РЕШЕНИЕ
№ 423
гр. Пловдив, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на
втори октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Миглена Ил. Площакова
при участието на **я Цветелина П. Бакалова
като разгледа докладваното от Миглена Ил. Площакова Търговско дело №
20245300900369 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по исковата молба, подадена на
19.06.2024 год. от „Хеброс Бус“ АД против „Детелина – Дрита“ ЕООД, с която
са предявени обективно съединени осъдителни искове за присъждане в полза
на ищеца на парични суми, дължими на договорно основание.
Исковата претенция се основава на следните фактически
обстоятелства:
Между ответното дружество „Детелина – Дрита“ ЕООД и Община
Куклен бил сключен писмен договор № 62 от 02.06.2020 год. със срок на
действие 6 месеца за извършване на обществен превоз на пътници по следните
автобусни линии: Пловдив - Куклен; Пловдив - Руен; Пловдив - х. Здравец;
Пловдив - Цар Калоян; Куклен - Асеновград; Пловдив - Добралък и Куклен -
Руен. Във връзка със сключването на този договор и необходимостта от
ползване на автогарови услуги за превозите по част от тези линии, „Детелина -
Дрита“ ЕООД отправило искане до „Хеброс Бус“ АД за сключване на договор
за предоставяне на автогарови услуги на територията на автогара „Родопи“,
собственост на „Хеброс бус“ АД.
На 03.06.2020 год. между страните по делото бил сключен договор, по
силата на който „Хеброс бус“ АД предоставил възмездно на „Детелина –
Дрита“ ЕООД правото на престой на МПС в сектори № 5, 6 и 8 от автогара
„Родопи“ за извършване на възложения обществен превоз. Услугата се
1
предоставяла срещу възнаграждение, дължимо за всеки отделен курс и
определено по размер в чл. 3 от договора, съответно в размер на 4 лв. без ДДС
/4,80 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 8 лв. без ДДС /9,60 лв. с
ДДС/ за автобус над 20 места.
Според постигнатата договореност превозвачът следвало да заплаща
стойността на ползваните услуги авансово, до 25-то число на месеца,
предхождащ месеца, за който се отнася възнаграждението, което означавало,
че „Хеброс бус“ АД следвало да издава фактурата за месечното
възнаграждение на 15-то число на предходния месец. Но тази уговорка в
договора не се спазвала и на практика „Хеброс бус“ АД остойностявало
предоставените автогарови услуги в края на всеки календарен месец и
издавало фактура за дължимото възнаграждение през текущия месец.
През м. 12.2020 год. договорът на ответника с Община Куклен за
обществен превоз на пътници бил сключен за нови 6 месеца, поради което бил
подписан и Анекс № 1 към процесния договор между страните по делото.
На 31.05.2021 год. между Община Куклен и „Детелина – Дрита“ ЕООД
бил подписан нов договор № 82 за възлагане на автобусен превоз на пътници
по същите линии за срок от пет години. След отправено от ответното
дружество писмено искане от 03.06.2021 год., между страните по делото бил
сключен Анекс № 2/08.06.2021 год., с който договорните правоотношения
били продължени с пет години, считано от датата на подписването му. С Анекс
№ 3/16.02.2022 год. цената на дължимото възнаграждение било изменено
съответно на 5 лв. без ДДС /6 лв. с ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 9
лв. без ДДС /10,80 лв. с ДДС/ за автобус над 20 места.
Считано от м. 12.2023 год. ответното дружество преустановило всякакви
плащания към „Хеброс бус“ АД за предоставяните му ежедневно автогарови
услуги. За периода от 01.12.2023 год. до 31.05.2024 год. непогасеното парично
задължение до договора възлизало на сумата 33 456 лв. с ДДС, начислено по
шест броя данъчни фактури с описани в исковата молба индивидуализиращи
белези.
Наред с описаното, по силата на договор от 05.06.2020 год. „Хеброс бус“
АД предоставил на „Детелина – Дрита“ ЕООД за временно и възмездно
ползване помещение в търговския център на автогара „Родопи“ с
предназначение офис за продажба на билети по линиите, за които дружеството
има сключен договор с „Хеброс бус“ АД. Договорената месечна наемна цена
била в размер на 400 лв. без ДДС. Наемателят държал помещението през
целия период от сключването на договора до момента на подаването на
исковата молба, но от м. 02.2024 год. преустановил плащанията по договора за
наем. Непогасено било задължение в размер на 2 504,70 лв. с ДДС, от които
2
2400 лв. с ДДС наемна цена и 104,70 лв. – консумирана ел. енергия, дължимо
за периода от м. 02.2024 год. до м. 06.2024 год. вкл., за което са издадени пет
данъчни фактури.
Предвид изложените фактически твърдения, ищецът „Хеброс бус“ АД
предявява срещу „Детелина – Дрита“ ЕООД осъдителни искове за присъждане
на следните суми, дължими по силата на договорите, сключени между
страните, както следва:
Сумата 33 456 лв. с ДДС, представляваща възнаграждение по договор
за предоставяне на автогарови услуги от 03.06.2020 год. и анексите към
него, дължимо за периода от 01.12.2023 год. до 31.05.2024 год. вкл.;
Сумата 2 504,70 лв. с ДДС, включваща сумата 2 400 лв. с ДДС наемна
цена и сумата 104,40 лв. стойност на консумирана ел. енергия, дължими
по силата на договор за наем, сключен на 05.06.2020 год. и анексите към
него, дължими за периода от м. 02.2024 год. до м. 06.2024 год.
Двете главници се претендират ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба – 19.06.2024 год. до окончателното
плащане. Търсят се сторените по делото разноски.
Предявените осъдителни искове са процесуално допустими. Същите са с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и двата във връзка с чл.
286, ал. 1 и чл. 288 ТЗ.
Ответникът „Детелина - Дрита“ ЕООД е подал отговор на исковата
молба в законовия срок. Счита предявените искове за допустими, но по
същество за неоснователни. Автогарови услуги не били реално предоставени.
Процесните 6 бр. фактури за автогарови услуги и 5 бр. фактури за наемна цена
и консумативи не били връчвани на ответното дружество, а доводите на
ищеца, че са изпращани на електронен адрес се оспорват с твърдението, че
електронният адрес, на който се твърди да са връчвани - ***** никога не е бил
договарян като адрес за кореспонденция между страните, а наред с това той не
съществувал на сървъра на *** от преди повече от три години. Твърдението,
че фактурите били надлежно връчвани на Г. Б. се оспорва с довода, че този
служител никога не е бил упълномощаван с каквато и да е представителна
власт валидно да приема от името на дружеството каквито и да било фактури.
Наред с това фактурите не отразявали верни обстоятелства за предоставяне на
услуги по брой и единична цена, тези услуги не били реално предоставени на
„Детелина – Дрита“ ЕООД. Във фактурите не било посочено, че се издават на
основание на конкретен договор, сключен между страните, а като основание за
начисление се сочела „такса сектор – автогара Родопи“.
В допълнителната искова молба ищецът заявява, че счита за
3
неоснователно оспорването на исковете с доводи за липса на предоставени от
страна на ищеца автогарови услуги. Договорът за превоз на пътници, сключен
между ответника и Община Куклен, бил действащ и се изпълнявал ежедневно
от „Детелина – Дрита“ ЕООД. Според техническата спецификация към този
договор, съдържаща описание на възложените маршрутни разписания, 22 бр.
от ежедневните маршрути стартирали от автогара Родопи, което означавало
660 бр. курсове месечно, а 6 бр. курсове се изпълнявали само в почивните дни
и това означавало минимум 132 курса месечно. Така месечно от автогара
Родопи стартирали общо 792 бр. курса.
Акцентира се, че според чл. 4.1. размерът на възнаграждението за
автогарови услуги се определял въз основа на вида и броя курсове, които
превозвачът следвало да изпълни, съобразно утвърдените маршрутни
разписания и без значение били реално изпълнените курсове.
За неотговарящи на действителността се определят твърденията, че
ответникът узнал за процесните фактури едва след завеждането на делото,
като са изложени насрещни твърдения в тази насока, свързани с изпращането
им на два електронни адреса.
Изразява се несъгласие с възраженията на ответника досежно размера на
иска, респ. стойността, при която услугите са фактурирани. Развиват се
аргументи, основани на разпоредбата на чл. 22 от ЗАП и Методика за
формиране на цените за ползване на автогари, утвърдена със заповед на
Министъра на транспорта и съобщенията, която обаче е обявена за нищожна с
решение на ВАС. Предвид липсата на действаща Методика по ал. 5 на чл. 22
ЗАП собственикът на автогарата имал право да определя и променя цената на
автогаровите услуги, като спазва ограничението да прилага еднакви критерии
при определянето й за всички превозвачи. Упражнявайки това свое право,
изпълнителният директор на „Хеброс бус“ АД със заповед № 45 /31.10.2023
год. актуализирал цените за ползване на сектори от автогарите Север, Юг и
Родопи. Тази заповед била изпратена на всички превозвачи, в т.ч. и на
ответното дружество.
