№ 21598
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110131551 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД
срещу И. Г. М., с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за
установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21185/2025г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 2 193,40лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 11.04.2025г. до изплащане на
вземането, 320,70лв. - мораторна лихва върху горната главница за периода
15.09.2023г.-03.04.2025г., 41,72лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 11.04.2025г. до
изплащане на вземането, и 9,75лв. - мораторна лихва върху горната главница за
периода 16.07.2022г.-03.04.2025г.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало облигационно
правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия при общи условия,
чиито клаузи са обвързали абонатите на топлопреносното предприятие без да е
необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил до процесния имот,
находящ се в *********************************************, аб. № **********,
топлинна енергия на претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че
ответникът дължи и заплащане на цената за извършване на услугата дялово
разпределение в етажната собственост, както и лихва за забава върху главните
вземания.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва исковете. Отрича да е потребител на топлинна енергия за имота.
Посочва, че с решение на ВАС е отменена т. 6.1.1. от методиката към приложение № 1
към Наредбата от 12.03.2020г., поради което не се дължат суми за сградна инсталация.
Оспорва да е осъществено реално отчитане. Счита, че не е изпаднал в забава и не
дължи мораторна лихва. Посочва, че не дължи суми за дялово разпределение.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем сървисис“ ЕООД не
изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия“ са всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение.
Според задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело
№ 2/2017г. на ОСГК на ВКС, собствениците, респективно бившите съпрузи като
съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно
правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. Предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право
на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на
топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те
са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване.
По делото е представен договор за продажба на държавен недвижим имот по
реда на НДИ от 10.12.1985г., съгласно който И. Г. М. купува процесния ап. № 30,
находящ се в г***********************************************. По делото няма
твърдения и доказателства за последващи разпоредителни сделки с имота, поради
което може да се приеме, че същият е продължил да бъде собственик на имота и към
процесния период.
Съобразно приетото заключение по СТЕ, което не е оспорено и съдът
кредитира, сградата, в която се намира процесният имот, е присъединена към
топлопреносната мрежа, като през имота преминават тръби и елементи от
топлофикационната инсталация.
С оглед гореприетите факти и при съобразяване задължителните разяснения,
дадени в цитираното ТР, съдът приема, че през процесния период между ответника, в
качеството му на собственик на имота, и ищцовото дружество е съществувало
облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови
нужди, по което дружеството е доставчик, а ответникът клиент (потребител) и като
такъв отговаря за стойността на топлоенергията.
От допуснатата, изслушана и приета по делото съдебно-техническа експертиза
се установява, че през процесния период сградата е била без отопление, като в имота
не е имало узаконен водомер за топла вода, което е посочено и в документите от
третото лице – помагач. Предвид че сградата е била без отопление, топлинна енергия
за отопление от радиатори не е начислявана. Такава не е начислявана и за сградна
2
инсталация. Начислена е единствено топла вода на база 1 потребител по 140л/ден
съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1 поради липсата на узаконен
водомер, като нейната стойност възлиза на 2207,28лв. В тежест на потребителя и
собственик на имота е да поддържа годни и в изправност измервателни уреди, в това
число и водомери. По делото няма нито твърдения, нито доказателства за наличието
на метрологично годен водомер в имота, с оглед на което съдът приема констатациите
и изводите на вещото лице за правилни относно начина и количеството на
начисляваната топла вода в имота. Ето защо, по делото е установено наличието на
задължение за БГВ за процесния период в размер на 2207,28лв. В настоящото
производство обаче се претендира по-нисък размер от 2193,40в. и с оглед действащия
принцип на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът е ограничен до
размера на предявеното вземане.
Доводите и възраженията на ответника, свързани с методиката за изчисление на
сградната инсталация не следва да бъдат обсъждани, тъй като не е начислявана такава
топлоенергия и се явяват неотносими към предмета на настоящото дело.
С оглед изложеното, предявеният иск за главното вземане за топлинна енергия
се явява изцяло основателен.
По акцесорния иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия:
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, а
според ал. 2 - клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал.
2 и ал. 3 (общата фактура) за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане цената на топлоенергията
е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От деня, следващ
деня на падежа, длъжникът изпада в забава и дължи лихва за забава по чл. 86, ал. 1
ЗЗД. Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не твърди и доказва да е погасил
дължимите парични задължения, поради което е изпаднал в забава и дължи законна
лихва. На основание чл. 162 ГПК съдът, с помощта на общодостъпен интернет
калкулатор, намира, че мораторната лихва върху дължимата главница възлиза на
претендираната сума от 320,70лв. за периода 15.09.2023г.-03.04.2025г. Ето защо, и този
иск се явява изцяло основателен.
По отношение на исковете за заплащане цената на услугата дялово
разпределение и лихва за забава:
Съгласно задължителните за страните общи условия към договора за продажба
на топлинна енергия, дяловото разпределение на топлинна енергия се извършва
възмездно от продавача по реда на чл. 61 и сл. от НТ или чрез възлагане на търговец,
избран от клиентите в СЕС. Клиентите заплащат на продавача (тоест на
топлофикационното дружество) стойността на услугата “дялово разпределение”,
извършвана от избрания от тях търговец.
По делото липсват доказателства относно проведено ОС на ЕС, на което да е
избрано третото лице – помагач за топлинен счетоводител и за извършване на услугата
дялово разпределение, както и да е сключен договор с него за извършването им срещу
определено заплащане. При тези обстоятелства, съдът намира за недоказана
претенцията за сумата от 41,72лв. – цена на извършена услуга дялово разпределение,
което обуславя извод за неоснователност и на претенцията за мораторна лихва върху
нея.
3
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
В заповедното производство ищецът е сторил разноски в размер на 101,31лв., от
които следва да му се присъдят 99,28лв. За исковото производство е сторил разноски в
общ размер от 488,09лв., от които му се дължат 478,30лв. Тоест, общо следва да му се
присъдят 577,58лв.
Ответникът не е доказал направата на разноски. Претендира се единствено адв.
възнаграждение от процесуалния му представител по чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на каквото
има право съразмерно на отхвърлената част от претенцията, възлизащо в размер от
8,02лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, срещу И. Г. М., ЕГН: **********, с
адрес: *********************************************, че ответникът дължи на
ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 21185/2025г. по описа на СРС, 40-ти
състав, а именно: 2193,40лв. - цена на доставена топлинна енергия за периода
01.05.2022г.-30.04.2024г. до имот, находящ се в
*********************************************, аб. № **********, ведно със
законната лихва от 11.04.2025г. до изплащане на вземането, 320,70лв. - мораторна
лихва върху горната главница за периода 15.09.2023г.-03.04.2025г., като ОТХВЪРЛЯ
исковете за сумите от 41,72лв. - цена на извършена услуга дялово разпределение за
периода 01.05.2022г.-30.04.2024г., ведно със законната лихва от 11.04.2025г. до
изплащане на вземането, и 9,75лв. - мораторна лихва върху горната главница за
периода 16.07.2022г.-03.04.2025г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Г. М., ЕГН: **********, с адрес:
*********************************************, да заплати на „Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” №23Б, сумата от 577,78лв. – разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Топлофикация София” ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец” №23Б, да
заплати на адв. И. А. Н. от САК с адрес:
*********************************************, сумата от 8,02лв. - адвокатско
възнаграждение за извършено безплатно процесуално представителство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - „Техем сървисис“ ЕООД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4