№ 1935
гр. София, 18.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Георгиева
Членове:Виолета Йовчева
Димитър Ковачев
при участието на секретаря Емилия М. Вукадинова
като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело
№ 20211100506214 по описа за 2021 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от
И.В. срещу Решение № 20280426/18.11.2020, постановено по гр. д. № 12397/2019г. по
описа на Софийски районен съд, 46 с-в в частта с която са уважени, предявените от
„Т.С.“ЕАД искове по чл. 422 ГПК вр. с чл. 153 от ЗЕ за заплащане на вземания за цена
на доставена и неплатена ТЕ за периода 01.05.2015-30.04.2017г., мораторни лихви и
цена за услугата „дялово разпределение“ и лихви.
Излага аргументи, за неправилност с оплаквания, че няма доказателства по
делото да е собственик или ползвател на имота, че липсват отчетни картони,
свидетелства за проверка на топломер, протоколи за въвеждане на АС, доказателства за
публикуване на сумите на интернет сайта на ищеца. Не бил давал съгласие за
приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки. Нямало доказателства за
отчет на уредите в имота. Нямало доказателства ищецът да е платил сумите за дялово
разпределение на ФДР за да си ги търси.
Не е постъпил отговор на жалбата,
При проверка по чл. 269 ГПК СГС констатира, че решението е валидно и
допустимо. По отношение на неговата правилност въззивния съд е обвързан от
оплакванията в жалбата и от императивните материални норми.
1
Разгледана по същество жалбата е частично основателна.
Неоснователно е оплакването за недоказаност на право на собственост на
жалбоподателя върху процесния имот.
От представения нотариален акт от 17.02.2015г. се доказва, че собствеността
върху имота е придобита от жалбоподателя. Веднъж придобито правото на
собственост не може да бъде загубено освен по изрично предвиден в закона способ
(разпоредителна сделка; чрез придобиване по оригинерен способ от друго лице;
отчуждаване или по друг начин).
Твърдения за разпореждане с имота не са правени от ответника. След като е
собственик на имота, той по силата на закона се презюмира, че е обвързан в
облигационна връзка с ищеца по продажба на ТЕ. По този въпрос има и тълкувателно
решение на ОСГК на ВКС.
Не е необходимо сключване на писмен договор съгласно изричната норма на чл.
150 от ЗЕ. Не е необходимо и да подава молба-декларация за откриване на партида при
ищеца, за да възникне облигационната връзка. Не е необходимо и да подписва каквито
и да било списъци на собствениците, поради което и това възражение е ирелевантно.
Неоснователни са оплакванията, че липсват свидетелства за проверка на
топломер, протоколи за въвеждане на АС; доказателства за отчет на уредите в имота -
представени са с исковата молба и от третото лице помагач и не са оспорени.
Свидетелствата за проверка доказват годността на топломера. Отчетните картони са
проверени от СТЕ неоспорена.
Приспадане или добавяне на суми от изравнителни сметки за предишни периоди
не e констатирано от СЧЕ и оплакването също е неоснователно.
От СТЕ се установяват количествата и стойността на ползваната ТЕ.
Жалбата обаче е основателна по отношение на иска за мораторна лихва върху
цената на услугата „Дялово разпределение“, както и по отношение на иска за
мораторна лихва върху част от вземанията за главница.
Отношенията между страните се уреждат от действалите за периода Общи
условия на ищеца за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на
клиенти в гр. София от 28.03.2013г., одобрени с Решение на КВЕР ОУ-2/ 03.02.2014г. и
ОУ на ищеца от 2016г. в сила от 11.08.2016г.
Предвиденото в ОУ от 2014г. публикуване на месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 от Общите условия и на стойността на фактурата по
чл. 32, ал. 2 представлява по своето естество уговорен между страните начин, по който
кредиторът отправя искането си /поканата си/ за изпълнение. Следователно за изпадане
в забава е необходимо да има отправена покана до длъжника-тоест да се докаже, че
фактурите (месечна и изравнителни ) са публикувани на интернет страницата на
2
продавача и точната дата. Без това не е възможно да се изпадне в забава за плащане,
защото не е започнал да тече срок за плащане след поканата. Представените
нотариални протоколи не съдържат абонатния номер на ответника и не доказват
публикация на фактурата, съответно забава. От тук следва извод за недължимост на
мораторна лихва върху вземанията за периода 01.05.2015г. до 30.04.2016г.,
включително върху изравнителното вземане, тъй като фактура за него е издадена
преди влизане в сила на ОУ от 2016г. на ищеца. Размерът на лихвата върху вземането
за ТЕ за този период е 91,43 лева по СЧЕ, която сума следва да се приспадне от
уважения от СРС размер от 106,74 лева. Следва да се отмени решението в частта за
лихвата за разликата над 15,31 лева.
В ОУ на ищеца няма срок за плащане на цената за дялово разпределение и няма
доказана покана. Следователно няма забава и лихва върху тази сума не се дължи от
жалбоподателя, като неправилно СРС е приел, че той я дължи.
По разноските:
Въззивникът не е поискал разноски за въззивното дело. За първа инстанция не е
правил такива.
При уважени 79 % от исковете ищецът има право на разноски за първа
инстанция в размер на 493,75 лева и решението следва да се отмени и в частта му по
разноските за исковото производство над този размер.
За заповедното дело има право на разноски в размер на 59,25 лева
За въззивното дело има право на разноски съобразно отхвърлената част от
жалбата която е 89 %. Претендира юрисконсултско възнаграждение което СГС намира,
че е 50,00 лева от които съобразно отхвърлената част от жалбата следва да му се
присъдят 44,50 лева за въззивна инстанция.
Водим от гореизложеното СГС, II-А въззивен състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20280426/18.11.2020, постановено по гр. д. №
12397/2019г. по описа на Софийски районен съд, 46 с-в, в частта с която е признато за
установено, че ИВ. Й. В. с ЕГН ********** дължи на „Т.С.“ЕАД с ЕИК *******
мораторна лихва за периода 14.06.2015г.-15.05.2018г. над размера от 15,31 лева до
размер от 106,24 лева върху главница за доставена в периода 01.05.2015г.-30.04.2017г.
топлинна енергия, КАКТО И В ЧАСТТА, с която е признато за установено, че ИВ. Й.
В. дължи на „Т.С.“ЕАД за периода 14.06.2015г.-15.05.2018г. мораторна лихва от 9,54
лева върху цена на услугата „дялово разпределение“ КАТО ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
3
ОТХВЪРЛЯ изцяло искът за признаване за установено, че ИВ. Й. В. дължи на
„Т.С.“ЕАД за периода 14.06.2015г.-15.05..2018г. мораторна лихва от 9,54 лева върху
цена на услугата „дялово разпределение“
ОТХВЪРЛЯ за разликата над 15,31 лева до размер от 106,24 иска за
признаване за установено, че ИВ. Й. В. дължи на „Т.С.“ЕАД за периода 14.06.2015г.-
15.05..2018г мораторна лихва върху цената на доставената в периода 01.05.2015г.-
30.04.2017г. топлинна енергия в имот в гр. София: Апартамент 54, ж.к. *******
абонатен номер *******.
ОТМЕНЯ решението и в частта по разноските с която ИВ. Й. В. е осъден да
заплати разноски в полза на „Т.С.“ЕАД, над сумата от 493,75 лева за исковото
производство и над сумата от 59,25 за заповедното производство по ч.гр.д.
35387/2018г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА ИВ. Й. В. ДА ЗАПЛАТИ НА „Т.С.“ЕАД 44,50 лева разноски за
въззивното дело.
Настоящото решение не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4