С отговора на допълнителната искова молба ответникът поддържа
всички доводи и възражения, изложени в първоначалния отговор и оспорва
доводите в допълнителната искова молба. Счита, че въпреки допълнително
ангажираните от ищеца с допълнителната искова молба доказателства, не
може да се обоснове извод за действително предоставяне на автогарови услуги
в претендирания обем. Счита, че заповед № 45/31.10.2023 год., издадена от
Изпълнителния директор на „Хеброс бус“ АД, е нищожна и че тя не поражда
действие по отношение на сключени преди издаването й договори; с нея
страна по договор не може еднолично да изменя съдържанието на вече
съществуващи облигационни отношения.
4
В съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че не
признава твърдението, че през процесния период от м. 02.2024 год. до м.
06.2025 год. ответното дружеството е ползвало помещението, отдадено за
офис.
ОКРЪЖЕН СЪД - ПЛОВДИВ, след преценка на събраните по делото
доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа страна:
Въз основа на становищата на страните с доклада по делото са очертани
като безспорни между тях наличието на валидни договорни правоотношения в
периода от м. 12.2023 год. до м. 06.2024 год., породени от процесните два
договора - договор за предоставяне на автогарови услуги и договор за наем;
безспорно е и обстоятелството, че Г. Б. е ** на ответното дружество.
От представения констативен нотариален акт № 88811.06.2207 год. се
установява, че ищцовото дружеството „Хеброс бус“ АД е признато за
собственик на УПИ IV-1996 – автогара „Родопи“, с обща площ 11 128 кв.м.,
ведно с находящите се в имота административна сграда и перони. Според Чл.
52а от Наредба № 33/03.11.1999 год. за обществен превоз на пътници и товари
на територията на РБ собственици на автогари могат да бъдат физически и
юридически лица, които са регистрирани търговци по реда на Търговския
закон, както и общини.
1. Във връзка с договора за предоставяне на автогарови услуги
Установява се от представените писмени доказателства, че между
„Детелина – Дрита“ ЕООД и Община Куклен е бил сключен писмен договор
№ 62 от 02.06.2020 год. за осъществяване на обществен превоз на пътници,
със срок на действие 6 месеца, за извършване на обществен превоз на пътници
по следните автобусни линии: Пловдив - Куклен; Пловдив - Руен; Пловдив - х.
Здравец; Пловдив - Цар Калоян; Куклен - Асеновград; Пловдив - Добралък и
Куклен - Руен. Изпълнителят се е задължил да предостави услугите по
обществен превоз на пътници в съответствие с маршрутните разписания,
посочени в техническата спецификация и техническото и ценово предложение
на изпълнителя.
Във връзка със сключването на този договор „Детелина - Дрита“ ЕООД е
отправило искане до „Хеброс Бус“ АД, в което е посочило, че договорът
поражда необходимост да бъдат ползвани автогарови услуги, предоставяни на
територията на автогара „Родопи“ и е отправена покана да бъде сключен
5
договор между „Детелина – Дрита“ ЕООД и „Хеброс бус“ АД. Адресатът е
отговорил на поканата и са предприети действия по сключването на договор.
На 03.06.2020 год. между страните по делото бил сключен договор, по силата
на който „Хеброс бус“ АД предоставил възмездно на „Детелина – Дрита“
ЕООД правото на престой на МПС в сектори № 5, 6 и 8 от автогара „Родопи“
за извършване на възложения обществен превоз. Услугата се предоставяла
срещу възнаграждение, дължимо за всеки отделен курс и определено по
размер в чл. 3 от договора, съответно в размер на 4 лв. без ДДС /4,80 лв. с
ДДС/ за автобус до 20 места и в размер на 8 лв. без ДДС /9,60 лв. с ДДС/ за
автобус над 20 места.
През м. 12.2020 год. договорът на ответника с Община Куклен за
обществен превоз на пътници бил сключен за нови 6 месеца. В тази връзка на
07.12.2020 год. между страните по делото е подписан Анекс № 1 към
процесния договор за предоставяне на автогарови услуги, с който срокът на
договора също се продължава с още шест месеца.
На 31.05.2021 год. между Община Куклен и „Детелина – Дрита“ ЕООД е
подписан нов договор № 82 за възлагане на обществена поръчка с предмет:
обществен превоз на пътници по автобусни линии по утвърдени маршрутни
разписания от областна и общинска транспортна схема по автобусни линии:
Пловдив - Куклен; Пловдив - Руен; Пловдив - х. Здравец; Пловдив - Цар
Калоян; Куклен - Асеновград; Пловдив - Добралък и Куклен – Руен. По силата
на чл. 2 изпълнителят „Детелина – Дрита“ ЕООД се е задължил да предоставя
услугите в съответствие с маршрутните разписания, посочени в Техническата
спецификация и с Техническото и ценово предложение на изпълнителя, които
са неразделна част от договора. Договорът е сключен за срок от пет години.
Сред задълженията на изпълнителя са да предоставя услугите по обществен
превоз на пътници в съответствие с договора и приложенията и да представя
на възложителя отчетите за извършената работа.
На 03.06.2021 год. във връзка със сключения договор за обществена
поръчка „Детелина – Дрита“ ЕООД е отправило до „Хеброс бус“ АД
заявление за продължаване на действието на договора за предоставяне на
автогарови услуги. В отговора на искането, между страните по делото е
сключен Анекс № 2/08.06.2021 год., с който договорните правоотношения
между „Хеброс бус“ АД и „Детелина – Дрита“ ЕООД са продължени с пет
години, считано от датата на подписването му. Следователно действието на
договора за автогарови услуги е продължено до 08.06.2026 год. Не се
представят доказателства, а и не се излага твърдение, договорът да е
прекратен предсрочно.
С Анекс № 3/16.02.2022 год. размерът на дължимото възнаграждение за
автогарови услуги е изменен съответно на 5 лв. без ДДС /6 лв. с ДДС/ за
6
автобус до 20 места и в размер на 9 лв. без ДДС /10,80 лв. с ДДС/ за автобус
над 20 места.
В текста на договора между страните за предоставяне на автогарови
услуги, който урежда правоотношенията между страните и през процесния
период от м. 12.2023 год. до м. 05.2024 год., се съдържат следните относими
към спора норми:
Предвидено в чл. 4.1. е, че превозвачът се задължава да заплаща
авансово на „Хеброс бус“ АД уговореното възнаграждение в срок до 25-то
число на месеца, предхождащ месеца, за който се дължи възнаграждението,
като размерът на възнаграждението се определя въз основа на броя и вида
курсове, които превозвачът трябва да изпълни в съответствие с утвърдените
маршрутни разписани. Според чл. 4.2. „Хеброс бус“ АД издава до десето
число на текущия месец данъчна фактура за своите вземания, формирани през
предходния месец, като в като в тази фактура, ако е налично, се включва и
вземане за ползване на сектор /т.3 от договора/ за курсовете, изпълнени в
повече от авансово фактурираните по чл. 4.1., а ако през предходния месец е
изпълнен брой курсове от превозвача, за които той дължи по-малко
възнаграждение от авансово фактурираното, „Хеброс бус“ АД издава
кредитно известие.
С чл. 5 „Хеброс бус“ АД си е запазил правото с едностранно писмено
уведомление да изменя дължимото от превозвача възнаграждение в две
хипотези: 1./ при повишаване на разходите за предоставяне на автогарови
услуги с повече от 15% от тези, извършвани към момента на подписване на
договора; 2./ след приемане на Методика, утвърдена от Министъра на
транспорта и съобщенията, на основание чл. 53а, ал. 3 от Наредба № 33/1999
год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ и
съобразно установените в нея правила, с едностранно писмено уведомление
да изменя дължимото от превозвача възнаграждение. Предвидено е, че в
седмодневен срок от получаването на уведомлението по чл. 5.1. за
едностранно изменение на размера на възнаграждението превозвачът има
право да се откаже от договора без санкции за себе си, а в противен случай
същият се счита, че е приел новия размер на дължимото от него
възнаграждение.
Договорът е сключен при общи условия, които обаче не са приети по
делото и нито една от страните не се позовава на разпоредби от тях.
