№ 244
гр. Ловеч, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА
при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА
като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Административно
наказателно дело № 20224310200026 по описа за 2022 година
С Електронен фиш Серия К № *** на ОД на МВР – Ловеч за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, на И. Д. К. от гр. *** е
наложена на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП глоба в размер на
400.00лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвВ, за това че на *** г. в 11:09 часа в
Обл. Ловеч, ПП I – 4, км.24+500 в с . Сопот с АТСС CORDON-M2, насочено в посока гр.
***, снимащо в двете посоки при максимално разрешена скорост за населено място 50 км/ч
и приспаднат толеранс от 3 км. или 3% с МПС *** вид ЛЕК АВТОМОБИЛ с рег.№ *** е
извършено нарушение за скорост, установено и заснето с автоматизирано техническо
средства № ***. Посочено е, че при разрешена скорост от 50 км/ч е установена скорост от 88
км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч.
Недоволен от Електронния фиш останал жалбоподателят И. Д. К., който го обжалва
в срок, като счита, че същият е незаконосъобразен, издаден е при нарушение на
административнопроизводствените правила,неправилност, поради противоречие с
материалния закон. В условията на алтернативност и в случай, че не са налице предпоставки
за отмяна на Електронния фиш, моли размерът на наложената глоба по същия да бъде
намалена.
С протокол за избор на докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
настоящия състав поради освобождаване от длъжност на предходния съдия – докладчик
Галя Маринова, считано от 01.04.2025 г., към който момент, въпреки че делото е било
изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил постановен
съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано отначало от
настоящия съдебен състав.
1
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител.
Издателят на обжалвания ЕФ – ОД на МВР – Ловеч, редовно призован, не изпраща
представител. Със съпроводителното писмо на основание чл.63, ал.4 от ЗАНН е направено
искане, ако съдът уважи жалбата да присъди разноски в минималния определен размер за
този вид дела, съгласно Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна страна – санкционирано
лице, поради което е допустима. Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП (в
редакцията към датата на нарушението) „Електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по
чл. 188, ал. 1 или 2 с препоръчано писмо с обратна разписка или чрез длъжностните лица на
определените от министъра на вътрешните работи служби за контрол, при осъществяване на
функциите и правомощията им. Съдът приема, че жалбата е подадена в срок и от надлежна
страна – санкционираното лице, поради което се явява допустима. Съгласно разпоредбата на
чл.189, ал.8 от ЗДвП, Електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН. Жалбата
срещу електронния фиш се подава в 14 – дневен срок от получаването му, а когато е
направено възражение по ал.6 – в 14 – дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране
на фиша. Ввидно от приложеното известие за доставяне, процесният ЕФ е връчен на
жалбоподателя на *** г. Жалбата е подадена чрез Директора на ОД на МВР – Ловеч с вх.
№*** г., поради което съдът приема, че е депозирана в срок и от активно легитимирано лице,
имащо интерес от обжалването.
Обстоятелството, че в електронния фиш не са посочени начинът на обжалването му и
органът, пред който се обжалва по никакъв начин не е довело до ограничаване правото на
защита на жалбоподателя. Достатъчно показателен е фактът, че същият се е възползвал от
предоставената му законова възможност да обжалва и да иска отмяна на наложената му
глоба пред съда, като е инициирал настоящото производство, редовно образувано пред РС –
Ловеч. В разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП ясно е разписан реда, по който електронните
фишове могат да бъдат обжалвани и това става чрез съответната структура на МВР, която е
издала фиша (тази структура изрично е посочена в ЕФ), като при получаване на жалбата от
териториалната структура на МВР са длъжни служебно да я изпратят на съответния районен
съд, ведно с цялата административнонаказателна преписка.
В съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.8 от ЗДвП, АНО е изпратил на съда
цялата преписка с информация за участъка от пътя, на който се извършва контрол на
скоростта с автоматизирано техническо средства, с описания на мястото и географските
координати, действащото ограничение на скоростта по чл.21, посоката на движение на
автомобила, разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид и
данни за извършена метрологична проверка. Приложил е и снимков материал.
Направеното от жалбоподателя възражение, че е нарушено неговото право на защита,
тъй като при връчването на ЕФ не му е бил предоставен снимков материал, касаещ
описаното нарушение, съдът намира за неоснователно. Дори да се приеме, че към ЕФ не е
2
бил приложен и връчен на жалбоподателя снимков материал, само по себе си това не води
до процесуална незаконосъобразност на обжалвания ЕФ, който съдържа всички изискуеми
по закон данни. Жалбоподателят е разполагал с възможността да поиска допълнителни
доказателства от АНО, но доказателства същият да е отправил искане за връчване на
снимков материал и АНО да е отказал да предостави такъв, по делото не са ангажирани.
