Решение по адм. дело №429/2025 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на чл. 197, ал. 2 от Данъчноосигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано по жалба на Д. Д. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „България“ № 104 - А срещу Решение № 174 от 15.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта, с която е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № С250025-022-0090602/ 01.08.2025 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми и платежни сметки, по сметка с [IBAN], открита в „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 7867.59 лв.

Оспорването е основано на твърдения за постановяване на обжалваното решение при допуснати съществени процесуални нарушения и в нарушение на материалния закон. Поддържа се, че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка и в разрез с чл. 39, ал. 1 от ЗА, предвиждаща забрана за налагане на запор върху парични средства, които клиент предоставя за разходване на адвокат.

Отправя се искане за отмяна на решението на директора, както и на потвърждаващото го постановление на публичния изпълнител. Претендират се и разноски.

В открито съдебно заседание, оспорващият поддържа жалбата. Позовава се на липса на задълбочена проверка от страна на ответника относно естеството средствата, а именно – дали са лични или доверителни. С наложения запор се накърнява сферата на клиенти на жалбоподателя, с което се нарушава целта на закона.

Отправя искане за отмяна на постановлението за налагане на обезпечителни мерки.

Ответникът- директорът на ТД на НАП Варна, чрез процесуален си представител, в съдебно заседание, излага съображения за неоснователност на жалбата. Без налагане на обезпечителни мерки, изпълнението ще се затрудни, в предвид наличие на публично задължение на жалбоподателя. Поддържа, че преди налагане на запора е извършен анализ на сметката, открита в „Банка ДСК“ ЕАД. Отправя искане за нейното отхвърляне, както и за присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид представените по делото доказателства - по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, приема за установено следното от фактическа страна:

Д. Д. К. има непогасени публични задължения в размер на 7867.59 лв. от които лихва - 891.55лв и главница - 6976.04лв.

Задълженията са за осигурителни вноски по подадени декларации обр. 6 за периоди от 2022г. до 2025г. и данък по ЗДДФЛ .

С оглед събиране на тези публични задължения, е образувано е изпълнително дело № *********/10.07.2025г., изпратено е съобщение за доброволно плащане и не е постъпило плащане в доброволния срок.

С Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С250025-022-0090602/ 01.08.2025г . е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банковите сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касетите и суми. предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми по платежни сметка, открити при доставчик на платежни услуги в: „Банка ДСК“ ЕАД – в размер на 7867.59 лв.; „Обединена българска банка“ ООД – размер на 7867.59 лв.

За да издаде акта с това съдържание, прието е от административния орган, че длъжника няма имущество и събирането на задължението ще се затрудни, и е предприето налагане на обезпечение.

Лицето извършва дейност - свободна професия като адвокат. Има банкови сметки в Банка ДСК като само върху една от тях е наложен запор, тъй като не е открита по чл. 39 от Закона за адвокатурата. Преценка по кои сметки следва да бъде наложен запора се извършва от съответната банкова институция.

На 05.08.2025г. е получен отговор от Банка ДСК, с вх. № С250025-000- 0468985/ 05.08.2025г., че Д. Д. К., като упражняващ „свободна професия" с ЕИК *********, има открита разплащателна сметка, която не е клиентска.

Въз основа на повторно справка от „Банка ДСК“ ЕАД, е изпратен отговор с вх. № С250025-000-0476089/ 07.08.2025г., в който се сочи, че сметката на Д. Д. К., ЕИК *********, с [IBAN], е открита като „стандартна разплащателна сметка на бизнес клиент" и същата не е на основание чл. 39 от Закона за адвокатурата.

Срещу процесното ПНПОМ е депозирана жалба от Д. Д. К., адресирана до Директора на ТД на НАП – Варна.

С Решение № 175 от 15.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки изх.№ С250025-022-0090602/01.08.2025г . на публичен изпълнител на ТД на НАП Варна.

