№ 157
гр. Айтос, 26.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, V СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Силвия Г. Лакова
в присъствието на прокурора Ж. П. М.
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Гражданско дело №
20252110100119 по описа за 2025 година
и като съобрази следното:
Производството е по реда на Глава петдесета от Гражданския
процесуален кодекс.
Образувано е по молба от С. А. Ш. (С. Й.) с правна квалификация чл. 542,
ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР, вр. с чл. 44, ал. 2 ЗГР да бъде прието за
установено, че молителката е родена на *** г. в **********, както и да бъде
задължена Община Айтос да й издаде акт за раждане с датата на раждане,
място на раждане: **********; родители: А. Ш. Ш. (Х.), роден на *** г. в
**********, и Ф. А. Ш., родена на *** г. **********.
Молителката твърди, че е родена на *** г. в **********, с родители: А.
Ш. Ш. (Х.), роден на *** г. в същото село, и Ф. А. Ш., родена на *** г. в
същото село. Молителката се преселила в *** на *** г. заедно с майка си,
баща си и сестра си. С Решение № 7/6056 от 13.03.1973 г. на Министерския
съвет на *** молителката придобила турско гражданство, а името й станало С.
Ч. На *** г. сключила брак с Н. Й. и приела фамилията му. Молителката
изтъква, че не разполага с акт за раждане, а според Община Айтос такъв не е
съставян. Сочи, че в *** не е съставян друг акт за раждане. Молителката
разяснява, че актът й е нужен за процедура пред Министерството на
правосъдието на Република България за издаване на удостоверение по чл. 39,
ал. 1 от Закона за българското гражданство (ЗБГ). Удостоверението желае да
използва в процедура по възстановяване на българско гражданство на
основание чл. 26 и 27 ЗБГ.
1
Като заинтересована страна по делото е конституирана Община Айтос,
която е изразила в писмено становище, че подадената молба е неоснователна.
Сочи се, че фактът, че в Община Айтос не е съставен акт за раждане не
означавал, че въобще не е съставен такъв. Трябвало да се представят
доказателства, че изобщо не е издаден такъв акт. Освен това от приложените
по делото доказателства не се установявал по категоричен начин и фактът на
раждане на молителката в ***. Изтъква се, че представеният от молителката
семеен регистър установява местожителството й към момента на изселването,
но не и мястото на раждане. В документите от Турция молителката била
записана с друго място на раждане, а именно ***.
Като заинтересовани страни по делото е конституирано и
Министерството на правосъдието. Становището на представителя му е, че не е
доказано мястото на раждане на молителката, както и идентичността на
имената й в представените документи от България и Турция.
Като заинтересовани страни по делото е конституирана и Районна
прокуратура – Бургас, Териториално отделение – Айтос, според която молбата
е основателна. Прокурорът сочи, че от копието от семейните регистри на ***
се установява, че е родена там.
Като съобрази събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 542, ал. 1 ГПК: „Когато законът предвижда, че известен
факт с правно значение трябва да бъде удостоверен с документ, съставен по
надлежен ред (като например свидетелство за завършено образование, акт за
гражданско състояние и други), и такъв документ не е бил съставен и не може
да бъде съставен или съставеният е бил унищожен или изгубен, без да има
възможност да бъде възстановен, лицето, което черпи права от този факт,
може да иска с молба до районния съд да установи факта и когато това е
необходимо, да разпореди да се състави съответният документ“.
В чл. 38, ал. 4 ЗГР се предвижда, че при унищожени регистри на актове за
гражданско състояние, липса на съставен акт за раждане или смърт и
установяване на вписани неверни данни заинтересуваните лица установяват
правата си по съдебен ред.
Според чл. 44, ал. 2 ЗГР, когато календарната година и срокът за
съставяне на акта за раждане са изтекли, акт за раждане се съставя само въз
основа на решение на съда, постановено по искане на родителите, лицето или
на прокурора.
По делото е представен семеен регистър на *** от 1949 г., в който е
описано семейството на А. Ш. Х., роден в ***, ***, на *** г. Според записа
негова съпруга е Ф. А. Ш., родена на *** г. в ***, ***, а децата му са А. А. Ш.,
родена на *** г. в ***, ***; С. А. Ш., родена на *** г. в ***, ***; Ф. А. Ш.,
родена на *** г. в ***, ***; С. А. Ш., родена на *** г. в ***, ***.
