№ 642
гр. Разград, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ГАЛЯ МАВРОДИНОВА
като разгледа докладваното от ПАВЛИНКА АТ. СТОЯНОВА Гражданско
дело № 20253330100961 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съдът съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК.
Депозирана е искова молба от „Топлофикация – Разград“ АД, с която са предявени
обективно съединени искове против Д. Б. И. за признаване за установено, че дължи на
ищеца сумите: 253,59 лв. – главница за доставена топлинна енергия и свързаните такси за
дялово разпределение по партида с аб. № 201136 за отоплителните периоди: 01.03.2020 г. –
30.04.2020 г.; 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. (и изравнителна сметка за сезона); 01.10.2021 г. –
30.04.2022 г.; 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. (и изравнителната за сезона); 01.11.2023 г. –
31.03.2024 г. (и изравнителна сметка за сезона), ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до
окончателното изплащане и 74,98 лв., представляваща обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в
размер на законната лихва, начислена за периода от 01.05.2020 г. до 18.02.2025 г., за които е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 293/2025 г. по описа на Районен съд Разград.
Претендира разноски за настоящото производство и тези, сторени по заповедното
производство.
Твърди, че ищцовото дружество продавало (доставяло) на ответницата топлинна
енергия за битови нужди при публично известни Общи условия (ОУ), одобрени от КЕВР,
при спазване изискванията на Закона за енергетиката (ЗЕ) и Наредба № Е-РД-04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването и по цени, определени от Комисията, за гараж в сграда-
етажна собственост с централно топлоснабдяване.
Ответницата не изпълнила задължението си да заплати стойността на доставената
топлинна енергия и свързаните с нея такси за извършване на услугата дялово разпределение,
като за времето от 01.03.2020 г. до 31.03.2024 г. задължението било в размер на 253,59 лв.,
съгласно приложените по делото справки. Това наложило подаване на заявление за издаване
на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по което било образувано ч. гр. д. № 293/2025 г.
по описа на Районен съд Разград и по него съдът издал Заповед за изпълнение, с която
разпоредил ответницата да заплати на ищцовото дружество горните суми. Поради подадено
в срок възражение от длъжника срещу издадената заповед за изпълнение за „Топлофикация
– Разград“ АД бил налице правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сгради-етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия. Тъй като ответницата била
1
собственик на топлоснабден гараж № 3 с адрес: *********************************,
между нея и ищцовото дружество съществувало облигационно правоотношение с предмет
„продажба на топлинна енергия“ при Общи условия, с чиито клаузи според правилото на чл.
150 от ЗЕ клиентите били обвързани, без да е необходимо изричното им приемане.
Съдържанието на описаното продажбено правоотношение било определено в ОУ.
Основното задължение на дружеството – доставка на топлинна енергия било изпълнено
точно и качествено, но ответникът не престирал дължимата сума, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителна сметка, изготвена по реда за дялово
разпределение от топлинния счетоводител „Бруната“ ООД.
Задълженията на ответника по отоплителни периоди били, както следва: за сезон
2019/2020 г. – 15,38 лв.; за сезон 2020/2021 г. – 55,77 лв.; за сезон 2021/2022 г. – 61,88 лв.; за
сезон 2022/2023 г. – 62,49 лв. и за сезон 2023/2024 г. – 58,07 лв.
В нормативния срок за рекламация по отчета и разпределението на топлинната енергия
– 31 август на съответната година, нямало постъпили възражения от страна на ответницата,
поради което посочените суми били окончателни и не подлежали на преразглеждане по
размер.
Доколкото доставената в абонатната станция на сградата-етажна собственост топлинна
енергия подлежала на разпределение между отделните собственици на имоти, ответницата,
като собственик на гараж № 3 дължала стойността на енергията, отдадена от сградната
инсталация в имота.
Следвало да се има предвид, че ответницата не изпълнила задължението си да открие
партида за имота, поради което и на основание чл. 63, ал. 2 от ОУ, била открита такава по
служебен път.
С оглед на това, че задължението не било изпълнено, на основание чл. 32, ал. 6 от ОУ и
чл. 86 от ЗЗД, ответницата дължала и обезщетение в размер на законната лихва за всеки ден
забава, след изтичане на 30-дневен гратисен период, считано от издаване на фактурата, до
окончателното плащане. За периода 01.05.2020 г. – 18.02.2025 г. обезщетението за забава
върху претендираната главница било в размер на 74,98 лв.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответницата, която в срока по
чл. 131 от ГПК е подала отговор, в който изразява становище за недопустимост, а по
същество за неоснователност на исковите претенции с искане за отхвърлянето им изцяло и
присъждане на разноските по делото.
Твърди, че не била пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск. Била
собственик на гараж в сграда, находяща се в **************************, но никога не
била ползвала помещението от закупуването му до сега. Винаги било магазин за търговия с
непромишлени стоки с договор за наем. Първоначално – от закупуването му до 2008 г.
