№ 66
гр. Пловдив , 02.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в публично заседание на
двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен П. Чакалов
Членове:Румяна И. Андреева
Елена З. Калпачка
при участието на секретаря Бояна А. Дамбулева
като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Въззивно гражданско дело
№ 20215300501058 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Обжалва се Решение № 260203 от 21.01.2021 г. постановено по гр.д. №
9156/2020 г. по описа на РС Пловдив, II бр. състав, с което е осъден В. А. М.,
от гр. Първомай, обл. Пловдивска, да заплаща на И. В. М., от гр. Пловдив,
издръжка на основание чл. 144 от СК в размер на 300,00 лева месечно,
считано от 01.05.2020 г. до завършване на обучението на ищцата във висше
учебно заведение за предвидения срок на обучение до навършване на
двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение
или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна
вноска от падежа до окончателното изплащане.
Недоволен от така постановеното решение жалбоподателят В.М. –
ответник в първоинстанционното производство, подава въззивна жалба срещу
решението, чрез адв. Н., в частта, с която е присъдена издръжка за сумата над
100 лв. месечно за периода от месец май 2020 г. до месец януари 2021 г., и
над 50 лв. месечно за периода от месец февруари 2021 г. до завършване на
обучението на въззиваемата за предвидения срок месец юни 2022 г.,
1
включително, или настъпване на друга причина за прекратяване или
изменение на присъдената издръжка.
Счита постановеното решение частично неправилно, поради противоречие
с материално-правни разпоредби и частична необоснованост. Счита, че съдът
не е съобразил събраните по делото доказателства за възможностите му да
заплаща издръжка, поради което присъдения размер се явява явно
несъобразен с конкретиката на случая и непосилен за него, тъй като не са
преценени доказателствата по отношение на здравословното състояние на
съпругата му, както и на други деца, за които се грижи. Твърди, че след
постановяване на решението е настъпило ново обстоятелство – влошаване на
здравословното му състояние. Твърди необоснованост на решението,
доколкото не са обсъдени доказателствата за наличие на задължения към
банкови институции. Моли да бъде отменено решението в обжалваната част
и да бъде постановено друго, с което да бъде определена издръжка, платима
на въззиваемата М., в размер от 100 лв. месечно за периода от месец май 2020
г. до месец януари 2021 г., и 50 лв. месечно за периода от месец февруари
2021 г. до завършване на обучението и за предвидения срок - месец юни 2022
г., включително, или настъпване на друга причина за прекратяване или
изменение на присъдената издръжка.
Постъпил е отговор от И. В. М., от гр. Пловдив, чрез адв. М., в който се
излагат съображения за неоснователност на жалбата. Счита постановеното
решение в обжалваната част за правилно, обосновано и законосъобразно, за
което излага съображения, че разходите и са правилно преценени, доходите
на жалбоподателя също, че не се доказва намалена работоспособност,
съответно доходи, като разходите за погасителни вноски по кредити не следва
да се вземат предвид. Моли да бъде оставена без уважение жалбата и
потвърдено постановеното решение. Претендира заплащане на адвокатско
възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право и интерес
да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се
явява процесуално допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
2
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното първоинстанционно
решение е валидно и допустимо. Предвид горното и на основание чл. 269,
изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като
съдът се произнесе по правния спор между страните.
Районният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 144 от СК.
Безспорно по делото е установено от приетите писмени доказателства -
удостоверение за раждане и удостоверение от ПУ „Паисий Хилендарски“, че
В. А. М. е баща на пълнолетната И. В. М., която учи редовно в *** на ПУ
„Паисий Хилендарски“.
За заплащане на семестриални такси за два семестъра на година по 320
лв. и такси за допълнителна професионална квалификация учител след
третата година, по 600 лв., са приети доказателства както пред
първоинстанционния съд, така и в настоящата инстанция. Освен за заплащане
на такси за обучение, не се спори, че на пълнолетната дъщеря на
жалбоподателя са необходими и средства за ежедневна издръжка - за храна,
облекло и разходи за обучение, установени и с гласни доказателства, събрани
от районен съд.
Не се оспорват и обстоятелствата, че жалбоподателят има друго
малолетно дете, за издръжката на което е задължен, като не се посочва
размер. Семейството му се състои от малолетната му дъщеря, съпруга, която е
с влошено здравословно състояние и в отпуск поради временна
неработоспособност, както и дъщеря от първи брак на съпругата му, която е
непълнолетна, което се установя с представените удостоверения и
свидетелски показания. Не се оспорва и факта, че жалбоподателят е
съдлъжник по приетите по делото договори за кредит, по които общата
месечна вноска е около 782 лв. С неоспорени писмени доказателства,
представени от жалбоподателя, се установява, че месечното му брутно
трудово възнаграждение е в размер на около 2703 лв., няма доказателства и
твърдения, че реализира доходи от имущество.
Пред въззивната инстанция бяха приети доказателства, от които се
установява претърпяна хирургична интервенция на съпругата на
3
жалбоподателя и заплатени от нея разходи за лечение в размер на 1500 лв.,
както и временно намалена работоспособност. По отношение на
жалбоподателя се установява от представена епикриза от отделение по
ендокринология, новооткрит неинсулинозависим диабет тип 2, както и
временно ограничена работоспособност, а от епикриза от урологично
отделение на МБАЛ „Централ Хоспитал“ – Пловдив от 04.02.2021 г.,
претърпяна от жалбоподателя хирургична интервенция и издаване на
болничен лист за периода на временна нетрудоспособност от 23 дни.
