/20.03.2018г. на
ЧСИ П. М..
На 12.02.2019г., с Протокол № 531 по ИД № 70/2016г. по описа на
ЧСИ П. М., рег. № 881, с район на действие ОС – Смолян е насрочен опис,
оценка и изземване на движими вещи с изпратени съобщения за
принудителното изпълнение, с датата на описа до длъжника А. С. Ш. и
поръчителя Н. А. С..
На 22.01.2020г., с вх. № 733 на ЧСИ взискателят е депозирал молба
за изпълнителни действия като се извършат в ЦР на БНБ за новооткрити
банкови сметки на длъжниците по изпълнителното дело, наложен запор върху
трудовото възнаграждение на длъжниците и запор на МПС.
На 22.06.2021г., с вх. № 06975 по ИД № 70/2016г. по описа на ЧСИ
П. М., на основание чл.429 ГПК „Е. М.“ ЕООД, като взискател по
изпълнителното дело срещу длъжника А. С. Ш. уведомява съдебния
изпълнител, че на 21.10.2020г. е сключен договор за цесия между О.Т.П. „Ф.“
ЕАД и ЕОС „М.“ ЕООД, по силата на който О.Т.П. „Ф.“ ЕАД цедира
вземането си по изпълнителното дело на ЕОС „М.“ ЕООД и е поискал
конституиране на ЕОС „М.“ като взискател по изпълнителното дело.
Към молбата е приложен договор за продажба на вземания цесия
от 21.10.2020г. между О.Т.П. „Ф. Б.“ ЕАД и ЕОС „М.“ ЕООД и пълномощно за
упълномощаване ЕОС „М.“ ЕООД да уведоми длъжниците за извършената
цесия.
На 25.05.2023г., с вх. № 03931 на ЧСИ П. М., рег. № 881,
взискателят Е. М. е поискал предприемане на принудителни изпълнителни
действия – налагане на запор по сметките на длъжниците за събиране на
актуалния размер на задължението към 05.05.2023г. – 12 382.48 лева, от които
главница в размер 6 956.96 лева, лихви в размер 5 902.72 лева, разноски в
размер 334.80 лева.
На 17.07.2023г. по ИД № 70/2016г., с изх. № 5325, изх.№5326, изх.
№ 5327, изх. №5328, изх.№ 5329 са изпратени запорни съобщения за налагане
на запор, на основание чл.450 ГПК върху банкови сметки и трудови
възнаграждения на длъжниците.
На 25.07.2024г., с Постановление за прекратяване на
изпълнително производство, с протокол № 1445/25.07.2024г. по ИД №
70/2016г. ЧСИ П. М. прекратява изпълнителното производство по ИД № 70 с
взискатели ТД на НАП – Смолян и Е. М. ЕООД и длъжниците Н. А. С. и А. С.
Ш., на основание чл.433, ал.1, т.6 ГПК поради незаплащане на дължимите
авансови такси и разноски в изпълнителното производство, в общ размер на
907,65 лева с ДДС. С изх.№ 5196/25.07.2024г., връчен на 29.07.2024г.
9
длъжника Н. С. е уведомена за прекратяване на Изп. Производство.
С Уведомление изх.№ 5889/14.08.2024г., връчено на 16.08.2024г.
ЕОС „ М. “ ЕООД е уведомен за прекратяване на изпълнителното
производство от 25.07.2024г., за което е бил уведомен със съобщение изх.№
5194/25.07.2024г.
Третите задължени лица са уведомени за вдигане на наложените
запори и възбрани.
На 09.09.2024г., с вх. № 07610 по ИД № 70/2016г. по описа на ЧСИ
П. М. взискателят ЕОС „М.“ ЕООД е изискал връщане на оригиналният
изпълнителен лист.
От заключението на вещото лице М. Р. се установи, по
образуваното изпълнително дело №70/2016 г. по описа на ЧСИ М. дължимите
суми са в общ размер на 17802,41 лева, в т.ч.:
6956,96 лева главница; 5361,14 лева законна лихва от 30.01.2016 г. до
31.07.2023 г.; 2582,29 лева дължими такси и разноски по Тарифа към ЗЧСИ,
общо 14900,39 лева, които се включват и в обобщената справка на
задълженията по договора на А. Ш. ; 25,15 лева неолихвяеми вземания;
2876,87 лева публични вземания
От извлечение за движението по сметката на ищцата е установено,
че са погасени суми по договора за кредит и допълнителното споразумение за
главница в размер на 1193,04 лв.; законна лихва: към 2011 г. няма извършени
плащания, а към 2016 г. погасената законна лихва е в размер на 3966,23 лева.
