РЕШЕНИЕ
№ 4133
гр. Варна, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:М.С.
при участието на секретаря А.Люб. Д.
като разгледа докладваното от М. С. Гражданско дело № 20243110112176 по
описа за 2024 година
И за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава „ХІІІ- та“ от ГПК вр. чл. 357 и сл. КТ.
Делото е образувано въз основана искова молба подадена от Д. Н. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр. В., ж.к. „В****“ бл. ****, ет. *****, ап. ***, с която
претендира да бъде осъдено „Б*** с**** г***" ****, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр. С****, ж.к. „С**** Т****“ бл. *** „**“, вх. „****“, ет. ****, ап.
****, да му заплати сумата от: 13848,40 лева - сбор от дължими неизплатени месечни
трудови възнаграждения за положен извънреден труд, за периода 01.08.2021г. -
30.11.2023г., както следва - за м. 08.2021г. - 88,56 лв., за м. 09.2021г. - 194,88 лв., за м.
10.2021г. - 278,64 лв., за м. И.2021 г. - 88,56 лв., за м. 12.2021г. - 194,88 лв., за м.
01.2022г. - 121,80 лв., за м. 02.2022г. - 48, 12 лв., за м. 03.2022г.- 88,56 лв., за м.
04.2022г. - 364,26 лв., за м. 05.2022г. - 196,14 лв., за м. 06.2022г. - 96,72 лв., за м.
07.2022г. - 76,14 лв., за м. 08.2022г. - 22,14 лв., за м 09.2022г. -414,12 лв., зам. 10.2022г.-
228,42 лв., зам. 11.2022г. - 22,14 лв., за м. 12.2022г. - 196,14 лв., за м. 01.2023г. - 167,04
лв., за м. 02.2023г. - 146,40 лв., за м. 03.2023г. - 159,48 лв., за м. 04.2023г. - 195,12 лв., за
м. 05.2023г. - 234,24 лв., за м. 06.2023г. - 26,58 лв., за м. 07.2023г. - 83,52 лв., за м.
08.2023г. - 50,88 лв., за м. 09.2023г. - 215,46 лв., за м. 10.2023г. - 26,58 лв. и за м.
11.2023г. - 106,32 лв., ведно със законната лихва върху сумата, от деня на завеждане на
исковата молба в PC В*** - 27.09.2024г., до окончателното изплащане на главницата; и
2. 1013,35 лева - сбор от дължими обезщетения за забава върху всяко от посочените
неизплатени месечни трудови възнаграждения включени в сумата от 3848,40лв., за
период от деня следващ падежа на задължението /29-то число на месеца, следващ
отчетния месец/, до деня предхождаш този на депозиране на исковата молба в съда -
26.09.2024г.
В исковата молба са изложени следните обстоятелства, на които се основават
претендираните права: По силата на трудов договор № ****/****. ищецът работил при
ответника считано от 31.03.2021г. на длъжност „О****“, с код по ***** с месторабота
в гр. В****. Основното месечно трудово възнаграждение било в размер на 650
1
/петстотин и десет/ лева, като с допълнително споразумение от 30.12.2022г. трудовото
възнаграждение било променено на 780 /седемстотин и осемдесет/ лева;
допълнителното възнаграждение за трудов стаж и професионален опит било в размер
на 0,6% за всяка година трудов стаж във фирмата, платимо еднократно до 28-мо число
на месеца, следващ месеца на полагане на труд. Работното време било определено на 8
часа, като реално полагания труд бил на 12 часови смени, а понякога и по-дълги, при
сумирано изчисляване на работното време. Предвиден бил основен платен годишен
отпуск в размер на 20 работни дни. Срок за предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение не е бил уговорен, с оглед на което е била възприета
разпоредбата на КТ за тридесетдневен срок за предизвестие. Със Заповед №
****/30.11.2023г., връчена му на 30.11.2023г., трудовото правоотношение е било
прекратено считано от 02.12.2023г., за което на 01.11.2023г. е получил предизвестие за
прекратяване на осн. чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, като причина за прекратяването е било
посочено – поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Излага, че през периода от 01.08.2021г. до 02.12.2023г. е полагал извънреден труд с
различна продължителност за всеки отработен месец. Положения извънреден труд не е
бил отчетен и за него не му е било начислено и изплатено допълнително трудово
възнаграждение. За гореизложеното е сезирал **** на **** В**** и Д*** „И**** по
т***“ гр. В***, които установили, че действително е полагал извънреден труд и за този
труд не е начислено и изплатено трудово възнаграждение. По изложените съображения
отправя искане за уважаване на иска. Претендират се разноски.
От страна на ответника не е постъпил отговор по чл.131, ал.1 от ГПК или молба
за гледане на делото в негово отстъствие.