Във връзка с предвидената възможност за едностранно изменение на
цената на услугите, по делото е представена от ищцовата страна заповед № 18
/ 15.02.2022 год. на изп. директор на „Хеброс бус“ АД, с която на основание
чл. 22, ал. 2 ЗАП и във връзка с „непрестанно нарастващите разходи за
7
експлоатация и поддръжка на инфраструктурата и залите за пътници“,
считано от 01.01.2022 год. са определени следните цени за автогарови услуги
за автогара „Родопи“ – цена за ползване на сектор за автобус до 20 места – 5
лв. на курс без ДДС; цена за ползване на сектор за автобус над 20 места – 9 лв.
на курс без ДДС. В случая въз основа на тази заповед не е извършвано
едностранно изменение на размера на начисленията за стойността на
предоставените услуги, тъй като в деня след издаването на заповедта е
подписано двустранно подписано споразумение – Анекс № 3/16.02.2022 год.
за промяна на чл. 3 досежно цената на процесните услуги, т.е. ответникът
изрично се е съгласил с цената по заповед № 18.
Приета по делото е и последваща заповед на изпълнителния директор н
„Хеброс бус“ АД с № 45/31.10.2023 год., с която на основание чл. 22, ал. 2
ЗАП и във връзка с „непрестанно нарастващите разходи за експлоатация и
поддръжка на инфраструктурата и залите за пътници“, считано от 01.12.2023
год. са определени следните цени за автогарови услуги за автогара „Родопи“ –
цена за ползване на сектор за автобус до 20 места – 6 лв. на курс без ДДС
/завишението е с 20% спрямо предходната цена/; цена за ползване на сектор за
автобус над 20 места – 10 лв. на курс без ДДС /завишението е с около 12%
спрямо предходната цена/. Заповедта е придружена с писмо от 31.10.2023 год.
до управителя на „Детелина – Дрита“ ЕООД, в качеството му на превозвач от
автогара „юг“ и автогара „Родопи“, в което изменението на цените на
автогаровите услуги се обосновава с увеличените разходи за експлоатация,
като се сочат статистически данни, според които инфлацията за периода от м.
01.2022 год. до м. 12.2022 год. е 15,3%, а за м. 01.2023 год. до м. 09.2023 год. е
3,6%; минималната работна заплата, която е своеобразен измерител на цената
на труда, е нараснала от 650 до 780 лв., т.е. с 20%. Отразените в писмото данни
за увеличаване на размера на минималната работна заплата и на инфлацията
са проверими чрез достъпни през интернет източници на данни и достоверни
- действително минималната работна заплата е нараснала в посочения период
от 650 на 780 лв., а по публично оповестени данни на НСИ инфлацията за
2021 год. е 7,75%, за 2022 год. – 16,88% и за 2023 год. – 4,45%.
Заповедта на изпълнителния директор е връчена на множество
превозвачи, като „З. бус“ ООД, „Пътнически превози Б.“ ООД, „Юнион
Ивкони“ ООД и пр., ползващи автогарови услуги по договори с ищеца, видно
от разписките, приложени на л. 161-166 от делото и данните в свидетелските
показания. Липсва писмена разписка за връчването на заповедта на
представител на ответника. Според показанията на св. Г., същата е направила
опит да връчи препис от заповедта, ведно с придружителното писмо на
„Детелина – Дрита“ ЕООД, като не е успяла при слизането си в офиса на
фирмата да я предостави на работещия там служител. Поради това е предала
8
документите на шофьор на автобус на „Детелина – Дрита“ ЕООД, ползващ
автогарови услуги, което било традиционна практика за обмен на
документация. Впоследствие обаче не била върната на „Хеброс бус“ АД
оформената разписка за връчването на заповедта, тъй като от този момент
датирало началото на срива в комуникацията между страните.
Представени по делото са процесните данъчни фактури, издадени от
ищеца във връзка с предоставените автогарови услуги. В тях единичните цени
на автогаровите услуги са в съответствие с посочената заповед на
изпълнителния директор на „Хеброс бус“ АД № 45/31.10.2023 год. Приетите
фактури са както следва:
1. фактура № 2262/31.12.2023 год. на стойност 5010 лв. без ДДС, а с ДДС
6012 лв., като стойността е получена от начислението на 501 бр. автогарови
услуги – такса сектор – автогара Родопи, всяка единична услуга на стойност
10 лв. без ДДС;
2. фактура № 2368/16.02.2023 год. на стойност 5090 лв. без ДДС, а с ДДС
6108 лв., като стойността е получена от начислението на 509 бр. автогарови
услуги – такса сектор – автогара Родопи за м. Януари, всяка единична услуга
на стойност 10 лв. без ДДС;
3. фактура № 2422/29.02.2024 год. на стойност 4710 лв. без ДДС, а с ДДС
5652 лв., като стойността е получена от начислението на 471 бр. автогарови
услуги – такса сектор – автогара Родопи за м. 02.2024 год., всяка единична
услуга на стойност 10 лв. без ДДС;
4. фактура № 2496/31.03.2024 год. на стойност 4506 лв. без ДДС, а с ДДС
5407,20 лв., като стойността е получена от начислението на 21 бр. автогарови
услуги – такса сектор – автогара Родопи, всяка единична услуга на стойност 6
лв. без ДДС и 438 бр. услуги всяка на стойност 10 лв. без ДДС;
5. фактура № 2591/30.04.2024 год. на стойност 5074 лв. без ДДС, а с ДДС
6088,80 лв., като стойността е получена от начислението на 109 бр. автогарови
услуги – такса сектор – автогара Родопи, всяка единична услуга на стойност 6
лв. без ДДС и 422 бр. услуги всяка на стойност 10 лв. без ДДС;
6. фактура № 2652/31.05.2024 год. на стойност 3490 лв. без ДДС, а с ДДС
4188 лв., като стойността е получена от начислението на 349 бр. автогарови
услуги – такса сектор – автогара Родопи за м. май 2024 год., всяка на стойност
10 лв. без ДДС.
Ищецът е правил опити да връчи фактурите на ответника - чрез куриер
/“Спиди“/, адресирайки същите до адреса на управление на ответното
дружество – гр. Пловдив, ул. „Вегетарианска“ № 14 и до офис на Спиди, до
поискване и изпращайки ги на адреси на електронни пощи. Куриерските
9
пратки са останали недоставени, изрично отказани или непотърсени.
Електронните писма с прикачени към тях файлове на издадените фактури са
изпращани на два електронни адреса – *** и ****.
Ответната страна оспорва получаването на електронните писма. В
първото по делото съдебно заседание на основание чл. 155 ГПК съдът е
уведомил страните, че към 20.11.2024 год. /т.е. след края на исковия период и
датата, на която е изпратена последната фактура от м. май 2024 год./ в
интернет сайта на ответното дружество, раздел контакти, е оповестен адресът
**** като електронен адрес за кореспонденция с дружеството.
За установяване на спорните между страните обстоятелства, свързани с
електронната кореспонденция между тях, е допусната съдебно-техническа
компютърна експертиза, към която са поставени въпроси и от двете страни.
Според констатациите на вещото лице, адресът **** продължава да бъде
оповестен в сайта на дружеството и към момента на изготвянето на
експертизата през м. 09.2025 год., като същевременно в раздел контакти от
2025 год. е оповестен и нов, втори адрес за кореспонденция – ****.
В.л. К. е установило, че всички електронни писма, приети по делото на
хартиен носител, изпратени от електронния адрес на „Хеброс бус“ АД **** са
открити при изследване на адреса на ищеца, до който е предоставен достъп на
експерта и не се откриват данни да са били върнати в пощенската кутия на
изпращача като недоставени. Открито е и писмо, изпратено от пощенския
адрес на Г. Б. до ****. В пощенската кутия на „Хеброс бус“ АД са открити
множество върнати като недоставени писма, но нито едно от тях не е от
процесните, които са били изпратени до „Детелина – Дрита“ ЕООД. В този
отговор на експерта имплицитно се съдържа и отговор на конкретния въпрос
на ответника: „Съществува ли такова „чудо“ – съобщение за недоставено
писмо?“.
Ответното дружеството не е предоставило достъп на експерта до
електронната си пощенска кутия ****. От изследването на компютрите на
ответника не може да бъде проследено кога последно е използван този
електронен адрес. Твърдението на ответника, изложено в с.з. на 29.05.2025
год., че няма достъп до имейла си заради „хакерски атаки“, датиращи от
08.12.2020 год., във връзка с които е било образувано досъдебно производство
от 2021 год., са несвоевременно въведени и като такива недопустими. А и не
се установиха причините, поради които ако пощенската кутия на ответника
действително е била недостъпна за него, той години наред е поддържал данни
в сайта си именно за този единствен адрес за кореспонденция и е допускал
клиентите и съконтрахентите му да бъдат въвеждани в заблуждение относно
възможните начини за комуникация с него. Освен това в документацията към
обществената поръчка по сключването на договора с Община Куклен през м.
