Решение по КНАХД №464/2025 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на директора на Басейнова дирекция „Западнобеломорски район“ (БДЗБР), срещу Решение № 275 от 30.07.2025 г., постановено по АНД № 212 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП) № ПО-02-8 от 16.01.2025 г., издадено от директора на БДЗБР, с което на С. И. В., [ЕГН], в качеството му на длъжностно лице - кмет на Община Перник, за извършено административно нарушение по чл. 200а, ал. 2, предложение първо от Закона за водите (ЗВ), във вр. § 133, ал. 9, т. 2, б. „а“ от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) на Закона за изменение и допълнение на Закона за водите (ЗИДЗВ), във вр. с Условие по т. 3.9.1 от Решение № 13 от 05.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. (петстотин лева).

С касационната жалба се пледира, че решението на Районен съд – Перник е незаконосъобразно, поради постановяването му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила, както и при неправилно приложение на разпоредбите на ЗАНН – касационни основания за отмяната по чл. 348, ал. 1, т. 1, във вр. с ал. 2 и чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 2 от Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК). По същество се излагат доводи, че направените от районния съд изводи по приложимия материален закон не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Оспорват се изводите в решението за наличие на предпоставки за отмяна на издаденото наказателно постановление, поради допуснати формални и съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на производството. Твърди се, че в НП ясно и точно е посочена нарушената правна норма, както и е конкретизирано неизпълнението на условията по издаденото решение на министъра на околната среда и водите, а липсата на сочене на разпоредби на Наредба № 1 от 10.10.2007 г. не представлява съществено процесуално нарушение. Оспорват се изводите в решението за наличие в процесния случай на обстоятелства, които обосновават квалифицирането на процесното нарушение като маловажно, като се излагат доводи, свързани с висока степен на обществена опасност на нарушенията на ЗВ. По изложените съображения се иска от касационния съд да отмени решението на Районен съд – Перник и да потвърди издаденото наказателно постановление.

Касационната жалба е връчена на ответника. В срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК не е постъпил отговор.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило становище вх. № 2635 от 27.10.2025 г., в което касационният жалбоподател, заявява че поддържа жалбата по изложените в същата доводи, претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави, в условията на алтернативност, възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, ответникът по касационната жалба – С. И. В., в качеството му на кмет на Община Перник, редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат А. А. от АК – Перник. Процесуалният представител оспорва касационната жалба с доводи за нейната неоснователност. Счита, че сочените за неизпълнени в наказателното постановление условия на решението на министъра на околната среда и водите, не представляват годно основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност, както и че неправилно такава е ангажирана спрямо кмета на Общината в лично качество. Моли съда да остави в сила първоинстанционното съдебно решение.

В проведеното на 29.10.2025 г. съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Перник, счита че решението на районния съд е правилно и законосъобразно и предлага същото да бъде оставено в сила.

Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото доказателства и наведените в жалбата доводи, прилагайки нормата на чл. 218 от АПК, след съвещание намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна в производството по делото, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

С НП № ПО-02-8 от 16.01.2025 г., директорът на БДЗБР, налага на С. И. В., в качеството му на длъжностно лице – кмет на Община Перник, административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. за това, че на 15.10.2024 г., на водовземни съоръжения – Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9 от НМВ – ИДС „Рударци“, находящи се в [населено място], община Перник, област Перник, изградени в границите на I-ви пояс на санитарно-охранителна зона (СОЗ) на НМВ – ИДС „Рударци“, не са изградени помещения (водомерни шахти), в които да се разположат общи водомерни устройства и устройства за измерване на напора (водното ниво) на минералните води, за всяко едно от водовземните съоръжения – Сондаж № 7, Сондаж № 8 и Сондаж № 9, с което е осъществен състав на административно нарушение по § 133, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗИДЗВ, във вр. с вписани условия по т. 3.9.1 от Решение № 13 от 05.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите.

С Решение № 275 от 30.07.2025 г., постановено по АНД № 212 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник, предмет на настоящия касационен съдебен контрол, издаденото от директора на БДЗБР, наказателното постановление е отменено.

За да постанови обжалвания съдебен акт, решаващият първоинстанционен състав приема административнонаказателното производство за водено от компетентни органи, в сроковете, установени в чл. 34 от ЗАНН, за законосъобразно насочено срещу С. И. В., в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1 от Наказателния кодекс НК), във вр. с чл. 85 от ЗАНН, а последният – за задължен именно в посоченото му длъжностно качество и по силата на § 133, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗИДЗВ, да стопанисва предоставените минерални води и да поддържа в изправност съоръженията, в съответствие с изискванията, определени в Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от ЗВ.

По същество и в резултат на извършената оценка на формираната по делото доказателствена съвкупност в решението се приема, че с оглед установените при извършената проверка на 15.10.2024 г. фактически обстоятелства, които по делото се приемат за доказани, административното нарушение също се явява доказано. Според районният съд, правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 200а, ал. 2, предл. първо от ЗВ, която кореспондира с извършеното описание на деянието, с конкретното посочване, че именно кмета на Община Перник, не е изпълнил задължението си по § 133, ал. 7 и ал. 9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗИДЗВ, като и с изричното отбелязване, че се касае за първото предложение на посочената санкционна разпоредба.

