№ 6735
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Силвана Гълъбова
Членове:Георги Ст. Чехларов
Дора З. Илиева
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20241100513348 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца М. Б. М. срещу решение от 27.06.2024 г.,
постановено по гр.д. №61069/2022 г. на Софийски районен съд, 51 състав, в частта, в която е
отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу ответника Е. М. М. осъдителен иск с
правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД за сумата от 2750,00 лв., представляваща обезщетение за
ползване на собствен на ищеца недвижим имот, представляващ гараж №16, находящ се на
адрес: гр. **** за периода от 01.05.2021 г. до 10.11.2022 г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г., до окончателното и
изплащане.
В жалбата си ищецът твърди, че решението на СРС е неправилно поради нарушение
на материалния закон и на съдопроизводствените правила, и необосновано. Сочи, че
неправилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е установено ползване на
процесния гараж от страна на ответника по силата на сключен договор за наем. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли съда да отмени първоинстанционното решение и да
постановите друго, с което да уважи изцяло предявения осъдителен иск. Претендира
разноски.
Въззиваемата страна Е. М. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претандира разноски.
Образувано е и по въззивна жалба на ответника Е. М. М. срещу решение от
27.06.2024 г., постановено по гр.д. №61069/2022 г. на Софийски районен съд, 51 състав, в
частта, в която е осъдена да заплати на ищеца М. Б. М. на основание чл.59 ал.1 ЗЗД сумата
от 2750,00 лв., с която Е. М. неоснователно се е обогатила за сметка на М. М. вследствие от
ползване на недвижим имот, представляващ гараж №16, находящ се на адрес: гр. София, ул.
**** през периода от 01.05.2021 г. до 10.11.2022 г. без основание за това, ведно със законната
1
лихва върху същата, считано от датата на подаване на исковата молба – 10.11.2022 г., до
окончателното плащане, както и разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно, незаконосъобразно и
необосновано. Твърди, че неправилно СРС е приел, че при прекратен договор за наем
ползването на гаража е без доказано валидно основание. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че договора от 29.11.2000 г. за придобиване на имота не е
нищожен поради липса на съгласие, тъй като е подписан от представителите на двете
страни. Поддържа, че нищожността, предвиждана от разпоредбата за липсващо съгласие, не
се изключва от наличието на подпис, нито от валидността на нотариалното и
удостоверяване. Моли да се прогласи нищожността на решението, евентуално съдът да
отмени обжалваното решение, евентуално да го обезсили. Не претендира разноски.
Въззиваемата страна М. Б. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата
и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не претандира разноски.
Съдът, като обсъди доводите във въззивните жалби относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбите са подадени в срок и са допустими, а разгледани по същество са
неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните - т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно - постановено е от съд с
правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му, и допустимо - съдът е разгледал
предявените искове при наличие на предпоставки за възникване и упражняване на правото
на иск.
Обжалваното решение е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му,
поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка
доводите в жалбите за неправилност на решението, следва да се добави и следното:
Установява се от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №89, т.IV,
н.д. №676 от 29.11.2000 г. на нот. М.К., че на 29.11.2000 г. ищецът М. Б. М. е придобил
собствеността върху процесния гараж №16, находящ се на сутерена на жилищна сграда,
построена в гр. София, ул. ****.
Неоснователно е и направеното от ответника във въззивната жалба възражение за
нищожност на придобивната сделка. Правото на собственост на М. Б. М. се установява от
гореописания нотариален акт, който е официален документ по смисъла на чл.179 ал.1 ГПК и
който има обързваща доказателствена сила относно отразените в него действия и изявления,
както и от представеното във въззивното производство решение №20081450 от 01.03.2023 г.,
влязло в сила на 15.09.2025 г., с което е отхвърлен предявеният от Е. М. М. срещу М. Б. М.
иск с правно основание чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищецът е
собственик на процесния гараж.
По иска с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл.236 ал.1 ЗЗД, ако след изтичане на наемния срок
използването на вещта продължи със знанието и без противопоставяне на наемодателя,
2
договорът се счита продължен за неопределен срок. Ако наемателят продължи ползването
въпреки противопоставянето на наемодателя, той дължи обезщетение и трябва да изпълнява
всички задължения, произтичащи от прекратения наемен договор -чл.236 ал.2 ЗЗД. Съгласно
трайната практика на ВКС, нормата в чл.236 ЗЗД не урежда и не се прилага за хипотезите,
при които наемен договор е преустановил действието си, поради разваляне или предсрочно
прекратяване, а само когато е изтекъл срокът на действие, за който е сключен /така решение
№25 от 27.02.2020 г. по т.д. №426/2019 г. II ТО на ВКС, решение №227 от 07.01.2015 г. по
т.д. №2482/2013 г., I ТО на ВКС/. Само в последният случай, ако наемателят продължи да
държи вещта със съгласието на нейния наемодател, срочното наемно отношение продължава
действието си като безсрочно.