10
11.2022 год. е декларирало същия електронен адрес - **** /л. 360/.
При изследването на мейла ****, до който на експерта е осигурен достъп,
не е открита кореспонденция с „Хеброс бус“ АД - както входяща, така и
изходяща. Не са открити дори писмата от 13.02.2023 год., 25.04.2023 год.,
13.11.2023 год. и от 29.12.2023 год., приложени на л. 153-156 от делото, с
които от мейла на Г. Б. до електронния адрес **** са изпращани списъци с
номера на превозни средства и са отправяни искания за стикери-пропуски и
които писма са постъпили и все още са налични в пощенската кутия на ****.
Това несъмнено сочи съда на извод, че в пощенската кутия на Г. Б. са
извършвани заличавания и липсата на открити от експерта данни за получена
кореспонденция не доказва твърдението на ответника, че електронната
кореспонденция не е достигнала до адресата.
От изисканата по реда на чл. 192 ГПК от Община Куклен писмена
документация във връзка със сключването и изпълнението на договора за
обществена поръчка, сключен с „Детелина Дрита“ ЕООД, се установява, че
след подписването на петгодишния договор за обществена поръчка от
03.06.2021 год., на 18.11.2022 год. е сключен нов петгодишен договор с
дружеството за обществен превоз на пътници по същите автобусни линии –
договор № 163/18.11.2022 год. /срокът би изтекъл на 18.11.2027 год./.
Изпълнителят се е задължил да предостави услугите по обществен превоз на
пътници в съответствие с маршрутните разписания, посочени в техническата
спецификация и с техническото и ценово предложение на изпълнителя,
неразделна част от договора. След задълженията на изпълнителя са да
представя на възложителя отчети за извършените дейности, като липсата на
отчетност е основание за възложителя да откаже плащане. Според чл. 17
предаването на изпълнението на услугите за всеки отделен период се
документира с представените от изпълнителя на възложителя справки, които
се подписват от представител на изпълнителя. Възложителят има възможност
да приеме изпълнението, да поиска преработване или допълване на справките
или да откаже приемане на изпълнението при съществени отклонения в
договореното
Техническата спецификация, която е неразделна част от договора,
включва: 24 маршрутни разписания Пловдив-Куклен, от които 20 се
изпълняват ежедневно и 4 – само в делнични дни, като всички маршрути
стартират от автогара „Родопи“; 2 маршрута Пловдив-Руен, единият от които
ежедневен, а другият – в делнични дни, също стартиращи от автогара
„Родопи“; три маршрута Пловдив-х. Здравец /два ежедневни и един сезонен/,
стартиращи от Автогара „Родопи“; един маршрут Пловдив – с. Цар Калоян,
стартиращ от автогара „Родопи“; седем маршрута Пловдив-Добралък,
стартиращи от автогара „Родопи“; включени и са и два маршрута: Куклен-
11
Асеновград и Куклен-Руен, които единствено не включват тръгване или
преминаване през автогара „Родопи“. Съдът намира за аритметически
обосновани изчисленията, отразени на стр. 4 от писмената защита на ищеца,
според които от автогара „Родопи“ стартират минимум 754 бр. курсове
месечно. А в случая за нито един от месеците в исковия период не се
претендира възнаграждение за повече от 509 курса на месец.
Приети по делото са и изпратените от Община Куклен справки, изготвени
/подписани и подпечатани/ от „Детелина – Дрита“ ЕООД за броя курсове и
изминат пробег на територията на Община Куклен конкретно във връзка с
договор № 163/18.11.2022 год. за всеки от месеците, включени в исковия
период – от м. 12.2023 год. до м. 05.2024 год. вкл. С тези справки изпълнителят
по договора за обществена поръчка е отчитал пред възложителя Община
Куклен броя изпълнени маршрути и общото изминато разстояние, въз основа
на които е получавал договореното плащане. Неоснователни са доводите на
ответника, че той изпълнява и други курсове от други автогари, поради което
въз основа на справките не могат да се правят изводи за броя на курсовете,
преминаващи през автогара „Родопи“. Доколкото приложените на л. 406-410
справки са представени именно във връзка с отчитане на изпълнението на
договора за обществена поръчка № 163, част от който е техническата
спецификация, съдържаща подробно описание на курсовете, включващи
преминаване през автогара „Родопи“, то въз основа на приложените справки
могат да се правят изводи за броя на реално извършените курсове, включващи
преминаване през автогара „Родопи“. Те представляващ частни
свидетелстващи документи, съдържащи признания факти, неизгодни за
страната, която ги е съставила, и поради това имат обвързваща материална
доказателствена сила.
Общият брой на реално извършените и отчетени от ответника пред
община Куклен курсове са както следва:
- за м. 12.2023 год. – 870 бр., от които 93+18 или общо 111 бр. курсове по
маршрута Куклен-Асеновград и Куклен-Руен, които не включват преминаване
през автогара „Родопи“; разликата от 759 бр. курса са по разписание,
включващо автогара „Родопи“ /фактурирани по процесната фактура са такси
за 501 бр. услуги/;
- за м. 01.2024 год. – 893 бр., от които 93+22 или общо 115 бр. курсове по
маршрута Куклен-Асеновград и Куклен-Руен, които не включват преминаване
през автогара „Родопи“ разликата от 778 бр. курса са по разписание,
включващо автогара „Родопи“ /фактурирани по процесната фактура са такси
за 509 бр. услуги/;
- за м. 02.2024 год. – 839 бр., от които 87+21 или общо 108 бр. курсове по
12
маршрута Куклен-Асеновград и Куклен-Руен, които не включват преминаване
през автогара „Родопи“; разликата от 731 бр. курса са по разписание,
включващо автогара „Родопи“ /фактурирани по процесната фактура са такси
за 471 бр. услуги/;
- за м. 03.2024 год. – 882 бр., от които 93+20 или общо 113 бр. курсове по
маршрута Куклен-Асеновград и Куклен-Руен, които не включват преминаване
през автогара „Родопи“; разликата от 769 бр. курса са по разписание,
включващо автогара „Родопи“ /фактурирани по процесната фактура са такси
за 459 бр. услуги/;
- за м. 04.2024 год. – 868 бр. от които 90+22 или общо 112 бр. курсове по
маршрута Куклен-Асеновград и Куклен-Руен, които не включват преминаване
през автогара „Родопи“; разликата от 756 бр. курса са по разписание,
включващо автогара „Родопи“ /фактурирани по процесната фактура са такси
за 531 бр. услуги/;
- за м. 05.2024 год. – 894 бр., от които 93+19 или общо 112 бр. курсове по
маршрута Куклен-Асеновград и Куклен-Руен, които не включват преминаване
през автогара „Родопи“; разликата от 759 бр. курса са по разписание,
включващо автогара „Родопи“ /фактурирани по процесната фактура са такси
за 349 бр. услуги/.
Приета по делото е хартиена разпечатка на воден от „Хеброс бус“ АД
само на електронен носител диспечерски дневник за периода от 01.11.2023
год. до 31.05.2024 год. досежно курсовете, осъществявани от „Детелина-
Дрита“ ЕООД от автогара „Родопи“ с направление Куклен и х. Здравец. В него
са отразявани датите, направленията, час на тръгване, № на пътен лист, име
на шофьора и множество забележки. Прави впечатление, че досежно малка
част от курсовете са вписвани данни за номерата на пътните листове и
имената на шофьорите. Според свидетелските показания това се дължи на
обстоятелството, че в процесния период представителите на ответника не са
оказвали съдействие на диспечерите на ищеца и не са се явявали, за да
предоставят своите пътни листове и данни за номера на управлявания автобус
и за имената на шофьорите, които да бъдат надлежно отразявани в
диспечерския дневник. В забележките са вписвани данни, че автобусът не
пътува или че не се е записал, както и цифрови означения, като 62, 15, 57 и пр.
без разшифровка.
Верността на вписванията в диспечерския/автогаровия дневник е
оспорена от ответната страна, наведени са и възражения, че не е воден според
образеца, утвърдения в Наредба № 33 / 03.11.1999 год. за обществен превоз на
пътници и товари на територията на РБ. Диспечерският дневник е частен
свидетелстващ електронен документ, който не носи подпис на представител
13
на ответната страна. Той съдържа изгодни за страната, която го е съставила
обстоятелства. При това положение същият не може да се ползва като
доказателство в процес срещу превозвача за броя на реално извършените от
него курсове, стартиращи или завършващи на автогара „Родопи“.
Разпитани са свидетели за установяване на факти и обстоятелства,
свързани с изпълнението на договора за автогарови услуги.
