№ 999
гр. Сливен, 18.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, III СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Красимира Д. Кондова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Кондова Гражданско дело №
20242230106268 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 вр. чл. 9 ЗЗД, чл. 92, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за
установяване вземания на ищеца срещу ответницата за следните суми, за
които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
*** по описа на СлРС – сумата 155,15 лв. – стойност на месечни абонаментни
такси и предоставени електронни съобщителни услуги за периода от
27.04.2022г. до 21.11.2022г., начислена съгласно условията на рамковия
договор, идентифициран с уникален номер № ***, приложенията към него и
ОУ по партида № ***; – сумата 200,00 лв. – неустойки за невърнато
оборудване по ценова листа – 2 бр. предоставен цифров приемник, начислени
за едностранно прекратяване на рамковия договор, идентифициран с уникален
номер *** за услугите по партида *** по вина на абоната при условията на чл.
54.12 от ОУ; – сумата 73,20 лв. – мораторна лихва за периода 27.05.2022г. до
30.10.2024г., начислена върху общата сума за главница и неустойки.
Претендира се и законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 31.10.2024 г., както и разноски. Ищецът
твърди, че въз основа на сключен между „А1 България" ЕАД и Ж. И. Ч.
договор № *** от 27.02.2020 г. със системен партиден номер № *** и
приложения към него на ответника са предоставяни електронни съобщителни
1
услуги. Предоставяните услуги представлявали комплексна услуга,
включваща пакет от услуги – домашен интернет, телевизия и домашен
телефон. По партидата на ответника за периода от 27.04.2022г. до 21.11.2022г.
се натрупали задължения в размер на 155,15 лв. - непогасена сума за
предоставени услуги. Твърди, че на 07.10.2022г. по инициатива на ищеца
рамковият договор № *** е прекратен по вина на ответника поради
неплащане на задълженията, продължило повече от 124 дни съгласно ОУ. В
тази връзка и съгласно разпоредбите за отговорност на приложенията за
услугите към договора и Общите условия на „А1 България" ЕАД били
начислени неустойки в общ размер на 200,00 лв. Размерът на задължението
възлизало на обща стойност от 355,15 лв. Претендира направените разноски в
заповедното и исковото производство, както и съответно юрисконсултско
възнаграждение. В срока по чл. 131 ГПК ответникът в писмен отговор
оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Излага, че
претенцията пред заповедния съд и претенцията в исковото производство се
основават на различни договори. Твърди, че има неяснота за коя услуга –
домашен интернет, телевизия и домашен телефон, е претендирано вземането.
Излага, че срокът, за който е сключен процесният договор, е изтекъл на
27.02.2022г., след която дата договорът не обвързва ответницата с изпълнение,
поради това и за процесния период от 27.04.2022г. до 21.11.2022г. ответницата
не е страна по договора. Твърди, че претенцията е неподкрепена с
доказателства. Сочи, че в представените към исковата молба ОУ не фигурира
т.54.12, съдържанието на които да бъде узнато от ответницата. Претендира
разноски.
Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
На 27.02.2020г. между страните бил сключен Договор № *** за доставка
на електронни съобщителни услуги, като всяка избрана от абоната услуга или
пакет от услуги се описвали в приложение към договора. Така видно от
Приложение № 1 към договора, на ответницата били предоставени фиксирана
телефонна услуга /домашен телефон/ в комбинация с абонамент за фиксиран
интернет и телевизия. В т.5.2 от приложението е посочено, че за целите на
ползването на услугата абонатът получил за временно ползване
комуникационно оборудване. Предоставянето на оборудването се
удостоверявало с протокол по т.5.10, а именно оборудването се инсталира от
2
специализиран технически екип, като инсталацията се констатира с
подписване на протокол / Протокол за инсталация/. Срокът на договора бил
две години т.е. до 27.02.2022г. Ползването на услугите продължавало след
изтичане срока на договора за неопределен срок при същите условия и може
да бъде прекратено по всяко време с едномесечно писмено предизвестие без
неустойка /т.6.2.4/. В случай на прекратяване на договора по вина на абоната
преди изтичане на срока за ползване се дължала неустойка от абоната в размер
на месечните абонаментни такси по техния стандартен размер, без отстъпка
до изтичане на съответния срок за ползване, като при абонат физическа лице
/какъвто е настоящия случай/ неустойката не може да надвишава трикратния
размер на месечните абонаментни такси. При прекратяване на договора
абонатът се задължавал да върне на мобилния оператор оборудването в пълна
комплектност и изправност, като предаването се констатира с приемо –
предавателен протокол / т.5.6/.
