№ 325
гр. С., 24.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., II ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Димитър М. Христов
Членове:Иванела Ат. Караджова
Трифон Ив. Минчев
при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева
като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Въззивно търговско дело
№ 20255501000341 по описа за 2025 година
Производството е образувано по две въззивни жалби от „Т.“ ЕАД - гр.С.
и от Г. К. Г. против решение № 599/18.06.2025г., постановено по гр.д. №
218/2024г. по описа на Районен съд – гр.С., с което е признато за установено,
че Договор за потребителски кредит №**********/08.02.2022г., сключен
между Г. К. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.С., ** и „Т.“ ЕАД, ЕИК
**, със седалище и адрес на управление гр. С., **, е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД във връзка с чл.22, във връзка с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Осъден е
въззивника да заплати на въззиваемия сума в размер на 2958,21лв.,
представляваща недължимо платена сума от Г. К. Г. по Договор за
потребителски кредит №**********/08.02.2022г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 12.01.2024г. до окончателното изплащане на
сумата, като е отхвърлен предявения иск за размера над присъдените до
претендираните 3443,02лв., като неоснователен. Присъдени са и разноските
по делото.
Във въззивната жалба на „Т.“ ЕАД са наведени доводи за неправилност
на решението в неговата уважителна част, като са изложени съображения.
Направено е искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
обжалваната част, като вместо него да се постанови решение, с което да се
отхвърлят като неоснователни предявените искове. Претендира
юрисконсултско възнаграждение. Няма искания за доказателства.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. К. Г., с
който моли да се потвърди изцяло обжалвания съдебен акт, като се отхвърли
въззивната жалба.
1
Въззивникът Г. К. Г. обжалва първоинстанционното решение в частта, в
която исковата му претенция е отхвърлена за сумата над 2958,21 лв. до пълния
предявен размер от 3443,02 лв., като неправилно и незаконосъобразно, като
излага съображения. Моли да се отмени решението в отхвърлителната част и
да му се присъди като дължима сумата от 475,81 лв., ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
задължението. Претендира сторените разноски и платен адвокатски хонорар.
Няма искания за събиране на доказателства.
В законния срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „Т.“ ЕАД, с
който счита, че въззивната жалба е неоснователна и моли да се остави без
уважение. Моли да се постанови решение, с което предявените от ищеца
искове да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Окръжен съд – гр. С., в настоящият състав, след като обсъди
данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивната инстанция дължи
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в
обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата
основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен
състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение съдът намира
следното:
По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че
на 28.02.2022 г. между Г. К. Г., като кредитополучател и "Т." ЕАД –
кредитодател е сключен договор за потребителски кредит за общо ползване №
**********, по силата на който на кредитополучателя е предоставена сума в
размер на 12500лв., при годишен лихвен процент – 30,39% и годишен процент
на разходите по кредита 34,36%. Съгласно чл. 7.1 от договора общия размер на
кредита е 14 929,75 лв., включващ сумата 12500 лв. - дадена в заем и 2429,75
лв. – застрахователна премия. Съобразно инкорпорирания в договора
погасителен план заетата сума следва да се върне на 24 месечни погасителни
вноски, всяка с размер 837,46 лв. и падеж 15-то число на месеца, включваща в
себе си посочените части от главницата и лихвата, т.е. сумата 20106,23 лв., от
които 14929,75 лв. главница /състояща се от дадени в заем средства и
уговорени като застрахователна премия средства/ и 5 176,48 лв. лихва.
Съгласно чл.19 от договора при сключването му потребителят не е
длъжен да сключва застраховка, по свое желание той може да сключи някоя от
застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните
програми, предлагани от кредитора, в качеството му на застрахователен агент,
без това да е задължително условие за сключването на самия договор.
2
Съгласно т.7.2.3 от договора, в случаите, когато потребителят е пожелал
да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от
застрахователните програми, предлагани от кредитора при условията на чл.19,
частта от средствата по кредита, представляваща дължимата за конкретната
застраховка (конкретните застраховки), се превежда от кредитора за сметка на
потребителя по банковата сметка на съответния застраховател, респективно –
по банковата сметка на съответния застрахователен посредник.