За основателността на предявения иск с правно основание чл.236 ал.2 ЗЗД в тежест на
ищеца е да установи, че страните са били обвързани от договор за наем на недвижим имот.
Настоящият съдебен състав намира, че съвкупната преценка на доказателствата не
дава основание да се приеме, че между страните е съществувало валидно наемно
правоотношение по отношение на процесния гараж №16, респ. същото да е било прекратено
и ответникът да е продължил да ползва имота след това. Макар по делото да е безспорно, че
ответникът е упражнявала фактическа власт върху процесния гараж, за което по делото не се
спори, не се установи това да е било въз основа на прекратен договор за наем. Единственото
доказателство за наличието на постигната устна договорка между страните за наем на имота
са показаният на свид. Пенка Влъчкова, които показания обаче са непоследователни, а и
твърденията на свидетелят относно сочения договор за наем не са базират на преките и
впечатления, а на твърдения на самия ищец, а и тези показания не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
Поради изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск се явява
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне изцяло.
По иска с правно основание чл.59 ЗЗД:
Нормата на чл.59 ЗЗД представлява сложен фактически състав, съдържащ три
елемента, които следва да са налице кумулативно, а именно: наличието на обогатяване,
обедняване и особена връзка между тях /да произтичат от общи факти/. Обогатяването може
да се изразява в увеличаване на актива, намаляване на пасива или спестяване на разходи,
като задължително трябва да бъде имуществено. Връзката между двата посочени елемента
дава основание на престацията. Разпоредбата изисква обогатяването да е станала за сметка
на обедняването, т.е. да са причинени от един и същи факт. Съгласно задължителните за
съдилищата разрешения, дадени в т.4 и т.5 от ППВС №1/1979 г., при хипотезата на чл.59 ал.1
ЗЗД неоснователно обогатилият се за сметка на другиго дължи да му върне онова, с което се
е обогатил, но само до размера на обедняването, като от значение е не причинната връзка
между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника, а наличието на общ факт, или
обща група от факти, от които произтичат обедняването и обогатяването.
В конкретния случай фактическият състав на иска с правно основание чл.59 ЗЗД
обхваща следните елементи: ищецът да е собственик на имота; ответникът да ползва
фактически имота без наличие на правно основание за това и размера на обезщетението,
изчислен на база сумата, с която собственикът е обеднял, тъй като не е реализирал ползата
от прилежащото му право на ползване на имота - наемната цена за този тип имоти.
По делото се установи при условията на пълно и главно доказване, че ищецът М. М. е
собственик на процесния имот, представляващ гараж №16, находящ се в гр. София, ул.
****.
Безспорно е обстоятелството, че през процесния период ответникът е ползвала
процесния гараж. Доколкото съдът достигна до извода, че между страните не е било налице
валидно наемно правоотношение, то ползването на гаража от ответника се явява без
3
основание.
При тези данни и с оглед на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен
състав намира, че ищецът е бил лишен от възможността да ползва собствения си недвижим
имот през процесния период поради поведението на ответника, който го е ползвала през
същия този период без правно основание за това. С ползването от страна на ответника без
правно основание на собствения на ищеца недвижим имот е накърнено материалното благо
на ищеца, тъй като същият е бил лишен от възможността лично да си служи с недвижимия
имот по предназначение и да извлича полезните му свойства. Това е довело до настъпване на
неблагоприятни изменения в правната му сфера, чийто паричен еквивалент е средната
пазарна наемна цена, която би могла да бъде получена срещу ползването на имота за
исковия период от време, т.е. налице е обедняване -намаляване на активите от имуществото
чрез пропуснато сигурно тяхно увеличение от ползването на недвижимата вещ. Вторият
елемент от фактическия състав на нормата на чл.59 ЗЗД - обогатяване, се установява от
факта, че ответника, в качеството си на лице, упражняващо фактическа власт върху вещта е
имала възможността да извлича полезните и свойства, без да има правно основание за това.
Налице е връзка между обедняването и обогатяването, тъй като е общ правопораждащия ги
факт - ползване на чужд имот без правно основание.
От приетото по делото заключение по съдебно-оценителната експертиза, която
въззивният съд кредитира изцяло, се установява, че за периода 01.05.2021 г. – 10.11.2022 г.
средният пазарен наем за гаража е в размер на 3876,00 лв.
Поради изложеното, настоящият въззивен състав намира, че предявеният иск се явява
изцяло основателен и като такъв подлежи на уважаване за пълния му предявен размер.
Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд по отношение на предявените искове, въззивните жалби следва да
бъдат оставени без уважение като неоснователни, а обжалваното решение на СРС -
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №12719 от 27.06.2024 г., постановено по гр.д.
№61069/2022 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4