Съдът намира, че от формална страна електронният фиш съдържа всички изискуеми
съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити. В издадения електронен фиш е описано точно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал.1 от ЗДвП, като е
посочено, че автомобилът е управляван със скорост 88 км/ч при разрешена скорост от 50
км/ч. за населено място, т.е. превишение от 88 км/ч, като е представена като доказателство
разпечатка от използваното техническо средство. Посочено е и мястото на извършване на
нарушението – ПП І –4, км. 24+500, с.Сопот, което е пътният участък, автоматично изписан
в снимковия материал. Нарушението е безспорно установено от приложената разпечатка от
техническото средство и приложения снимков материал, като същата е годно
доказателствено средство. В приложената разпечатка е отразено,че превишената скорост е
91 км/ч, а след като е приспаднат автоматично 3 % толеранс е 88 км/ч, като тази скорост е
отразена и в ел.фиш и в същия изрично е отразено,че е отчетен толеранс, т.е. при издаване
на ЕФ наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство.
Регистрационният номер на автомобила отговаря на марката и модела, посочени в справката
за собственост.
От обективна страна жалбоподателят като водач на МПС по смисъла на &6, т. 11 от
ДР на ЗДвП е управлявал моторно превозно средство, със скорост от 88 км/ч., в пътен
участък, за който стойността на скоростта, която не е трябвало да превишава е била 50 км/ч.
предвид на това, че нарушението е извършено в населено място, видно от снимковия
материал и приложената схема на пътния участък. Безспорно установено е по делото, че
управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство – мобилна
система за контрол на скоростта на МПС, при която измерването, регистрирането и записът
на нарушенията се извършва от система радар – камера – компютър, като единствената роля
на оператора на системата е да позиционира техническото средство, като го насочи към
определения за наблюдение участък от пътя и да въведе ограниченията за скоростта на този
участък. По делото са приети и вложени като доказателство протокол за проверка № 8 – С –
ИСИС/15.02.2021 г. на БИМ и извлечение от системата на БИМ - преглед на вписан тип
средство за измерване, от които се установява по безспорен начин техническата годност на
използваното в случая техническо средство към момента на регистриране на нарушението.
Ето защо съдът намира, че процесната система за контрол на скоростта отговаря на
изискванията на ЗДвП, техническото средство, с което е установено и заснето нарушението,
да бъде автоматизирано, за да не позволява човешка намеса при установяването и
заснемането на всяко едно конкретно нарушение. Именно по тази причина в електронния
фиш липсва посочване на конкретен издател, тъй като операторът на системата за
видеоконтрол няма това качество.
3
Настоящият състав намира, че категорично е установено и авторството на деянието.
Автомобилът е са.заснет са мобилна камера за превишена скорост и снимката е приложена
по делото, като върху нея се посочени датата и часът на нарушението.
От субективна страна деянието е извършено при небрежност, тъй като
жалбоподателят като правоспособен водач на л.а., е бил длъжен да знае правилата за
избиране стойността на скоростта на движението, която предвид обстоятелството, че се е
движил в населено място не е следвало да надвишава 50 км/ч, с оглед разпоредбата на чл.21,
ал.1 от ЗДвП.
Съдът намира, че е спазена процедурата по издаването на ЕФ, тъй като то е
обусловено само от установяването и заснемането с техническо средство на нарушението.
ЕФ се приравнява на АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие, не и по
форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване, поради което изискванията за
форма, съдържание и реквизити, поставени в ЗАНН при издаването на АУАН и НП са
неприложими по отношение на ЕФ.
Видно от ЕФ, същият е издаден от ОД на МВР - Ловеч и именно тази дирекция е
компетентна да го издаде с оглед мястото на извършване на нарушението. Без значение за
срока по чл.34 от ЗАНН е обстоятелството кога е връчен ЕФ на жалбоподателя, съществено
е кога е издаден. Видно от представените писмени доказателства, разпечатката е свалена от
паметта на техническото средство и е обработена от служител на ОД на МВР Ловеч, който
след като е прегледал записа от камерата е попълнил и издал обжалвания ЕФ. Приложена е
разпечатка от АИС АНД, от която се установява, че процесният ЕФ е съставен на *** г. и е
връчен на нарушителя на *** г. При тези данни съдът приема, че процесният ЕФ е издаден в
срока по чл.34 от ЗАНН и направените в тази връзка възражения се явяват неоснователни.
В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 г. по т. д. № 1/2013 г. на ВАС изрично е
прието, че електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни
функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и наказателно постановление, но само
по отношение на правното му действие, не и по форма, съдържание, реквизити и процедура
по издаване. Изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и
наказателно постановление, регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на
електронния фиш. Относно електронния фиш следва да се приемат за задължителни само
посочените в чл.189, ал.4 от ЗДвП реквизити, сред които не фигурира дата на издаване на
ЕФ, име на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято
територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на
съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.
