Р Е Ш
Е Н И Е
№ 262033
гр. Пловдив, 19.07.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I граждански състав, в публично заседание на двдесет
и осми юни през две хиляди и двадесет и
първа година, в състав:
Районен
съдия: АНЕТА ТРАЙКОВА
при участието на
секретаря Невена Назарева, като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 13128 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба на
ЗК „Пчела“ в ликвидация с адрес:село *********** против Електроразпределение ЮГ ЕАД с ЕИК ****** с
правна квалификация член 59 ЗЗД.
Ищецът твърди, че собственик на сграда трафопост и позмеления имот, в
който е ситуиран трафопоста, които били ползвани от Електроразпределение ЮГ ЕАД
без да има правно основание за това в периода 25.11.1994г. – 25.11.2019г.
Правото на собственост върху недвижимите имоти била установена със сила
на пресъдено нещо между страните с влязло в сила съдебно решение по въззивно гр.
дело № 2301/2018 г. на Пловдивски окръжен съд.
Ищецът твърди, че след приключване
на съдебния спор за собствеността върху сградата и земята, отправил покана до
Електроразпределение Юг ЕАД за заплащане на обезщетение за неоснователното
ползване на двата обекта, но получил отговор от ответника с изразяване на несъгласие
с размера на поисканото обезщетение. В отговора му било посочено също така, че
дължат единствено цена на достъп за ползване на трафопоста, без да сочат конкретен
размер.
В отговора на исковата молба,
подаден в срока по член 131 ГПК, ответникът излага следните твърдения и
възражения:
Признава обстоятелствата, че трафопостът
е собственост на кооперацията, както и че в процесния период ответникът е имал
разположени в този трафопост собствени негови съоръжения.
Признава също така, че трафопостът
се е ползвал от дружеството до 18.10.2020 г., след която дата това ползване е
било преустановено, за което се представя наряд №******, удостоверяващ
преместването на съоръжението.
Относно твърдението на ищеца, че е
ползвал без основание обекта - земя излага това, че не е ползвал терена, като дори и да го е ползвал
с оглед намиращите се в трафопоста енергийни съоръжения, е осъществявал право на ползване, което право
му било предоставено по силата на Закона на енергетиката, доколкото се касаело за
вече изграден енергиен обект-трафопост, за който е приложима разпоредбата на
чл. 60 от Закона за енергетиката и енергийната ефективност, и според която разпоредба
сервитутното право е възникнало по силата на самия закон, поради която причина
не дължи обезщетение на собственика за ползването на земята.
В случай, че съдът приеме, тази претенция
за основателна да се има предвид обстоятелството, че като цяло обектът
функционира като трафопост, при което за предоставения му достъп ответникът
дължи обезщетение по чл. 117, ал. 8 от ЗЕ, което се определя по специална
методика, определена от ДКЕВР.
Ответникът сочи, че ищецът не е
представил документи, които да доказват правото му на собственост върху
съоръженията, данни за разходите за обслужване на съоръжението и доказателства
за стойността на ДМА, които били необходими за определяне на цената за достъп.
В случай, че претенцията относно
ползването на земята бъде уважена следва да се има предвид, че претендираната
от ищеца сума е изключително завишена и не отговаря на действителните величини
определени от пазара на имота.
Пловдивски районен
съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно
чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от правна и фактическа страна
следното:
Правната
квалификация на така предявените обективно кумулативно съединени искове е по
член 59 ЗЗД.
С протоколно определение между
страните за безспорни са приети обстоятелствата, че трафопостът и земята са
собственост на ищеца, както и че в трафопоста на ищеца е имало монтирани ел.
съоръжения на ответника до 18.10.2020 г.
Уважаването на исковете по член 59 ЗЗД е предпоставено от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е
собственик на вещта; липса на правно основание за ползването на вещта;
настъпило в резултат на ползването обедняване на ищеца и обогатяването на
ответника.
Първата от изложените предпоставки е налице и по
нея страните нямат спор- правото на собственост върху двата обекта.
Относно втората от предпоставките- липса на
основание за ползване следва да се
изложи, че страните са водили спор за
собственост върху процесните земя и трафопост, с оглед на което между тях не е
имало сключен договор, по силата на който на ответника да е бил предоставен
достъп до собствения на ищеца трафопост срещу заплащане на съответно за това
обезщетение за ползване.
От своя страна ответникът не е изтъкнал
основание за ползването на трафопоста, ето защо следва да се приеме, че е
налице и втората от предпоставките – липса на основание за ползването му.
