Решение по КНАХД №1091/2025 на Административен съд - Пазарджик

І. За характера на производството, жалбите и становищата на страните :

 

1. Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния кодекс във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

 

2. Образувано е по жалба на Й. А. Н., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Павликени, [улица], ет. 4, ап. 13, с посочен съдебен адрес гр. Варна, ул. Възраждане, № 1, вх. Б, ет. 1, ап. 18, адв. И. З., срещу Решение № 266 от 04.07.2025 г., постановено по а. н. дело № 505 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г., с което е потвърден Електронен фиш серия К, № 10023417, издаден от Областна дирекция на МВР Пазарджик, с който на Й. А. Н., за нарушение на чл. 21, ал. 1 от Закона за движението по пътищата, на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

 

3. Поддържаните касационни основания се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен в противоречие с приложимия материален закон и в нарушение на административно производствените правила, т.е. касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, вр. чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.

Счета се, че неправилно първоинстанционния съд е счел, че административния орган е отговорил на жалбоподателката и е разяснил какви са възможностите ѝ относно издадения електронен фиш; какво и в какъв срок следва да предприеме, поради което електронния фиш не е бил анулиран, поради неизпълнение на изискванията на чл. 189, ал. 5 и 6 от ЗДвП.

Счита се, че „…Въззивният съд се обосновава с презумпцията по чл.189. ал.5 от ЗДвП. но същата е невярно, като в тази насока сме изложили аргументи на които PC - Търговище не е обърнал внимание….“.

Поддържа се, че в отговор на указанията на административния орган, Н. е посочила, че е предоставила автомобила на лизинг на юридическо лице и не би могла да знае, кое е физическото лице, което го е управлявало на процесната дата, поради което и приложения от ОДМВР образец на декларация е несъответен на изискванията на закона, като електронния фиш следва да бъде анулиран.

Заявява се, че към датата на деянието, Н. не разполага с валидно свидетелство за управление, за да бъде ангажирана нейната отговорност.

Според жалбоподателката, не подаването на писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, не означава еднозначно, че лицето, което е трябвало да подаде декларацията е автор на нарушението по електронния фиш, нито пък означава, че с не подаването на декларацията е възпрепятствало наказващия орган.

Счита се, че ако собственика на моторното превозно средство не посочи, кое е лицето което е управлявало същия в момента, когато е заснето нарушението, то с това си деяние, същият осъществява състав на административно нарушение и следва именно за това нарушение да му бъде наложена санкция, а не за самото управление на МПК с превишена скорост.

В допълнително становище представено по делото се сочи, че жалбоподателката е инвалидизирана, поради което не може да управлява автомобил, както и че не притежава свидетелство за управление на МПС.

Иска се обжалваното съдебно решение да бъде отменено, като се отмени оспорения електронен фиш и се присъдят сторените разноски по производството.

 

4. Ответната Областна дирекция на МВР, Пазарджик не взема конкретно становище по касационната жалба.

 

5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик дава заключение, че жалбата е неоснователна.

 

ІІ. За допустимостта :

 

6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата се явява ДОПУСТИМА.

 

ІІІ. За фактите :

 

7. Според Електронен фиш серия К № 10023417 на ОДМВР Пазарджик, на 12.11.2024 г. в 07:58 часа, на АМ Тракия, км. 86+400, пред бензиностанция „ОМВ“, с посока на движение от гр. Пловдив към гр. София с автоматизирано техническо средство № 00209D32F68В, е било заснето движение на моторно превозно средство, лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер], със скорост от 156 km/h, с отчетен толеранс относно установената скорост на движение от 3%, при максимално разрешена скорост за движение от 50 km/h. Собственик на автомобила е Й. А. Н., [ЕГН], с постоянен адрес гр. Павликени, [улица], ет. 4, ап. 13

Деянието е квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 189, ал. 4, във връзка с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, на Н. е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00лв.

