№ 65
гр. Ямбол, 10.01.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на десети
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светла Р. Димитрова
като разгледа докладваното от Светла Р. Димитрова Гражданско дело №
20222330103107 по описа за 2022 година
Съдът, след като се запозна с исковата молба и доказателства към нея, намира
следното:
От твърденията изложени в обстоятелствената част на исковата молба и от петитума на
същия, съдът достига до извода, че ищецът претендира да се признае за установено по
отношение на ответника Община ***, Дирекция „Местни данъци и такси“, че описаните два
леки автомобила „***“ и „***“ са били унищожени по изложените причини,
аргументирайки се с издадени срещу нето актове за установяване на задължения за данък
върху тези МПС-та и възможността от възстановяване на данъка за унищожените превозни
средства. От тези твърдения се налага извода, че в случая става дума за искане относно
установяване на факти, а не на право или правоотношение , като са предявени два иска по
чл.124,ал.4,изр.2 от ГПК, а не по ал.1 ГПК – положителни установителни, както твърди
ищеца.
Съгласно чл. 124, ал. 4, изречение второ ГПК, иск за установяване на факти или
несъществуването на факти с правно значение /извън истинността на документ/ се допуска
само в случаите, предвидени в закона.
Процесуалният закон допуска установителни искове за факти само по изключение и
то в изрично предвидени от закона случаи, като сочи фактите, които могат да се установяват
с установителни искове. Такива факти са посочени в чл.124, ал.4, изр.1 ГПК, както и в
чл.124, ал.5 ГПК. Други искове за факти, допустими според българското законодателство, са
напр. исковете за произход, предвидени в СК, искът за установяване на трудов стаж по
Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред.
Ето защо, установителни искове за факти, за които законът не е посочил изрично, че
могат да бъдат предмет на установителни искове за факти, са недопустими. В правната
теория и съдебната практика се приема, че те не са подведомствени на съдилищата и
противоречат на изискванията за процесуална икономия. Когато даден факт е релевантен за
гражданско правоотношение, той може да бъде установен по повод на делото относно това
1
правоотношение. (В т. см. „Българско гражданско процесуално право“, проф. д – р Ж.С. и
др., осмо издание, стр. 201 – 203), в случа по оспорване на съставените на ищеца актове от
Община ***.
В българското законодателство не е предвидено изрично, че е допустим
установителен иск за установяване на факта на унищожаване на автомобил/и.
С оглед изложеното по – горе, съдът приема, че недопустимо е по реда на
установителния иск по чл.124, ал.4, изр.2 ГПК от гражданския съд да се установява, че лек
автомобил марка „***“ с регистрационен номер *** е унищожен /погивал/ през 2004г. и лек
автомобил марка „***“ с регистрационен номер *** е унищожен /погинал/ през 2008г.
Ето защо, производството по делото следва да се прекрати поради недопустимост на
предявените искове с правно основание чл.124, ал.4, изр.2 ГПК, а исковата молба и
приложенията към нея следва да се върнат на ищцата.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. N 3107 по описа на РС-Ямбол за 2022год.
ВРЪЩА исковата молба и приложенията към нея на ищеца.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред ОС – Ямбол в 1-седмичен
срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
2