Решение по КНАХД №1391/2025 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Производството е по реда на чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. чл.348 от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), вр. чл.208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. Н. Г., с адрес: [населено място], [улица], чрез пълномощника- адвокат С. М. С. от АК-Бургас, против Решение № 382 от 04.06.2025г., постановено по АНД № 1324 от 2025г. по описа на Районен съд – Бургас, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0769-004791 от 27.05.2024г., издадено от началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”.

Касаторът твърди, че оспореното решение е неправилно и се иска неговата отмяна. Районният съд направил погрешни изводи. Неправилно е прието, че актът е съставен в 3-месечният срок от откриване на нарушителя. Описва се хронологията относно датата на вмененото нарушение, датата, на която е спряно АНП, поради неоткриване на нарушителя и момента на неговото възобновяване. Погрешно е и разбирането на БРС относно прилагане на основанието за спиране по чл.43, ал.6 от ЗАНН, защото в случаят не е извършвано щателно издирване на нарушителя, според касатора. Позовава се на съдебна практика, като според цитиран текст от съдебно решение „двукратното търсене на жалбоподателя на декларирания от него адрес за кореспонденция с НАП, в рамките на една седмица, не може да се приеме за щателно издирване“. Според заявеното в касационната жалба единственото доказателство за издирване на лицето е намиращата се на л.12 от делото докладна записка относно оформяне и връчване на акт за установяване на административно нарушение, което според касатора по никакъв начин не може да бъде определена за „щателно издирване“. С излагане на тези свои доводи, касаторът цели да установи неправилно приложение на основанието за спиране на административнонаказателното производство, което не е отчетено от предходната съдебна инстанция, респективно е бил нарушен давностният срок за реализиране на отговорността, с издаване на процесното НП. Иска се отмяна на съдебното решение и на потвърденото с него постановление.

Посочените в жалбата оплаквания съдът [жк], ал.1, т.1 и т.2 от НПК– неправилно решение поради противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила.

В съдебно заседание, касаторът не се явява лично, а се представлява от адв.С., който поддържа жалбата и пледира да бъде уважена, респективно искането за отмяна на оспорения съдебен акт и за отмяна на наказателното постановление. Не са ангажирани нови писмени доказателства, допустими в касационното производство.

Ответникът по касация, редовно уведомен, не изпраща представител. Не взема становище по оспорването.

Прокурорът обосновава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба и предлага да бъде потвърдено съдебното решение.

След като прецени доводите и становищата на страните и събраните по делото доказателства, въз основа разпоредбите на закона, Административен съд – Бургас, в настоящия състав, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.211 от АПК от надлежна страна, по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК, за която съдебният акт бил неблагоприятен и в съответствие с изискванията за форма и реквизити, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА. Констатираното налага да бъде разгледана по същество, при което съдът намери следното:

Производството в Районен съд–Бургас е образувано по жалба на А.Г., против наказателно постановление № 23-0769-004791 от 27.05.2024г. издадено от Началник група към ОД на МВР- Бургас, Сектор „Пътна полиция”, с което за нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП и на основание чл.182, ал.4, вр. с ал.1, т.6 от ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 1700 лева, както и кумулативно предвиденото в закона административно наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 месеца.

Районен съд – Бургас е потвърдил наказателното постановление, а за да постанови това решение съдът приел фактическата обстановка, както следва:

На 10.06.2023г. в 04.14 часа, на път първи клас I-6, км.495+182 от КПП-1 в посока към кв.Пети километър жалбоподателят А. Г. управлявал МПС- л.а. „Ситроен“, с рег.№ [рег. номер], негова собственост с наказуема скорост 116 км/ч, при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В-26 за населено място /до 50 км/ч/. Описано е техническото средство, с което е измерена скоростта, респективно отчетеният толеранс от -3%, при което превишаването е с 66 км/ч. Съдът е съобразил, че собственикът не е посочил друго лице, което е управлявало автомобила на посочените дата и място, след като надлежно е запознат със снимковия материал. Обсъдени са фактите и обстоятелствата, свързани с [жк], като извършено в условията на „повторност“ и конкретните два броя електронни фишове, респективно датите, на които същите са влезли в сила. Изтъкната е и високата степен на обществена опасност на процесното деяние. Съдът се е позовал на показанията на св.К.Н., както и на всички приобщени по делото писмени доказателства, които са надлежно обсъдени. Съдът е съобразил релевантните към спиране на административнонаказателното производство факти и обстоятелства и е обосновал правилни изводи. При липсата на основания за отмяна на НП или неговото изменение, съдът е потвърдил оспореното наказателно постановление изцяло.

Настоящият касационен състав счита, че решението на Районен съд-Бургас е ПРАВИЛНО.