2
По делото е приет изселнически паспорт (Passeport D’ Emigration) от
03.10.1969 г., издаден от Дирекцията на Народната милиция на Народна
Република България в полза на А. Ш. Ш. и семейството му. Записано е, че той
е роден на *** г. в ***; че съпругата му се казва Ф., на 41 г., както и че
дъщерите му се казват С., на 14 г., и Х., на 9 г. Последните три са записани без
пълни имена, дата и място на раждане. Датата на раждане на мъжа съвпада с
тази, посочена в семейни регистър, но не и фамилията му (в регистъра е
записан като Х.). Възрастта на С. съвпада с тази, посочена в семейния
регистър, но възрастта на съпругата – не (ако е родена на *** г., към 1969 г. би
следвало да е на 47, а не на 41 г.).
Видно от отбелязването върху паспорта, А. Ш. Ш., съпругата му и двете
му деца са се изселили в *** на 21.11.1972 г.
Община Бургас е удостоверила, че в *** не се съхранява акт за раждане
на молителката и няма подадено искане за издаване на такъв.
Община Айтос е удостоверила, че не разполага с никакви данни, че
молителката е родена в ***.
По делото е представено удостоверение от районно управление ***, ***,
*** (л. 20-21 от делото), от което е видно, че лицето С. Ч.е родено на *** г. в
***. Записано е, че баща й е А. Ч. роден на *** г. в ***, с баща Ш. и майка Х..
Като майка на С. Ч.е посочена Ф. Ч. родена на 05.10.1928 г. в ***, с баща Ш. и
майка Н.. При съпоставка със семейния регистър е видно, че фамилните имена
и на тримата са различни, а освен това е различно и личното име на майката,
макар и близко по звучене. Различни са и местата на раждане и на тримата,
както и датата на раждане на майката. Ако приемем, че в удостоверението е
посочена истинската дата на раждане на майката, тя би била на 41 г. към 1969
г., както е записано в изселническия паспорт. В същото удостоверение се
съдържа информация, че на *** г. С. Ч.се е омъжила за Н. Й..
По делото е представено и удостоверение от районно управление ***,
***, ***, от което е видно, че С. Й. е придобила гражданство с решение на
Министерския съвет от 14.03.1973 г. В графата „Данни за документа, показващ
предишните имена“ е вписана следната информация: „Passeport D’ Emigration,
документ № 00038“. Приложен е посочения по-горе изселнически паспорт с
номер 40, но по-долу е поставен и друг номер: 00038.
Молителката твърди, че в *** лицата се записват според
административната област, в която са родени. В тази връзка е представен
изселнически паспорт и удостоверение от ***, в които лице, родено в с.
Глоджево е записано с родно място Разград (л. 33-34). Според съда очевидно
наистина е така, защото турските документи препращат към изселническите
паспорти.
Според друго удостоверение от районно управление ***, ***, *** (л. 15-
16 от делото) след брака С. Ч.е променила фамилията си на Й..
Съдът е задължил молителката да потвърди изложените от нея
обстоятелства с декларация по чл. 534 ГПК, което тя е сторила.
3
Съдът намира, че подадената молба за издаване на акт за раждане следва
да бъде оставена без уважение. Съдът не смята, че е безспорно доказана
идентичността на лицата, посочени в семейния регистър на ***,
изселническия паспорт и удостоверенията от ***. Налице са разминавания,
които съдът не може да обясни с доказателствата по делото. Така например за
майката на молителката в семейния регистър е записано, че е родена на *** г. в
***, ***, докато в изселническия паспорт пише, че е на 41 г., което не съвпада
с година на раждане 1922 г., а в удостоверенията от *** пише, че е родена в ***
на *** г. В декларацията си молителката потвърждава датата *** г., а не *** г.
При това положение съдът е поставен в положение да гадае коя е истинската
дата на раждане на майката на молителката, която евентуално да бъде
записана в новия акт за раждане. По същия начин съдът не може да прецени
коя е вярната фамилия на бащата на молителката в България – Х., както е
записан в семейния регистър, или Ш., както е записан в изселническия
паспорт. Липсват доказателства бащата да е променил фамилията си.
Издаването на нов акт за раждане не може да почива на предположения,
защото този документ има изключително важно значение за гражданското
състояние на едно лице. В тежест на молителя е да докаже всички
обстоятелства, които са от значение за издаване на новия акт за раждане, а
това в случая не е сторено.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с правна квалификация чл. 542, ал.
1 ГПК, вр. с чл. 38, ал. 4 ЗГР, вр. с чл. 44, ал. 2 ЗГР да бъде прието за
установено, че С. А. Ш. (С. Й.) е родена на *** г. в **********, както и да бъде
задължена Община Айтос да й издаде акт за раждане с датата на раждане,
място на раждане: **********; родители: А. Ш. Ш. (Х.), роден на *** г. в
**********, и Ф. А. Ш., родена на *** г. **********.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
едноседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
4