Определение по дело №1628/2017 на Софийски градски съд

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

      

 Номер …………                                   Година 2019                                    Град  София

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-13 състав в закрито заседание на 15.1.2019 г. в следния състав:

                                                                                  Съдия: Владимир Вълков

 

като разгледа докладваното от                         съдията                         

търговско дело номер 1628 по описа за 2017 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 130 ГПК.

Предмет на разглеждане е предявен иск от синдика на „К.Т.Б.“ АД – в несъстоятелност (наричано впоследствие КТБ) срещу „В.О.“ ЕООД. В исковата молба се твърди, че ответникът е придобил по договор 11.08.2106 г. движими вещи – машини и съоръжения, съставляващи част от търговското предприятие на „Р.К. Запад“ АД. Твърди се също така това имущество да съставлява част от търговското предприятие на „Р.К.“ ЕАД, закупено с предоставен от КТБ кредит на „Р.К. Запад“ АД. Твърди също така, че за обезпечаване задълженията по кредита с договор от 01.04.2014 г. е учреден особен залог върху търговското предприятие на „Р.К. Запад“ АД, вписан в Централния регистър на особените залози на 10.04.2014 г. Банката е пристъпила към изпълнение по реда на ЗОЗ, а предвид настъпилата предсрочна изискуемост е издадена и заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК.  В процеса на принудителното изпълнение срещу движимите вещи ответникът предявил самостоятелни права, позовавайки се на договор, сключен с „Ф.“ ЕООД, легитимирал се от своя страна като собственик въз основа на договор за продажба на движими вещи от 11.08.2016 г., сключен с „Н.Л.“ ЕООД, действащ като продавач и заложен кредитор на „Р.К. Запад“ АД. Сочи се „Н.Л.“ ЕООД да е придобило обезпеченото вземане от „Ф.К.“ ЕООД, придобило от своя страна по договор за цесия вземанията от „КИК-Д.“ ООД, на което дружество КТБ прехвърлила вземанията си срещу „К.Р.“ ЕАД, произтичащи от договор за банков кредит от 27.03.2009 г. Вземанията по банковия кредит били обезпечени по реда на ЗОЗ с имущество на „Р.И.“ АД и вписан по партидата на залогодателя в Централния регистър на особените залози (ЦРОЗ) под № 2009041000258. В обезпечение на същото задължение е сключен договор за особен залог и за дълготрайни материални активи, собственост на „К.Р.“ ЕАД, който бил вписан в ЦРОЗ под № 2009041000337. Същевременно заплащането на цената по договора за цесия било осигурено с отпуснат от КТБ кредит на „КИК-Д.“ ООД с договор от 31.01.2011 г. в размер на 5 750 000 евро. С молба уточнение от 29.05.2017 г., потвърдена и с молба от 16.08.2017 г. процесуалният представител на ищеца сочи, че с договор за кредит от 24.03.2014 г. е финансирано закупуването на търговското предприятие на „Р.К.“ АД, в което се твърди да е включена и собствеността върху движимите вещи, по отношение на които ответникът предявява права.

В отговор по исковата молба ответникът оспорва да е собственик на процесните вещи с довод, че поради неплатената цена по сключения договор с „Ф.“ ООД, той е прекратен по взаимно съгласие.с договор от 28.02.2017 г. Поддържа също така теза, че залогът върху търговското предприятие на „Р.К. Запад“ ЕАД изключва интереса от предявения иск.

С допълнителната си искова молба от името на ищеца се застъпва теза, че споразумителен протокол за разваляне на договор за покупко-продажба на движими вещи от 11.08.2016 г. е привиден и прикрива действителен договор за продажба. Иска се в процеса да бъдат привлечени като ответници „П.“ АД и „Ф.“ ЕООД и при условията на евентуалност да бъдат осъдени да върнат движимите вещи – дълготрайни материални активи, за които се твърди да са придобити с имущество с произход от банката.

Съдът приема предявения иск срещу „В.О.“ ЕООД за недопустим по следните съображения:

С определение № 648 от 15.12.2017 г. по ч. т. д. № 2209/2017 г., на ВКС, ТК, ІІ ТО искът по чл. 60а ЗБН е определен като осъдителен с предмет реализация на облигационно право – връщане в масата на несъстоятелността на банката на имущество, което чрез междинни прехвърляния, независимо от тяхната правна форма и вида му (същия или променен). При тези обстоятелства правото на собственост не подлежи на утвърждаване в съдебното производство, а определя единствено процесуалноправната легитимация на ответника. Самият ищец в допълнителната искова молба се позовава на липсващо плащане по сключения от „В.О.“ ЕООД договор – обстоятелство, което се твърди и от първоначалния ответник. Представеното споразумение отразява волеизявление на продавача за прекратяване на правната връзка, основано на признатото неизпълнение на същественото задължение по договора за продажба – да бъде заплатена договорената цена. Придаденият облигационен характер на иска – имуществото макар и трансформирано следва да се върне в патримониума на несъстоятелната банка, за да послужи за удовлетворяване на всички нейни кредитори, определя като надлежна страна в процеса правният субект, осъществяващ пряко или косвено фактическа власт върху вещите, а исковия ред като средство за легитимиране на банката за правоимаща върху конкретно имущество спрямо легитимиращия се за собственик към датата на предявяване на исковата молба. С оглед нормата на чл. 226 ГПК едва настъпило правоприемство след този момент осмисля участието в съдебното производство като праводателят придобива качеството на процесуален субституент, а приобретателите могат да встъпят в производството. В случая „В.О.“ ЕООД и по твърденията на ищеца не се легитимира като собственик към датата на предявяване на иска.

Наведеният довод за симулативност на споразумението е без правно значение, тъй като развалянето настъпва по силата на обективираното изявление от страна на кредитора и твърдяното от самия ищец неизпълнение на задължението за плащане на цената. Моментът на изявлението за разваляне е нотариално удостоверен, а датата на удостоверяването предхожда момента на предявяване на исковата молба. Ето защо и участието на „В.О.“ ЕООД в исковия процес остава безпредметно.

Досежно искането за привличане в процеса на нови ответници, обективирано в допълнителната искова молба е налице произнасяне с разпореждане от 07.12.2018 г. Този акт не подлежи на преразглеждане от постановилия го съд.

 Мотивиран от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК исковата молба.

 

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Апелативен съд –София.

Препис от настоящото определение и от разпореждане от 07.12.2018 г. да бъде връчено на ищеца на основание чл. 7 ал. 2 ГПК.

 

СЪДИЯ: