№ 20589
гр. София, 13.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20251110106368 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, с която
******************, ЕИК ***************, със седалище и
адрес на управление: ******************************, е
предявило срещу М. Й. Б., ЕГН **********, с адрес:
***********************, в условията на обективно
кумулативно съединяване установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за установяване съществуването на вземания на ищеца
спрямо ответника, както следва: за сумата в размер на
500,00 лв., представляваща остатък от изискуема главница
по договор за потребителски кредит № OL00096210 от
19.04.2024г., ведно със законната лихва от 28.09.2024 г. до
окончателното плащане, за сумата от 7,38 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от
1
20.08.2024г. до 27.09.2024г., за които вземания в полза на
ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 57881/2024 г. по описа на СРС, 45 с-в.
Ищецът ***************** твърди, че на 19.04.2024г.
сключил с М. Й. Б. от разстояние договор за потребителски
кредит № OL00096210, по силата на който на последната
бил отпуснат заем на стойност от 500 лв., при ГПР – 48.36%,
ГЛП – 40.10%, такса експресно разглеждане: 0 лв.,
неустойка: 0 лв. Сочи, че за ответната страна е възникнало
задължение да погаси кредита в срок от 4 месеца съгласно
определен погасителен план, като размерът на
погасителната вноска възлизал на 135,61 лв. Излага, че
целта на процесния кредит била пълно погасяване на
кредит № OL00088937/20.12.2023г., отпуснат на името на
кредитополучателя. Поддържа, че след сключването на
договора кредитодателят изпълнил задължението си да
предаде заемната сума, за което получил потвърдителен
имейл. Навежда твърдения, че ответникът не е изпълнил
задължението си по кредита, като не били извършвани
никакви плащания. Поради изложените съображения
счита, че в негова полза са възникнали притезания за
дължимата главница и законна лихва за забава. Моли за
уважаване на предявените искове. Претендира разноски, в
това число и сторените в заповедното производство.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал
отговор на исковата молба, с който възразява срещу
2
дължимостта на мораторната лихва и законната лихва за
забава. Оспорва автентичността на договора за кредит и
приложенията към него с аргументи, че не са подписани от
него. Навежда доводи, че процесната сделка е
недействителна поради липса на съгласие, доколкото
липсвало изразена по ясен и недвусмислен начин воля.
Оспорва твърденията, че заемната сума му била отпусната
и предадена. Поддържа, че действително приложения в
облигационното отношение ГПР е различен от посочения в
договора, тъй като в неговия размер не били включени
таксата за експресно разглеждане и неустойката. Счита
уговорката за предоставяне на обезпечение за нелоялна
търговска практика. Възразява, че посоченият лихвен
процент не отговаря на действително приложения,
доколкото уговорената неустойка представлявала добавка
към договорната лихва. В условията на евентуалност
релевира възражение, че уговорената договорна лихва
противоречи на добрите нрави, тъй като нахвърля
трикратната стойност на законната лихва за забава.
Евентуално поддържа, че уговорената неустойка е нищожна
и неравноправна с аргументи, че излиза извън присъщите
обезщетителна, обезпечителна и санкционна функции и е
уговорена във вреда на потребителя. Отново в условията на
евентуалност възразява, че клаузата, уреждаща такса за
експресно разглеждане, също е недействителна поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК и поради противоречие с
добрите нрави. Моли за отхвърляне на исковите претенции.
3
Претендира разноски.
В съдебно заседание ищецът *****************,
редовно призован, не се представлява. С молба с вх. №
312624/25.09.2025г. поддържа исковата молба и моли за
уважаване на исковете.
В съдебно заседание ответникът М. Й. Б., редовно
призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. №
314604/29.09.2025г. поддържа отговора на исковата молба и
моли за отхвърляне на исковете.
Исковете са допустими, като предявени при наличието
на правен интерес, от лице в полза на което е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК от 09.10.2024г. в производството по ч.гр.д. №
57881/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав, и в срока по
чл.415 от ГПК.
Анализът на събраните по делото доказателства и
изслушаната ССчЕ, които си кореспондират и са
сътносими, поради което съдът ги кредитира, дава
основание на съда да приеме, че процесното вземане
произтича от сключен между страните договор за
потребителски кредит № 0L00096210 от 19.04.2024г., по
силата на който заемодателят е предоставил на ответника,
като заемател, заемна сума в размер на 500 лева, при ГЛП
от 40,10% и ГПР от 48,36%, платима на на четири месечни
вноски, всяка в размер на 135,61 лева, съгласно
4
погасителен план /Приложение № 1/, неразделна част от
договора. Изслушаната по делото ССчЕ установява, че при
определяне на ГПР кредиторът е взел единствено като
разход възнаградителната лихва, при параметри: усвоена
сума от 500,00 лева, договорна лихва – 42,44% и срок на
кредита от 4 месеца – ГПР е 48,36%. Вещото лице е
констатирало заплатени във връзка с процесния договор от
ответника суми, а непогасените задължения по пера са
както следва: главница в размер на 500,00 лева,
възнаградителна лихва от 42,44 лева и мораторна лихва от
7,38 лева, за периода от 20.08.2024г. до 27.09.2024г.
