№ 877
гр. Перник, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
при участието на секретаря АДРИАНА В. КОЧАРКОВА
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20251720101528 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на А. Д. П. срещу „Креди Йес“
ООД. Ищецът твърди, че на ****************** е сключил договор за потребителски
кредит (Договора) с ответника в размер на 2000,00 лева, като е получил сумата и е
следвало да върне сума в размер на 2356,30 лева (главница + възнаградителна лихва) в
рамките на 43 седмици. Твърди се още, че съгласно чл. 6 от Договора, в тридневен
срок кредитът следва да се обезпечи с поръчители – 2 физически лица, отговарящи на
конкретни условия, както и второ обезпечение по негов избор – първа по ред ипотека,
банкова гаранция или издаване на ценна книга в полза на заемодателя – ответник.
Твърди, че при неизпълнение на това задължение, съгласно чл. 8 от Договора му се
начислява неустойка в размер на 1900,70 лева.
Приема, че клаузата за неустойка в Договора е нищожна като заобикалящи
правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Също така, тази „неустойка” не изпълнява
обезщетителна функция, тъй като тя не зависи от вредите от неизпълнението на
основното договорно задължение. Неустойката по никакъв начин не кореспондира с
последици от неизпълнението, а се начислява като добавък към погасителните вноски,
следователно така, както е уговорена, неустойката в този размер би се дължала и при
редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените
вноски. Намира, че уговорката, че неустойката се дължи не при неизпълнение на
основното договорно задължение, а че се дължи независимо дали кредиторът е
претърпял вреди от настъпило неизпълнение, то тя изначално не притежава
обезщетителна функция. Намира също, че клауза се заобикаля и разпоредбата на чл.
33, ал. 1 ЗПК, тъй като с нея се уговаря още едно допълнително обезщетение за
неизпълнението на акцесорно задължение - недадено обезпечение. Счита че
посочената клауза за неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради
противоречието й с добрите нрави и поради изключително завишения размер на
неустойката спрямо отпуснатите суми.
Твърди, че е заплатил на ответника сума в общ размер на 3246,70 лева, с който е
1
погасил задължението си към ответника е дал без основание сума в размер на 700,89
лева.
С оглед на изложеното моли съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да му заплати сума в размер на 700,89 лева - полученото без основание по
чл. 8 от Договора.
Претендира разноски.
Ответникът е депозирал отговор в срок, с който оспорва предявения иск.
Признава сключването на Договора и конкретните му клаузи, предвиждащи
начисляването на неустойка в случай на непредставяне на уговорените обезпечения, но
твърди, че сумата по неустойката е 651,80 лева, изчислена индивидуално за ищеца,
съобразно параметрите на Договора. Същата била индивидуално уговорена,
съобразена с правилото на чл. 92, ал. 1 ЗЗД и не противоречала на закона, тъй като
страните са я договорили свободно. Твърди, че дължимостта на неустойката не
произтича от самото сключване на договора, а зависи от сбъдването на конкретно
условие – ищецът да представи или не съответното обезпечение, за което си
задължение е бил наясно при сключването на Договора. Оспорва да е налице
заобикаляне на чл. 19 ЗПК, тъй като неустойката не следва да се включва в ГПР, тъй
като не е изначално дължима като възнаградителната лихва или други разходи по
кредита. Оспорва конкретната клауза да е в противоречие с добрите нрави.
С оглед на изложеното моли съда да отхвърли предявения иск.
Счита, че по чл. 38 ЗА следва да се определи възнаграждение за процесуалния
представител в размер не по – висок от 100,00 лева.
Претендира разноски.
В съдебно заседание страните не се представляват. Депозират писмени молби
като поддържат така предявения иск, съответно възражения.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд Перник е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца суми, получени без
основание.
По делото за безспорно и ненуждаещо се от доказване сключването на договор
за потребителски кредит ******************/****************** между ищеца –
кредитополучател и ответника кредитодател, като на ищеца е отпусната и е получил
сума в размер на 2000,00 лева. Ищецът не е осигурил обезпечение, поради което му е
начислена неустойка.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
ответника е сключен договор за паричен заем, по силата на който ответникът е
предоставил на ищеца сумата от 2000,00 лева срещу насрещното задължение на ищеца
– кредитополучател да върне предоставения му за възмездно ползване финансов
ресурс на четиридесет и три месечни погасителни, ведно с начислената
възнаградителна лихва или сумата в общ размер от 2356,30 лв. Уговорен е месечен
лихвен процент от 3,40 % и годишен процент на разходите от 49,075 %.