От допълнително приложение към приложение № 1 към договор № ***,
сключено от страните много по-рано на 08.11.2018г. се установява, че
ответницата ползвала и мобилен телефонен номер ********** със СИМ
карта 8935901187065066569. Представени са също така допълнителни
споразумения от *** за временно спиране на услуги и от 14.02.2019г. към
договор *** за удължаване на срока на договора, от които се установява, че
страните били в облигационни отношения много преди процесният договор
от 27.02.2020г.
В чл.54.12 ОУ за взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и
абонатите и крайните ползватели на обществените мобилни наземни мрежи е
предвидено, че договорът на абоната се счита за едностранно прекратен от
страна на доставчика на услугите, в случай, че забавата на плащането на
дължимите от абоната суми продължила повече от 124 дни.
Издадени са от ищеца 6 бр. фактури с период на фактуриране
23.03.2022г.- 22.09.2022г. на обща стойност 170,49 лв. на името на
ответницата, както следва: Фактура № ********** за периода 23.03.2022г.-
22.04.2022г. на стойност 18,07 лв. с ДДС; фактура № ********** за периода
23.04.2022г.- 22.05.2022г. на стойност 29,57 лв. с ДДС; фактура № **********
за периода 23.05.2022г.- 22.06.2022г. на стойност 29,57 лв. с ДДС; фактура №
********** за периода 23.06.2022г.- 22.07.2022г. на стойност 34,14 лв. с ДДС;
3
фактура № ********** за периода 23.07.2022г.- 22.08.2022г. на стойност 29.57
лв. с ДДС и фактура № ********** за периода 23.08.2022г.-22.09.2022г. на
стойност 29.57 лв. с ДДС. От приложенията към тези фактури се установява,
че е начислявана такса за пакет услуги, съдържащ телевизия и домашен
телефон – ***.
Издадени са от ищеца и 2 бр. сметки, а именно №
**********/07.10.2022г., по която няма начислена сума и посочено основание
и *** за дължима неустойка - устройство за фиксирана услуга в размер на 100
лв.
На 28.03.2022г. ответницата сключила договор с трето неучастващо в
делото лице „ДИАНА НЕТ“ ООД гр.Ямбол за доставка на интернет и цифрова
телевизия /пакетна услуга/.
На 31.10.2024г. ищцовото дружество депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК против ответницата, съответно било образувано ч.гр.д. №
5496/2024г. на СлРС, по което била издадена заповед за изпълнение за сума в
размер на 355,15 лв., главница за периода 27.04.2022г. до 21.11.2022г. по
договор за електронни съобщителни услуги със системен пертиден номер ***,
като част от рамков с идентифициран уникален номер ***, от която сума в
размер на 155,15 лв., неплатени суми за ползвани ел.съобщителни услуги и
сума 200 лв., неустойки за предсрочно прекратяване на договора по вина на
абоната, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2024г. до окончателното
плащане, както и сума в размер на 73,20 лв. – мораторна лихва за периода
27.05.2022г. до 30.10.2024г. и разноски в размер на 75 лв. Заповедта за
изпълнение била връчена на ответницата, която депозирала възражение,
обусловило предявяване на настоящия иск.
В хода на процеса е допусната, изготвена и изслушана съдебно
техническа експертиза. От заключението на вещото лице се установява, че
отчитането на трафичните данни се извършвало със специализиран софтуер,
посредством който се следи за загуба или дублиране на трафични данни при
преноса им между мрежовите елементи. В билинг частта били разработени
редица проверки на данните, с които се гарантирало правилността на
информацията, която се включва в клиентските фактури. Процесът по
трансферът на трафичните данни между елементите на мрежата от
централите, до клиентските фактури бил обект на засилени регулярни
4
проверки за пълнота и коректност, осъществяван от екип „Билинг контрол и
обезпечаване на приходите.