За да постанови този резултат, прието от решаващия орган, че

ПНПОМ е издадено от компетентен орган - публичен изпълнител, съгласно правомощията, определени в чл. 167 ДОПК, въз основа на мотивирано искане от орган по приходите, спазени са изискванията за форма и съдържание на постановлението, посочени в чл. 196, във връзка с чл. 121, ал. 2 ДОПК. Спазени изискванията на чл. 121, ал. 1 и на чл. 121, ал. 3 ДОПК, а наведените в жалбата възражения са неоснователни и недоказани. Независимо за целите, за които се използва, тъй като сметката не е декларирана като клиентска, върху същата може да бъде наложен запор. Не са представени доказателства, че постъпващите по нея суми не са на длъжника.

Решението на директора на ТД на НАП е съобщено на жалбоподателя на 18.08.2025 г.

В хода на съдебното производство, е изискана информация от „Банка ДСК“ ЕАД относно наименованието вида на банковия продукт за сметка с [IBAN], в т. ч. и относно приложимата тарифа.

В отговор вх. № 2530/ 23.09.2025 г. от банковата институция се сочи, че според параметрите тази банкова сметка е за тип „основна стандартна сметка на адвокат“, предназначена за обслужване на ежедневния бизнес оборот на регистрирани адвокати/ адвокатски дружества.

Гореустановената фактическа обстановка, налага правни изводи:

Жалбата е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт. Същата е депозирана е в срока за оспорване на решението на директора на териториалната дирекция по чл. 197, ал. 2, вр. чл. 121, ал. 2 ДОПК. Решението е връчено на 18.08.2025 г., а жалбата е подадена на 25.08.2025 г., т. е. в нормативно определения 7- дневен срок.

Жалбата е депозирана от легитимиран субект – адресат на оспорения ИАА и при наличие на правен интерес от успешно провежда на предприетото оспорване.

Гореизложеното обуславя извода, че жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, допустимата жалба е и основателна, по следните съображения:

Съгласно чл. 197, ал. 3 ДОПК съдът отменя обезпечителната мярка, ако длъжникът представи обезпечение в пари, безусловна и неотменяема банкова гаранция или държавни ценни книжа, ако не съществува изпълнително основание или ако не са спазени изискванията за налагане на предварителни обезпечителни мерки по чл. 121, ал. 1 и чл. 195, ал. 5 ДОПК.

В случая, по делото липсват надлежни доказателства (а и твърдения) за представени от жалбоподателя обезпечение в пари, банкова гаранция или държавни ценни книжа.

Поради отсъствие на хипотезите на чл. 77 и 78 ДОПК, в настоящия случай, съдът не дължи проверка за спазването на условията на чл. 195, ал. 5 от ДОПК.

При анализ за съблюдаване на нормативното предписание на чл. 121, ал.1 от ДОПК, решаващия състав констатира надлежно сезиране на публичен изпълнител от орган по приходите.

ПНОМ е издадено от компетентен орган по см. на чл. 121, ал. 2 и чл. 195, ал. 2 ДОПК. – старши публичен изпълнител при ТД на НАП - Варна.

ПНОМ е издадено в писмена форма и съдържа всички реквизити, посочени в разпоредбата на чл. 196, ал. 1 ДОПК.

Комплексният анализ на разпоредбата на чл. 121, ал. 1 ДОПК налага извода, че целта на производството по предварително обезпечаване на публични вземания е да се запази имуществото в патримониума на длъжника, посредством осуетяване възможността за извършване на разпоредителни сделки и действия с имуществото на лицето, в резултат на които събирането на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски ще бъде невъзможно или значително ще се затрудни.

В предвид целта на закона, предложението на органа по приходи до публичния изпълнител следва да съдържа мотиви именно в насока нейното спазване т.е. излагането на аргументи за невъзможно или затруднено събиране на публичните задължения и необходимост от предотвратява на действия, които биха довели до намаляване имуществото на ревизираното лице.