От клаузите в договора - чл. 6 е видно, че ищецът се задължава да обезпечи
вземането с осигуряването на гарант, отговарящ на конкретни условия, препращайки
към Общите условия, които страните не са представили, а ищецът е посочил линк
към тях, и още едно обезпечени по избор – ипотека, особен залог, банкова гаранция
или ценна книга.
2
При непредставяне на посоченото обезпечение, по силата на чл. 8 от Договора
при неосигуряване на съответните обезпечения в тридневен срок от подписване на
Договора, му се начислява неустойка в размер на 1900,70 лева, като общото
задължение по Договора ще бъде 4257,00 лева.
На база документите, представени от ответника, е установено погасяване на
задължение по Договора - първоначално 1586,00 лева - извън съдебно признато от
ответника с негово писмо до ищеца от 16.10.2024 г., което изявление се ползва с
висока доказателствена стойност в процеса (неизгодно за него материално
удостоверяване). В същото писмо се сочи, че задължението по Договора е в общ
размер на 4257,00 лева и непогасената част е в размер на 2671,00 лева.
На същата дата ищецът е превел в полза на ответника сума в размер на 1660,70
лева съгласно представената разписка от Easypay. Основанието за плащане е
******************.
Тези доказателства не са оспорени от ответника, поради което съдът приема, че
той е получил сума в общ размер на 3246,70 лева от ищеца по Договора.
Във връзка със служебно вменените на съда задължения по изследване
валидността на Договора, настоящият състав приема, че за да бъде валидно сключен
договорът за потребителски кредит е необходимо да отговаря на предвидените в
разпоредбите на чл. 10, ал. 1 ЗПК, чл. чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12,
ал. 1, т. 7-9 ЗПК. В конкретния случай тези реквизити са налице.
Същевременно обаче съдът приема, че уговорената клауза за начисляване на
неустойка в размер на 1900,70 лева (не 651,80 лева, както ответникът твърди) води до
недействителност на тази клауза. Това е така, защото принципът на справедливостта
изисква да се закриля и защитава всеки признат от закона интерес, а определянето на
неустойка в размер на 95 % от целия размер на кредита за неосигуряване на поръчител
със завидна кредитна история и доходи към датата на Договора (съгласно конкретните
изисквания) и друго обезпечение, ресурсът за осигуряване на което би бил по - висок
от размера на кредитите в конкретния случай, без да се държи сметка за евентуално
предсрочно погасяване е в явно противоречие с добрите нрави - несанируем порок,
визиран в чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Същевременно тази клауза недвусмислено попада в
хипотезата на чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, т. 5 ЗЗП. Те не е индивидуално уговорена както
ответникът твърди.
Само за пълнота следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на
главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира
пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за кредит, съобразно
договореното. Такава клауза изцяло противоречи на добрите нрави, тъй като нарушава
принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните
функции, които законодателят определя за неустойката, поради което настоящият
състав намира, че тази клауза е нищожна. В тази част процесният договор не е породил
правно действие и същата не се дължи.
При тези правни изводи съдът приема, че задължението по Договора на ищеца
към ответника е в общ размер на 2356,30 лева (последна падежна дата е 24.04.2025 г.),
като същият е заплати 3246,70 лева, или 890,40 лева над дължимата се сума.
Ето защо съдът приема, че искът е доказан в своето основание. Установи се
също, че ответникът е получил без основание сума в размер на 890,40 лева, а
претенцията е до размер от 700,89 лева, поради което предявеният иск следва да се
уважи изцяло.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
3
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени съобразно изхода от спора. Ищецът е
стори разноски в размер на 50,00 лева.
Претендирано е и възнаграждение по чл. 38 ЗА в полза на адвокат Д. Г. в размер
от 480,00 лева с ДДС. Това възнаграждение обаче се определя от съда съгласно чл. 38,
ал. 2 ЗА, а и ответникът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Съдът като
прецени липсата на фактическа и правна сложност по делото, че същото е приключило
в рамките на едно съдебно заседания, определя възнаграждение в размер на 360,00
лева с ДДС, съобразно наложилата се съдебна практика.
Ответникът също е претендирал разноски, но при този изход от спора няма
право на такива
В светлината на гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД „Креди Йес“ ООД,
ЕИК ********* да заплати на А. Д. П., ЕГН ********** сума в размер на 700,89 лева
представляваща недължимо платена сума по договор за потребителски кредит
******************/******************, ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба в съда (22.04.2025 г.) до окончателното изплащане на
сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Креди Йес“ ООД да заплати на А.
Д. П. сума в размер на 50,00 лева, разноски съобразно изхода от спора.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 38 ЗА „Креди Йес“ ООД да
заплати на адвокат Д. Г. сума в размер на 360,00 лева с ДДС разноски за оказаната
безплатна правна помощ съобразно изхода от спора.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд Перник.
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
4