 

8. В хода на първоинстанционното производство са представени и приети:

• Справка за регистрацията на процесния автомобил, от която е видно, че собственик на моторното превозното средство е именно Й. А. Н.;

• Справка от Централна база данни – КАТ, относно притежаваните от Н. превозни средства, между които е посочен и процесния лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ“;

• Снимка, заснета от автоматизирано техническо средство № 00209D32F68В, на която е видно процесния лек автомобил Мерцедес Б 180 ЦДИ“, като са отбелязани дата, часа и мястото на заснемане; установената скорост от 161 km/h и максимално допустимата скорост от 140 km/h;

• Възражение от Н. от с рег. № 100600-3622 от 17.02.2025 г. до директора на ОДМВР, в което е посочено по отношение на лекият автомобил е налице договор за лизинг от 07.11.2022 г., по силата на който Н. е предоставила автомобила на „Моне“ ЕООД и не следва да носи административно наказателна отговорност, поради което електронния фиш следва да бъде отменен;

• Писмо рег. № 100600-4701 от 22.02.2025 г. на началник сектор в ОДМВР, Пазарджик, с което Н. е уведомена, че за да бъде анулиран електронния фиш, следва в 14-дневен срок от получаването на фиша, собственика да представи декларация с данни за лицето, извършило нарушение и копие от свидетелството му за управление на моторното превозно средство;

• Договор за оперативен лизинг от 07.11.2022 г., сключен между Н., като лизингодател и „Моне“ЕООД, [ЕИК], като лизингополучател, по силата на който, Н. е предоставила за ползване на дружеството лек автомобил „Мерцедес Б 180 ЦДИ“ с рег. № [рег. номер]

• Протокол №109-СГ- ИСИС от 31.07.2024г. на Български институт по метрология за периодична проверка на автоматизирано техническо средство № 00209D32F68В;

• Удостоверение за одобрен тип средство за измерване от № 10.12.4888 от 08.12.2010г., със срок на валидност до 08.12.2020 г.;

• Справка за нарушител/водач от която е видно, че спрямо Н. са издадени 16 електронни фиша нарушения на ЗДвП.

• Заповед № 81212з – 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по ЗДвП;

 

9. При разрешаване на правния спор с който е сезиран, първоинстанционния съд е приел, че от формална страна електронния фиш отговаря на законовите изисквания, както и че административното нарушение е констатирано и заснето със стационарна радарна система, която представлява одобрен тип техническо средство и отговаря на метрологичните изисквания, съобразно представените по делото протоколи.

Първоинстанционния съд е констатирал, че при издаването на електронния фиш, не са допуснати съществени процесуални нарушения и материалният закон е приложен правилно. Същият е издаден в законоустановените срокове, в рамките на материалната и териториална компетентност на своя издател. Негово съдържание съответства на изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. второ от ЗДвП, т.е. отразява териториалната структура на МВР, на чиято територия е установено нарушението, което съвпада с данните от техническото средство, изведени на фотос. Описано е нарушението по време, място и констатирано превишение на скоростта. Индивидуализирано е в пълна степен и техническото средство, с което е извършено видеозаснемането и е засечена превишената скорост. При това положение е формиран извода, че електронния фиш удостоверява осъществен състав на нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

 

10. Прието за установено от решаващия съд е, че освен възражението, Н. не е подала в предвидения за това срок, декларация по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. В този смисъл е счетено от съда, че авторството на нарушението в лицето на санкционирания е безспорно доказано. Според съда, извън дадената от законодателя възможност на санкционираното лице, на основание чл.189, ал.5 от ЗДвП в 14-дневен срок да предостави писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС, въз основа на които да се анулира издадения фиш, няма друг ред, по който лицето, на което е издаден електронен фиш за нарушение, да бъде анулиран.

Във връзка с представения по делото договор за оперативен лизинг, съдът е приел, че Н. не е подала подобно заявление за да се отрази друг ползвател на автомобила по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, поради което липсва отразяване в регистрите, че евентуално друго лице, различно от нея, ползва автомобила. Отбелязано е също така, че при договора за оперативен лизинг не е налице промяна на собствеността върху веща.

Развити от съда са съображения за непротивопоставимост на датата на съставяне на договора във формата на писмен документ на трети лица, поради което е възможно да се направи предположение, че същия е антидатиран.

Според съда, след като жалбоподателката не е подала заявление за промяна в регистрацията на МПС с вписването там на ползвател, различен от нея самата, то контролните органи са действали законосъобразно при издаването на процесния електронен фиш.

 

ІV. За правото :

 

11. В чл. 21, ал. 1 от ЗДвП е предвидено, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: за пътни превозни средства от категория В, при движение по автомагистрала - 140 km/h.

Според чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП( редакция ДВ, бр. 101 от 2016 г.), водач, който превиши разрешената скорост извън населено място, се наказва, както следва: за превишаване от 11 до 20 km/h - с глоба 50 лева.