Съдът намира, че в случая са спазени изискванията на Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г., като в тази връзка по делото АНО е представил Протокол с рег. № *** г. по
описа на Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Ловеч, удостоверяващ използването
на споменатото мобилно техническо средство, от който е видно къде е било разположено
техническото средство, в какъв режим е работело същото, посока за задействане /в двете
посоки/, контролирана скорост, т. е. спазени са изискванията на чл. 10 от Наредбата. От
4
цитирания протокол се установява, че АТСС е въведено в експлоатация на *** г. в 9:30часа и
е работило до 12:00 часа, като са установени 50 броя нарушения. Протоколът съдържа
всички предвидени в Наредбата реквизити, поради което съдът го цени като годно
доказателствено средство. От съдържанието на същия се установява, освен мястото на което
е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е
работела в контролирания участък, както и режимът на измерване. Посочено е също, че
движението е било контролирано и в двете посоки. При това положение, отразените в
протокола по чл. 10, ал. 1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като
същият има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от
длъжностно лице, в кръга на службата му. Протоколът е по утвърден образец и съдържа
данни за служителя от "Пътна полиция", който е попълнил отразените в него факти, като на
определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е
официално заведен с регистрационен номер, поради което и няма съмнение кой е неговия
автор. Конкретизираният по недвусмислен начин в протокола времеви отрязък, през който
системата е работила налага извод, че непосочването на конкретните номера на първото и на
последното изображение, които са били заснети, не съставлява достатъчно основание да се
приеме, че процедурата по издаване на електронния фиш е опорочена или материалният
закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила
във вещественото доказателство – 11:09 часа попада в периода, през който системата е била
експлоатирана .
Съдът намира, че правилно в случая е издаден ЕФ, а не АУАН. Разпоредбата на чл.
189, ал. 4 от ЗДвП/ Изм. и доп. - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр. 54 от 2017
г., действащ към момента на нарушението/ гласи: "При нарушение, установено и заснето с
автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание
лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни
точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. " Съгласно легалната
дефиниция по § 6, т. 65 /ДВ бр. 19/2015 г. /, "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни –
прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни –
прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя,
установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край
на работния процес. От горното следва, че контролният орган не се намесва в работата на
мобилното автоматизирано техническо средство, а само го позиционира, включва и задава
ограничението на скоростта, а след преустановяване на контрола го изключва и демонтира.
Именно в това се изразява поставянето на начало и край на работния процес от контролния
орган. Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредба № 8121з 532 от 12.05.2015 г.,
стационарните и мобилните автоматизирани технически средства и системи /АТСС/
5
заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения
– видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение, като е
регламентирано, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана
информационна система.
Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено
моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се
наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е
предоставил моторното превозно средство.” Разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП
регламентира, че „Електронният фиш по ал. 4 се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 или 2 с
препоръчано писмо с обратна разписка. В 14-дневен срок от получаването му собственикът
заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството
на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и
копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето,
посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал.4 за извършеното
нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.”.
Видно от представената с административно наказателната преписка разпечатка от
Централната база на КАТ се установява, че собственик на процесното МПС е
жалбоподателят И. Д. К.. С оглед на гореизложеното и предвид събраните по делото
писмени доказателства, в това число справка за собственост на процесното МПС, съдът
намира, че правилно е ангажирана неговата отговорност. Наказанието е наложено при
условията на чл.188, ал.1 от ЗДвП, и ако жалбоподателят е счел, че не е извършил
нарушението е следвало след като му е бил връчен ЕФ да упражни правата си по чл.189, ал.5
от ЗДвП в срок, като депозира писмена декларация, с данни за лицето, извършило
нарушението и копие на свидетелството за управление на моторно превозно средство на
посоченото в декларацията лице. В случая, видно от събраните по делото доказателства,
жалбоподателят не е депозирал декларация, от която да се установява, че не той, а друго
лице е управлявало процесното МПС на процесната дата, като не е представил и копие на
свидетелството за управление на моторно превозно средство на такова лице. Същият не е
направил и възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП. При тези съображения съдът
приема, че правилно е санкциониран жалбоподателя И. Д. К. като собственик на процесния
автомобил, с който е извършено нарушението.
Съгласно разпоредбата на чл.189, ал.2 ЗДвП редовно съставените актове по този
закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С този принцип законът
придава на АУАН, респект. ЕФ значението на доказателствено средство, което може да бъде
опровергано от събраните в хода на съдебното или административното дирене доказателства
или да бъде изключено от доказателствения материал, ако бъде проведено успешно
оспорване на посочените в него обстоятелства. В обстоятелствената му част ЕФ е
доказателствено средство, което съдът е длъжен да цени като приеме за осъществени
посочените в него съставомерни факти, освен ако същите бъдат опровергани от събраните
6
по делото доказателства, включително представените от АНО. В хода на настоящия процес
описаните в обстоятелствената част на ЕФ факти не бяха опровергани.
По изложените съображения съдът приема, че нарушението е безспорно доказано, в
хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което обжалваният електронен
фиш е законосъобразен и като такъв следва да бъде потвърден.
В случая не са налице предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, тъй като
фактическите обстоятелства, свързани с настоящия случай, не указват на маловажност по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН. За да е налице "маловажен случай" на административно
нарушение, то следва извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства да представлява по -
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от
съответния вид. Съдът намира, че в хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са
ангажираха доказателства, които да сочат на по - ниска степен на обществена опасност на
извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система - Серия К № *** на ОД на МВР Ловеч, с
който на И. Д. К., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, жк*** е наложена глоба в размер на
400.00 лева на основание чл.189, ал.4, във вр. с чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП за извършено
нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд
по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
7