Свидетелят В. Г. е ** на изпълнителния директор на „Хеброс бус“ АД от
2003 год. и в кръга на задълженията й са включени отговорностите по
комуникация с институции и с превозвачи. Работното й място е в сградата на
автогара „Родопи“, където е поместен централният офис на „Хеброс бус“ АД и
от същото има видимост към секторите в автогарата. Поради това
свидетелката има преки наблюдения за това дали съконтрахент на ищеца
ползва автогарови услуги. Свидетелката сочи, че в началото на договорните
отношения с „Детелина – Дрита“ ЕООД и до м. 11.2023 год. изпълнението на
договора е било в съответствие с предвиденото, а от м. 12.2023 год.
комуникацията между страните била прекъсната по причина, лежаща у
поведението на ответника. Шофьорите на автобуси на ответника престанали
да се явяват при диспечерите, които се помещавали в непосредствена близост
до секторите, за да бъдат заверявани пътните им листове и да бъдат
отразявани данни за курсовете, които извършват – пристигане, заминаване и
пр. Отказали също да съблюдават установената до този момент практика да
приемат документи, в т.ч. счетоводни, предназначени за ръководството и
счетоводството на „Детелина – Дрита“ ЕООД. Поради това ищецът предприел
действия по изпращане на фактури и счетоводна документация чрез куриер
или на адрес на електронна поща, но не получавали потвърждение за
получаването. Свидетелката е категорична, че през исковия период
барнидираните автобуси на ответника са влизали в автогара „Родопи“ и са
ползвали автогарови услуги, без да им се създават пречки и да се ограничава
достъпа им от страна на собственика на автогарата. През исковия период
автогарата нямала бариера, тъй като поради пробива под Централна гара,
участъкът около нея бил превърнат в строителна площадка и преди това
съществувалата бариера била премахната. Така, не съществувала физическа
пречка за влизане на автобуси в автогарата и пропускателен режим.
Прието по делото е представеното от ищеца писмо от 19.09.2024 год. на
Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, областен отдел –
Пловдив, адресирано до „Хеброс бус“ АД, с което управителят на
дружеството е информиран, че при извършените проверки на автогарите не са
констатирани автобуси, извършващи обществен превоз, които да не влизат /не
използват/ автогарите. Проверката е по повод на сигнал на „Хеброс бус“ АД от
22.07.2024 год., който очевидно е подаден след края на исковия период.
14
Поради това констатациите при извършената проверка са неотносими към
спора досежно реалното ползване на автогарови услуги в периода от м.
12.2023 год. до м. м. 2024 год.
При така събраните по делото доказателства във връзка с договора за
автогарови услуги, съдът достига до следните правни изводи:
Между страните са възникнали валидни правоотношения въз основа на
договора за автогарови услуги, първоначално сключен на 03.06.2020 год.,
чийто срок е неколкократно продължаван. Тези правоотношения са
съществували и през исковия период от м. 12.2023 год. до м. 05.2024 год. Към
процесния период срокът на договора не е изтекъл /според анекс № 2 изтича
на 08.06.2026 год./ и не е прекратен на някое от основанията, предвидени в чл.
7 – лисва взаимно съгласие за прекратяването му, не е прекратен по право
поради прекратяване на договора с превозвача за обслужване на възложените
му автобусни линии. Липсва както твърдение, така и доказателства за
настъпване на основание за прекратяването на договора по чл. 8 /по природата
си разваляне по чл. 87 ЗЗД/ – с предизвестие от изправната страна към
неизправната. Липсата на доказателства за прекратяването или развалянето на
сделката допълнително затвърждава извода, че договорът е обвързвал
страните през процесния период. Липсват и доказателства след получаването
на препис от допълнителната искова молба, към която е приложена заповед на
Изпълнителния директор на „Хеброс бус“ АД за повишаване на цените на
автогаровите услуги, превозвачът да е направил изявление по чл. 5.2. за отказ
от договора, каквато възможност е налице за него, но в ограничен период от
време - в седмодневен срок от получаването на заповедта.
Не се твърди от ответника и не се доказа ищецът да е създавал пречки и
да не е изпълнявал задълженията си по договора за автогарови услуги, като
например препятстване или ограничаване на достъпа на ответника до
пероните на автогарата. От гласните доказателства се установи от една страна,
че автогарата не е имала през процесния период бариера, която да ограничава
достъпа на превозни средства, а от друга страна, че автобуси на „Детелина –
Дрита“ ЕООД, които са брандирани и поради това лесно разпознаваеми, са
виждани редовно на пероните на автогарата. Неотразяването им в автогаровия
дневник се дължи на препятствия, които сам ответникът е създавал.
Ответникът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си, че при
изпълнение на курсовете не е влизал в района на автогарата, още по-малко
това да се дължи на препятствие, което да му е създадено от ищеца.
Не се споделя довода на ищеца, че според съдържанието на договора за
автогарови услуги броят на реално извършените от превозвача курсове е без
значение за размера на дължимите по договора възнаграждения. Действително
според съдържанието на чл. 4.1. превозвачът следва да заплаща авансово
15
договореното възнаграждение, което се определя въз основа на броя и вида на
курсовете, които превозвачът следва да изпълни в съответствие с утвърденото
маршрутно разписание. Но това задължение касае единствено авансовото
плащане, което се начислява по фактура, издавана в срок до 25-то число на
месеца, предхождащ месеца, за който се дължи възнаграждението. Според
регламентацията авансово се начисляват възнаграждения за услуги според
броя на курсовете по утвърдените разписания. Но нормата на чл. 4.1. следва
да се тълкува единствено във връзката й с чл. 4.2., според която при
издаването на фактура за начисляване на другите задължения на превозвача
/по т. 2 и по т. 10/, се добавя и вземането по т. 3 за курсовете от предходния
месец, които са извършвани вповече от фактурираните, а ако извършените
курсове са били по-малко, се издава кредитно известие. При това тълкуване е
несъмнен извода, че окончателно дължимото възнаграждение за автогарови
услуги се дължи за реално изпълнени от превозвача курсове през съответния
месец, включващи използване на автогарата, а не за брой курсове според
утвърденото маршрутно разписание.
Въз основа на водения от ищеца единствено в електронна форма
диспечерски дневник, който и поради системно неоказваното съдействие от
страна на ответника и непредоставяне на пътните листове на диспечерите, не
е воден редовно, не може да се установи броят на реално извършените от
„Детелина – Дрита“ ЕООД курсове, преминали през автогара „Родопи“.
Но броят на реално извършените курсове, които по утвърдените
маршрутни разписания преминават през автогара „Родопи“, в достатъчна
степен на категоричност се установява от отчетните справки, които сам
ответникът е съставял и представял пред Община Куклен, за да отчете своята
дейност и да претендира плащане на възнаграждение по договора за
обществена поръчка. Както се спомена по-горе, справките имат характер на
частни свидетелстващи документи, удостоверяващи неизгодни за страната,
която ги е съставила факти и имат обвързваща съда материална
доказателствена сила. Данните в справките за броя на реално извършените
курсове по всеки от описаните маршрути, съпоставени с данните в
техническата спецификация към договора за това кои от маршрутите
включват преминаване през автогара „Родопи“, водят до категоричния извод,
че броят на извършените курсове, преминали през автогарата е по-голям от
броя на курсовете, фактурирани от ищеца.
Съобразно техническото предложение, което е част от договора за
обществена поръчка, - л. 349 и л. 350, възложените от община Куклен превози
ще се осъществяват с конкретно изброените индивидуализирани с
регистрационните си номера превозни средства, които собствени на
превозвача или ползвани от него по силата на договор за лизинг. Видно от
16
данните в колона 3 от таблицата по т. 3 от техническото предложение,
основните превозни средства, с които ще се осъществяват превозите, предмет
на обществената поръчка, имат седящи места от 85 бр. до 22 бр. /13 и 16 места
има само в два резервни автобуса/. Следователно е налице основание всички
извършени от ответника превози, да бъдат остойностявани въз основа на
цената за автобус над 20 места. Ако ответникът твърди, че по изключение е
използвал един от двата резервни автобуси, които са с места под 20, негова е
тежестта да го установи. А по делото липсват както твърдения, така и
доказателства в тази насока.
Следва да се подчертае, че фактурирането на по-малък брой курсове от
броя, за който ищецът има право на възнаграждение, е въпрос на негова
преценка, което не може да се тълкува в негова вреда. Ако титулярът на
вземането претендира повече от дължимото, искът му би бил неоснователен за
горницата, но няма пречка да претендира по-малко от дължимото му –
диспозитивното начало е основен принцип в гражданския процес, залегнал в
чл. 6 ГПК.