В случая, неправилна е преценката на административния орган относно естеството на сметката, запорирана в „Банка ДСК“ ЕАД. Тази сметка е адвокатска по смисъла на чл. 39, ал. 1 от Закона за адвокатурата, което обстоятелство безспорно се установява от писмото на банката, приложено на л. 71 – л. 72 от делото.

Налице е неправилно приложение на материалния закон, както от публичния изпълнител, който с ПНОМ е включва в запора и тази сметка, така и от административния орган, който в нарушение на императива по чл. 39, ал. 1 от ЗАдв. не е отчел този релевантен факт и е потвърдил изцяло постановлението.

Съгласно чл. 39, ал. 1 от ЗАдв, паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката или от адвоката от ЕС, могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентската сметка може да разкрива както адвокат или адвокат от ЕС, така и от адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката и на адвоката от ЕС или на адвокатското дружество и не подлежат на запориране.

В хода на процеса, не са ангажирани писмени доказателства, от които да се установява, че постъпилите по процесната сметка суми или поне някоя от тях е част от дохода на адвоката и има различно предназначение от плащането на разноски, различни такси, хонорари за други лица, суми за завеждане на дела и др. Ето защо, не може да се приеме за доказано твърдението, че преводите по тази сметка са извън целите на чл. 39, ал. 3 от ЗАдв.

Действително нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАдв, изисква за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент да се води отделна партида, както и, че до 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът или адвокатът от ЕС е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата. В ЗАдв не е предвидена форма за този вид отчет, нито за валидност, нито за действителност, а също така отчетът както във всеки договор за поръчка касае единствено отношенията между доверител и довереник, а не и отношенията между доверителя и приходната администрация.

В обобщение на изложеното, след като запорът върху клиентските сметки на адвокатите, изрично и категорично е изключен като възможност, то същият е изначално незаконосъобразен. Запорът върху вземания на длъжника от банки, съгласно чл. 202, ал. 1 от ДОПК, се извършва чрез връчване на запорно съобщение на банките, като запорът се смята наложен от часа в деня на връчване на запорното съобщение на банката. Запорирането на специалната клиентска сметка на жалбоподателя възпрепятства упражняването на професията му, поради което горепосоченото постановление за налагане на обезпечителни мерки и обжалваното решение на Директора на ТД на НАП – Варна, с което е потвърдено, нарушават принципът на съразмерност по чл. 6 от АПК, приложим в настоящото производство ,на основание § 2 от ДР на ДОПК, и противоречат на императивната законова регламентация в чл. 39, ал. 1, изр. 3 от ЗАдв, поради което са незаконосъобразни и следва да бъдат отменени в тази част.

По изложените съображения, налага се извод за основателност на жалбата.

При този изход на правния спор своевременно направено искане от жалбоподателя следва да се удовлетвори, като ответника се осъди да му заплати сумата от 10 лева, представляваща извършени разноски за държавна такса.

Воден от горното, на основание чл. 197, ал. 2 и ал. 3, вр. с чл. 121, ал. 2 ДОПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Административен съд-Търговище, седми състав

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба на Д. Д. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „България“ № 104 – А, Решение № 174 от 15.08.2025 г. на Директора на ТД на НАП – Варна, в частта, с която, е потвърдено Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № С250025-022-0090602/ 01.08.2025 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми и платежни сметки, по сметка с [IBAN], открита в „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 7867.59 лв.

ОТМЕНЯ Постановление за налагане на обезпечителни мерки, с изх. № С250025-022-0090602/ 01.08.2025 г., издадено от старши публичен изпълнител при ТД на НАП – Варна, офис Търговище, в частта, с която е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови сметки, депозити, както и вложени вещи в трезори, включително съдържанието на касети и суми, предоставени за доверително управление или върху налични и постъпващи суми и платежни сметки, по сметка с [IBAN], открита в „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 7867.59 лв.

ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на Д. Д. К., [ЕГН], с адрес [населено място], ул. „България“ № 104 – А сумата от 10.00 (десет) лева, представляваща разноски по делото.

Решението не подлежи на обжалване.