Първото възражение на ответника е, че между
страните не е възникнало правоотношение по договор за
заем, тъй като договорът не е подписан от ответника,
съответно и на това основание е налице липса на съгласие
от него, което от своя страна формира извод за нищожност
на договора. Това възражение съдът намира за
неоснователно. Следва да се опсочи, че договора е сключен
по реда на ЗПФУР по електронен път от разстояние. По
отношение на тези договори, освен общите нормативни
правила, установени със Закона за потребителския кредит,
приложими са съдържащите се в Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние, Закона за платежните
услуги и платежните системи и Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги.
Договорът е предоставен заедно с приложенията в кориците
на ч. гр. д. № 57881/2024 г. по описа на СРС. В разпоредбата
5
на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване
факти и обстоятелства във връзка със сключването на
договор за предоставяне на кредит от разстояние, като
доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик
на услугата. За доказването на преддоговорната
информация и на електронните изявления, отправени
съгласно ЗПФУР, се прилага Закона за електронния
документ и електронните удостоверителни услуги. Според
чл. 3 от Закона за електронния документ и електронните
удостоверителни услуги, електронният документ
представлява всяко съдържание, съхранявано в електронна
форма, по-специално текстови или звуков, визуален или
аудиовизуален запис. В случаите, в които законът изисква
писмена форма, независимо дали същата е за
действителност или за доказване, тя се счита спазена, след
като е съставен електронен документ. Освен това в чл. 18,
ал.3 от ЗПФУР се предвижда, че изявленията, направени
чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от
разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват
със съгласието на другата страна и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в
тях.
По настоящото дело съдът намира за установено, че
между страните е възникнало облигационно
правоотношение по силата на договор за кредит от
разстояние. Не констатира и да е налице нищожност на
договора, като сключен при липса на съгласие. Липсата на
6
съгласие по смисъла на чл. 26, ал.2, пред.2 от ЗЗД е тежък
порок на правната сделка, който е налице, ако
волеизявлението е направено при т.н. "съзнавана липса на
съгласие" /напр. изтръгнато с насилие, направено без
намерение за обвързване/, при което този тежък порок е
непоправим и непреодолим - за да породи действие,
договорът трябва да бъде сключен отново. В случая не се
извеждат от приетия по делото доказателствен материал
такива индикации. Правилата и реда на действията,
касаещи елементите на фактическия състав на сключване
на договора са посочени подробно в неговия текст. Така в т.
3.1 е посочено, че сключването му става онлайн в личния
профил на Кредитополучателя, след коректно попълнена
апликационна форма. Предвидени са още и последващи
действия- в случай, че Кредитополучателят е одобрен от
Кредитора, Кредиторът изпраща на e mail адреса на
Кредитополучателя проект на Договора за кредит,
съдържащ предложение по всички въпроси, касаещи
страните. В случай, че Кредитополучателят е съгласен с
всички клаузи на договора и не желае промяна на нито една
от тях, Кредиторът му изпраща чрез СМС потвърждаващ
код, който след въвеждането си прави активен бутон
"Подпиши" в профила на Кредитополучателя. Съгласно т.
3.1.3. от процесния договор, чрез въвеждането на този код и
след натискане на бутон "Подпиши", Кредитополучателят
потвърждава желанието си за сключване на Договор за
кредит с Кредитора. Според чл. 2 от договора, същият се
7
счита за сключен и влиза в сила след въвеждане на
уникален код, който Кредиторът е изпратил на
Кредитополучателя под формата на СМС. Уникалният код
се въвежда от Кредитополучателя в личния му профил,
създаден в платформата на Кредитора и служи като
потвърждение за сключване на договора. Страните изрично
се съгласяват въвеждането на уникалния код,
потвърждаващо приемането на Договора за кредит, да има
силата на саморъчен подпис, съгласно чл. 13, ал. 4 от
Закона за електронния документ и електронния подпис.