Съобразно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП( редакция ДВ, бр. 66 от 2023 г.), при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В чл. 189, ал. 15 от ЗДвП е установеното процесуално правило, според което изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административно наказателния процес.

 

12. На следващо място, съобразно чл. 188, ал. 1 от ЗДвП( редакция ДВ, бр. 10 от 2011 г), Собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Според чл. 189, ал. 5 от ЗДвП( редакция ДВ, бр. 66 от 2023 г.), електронният фиш по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира.

 

13. В рамките на тази материално и административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията, възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения, поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.

Въз основа на правилно установените факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на материалния, така и на административно наказателния и на процесуалния закони.

Както фактическите констатации, така и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят впълнота от настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно тяхното повтаряне.

 

14. Относно поддържаните в касационната жалба възражения, е необходимо да се отбележи следното :

Първото изречение от текста на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП(казаната редакция), установява юридическата отговорност за извършено нарушение с конкретно превозно средство, в тежест на неговия собственик или в тежест на всяко трето лице, на което това превозно средство е предоставено за ползване. В цитирания текст от закона, ясно е посочено - „....на когото е предоставено(курсива наш) моторното превозно средство ...“ сиреч, нормата обема не само случаите при които собственика предоставя превозното средство на трето лице, но и тези, при които, лицето на което е предоставено превозното средство, от своя страна го е предоставило на друго лице. В противен случай, текста би следвало да гласи - собственикът или този, на когото е предоставил моторно превозно средство.

 

15. Ясно е, че установения в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП способ, посредством който нарушението, трябва да бъде „установено и заснето“, изключва възможността в този, същият момент да бъде персонифицирано, конкретното лице, което е осъществило изпълнителното деяние. Поради тази причина, в изречение второ от чл. 188, ал. 1 от ЗДвП(същата редакция), е установена оборимата презумпция според която, при липсата на данни относно лицето на което е предоставено превозното средство и което в момента на нарушението е управлявало същото, да се приеме, че извършител на деянието е собственика на превозното средство и съответно нему да бъде наложено съответното административно наказание.

Това е така, защото към момента на извършване на нарушението, известните данни са тези, които се съдържат в информационната система на МВР за регистрация на пътни превозни средства в Република България.

Тази оборима презумпция трябва да бъде тълкувана преди всичко в рамките на самия чл. 188, ал. 1 от ЗДвП в който се съдържа. В този смисъл, след като в първото изречение на текста е установена отговорност за собственика на превозното средство с което е извършено нарушението или за всяко трето лице, на което това превозно средство е било предоставено за ползване, то възможността за собственика да се освободи от отговорност е да посочи, лицето на което е предоставил превозното си средство, а съответно, възможността за лицето на което е предоставено ползването на превозното средство да се освободи от отговорността за извършеното с него нарушение е да посочи лицето на което той от своя страна е предоставил същото.

 

16. Този извод следва и при тълкуване на въпросната законова презумпция във връзка с правилото на чл. 24, ал. 1 от ЗАНН, според което административнонаказателната отговорност е лична.

 

17. Ясно е че, при липсата на надлежно регистрирани в администрацията данни за лицето на което към момента на извършване на нарушението е било предоставено ползването на превозното средство, единствената възможност да се персонифицира субекта, който „лично“ трябва да понесе отговорността е той да бъде посочен от тези лица, за които пък има надлежно регистрирани данни в информационната система.

 

18. Очевидно е при това положение, че ако са регистрирани данни само за собственика на превозното средство, електронния фиш следва да бъде издаден срещу него, а за да се освободи от отговорността, той като пряк адресат на акта, трябва да посочи лице на което е предоставил превозното си средство, като подаде декларация и представи свидетелство за управление на МПС за лицето по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Съответно, ако в информационната система има официално регистрирани данни за лице на което е предоставено ползването на превозното средство, електронния фиш следва да бъде издаден именно срещу него, а за да се освободи пък той от отговорността, като пряк адресат на акта, трябва да посочи лице на което е съответно предоставил превозното средство, като в краен резултат, отговорността се понесе „лично“ от фактическия, а не от презюмирания извършител на деянието.

 

19. Ето защо, няма никаква законоустановена пречка, фактическия извършител на нарушението да бъде посочен не само от собственика на автомобила, но и от този на когото собственика е предоставил ползването на същия.