наемател и титуляр на партида бил ЕТ „Иван Неделчев Иванов“, а от края на 2008 г., без
прекъсване в магазина наемател бил „Неломил“ ЕООД. Неизвестно било защо девет години
след този факт, на 28.11.2017 г. бил съставен документ – Заявление за прехвърляне на
партида с положен подпис на неизвестно за нея лице. На 23.01.2018 г. писмено възразила
срещу партида на нейно име, без нейно знание и съгласие.
Следвало ищецът да се запознае на място дали се предоставя услугата доставка на
топлинна енергия. Замервания и изравнявания не били правени и нямало как да се направят
без да се посети обекта, а режимът на достъп бил специален заради оръжията и
боеприпасите, които се съхранявали там. След като едноличният търговец преустановил
дейността си, стоката била изкупена и дейността била продължена от търговското
дружество. При това положение ищецът следвало да закрие партидата на стария наемател и
да открие такава на новия наемател. По подобен начин се развили отношенията с доставките
на ел. енергия.
От приложените Общи условия било видно, че при промяна на наемното
правоотношение новият и предишният наемател били длъжни да подадат до продавача
заявление за откриване и закриване на партида по образец. Ако предишния наемател не
подаде заявление, само тогава продавачът можел да търси собственика, но това му право
било погасено по давност. Според разпоредбата на чл. 60, ал. 5 от ОУ, продавачът имал
право да разкрие партида на новия наемател, а не на собственика. От анализа на чл. 60 от
2
ОУ следвало категорично, че задълженията са на наемателите, а не на собственика и
продавачът можел да открие партида „служебно“ само на новия наемател. На това основание
счита, че неправилно била прехвърлена партидата от наемател на собственик.
Никой никога не бил замервал или проверявал каква част от тръбите преминават през
магазина и каква е площта му. Ако били извършени такива замервания, ищецът щял да е в
известност кой е ползвателя/наемателя. Неправилно била изчислена както площта, така и
разпределението, като неправилно била начислена и такса партида.
Оспорва заявлението за служебно откриване на партида, като счита, че не е породило
действие, поради незаконосъобразност. Оспорва и справката за задълженията за периода
01.03.2020 г. – 17.07.2024 г., като неправилно формирани от неправилно изчислени и
неверни данни. Оспорва и индивидуалните справки за ползване на топлинна енергия за
исковите периоди. За нито един от останалите гаражи в цялата сграда не била определяна и
търсена такава цена на услуга.
Част от претендираните задължения били погасени по давност – тези извън
тригодишния срок от подаване на Заявлението по ч. гр. д. № 293/2025 г., за което прави
възражение за погасяването им по давност, като счита същите за недължими.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото
доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна
следното:
Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна енергия.
Видно от представеното по делото заявление за промяна на партида от 29.11.2017 г.,
партида с абонатен номер 90379 за гараж, находящ се в
********************************* е прехвърлена служебно от ЕТ „Иван Неделчев
Иванов“ на Д. Б. И.. Към заявлението е приложен нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 116, том I, рег. № 1058, дело № 83/2002 г., от който се установява, че
ответницата е собственик на процесния гараж. От представената по делото справка за
задълженията и индивидуални справки за използваната топлинна енергия за отчетни
периоди м. 11.2019 г. – м. 04.2020 г., м. 11.2020 г. – м. 04.2021 г., м. 10.2021 г. – м. 04.2022 г.,
м. 11.2022 г. – м. 04.2023 г. и м. 11.2023 г. – м. 04.2024 г. се установява доставената топлинна
енергия за съответния отоплителен период и дължимата сума за начислената енергия,
отдадена от сградната инсталация.
По реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 293/2025 г. е издадена заповед за изпълнение
№ 127/20.02.2025 г. срещу Д. Б. И. в полза на „Топлофикация Разград“ АД за сумата 253,59
лв. незаплатена топлинна енергия и такси за услугата „дялово разпределение“ за
отоплителни периоди 01.03.2020 г. – 30.04.2020 г.; 01.11.2020 г. – 30.04.2021 г. (и
изравнителна сметка за сезона); 01.10.2021 г. – 30.04.2022 г.; 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. (и
изравнителната за сезона); 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г. (и изравнителна сметка за сезона),
ведно със законната лихва от 19.02.2025 г. до изплащане на вземането и за сумата 74,98 лв.
лихва за периода 01.05.2020 г. – 18.02.2025 г.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия от „Топлофикация Разград” АД гр. Разград на потребители за битови нужди и
решение № ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл. 3, ал. 1
на същите, купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на
топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на
ползване на имот в топлоснабдена сграда. В чл. 13 от ОУ е посочено, че купувачът е длъжен
да заплаща дължимите суми за топлинна енергия в срок, който съгласно чл. 32, ал. 1 е 30-
дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а относно заплащането на
изравнителните сметки, този срок тече от датата на издаване на данъчните дебитни известия
– ал. 2. При неизпълнение в срок на задължението за плащане, купувачът заплаща на
продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на
заплащане на топлинна енергия, съгласно чл. 32, ал. 6.