За изводите досежно ползването на автогаровите услуги съдът има
предвид и нормата на чл. 22 от Закона за автомобилните превози, според която
всички превозвачи, извършващи превоз на пътници по междуселищни
автобусни линии, задължително ползват автогарите срещу заплащане и
автоспирките по изпълнявания маршрут и спазват утвърденото разписание. В
населено място с една автогара същата задължително се включва като
обслужваща по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това
населено място, а при повече от една автогара, какъвто е случаят с гр.
Пловдив, общинският съвет определя автогарите, които са начални, междинни
и крайни спирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирка в това
населено място. В същата насока е и разпоредбата на чл. 52 от Наредба №
33/1999 год. Следователно, както по силата на договора за обществена
поръчка, така и по силата на закона, превозвачът е бил длъжен да ползва
автогара „Родопи“ при извършването на възложените му превози на пътници.
Предвидено е и реципрочно задължение за собствениците на автогари. Според
чл. 53а от Наредбата собствениците на автогари са длъжни да допускат срещу
заплащане автобусите, включени в списъка по чл. 52, ал. 3, т. 2, на лицата по
чл. 2, ал. 1, в чиито утвърдени маршрутни разписания е включена съответната
автогара. Ако не използва автогарата, както е предвидено в приложенията към
договора за обществена поръчка и нормативната уредба, възложителят
Община Куклен би имала право да прекрати договора или откаже да заплаща
възнаграждение, за което липсват данни по делото.
Следва да се посочи, че съдът приема за обосновано позоваването на
ищцовата страна на разпоредбата на чл. 54 от Наредба № 33/1999 год., която
17
дефинира обема на услугите, които се предоставят при ползването на
автогара. Автогарата включва не само територия за движение и престой на
автобусите, но и приемна сграда за обслужване на пътниците. Всяка автогара
трябва да разполага със собствено гише за предварителна и текуща продажба
на билети; гише за изпълнение на задълженията по чл. 57, ал. 1 и 3, на което се
предоставя и информация на пътниците; помещение за пътниците (чакалня) с
отопление и осигурени места за сядане; помещение за приемане и
съхраняване на багаж и пр. Собствениците на автогари осигуряват и
поддържат в изправност оборудването и съоръженията и предоставят
свободен достъп до тях през работното време на автогарата. Следователно в
обема на автогаровите услуги се включва не само осигуряването на достъп на
автобусите на превозвача, но и помещение, услуги и удобства за неговите
пътници. Следователно, дори по своя воля превозвачът да не се бе възползвал
от безпрепятствено осигурения му достъп до пероните на автогарата и да бе
нарушил нормативните си задължения да влиза задължително в автогарата, на
неговите пътници са осигурени от ищеца нормативно установените условия за
удобно пътуване, предвидени в чл. 54 от Наредбата. Липсва каквото и да
фактическо и правно основание за освобождаването му от задължението да
заплати автогаровите услуги.
Поставя се въпросът за цената, по която следва да се остойности
установеният със справките, представени пред Община Куклен брой на
предоставените от ищеца услуги.
Последно договорената цена е тази, посочена в анекс № 3 към договора.
Във фактурите е начислена по-висока от договорената цена и именно тя се
претендира по делото. Въпросът, който се поставя, е дали ищецът може
едностранно да изменя съдържанието на клаузи в договора. Съдът приема, че
той има тази възможност, която му е предоставена със самия договор.
В чл. 5.1. е предвидено, че с едностранно писмено уведомление,
дължимото от превозвача възнаграждение може да бъде изменяно при
повишаване на разходите за предоставяне на автогарови услуги с повече от
15% от тези, извършвани към момента на сключването на договора.
Последното договаряне на размера на възнаграждението е осъществено през
м. 02.2022 год. Заповедта за изменение на възнаграждението е от края на м.
10.2023 год. Изменението е с 12% досежно възнаграждението за големите
автобуси и с 20% досежно малките. Възникването на обстоятелствата,
посочени в заповед № 45/31.10.2023 год., не е оспорено от ответника. Той
твърди единствено, че заповедта е нищожна и тъй като между страните по
договора не съществуват отношение на субординация, не съществува
възможност за едностранно изменение на договора.
Увеличаването на работната заплата с 20% и на инфлацията за периода от
18
сключването на анекс № 3 до издаването на заповедта с повече от 15%, въз
основа на които лесно проследими общоизвестни обективни факти. Така, при
липсата на изрични своевременно направени от ответника оспорвания в тази
насока, може да се приеме, че в същата степен повишението на МРЗ и на
инфлацията е рефлектирало и върху разходите за предоставяне на автогарови
услуги.
Същевременно се отчита и законовата регламентация на автогаровите
услуги. Според чл. 22, ал. 3 ЗАП собствениците на автогари могат да допускат
срещу заплащане превозвачи, които извършват случайни или специализирани
превози на пътници. Според ал. 4 собствениците на автогари прилагат еднакви
критерии спрямо всички превозвачи от съответната транспортна схема при
определяне размера на цените за преминаване, за престой и за предоставяне на
право за продажба на билети. Определянето на цените по ал. 4, техният
максимален размер и условията, при които се извършва актуализация на този
размер, се определят с методика, утвърдена от министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията, на база на категоризиране на
автогарите. Актуализация на максималния размер на цените по ал. 4 може да
се извършва веднъж годишно. Действаща методика по ал. 5 не се открива –
приетата методика от 26.07.2019 год. е оспорена по съдебен ред и с решения
на тричленен и петчленен състав на Върховния административен съд,
съответно № 3265/11.03.2021 год. и № 8320/08.07.2021 год., същата е обявена
за нищожна. Но за собствениците на автогари остава да лежи законовото
задължение по ал. 4 при определянето на цените за ползването на автогарови
услуги да прилагат еднакви критерии спрямо всички превозвачи . От
представените от ищеца множество фактури на различни превозвачи за същия
период /л. 211-241/ се установява, че таксата сектор е начислявана в идентичен
на претендирания по настоящото дело размер от 10 лв. без ДДС за голям
автобус и 6 лв. без ДДС за малък автобус.
Поради това заповед № 45/31.10.2023 год. на „Хеброс бус“ АД за
актуализация на цените на автогаровите услуги е издадена при наличие на
основание, изрично предвидено в договора.
Факт е, че отношенията между страните по договора, са отношения на
равнопоставеност, а на власт и подчинение, отношение на субординация.
Заповедта няма характер на административен акт, издаден от орган на власт,
който може да създава задължения за правните субекти, които са нейни
адресати. Но според клаузата на 5.1. едностранният акт на „Хеброс бус“ АД за
индексация на размера на възнаграждението е правно способен да предизвика
изменение на клауза в съглашението чрез индексиране на договореното
възнаграждение, тъй като сам превозвачът предварително се е съгласил с това,
при съблюдаване на предвидените в договора обективни ограничения за
19
еднократност на индексацията в хода на една година и обективни фактори,
които я налагат.
Писмени доказателства за връчването на заповедта на ответника не са
съставени, тъй като „Детелина – Дрита“ ЕООД не е подписало подготвената от
ищеца разписка, удостоверяваща връчването. Но писмени доказателства за
връчването на заповедта не се изискват според клаузата на чл. 5.1.1.
Единственото изискване е уведомяването да е писмено, което изискване се
изпълнява с връчването на писмената заповед и съпровождащото я писмо.
Предоставянето на препис от заповедта на ответника се установи от гласните
доказателства на св. Г., която разяснява, че е предала заповедта на шофьор на
автобус, ** на „Детелина – Дрита“ ЕООД. А дори все пак да се приеме, че
писменото уведомяване следва да бъде и писмено проследимо, то
уведомяването на ответника за едностранното изменение на цената по
договора е станало посредством връчването на препис от допълнителната
искова молба, към която заповедта и придружителното писмо са приложени –
връчването датира от 01.10.2024 год. /л. 180/. По делото не се претендира
обезщетение за забавено плащане по чл. 86 ЗЗД, поради което и връчването на
заповедта в хода на делото, а не преди това, е без конкретно значение за
възникването на задължението за главници. Ответникът не е се е възползвал
от възможността по чл. 5.2. да се откаже от договора в едноседмичен срок от
връчването на изявлението на ищеца за изменение на цената на услугите.
Голяма част от доказателствата по делото – писмени, гласни и експертиза
бяха насочени към установяването на опитите на ищеца да връчи на ответника
процесните фактури, в които е начислил таксите за автогарови услуги.
Установи се, че ищецът е вложил значителни усилия в това да доведе
фактурите до знанието на превозвача. Изпращал ги е чрез куриер на адреса на
управление и до поискване, информацията за наличие на пратка е довеждана
до знанието на **и на ответника, но пратките са отказвани.