В случая, както правилно е констатирал първостепенния съд, процесния лек автомобил е регистриран като собствен на Н., без да са налице допълнително регистрирани данни, че същият е предоставен за ползване на трето лице. Н. е подала възражение срещу електронния фиш, но не е представила декларация и свидетелство за управление на МПС по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП(прежде посочената редакция). Всички тези действия е следвало да бъдат предприети от жалбоподателката и едва тогава, тя би се освободила от административно наказателната отговорност, посредством анулиране на издадения срещу нея електронен фиш. Това е така, защото в производството по издаване на електронен фиш за нарушение на ЗДвП, не е предвидена възможност и ред, контролния орган да извършва каквито и да е проверки. Целта на закона е всички факти от състава на конкретното административно нарушение, да бъдат установявани автоматизирано, в отсъствието на контролен орган. Поради тази причина, контролния орган не е оправомощен от закона, сам да издирва фактическия извършител на нарушението или пък да извършва някакви допълнителни проверки за установяване на факти свързани с него. Това е възложено в тежест на собственика на моторното превозно средство или пък на ползвателя на същото, който е регистриран по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

 

20. Представените в хода на касационното производство съдебни решения; писмо от ОД на МВР, Варна; Експертно решение; възражение и договор за оперативен лизинг, в никаква степен не променят възприетите вече изводи.

Във връзка с представения и в настоящото производство Договор за оперативен лизинг от 07.11.2022 г., сключен между Н., като лизингодател и „Моне“ЕООД, [ЕИК], като лизингополучател; развитите във връзка с него съображения от първоинстанционния съд относно датата на съставяне на договора и направените в тази насока възражения в касационната жалба, трябва да се отбележи следното :

Съобразно чл. 145, ал.1 от ГПК(отм.), съответно чл. 181, ал.1 от ГПК, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който той е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в някой официален документ, или най-после - от деня, в който настъпи някой друг факт, който установява по също такъв безсъмнен начин предхождащото съставяне на документа.

На пръв поглед, ако датата на частния писмен документ, какъвто без съмнение е процесния договор, не е удостоверена по някой от начините посочени в закона, изглежда, че тя не би била противопоставима на кое да трето лице, извън страните които са съставили документа. Сравнително историческия анализ на института обаче, налага друг извод. Разпоредбата на чл. 145, ал.1 от ГПК(отм.), респективно чл. 181, ал.1 от действащия понастоящем ГПК, е остатък от френската съдебна практика от преди повече от 240 години. Въпросната съдебна практика е била установена с оглед предотвратяване на възможността да се използва недобросъвестно един документ за прехвърляне на едно право, като се антидатира и по този начин стане възможно, този документ да се противопостави на лице, на което същият праводател, по - рано е вече прехвърлил това материално право и сделката е обективирано в документ, чиято дата може да бъде надлежно (по някой от начините посочени в чл. 181, ал.1 от ГПК) удостоверена. Тази съдебна практика е получила нормативна регламентация във Френският граждански кодекс и от там е преминала в други национални законодателства, включително и в българското гражданско процесуално право.

Крайния извод в случая е че датата на частния документ, не може да се противопостави на едно лице в случай, че не е достоверна ако, първо – това лице черпи права от лицето, което е подписало документа и второ – правата които черпи, могат да възникнат само при условие, че датата на възникването им предшества датата на документа.

 

21. Това ще рече, че договора за оперативен лизинг не следва да бъде изключван от доказателствената маса по делото и трябва да бъде ценен, наравно с останалите събрани в хода на производството доказателства.

При съвкупната преценка на доказателствата в контекста на всички изложени до тук съображения обаче, следва извода, че нито договора за оперативен лизинг, нито експертното решение, удостоверяващо намалената трудоспособност на Н., нито изтеклия срок на свидетелството й за управление на МПС, нито пък представените съдебни решения по идентични казуси, са основание, възприетите вече изводи, да бъдат променени. Представянето на договора за оперативен лизинг пред администрацията, няма за последица създаването на право или задължение за административния орган да предприема проверки или някакви други действия за да установи лицето, което е управлявало моторното превозно средство и което фактически е извършило нарушението. Това каза се е задължение на собственика или надлежно регистрирания ползвател на автомобила и то следва да бъде осъществено по реда на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП.

Ето защо, Съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 266 от 04.07.2025 г., постановено по а. н. дело № 505 по описа на Районен съд Пазарджик за 2025г.

 

 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.