За да има право на издръжка, на осн. чл. 144 от СК, следва навършилото
пълнолетие лице, да не може да се издържа от собствени доходи и
имущество, да продължава редовно, в конкретния случай, висшето си
образование, до навършване на 25 годишна възраст, поради което да се
нуждае от средства за издръжка. За разлика от издръжката, която родителите
дължат на ненавършилите пълнолетие свои деца, издръжката в този случай се
дължи само когато не представлява особено затруднение за родителите, тъй
като законодателят е приел, че принципно пълнолетните лица следва сами да
се грижат за издръжката си.
Ищцата И. В. М. е на 22 години, учи редовно обучение във висше
учебно заведение и не може да се издържа от имуществото си, доколкото
притежава единствено лек автомобил. Няма доходи и се нуждае от средства
за издръжка.
С оглед разпоредбата на чл. 144 от СК съдът прецени обстоятелствата,
че жалбоподателят получава месечно трудово възнаграждение в размер на
около 2 700 лв., от които следва да се приспадне дължимата издръжка за
малолетното му дете, която е с приоритет, дължима както от него, така и от
неговата майка, както и средствата за неговата издръжка и разходи, като не се
оспорва, че е съдлъжник по кредити. От друга страна не се доказа, че издържа
съпругата си, която, въпреки, че е с влошено здравословно състояние,
реализира доходи по трудово правоотношение, съответно получава
обезщетение при временна неработоспособност. Няма доказателства за
законово задължение за издръжка на други лица. Не се доказва и влошеното
здравословно състояние на жалбоподателя да води до трайна
неработоспособност, нито до невъзможност да упражнява трудовите си
4
задължения и реализира трудови доходи по трудовото си правоотношение.
При така изяснените обстоятелства, включително и с оглед събраните
доказателства пред въззивната инстанция, съдът приема, че за жалбоподателя
ще представлява особено затруднение да заплаща издръжката, в размер,
определен с обжалваното съдебно решение. Същият може да заплаща без
особени затруднения по смисъла на нормата на чл. 144 СК на пълнолетната си
дъщеря месечна издръжка в размер на 200 лв.
Ето защо решението на районния съд следва да се отмени в частта, с
която се осъжда жалбоподателят да заплати на въззиваемата издръжка за
разликата над 200 лв. до присъдените с обжалваното решение 300 лв., а в
останалата обжалвана част решението да се потвърди.
Доколкото не е събрана държавна такса по делото, в тежест на
ответника следва да се възложи дължимата държавна такса за производството
по делото, на осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК, съобразно Тарифата за държавни
такси, които се събират от съдилищата по ГПК, в размер на 288 лв..
Дължимата за въззивно обжалване такса не е внесена напълно, доколкото е
изчислена върху частта от иска, която се признава, а не която се обжалва.
Дължимата държавна такса върху обжалвания интерес, така, както е
формулиран в жалбата, е в размер на 121 лв., от които са внесени 35 лв.,
следователно дължими остават 86 лв., които следва да бъдат заплатени. Или
дължимата сума към бюджета на съдебната власт е в общ размер на 374 лв.
С оглед изхода на спора и направеното искане на пълномощника на
въззиваемата, следва да се определи възнаграждение на осн. чл. 38, ал. 2 от
ЗА, в размер на 300 лв., като се осъди жалбоподателят да заплати сумата от
171 лв., на осн. чл. 38, ал. 2 от ЗА, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260203 от 21.01.2021 г. постановено по
5
гр.д. № 9156/2020 г. по описа на РС Пловдив, II бр. състав в частта, с която е
осъден В. А. М., ЕГН **********, от гр. Първомай, обл. Пловдивска, ул.“***“
**, да заплаща на И. В. М., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „***,
издръжка, на основание чл. 144 от СК, до размера от 200 (двеста лева)
месечно, считано от 01.05.2020 г. до завършване на обучението на ищцата
във висше учебно заведение за предвидения срок на обучение, до навършване
на двадесет и пет годишна възраст при обучение във висше учебно заведение
или до настъпване на друга установена в закона причина за изменение или
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна
вноска от падежа до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ решение № 260203 от 21.01.2021 г. постановено по гр.д. №
9156/2020 г. по описа на РС Пловдив, II бр. състав в частта, с която е осъден
В. А. М., ЕГН **********, от гр. Първомай, обл. Пловдивска, ул.“***“ **, да
заплаща на И. В. М., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „***, издръжка, на
основание чл. 144 от СК, в размер над 200 лв. (двеста лева) месечно, до
претендирания размер от 300 лв. (триста лева) месечно, считано от 01.05.2020
г. до завършване на обучението на ищцата във висше учебно заведение за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна
възраст при обучение във висше учебно заведение или до настъпване на
друга установена в закона причина за изменение или прекратяване на
издръжката, ведно със законната лихва върху всяка месечна вноска от падежа
до окончателното изплащане, като вместо това постановява: ОТХВЪРЛЯ
предявения от И. В. М., ЕГН **********, от гр. Пловдив, ул. „***, иск за
осъждането на В. А. М., ЕГН **********, от гр. Първомай, обл. Пловдивска,
ул.“***“ **, да и заплаща издръжка в размер над 200 лв. (двеста лева)
месечно, до претендирания размер от 300 лв. (триста лева) месечно, считано
от 01.05.2020 г. до завършване на обучението във висше учебно заведение за
предвидения срок на обучение, до навършване на двадесет и пет годишна
възраст, или до настъпване на друга установена в закона причина за
изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка месечна вноска от падежа до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, от гр. Първомай, обл.
Пловдивска, ул.“***“ № 11А, ет.3, ап.5, да заплати на адв. И. Г. М., АК
Пловдив, сумата от 171,00 лева на основание чл. 38 от Закона за
6
адвокатурата.
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН **********, от гр. Първомай, обл.
Пловдивска, ул.“***“ № 11А, ет.3, ап.5, да заплати сумата от 374,00 лв.
(триста седемдесет и четири лева) в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд Пловдив.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7