Установи се от приетата експертиза, че е изпращал фактурите на два
електронни адреса – общия адрес на дружеството и адреса на неговия ** Г. Б..
Електронният адрес *** е обявен от ответника в сайта му и до настоящия
момент. Всеки търговец, при спазване на изискването за добросъвестно
упражняване на права, следва да поддържа актуален адрес за комуникация,
който да не въвежда в заблуждение. При положение, че ответникът все още
поддържа данни за посочения електронен адрес в сайта си /според
констатациите на съда в първото с.з. и в заключението на вещото лице/, съдът
приема, че с непредоставянето на достъп до електронния адрес на вещото
лице, той е препятствал изясняването на обстоятелства по делото и на
основание чл. 161 ГПК, при отчитане на доказателствата за изпращането на
писмата, съдът приема за установено, че имейлът е достигнал до пощата на
20
„Детелина – Дрита“ ЕООД. До този извод сочат и разпоредбите на чл. 8 и чл.
10 от ЗЕДЕУУ, на които ищецът се позовава в писмената си защита. Според
чл. 8, ал. 1 потвърждаване на получаването на електронно изявление не е
необходимо, за да се смята, че е получено от адресата, освен ако страните са
уговорили друго. Друго в случая страните не са уговорили. Според чл. 10
електронното изявление е получено с постъпването му в посочената от
адресата информационна система. Посочването на информационното система
от адресата е осъществено чрез обявяването на адреса на електронната му
поща в официалния му сайт. Предвидено в чл. 10 е, че ако е уговорено
потвърждаване, електронното изявление е получено с изпращането на
потвърждаване от адресата за получаването му, но в случая липсват подобни
уговорки.
Ищецът е изпращал фактурите и на адреса на **я на ответника Г. Б. ****,
което се установи от експертизата. А въз основа на липсата на данни за
получаването на имейлите в тази пощенска кутия не могат да се правят изводи
за неполучаването им, тъй като данните за получаването на електронни писма
подлежат на изтриване; а за това, че са били предприемани действия по
заличаване на следи от получавана от ищеца кореспонденция в пощенската
кутия на Б., може да се съди по факта, че липсват данни дори за имейлите,
които сама Б. е изпращала на ищеца, описани по-горе. Б. не е упълномощена
да извършва активни правни действия от името на своя работодател, с които
да създава задължения в неговата правна сфера, но като негов служител няма
пречки да бъде пасивен адресат на изявления на трети лица спрямо „Детелина
– Дрита“ ЕООД, по аналогия с чл. 50, ал. 3 ГПК, според която връчването на
съобщения на търговци се извършва на всеки служител в канцеларията им.
Дали достигналите до пощенските кутии на ответника фактури са били
отворени и прочетени от него, е без правно значение, доколкото видно от чл.
13 ЗЗД законодателят придава правно значение на достигането на изявлението
до адресата, а не на запознаването му с него, което е въпрос на личен избор.
В крайна сметка обаче достигането на фактурите до знанието на
ответника преди завеждането на делото е без каквото и да е правно значение
по делото. Вземането за възнаграждението за предоставени автогарови услуги
е възникнало по силата на договора и с факта на предоставянето на услугите.
Договорът не предпоставя възникването на задължението за заплащане на
такса за автогарова услуга и изискуемостта му от връчването на фактурите на
превозвача. А и връчването на фактурите в крайна сметка е извършено и с
връчването на препис от исковата молба, към която са приложени. По делото
не се претендира обезщетение за забавено плащане, поради което и
доказването на връчването на фактурите в момент преди подаването на
исковата молба, е на още по-силно основание лишено от необходимост.
21
Поради това множеството доказателства, които се събраха във връзка с
връчването на фактурите по електронен път, в крайна сметка са излишни и не
допринасят за изясняването на предмета на делото. Съдът ги обсъди
единствено за да даде пълен отговор на изложените от страните доводи и
формулирани възражения.
Вземанията на ищеца по договора за автогарови услуги по всички
процесни фактури са доказани и по основание, и по размер и следва да бъдат
уважени изцяло, като главницата се присъди ведно със законната лихва от
датата на подаването на исковата молба до окончателното плащане.
2. Във връзка с наемните правоотношения между страните
На 05.06.2020 год. /два дни след сключването на първоначалния договор
за автогарови услуги/ е сключен договор за наем между „Хеброс бус“ АД, от
една страна, в качеството на наемодател и „Детелина – Дрита“ ЕООД, от друга
страна, в качеството на наемател. Предмет на договора е помещение,
предназначено за офис за продажба на билети по линиите, за които наемателят
има сключен договор за автогарови услуги за автогара „Родопи“, намиращо се
в търговския център на автогара „Родопи“. Договорът за наем е възмезден,
като договорената месечна наемна цена е 400 лв. без ДДС на месец, считано
от предаването на обекта. Наемната цена е платима до пето число на месеца,
за който се отнася, в брой, в офиса на наемодателя или по банков път по
посочената в договора банкова сметка. Според чл. 7 всички разходи, свързани
с ползването на помещението, включително за електроенергия, се заплащат от
наемателя.
Наемодателят е поел задължение да предаде и обезпечи несмущаваното
ползване на наетото помещение, а наемателят се е задължил да заплаща
договорената наемна цена и всички разходи, свързани с поддържането и
ползването на помещението. Според чл. 12, ал. 6 е длъжен да върне на
наемодателя помещението при прекратяването на наемното правоотношение,
като според чл. 4 връщането се извършва в тридневен срок от
преустановяване на действието на договора и се установява с подписан от
страните приемо-предавателен протокол, в който се описва състоянието на
помещението и обзавеждането в него към момента на връщането. Договорът е
сключен първоначално за срок от шест месеца. Предвидено е, че се прекратява
при изтичането на срока, както и при отказ от договора от страна на наемателя
с едномесечно писмено предизвестие.
С Анекс № 1 към договора от 04.12.2020 год. срокът на договора е
продължен с още половин година – до 05.06.2021 год., а с Анекс № 2 /
03.06.2021 год. срокът е продължен до 01.06.2024 год. Следователно същият е
22
действащ през исковия период. Посочено е, че месечната наемна цена е 400
лв. без ДДС, т.е. първоначално договореният размер не е изменен.
Страните не спорят, че отдаденото под наем помещение е предадено на
наемателя след сключването на договора и то е ползвано от него преди
исковия период. В тази насока са събраните гласни доказателства, в т.ч.
показанията на св. Г. Б., ** на „Детелина – Дрита“ ЕООД - ***, която
признава, че от 2020 год. до края на 2023 год. е работила на автогара „Родопи“
в офиса, намиращ се в подлеза на автогарата, продавала е карти, отчитала е
шофьорите. Помещението било брандирано с надписи на фирмата „Детелина
– Дрита“ ЕООД и свидетелката работела в това помещение всеки работен ден.
След края на 2023 год. променили трудовите й функции и вече била кондуктор
в автобусите на „Детелина – Дрита“ ЕООД по маршрута за Асеновград – в
тази насока е прието допълнително споразумение към трудовия й договор,
подписано на 26.01.2024 год., в сила от 01.02.2024 год. Б. заявява, че след
преназначаването й не знае кой е поел функциите ** в офиса на фирмата, по
събиране на обороти. Но уточнява, че след като преустановила функциите си
на **, работодателят й не е искал д***. Свидетелства за случай, при който след
промяната на трудовите й функции е откликнала на молба на св. Г., като
представител на „Хеброс бус“ АД и **.
Приети по делото са процесните пет фактури, издадени от „Хеброс бус“
АД във връзка с процесния договор за наем в периода от 01.02.2024 год. до
03.06.2024 год. и касаещи наемната цена за м. 12.2023 год. и месеците 01, 02,
03 и 04.2024 год. и относимите към тези периоди консумативни разноски.
начисляваната наемна цена е в размер на договорените 400 лв. на месец без
ДДС. Фактурите са изпращани, по подобие на фактурите за автогарови услуги,
чрез куриер и по електронен път и липсват доказателства да са получавани от
ответника. Фактурите са на стойност, както следва:
фактура № 7302/01.02.2024 год. за сумата 507,91 лв. с ДДС, включваща
наем за текущия месец и ел. енергия за м. 12.2023 год.;
фактура № 7397/01.03.2024 год. за сумата 522,86 лв. с ДДС, включваща
наем за текущия месец и консумирана ел. енергия през м. 01.2024 год.;
фактура № 7482/01.04.2024 год. за сумата 490,49 лв. с ДДС, включваща
наем за текущия месец и консумирана ел. енергия през м. 02.2024 год.;
фактура № 7572/02.05.2024 год. за сумата 491,39 лв. с ДДС, включваща
наем за текущия месец и консумирана ел. енергия за м. 03.2024 год.;
фактура № 7658/03.06.2024 год. за сумата 492,05 лв. с ДДС, включваща
наем за текущия месец и консумирана ел. енергия за м. 04.2024 год.