Относно претенцията за ползването на терена
около трафопоста, съдът намира същото за неоснователно, тъй като такова
ползване не е установено, но и доколкото
за енергийното дружеството като собственик на съоръженията, монтирани в
трафопоста, който енергиен обект е заварен вече изграден към м. юли 1999г., е
възникнало вещно право на ограничена власт върху чуждия поземлен имот,
принадлежащ на кооперацията и представляващ изгода за ползването на този имот –
т. наречения сервитут по силата на самия закон по смисъла на пар. 26 ПР на ЗЕ и член 60, ал. 1, т. 1 от ЗЕЕЕ
/отм./. Освен това съгласно член 64, ал. 3 ЗЕ в полза на енергийното
предприятие възникват права за прокарване на въздушни и подземни електрпроводи,
преминаване на представители на енергиното предприятие през служещия имот за
извършване на дейности по експлоатация, изграждане и обслужване на въздушните
проводи.
Изслушано е заключение, с допълнение към заключение
от вещото лице инж. Т.Б., съгласно което са определени пазарни наеми за двата
обекта, по задачи на ищеца, и е
определена цената на достъп до обекта трафопост по член 117, ал. от ЗЕ,
по поставена от съда задача.
Това заключението не е оспорено от страните,
изготвено е компетентно и безпристрастно, ето защо съдът го кредитира. Трафопостът по смисъла на т. 23 и 22 от ДР на
ЗЕ представлява енергиен обект и част от електроразпределителната мрежа, ето
защо като специфичен обект за него приложима е специалната нормативна уредба в
Закона за енергетиката. За собствениците
на тези обекти съществува задължение да
предоставят достъп на преносното предприятие през собствените им уредби за
целите на преноса на ел. енергия, но не безплатно, а като заплащат цена за
предоставения достъп в размер, определен по методиката, одобрена от комисията.
Обезщетението в случая представлява сумата, която енергийното предприятие
се е обогатило в резултат на неплащане
на цената за достъп, ако беше сключен договор
по член 117, ал. 1 ЗЕ, и с която собственикът на трафопоста е обеднял
поради неполучаване на цената за достъп.
Ползването на трафопоста е прекратено на
18.10.2019г., видно от представения наряд №
***** за работа по ел. съоръжения с напрежение до 1000 V и това обстоятелство
не е оспорено от страните.
Според вещото лице цената на достъп за процесния
период е в размер на 2 028,43 лева, като искът за ползването на трафопоста,
който е предявен като частичен за сумата от
504 лева от общия размер от 12 300 лева за периода 25.11.2014г. до
25.1.2019г., следва да се уважи изцяло, а частичният иск за присъждане на
обезщетение за неоснователното ползване на земята около трафопоста в размер на
120 лева, от общ размер 3 000 лева за
периода 25.11.2014г. – 25.11.2019г., следва да се отхвърли като неоснователен.
По разноските:
На ищеца съобразно уважената част от исковете ще се присъдят
разноски от 50 лева за държавна такса и 150 лева за възнаграждение за вещо
лице.
На ответника съобразно отхвърлената част от исковете ще се присъди
юрк. възнаграждение в размер на 100 лева. Доколкото ищецът не е внесъл
възнаграждението за вещото лице в размер на 218 лева в указания му десетдневен
срок, ще бъде осъден да ги заплати на вещото лице.
Така мотивиран, съдът,
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК
*******да заплати на ЗК „Пчела“ в ликвидация с адрес: село А., общ. С., обл.
П., представлявано от ликвидатора си Н. А. И.сумата от 504 лева, представляваща
обезщетение по член 59 ЗЗД, изразяваща се в цената за достъп до трафопост/сграда/
с площ от 13,60 кв.м., построен в ПИ № 13 с обща площ от 958 кв.м., попадащ в
УПИ ІІ-озеленяване, кв. 1 по ПУП на с. А. общ. С., обл. П.за периода
25.11.2014г. – 25.11.2019г., който иск е предявен като частичен от общ размер
на 12 300 лева, като отхвърля частичният иск по член 59 ЗЗД за заплащане
на обезщетение за неоснователно ползване на ПИ № 13 с обща площ от 958 кв.м.,
попадащ в УПИ ІІ-озеленяване, кв. 1 по ПУП на с. А., общ. С., обл. П. за
периода 25.11.2014г. – 25.11.2019 г. в размер на 120 лева от обща сума от 3000
лева, като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА „Електроразпределение Юг“ ЕАД с ЕИК ***** да заплати на
ЗК „Пчела“ в ликвидация с адрес: село А.о, общ. С., обл. П., представлявано от
ликвидатора си Н. А. И.сумата от 200 лева разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА ЗК „Пчела“ в ликвидация с адрес: село ********,
представлявано от ликвидатора си Н. А.И. да заплати на „Електроразпределение
Юг“ ЕАД с ЕИК ******* сумата от 100 лева разноски по исковото производство.
ОСЪЖДА ЗК „Пчела“ в ликвидация с адрес: село ********,
представлявано от ликвидатора си Н. А. И.да заплати на вещото лице Т.С.Б.
възнаграждение в размер на 218 лева.
Решението може да бъде
обжалвано с въззивна жалба пред Пловдивски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия:/п/ Анета Трайкова
Вярно с
оригинала.
Секретар:
Н.Н.