Процесът по изработването фактурите, обхващал дейности по
остойностяване на отделните разговори спрямо клиентския тарифен план и
предоставени отстъпки (рейтинг) и отразяването им в месечните фактури
(билинг). Използвал се софтуер на трета, независима страна - Амдокс.
Софтуерът бил разработван от фирми които подлежали на строги проверки и
били с международни сертификати, издадени от големи компании за проверка
на трафичните данни, като вероятността за грешно отчетено потребление и
трафични данни в така наречените билинг фактури била нулева.
Вещото лице посочило, че в билинг системата на ищцовото дружество
съществувал договор с ответницата под № ***, партида М *** от дата
27.02.2020г. и крайна дата на договора 27.02.2022г. с едномесечно
предизвестие. По договор имало следните услуги: интернет Юнион А1 нет
50+; ТВ Юнион- ТВ Стандартен и фиксиран телефон *** –Тарифен план А1
Безкрай Фикс М.
В системата на мобилния оператор нямало данни за предоставени
устройства на ответницата за интернет WiFi рутер и за фиксирана телефония.
В системата било отбелязано, че било предадено едно устройство за телевизия,
САМ модул, който се поставял в смарт телевиор – приемник чипсет ID
00637159267.
На 02.06.2022г. били временно спрени изходящи обаждания. На
03.08.2022г. временно били спрени изходящи и входящи обаждания, а на
07.10.2022г. настъпило прекратяване, поради неплащане.
При изслушване на вещото лице се установи, е ако на ищцата не й било
предоставен WiFi рутер то нямало как да ползва услугите. Мобилният
оператор не поддържал данни дали е ползвана телевизия.
Горната фактическа обстановка е несъмнена. Тя се установява от
събраните по делото писмени доказателства, които съдът кредитира изцяло
като непротиворечиви, взаимно допълващи се и неоспорени от страните.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, изготвило съдебно
техническа експертиза по делото, като неоспорено от страните и изготвено от
лице, разполагащо със знания и опит в съответната област.
Установеното от фактическа страна, обуславя следните правни изводи:
5
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК са
допустими - предявени са от страна- заявител, разполагаща с правен интерес
от установяване със сила на пресъдено нещо съществуването на вземанията си
по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу която длъжникът
ответник възразил.
Предявените положителни установителни искове имат за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. По
тези искове ищецът следва да установи съществуването на вземането си
спрямо ответника - длъжник. Ищецът носи процесуалната тежест да докаже
наличие на фактите, породили неговото вземане.
В случая, предмет на предявените искове са вземания, произтичащи от
сключен между страните договор и приложения към него за предоставяне на
далекосъобщителни услуги.
Установи се по делото сключен между страните договор от 27.02.2020г.
за доставка на далекосъобщителни услуги – домашен фиксиран телефон,
интернет и телевизия. Установи се и издаване на фактури и сметки с
начислените дължими суми и неустойка, които изчисления не се оспорват от
ответната страна /изявление на пълномощника на ответницата в о.сз. от
23.04.2025г./.
Спорният по делото въпрос е реалното ползване на услугите от страна
на ответницата след датата на изтичане срока на договора 27.02.2022г., респ.
за исковия период от време.
По този въпрос съдът намира, че услугите са били доставени на ищцата
от страна на ищеца. Въпреки установеното от вещото лице, че в билинг
системата на ищеца липсвала информация за предоставено устройство WiFi
рутер, без което не би могло да се ползват услугите, ответницата не оспорва,
че за срока на договора те са й били доставени и респ. ползвани от нея.