След като Кредитополучателят потвърди сключването на
договора, посредством въвеждане на уникалния код,
изпратен му с СМС от Кредитора, Кредиторът незабавно
превежда сумата по кредита по посочената от него в
заявлението банкова сметка или по алтернативен начин,
избран от Кредитополучателя.
По делото е представено искане за заем, отправено чрез
интернет платформата на заемодателя, свалени от
системата на кредитодателя. В Договора за кредит и в
искането за отпускането му са посочени личните данни на
кредитополучателя - ответник. Следва да се посочат и
отдавнашните отношения между страните, тъй като видно
от договора, целта на кредита е пълно погасяване на друг
кредит, отпуснат на ответника от *****************.
Посочена е заемната сума в размер на 500 лв., лихвен
процент, годишен процент на разходите, по която сумата да
бъде преведена, като безспорно се установи и че заемната
8
сума е преведена на ответника, видно от приетите по
делото платежно нареждане за предоставен заем и
потвърдителен имейл за получаване на сумата от 500, 00 лв.
Договорът за заем е реален договор и обстоятелството, че
ответникът е отправил искане за отпускане на кредит, в
което е посочил личните си данни, че сумата в размер на
500, 00 лв. е усвоена от него, доказват възникнало между
страните облигационно отношение.
От друга страна ответникът релевира допуснати
нарушения на ЗПК, който е приложим, доколкото не е
налице изключението по чл. 4, ал.6 от ЗПК. Ответникът
твърди, че клаузата, предвиждаща заплащане на такса
"експресно разглеждане" противоречи на закона – чл. 10а
от ЗПК, като сочи и нищожност, поради противоречие с
добрите нрави. На следващо място излага и съображения за
неравноправност на клаузата. Също така посочва, че
клаузата за неустойка представлява всъщност добавена
договорна лихва и като такава е неравноправна, което от
своя страна обосновава извод, че ГПР не е този посочен в
договора, тъй като в него не били включени таксата за
експресно разглеждане и за неустойка. Тук следва да се
уточни, че са заявени и твърдения за неравноправност на
тази клауза. Закупуването на спорната услуга "експресно
разглеждане" е предвидено в чл. 2. 2 от ОУ към Договора,
като е посочено, че кредиторът предоставя възможност на
кредитополучателя да заяви изрично експресно
разглеждане на подаденото искане за отпускането на
9
кредит. Същата е предвидена като допълнителна,
незадължителна услуга, при която на кредитополучателя се
гарантира обработка на искането и отговор в срок до 20
минути от изпращането му. Посочено е, че общата дължима
сума за тази допълнителна услуга е видима на сайта на
кредитора. Посочено е и, че тази услуга не е задължително
условие за отпускане на кредита. Съгласно чл. 10а, ал.1 от
ЗПК, кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за
потребителски кредит, а според ал.2 на същата разпоредба
не може да се изисква заплащане на такси и комисиони за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. В
случая предвиденото възнаграждение за приоритетно
разглеждане на документи и отпускане на кредит е
свързано с процедурата по усвояване на кредита,
респективно клаузата, която предвижда дължимостта му,
влиза в пряко противоречие с повелителната разпоредба на
чл. 10а, ал.1 от ЗПК. Нещо повече, спорната клауза
гарантира, че срещу заплащане на сумата се гарантира
бързо "разглеждане" на искането, което неминуемо
съставлява дейност по отпускане и усвояване на кредита,
обхванато от императивна забрана на цитираната
разпоредба на ЗПК за начисляване на допълнителни такси
и комисионни. С тази такса кредиторът се домогва да
набави допълнителни плащания извън предвидените в
закона. Не се установява конкретна услуга, която да е
предоставена срещу дължимостта на посочената сума,
10
както и не се установява да е заплатена и неустойка
отделно, извън посоченото в погасителния план. В чл. 26 от
договора е предвидено задължение на заемателя за
предоставяне на обезпечение в тридневен срок от
подписването на договора от две физически лица, които
следва да отговарят на определени изисквания като статус
и др., като в чл. 26, ал.2 от договора е предвидено, че при
непредоставяне на обезпечението се дължи предвидената в
т.5 и т.6 от договора неустойка. Действително тази
неустойка, въпреки, че не е събрана е разход по кредита и
следва да бъде включена в ГПР. В случая видно от
изслушаната ССчЕ тя не е включена в ГПР, което
обосновава извод, че кредиторът не се е съобразил с
императивните изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК.