Погасени са съдебни разноски 611,47лв. и присъдена лихва 979,58 лева, общо
6750,32 лева.
Към 1.09.2025 г. задължението по договор за кредит на А. Ш. е
13713,74 лева.
При тези данни от фактическа страна, съдът прие, че от
03.02.2016г. на изпълнителното производство по изпълнително дело №
70/2016г. по описа на ЧСИ 881 са били предприемани изпълнителни действия,
прекъсващи погасителната давност, поради което към момента на предявяване
на иска (28.10.2024г.) на основание чл. 439 ГПК давността за погасяване на
принудителното изпълнение не е изтекла.
От приложените доказателства към ИД № 70/2016г. на ЧСИ рег. №
881, погасителната давност е била прекъсвана многократно с предприемане
на изпълнителни действия – наложени запори и възбрани, с които предишният
взискател ОТП „ Ф. Б.“ ЕАД и настоящият ЕОС „М.“ ЕООД са предприели
действия за принудително събиране на вземането по ИЛ № 523/12.04.2011г. по
ч. гр.д. № 225/2011г. по описа на РС - Девин.
Искът е с правно основание чл. 439, във вр. с чл.124, ал.1 ГПК във
вр. с чл. 110 и 111 от ЗЗД, с който ищцата иска да установи, че не дължи на „Е.
М.“ ЕООД сумите по ИЛ № 523/12.04.2011г. по ч.гр.д № 225/2011 г. по описа
на Районен съд-Девин, въз основа на който е образувано изпълнително дело с
№ 00070/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег.№ 881 при КЧСИ, с район на
действие ОС - Смолян.
Съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД „Погасителната давност се прекъсва с
10
предприемане на действия за принудително изпълнение“, а съгласно чл. 117,
ал. 1 ЗЗД „от прекъсване на давността започва да тече нова давност“.
Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 от 26.06.2015 г.
на ОСГТК на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. „Когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия, в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова
погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е
поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие“. Със
същото ТР №2/26.06.2015г. се „Обявява за изгубило сила Постановление №
3/1980 г. на Пленума на Върховния съд“.
Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД ако вземането е
установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет
години.
С Решение № 118/07.07.2022 г. по гр. д. № 4063/2021 г., III г. о. на
ВКС, по допуснато касационно обжалване е разрешен въпроса относно
приложимия срок (три или пет години) за вземане, установено с влязла в сила
заповед за изпълнение, е приет пет годишен срок на новата давност, която тече
от прекъсване на давността, с влязла в сила заповед за изпълнение, за всяко
отделно вземане – главница, лихви и разноски, съгласно чл.117, ал.2 ГПК.
От момента на издаване на изп. лист № 523/12.04.2011г. е
започнала да тече нова давност, която е прекъсната с образуване на ИД №
70/2013г., образувано на 09.02.2016г. по молба на ОТП “Ф. Б.“ ЕАД. От
12.04.2011г. до 09.02.2016г. давността, съгласно чл.116 и чл.117 ЗЗД не е
изтекла.
По ИД № 70/2016г. давността е започнала да тече от 03.02.2016 г.,
като от образуването му до датата на прекратяването му с Постановление с
протокол №1345/25.07.2024г. са били предприемани изпълнителни действия
по молба на взискателя, така както се установи: 1) На 23.02.2016г. е наложена
възбрана върху недвижим имот; 2) На 19.04.2016г. е насрочена дата за опис на
движими вещи; 3) На 07.04.2017г. е наложен запор върху банкова сметка на
длъжника открита при „Б. Д.С.К.“ ЕАД, „Р. Б.“ ЕАД, С. Ж. Е. АД;
4) На 12.02.2019г. е насрочена дата за опис на движими вещи на адрес
на двамата солидарни длъжници; 5 ) На 12.08.2020г. по делото е входирана
молба от тогавашният взискател „О.Т.П. Ф.“ ЕАД, с която е посочен
изпълнителен способ и е поискано изпълнително действие, като се наложи
запор върху банкови сметки на солидарните длъжници, както и върху
трудовото им възнаграждение; 6 ) На 22.06.2021 г. с молба за
конституиране на „Е. М.“ ЕООД е посочен изпълнителен способ, като се
наложи запор върху банкова сметка на длъжниците при „Ю. Б.“ АД; 7 ) На
15.07.2021 г. е наложен запор върху всички банкови сметки на длъжниците
открити при „Ю. Б.“ АД; 8) На 25.05.2023г. по делото е депозирана молба от
взискателя „Е. М.“ ЕООД, с която е поискано да се наложи запор върху
банковите сметки на длъжниците при „О. б.“ АД и запор върху трудовите им
възнаграждения; 9) На 17.07.2023г. са изпратени запорни съобщения за
налагане на запор върху банкови сметки в „О. б.“АД, както и запор на трудово
възнаграждение.
