№ 216
гр. Свиленград, 24.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йорданка Кр. Ненчева
при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова
като разгледа докладваното от Йорданка Кр. Ненчева Гражданско дело №
20255620100099 по описа за 2025 година
С исковата молба са предявени обективно съединени установителни искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от
ЗЗД – за признаване за установено в отношенията на страните съществуването на
вземанията, дължими по Договор за кредит № OL00095726 от 9.4.2024г., за които е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 817/2024г. по описа на Районен съд –
Свиленград, а именно: сумата 400 лева - главница, дължима по Договор за кредит №
OL00095726 от 9.4.2024г., с падеж 24.5.2024г., сумата от 18.85 лева – лихва за забава за
периода 25.05.2024 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението.
Ищецът в хода на делото по същество сочи, че поддържа исковата претенция и
справи искане за постановяване на неприсъствено решение при наличие на условия за това.
Съдът намира, че са налице процесуалноправните и материалноправните
предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по предявените
искове – ответникът е получил съобщение по чл.131 от ГПК и не е представил в срок
отговор на исковата молба, същия е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание
и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени
никакви възражения и не са представени доказателства в тази връзка (чл.238, ал.1 ГПК); на
страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването им в съдебно заседание; исковете са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства (чл.239, ал.1
ГПК). Съдът счита, че са спазени всички предпоставки на чл. 238, ал. 1 от ГПК. В случая,
ответникът чрез поведението си е проявил незаинтересованост към настоящото
производство, т.е. същият не може да черпи права от собственото си бездействие.
Налице са предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК:
По чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК: в подкрепа на предявения иск ищецът се позовава на
приетите по делото доказателства, приложени с исковата молба, както и с молба от
23.09.2025 г.
Ето защо е налице вероятната основателност на претенциите по чл.422, ал.1 от ГПК,
вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
1
По изложените съображения се налага изводът, че са налице предпоставките на
чл.238 ал.1 и чл.239 ал.1 от ГПК и по спора следва да бъде постановено неприсъствено
решение.
На основание чл.78 ал.1 ГПК искането на ищеца за присъждане на разноски, е
основателно, поради което следва да бъде уважено.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС- Свиленград, съответната
държавна такса върху присъденото изменение на издръжката, а именно държавна такса в
размер на сумата от 151.20 лв., както и 5 лв. /пет лева/ за държавна такса, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че М. З. Г., ЕГН ********** дължи на “Кредито”
ООД, с ЕИК *********, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата от 400 лева - главница, дължима по Договор за кредит
№ OL00095726 от 9.4.2024г., с падеж 24.5.2024г., сумата от 18.85 лева – лихва за забава за
периода 25.05.2024 г. до 25.09.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 26.09.2024 г. до окончателно изплащане на
задължението за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК № 397 от 10.10.2024 г. по ч.гр.д. № 817/2024 г. по описа на РС-Свиленград.
ОСЪЖДА М. З. Г., ЕГН **********, да заплати на “Кредито” ООД, с ЕИК
*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК общо сумата от 887.10 лева, представляваща
съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство за държавна такс аи
адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 239, ал. 4 от ГПК настоящото неприсъствено решение не подлежи
на обжалване.
Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________
2