Предвид всичко изложено, посочената уговорка в договора,
предвиждаща такса "експресно разглеждане" е нищожна на
основание чл.26, ал.1, пред.1 от ЗЗД, поради противоречието
й с норма с императивен характер /чл. 10а, ал.2 от ЗПК/, а
клаузата за неустойка като противоречаща на чл. 11,
ал.1,т.10 от ЗПК. Целта на чл. 11 ,ал.1, т.10 от ЗПК е
потребителят да получи пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка
с кредита, за да може да направи информиран и
икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради
това следва се приеме, че е налице нарушение на ЗПК по
отношение на съществен елемент на договора за кредит,
което съгласно чл. 22 от ЗПК води до недействителност на
11
договора поради противоречие със закона.
Съгласно чл. 23 т ЗПК когато договорът за
потребителски кредит бъде обявен за недействителен,
потребителят връща само чистата стойност на кредита, но
не дължи лихва или други разходи по кредита. Не се спори,
а и от доказателствата по делото се установи, че сумата от
500 лева е усвоена от кредитополучателя. Ответницата не
твърди и не е ангажирала никакви доказателства, от които
да се установи, че е възстановила изцяло или частично
задълженията си по договора, тоест може да се направи
извод, че не е плащала суми по него. Ето защо искът за
главница следва да бъде уважен за сумата от 500 лева,
ведно със законната от депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до
окончателното изплащане на вземането лихва. Като
неоснователен предвид разпоредбата на чл. 23 от ЗПК
следва да бъде отхвърлен акцесорния иск за мораторна
лихва за сумата от 7,38 лева, за периода от 20.08.2024г. до
27.09.2024г.
По искането за разноски.
При този изход на спора право на разноски се поражда
в полза и на двете страни, на основание чл. 78, ал. и ал.3 от
ГПК. С молба с вх. № 314604/29.09.2025г. ответникът прави
възражение за прекомерност на претендираното за
присъждане от ищеца адвокатско възнаграждение. Съдът
намира с оглед правната и фактическа сложност на делото,
12
цената на исковете, извършената работа от
представителите на ищеца /без явяване в единственото
о.с.з. по делото/, че претендираното възнаграждение е
прекомерно с оглед горепосочените критерии. Намаляване
на присъденото адвокатско възнаграждение и падането му
под минимума определен с Наредбата е допустимо, съгласно
най-новата практика на СЕС, обективирана в
постановеното Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на
СЕС, като съдът намира, че за да се падне под определения
от Наредбата минимум, следва да са налице такива
обстоятелства по делото, от които да се изведе
несправедливост дори и на минималния адвокатски
хонорар. Съдът намира, че искането за присъждане на
възнаграждение е свръх високо и не оправдава
извършената по делото работа, както и фактическата му и
правна сложност, а също и цената на исковете. В случая
доколкото възнаграждението е реално заплатено, съдът
намира, че възнаграждението в заповедното производство
следва да се редуцира до размера на сумата от 100,00 лева,
а в исковото до размера на сумата от 250,00 лева. Така на
ищеца в заповедното производство следва да му се
присъдят разноски в размер на 123,18 лева. В исковото
производство ищецът е заплатил държавна такса в размер
на 25,00 лева, като възнаграждението се редуцира до
размера на сумата в размер на 250,00 лева. Така на ищеца в
исковото производство следва да се присъдят разноски с
оглед изхода на спора в размер на 221,73 лева.
13
На ответника също му се следват разноски с оглед
изхода на спора, на основание чл. 78, ал.3 от ГПК. В
заповедното производство адвокат М. М. претендира
присъждане на адвокатско възнаграждение в хипотезата на
чл. 38, ал.2 от Закона за адвокатурата, но по ч.г.д. №
57881/2024г. по описа на СРС, 45-ти състав не е представен
договор за правна защита и съдействие, от който да е видно
страните да са уговорили представителство в
горепосочената хипотеза, включително и в исковото
производство, поради което съдът не присъжда разноски на
ответника.
Така мотивиран, съдът:
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните по предявените от *****************, ЕИК
*************** срещу М. Й. Б., ЕГН **********,
положителни установителни искове с правно основание чл.
422 от ГПК, че М. Й. Б. дължи на *****************,
сумата в размер на 500,00 лв., представляваща остатък от
изискуема главница по договор за потребителски кредит №
OL00096210 от 19.04.2024г., ведно със законната лихва от
28.09.2024 г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска за сумата от 7,38 лв., представляваща мораторна
14
лихва, за периода от 20.08.2024г. до 27.09.2024г., и за които
вземания в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 57881/2024 г. по
описа на СРС, 45 с-в.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *****************, ЕИК
***************, сумата в размер на 123,18 лева, деловодни разноски в заповедното
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА М. Й. Б., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на *****************, ЕИК
***************, сумата в размер на 221,73 лева, деловодни разноски в исковото
производство, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
15