Всяко искане за прилагане на определен изпълнителен способ води
11
до прекъсване на давността, независимо дали предприетото действие има за
резултат удовлетворяване на взискателя.
Съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД „от прекъсване на давността, започва
да тече нов давностен срок“, без да е възможно сумирането на сроковете,
изтекли преди и след прекъсването. За висящи изпълнителни дела след
26.06.2015 г., т.е от момента на приемане на ТР №2/26.06.2015г., с което се
обявява за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на ПВС, давността се
прекъсва от всяко изпълнително действие, извършено по изпълнителното дело
след посочената дата, като от значение е искането на кредитора - взискател,
което дори и да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на
искания изпълнителен способ, води до прекъсване на давността, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора, вкл.
бездействие на съдия-изпълнителя. Както е изяснено в ТР № 2/2013 г на
ОСГТК на ВКС, обявено на 26.06.2015 г., няма значение дали прилагането на
изпълнителното действие е поискано от взискателя или е предприето по
инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя.
Молбата за проучване на имуществото на длъжника не прекъсва сама по себе
си давността, както е изяснено в т. 10 от цитираното тълкувателно решение,
но съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху
имуществените права, които съдебният изпълнител е намерил при това
проучване, прекъсва давността. ( Решение № 448 от 4.07.2024 г. на ВКС по гр.
д. № 3976/2022 г., IV г. о., ГК). В този смисъл е Определение №
50212/26.05.2023 г. по гр. д. № 44/2021 г. на ІІІ г. о. на ВКС, с което е прието,
че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, съгласно т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 г.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г., давността се прекъсва с
поискването на изпълнително действие, а новата давност тече от датата, на
която е поискано или предприето валидно изпълнително действие.
Съгласно даденото разрешение с т.З от ТР № 2/2023 г. от
04.07.2024 г. по Тълкувателно дело № 2/2023 г. ОСГТК на ВКС, според което
„Погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по
изпълнително дело, по което е настъпила перемпция“ т е. дори да се приеме,
че в хода на първото изпълнителното производство е настъпила перемпция в
даден момент то същата е без правно значение за прекъсването на давността.
Ново писмено искане по делото, отправено от кредитора след настъпване на
перемпция, поставя началото на ново процесуално правоотношение.
Изпълнено е условието за определеност на дължимата защита и съдействие по
чл. 6, ал. 2 ГПК. Съдебният изпълнител продължава да е задължен да изпълни
заповедта за принудително изпълнение, отправена до изпълнителните органи
и съдържаща се в изпълнителния лист, който е в негово държане.За давността
и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредитора - взискател,
чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в
рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако
непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора.
Погасителната давност е материалноправна санкция за бездействието на
кредитора при упражняване на неговите субективни права. Като иска от
съдебния изпълнител по вече перимираното дело да приложи изпълнителен
способ, кредиторът не бездейства.
12
В периода от 13.03.2020г. с приемане на Закона за мерките и
действията по време на извънредно положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г. и за преодоляване на последиците (загл.
Доп. - дв, бр. 44 от 2020, в сила от 14.05.2020г.), обн. ДВ 28 от 24.03.2020г., в
сила от 13.03.2020г. Съгласно чл.3,т.2 от закона, до отмяна на обявеното
извънредно положение спират да текат давностните срокове, с които се
погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Съгласно чл. 13
Сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
Решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на
последиците, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването
на този закон в „Държавен вестник“ -т.е. от 21.05.2020г.