От приложения договор за наем от 03.10.2008 г. се установява, че ответницата е отдала
под наем помещение от 38,50 кв. м., находящо се в **************************,
представляващо магазин за промишлени стоки, за който Община Разград е издала
удостоверение за вписване на обект Магазин за търговия с нехранителни стоки (оръжия,
3
боеприпаси, туристическо оборудване) на „Неломил“ ЕООД.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният установителен иск е допустим, тъй като за претендираните суми е
издадена заповед за изпълнение.
Разгледан по същество, същият се явява частично основателен и доказан, по следните
съображения:
За топлоподаването, осъществявано от ищеца, са приложими разпоредбите на Закона
за енергетиката, Наредба № Е-РД-04-1/12.03.2020 г. за топлоподаването и Общите условия за
продажба на топлинна енергия от „Топлофикация Разград“ АД на потребители за битови
нужди. Разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ предвижда, че продажбата на топлинна енергия
от топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сгради-етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия. Установено е, че ответницата е собственик на топлофициран имот с адрес:
********************************* и между нея и ищцовото дружество съществува
облигационно правоотношение с предмет „продажба на топлинна енергия“ при Общи
условия, с чиито клаузи, според правилото на чл. 150 от ЗЕ, е обвързана, без да е
необходимо изрично да ги приема.
Въз основа на представените по делото доказателства съдът приема, че процесният
гараж, собственост на ответницата, е присъединен към сградната инсталация, но в него няма
налични отоплителни тела с монтирани прибори за индивидуално отчитане на
потреблението на топлинна енергия, а се начислява единствено сградна инсталация и такса
партида. За процесните периоди фирмата топлинен счетоводител е определила стойността
на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, като задълженията на
ответницата са в размер на 253,59 лв., а на обезщетението в размер на законната лихва –
74,98 лв. Последното се дължи на основание Общите условия и чл. 86 от ЗЗД, който изрично
предвижда задължение за заплащане на обезщетение при неизпълнение на парично
задължение. Следователно, ответницата като собственик на имот в сграда с централно
топлоснабдяване, е страна по договор за доставка на топлинна енергия при общи условия и
дължи заплащане на отдадената от сградната инсталация топлоенергия.
Възражението на ответницата относно площта на гаража, освен че е неотнсимо, е и
неоснователно. Видно от представения с отговора на исковата молба договор за наем от
03.10.2008 г., сключен с „Неломил“ ЕООД, помещението е с площ 38,50 кв. м., а не 18 кв. м.,
както се твърди. Отделно от това, в приложените справки за използвана топлинна енергия не
се сочи площта на отопляваното помещение, а количеството на доставената топлинна
енергия – 40 куб. м.
Възражението относно служебната промяна на партидата също е неоснователно. По
смисъла на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, клиенти на топлинната енергия са собствениците и
титулярите на вещното право на ползване в сгради-етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, но не и наемателите. В чл. 60 от
Общите условия на ищеца е регламентирана правната възможност и наемателят да се счита
за купувач на топлинна енергия, в който случай продавачът открива партида на името на
наемателя, но по делото не са представени доказателства, че ответницата и наемателят са
изпълнили изискванията, посочени в Общите условия, за промяна на партидата, така че
наемателят да е този, който дължи заплащане на сумите за топлинна енергия.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответницата въвежда и
възражение за недължимост на исковите суми, поради разминаване в абонатните номера – в
исковата молба е посочен абонатен № 201136, а в представените с нея справки се сочи
абонатен № 90379, генериран в системата на топлинния счетоводител. Съдът намира, че не
дължи произнасяне по това възражение, тъй като същото е несвоевременно въведено в
процеса и е преклудирано.
Основателно е възражението на ответницата за изтекла погасителна давност, въведено
своевременно с отговора на исковата молба, за част от претендираните задължения, извън
тригодишния срок от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 293/2025 г.
4
Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за
наем, за лихви и за други периодични плащания. Съгласно приетото в тълкувателно решение
№ 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ВКС, ОСГТК, понятието „периодични плащания“ по смисъла
на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за
предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са
равни и плащанията да са еднакви.
В случая ответницата твърди погасяване по давност на задълженията, които са извън
тригодишния срок от подаване на заявлението по ч. гр. д. № 293/2025 г. и видно от
справката на „Топлофикация Разград“ АД за задълженията на Д. Б. И., за периода от
01.03.2020 г. до 18.02.2022 г. същите са погасени по давност до размера на 103,09 лв.