В проведеното по делото на 27.10.2025г. открито съдебно заседание
представител на ответника или упълномощено от него лице не се е явил, като ищеца,
чрез процесуалния си представител – адв. Р. Ж. е направил искане съдът да постанови
неприсъствено решение. С протоколно определение от същата дата, искането е било
уважено от съда, предвид наличието на всички предвидени в чл. 238 ал.1 от ГПК
предпоставки – ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба, не се е
явил в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, както и общите основания за постановяване на неприсъствено
решение, изрично изброени в чл. 239 ал.1 от ГПК - на страните са указани
последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжата и от неявяването им в
съдебно заседание.
Съдът намира, че от приложените към исковата молба и приети по делото
писмени доказателства - трудов договор № ****/31.03.2021г. с допълнително
споразумение № *****/31.03.2021г., заповед за прекртатяване на трудов договор №
****/30.11.2023г.; сигнал с вх. № ******/26.07.2023г. до Д. на **** на **** – В. с
отговор от **** на **** –В. с изх. № *****/28.02.2024г., отговор от *** „****“- В*** с
изх.№ *****/31.03.2023г. на сигнал с вх. № 23019920/01.03.2023г., се установява
съобразно изискването на чл. 239 ал. 1 т. 2 ГПК и вероятната основателност на
предявените искове с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ, вр. чл. 262, ал.1, т. 4 от
КТ, вр. чл. 7 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата
и чл. 86 от ЗЗД.
На основание чл. 78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените по делото разноски, които според приложения списък по чл. 80
от ГПК и доказателствата за реалното им извършване – договор за правна помощ са в
размер на 800 лв. за адвокатско възнаграждение.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и
дължимата държавна такса в размер на 203,94 лв. за двата кумулативно предявени
иска.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Б. с*** г***" ****, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:
гр. С***, ж.к. „С*** Т***“ бл. *** „**“, вх. „***“, ет. ****, ап. **** да заплати на Д.
Н. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. В***, ж.к. „В***“ бл. ***, ет. ***, ап.
****, на основание чл. 128, т. 2 вр. чл. 262, ал.1, т. 4 от КТ, вр. чл. 7 от НСОРЗ
сумата от: 3848,40 лева, представляваща сбор от дължими неизплатени месечни
трудови възнаграждения за положен извънреден труд по договор № 030/31.03.2021г. за
периода 01.08.2021г. - 30.11.2023г., както следва - за м. 08.2021г. - 88,56 лв., за м.
09.2021г. - 194,88 лв., за м. 10.2021г. - 278, 64 лв., за м. 11.2021г. - 88, 56 лв., за м.
12.2021г. - 194,88 лв., за м. 01.2022г. - 121,80 лв., за м. 02.2022г. - 48,12 лв., за м.
03.2022г. - 88,56 лв., за м. 04.2022г. - 364,26 лв., за м. 05.2022г. - 196,14 лв., за м.
06.2022г. - 96,72 лв., за м. 07.2022г. - 76,14 лв., за м. 08.2022г. - 22,14 лв., за м 09.2022г.
- 414,12 лв., за м. 10.2022г. - 228,42 лв., за м. 11.2022г. - 22,14 лв., за м 12.2022г. - 196,14
лв., за м. 01.2023г. - 167,04 лв., за м. 02.2023г.- 146,40 лв., за м. 03.2023г. - 159,48 лв., за
м. 04.2023г. - 195,12 лв., за м. 05.2023г. - 234, 24 лв., за м. 06.2023г. - 26, 58 лв., за м.
07.2023г. - 83,52 лв., за м. 08.2023г. - 50,88 лв., за м. 09.2023г. - 215,46 лв., за м.
10.2023г. - 26,58 лв. и за м. 11.2023г. - 106,32 лв., ведно със законната лихва върху
сумата, от деня на завеждане на исковата молба в PC В*** - 27.09.2024г., до
окончателното изплащане на главницата и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от
1013,35 лева - сбор от дължими обезщетения за забава върху всяко от посочените
неизплатени месечни трудови възнаграждения включени в сумата от 3848,40лв., за
период от деня следващ падежа на задължението /29-то число на месеца, следващ
отчетния месец/, до деня предхождаш този на депозиране на исковата молба в съда -
26.09.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК „Б**** с**** г***“ ****, ЕИК
*****да заплати на Д. Н. Д., ЕГН **********, сумата от 800 лева, представляваща
сторени в производството разноски, изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал. 6 от ГПК „Б*** с**** г****“ ****, ЕИК
******, да заплати в полза на държавата по бюджета на съдебната власт по сметка на
ВРС сумата от 203,94 лева, представляваща дължима държавна такса по делото.
Решението на основание чл. 239 ал. 4 от ГПК е окончателно.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3