Според решаващият състав обаче, при реализирането на административнонаказателната отговорност, на санкционираното лице, са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до опорочаване на производството. Мотивите си в тази насока, съдът основава в анализа на разпоредбите на § 133, ал. 7 и ал. 9, т. 2, б. „а“ от ЗВ, които приема за такива, с бланкетен характер, като невъвеждащи достатъчно конкретно правило за поведение, въз основа на което самостоятелно да може да се реализира отговорността на дееца. Според районния съд, във всички случаи при повдигане на обвинение, освен § 133, ал. 7 и ал. 9, б. „а“ от ПЗР на ЗИДЗВ, следва да се посочи и конкретната нарушена норма от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, приета на основание чл. 135, ал. 1, т. 2 от ЗВ. В решението се приема, че липсата на предявено обвинение за неизпълнение на съответна разпоредба от посочения подзаконов нормативен акт, е довело до непълнота на административнонаказателното обвинение, съответно до съществено процесуално нарушение. Посочването в НП, че жалбоподателят не е изпълнил вписаните условия по т.3.9.1 от Решение № 13 от 05.02.2018 г. на министъра на околната среда и водите, според районния съд не може да санира липсата на препратка към съответната нарушена разпоредба от Наредба № 1 от 10.10.2007г. за проучване, ползване и опазване на подземните води, тъй като § 133, ал. 7 и ал. 9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗИДЗВ вменяват задължение на кмета на общината да стопанисва предоставените минерални води, както и да стопанисва и поддържа в изправност съоръженията в съответствие именно с оглед изискванията на наредбата по чл. 135, ал.1, т. 2, в частност изискването на чл. 84, ал.1 , т. 1 от посочения подзаконов нормативен акт, където е фиксирано наличието на водовземни съоръжения за минерални води, които да са оборудвани с водомерна шахта, в която да се разполагат общия водомер и устройството за измерване на напора на минералните води.

Въз основа на това в решението се приема, че в административнонаказателното производство са нарушени разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и на чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което винаги представлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице да узнае, какво точно нарушение му е вменено и кои текстове от закона и подзаконовите нормативни актове са предвидили за него задължения, които то не е изпълнило. С тези мотиви, както и с допълнение, че процесната деятелност разкрива обстоятелства, които обосновават квалифицирането ѝ като маловажен случай, по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН, районният съд отменя наказателното постановление като незаконосъобразно.

Решението е правилно.

Съобразно чл. 218 от АПК касационната инстанция дължи произнасяне само относно наведените в жалбата касационни основания, като следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон.

Настоящият касационен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Доводите в касационната жалба и приложението на материалния закон:

Без основание са доводите в касационната жалба, че направените от районния съд изводи по приложимия материален закон не кореспондират със събраните по делото писмени и гласни доказателства. Споделят се изцяло мотивите на решаващия първоинстанционен състав, че въпреки безспорно доказаната фактическата обстановка и правилно приложена санкционна разпоредба, производството по издаване на процесното НП, е съществено опорочено, поради непосочването и на конкретно нарушената разпоредба на чл. 84, ал. 1 , т. 1 от Наредба № 1 от 10.10.2007 г. за проучване, ползване и опазване на подземните води. В разпоредбите на чл. 42, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, законодателят по императивен начин е посочил задължителните реквизити на АУАН и на НП, сред които са и законовите разпоредби, които са били нарушени виновно. Вписването в АУАН и НП, в процесния случай, само на бланкетната разпоредба на § 133, ал. 9, т. 2, б. „а“ от ПЗР на ЗИДЗВ (ДВ, бр. 61 от 2010 г., изм. и доп., бр. 55 от 2018 г.), без допълването ѝ с конкретно нарушена правна норма от Наредбата по чл. 135, ал. 1, т. 2 от ЗВ, към която нормата на цитираната ПЗР изрично препраща, води до съществен процесуален порок на производството, тъй като ограничава правото на защита на наказаното лице, гарантирана му основно срещу фактите, но също и срещу правото, сочено за нарушено от наказващия орган, съответно препятства субекта на реализираната административнонаказателна отговорност да узнае, кои именно нормативно вменени му задължения последният не е изпълнил. Порок с характер на процесния не може да се санира при съдебното оспорване на издаден правораздавателен акт, какъвто без съмнение е издадено наказателно постановление, тъй като правото на защита в производствата по налагане на административни наказания, в които се реализира репресия от страна на държавата с наказателен характер, е гарантирано още към момента на образуване на административнонаказателното производство със съставяне на АУАН (арг. от чл. 44, ал. 1 от ЗАНН).

Настоящата инстанция не споделя и доводите в касационната жалба, свързани с изводите в решението на районния съд, за наличие на предпоставки за квалифициране на процесната деятелност като маловажно нарушение по смисъла на § 1, ал. 1, т. 4 от ДР на ЗАНН, основание за приложение на чл. 28 от ЗАНН. Доколкото обаче тези мотиви не обосновават самостоятелно обжалвания съдебен акт, на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, касационният съд ще извърши препратка към тях с изричното уточнение, че ги споделя изцяло.

По изложените съображения, като е отменил процесното наказателно постановление, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.

Относно разноските:

С оглед изхода на делото ответникът по касация има право на разноски. Такива не се претендират, поради което съдът не дължи произнасяне.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 275 от 30.07.2025 г., постановено по АНД № 212 по описа за 2025 г. на Районен съд – Перник.

Решението е окончателно.