главница и 41,88 лв. обезщетение за забавено плащане. Следователно, предявените искове са
основателни за сумата 150,50 лв. главница, претендирана за отоплителни периоди 18.02.2022
г. – 30.04.2022 г., 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. (и изравнителната за сезона), 01.11.2023 г. –
31.03.2024 г. (и изравнителната за сезона), ведно със законната лихва върху тази сума от
19.02.2025 г. до окончателното изплащане, както и за сумата 33,10 лв. обезщетение за
забавено плащане по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва, начислена до 18.02.2025 г.,
до които размери следва да се уважат, а до пълните претендирани – да се отхвърлят, като
погасени по давност.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответницата следва да
заплати на ищеца направените от него разноски в исковото производство, съразмерно на
уважените искове, в общ размер на 99,86 лв., от които 43,98 лв. държавна такса и 55,88 лв.
юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В съответствие с разпоредбата на чл. 12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. на
ВКС по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл. 422 от ГПК
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, поради което върху ответницата
следва да се възложи сумата 41,91 лв. разноски в заповедното производство, от които 13,97
лв. за държавна такса и 27,94 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответницата се дължат направените от нея
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, но в случая не са представени
доказателства такива да са извършени.
Същата е представлявана безплатно в производството по делото от адв. Р. К., съгласно
представения договор за правна помощ и съдействие, поради което и на основание чл. 38, ал.
2 от ЗАдв, в полза на адвоката следва да бъде определено адвокатско възнаграждение по
делото. При определяне размера на същото съдът взе предвид изводите в Решение на СЕС
по дело С-438/22, като намира, че следва да откаже приложението на националната правна
рамка, определяща размера на адвокатските възнаграждения (Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
възнаграждения за адвокатска работа) и да определи размер на адвокатското възнаграждение
съобразно фактическата и правна сложност на делото. Касае се за установителен иск по чл.
422 от ГПК, като съдът отчита обстоятелството, че делото е приключило в едно съдебно
заседание, на което е присъствал процесуалният представител на ответницата, без
изслушване на свидетели и вещи лица, както и че същото не се отличава с висока степен на
сложност. Освен това, при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото
възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а
обезщетение за положения от адвоката труд, основан на принципа за неговата възмездност,
което обезщетение следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка
връзка с фактическата и правна сложност на делото, каквато в случая не е налице.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че възнаграждение в размер на 150
лева отговаря на фактическата и правна сложност на делото, както и на извършените от
процесуалния представител правни действия, изразяващи се в подаване на отговор на
исковата молба и явяване в едно съдебно заседание.
Воден от изложените съображения, съдът
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Б. И. с ЕГН **********, с адрес:
*********************************, ***, че дължи на „Топлофикация – Разград“ АД с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул.
„Черна“ № 7, сумата от 150,50 лв. (сто и петдесет лв. и 50 ст.) главница за доставена
топлинна енергия и свързаните такси за дялово разпределение по партида с аб. № 201136 за
отоплителните периоди: 18.02.2022 г. – 30.04.2022 г., 01.11.2022 г. – 30.04.2023 г. (и
изравнителната за сезона), 01.11.2023 г. – 31.03.2024 г. (и изравнителната за сезона), ведно
със законната лихва от 19.02.2025 г. до окончателното изплащане и сумата от 33,10 лв.
(тридесет и три лв. и 10 ст.) обезщетение по чл. 86 от ЗЗД в размер на законната лихва,
начислена за периода от 18.02.2022 г. до 18.02.2025 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч. гр. д. № 293/2025 г. по описа на Районен съд Разград, като ОТХВЪРЛЯ
ПРЕДЯВЕНИТЕ ИСКОВЕ за установяване на дължимост за главницата над определения
размер от 150,50 лв. до претендирания размер от 253,59 лв. и за обезщетението по чл. 86 от
ЗЗД в размер на законната лихва над определения размер от 33,10 лв. до пълната
претендирана сума от 74,98 лв., за които е издадена заповед за изпълнение № 127/20.02.2025
г. по ч. гр. д. № 293/2025 г. на Районен съд Разград, като ПОГАСЕНИ ПО ДАВНОСТ.
ОСЪЖДА Д. Б. И. с ЕГН **********, с адрес: *********************************,
***, да заплати на „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“ № 7, сума в размер на 99,86 лв.
(деветдесет и девет лева и 86 ст.) съдебни разноски в исковото производство и сума в размер
на 41,91 лв. (четиридесет и един лева и 91 ст.) разноски в заповедното производство по ч.
гр. д. № 293/2025 г. на РС Разград.
ОСЪЖДА „Топлофикация – Разград“ АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разград, Индустриална зона, ул. „Черна“ № 7 да заплати на адвокат Р. К. от
АК Разград сумата от 150,00 лв. (сто и петдесет лева) адвокатско възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Разград в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
6