Съгласно чл.63в ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд, на основанията предвидени в НПК, по реда на глава ХІІ от АПК.

Съгласно чл.218 от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно.

Противно на изложеното от касатора, съдебното решение е съобразено с указанията на материалния закон и процесуалните правила. При постановяването му, съдът е изследвал в пълнота релевантните към спора факти и обстоятелства, като изложените мотиви относно ангажирането на административнонаказателната отговорност на касатора се споделят и от настоящия състав на АдмС-Бургас.

Касационната инстанция приема, че решаващият състав е обосновал изводите си, въз основа на събраните по делото доказателства, с които е изяснена фактическата обстановка по случая. Действително, в хода на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и съставените АУАН и НП съответстват на законовите изисквания.

НЕОСНОВАТЕЛНО е оплакването за неправилно спиране на АНП, поради липсата на щателно издирване.

На първо място, следва да се отбележи, че наличието на основание за спиране на производството, поради неоткриване на нарушителя, каквото е осъществено в хода на настоящото АНП и преценката дали законът и неговите указания са приложени правилно не може да се основава на цитати от съдебни решения по други казуси, още по-малко свързани с реализиране отговорността на съвсем различен вид субект- юридическо лице, защото АНД и решението по което е постановено от състава на БРС е във връзка с отговорността именно на юридическо лице /фирма/, а не на физическо лице, какъвто е настоящият случай. Нещо повече, подходът с цитирането на изречение от съдебния акт на същия съдебен състав на БРС е некоректен и същото е извадено от контекста на мотивите на съда, защото в следващото изречение на съдебното решение се сочи, че въпросната фирма има и друг адрес, за който липсват данни за търсене и при тези констатации е отречено правилното приложение на чл.43, ал.6 от ЗАНН.

Действително, основанията за спиране на едно или друго производство се обсъждат в съдебните актове, но изводите на един или друг съдебен състав не могат да се пренасят шаблонно от един казус в друг, с цитиране на удобно за тезата на касатора изречение или пасаж от друго решение, в което съдът обсъжда съответните за производството факти.

Въпреки незадоволителния за касатора обем от материали, приложени по делото, които според него са относими към щателното издирване, а именно докладна записка, приложена на л.12 от първоинстанционното дело, следва да се отбележи, че тя съдържа достатъчно изчерпателна информация за наличието на изискуемото от закона издирване и това се установява именно от нейното съдържание. Видно от описаното в докладната записка, освен, че нарушителят не е намерен на известния за органите на полицията адрес, в нея е обективирано и провеждане на разговори със съседи, които са заявили, че „такова лице не живее на адреса“. При така установеното от служителя Св.М., изготвил докладната записка, не може да се твърди, че не е проявено усилие за търсенето на лицето, предвид факта, че според заявено от съседи такова лице не живее там. Освен това, в докладната записка е удостоверено, че са правени проверки в информационните масиви, посредством които служителят се е свързал и с родителите на Г. и „те заявиха, че същият живее в [населено място], но не знаят точен адрес“. При тези констатации и обективираните от докладната записка изявления, не може да се приеме тезата за липса на щателно издирване, при положение, че и родителите на търсеното лице заявяват, че не могат да посочат негов адрес. Ето защо, съвсем закономерно и обосновано от тези данни, производството е било спряно, на посоченото правно основание. Съпоставено с датата, на която производството е възобновено след откриване на А.Г., а именно датата 22.04.2024г., очевидно е спазен 6-месечният давностен срок за издаване на НП- 27.05.2024г.

В хода на съдебното производство по обжалване на НП също не са допуснати нарушения, противно на твърдяното в касационната жалба. Съдът е изложил обстойни мотиви, въз основа на кои доказателствени източници е направил своите изводи, а тези доказателства са събрани по предвидения законов ред и установяват извършеното от касатора административно нарушение, за което е санкциониран. Фактите относно наличието на предходни санкции за превишаване на разрешената скорост при управление на МПС от страна на същия водач не са спорни по делото и също са надлежно установени от доказателствените източници, коментирани в първото съдебно решение и мотивите на БРС се споделят изцяло, към които настоящата инстанция препраща по реда на чл.221, ал.2, изр.2-ро от АПК.

Обобщено, в хода на производството не са допуснати съществени нарушения на производствените правила, нито са нарушени норми на материалния закон, а наложените наказания съответстват на законовите указания, поради което касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предвид изложеното, касационният съд намира, че първоинстанционното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно, от което произтича оставянето му в сила.

Разноски не се претендират от ответника и не се присъждат такива.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, вр. чл.218 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, Административен съд – Бургас, XIII -ти състав,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 382 от 04.06.2025г., постановено по АНД № 1324 от 2025г. по описа на Районен съд – гр.Бургас.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.