Решение по дело №16674/2021 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 615
Дата: 10 март 2022 г. (в сила от 5 април 2022 г.)
Съдия: Михаил Михайлов
Дело: 20213110116674
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 615
гр. Варна, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 21 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Михаил Михайлов
при участието на секретаря Даяна М. Петрова
като разгледа докладваното от Михаил Михайлов Гражданско дело №
20213110116674 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявени установителени искове с правно
чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК от „Е.П.П.” АД, ЕИК **********, със
седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, бул. „В.В.“ №258 срещу
„И.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. И.В. № 37
за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи сумата от
328,55 /триста двадесет и осем лева и петдесет и пет стотинки/ лева, представляваща
главница за незаплатени мрежови услуги под формата на такса „достъп до
електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност“ – 39 кВт, начислена за
периода от 21.06.2020г. до 07.06.2021г., за което обстоятелство са издадени следните
фактури:ФП0297874290/19.08.2020г.;
ФП0299042411/21.09.2020г.;ФП0299599500/08.10.2020г.;ФП0300723321/04.11.2020г.;ФП0301902294/04.12.2020г.;ФП0303056120/05.01.2021г.;ФП0304197989/04.02.2021г.;ФП0305359569/04.03.2021г.;ФП0306510898/05.04.2021г.;ФП0307660507/05.05.2021г.;
ФП0308809691/04.06.2021г.; ФП0308826232/10.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението сумата от 13,78 /тринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница, начислена за
периода от 15.09.2020г. до 02.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 № 4915/13.09.2021г. по ч.гр.дело № 10582/2021г. на ВРС.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който предявените
искове се признават по основание и размер.
Предвид направеното признание на иска в отговора на исковата си молба и
направеното искане от ищцовата страна, на основание чл.237 ГПК съдът прекратява
съдебното дирене и се произнася с решение съобразно направеното признание, като
констатира съобразно разпоредбата на чл.237, ал.3 ГПК, че признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави и че ответника не се е разпоредил с право, с
1
което не може да се разпореждат.
Предвид на гореизложеното настоящият състав приема, че в хода на производството
предвид на направеното признание на иска, който се явява основателен и като такъв следва
да бъде уважен, като бъде прието за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 328,55 /триста двадесет и осем лева и петдесет и
пет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги под формата
на такса „достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена мощност“ – 39
кВт, начислена за периода от 21.06.2020г. до 07.06.2021г., за което обстоятелство са
издадени следните фактури:ФП0297874290/19.08.2020г.;
ФП0299042411/21.09.2020г.;ФП0299599500/08.10.2020г.;ФП0300723321/04.11.2020г.;ФП0301902294/04.12.2020г.;ФП0303056120/05.01.2021г.;ФП0304197989/04.02.2021г.;ФП0305359569/04.03.2021г.;ФП0306510898/05.04.2021г.;ФП0307660507/05.05.2021г.;
ФП0308809691/04.06.2021г.; ФП0308826232/10.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението сумата от 13,78 /тринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница, начислена за
периода от 15.09.2020г. до 02.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 № 4915/13.09.2021г. по ч.гр.дело № 10582/2021г. на ВРС.
По отношение на разноските:
При признание на иска в частта досежно съдебно – деловодните разноски се състои
от възможност да се предпази ответната страна от заплащане на разноски, но при условие, че
не е оспорвала твърдяното от ищеца право преди завеждане на исковата молба в съда. В
този смисъл е и съдебната практика и в случая Определение №709/28.12.2012г., постановено
по ч.гр. дело № 592/2012г. на ВКС, І-во г.о., в което се приема разбирането, че
предпоставките за недължимост на разноските по делото от ответника, когато искът е
уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те са две: ответникът да не е дал повод за
предявяване на иска и да го е признал. Тези предпоставки са кумулативни и следва да се
преценяват във връзка с предмета на конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че
ответникът не трябва да се натоварва с разноски когато неговото поведение нито е
обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на
ищеца. Когато обаче сезирането на съда е условие за упражняване на субективни права на
ищеца, признанието на иска не е достатъчно, за да се освободи ответника от отговорността
за разноски, защото липсва първата предпоставка на чл.78 ал.2 ГПК.
В конкретния случай ответникът е признал исковата претенция с отговора на
исковата си молба от 13.01.2022г., а т.е. след завеждане на заповедното производство в съда
– 20.07.2021г., а и след образуване на настоящото исково производство – 19.11.2021г. При
тези съображения и с оглед съдебната практика следва извода, че с поведението си
ответникът е станал повод за завеждане както на заповедното производство, така и на
исковото, поради което не е налице втората от предвидените две кумулативно дадени
предпоставки, при което в полза на ищеца се дължат съдебно – деловодни разноски и за
двете производства – 75 лева за заповедното производство, от които 25 лева заплатена
държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, като и 435 лева разноски в исковото производство, от които 75 лева
доплатена по делото държавна такса и 360 лева възнаграждение за процесуално
представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че „И.К.“ ООД,
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. И.В. № 37 дължи на
„Е.П.П.” АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район
„В.В.” В.Т. – Г, бул. „В.В.“ №258 сумата от 328,55 /триста двадесет и осем лева и петдесет
и пет стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатени мрежови услуги под
формата на такса „достъп до електроразпределителната мрежа на база предоставена
мощност“ – 39 кВт, начислена за периода от 21.06.2020г. до 07.06.2021г., за което
обстоятелство са издадени следните фактури:ФП0297874290/19.08.2020г.;
ФП0299042411/21.09.2020г.;ФП0299599500/08.10.2020г.;ФП0300723321/04.11.2020г.;ФП0301902294/04.12.2020г.;ФП0303056120/05.01.2021г.;ФП0304197989/04.02.2021г.;ФП0305359569/04.03.2021г.;ФП0306510898/05.04.2021г.;ФП0307660507/05.05.2021г.;
ФП0308809691/04.06.2021г.; ФП0308826232/10.06.2021г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от депозиране на заявлението в съда – 20.07.2021г. до окончателно
изплащане на задължението сумата от 13,78 /тринадесет лева и седемдесет и осем
стотинки/ лева, представляваща лихва за забава върху дължимата главница, начислена за
периода от 15.09.2020г. до 02.07.2021г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 № 4915/13.09.2021г. по ч.гр.дело № 10582/2021г. на ВРС, на
осн. чл.79, ал.1 и чл. 86, ал.1, по реда на чл. 422 ГПК.
ОСЪЖДА „И.К.“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.
Варна, ул. И.В. № 37 ДА ЗАПЛАТИ на „Е.П.П.” АД, ЕИК **********, със седалище и
адрес на управление: гр. Варна, район „В.В.” В.Т. – Г, бул. „В.В.“ №258 сумата от 75
(седемдесет и пет) лева разноски за заповедното производство, от които 25 лева
заплатена държавна такса и 50 лева юрисконсултско възнаграждение за процесуално
представителство, като и 435 (четиристотин тридесет и пет) лева разноски в
исковото производство, от които 75 лева доплатена по делото държавна такса и 360
лева възнаграждение за процесуално представителство, на осн. чл. 78, ал.1 ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
3