Видно от представения сертификат № 170532540062022 за
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ на
кредитополучателя на потребителски кредити и допълнителна медицинска
услуга „второ медицинско мнение“ в качеството си на застрахователен агент
на „К. – клон Б.“ и „К.О. – клон Б.“, ответникът "Т." ЕАД е сключил с Г. К. Г.
застрахователни програми „Защита на кредита“ и „Защита на сметките“ с
плащане на еднократна такса „Второ медицинско мнение“, с еднократна
застрахователна премия в размер на 2429,75 лв.
Сумата, представляваща еднократната застрахователна премия от
2429,75 лв., не е платена от кредополучателя. Кредиторът, който е и
застрахователен агент, се е задължил да превежда от сметката на потребителя
по своята банкова сметка или по тази на застрахователя „частта от средствата
по кредита“, представляваща дължимата за конкретната застраховка“ /
чл.7.2.3/.
От представеното заявление за рефинансиране на задължение от
09.02.2022 г. е видно, че кредитът от 08.02.2022 г. е отпуснат с цел
рефинансиране на потребителски кредит потребителски кредити ДПК
№720051105074, ДПК №720031105340 и ДПК №**********, предоставени на
Г. от същия кредитор.
Преди подписване на кредитното съглашение, Кредитополучателят е
попълнил заявление-декларация за установяване на договорни отношения от
08.02.2022г.
От заключенията на вещото лице по същата се установява, че на
основание Договор за потребителски кредит №**********/08.02.2022г., на
ищеца под формата на потребителски кредит е отпусната сумата в размер на
12500,00лв. В тази връзка, ищецът е подал заявление за рефинансиране на
задължения към банката по договори за потребителски кредити: ДПК
№720051105074; ДПК №720031105340 и ДПК №**********.
С част от отпуснатата в заем сума в размер на 11127,91лв. са погасени
задълженията по договорите, които се рефинансират, както следва: 2232,89лв.
по Договор за кредит №720031105074; 8336,20лв. по Договор за кредит
720031105340 и 558,82лв. по Договор за кредит №**********.
По Договор за потребителски кредит №**********/08.02.2022г. Г. Г.
заплатил общо 15458,21лв., както следва – на 07.03.2022г. – 0,41лв. и на
15.03.2022г. – 15458,21лв. Погасяванията са отчитани от банката като погасена
главница в размер на 14 929,75 лв., погасена договорна лихва в размер на
3
378,09 лв. и платена такса ППП – 150 лв.
Във връзка с дължимата застрахователна премия, ищецът е заплатил по
сметка на банката сумата в размер на 2429,75лв. Тази сума, вещото лице сочи,
че е включена в главницата и е олихвявана с договорения лихвен процент –
30,39%, или ответникът е събрал 61,53лв., представляващи лихва върху
застрахователната премия. Вещото лице установява, че в посочения размер на
ГПР по договора – 34,39% са включени само договорната лихва и разходите на
банката за обслужването на кредита, при коректно поведение на двете страни.
Застрахователната премия не е включена при изчисляване на ГПР.
Вещото лице е изчислило, че уговорената клауза за застраховка и
лихвата, начислена върху застрахователната премия оскъпяват кредита с
16,274%. При условие, че дължима се явява единствено главницата по
кредита, вещото лице сочи, че по кредита е надплатена сума в размер на
2958,21лв. В открито съдебно заседание, вещото лице допълва, че ако се
приеме, че главницата е в размер на 12500,00лв., и в ГПР освен
възнаградителната лихва се включи и застрахователната премия, размерът на
ГПР би възлязъл на 90,0483%.
С оглед възраженията на банката за начина на изчисляване на ГПР и по
искане на ищеца за изчисляване на надплатени суми по другите три договора
между страните, е назначена допълнителна съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установява, че между Г. К. Г., като кредитополучател
и "Т." ЕАД – кредитодател са сключени:
Договор за потребителски кредит №720031105074/14.12.2021г., по който
договор ищецът е усвоил сума в размер на 2220 лв. За погасяване на този
кредит от ищеца са заплатени суми на дати 26.01.2022г. и 25.02.2022г. в общ
размер на 2369,79 лв.
Договор за потребителски кредит №720031105340/25.12.2021г., по който
ищецът е усвоил сума в размер на 8060,00лв. За погасяване на този кредит, на
15.02.2022г., от страна на ищеца е заплатена сума в общ размер на 8336,20лв.