Ответната страна оспорва твърдението, че е ползвала наетото
23
помещение през исковия период. Във връзка с оспорването са събрани гласни
доказателства. Св. Г. е виждала, че от сключването на договора за наем и до
разпита й през м. 11.2024 год. /т.е. след края на исковия период/ наетото
помещение се ползва от „Детелина – Дрита“ ЕООД. Св. Б. сочи, че до м.
01.2024 год. е **в офиса на работодателя й, помещаващ се в **, а след това е с
променени *** и не работи там и не знае дали помещението се ползва. Но
изяснява, че след промяната на трудовите й функции***.
Не се твърди и не са представят доказателства за писмено прекратяване
на договора за наем и за предаването на владението върху помещението от
наемателя на наемодателя по предвидения в договора начин – писмено, с
приемо-предавателен протокол.
В открито с.з., проведено на 10.04.2025 год., пълномощникът на ищеца е
направил признание, че на 04.03.2025 год. ответната страна е превела сумата
5976,53 лв., с което плащане били погасени задълженията за наемна цена за
периода от м. 01.2024 год. до 03.02.2025 год., като по този начин от
процесните фактури неплатено останало само задължението по фактура №
7302/01.02.2024 год. на стойност 507,91 лв. В тази насока е представено
преводно нареждане, от което е видно, че „Детелина – Дрита“ ЕООД е
наредило по банков път в полза на „Хеброс бус“ сумата 5976,53 лв. с изрично
посочване, че плащането касае периода от 01.03.2024 год. до 03.02.2025 год.
Въз основа на така събраните доказателства във връзка с наемното
правоотношение между страните, съдът достига до следните правни изводи:
Между страните са възникнали валидни наемни правоотношения по
договора за наем, сключен на 05.06.2020 год. и са съществували в рамките на
срока на договора. От гласните доказателства се установи, че наемодателят е
изпълнил своите задължения по договора, като е предоставил на ответника
фактическата власт върху отдаденото под наем помещение и е осигурил
условия за безпрепятственото му ползване. Договорът за наем е сключен за
срок до 01.06.2024 год. Не се установи той да е предсрочно прекратен. Това би
могло принципно да стане по силата на регламентацията в чл. 15, ал. 4 от
договора, но правото на наемателя да се „откаже“ от договора може да се
упражни само с изрично писмено изявление, отправено и връчено на
наемодателя.
В случая нито се твърди подобно изявление да е отправяно, нито се
представиха доказателства в тази насока. Не се твърди и не се представя
приемо-предавателен протокол по чл. 4.2., от който да е видно, че след
изтичането на срока на договора наемателят е върнал помещението.
Следователно, по силата на чл. 236, ал. 1 ЗЗД от 01.06.2024 год. договорът е
трансформиран в безсрочен
24
Оспорванията на ответника и твърденията, че не е ползвал
помещението, останаха недоказани. Но дори да бе установено, че в процесния
период не е ползвал наетото помещение, това не го освобождава от паричните
му задължения, произтичащи от валиден и действащ договор за наем, чието
действие не е преустановено по предвидения в договора ред и начин. В срока
на договора наемателят е поел задължение да заплаща наемна цена, ведно с
консумативни разноски, независимо от това дали се е възползвал от
осигурената му от наемодателя възможност да извлича ползите от вещта, като
използва помещението за продажба на билети.
Фактурираната наемна цена е в съответствие с договорения наем.
Задълженията за консумативни разноски са начисляване след констатации за
показанията на електромера, ***. Поради това и задължението за наемна цена
за периода от м. 02.2024 год. до м. 06.2024 год. и за консумативни разноски за
периода от м. 12.2023 год. до м. 04.2024 год. са валидно възникнали в размера,
за който са издадени процесните фактури, а именно за сума в общ размер на
2504,70 лв. и подлежат на плащане.
Без правно значение по делото е дали фактурите са били връчени на
ответника преди завеждането на делото и обстоятелството, че не се установи
те да са му били връчени по електронна поща или чрез куриер преди
завеждането на делото. Постигнатото в договора за наем съгласие за
заплащане на наемната цена и консумативните разноски по никакъв начин не
обвързва възникването на паричните задължения на наемателя и тяхната
изискуемост с физическо връчване на издадена от ищеца фактура.
В хода на делото е извършено частично плащане, което в съответствие с
чл. 235, ал. 3 ГПК следва да бъде съобразено при постановяването на
съдебното решение. Наемателят е имал няколко еднородни задължения за
плащане на наемната цена и консумативите за всеки месечен период. Когато
изпълнението не е достатъчно да погаси всички негови задължения, според
чл. 76, ал. 1, пр. 1 ЗЗД длъжникът може да заяви кое от тях погасява.
Наемателят е упражнил това свое право, като в основанието за плащане сам е
посочил, че плащането касае периода от 01.03.2024 год. до 03.02.2025 год.
Неговото изявление за това кои конкретни задължения погасява следва да
бъде зачетено. Така се преодолява поредността в погасяването по чл. 76, ал. 1,
пр. последно ЗЗД и не е погасено най-старото задължение по договора за наем.
Следователно, погасени са задълженията по фактура № 7397/01.03.2024 год. за
сумата 522,86 лв. с ДДС; по фактура № 7482/01.04.2024 год. за сумата 490,49
лв. с ДДС; по фактура № 7572/02.05.2024 год. за сумата 491,39 лв. с ДДС и по
фактура № 7658/03.06.2024 год. за сумата 492,05 лв. с ДДС. Искът за
присъждането на тези суми следва да бъде отхвърлен, но искането за
присъждане на законна лихва върху тях е основателно за периода от
25
подаването на исковата молба – 19.06.2024 год., до датата на плащането –
04.03.2025 год., поради което следва да се уважи.
Основателен е искът за присъждане на сумата по първата процесна
фактура № 7302/01.02.2024 год. на стойност 507,91 лв. с ДДС, включваща
наем за текущия месец и ел. енергия за м. 12.2023 год. Сумата следва да се
присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаването на
исковата молба – 19.06.2024 год. до окончателното плащане.
По въпроса за разноските:
Исковете са били изцяло основателни към момента на предявяването им.
Частичното отхвърляне на иска по чл. 232, ал. 2 ЗЗД се дължи на плащане в
хода на делото. това означава, че ответникът е дал повод за предявяването
дори на отхвърлените искове. Предвид основателността на исковете и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят сторените
по делото разноски. За разноските си ищецът представя списък по чл. 80 ГПК.
В него са включени разноски за държавна такса в размер на 1438,43 лв.;
адвокатски хонорар от 3600 лв. с ДДС и разноски за експертиза в размер на
465 лв. Разноските са реално направени, в т.ч. за заплащане на адвокатско
възнаграждение, което видно от договора за правна помощ е изплатено в брой.
Поради това в полза на ищеца ще се присъдят всички сторени по делото
разноски в общ размер на 5503,43 лв.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
О С Ъ Ж Д А „ДЕТЕЛИНА - ДРИТА“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пловдив, п.к. 4015, район Западен, ул.
„Вегетарианска“ № 14, представлявано от управителя И.С. Ш., да заплати на
„ХЕБРОС БУС“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Пловдив, п.к. 4004, район Южен, бул. „Македония“ № 2Б, Автогара „Родопи“,
ет. 2, представлявано от В.Г. Д., следните суми:
- Сумата 33 456 лева с ДДС, представляваща възнаграждение по
договор за предоставяне на автогарови услуги от 03.06.2020 год. и анексите
към него, дължимо за периода от 01.12.2023 год. до 31.05.2024 год. вкл., ведно
със законната лихва, считано от датата на подаването на исковата молба –
19.06.2024 год. до окончателното плащане.
- Сумата 507,91 лева с ДДС, включваща сумата 480 лв. с ДДС наемна
26
цена за м. 02.2024 год. и сумата 27,91 лв. ДДС стойност на консумирана ел.
енергия за м. 12.2023 год., дължими по силата на договор за наем, сключен на
05.06.2020 год. и анексите към него, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаването на исковата молба – 19.06.2024 год. до окончателното
плащане,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдения размер от 507,91 лв.
до пълния прететдиран размер от 2 504,70 лв. с ДДС поради плащане в хода
на делото;
- законната лихва върху сумата 1 996,79 лв., представляваща наемна
цена и консумативни разноски, платена в хода на делото, за периода от
подаването на исковата молба - 19.06.2024 год. до датата на плащането –
04.03.2025 год.;
- сумата 5 503,43 лева разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд -
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
27