С Решение по гр. дело № 5759/2014 г., трето г. о., ВКС и търг. дело
№ 2352/2013 г., второ т. о., ВКС, по реда на чл. 290 ГПК е прието, че не се
изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до
длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника
и от лице по възлагане на цедента - образуване на изпълнителното
производство от цесионера е е надлежно връчено на длъжника, чрез
предоставяне от съдебния изпълнител на копие от всички книжа по
изпълнителното дело, по аналогия с приетото в решението по т. д. №
2352/2013 г. на ВКС, II т. о. (Решение № 16 от 4.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
5788/2015 г., III г. о., ГК).
Договорът за цесия е породил правното си действие между
страните от датата на неговото сключване (16.08.2012г.), цесионерът (нов
кредитор) като приобретател на вземането по издадения в полза на цедента
(стар кредитор) изпълнителен лист, законосъобразно е упражнил правото си
да образува изпълнително производство срещу длъжника, а цесията е
съобщена със самото образуване на ИД №70/2016г. по описа на ЧСИ 881.
Съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД уведомяването е неформален акт, което може да
бъде извършено и от друго лице по възлагане от цедента, в какъвто смисъл е
Решение по т.д. №2352/2013г. второ т.о.
Твърденията на ищцата, че в периода от 13.04.2011 г. до 19.01.
2016г. сумите по изпълнителния титул са били изплатени е недоказано,
предвид приетото заключение по изготвената ССчЕ.
Прекратяването на ИД с Протокол №1345/25.07.2024г. , на
основание чл. 433, ал. 1, т. 6 ГПК, в практиката на ВКС, обективирана в
решение № 9/17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2766/2020 година, ІV г. о,
определение № 60667/18.10.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., ІV г. о,
решение № 37/2021 г. на ІV ГО), се приема, че е без правно значение за
давността, доколкото прекратяването поради невнесени авансово такси и
давността са различни правни институти с различни правни последици -
изтеклата погасителна давност изключва правото на принудително
изпълнение, а перемпцията не изключва правото на принудително
изпълнение. Прието е също така, че давността се прекъсва последователно във
времето, когато осъществяването на способа става чрез отделни процесуални
действия: възбрана, опис, оценка, насрочване на проданта, разгласяване,
приемане на наддавателни предложения, провеждане на наддаване и т. н. до
влизане в сила на постановлението за възлагане. Извършените изпълнителни
13
действия или новото искане, след настъпила перемция, също прекъсват
давността, независимо дали е образувано ново дело, защото съдебният
изпълнител е длъжен да извърши поисканото изпълнително действие.
Насочване на изпълнението, чрез налагане на запор или възбрана прекъсва
давността, като необразуването на новото искане в отделно дело няма
значение за прекъсване на давността.
В постановеното на 04.07.2024 г. Тълкувателно решение № 2/2023
г. по тълк. д. № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС се приема: "Активността на
взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да
извърши сам изпълнителното действие. Задължението за действие е на
съдебния изпълнител",
Въпросът относно прекъсването на погасителната давност от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция е разрешен по задължителен за съдилищата и другите
правните субекти начин с ТР № 2/2023 г., обявено на 04.07.2024 г., по тълк.
дело № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС. Прекъсване на погасителната давност се
проявява при наличие на предприето изпълнително действие по смисъла на
чл. 116, б. "в" от ЗЗД и не се засяга от настъпилата перемпция на
изпълнителното дело. Настъпването на перемпцията е основание за
прекратяване на процесуалните правоотношения в изпълнителния процес, но
няма за последица погасяване на признатото субективно материално право,
нито на правото на принудително изпълнение. За погасителната давност
перемпцията е без правно значение. Независимо от настъпилата перемпция
давността се прекъсва в случаите, когато кредиторът е поискал извършване на
изпълнителни действия, дори при бездействие на съдебния изпълнител или
непредприемане на изпълнение по причини, независещи от волята на
кредитора.
При този изход на делото, в тежест на ищцата следва да се
възложат разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер 300.00 лева,
на основание чл.78, ал. 8 ГПК и чл. 25, ал.1 Наредба за заплащане на правната
помощ, който съдът съобрази със задължителния характер на тълкуването на
чл. 101, § 1 ДФЕС, дадено с Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС,
съответно приетите с § 1а от Наредба за ВАР (Нов – ДВ, бр. 14 от 2025 г.)