Договор за потребителски кредит №**********, по силата на който, на
05.03.2022г. ищецът е заплатил на ответното дружество сумата в размер на
558,82лв.
Вещото лице е установило, че в случай, че по тези три договора се
дължи само главница, по Договор №720031105074 е надплатена сума в размер
на 149,79лв., по Договор за кредит №720031105340 е надплатена сума в
размер на 276,20лв. и по Договор за кредит №********** е надплатена сума в
размер на 58,82лв.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Сключеният между страните договор има характеристиките на договор
за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, спрямо който са
приложими специалните изисквания на ЗПК и ЗЗП.
4
Разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗПК императивно установява
съдържанието на договора за потребителски кредит, част от което е
годишният процент на разходите по кредита /ГПР/ - чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита
изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от
всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит.
Съгласно § 1 т. 1 от ДР на ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя"
са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси,
възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на
кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за
допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално
застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за
услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,
когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски
клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва
нотариалните такси.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит
трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на ГПР по начина,
посочен в приложение № 1. Изрично разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК
постановява, че ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в евро и във валута, определена с
постановление на Министерския съвет на Република Б..
В настоящия случай е безспорно установено, че се касае до сключване
на договор за потребителски кредит, при който длъжникът се е присъединил
към застрахователни програми на кредитора, "Защита на кредита" и "Защита
на сметките" за кредитополучателите на потребителски кредити,
предоставени от "Т."ЕАД. Изтеглен е допълнителен кредит в размер на
застрахователната премия, като главницата за възстановяването на заетите
суми е оформена общо и за двата дълга. Възнаграждението на кредитора е
начислено общо и в крайна сметка ведно с него и застраховката е постигнат
общ размер по кредита, т. е. крайно дължима сума, която надхвърля по размер
почти два пъти размера на реално изтеглената сума. При това в
застрахователното правоотношение кредиторът действа като застрахователен
агент срещу комисионна, която не е посочена. Липсват и данни по делото
части от застрахователната премия по застрахователното съглашение /предвид
направените плащания по договора за потребителски кредит/ да са били
реално заплатени на застрахователите.
5
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, в
посочения размер на ГПР по договора – 34,39% са включени само договорната
лихва и разходите на банката за обслужването на кредита, при коректно
поведение на двете страни. Застрахователната премия не е включена при
изчисляване на ГПР. В случай, че в ГПР освен възнаградителната лихва се
включи и застрахователната премия, размерът на ГПР би възлязъл на
90,0483%, което определено е над максималния допустим размер на ГПР,
установен с разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.
В случая, независимо, че в договора за кредит е посочено, че
застрахователното правоотношение не е незадължително за получаване на
кредита, разходите по него следва да се включат в общите по кредита за
потребителя и да участват при формирането на ГПР, защото са част от
конструкция, прикриваща допълнително възнаграждение за кредитора, което
представлява разход по основния договор и следва да бъде включен в ГПР.
Посоченият в процесния договор ГПР не отговаря на действителния размер на
разходите по кредита, поради което този договор не отговаря на
императивното изискване относно неговото съдържание, установено в чл. 11,
ал. 1, т. 10 от ЗПК.
С оглед гореизложеното, като не са включени застрахователните премии
в размера на ГПР в процесния договор за потребителски кредит, е налице
противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК и договорът кредит е недействителен
на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
По въззивната жалба на Г. К. Г.
Съобразно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, по обявения за недействителен
договор №**********/08.02.2012г. дължима е единствено главницата по
кредита в размер на 12500 лв. От заключението на съдебно-счетоводната
експертиза се установява, че по този договор Г. Г. заплатил общо 15458,21лв.
Следователно недължимо платената сума е в размер на 2958,21лв..
Действителността на другите сключени от Г. с "Т." ЕАД кредити - ДПК
№720051105074, ДПК №720031105340 и ДПК №********** не е проверявана
в настоящото производство, единствено в който случай на преценка подлежи
наличието на неоснователно заплатени суми по тях.
Поради съвпадане на правните изводи на двете инстанции,
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода от спора и доколкото и двете въззивни жалби се явяват
неоснователни, страните не си дължат разноски.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 599/18.06.2025г., постановено по гр.д. №
218/2024г. по описа на Районен съд – гр.С..
6
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7