Следователно необходимото оборудване й е било предадено от ищеца и
услугите ползвани за срока на договора. При това положение и съобразно
постановките в договора, ответната страна е тази, която следва да установи, че
на първо място е депозирала писмено предизвестие за прекратяване на
договора, тъй като в противен случай, той продължава действието си при
6
същите условия, както се посочи по-горе в изложението и би могъл да се
прекрати по всяко време с едномесечно писмено предизвестие. Ответницата
не доказа, че е прекратила договора с едномесечно писмено предизвестие
/т.6.2.4/., съответно не доказа с приемо предавателен протокол, че е върнала
оборудването в пълна комплектност и изправност /т.5.6/., въз основа на което е
ползвала услугите за срока на договора. Така тя започнала да ползва услугите
от друг оператор, но ищцовото дружество фактически продължило договора,
поради липса на предизвестие от ответницата, като поради неплащане от
нейна страна на начисляваните месечни такси, договорът бил прекратен по
нейна вина и съответно начислена неустойка за невърнато устройство.
Установи се, че начислените суми във фактурите за исковия период до
прекратяването на договорните отношения са в общ размер на 170,49 лв., като
се претендира 155,15 лв. По отношение на начислената сума в размер на 200
лв. за неустойки, всъщност се доказа, че е начислена единствено сума в размер
на 100 лв. по сметка ***
Ето защо искът бива уважен частично до размер на 255,15 лв., а над този
размер до пълния предявен от 355,15 лв. бива отхвърлен, като недоказан.
Върху главницата от 255,15 лв. следва да се присъди и законна лихва, считано
от датата на заявлението 31.10.2024г. до окончателното плащане. Основателен
е и искът за обезщетение за забавено плащане /мораторна лихва/ за периода на
забавата 27.05.2022г. – 30.10.2024г. върху сумата от 255,15 лв. в размер на
73,20 лв., доколкото съдът изчисли същата в размер на 76,85 лв. в интернет
сайт на НАП, като справката от изчислението е неразделна част от съдебното
решение.
С оглед изхода на правия спор ответницата дължи на ищцовото
дружество разноските, сторени в заповедното производство в размер на 75 лв.,
както и тези в исковото производство 700 лв., като съобразно уважената част
на претенциите дължи на ищеца разноски в размер на 536,58 лв.
Ищецът дължи на ответницата разноски, съобразно отхвърлената част
от претенциите, а именно в размер на 93,38 лв.
Ръководен от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
7
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422 ГПК, вр.чл.79 и
чл.86 ЗЗД по отношение на Ж. И. Ч., ЕГН: ********** от гр.Сливен, кв.»***»,
***, че ДЪЛЖИ на “А1 България” ЕАД, ЕИК *** със седалище и адрес на
управление ***, следните суми: 255,15 лв. /двеста петдесет и пет лева и 0,15
ст./, главница за периода 27.04.2022г. до 21.11.2022г. по договор за електронни
съобщителни услуги със системен пертиден номер ***, като част от рамков с
идентифициран уникален номер ***, от която сума в размер на 155,15 лв.,
неплатени суми за ползвани ел.съобщителни услуги и сума 100 лв., неустойка
за устройство фиксирана услуга предсрочно прекратяване на договора по вина
на абоната, ведно със законната лихва, считано от 31.10.2024г. до
окончателното плащане, както и сума в размер на 73,20 лв./седемдесет и три
лева и 0,20 ст./, мораторна лихва за периода 27.05.2022г. до 30.10.2024г., като
ОТХВЪРЛЯ искът над уважената част до пълния предявен размер от
355,15 лв. /триста петдесет и пет лева и 0,15 ст./, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. И. Ч., ЕГН: ********** от
гр.Сливен, кв.»***», *** ДА ЗАПЛАТИ на А1 България” ЕАД, ЕИК *** със
седалище и адрес на управление ***, сума в размер на 536,58 лв. /петстотин
тридесет и шест лева и 0,58 ст./, деловодни разноски, съобразно уважената
част от иска.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК А1 България” ЕАД, ЕИК ***
със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на Ж. И. Ч., ЕГН:
********** от гр.Сливен, кв.»***», *** сума в размер на 93,38 лв.
/деветдесет и три лева и 0,38 ст./, деловодни разноски, съобразно
отхвърлената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
8