критерии), които са относими към извършената работа от юрисконсулт, по
процесуално представителство: материален интерес по иска 9618.02 по ИЛ №
523/12.04.2011г. и конкретната "фактическа и правна сложност", според
коефициента за вида дело в ПОНС, видът и обема на проверяваните
документи и книжа и необходимото време за проучване на случая от
фактическа страна, които обуславят този справедлив размер на разноски за
юрисконсулт.
Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице помагач ЕОС „М.“
ЕООД не се дължат разноски.
При служебно извършената проверка съдът констатира, че от
ищцата е внесена държавна такса за неоценяем иск по чл.3 от Тарифа за ДТ по
ГПК, а при предявен оценяем иск следва да внесе такса в размер, съгласно
чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК, т.е 4% от цената на иска 9618.02 лева. ДТ е
внесена в размер 25.00 лева, поради което ищцата е останала задължена за
14
внасяне на пълния размер на дължимата държавна такса. Искът по чл.439 ГПК
е оценяем, тъй като има за предмет установяване съществуването на
подлежащо на принудително изпълнение вземане, индивидуализирано по
основание и размер по ИЛ от 13.04.2011г. по ч. гр.д. 225/2011 на РС Девин,
който е в размер 9618.02 лева, т.е дължимата държавна такса е в размер 384,72
лева, от която се приспада внесената, т.е ищцата следва да внесе разликата от
359,72 лева до дължимата 384,72 лева. Обстоятелството, че ищцата е
предявила отрицателен установителен иск не променя извода, че искът е
оценяем, тъй като може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на производството, по което е издадено изпълнителното
основание. ( Определение № 1243 от 23.04.2025 г. на ВКС по ч. т. д. №
1705/2024 г., I т. о., ТК; Определение № 1243 от 23.04.2025 г. на ВКС по к. ч. т.
д. № 1705/2024 г.)
Мотивиран от изложените съображения, Девинският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.124 ГПК, във
връзка с чл.439 ГПК, във връзка с чл.433 ГПК от А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул.
А. С. № ** против „Б. Д.С.К.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. С., ул. „М.“ №**, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. –
изпълнителни директори, чрез пълномощник юрисконсулт Л. И. А. – П.,
съдебен адрес: гр. П., ул. „А. I“ №3 за установяване недължимост на вземането
по Изпълнителен лист от 2011г. от Районен съд - Девин, въз основа на който е
образувано Изпълнително дело №70/2016г. по описа на ЧСИ П. М., рег. № 881
в регистъра на КЧСИ в полза на „Б. Д.С.К.“ ЕАД за сумите в размер на 9
618.02 лева (девет хиляди шестстотин и осемнадесет лева.02), от които: 8150
лева главница; 1279.43 лева лихви и 422.88 лева юрисконсултско
възнаграждение и 188.59 лева съдебни разноски, издаден въз основа на
заповед за изпълнение №523/12.04.2011г. по ч гр.д. № 225 /2011г. на основание
чл. 417 ГПК по ч. гр. д . № 225/2011 г. по Договор за кредит за текущо
потребление и поръчителство от 16.11.2006 г. и Допълнително споразумение
към него от 01.06.2010 г. в размер на 10000.00 лева, със срок на издължаване
96 месеца. Поръчител и солидарен длъжник на задължението е Н. А. С..
РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на трето лице помагач
„Е. М.“ ЕООД с ЕИК: **********, представлявано от Т. В., в качеството му на
управител, чрез пълномощника си главен юрисконсулт М. М., със съдебен
адрес гр. С. район Витоша, кв. М. Д., ул. Р. П. – К. № *, сграда М. Т., етаж * –
*.
ОСЪЖДА А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул. А. С. № ** да заплати на
„Б. Д.С.К.“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
С., ул. „М.“ №**, представлявано от Д. Д. М. и С. Л. С. – изпълнителни
директори, чрез пълномощник юрисконсулт Л. И. А. – П., съдебен адрес: гр.
П., ул. „А. I“ № 3 разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
15
размер 300.00 лева (триста лева), на основание чл.78, ал.8 ГПК и чл.25, ал.1
Наредба за заплащане на правната помощ.
ОСЪЖДА А. С. Ш., с адрес: гр. Д., ул. А. С. № ** да заплати
държавна такса в размер на 359.72 лева (триста петдесет и девет лева и 72
стотинки) в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд –
Девин, на основание чл.77 ГПК, във връзка с чл.1 от Тарифа за ДТ по ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
- Смолян в двуседмичен срок, считано от връчването му.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
16